|
3. Вписване или отбелязване на решенията по исковите молби,
подлежащи на вписване.
Решенията по исковите молби, които подлежат на вписване по чл. 114 ЗСоб и чл. 11 ПравВп, също подлежат на вписване или отбелязване в книгите при нотариата. Тия решения представляват по-широка категория от решенията, подлежащи на вписване по чл. 112 т. „з" ЗСоб и чл.4 буква „з" ПравВп, тъй като наред с решенията от последната категория те обхващат и решенията по исковете за установяване нищожността, унищожаване на решението, развалянето или отмяната на актове, вписани или подлежащи на вписване (ср. чл. 115 ал. 1 ЗСоб и чл. 14 ПравВп). Това важи обаче само ако решенията, за които е реч в чл. 114 ЗСоб, уважават предявените искове. В противен случай самите решения не подлежат на вписване, а водят до заличаване на вписването на исковите молби.
Уместно е да се отбележи, че вписването на решенията, постановени по искови молби, предвидени от чл. 114 ЗСоб, не е необходимо да се извърши незабавно след влизането им в сила. То може да стане и по-късно, до изтичане на шест месеца от този момент. В такъв случай защитното действие на вписването на исковите молби не се прекъсва. Ако обаче решението се впише след този шестмесечен срок, действието на това закъсняло вписване ще защити интересите на ищеца срещу конкуриращи актове на ответника само за в бъдеще, не и срещу конкуриращи актове, извършени в промеждутъка от време след изтичане на шестмесечния срок от вписване на исковата молба и закъснялото вписване на решението.
Ако вписаното решение бъде обезсилено по реда на прегледа или на отмяната (ср. чл. чл. 225 и сл. и 231 и сл. ГПК(отм.), ще подлежат на заличаване както неговото вписване, така и предходното вписване на исковата молба, довела до неговото постановяване.
извадка от книгата "Българско вещно право"
3. Вписване или отбелязване на решенията по исковите молби,
подлежащи на вписване.
Решенията по исковите молби, които подлежат на вписване по чл. 114 ЗСоб и чл. 11 ПравВп, също подлежат на вписване или отбелязване в книгите при нотариата. Тия решения представляват по-широка категория от решенията, подлежащи на вписване по чл. 112 т. „з" ЗСоб и чл.4 буква „з" ПравВп, тъй като наред с решенията от последната категория те обхващат и решенията по исковете за установяване нищожността, унищожаване на решението, развалянето или отмяната на актове, вписани или подлежащи на вписване (ср. чл. 115 ал. 1 ЗСоб и чл. 14 ПравВп). Това важи обаче само ако решенията, за които е реч в чл. 114 ЗСоб, уважават предявените искове. В противен случай самите решения не подлежат на вписване, а водят до заличаване на вписването на исковите молби.
Уместно е да се отбележи, че вписването на решенията, постановени по искови молби, предвидени от чл. 114 ЗСоб, не е необходимо да се извърши незабавно след влизането им в сила. То може да стане и по-късно, до изтичане на шест месеца от този момент. В такъв случай защитното действие на вписването на исковите молби не се прекъсва. Ако обаче решението се впише след този шестмесечен срок, действието на това закъсняло вписване ще защити интересите на ищеца срещу конкуриращи актове на ответника само за в бъдеще, не и срещу конкуриращи актове, извършени в промеждутъка от време след изтичане на шестмесечния срок от вписване на исковата молба и закъснялото вписване на решението.
Ако вписаното решение бъде обезсилено по реда на прегледа или на отмяната (ср. чл. чл. 225 и сл. и 231 и сл. ГПК(отм.), ще подлежат на заличаване както неговото вписване, така и предходното вписване на исковата молба, довела до неговото постановяване.
извадка от книгата "Българско вещно право"
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
