КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 12:22

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Добави отговор
Потребителско име:
Заглавие:
Писане на мнение:
 

Усмивки
:D :) ;) :( :o :shock: :? 8-) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen: :geek: :ugeek:
Големина на шрифта:
Цвят на шрифта
Настройки:
BBCode е Включен
[img] е Включен
[flash] е Изключен
[url] е Включено
Усмивките са Включени
Изключи BBCode
Изключи усмивките
Недей автоматично да правиш URL адреси
Потвърждение на мнението
За да се предпази писането на ботове, администратора изисква да въведете код за сигурност. Ако имате проблеми с код-а свържете се с администратора.
Код за потвърждение:
Въведете кода от изображението.
   

Преглед на тема - Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект
Автор Съобщение
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
Проект!



ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№……

от ……….. 2014 г.

за изменение и допълнение на Правилника за вписванията,
одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 13 декември 1951 г.

(Обн., изм., бр. 101 от 1951 г., изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 1997 г.,бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 22 от 2008 г. и бр. 63 от 2014 г.)


МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В И :

§1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „б“ думите:
„актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, в което има недвижими имоти“ се заличават.
2. В буква „е“ след думите „(237 ЗЗД)“ се поставя точка и останалата част от изречението се заличава.
3. Буква „и” се отменя.

§2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) буква „а“се изменя така:
„а) собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, в случаите на чл. 3 от ЗРБУЛСТАТ, ЛНЧ или код по БУЛСТАТ, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато една от страните e търговец или юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ.“
б) в буква „в” думите „поземления имот” се заменят с „имота”.

2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Описание на имота не се изисква при:
а) преписите от обявени завещания, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.
б) актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.“

3. В ал. 4 думите „скица-копие от кадастралната карта“ се заменят с „ал. 3 не се прилага“.

§3. В чл. 7, б. „б“ думите „по букви „б“–„л“ на чл. 4“ се заменят с „по чл. 4“.

§4. Член 8 се изменя така:
„Чл. 8. (1) Вписването на нотариалните актове по чл. 4, буква „а“ се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4, по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. Вписването на извършени от съдията по вписванията нотариални актове и на преписи от обявените от него завещания се извършва служебно.
(2) За вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква „а“ се представят два еднакви първообраза от тях. За вписване на всички други актове по чл. 4,се представят оригиналът и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът, съответно два нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Когато вписването се извършва по молба на нотариус, се представят три еднакви екземпляра, съответно три преписа.
(3) Допуска се вписване и на официално заверени извлечения, които трябва да съдържат съществените условия на акта, който се вписва.“

§5. Член 8а и чл. 8б се отменят.

§6. Член 9 се изменя така:
„Чл. 9. (1) Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на помощни партиди за имоти, в подлежащия на вписване акт се записва и номерът на партидата.
(2) Актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на молителя.
(3) Ако вписването се извършва по молба на нотариус, се връщат третият и следващите екземпляри от вписания акт с нанасяне върху всеки от тях на данните по ал. 1.
(4) Вписването на извършен от съдията по вписванията акт се извършва веднага след извършването на самия акт. Съдията по вписванията не може, под страх от отговорност, да разпореди извършването на каквито и да е други действия между извършването от него на подлежащите на вписване актове и самото им вписване.“

§7. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При вписване на брачни договори, актове за делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, находящи се в различни райони, се представят най-малко по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3)Актовете по чл. 6, ал. 2 се вписват от съдията по вписванията на всеки район, в който е поискано вписване.“

§8. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитума на исковата молба по съответната персонална партида. Преписът от молбата се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото. Ако исковата молба се отнася до няколко акта, нанасянето в партидната книга се извършва срещу записа за всеки от актовете, до които молбата се отнася.”
2. В ал. 3 думата „става“ се заменя с „се извършва“, а думите “ в чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.” се заменят с „в чл. 9“.

§9. В чл. 15, ал. 2 думите „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9” се заменят с „чл.8 и чл. 9“.

§10. В чл. 16, ал. 3 думите „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9” се заменят с „чл.8 и чл. 9“.
§11. В чл. 17 се създава ал. 4:
„(4) След извършване на отбелязването по персоналните партиди, съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва вида на акта по ал.1, времето, когато е извършено отбелязването и се подписва.“

§12. В чл. 18, ал. 3, се създава изречение второ: „За извършеното подновяване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва входящия номер на молбата за подновяване.“

§13. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„ (2) Заличаването на ипотека върху недвижим имот, продаден на публична продан, се извършва по молба на купувача на недвижимия имот. Към молбата за заличаване на ипотеката купувачът представя влязло в сила и вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал.2 от ЗЗД.“
2. В ал. 3 се създава изречение трето:
„(3) При изчерпване на свободното място в ипотечния акт, по разпореждане на съдията по вписванията служител от службата по вписванията, залепва продължение (алонж), скрепено с подписа на служителя и печата на службата на най-малко две места. За извършения алонж съдията по вписванията прави нарочна забележка след заверката по чл. 35, ал.3.“

§14. В чл. 22 второто изречение се заличава.

§15. В чл. 22а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Вписването на актовете относно залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано вписване чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква „д“ на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Когато удостоверението за вписването в търговския регистър не съдържа описание на заложеното имущество, към удостоверението се прилага и вписаният в търговския регистър договор за залог. “
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Удостоверението за вписване на залога в търговския регистър се нанася по персоналната партида на залогодателя, а когато в залога са посочени като елементи на търговското предприятие вещни права върху недвижими имоти, удостоверението се нанася и в помощните партиди за имотите.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Правилата на чл. 8 и чл. 9 се прилагат съответно и при вписването на залог на търговско предприятие.“

§16. В чл. 23 след думите „на недвижимия имот“ се добавя „по реда на чл. 9“.

§17. Член 30 се изменя така:
„Чл. 30. Представените документи и писма за възбрана се вписват по реда на чл.9.“

§18. В чл. 32 се създава изречение второ:
„За извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване.“

§19. В чл. 32а се правя следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Определението за отказ се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. Жалбата срещу отказа и влязлото в сила определение на окръжния съд се записват в регистъра за отказите по чл. 33а, буква „к" към поредния номер, под който е записан самият отказ, и се подреждат в книгата по чл. 33, буква „о“.

§20. Член 32б се отменя.

§21. Член 32в се отменя.

§22. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В б. „б“ думите „по чл. 4, букви „б“–„л“ “ се заменят с „по чл. 4“.
2. Букви „к“, „л“ и „м“ се отменят.
3. Създава се буква „п“:
„п) книги, които се образуват от молби за заличаване на ипотеки и възбрани и за констативни протоколи.“

§23. В чл. 33а се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „е“ се отменя.
2. Създават се буква „е“, „ж“ и „з“:
„е) регистър за справки;
ж) регистър за удостоверенията;
з) регистър за преписи;“

§24. Член 33б се изменя така:
„Чл. 33б. В службите по вписванията, в които е въведен програмен продукт, се водят и помощни партиди за отделните имоти.“

§. 25. Член 33в се изменя така:
„Чл. 33в. (1) Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди.
(2) Техническите грешки се установяват по искане на заинтересованото лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. За установената техническа грешка съответния служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице.
(3) Поправянето на техническа грешка се извършва по разпореждане на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице. “

§26. Член 33г се отменя.

§27. Член 33д се отменя.

§28. Член 33е се отменя.

§29. Член 33ж се отменя.

§30. Член 33з се отменя.

§31. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) След записването на акта във входящия регистър, номера от входящия регистър се записва върху самия акт, чието вписване, отбелязване или заличаване се иска, а върху молбата се нанася датата и номера от входящия регистър.“
2. Сегадействащата ал.3 става ал. 4.

§32. В чл. 35, ал. 3 се изменя така:
„(3) В края на годината образуваните томове се подвързват, след като се номерират, прошнуроват и подпечатват под непрекъснатия надзор на длъжностно лице от службата по вписванията. След това те се заверяват от съдията по вписванията.“

§33. В чл. 36, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
„(3) Когато определеното място в партидната книга на един собственик се изпълни, отваря се нова партида, като се нанася в края на изпълнената такава томът и страницата на новата партида на същия собственик, която съставлява продължение на първата. В новата партида се нанасят томът и страницата на старата. “

§34. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) За да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко намира се в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намира номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тая книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани, както и номерата на помощните партиди за имотите и съдържащото се в тях описание.“
2. Създава се ал.2:
„(2) Справки по партидите за имотите имат само помощен характер и се правят да се установи описанието на имота.“

§36. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1)Входящият регистър, партидната книга, азбучният указател, регистърът за справки и регистърът за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд се доставят надлежно номерирани, прошнуровани и заверени от Агенцията по вписванията.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Книгите и регистрите по чл. 33, букви "ж" - "н" и чл. 33а, букви "а" и "г" -"к" и по чл. 33б могат да се водят на електронен носител по ред, определен от министъра на правосъдието. В този случай входящият регистър по чл. 33, буква "ж" задължително се разпечатва на хартия и се подписва от съдията по вписванията.“

§37. Чл. 42 се изменя така:
„Чл. 42. Всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани, отбелязани или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или отсъствието на вписване.“

§37. Алинея 2 на чл. 44 се отменя.

§38. В чл. 45, б. „б“ се изменя така:
„б) за определени недвижими имоти;“

§39. В чл. 46, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
„(1)Удостоверението за лице показва само вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени на името на едно или няколко определени лица.“

§40. Член 46а се отменя.

§40. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Заявлението за издаване на това удостоверение трябва да показва:
а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2 на лицата, до които се отнася справката, и на техните преки праводатели;
б) недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, буква "в".“
3. Алинея 3 се отменя.

§41. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Заверени преписи от вписани актове се издават:
1. на страните, на техните преки и непреки правоприемници и праводатели, на техните представители по закон или по упълномощаване. Когато пълномощникът не е лице по чл. 32 от ГПК, той трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно;
2. на нотариуси и на техни служители;
3. на адвокати, младши адвокати и на адвокатски сътрудници, вписани в регистъра на съответната адвокатска колегия;
4. на частни съдебни изпълнители и на техни служители;
5. на органите на съда, прокуратурата и следствието;“
6. на други органи и лица в предвидените от закон случаи.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Преписът по ал. 1 се изготвя, сверява и записва в регистъра по чл. 33, буква "к", съответно в регистъра за преписите от натоварения за това служител, заверява се от служителя и се подписва от съдията по вписванията, като в регистъра за преписи се отбелязва на кого е издаден преписа и в какво качество, с посочване на име и ЕГН.“
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Незаверени преписи от вписани актове се издават на всяко лице, като издаването на незаверения препис се отбелязва в регистъра на устните справки по чл. 40, ал. 1. В регистъра за справки се отбелязва името и ЕГН на лицето, получило незаверения препис.“

§42. Параграф 40 от Постановление № 230 на Министерския съвет от 25 юли 2014 г. за изменение и допълнение на Правилника за вписванията се отменя.

43. Параграф 41 от Постановление № 230 на Министерския съвет от 25 юли 2014г. за изменение и допълнение на Правилника за вписванията се отменя.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§44. Настоящото постановление влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Близнашки

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: Веселин Даков
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Главен секретар на Министерството на правосъдието:
Ивелина Николова

Директор на Дирекция “Правосъдие, нормотворчество и проекти”
в Министерството на правосъдието:
Диана Вакарелска
_______________________________________________________________________________


Проект

ДО

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ





Д О К Л А Д

от

ХРИСТО ИВАНОВ – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО


ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 13 декември 1951 г. (Обн., изм., бр. 101 от 1951 г., изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 1997 г.,бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г., бр. 22 от 2008 г., и бр. 63 от 2014 г.)





УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,



На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията.

Последните изменения на Правилника за вписванията са в сила от 01.08.2014 г. Въпреки краткия срок на действие на новите разпоредби, в Министерството на правосъдието постъпват сигнали, становища, жалби, касаещи, както приложението на конкретни разпоредби на Правилника за вписванията, така и предложения за цялостно му преразглеждане.

Предвид значимостта на обществени отношения, уредени с този подзаконов нормативен акт и констатираните нововъзникнали проблеми по приложението му, в Министерството на правосъдието беше анализирана необходимостта от промени, на база постъпилите становища и сигнали. В резултат на това, са изготвени предложения за подобряване на уредбата и преодоляване на съществуващите противоречиви практики по прилагането на правилника.

Правилникът за вписванията регламентира уредените в чл. 112 до чл. 115 от Закона за собствеността вписвания на подлежащите на вписване актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актовете, с които се признават такива права. Този правилник, съгласно изричната законова делегация, се приема от Министерския съвет и не следва да регламентира уредените в Закона за кадастъра и имотния регистър вписвания в имотния регистър. С проекта е предложена отмяна на разпоредбите, касаещи съдържанието на имотните партиди.

С последните изменения на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ бр. 49/2014 г.) се урежда воденето на имотни партиди с друго съдържание и по друг ред. Това налага регламентацията на съдържанието и реда за водене на имотните партиди, които се водят от всички служби по вписванията при действието на Закона за собствеността, независимо от това, че воденето им е извън фактическия състав на вписването и няма правно действие. С предлаганите изменения се отчита разликата между имотните партиди при действието на Закона за собствеността и имотните партиди при действието на Закона за кадастъра и имотния регистър и се възстановява разграничението на нотариалните книги по чл. 33 и чл. 33б.

Предложените промени отчитат също, че вписването на актовете, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, има за цел да даде гласност на вписаните актове по начин, при който всяко лице, което желае да разбере кой е собственик на определен имот, да може да го стори. За да бъде извършена тази проверка, всички актове трябва да бъдат публично достъпни – не е достатъчно актовете да бъдат оповестени чрез подреждането им в съответните книги за вписване, а е необходимо всяко лице да разполага с възможност да се запознае с тяхното съдържание. Запознаването със съдържанието на вписаните актове може да стане било като актът се прочете на място в службата по вписване (при извършване на „устна” справка), било като се получи препис от вписания акт.

За да се избегне различен подход в различните служби в страната, е предложено създаването на нова разпоредба, която еднозначно да предвижда, че съдията по вписванията не може да разпореди вписване на акт, искането за чието вписване не е записано във входящия регистър, воден от съответната Служба по вписванията. Единствено чрез записване на всички актове, чието вписване, отбелязване или заличаване е поискано, във входящия регистър по реда на тяхното постъпване, преди същите да бъдат докладвани за произнасяне от съдията по вписванията, се гарантира противопоставимостта на правата, черпени от вписаните актове. Всички, постъпващи в службата по вписванията актове, чието вписване, отбелязване или заличаване се иска, следва първо да бъдат записани по реда на тяхното постъпване във входящия регистър, върху тях трябва да бъде поставен входящия номер от регистъра, след което да бъдат докладвани на съдията по вписване за разпореждане. Предложният текст на чл. 12 е разпоредбата, която описва отбелязването като правно-техническо действие, като изчерпателно се посочват в тяхната поредност действията, съставляващи отбелязването.

Предложена е промяна в чл. 8, ал. 1, изречение второ: да отпаднат думите „и на преписи на обявени от него завещания”. Това нормативно разпореждане на практика е напълно неприложимо. Съдията по вписванията обявява оставените за пазене в нотариалните служби саморъчни завещания по молба на всяко заинтересовано лице, което представи смъртен акт на завещателя. Често това лице не е ползващото се от завещанието лице. Между обявяването на завещанието и издаването на препис от него минава дълъг период – ползващият се от завещанието (особено при общи завещателни разпореждания) следва да декларира какво е включено в наследствената маса (за да може да се изчисли таксата за издаване на препис съгласно ЗННД, да представи данъчни оценки на включените в наследствената маса недвижими имоти, да плати определената такса за издаване на първи препис. От друга страна, не е възможно при издаването на първия препис от завещанието да се събира държавната такса за вписване (съгл. чл. 2 от ТДТАВ), тъй като много от наследниците по завещание заявяват, че не желаят да се ползват от завещанието. Ако действащата разпоредба се запази - вписването на обявените от съдията по вписванията саморъчни завещания да се извършва „служебно”, то следва да се създаде нарочна правна норма, която да освободи подобни вписвания от внасянето на държавна такса.

Предложеното изменение на чл. 9 е с оглед необходимостта да се опишат по своята поредност правните и техническите действия, съставляващи вписването. Тъй като съдията по вписванията не проверява материалните предпоставки за сключване на ипотеката, безсмислено е да се представя договорът, щом при разминаване в неговите клаузи и самия ипотечен акт това не може да послужи като основание за отказ от вписване на ипотеката.

При изготвяне на предложенията за нормативни промени е взето предвид, че в Правилника за вписванията е регламентирано вписването в нотариалните книги по така наречената персонална или поименна система. До приемането на Закона за особените залози през 1997г. не се предвиждаха особени правила за вписването на актове с предмет съвкупност от имоти, тъй като единствената уредена в закона съвкупност беше наследството и единствената негова особеност беше уредена в чл. 6, ал. 2. Отчетено е, че договорът за залог на търговско предприятие може да има за предмет съвкупността търговско предприятие, без посочване на недвижими имоти като отделни елементи на съвкупността и същата съвкупност - с посочване на недвижими имоти като отделни елементи на съвкупността, като вписването на двата вида договори има различни правни последици.

С проекта се предлага отмяна на чл. 46а. Съгласно действащата разпоредба на чл. 570 ал.1, изр.второ от ГПК е въведена местна компетентност на съдията по вписванията, ограничена до недвижимите имоти, находящи се в съответния съдебен район. Ето защо проверката по чл. 47 от Правилника за вписванията следва да се извърши по нотариалните книги, водени от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот. Единствено тя е компетентна да издаде такова удостоверение. Недопустимо е искането за издаване да е записано в регистъра за удостоверенията в една служба и да има изходящ номер от регистъра на друга служба. Въпросът за начина на изпращане на удостоверения между отделните поделения на Агенцията по вписванията не касае производството по вписване в книгите за вписванията и няма място в Правилника за вписванията. Въпросът може да бъде уреден с вътрешни правила или в Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. С разпоредбата на чл. 46а няма да се постигнат двете основни цели - бързина на издаване и спестяване на разходи, поради: 1.включване на човешки и технически ресурс за сканиране или изпращане по вътрешна поща на преписки, съответно архивиране на една и съща преписка в две служби. Това ще рефлектира върху рамера на дължимата държавна такса, доколкото следва да покрива административно-техническите разходи и риск при издаване на грешно удостоверение. От друга страна ще е налице забавяне, тъй като в това нотариално производство, за разлика от нотариално охранителното производство по вписване на актове (т. 1 от ТР 7/2013г. на ВКС) е допустимо прилагане на институт за "без движение", поради незабавността на производството. В тази връзка не става ясно чрез коя и до коя служба следва да се изпращат съобщенията във връзка с оставянето без движение.

Предлага се също нова редакция на чл. 51. Въведената с действащата ал. 3 на чл. 51 при неговото изменение от 01.08.2014 г., забрана за издаване на незаверени преписи от актове, на практика обезсмисля публичния характер на вписването на актовете, с които се прехвърлят вещни права. Би следвало с оглед публичния характер на регистъра всяко лице да може да получи както незаверен, така и заверен препис от вписан акт, ако удостовери своята самоличност при получаване на преписа. Такава уредба би отговаряла в най-голяма степен на публичния характер на книгите за вписване. Съображенията за правна сигурност и намаляване рисковете за „имотни измами” не могат да оправдят лишаването на третите лица от възможност да получат справки по книгите по вписване, включително да получат незаверени преписи, защото по този начин актовете на практика престават да бъдат публични. Поради това с Предлаганото изменение на чл. 51 се предвижда диференциран режим за заверени и незаверени преписи от вписани актове. Целта на разпоредбата е собственикът да може да се снабди със заверен препис не само от акта, с който се легитимира като собственик, но и с всички предходни актове на лицата, които са били собственици на имота или са разполагали с вещни права върху имота. В случаите, в които пълномощници са лица, които могат да бъдат процесуални представители съгласно чл. 32 от ГПК (адвокати, роднини по права линия от първа степен и съпрузи, юрисконсулти и пр.) е достатъчно пълномощното да е писмено. За всички останали пълномощници е необходимо изрично нотариално заверено пълномощно за получаване на заверен препис от вписан акт.
С проекта не се въвеждат норми на европейското право, поради което не се прилага таблица за съответствие.

Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет няма доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Изготвена е финансова обосновка съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, б „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът заедно с проект на доклада са публикувани на Интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Постъпилите бележки и предложения по проекта на постановление и по доклада към него са отразени.



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме проекта на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията.



ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО:

ХРИСТО ИВАНОВ
Мнение Публикувано на: 12 Окт 2014, 17:09
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
Брой: 63, от дата 1.8.2014 г.


Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т
Препис



ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 230

от 25 юли 2014 година


ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА, ОДОБРЕН С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1486 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1951 Г. (обн., Изв., бр. 101 от 1951 г.; изм., бр. 30 от 1955 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 82 от 1996 г., бр. 86 от 1997 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г. и
бр. 22 от 2008 г.)


М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т
П О С Т А Н О В И:


§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „б“ се изменя така:
„б) договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 от ЗЗД), актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, в което има недвижими имоти;“.
2. В буква „е” накрая се поставя запетая и се добавя „а по искане на една от страните – и предварителните договори за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти”.
3. Буква „и” се изменя така:
„и) актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове;“.
4. Създават се букви „к” и „л”:
„к) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот; при универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район; декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът;
л) всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.”
§ 2. В чл. 5, буква „в“ думите „по чл. 4, буква „и“ се заменят с „по чл. 4, буква „к“ и текстът до края на изречението се заличава.
§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) буква „а“ се изменя така:
„а) собственото, бащиното и фамилното име (име съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните (или друг идентификационен номер), а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато една от страните е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер;“
б) в буква „в“ думите „номера на имота“ се заменят с „номера на поземления имот“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Разпоредбата на буква „в” не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство, преписи от обявените завещания, актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, и спрямо договорите, които имат за предмет търговско предприятие. В тези случаи се представя декларация с нотариално удостоверен подпис на прехвърлителя, съдържаща описание на недвижимите имоти, включени в наследството, съответно - в търговското предприятие.“
3. Създава се ал. 4:
„(4) Скица-копие от кадастралната карта не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 11, 17, 18, 19, 22, чл. 22а, ал. 1
и 3, чл. 23, 24, 25, 26 и 31.“
§ 4. В чл. 7, буква „б“ думите „по букви „б“-„и“ на чл. 4“ се заменят с „по букви „б“-„л“ на чл. 4“.
§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 4, букви „б“-„и“ се заменят с „по чл. 4,
букви „б“-„л“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Молбата за вписване се подава в един или повече еднообразни екземпляра и съдържа:
а) името/наименованието и адреса на молителя, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такъв, както и единния граждански номер на молителя; когато молбата за вписване се подава от нотариус, се посочват името на нотариуса, районът на действие, номерът, под който е вписан в регистъра на нотариалната камара, както и телефонът или електронният му адрес;
б) вида на акта, чието вписване се иска, както и датата на неговото сключване, съответно датата на издаването му;
в) други обстоятелства като поредност на вписване на актовете;
г) изброяване на приложените документи;
д) подпис на молителя.”
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Към молбата за вписване се прилагат:
а) представеният за вписване акт в минимален брой екземпляри съгласно посочените в ал. 4;
б) документи, предвидени в закон;
в) пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;
г) документ за внесена държавна такса за вписване.”
4. Създава се ал. 4:
„(4) За вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква „а“ се представят не по-малко от четири еднакви първообраза за тях. За вписване на всички други актове по чл. 4, букви „б“-„л“ се представят оригинал от акта и два официално заверени преписа от него или три такива преписа, ако не може да се представи оригиналът – съответно три нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.“
5. Досегашната ал. 3 става ал. 5.
§ 6. Създават се чл. 8а и 8б:
„Чл. 8а. (1) Молбата за вписване се подава до съдията по вписванията чрез службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот.
(2) В момента на постъпването на молбата по ал. 1 в службата по вписванията се дава номер от входящия регистър, след което върху молбата се отразяват датата, часът и минутата на приемането й и полученият номер от регистъра.
(3) Когато молбата е подадена в два или повече еднообразни екземпляра, вторият и следващите екземпляри се връщат на лицето с отразени върху тях данните по ал. 2.
(4) В службите по вписванията при районните съдилища, където със заповед на министъра на правосъдието има назначен ръководител на съдиите по вписванията, се определя ежедневно дежурен съдия по вписванията, който приема, преглежда и разпределя актовете.
Чл. 8б. До края на работния ден, в който е записана молбата във входящия регистър, съдията по вписванията:
а) разпорежда вписването на представения акт, като в разпореждането се посочват датата на постановяването му, правното основание за вписване и в коя част от имотната партида да бъде извършено вписването;
б) отказва вписването с определение в случаите по чл. 32а.“
§ 7. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се изменя така:
„След разпореждането на съдията по вписванията данните от акта, които образуват имотната партида, се въвеждат в информационната система, като полученият том и номер от съответната книга заедно с входящия номер на молбата за вписване и номерът на имотната партида се записват върху акта.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Службата по вписванията въвежда в информационната система данните за акта, страните и имота и снема електронен образ от подписания от съдията по вписванията акт. След това актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни от постъпването на молбата третият и следващите екземпляри от вписания акт с нанесени върху тях данните по ал. 1 се връщат на правоимащия.“
3. В ал. 3 думите „вторият и третият“ се заменят с „третият и следващите“.
4. В ал. 4 думите „под страх от отговорност“ се заличават.
§ 8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При вписване на брачни договори, продажба на наследство, актове за делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, намиращи се в различни райони, прехвърляне на търговско предприятие и на актове, с които се извършва непарична вноска на такива имоти, се представят
най-малко по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски.“
2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и при вписване на всички други актове извън изброените в ал. 1“.
§ 9. В чл. 11, буква „в“ думите „по чл. 4, букви „з“ и „и“ се заменят с „по чл. 4, букви „з“, „к“ и „л“.
§ 10. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) в изречение първо думите „томът и страницата на“ се заменят с „номерът от“;
б) в изречение второ думите „където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „в чл. 9“ се заменят с “в чл. 8, 8а, 8б и 9”.
§ 11. В чл. 15, ал. 2 думите „чл. 8 и 9“ се заменят с „чл. 8, 8а, 8б и 9”.
§ 12. В чл. 16, ал. 3 думите „чл. 8 и 9“ се заменят с „чл. 8, 8а, 8б и 9”.
§ 13. В чл. 20 думите в скобите „чл. 12, ал. 3, чл. 73, ал. 2, чл. 109, ал. 1 и 2, чл. 117, ал. 2, чл. 118, ал. 1, чл. 122, ал. 3 и чл. 128 от Семейния кодекс“ се заменят с „чл. 130 от Семейния кодекс“.
§ 14. В чл. 22 се създава изречение второ:
„Изтичането на срока на вписан договор за наем или аренда се отбелязва по молба на заинтересованото лице с нотариална заверка на подписа.“
§ 15. В чл. 22а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се изменя така:
„Към удостоверението се прилага вписаният в търговския регистър договор за особен залог заедно с нотариално заверена декларация с описани недвижимите имоти – собственост на предприятието, съгласно изискванията на чл. 6.“
2. В ал. 2 думите „чл. 8 и 9“ се заменят с „чл. 8, 8а, 8б и 9”.
§ 16. В чл. 30 думите „по чл. 8, ал. 2“ се заменят с „по чл. 8, ал. 4“.
§ 17. В чл. 32а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33,
буква „н“.
2. В ал. 2 думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33,
буква „о“.
3. В ал. 3 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33,
буква „н“ и думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33, буква „о“.
4. В ал. 4 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33,
буква „н“, думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33, буква „о“ и думите „срещу подпис“ се заменят с „по реда на Гражданския процесуален кодекс“.
5. Алинея 5 се отменя.
§ 18. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „б“ думите „букви „б”-„и” се заменят с „букви „б”-„л”.
2. Създават се нови букви „л“ и „м“:
„л) регистър за удостоверенията;
м) регистър за преписи;“.
3. Досегашните букви „л“ и „м“ стават съответно букви „н“ и „о“.
§ 19. Създава се чл. 33б:
„Чл. 33б. (1) Книгите се водят и съхраняват на хартиен носител, а регистрите – на хартиен и на електронен носител.
(2) При противоречие в данните между актовете в книгите и регистрите за верни се приемат данните в книгите.
(3) При противоречие между данните, въведени на електронен носител от регистрите и тези на хартиен носител, за верни се приемат данните на хартиен носител.”
§ 20. Създава се чл. 33в:
„Чл. 33в. (1) Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведени данни от него в имотната партида или данни в азбучник или регистър, воден на хартиен носител.
(2) Техническите грешки се установяват по искане на заинтересовано лице или нотариус, както и служебно от служител в Службата по вписванията. За установената техническа грешка съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на съдията по вписванията.
(3) Поправянето на техническа грешка се извършва чрез разпореждане на съдията по вписванията.”
§ 21. Създава се чл. 33г:
„Чл. 33г. За извършване на вписванията по поименната система и отразяване на данните от актовете в имотни партиди, както и за воденето и съхраняването на книгите и регистрите в електронен формат Агенцията по вписванията поддържа информационна система.“
§ 22. Създава се чл. 33д:
„Чл. 33д. С влизането в сила на заповедта на министъра на правосъдието по чл. 70 от Закона за кадастъра и имотния регистър за съответния съдебен район службата по вписванията започва водене на имотни партиди на недвижимите имоти. Партидите се водят като електронна база данни в единен формат при спазване на условията на Закона за електронния документ и електронния подпис.“
§ 23. Създава се чл. 33е:
„Чл. 33е. (1) Службите по вписванията поддържат информационна система.
(2) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти.
(3) Имотната партида се образува от наличните данни във вписания акт съгласно чл. 6 и книгите за вписване.
(4) Имотните партиди се разпечатват и на хартиен носител.“
§ 24. Създава се чл. 33ж:
„Чл. 33ж. (1) Имотната партида на всеки недвижим имот се състои от следните пет части:
1. част „А” - за имота;
2. част „Б” - за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост;
3. част „В” - за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелствата, подлежащи на вписване, освен тези по т. 4 и 5;
4. част „Г” - за ипотеките;
5. част „Д” - за възбраните.
(2) В част „А” на партидата се вписват:
1. идентификаторът;
2. видът на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда;
3. адресът, номерът на поземления имот;
4. границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда);
5. площта в квадратни метри или в декари;
6. предназначението на имота;
7. етажността на сградата;
8. обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството;
9. номерът на партидата, където има създадена имотна партида по чл. 9, ал. 1.
(3) В част „Б” на партидата:
1. се вписват:
а) името, ЕГН, датата и място на раждане или друг идентификационен номер, адресът - за собственика - физическо лице;
б) наименованието, организационната форма, седалище, кодът по БУЛСТАТ, ЕИК или друг идентификационен номер - за собственика - юридическо лице;
в) наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението - за недвижимите имоти - държавна собственост;
г) наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост безвъзмездното стопанисване и управление - за недвижимите имоти - общинска собственост;
д) наименованието и кодът на общината по ЕКАТТЕ - за недвижимите имоти - общинска собственост;
е) съдът, видът на регистъра и номерът на тома и партидата - за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;
ж) кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация;
з) видът собственост - частна или публична;
и) при съсобственост - идеалните части (дяловете), както и данните за съсобствениците, а при съпружеска имуществена общност - данните за съпрузите;
к) актът, от който собственикът черпи правото си;
л) номерът и датата на нотариалния акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, както и датата на вписването;
м) исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
н) обстоятелството, че актът по буква „к“ е под условие или срок;
2. се отбелязват:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по буква „б“.
(4) В част „В” на партидата:
1. се вписват:
а) видът на правото;
б) носителят на правото;
в) срокът, ако правото е срочно;
г) актът по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване;
д) исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
2. договорите, подлежащи на вписване:
а) вида на договора;
б) датата на сключването, страните и предметът;
в) обстоятелството, че договорът е сключен под условие или срок;
3. се отбелязват:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по буква „б“.
(5) В част „Г” на партидата:
1. се вписват:
а) видът на ипотеката - законна, договорна или за обезпечение пред съд;
б) видът, номерът, датата и издателят на акт, въз основа на който е извършено вписването;
в) размерът на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката - главница, лихви, разноски;
г) падежът;
д) кредиторът - съответно с данните за него, посочени в ал. 3, т. 1;
е) длъжникът - съответно с данните за него или за лицето, за чието задължение е учредена ипотеката, ако то е различно от собственика, посочени в ал. 3, т. 1;
ж) промените нa вземането;
з) заличаването на ипотеката и основанието;
и) обстоятелството, че договорът е сключен под условие;
к) подновяването на ипотеката;
2. се отбелязват:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по буква „б“.
(6) В част „Д” на партидата:
1. се вписват:
а) видът на възбраната - обща или за отделен имот;
б) номерът и датата на акта за налагане на възбраната и органът, наложил възбраната;
в) номерът и датата на вписване на възбраната;
г) размерът на обезпечената сума;
д) заличаването на възбраната и основанието;
2. се отбелязват:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по буква „б“.“
§ 25. Създава се чл. 33з:
„Чл. 33з. (1) Партида за недвижим имот по чл. 33ж се създава еднократно при всяко образуване на производство за вписване, отбелязване или заличаване. Следващо вписване, отбелязване или заличаване не е основание за създаване на нова имотна партида. Партида за недвижим имот се създава и в случаите на вписване на акт, с който имот се разделя или съединява.
(2) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни партиди за всеки новообразуван имот с вписване на данните по чл. 33ж, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху разделения имот. В партидата на разделения имот се вписват номерата на партидите на новообразуваните имоти и тя се архивира.
(3) В партидата на имот, образуван от съединяване на имоти, се вписват данните по чл. 33ж на образуващите го имоти, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху всеки от имотите. В партидите на съединените имоти се вписват номерът на партидата и идентификаторът от кадастъра на новообразувания имот и те се архивират.“
§ 26. В чл. 34 ал. 3 се изменя така:
„(3) След приключване на вписванията за всеки работен ден входящият регистър се разпечатва на хартиен носител, който се подписва от съдията по вписванията.“
§ 27. В чл. 35, ал. 3 думите „В края на годината“ се заменят с „До 31 март на следващата година“.
§ 28. В чл. 36 ал. 3 се отменя.
§ 29. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „и издадените удостоверения” се заличават.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) В регистъра за удостоверенията се записват издадените удостоверения.
(3) В регистъра за преписите се записват издадените преписи.“
§ 30. Член 41 се изменя така:
„Чл. 41. (1) В края на календарната година входящият регистър се подвързва, прошнурова и заверява съгласно правилата на чл. 35, ал. 3.
(2) Агенцията по вписванията осигурява архивирането и надеждното съхранение на данните от информационната система.“
§ 31. В чл. 41б, ал. 1 думите „и в азбучния указател” се заличават.
§ 32. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо накрая се добавя „и по партидите на лицата в информационната система“;
б) в изречение второ думите „буква „л“ се заменят с „буква „н“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) От информационната система може да се предостави справка за вписвания по лице в цялата страна. Тази справка обхваща извършените вписвания, отбелязвания и заличавания във всички служби по вписванията, където лицето е участвало като страна в акт, подлежащ на вписване, от момента на отразяването им в информационната система.“
§ 33. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) В случай че за определен имот е налице имотна партида в имотния регистър, освен справката по ал. 1 може да се издаде и заверен препис-извлечение от съответната имотна партида.”
§ 34. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В буква „а“ думите „за определени лица“ се заменят със „за определено лице“.
2. В буква „б“ думите „за определени недвижими имоти“ се заменят със „за определен недвижим имот“.
§ 35. В чл. 46, ал. 1 думата „лица“ се заменя с „лице“, а думите „едно или няколко определени лица“ се заменят с „лицето“.
§ 36. Създава се чл. 46а:
„Чл. 46а. Заявление за издаване на удостоверение по чл. 45 може да се подава във всяка служба по вписванията. Удостоверението се издава по разпореждане на съдията по вписванията от съответния съдебен район по местонахождение на имота, където е необходимо да се извърши удостоверяването. От издаденото удостоверение се снема електронен образ. Заявителят може да получи в посочена от него служба по вписванията заверен препис от удостоверението, възпроизведен на хартиен носител.“
§ 37. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Удостоверението, което се издава за определен имот, съдържа:
а) описание на недвижимия имот с данните по чл. 6, ал. 1, буква „в“;
б) собственото, бащиното и фамилното име (име съобразно отечественото право), единният граждански номер на лицето и на неговите праводатели (или друг идентификационен номер), а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер;
в) периода, за който е извършена проверката;
г) вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права, съответно удостоверяване, че такива няма за съответния недвижим имот;
д) име и подпис на служителя, изготвил удостоверението;
е) име и подпис на съдията по вписванията.”
2. В ал. 2 буква „а“ се изменя така:
„а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2, на заявителя и на лицето, до което се отнася справката, както и на неговите праводатели;“.
3. Създава се ал. 3:
„(3) При искане за издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване относно определен имот или лице не е необходимо представянето на копия от вписаните актове относно имотите – предмет на проверката.“
§ 38. В чл. 50, ал. 2 думите „в регистъра по чл. 33, буква „к“ се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията или регистъра за преписите“.
§ 39. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „в регистъра по чл. 33, буква „к“ се поставя запетая и се добавя „съответно в регистъра за преписите“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Агенцията по вписванията не предоставя незаверени копия на вписани актове.”

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 40. Предвидените в правилника електронни регистри, програмни продукти за водене на имотни партиди и информационни системи се въвеждат и поддържат по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 41. Параграф 36 влиза в сила на 15 юни 2015 г.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Пламен Орешарски

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Нина Ставрева
Мнение Публикувано на: 31 Юли 2014, 16:16
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
С Т А Н О В И Щ Е

от
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА



Относно: Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната страница на Министерство на правосъдието


След запознаване със съдържанието на посочения проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника по вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната интернет страница на Министерство на правосъдието, представяме на Вашето внимание настоящото становище:
В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „б“ се допълва така:
б) договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД), актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, в което има наследствени имоти.“
2.. Създава се нова буква „и”:
„и) актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове;“
3. Досегашната буква „и” става буква „к” и се изменя така:
„к) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. При универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с нотариално заверена декларация от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват недвижимите имоти в съответния съдебен район. Декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът;“
4. Създава се буква „л”:
„л) всички други актове, за които със закон е предвидено със закон, че подлежат на вписване.”

По отношение на предложеното допълнение на чл. 4, б. „б“ ПВ намираме същото за неприемливо. Липсва яснота кои актове се имат предвид под „актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, в което има наследствени имоти“. Констативните нотариални актове, с които се удостоверява собственост или вещни права върху недвижими имоти, придобити чрез наследяване се вписват на собствено основание, а именно съгласно чл. 4, б. „а“ ПВ. Докато съгласно чл. 5, б. „в“ ПВ не подлежат на вписване завещанията относно недвижими имоти освен тези по чл. 4, буква "и" и всички други придобивания на недвижими имоти по наследство. Налице е противоречие с предлаганото допълнение на чл. 4, б. „б“ ПВ.

По отношение редакцията на чл. 4, б. „и“ ПВ, същата би довела до известни проблеми по следните съображения:
В правната доктрина и съдебната практика еднозначно е решено, че на вписване подлежат и актовете за поправки на вписани актове, и това не се нуждае от последваща нормативна уредба.
Ако нотариално удостоверяване е невярно, то може да бъде поправено, ако е вече издадено, чрез ново нотариално удостоверяване. Доказателствената сила на поправящото нотариално удостоверяване е несамостоятелна. Тя предпоставя поправеното нотариално удостоверяване и важи заедно с него, но от деня на новото удостоверяване /така Ж. Сталев и колектив, БГГП-девето издание, стр.1273/.
Съгласно практиката на ВКС в случай, че във вписан акт е допусната техническа грешка относно съдържанието на акта съгласно чл. 6 ПВ, актът за нейното поправяне подлежи на вписване на същото основание и по същия ред, защото няма самостоятелно значение, а е неразделна част от подлежащия на вписване акт. Следва да се зачита правната природа на акта за поправка на очевидна фактическа грешка, който е подчинен на правния режим, приложим за поправения акт /аргумент и от чл.247, ал.4 ГПК/. Дори и да се приеме, че е нужна нарочна разпоредба, предвиждаща вписване на акта за поправката и в този смисъл е налице непълнота на закона, съобразно общите принципи на гражданския процес съдът е длъжен да формира изводите си съобразно общия разум на закона /чл.5 ГПК/, а в случая той очевидно не търпи невъзможност за поправка на вписване, допуснатата техническа грешка, в което е в състояние да смути правната сигурност, като постави под въпрос предмет, страни, цена и др. на извършеното вписване /Определение № 238/12.06.2012г. по ч.гр.д. №257/2012г. по описа на II г.о. ВКС, докладчик Кр. Влахов/. Нещо повече, в мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е казано, че е недопустимо е да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот ... по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се подменя съдържанието на
първоначално съставения акт.
Съгласно изложеното намираме, че направеното предложение не е съобразено с тези безспорни за теорията и практиката основни моменти.
Първо, не всеки акт за поправка на явна фактическа грешка подлежи на вписване, а само този, който касае задължителните реквизити по чл. 6 ПВ /предмет, страни, цена и др. на извършеното вписване/, т.е. ще има последици действието на вписването и за извършваните справки в книгите за вписване.
Второ, не е взето предвид обстоятелството, че регламентацията на акта за поправка в чл. 4, б. „и” ПВ, определя и книга за вписване по аргумент на чл. 33 ПВ. В случая това ще е винаги книгата по чл. 33, б. „б” ПВ, т.е. при поправка на нотариални актове поправките ще се подреждат в друга различна книга от тази, в която е поправеният акт. Това противоречи на създадената съдебна практика и на юридическата логика, че актът за поправка на вписан акт подлежи на вписване на същото основание и по същия ред като вписания акт, защото няма самостоятелно значение, а е неразделна част от него. Актът за поправка на вписан акт следва да се подрежда в съответната книга за вписване, в която се намира и самият поправен акт.

В допълнение, Правилникът за вписванията, одобрен от Министерски съвет, съгласно законовата делагация на чл. 116 ЗС урежда единствено подробностите относно начина на вписването, докато предлаганите промени в чл. 4, б. „б“ и б. „и“ ПВ касаят видовете актове, подлежащи на вписване.

По отношение редакцията на чл. 4, б. „к“ ПВ относно представянето на декларация са налице някои неясноти:
Преобладаващата съдебна практика е наложила при универсално саморъчно завещание с предмет недвижим имот или права върху недвижим имот да се прилага декларация от ползващото се от завещанието лице с нотариално заверени подписи с описание на недвижимите имоти.
Необходимостта от тази декларация се обосновава с цел определяне на местната компетентност на съдията по вписванията /чл. 280, ал. 2 ЗСВ и чл. 7 ПВ/, както и с оглед определянето на дължимата държавна такса- както за получаване на първи препис от обявено саморъчно завещание / т. 9 от ТНТЗННД и чл. 9 от ИНСТРУКЦИЯ № 38/16.11.1998 г. за прилагане на ТНТЗННД, приета с Постановление № 186 на МС от 1998 г./, така и за вписването на това завещание /чл. 2 ТДТСАВ/.
Правното основание е уредено в разпоредбата на чл. 534 ГПК от общите правила на охранителните производства, доколкото в случая не са установени особени правила. Когато е затруднен да събере други доказателства относно условията за издаване на охранителния акт, съдът може да задължи молителят да потвърди с декларация истинността на фактите, твърдени от него. За истиността на тази декларация молителят носи наказателна отговорност по чл. 290а НК. Декларацията няма обаче доказателствена сила, задължителна за съда. Той ще оцени нейната достоверност с оглед на всички данни по делото /така Ж. Сталев и колектив, БГПП- девето издание, стр. 1246/.
С направеното предложение за изменение на ПВ вероятно се цели уекднаквяване на съдебната практика по този въпрос, но редакцията на разпоредбата на чл. 4, б. „к“ ПВ поражда няколко въпроса. Първо, дали декларация следва да бъде неразделна част от завещанието при подреждане в книгите за вписване и съответно да има отразяване в информационната система по отделните недвижими имоти, или се съхранява в делото, като документ за изпълнени особени изисквания на закона- местна компетентност и дължима държавна такса /чл. 41б, ал. 3 ПВ/, а отразяването се извършва като акт с предмет съвкупност, включващ и недвижим имот или права върху недвижим имот. Второ, възниква въпросът нотариално заверена декларация дали представлява декларация с нотариално удостоверено съдържание или нотариално удостоверени подписи или и двете.
В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) буква “а“се изменя така:
„а)собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните, а когато няма такъв –мястото и датата на раждане; когато една от страните е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенция по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер;
б) буква „г” се изменя така:
„г) цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, както и данъчната оценка;“
2. Ал.2 се изменя и допълва така:
„(2) Разпоредбата на буква „в” не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство, актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство и спрямо договорите,които имат за предмет търговско предприятие. В тези случаи се прилага и декларация с нотариално удостоверен подпис на прехвърлителя, съдържаща описание на недвижимите имоти,, включени в наследството, съответно – в търговското предриятие.“
3. Създава се ал.4:
„ (4) Скица-копие от кадастралната карта не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 12, чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 22, чл.22а, ал. 3, чл. 23, чл. 24, чл. 25, чл. 26 и чл. 32 от настоящия правилник.“

По отношение предлаганото изменение на чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ:
Намираме изразът „име, съобразно отечественото право“ за неточен. Синоними на „отечество“ са „родина, татковина“. В случая се има предвид хипотезата на имена съобразно родното, отечествено право, които са различни от установените в българското законодателство. Следва да се има предвид, че е възможна промяна в имената и при промяна на гражданството на лицето.
Намираме за неточен и изразът „търговец или друго юридическо лице“, тъй като търговците не са само юридически лица, а и едноличните търговци.

По отношение предлаганото изменение на чл. 6, ал. 1, б. „г“ ПВ:
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение от 25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.
С направеното предложение данъчната оценка става реквизит на подлежащия на вписване акт, част от неговото съдържание. Съгласно задължителната съдебна практика съдържание на подлежащите на вписване актове по чл. 6 ПВ не може да се допълва от други документи по преписката, защото на вписване подлежи самият акт, а за останалите документи се образува нотариално/особено канцеларско дело.
В нотариално охранителното производство по вписване на актове се представя удостоверение за данъчна оценка за недвижимия имот, като удостоверението има две функции- за изчисляване на държавна такса за вписване и проверка изискванията по чл. 264 ДОПК. Доколко е целесъобразно посочването на данъчната оценка да е едновременно част от съдържанието на акта, а удостоверението за данъчна оценка- документ, който се прилага? В допълнение има актове, за които е безпредметно посочване на данъчна оценка в съдържанието, както е например с договорите за наем и аренда.

По отношение изменената и допълнена ал. 2 на чл. 6 ПВ:
Налице е терминологична разлика с предлаганото изменение на чл. 4, б. „к“ ПВ. В едната разпоредба се говори за „нотариално заверена декларация“, а в другата за „декларация с нотариално удостоверен подпис“.
Налице е неяснота кои са „актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство“. Не става ясно как в хипотезата на наследствено правоприемство молителят би представил декларация от прехвърлителя (арг. чл. 6, ал. 2 ,изр. 2 ПВ).
Считаме, че с направеното предложение е решен въпросът с други актове, които касаят съвкупности с включени недвижими имоти, както например с вписване на преобразуване на търговско дружество (чл. 263и, ал. 6 ТЗ, чл. 265о, ал. 3 ТЗ), вписване на промяна на организационна форма на търговско дружество (чл. 264з, ал. 4 ТЗ), вписване на прехвърляне на имущество върху едноличния собственик (чл. 265б, ал. 3 ТЗ) и на общи възбрани (чл. 715, ал. 2 ТЗ).
Направеното предложение поражда същите въпроси както по промените в чл. 4, б. „к” ПВ. Дали декларация следва да бъде неразделна част от актовете при подреждане в книгите за вписване и съответно да има отразяване в информационната система по отделните недвижими имоти, или се съхранява в делото, като документ за изпълнени особени изисквания на закона- местна компетентност и/или определяне на държавна такса (чл. 41б, ал. 3 ПВ), а отразяването се извършва като акт с предмет съвкупност, включващ и недвижим имот или права върху недвижим имот.

По отношение нова чл. 6, ал. 4 ПВ:
Считаме за неправилен изказа „при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 12 ПВ.... и чл. 32 ПВ“. Вписването на искова молба, респ. заличаване на възбрана, не се извършва по чл. 12 ПВ, респ. чл. 32 ПВ. Основанието за извършването им е уредено в разпоредбите на чл. 11 ПВ, респ. чл. 31 ПВ, докато в посочените с чл. 12 ПВ и чл. 32 ПВ се определят съответно изискванията и начинът на вписване на искова молба и начинът за извършване заличаването на възбрана.

В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1 думите по «чл. 4, букви «б»- «и»» се заменят с «по чл. 4, б. «б»- «л»».
2. Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) Молбата за вписване се подава в един или повече еднообразни екземпляра и съдържа:
а) името/наименованието и адреса на молителя, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такъв, както и единния граждански номер на молителя. Когато молбата за вписване се подава от нотариус, се посочват името на нотариуса, районът на действие, номерът, под който е вписан в регистъра на нотариалната камара, както и телефонът или електронният му адрес.
б)видът на акта, чието вписване се иска, както и датата на неговото сключване, съответно датата на издаването му;
в) други обстоятелства като поредност на вписване на актовете;
г) изброяване на приложените документи;
д) подпис на молителя.
(3) Към молбата за вписване се прилагат:
а) представеният за вписване акт в посочения в ал. 4 минимален брой екземпляри;
б) документи, предвидени в закон;
в) пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;
г) документ за внесена държавна такса за вписване.
2.Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
(4) За вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" се представят не по-малко от четири еднакви първообраза за тях. За вписване на всички други актове по чл. 4, букви "б" - "л" се представят оригиналът от акта и два официално заверени преписа от него или три такива преписа, ако не може да се представи оригиналът, съответно три нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

Създават се чл. 8а и чл. 8б:
Чл. 8а. (1) Молбата за вписване се подава до съдията по вписванията чрез службата по вписванията по местонахожденето на недвижимия имот.
(2) В момента на постъпването й в службата по вписванията, молбата получава номер от входящия регистър, след което върху нея се отразяват датата, часът и минутата на приемането й и полученият номер от регистъра.
(3) Когато молбата е подадена в два и повече еднообразни екземпляра, вторият и следващите екземпляри се връщат на лицето с отразени върху тях данни по ал. 2.
(4) В Службите по вписванията, където със заповед на министъра на правосъдието има назначен ръководител на съдиите по вписванията, се определя ежедневно дежурен съдия по вписванията, който приема, преглежда и разпределя актовете по ред, регламентиран в заповедта на министъра на правосъдието.

Чл. 8б. (1) До края на работния ден, в който е записана молбата във входящия регистър, съдията по вписванията:
а) разпорежда вписването на представения акт, като в разпореждането се посочват датата на постановяването му, правното основание за вписване и в коя част от имотната пратида да бъде извършено вписване;
б) отказва вписването с определение в случаите на чл.32а.
Следва преди всичко да се разбере значението на молба за вписване в нотариално охранителното производство по вписване. Основно правило на охранителните производства е, че те започват по писмена молба на заинтерсованото лице /чл. 531, ал. 1, Гл. 49 Общи правила, Част 6 Охранителни производства от ГПК/. Това е израз на диспозитивното начало. Охранителният акт следва да е желан, а не наложен акт. Това е молба за съдействие /чл. 2 ГПК/, доброволна юрисдикция /БГПП- девето преработено и допълнено издание, 2012г., Ж. Сталев и колектив, стр. 1245/. Производството е с безспорен характер, едностранно, няма противна страна.
В охранителното производство по вписване на актове обаче са налице особени правила, които са уредени в Правилника за вписванията. По аргумент на чл. 530 ГПК те следва да намерят приложение, а именно:
В Правилника за вписванията са предвидени две възможности за начало на производството по вписване- служебно, без наличието на писмена молба, и въз основа на поискване с писмена молба.
Когато съдията по вписванията изпълнява нотариални действия, поради липса на нотариус в съдебния район /чл. 82 ЗННД/, вписването на извършен от него акт се извършва веднага след извършването на самия акт. Съдията по вписванията не може, под страх от отговорност, да разпореди извършването на каквито и да е други действия между извършването от него на подлежащите на вписване актове и самото им вписване /чл. 8, ал.1, изр. посл. ПВ във връзка с чл. 9, ал. 4 ПВ/. Това гарантира поредността на вписванията /чл. 34 ПВ и чл. 113 ЗС/. В случая не е необходима нарочна молба за вписване. Служебното вписване като специфична форма на вписване е възможно и поради спецификата на функциите на съдията по вписванията, който е и нотариус. Той съвместява две различни по същината си функции- удостоверява волята на страните и веднага след това в особено охранително производство извършва вписване на съществуващия вече акт.
Необходимостта от поискване на вписването въз основа на писмена молба /чл. 8, ал.1, изр. първо от ПВ/ се дължи само на обстоятелството, че актът, подлежащ на вписване, не е извършен непосредствено пред самия съдия по вписванията и с негово участие. Легитимирани да поискат вписване на акт с нарочна писмена молба са: нотариусът, който го е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4, букви "б" - "и" - по писмена молба на страните, на нотариуса и на всеки, който има интерес от вписването. В случая молбата за вписване се слага начало на производството, липсват изрични задължителни реквизити. Молбата за вписване няма самостоятелен характер извън сезиращата си функция, доколкото самите молби за вписвания не подлежат на вписване /а се съхраняват в делото, образувано по вписания акт и се унищожават в по кратки срокове- 5 год., чл. 41а и сл. от ПВ/.
В този смисъл са и запазилите значението си по този въпрос трудове на акад. Л. Василев, «Българско вещно право», Университетско издание «Св. Кл. Охридски» 1995г., стр. 544, както и на Е. Дашина, «Актуални проблеми на нотариалната практика»на В. Гигова и Е. Дашина, изд. «Сиби», 1997., стр. 48/.
Това становище е застъпено и в т. 1 от Тълкувателно решение от 25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС: Действащата нормативна уредба не урежда реквизити на молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт. По аргумент от чл.571 ГПК тя трябва да е в писмена форма, но други изисквания към нея законът не поставя. Молбата слага началото на охранителното производство, без да има самостоятелно значение – не молбата подлежи на вписване в книгите по ПВ, а приложеният към нея акт.
Въвеждането на изискване относно съдържанието на молбата за вписване не отговаря на същността на персонална система на вписване, защото на вписване подлежат актове, а не обстоятелства и актове както е при поимотната система съгласно ЗКИР /чл. 77 ЗКИР/. По този начин съдията по вписванията ще извършва проверка относно редовността на молбата за вписване по чл. 8 и сл. от ПВ, и след като прецени, че е редовна, ще извърши проверка на представения за вписване акт съгласно чл. 32 ПВ, което значително би усложнило и забавило, иначе незабавното производство по вписване.
По отношение чл. 8а, ал. 3 намираме за излишно уреждането на броя на молбите за вписване, тъй като този въпрос не е спорен в практиката и на съдебната администрация. Нормотворецът не го урежда за актовете в съдебните производства, каквото е нотариално охранителното производство по вписване на актове (пр. искови молби, жачлби, молби в охранителни производства и др.).
По отношение чл. 8а, ал. 4 намираме за излишно да се уреждат въпроси относно дежурствата на съдиите по вписванията и същността на дейността им, при условие, че се касае до отношения във връзка с вътрешната организация на работа.
По отношение чл. 8б,б. „б” ”в коя част от имотната партида да бъде извършено вписването” по –подробни съображения ще дадем в коментарa на предложението за чл. 33д и следващите и защо считаме, че вписването по имотни партиди може да бъде предмет на ЗКИР и издадените във връзка с този закон наредби, но не и на Правилника за вписванията.

1. В член 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) След рапореждането на съдията по вписванията данните от акта, които образуват имотната партида, се въвеждат в информационната система, като полученият том и номер от съответната книга, заедно с входящия регистър на молбата за вписване и номерът на имотната партида се записват върху акта.
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Службата по вписванията въвежда в информационната система данните за акта, страните и имота и снема елекронен образ от подписания от съдията по вписванията акт, след което актът се подрежда в съответната книга и в срок от 3 дни от постъпването на молбата третият и следващите екземпляри от вписания акт с нанесени върху тях данни по ал. 1 се връщат на правоимащия.“
3. В ал. 3 думите „вторият и третият” се заменят с „третият и следващите”, а думите „ал. 1 и 2” се заменятс „ал. 1 и ал. 3”.
4. В ал. 4 думите „под страх от отговорност” се заличават.

От приемането на Правилника за вписванията през 1951г. вписването се изразява в комплекс от свързани действия – юридически, извършвани от съдията по вписванията, и технически, извършвани от служителите при службата по вписванията. Фактическият състав на вписването включва записване на акта във входящ регистър, разпореждане на съдията по вписванията за вписване на акта, подреждане на акта в нарочна книга и съпътстващите това действие отразяване на извършеното вписване и съдържанието на акта в различни “вторични“ спрямо самото вписване книги – партидна картотека, азбучници, описни книги и др. Към настоящия момент разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ПВ предвижда възможността някои „вторични” книги- входящ регистър,партидна книга или картотека, азбучен указател и регистър справки /чл. 33, букви "ж" - "л" ПВ/ и описна книга на нотариалните дела, описна книга на саморъчните и нотариалните завещания, азбучен указател само за нотариални дела и завещания /чл. 33а, букви "а", "г" и "д" ПВ/, да се водят на електронен носител по ред, определен от министъра на правосъдието. В този случай входящият регистър по чл. 33, буква "ж" задължително се разпечатва на хартия и се подписва от съдията по вписванията.
С направеното предложение се променя фактическият състав на вписването, като освен това службата по вписванията извършва действия по едновременно въвеждане на данните на акта, страните и имотите в информационна система и снемане на електронен образ от акта. Когато тези действия са част от фактическия състав на вписването означава, че неизпълението им води до непораждане последиците на вписването /чл. 113 ЗС/. В тази връзка не става ясно каква ще е подредбата на информацията в информационната система /данни за акт, страни и имоти/; дали с нея се регламентира воденето на посочените в чл. 41, ал. 2 ПВ регистри на електронен носител или стремеж да се подмени персоналната система на вписване с поимотна система на вписване по ЗКИР /вписване на актове и отразяване на обстоятелства/ и какво ще бъде нейното правно значение.

Направеното предложение за изменение на чл. 9 ПВ в частта за снемането на електронен образ от акта не държи сметка за хипотезите на последващите, вторични вписвания- отбелязвания, заличавания, когато се извършва отбелязване отстрани върху хартиения носител на по-рано вписан акт. В тези случаи ще е налице различие между актовете в книгите за вписване и снетите електронни образци. Не става ясно какво е правното значение на снетия електронен образ от вписан акт и как ще се уредят хипотезите на различие между актовете в книгите за вписване и снетите електронни образци.
По-важното е, че не е уредена изрично процедура на сканирането, нарушава се целостта на сканирания акт (все пак е налице официално скрепяне от нотариус или държавен орган, община, съд и т.н.), нито пък е уредена правната стойност на електронните изображения и целта на тяхното създаване.

В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) При вписване на брачни договори, продажба на наследство, актове за делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, находящи се в различни райони, прехвърляне на търговско предприятие, и на актове, с които се извършва неправична вноска на такива имоти, се представят най-мало по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски.
2. В ал. 3 преди точката накрая се поставя запетая и се добавя «както и при вписване на всички други актове, извън изброените в ал. 1.

Споделяме мнението, че следва да се запази принципът на действаща разпоредба чл. 10, ал. 3 ПВ. Подлежащите на вписване актове с предмет съвкупности (договор за продажба на наследство, обявено универсално саморъчно завещание), които включват и недвижими имоти, които се намират в различни райони, да се вписват по писмена молба на заинтересования по разпореждане на съдиите по вписванията на всеки от тия райони. Това следва да важи и за актовете с предмет търговско предприятие. Спецификата се налага от допълнително представяне на декларация, в която се уточняват недвижимите имоти, с оглед преценката за местната компетентност на съдията по вписванията.

В чл. 11 буква «в» думите «по чл.4, букви «з» и «и» се заменят с по «чл. 4, букви «з», «к» и «л»».

В чл. 12 се правят следните изменения:
В ал. 2:
а) в изречение първо думите «томът и страницата на» се заменят с «номерът от»
б) в изречение второ думите «където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди» се заличават.
В ал. 3 думите «в чл. 9» се заменят с «в чл. 8, ал. 8а, чл. 8 б и чл. 9»

В чл. 15, ал. 2 думите «чл. 8 и чл. 9» се заменят с «чл. 8, ал. 8, чл. 8б и чл. 9».

В чл. 16, ал. 3 думите чл. 8 и чл. 9 се заменят с «чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9»

В чл. 20 думите в скобите «чл. 12, ал. 3, чл. 73, ал. 2, чл. 109, ал. 1 и 2, чл. 117, ал. 2, чл. 118, ал. 1, чл. 122, ал. 3 и чл. 128 от Семейния кодекс» се заменят с «чл. 130 от Семейния кодекс».

По отношение предложението за изменение на чл. 20 СК намираме същото за належащо с оглед приетия Семеен кодекс (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила 01.10.2009 г.), но считаме, че към «чл. 130 от Семейния кодекс» следва да бъдат допълнени разпоредбите на: чл. 165, ал. 4 СК, която касае настойничеството, и чл. 168, ал. 2 СК относно попечителството, макар същите да съдържат препращания респ. до чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК (управление и разпореждане с имуществото на детето) и до чл. Чл. 165, ал. 2 и ал. 4 СК.

В чл. 22 се създава изречение второ:
«Изтичането на срока на вписан договор за наем или аренда се отбелязва по молба на заинтересованото лице с нотариална заверка на подписа»

Намираме направеното предложение за неуместно по следните няколко причини:
Първо, разпоредбата на чл. 22 ПВ се намира в Глава IV. „Вписване на ипотеки. Вписване на залози по Закона за особените залози (ЗОЗ) (загл. доп. - ДВ, бр. 86 от 1997 г.)” на Правилника за вписванията, докато договори за наем и аренда се вписват на основание чл. 4, б. „е” ПВ и по реда на Глава II “Вписване на актове относно недвижими имоти” от Правилника за вписванията.
Второ, на вписване, отбелязване или заличаване подлежат актове, а в случая се сочи, че „изтичането на срока мна вписан договор за наем или аренда се отбелязва”, което само по себе си представлява обстоятелство, а не акт. В случая, че се твърди наличието на акт подлежащ на вписване, не става ясно в коя книга по чл. 33 ПВ следва да бъде подреден същият, доколкото се вписва на основание чл. 22 ПВ, а не се вписва не основание на някоя от буквите по чл. 4 ПВ, нито представлява договорна или законна ипотека, нито удостоверение за вписването на особен залог и т.н.
Трето, съдебната практика на ВКС приема за излишно и безпредметно заличаването на договор за наем: „В ПВ не е предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот. Това действие би било безпредметно. Вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД договорът е задължителен за приобретателя на недвижимия имот, ако е вписан. Договорът за наем сключен с определен срок, се прекратява с изтичането на срока. С това се прекратява и оповестителното действие на вписването му”- Определение № 230 от 2.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 35/2012 г., I г. о., ГК.
Четвърто, налице е изначален проблем с приложението на чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, който касае договорите за аренда. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги. Съгласно действащата система на вписване на вписване подлежат актове, докато в чл. 27, ал. 2 ЗА е записано, че се вписва прекратяването, което само по себе си представлява обстоятелство. Проблемът е налице, защото Законът за арендата в земеделието е реципиран изцяло от немското право, като не е взето предвид, че системите на вписване се различават. Съгласно действащата към настоящия момент в РБългария персонална система на вписване подлежат актове, а принципът е на консенсуалното начало, като вписването има по изключение конститутивно действие, докато съгласно немската поимотна система на вписване подлежат обстоятелства и вписването има поначало конститутивно действие. С направеното предложение дори би се задълбочило такова противоречие.

В чл. 22а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 второто изречение се изменя така:
“Към удостоверението се прилага вписаният в търговския регистър договор за особен залог, заедно с нотариално заверена декларация с описани недвижимите имоти, собственост на предприятието, съгласно изискванията на чл. 6.”
2. В ал. 2 думите „чл. 8 и чл. 9” се заменят с „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9”.

Направеното предложение за изменение на ПВ е съобразено с константната съдебна практика на ВКС по повод вписването по чл. 22а ПВ / Определение № 468 от 28.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 135/2009 г., II т. о., ТК, Определение № 442 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 317/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 168/07.02.2011 по ч.т.д. № 87/2010г., II т.о., ТК на ВКС, Определение № 207 от 21.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 176/2011 г., I т. о., ТК и т.н. /, но въпреки това редакцията на разпоредбата поражда въпроса: дали договорът следва да бъде неразделна част от удостоверението, издадено от Търговския регистър, при подреждане в книгите за вписване и съответно да има отразяване в информационната система по отделните недвижими имоти, или се съхранява в делото, като документ за изпълнени особени изисквания на закона- с цел определяне на местна компетентност и особените изисквания на чл. 264, ал. 1 ДОПК /чл. 41б, ал. 3 ПВ/, а отразяването се извършва като акт с предмет съвкупност, включващ и недвижим имот или права върху недвижим имот.

В чл. 30 думите «по чл. 8, ал. 2» се заменят с «по чл. 8, ал. 4».

В чл. 32а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите «по чл. 33, буква «л»» се заменят с «по чл. 33, буква «н»».
2. В ал. 2 думите «по чл. 33, буква «м»» се заменят с «по чл. 33, буква «о»».
3. В ал. 3 думите «по чл. 33, буква «л»» се заменят с «по чл. 33, буква «н»», а думите «по чл. 33, буква «м»» се заменят с «по чл. 33, буква «о»».
4. В ал. 4 думите «по чл. 33, буква «л»» се заменят с «по чл. 33, буква «н»», думите «по чл. 33, буква «м»» се заменят с «по чл. 33, буква «о»», а думите «срещу подпис» се заменят с «по реда на Гражданския процесуален кодекс».
5. Ал. 5 се отменя.

Подкрепяме отмяната на ал. 5 на чл. 32а ПВ. Според на това е правилното решение, тъй като в някои случаи порокът на представения за вписване акт, по който има постановено определение за отказ, касае именно индивидуализацията на недвижимия имот, което води от своя страна до трудно определяне на съответната имотна партида.

В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „б” накрая буква „и” се заменя с буква „л”.
2.Създават се нови букви „л” и „м”:
л) регистър за удостоверенията;
м) регистър за преписи;
3. Досегашните букви „л” и „м” стават съответно „н” и „о”.
Създава се чл. 33б:
Чл. 33б (1) Книгите се водят и съхраняват на хартиен носител, а регистрите – на хартиен и електронен носител.
(2) При противоречие в данните между актовете на книгите, от една страна и регистрите, от друга страна, за верни се приемат данните в книгите.
(3) При противоречие между данните, въведени на електронен носител от регистрите и тези на хартиен носител, за верни се приемат данните на хартиен носител.

По отношение предлаганите ал. 2 и ал. 3 на чл. 33б ПВ:
Преди всичко не става ясно кои данни може да са противоречиви. Намираме направеното предложение за неприемливо. Липсва правна логика, когато данните относно поредния номер и датата първоначално се „вземат“ от входящия регистър и впоследствие се възпроизвеждат върху карето на вписания акт, това „вторично“ възпроизвеждане да е с приоритет при определяне верността на данните. При противоречие е възможно да е предмет на специално доказване, но не следва да бъде презюмирано.

Създава се чл. 33в:
Чл. 33в (1) Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведени данни от него в имотната партида, или данни в азбучник или регистър, воден на хартиен носител.
(2) Техническите грешки се установяват по искане на заинтересовано лице или нотариус, както и служебно от служител в Службата по вписванията. За установената техническа грешка, съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на съдията по вписванията,
(3) Поправянето на техническа грешка се извършва чрез разпореждане на съдията по вписванията.

Преди всичко считаме, че направеното предложение отново касае неизяснената роля на информационната система при вписването на актове. Следва еднозначно да се определи правното значение на информационната система, за да се прецени необходимостта от предлаганата уредба.
Несъответствието между съдържанието на подредения акт в книгите и въведените данни от него в информационната система се подразбира като техническа грешка, като не е разгледана хипотезата на извършена нерегламентирана поправка върху подреден вписан акт или изрично производство по установяване в кои данни именно е налице грешно отразяване.
Институтът на „очевидната фактическа грешка“ в гражданския процес, от който е част охранителното производство по вписване на актове, касае постановени съдебни актове /арг. чл. 247 ГПК/. В случая се разглежда техническа грешка, но не в нарочен акт на съдията по вписванията, на данни в книгите с актове, регистрите и информационната система.
Принцип е, че поправката се извършва от лицето/органът, което я е допуснал. В случая не съдията по вписванията въвежда данните в информационната система или върху актовете, но на него ще се представя констативният протокол, както и по негово разпореждане ще се изправя техническа грешка.
Следва ли да се охранява интересът на страните по акта, като им се съобщи за подаденото искане за поправка на техническа грешка в хипотезите на подадена молба от заинтересовано лице или нотариус. В такъв случай как да се издирят актуални данни за адрес?

Създава се чл. 33г:
Чл. 33г За извършване на вписванията по поименната система и отразяване на данните от актовете в имотни партиди, както и за воденето и съхраняването на книгите и регистрите в електронен формат, Агенция по вписванията поддържа информационна система.

Направеното предложение отново касае неизяснената роля на информационната система при вписването на актове. От изложеното следва изводът, че въвеждането на данни в информационната система е част от фактическия състав на вписването /“за извършване на вписванията по поименната система“/. Считаме, че регламентацията на „отразяването на данните от актове в предварителни партиди“ следва да се уреди от ЗКИР и Наредба № 2 от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, които се отнасят до имотния регистър и поимотната система на вписване, а не от Правилника за вписванията, който се приема със законова делегация на основание чл. 116 ЗС и се отнася до персоналната система на вписване. Следва еднозначно да се определи правното значение на информационната система, за да се прецени необходимостта от предлаганата уредба.

Създава се чл. 33д:
Чл. 33д С влизането в сила на заповедта на министъра на правосъдието по чл. 70 от Закона за кадастъра и имотния регистър за съответния съдебен район, службата по вписванията започва водене на имотни партиди на недвижимите имоти. Партидите се водят като електронна база данни в единен формат при спазване на условията на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Създава се чл. 33е:
Чл. 33е. (1) Службите по вписванията поддържат информационна система.
(2) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти.
(3) Имотната партида се образува от наличните данни във вписания акт, съгласно чл. 6 и книгите за вписване.
(4) Имотните партиди се разпечатват и на хартиен носител.

Създава се чл. 33ж
Чл. 33ж. (1) Имотната партида на всеки недвижим имот се състои от следните пет части:
1. част "А" - за имота;
2. част "Б" - за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост;
3. част "В" - за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелствата, подлежащи на вписване, освен тези по т. 4 и 5;
4. част "Г" - за ипотеките;
5. част "Д" - за възбраните.
(2) В част "А" на партидата се вписват:
1. идентификаторът;
2. видът на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда;
3. адресът;
4. границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда);
5. площта в квадратни метри или в декари;
6. предназначението на имота;
7. етажността на сградата;
8. обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството;
9. номерът на партидата, където има създадена имотна партида по чл. 9, ал. 1.
(3) В част "Б" на партидата
1. се вписват:
а). името, ЕГН, дата или място на раждане или друг идентификационен номер, адресът - за собственика - физическо лице;
б). наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за собственика - юридическо лице;
в). наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението - за недвижимите имоти - държавна собственост;
г). наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост безвъзмездното стопанисване и управление - за недвижимите имоти - общинска собственост;
д). наименованието и кодът на общината по ЕКАТТЕ - за недвижимите имоти - общинска собственост;
е). съдът, видът на регистъра и номерът на тома и партидата - за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;
ж). кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация;
з). видът собственост - частна или публична;
и). при съсобственост - идеалните части (дяловете), както и данните за съсобствениците, а при съпружеска имуществена общност - данните за съпрузите;
й). актът, от който собственикът черпи правото си;
к). номерът и датата на нотариалния акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, както и датата на вписването;
л). исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
м). обстоятелството, че актът по т. 11 е под условие или срок.
2.се отбелязват:
а). молбата за вписване;
б). отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в). жалбата срещу отказа по б. „б”.
(3) В част "В" на партидата
1. се вписват:
а). видът на правото;
б). носителят на правото;
в). срокът, ако правото е срочно;
г). актът по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване;
д). исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
2. договорите, подлежащи на вписване заедно с:
а) вида на договора;
б) датата на сключването, страните и предмета;
в) обстоятелството, че договорът е сключен под условие или срок.
3. Отбелязват се:
а). молбата за вписване;
б). отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в). жалбата срещу отказа по б. „б”.
(5) В част "Г" на партидата
1. се вписват:
а). видът на ипотеката - законна, договорна или за обезпечение пред съд;
б). видът, номерът, датата и издателят на акт, въз основа на който е извършено вписването;
в). размерът на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката - главница, лихви, разноски;
г). падежът;
д). кредиторът - съответно с данните за него, посочени в ал.3, т. 1;
е). длъжникът - съответно с данните за него или за лицето, за чието задължение е учредена ипотеката, ако то е различно от собственика, посочени в ал.3, т. 1;
ж). промените на вземането;
з). заличаването на ипотеката и основанието;
и). обстоятелството, че договорът е сключен под условие;
й). подновяването на ипотеката.
2. Отбелязват се:
а). молбата за вписване;
б). отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в). жалбата срещу отказа по б. „б”.
(6) В част "Д" на партидата
1. се вписват:
а). видът на възбраната - обща или за отделен имот;
б). номерът и датата на акта за налагане на възбраната и органът, наложил възбраната;
в). номерът и датата на вписване на възбраната;
г). размерът на обезпечената сума;
д). заличаването на възбраната и основанието.
2. Отбелязват се:
а). молбата за вписване;
б). отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в). жалбата срещу отказа по б.”б”.

Създава се чл. 33з:
Чл. 33з (1) Партида за недвижим имот по чл. 33ж се създава еднократно при всяко образуване на производство за вписване, отбелязване или заличаване, като следващо вписване, отбелязване или заличаване не е основание за създаване на нова имотна партида. Партида за недвижим имот се създава и в случаите на вписване на акт, с който се разделя или съединява.
(2) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни партиди за всеки новообрауван имот с вписване на данните по чл. 33ж, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху разделения имот. В партидата на разделения имот се вписват номерата на партидите на новообрауваните имоти и тя се архивира.
(3) В партидата на имот, обрауван от съединяване на имоти, се вписват други вещни тежести върху всеки от имотите. В партидите на съединениете имоти се вписва номерът на партидата и идентификаторът от кадастъра на новобраувания имот и те се архивират.

Считаме, че направеното предложение за създаване на нови чл. 33д и сл. ПВ не следва да бъде прието. Правната уредба за създаване на имотни партиди след издадена заповед на Министъра на правосъдието по чл. 70 ЗКИР се съдържа и нейното място е в ЗКИР и Наредба № 2 от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, които се отнасят до имотния регистър и поимотната система на вписване, а не от Правилника за вписванията, който се приема със законова делегация на основание чл. 116 ЗС и се отнася единствено до персоналната система на вписване. Нещо повече, направеното предложение повтаря дословно чл. 59 и сл. от ЗКИР.
Считаме, че до обнародването на заповедта за въвеждане на имотен регистър по чл. 73 ЗКИР вписванията се извършват по досегашния ред – по реда на ПВ, като се изготвят партиди по чл. 65, ал. 3. В подлежащия на вписване акт се записва и номерът на партидата на недвижимия имот. /чл. 74 ЗКИР/. В случая приложение намират и разпоредбите на чл. 71 и чл.74 от ЗКИР и чл. 52 – чл. 60 от Глава 7 “Създаване на имотния регистър” на Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър (вероятно предстоят промени в наредбата, доколкото в ЗКИР се премахна създаването на предварителни имотни пратиди). В тази връзка намираме направеното предложение за промени в ПВ за ненужно и незаконосъобразно.

В чл. 34, ал. 3 се изменя така:
(3) След приключване на вписванията за всеки работен ден, входящият регистър се разпечатва на хартиен носител, който се подписва от съдията по вписванията.

В чл. 35, ал. 3 думите „В края на годината” се заменят с „До 31 март на следващата година”.

В чл. 36, ал. 3 се отменя.

Според нас с чл. 34, ал. 3 неточно се предлага „След приключване на вписванията за всеки работен ден” да се извърши подписването от съдията по вписванията. Идеята на приподписването от съдията по вписванията е гаранцията да се запази поредността на вписванията, без да се променят извършените отразявания във входящия регистър, тъй като по поредния номер на входящия регистър се определя редът на извършеното вписване, отбелязване или заличаване (чл. 34, ал. 2 ПВ). Важно е подписът на съдията по вписванията да бъде положен след приключване на входящия регистър за работния ден, а не след приключване на вписванията, защото вписването представлява сложен фактически състав, а записването във входящия регистър представлява само един елемент от този сложен фактически състав.

В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „и издадените удостоверения” отпадат.
2. Създава се ал. 2 и ал. 3:
(2) В регистъра за удостоверенията се записват издадените удостоверения.
(3) В регистъра за преписите се записват издадените преписи.

Поставяме въпроса в кой регистър следва да бъдат отразени справките, които се изискват от държавни органи като МВР, НАП, КОНПИ и др., и са различни от удостоверения и преписи.

чл. 41 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
(1) В края на календарната година входящият регистър се подвързва, прошнурова и заверява съгласно правилата на чл. 35, ал. 3.
2. Ал. 2 се изменя така:
(2) Агенция по вписванията осигурява архивиране и надлежно съхранение на данните от информационната система.

В чл. 41б след думата „книга” се поставя точка и останалият текст до края на изречението се заличава.

Налице е неяснота коя алинея ще бъде променена, доколкото чл. 41б съдържа три алинеи, а ал. 1 и ал. 2 съдържат думата „книга”.

В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в изречение първо накрая след думата „вписване“ се добавя „и по партидите на лицата в информационната
система".
б) в изречение второ буква „л“ се заменя с буква „н“.
3. Създава се ал. 3:
(3) От информационната система по чл. 33в може да бъде предоставена електронна справка за вписвания по лице в цялата страна. Тази справка обхваща извършените вписвания, отбелязвания и заличавания във всички служби по вписванията, където лицето е участвало като страна в акт, поделажащ на вписване, от момента на отразяването им в информационната система“.

По отношение на предложението за нова ал. 3 на чл. 42 ПВ: Считаме, че ще доведе до множество неверни справки и опасност от реализиране на отговорността на Агенция по вписвания за същите.
Първо, налице са множество грешки в миграцията от стари програмни продукти, които грешки са пренесени и в програмата ИКАР. Издавани са заповеди от изпълнителния директор на АВ, с които се указва при изготвяне на устни и писмени справки да се извършва проверка по всички програми, с които е работила съответната служба. Справката за вписвания по лице в цялата страна касае справка единствено в програмата ИКАР, респ. няма да може да се извърши справка във всяка една от предишните програми на останалите служби по вписванията, за да се избегнат грешките в неправилната миграция.
Второ, вписаните актове се отразяват по персонална партида единствено и само на собственика/собствениците, т.е. по праводателя /чл. 36 ПВ и чл. 37 ПВ/. Така съгласно действащата нормативна уредба при справка по персонална партида би следвало да се отразят само актове, по които лицето е собственик/ праводател, а не когато е участвало като страна в акта- напр. кредитополучател, който не е ипотекарен длъжник. Съгласно прилаганата към настоящия момент информационна програма ИКАР- се въвеждат всички страни, но по предходните програми положението не е същото. Заявената по чл. 42, ал. 3 ПВ електронна справка ще бъде непълна за миналите периоди по предходни програми, тъй като ще съдържа данни не за всички актове, по които лицето е участвало като страна в акт, а само данни за актове, по който е бил собственик/ праводател. Отново е налице риск от издаване на неверни електронни справки и реализиране на отговорността на АВ.

В чл. 44 се създава ал. 2:
(2) В случай, че за определен имот е налице имотна партида в електронния имотен регистър, освен справката по ал. 1, може да се издаде и заверен препис – извлечение от съответната имотна партида.

Отново считаме, че предложената разпоредба на чл. 44, ал. 2 ПВ следва да се уреди от ЗКИР и Наредба № 2 от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, които се отнасят до имотния регистър и поимотната система на вписване, а не от Правилника за вписванията, който се приема със законова делегация на основание чл. 116 ЗС и се отнася единствено до персоналната система на вписване. Още повече е налице правна уредба в този смисъл – чл. 92 и сл. ЗКИР, но приложима единствено при наличие на имотен регистър, въведен с влязла в сила заповед на Министъра на правосъдието по чл. 73, ал. 1 ЗКИР.
В допълнение, при въвеждането на информационната програма ИКАР са проведени обучения на служителите от службите по вписванията, като на част от тях е обяснено, че трябва да се премахват данните на „старите“ собственици от част Б на партидата за имота. По този начин има изтрити данни от партиди за имот, те са непълни и при издаване на подобни справки отново би се стигнало до реализиране отговорността на АВ.

В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В буква „а” думите „за определени лица” се заменят със „за определено лице”;
2. В буква „б” думите „за определени недвижими имоти” се заменят със „за определен недвижим имот”.

В чл. 46, ал. 1 думата „лица” се заменя с „лице”, а изразът „едно или няколко определени лица” се заменя с „лицето”.

Създава се чл. 46а:
Чл. 46а Заявление за издаване на удостоверение може да се подава във всяка служба по вписванията. Удостоверението се издава по разпореждане на съдията по вписванията от съответния съдебен район по местонахождение на имота, където е необходимо да се извърши удостоверяването. От издаденото удостоверение се снема електронен образ. Заявителят може да получи в посочена от него служба по вписванията заверен препис от удостоверението, възпроизведен на хартиен носител.

По направеното предложение за нова разпоредба чл. 46а ПВ считаме, че не е уреден начинът на изпращане на заявлението за издаване на удостоверение, както и приложените документи (изпращане на хартиения носител или сканирани копия), до местнокомпететния съдия по вписванията чрез съответната служба по вписвания. Предпоставка за бъдещи проблеми е обстоятелство, че е налице противоречива практика в издаването на удостоверения за имоти, за което многократно сме сезирали Министерство на правосъдието. Налице са съществени разлики в изискването за прилагане на допълнителни документи, които са продиктувани от конкретния случай- напр. разлики в описанията на недвижимите имоти по документ за собственост и понастоящем- по скица, както и от разлики в имената на лицата, по чиито пресонални партиди ще се извършва справката по чл. 39 ПВ. Също така и обстоятелството, че в производството за издаване на удостверения е възможно прилагането на института „без движение”, за разлика от производството по вписване, отбелязване и заличаване на актове (арг. т. 1 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС). Не става ясно при постановяване „без движение” дали разпореждането на местнокомпетентния съдия по вписванията ще се изпраща директно до страната молител или уведомяването ще се извършва чрез службата по вписване по подаване на заявлението.
Не става ясно как ще се съхраняват в архива на службата по вписванията такива преписки, които се отнасят до друга местнокомпетентна служба по вписванията, в случай, че се изпращат сканирани копия на заявлението и приложените документи.
В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Удостоверението, което се издава за опредлен имот, съдържа:
а) описани на недвижимия имот с данните по чл. 6, ал. 1, буква „в”;
б) собственото, бащиното и фамилното име (ме, съобразно отечественото право), единният граждански номер на лицето и на неговите праводателя (или друг идентификационен номер), а когато няма такъв –мястото и датата на раждане; когато е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенция по вписванията – ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер ;
в) периода, за който е извършена проверката;
г) вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права, съответно удостоверяване, че такива няма за съответния недвижим имот;
д) име и подпис на служителя, изготвил удостоверението;
е) име и подпис на съдията по вписванията.
2. Алинея 2, б. „а” се изменя:
а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2, на заявителя и на лицето, до което се отнася справката, както и на неговите праводатели;
3. Създава се ал. 3:
(3) При искане за издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване относно определен имот или лице не е необходимо представянето на копия от вписаните актове относно имотите, предмет на проверката.

Удостоверенията за наличие или липса на тежести за определени недвижими имоти се издават на правно основание чл. 45, б. „б” от Правилника за вписванията и са вид писмена справка /чл. 44 ПВ/. В удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма /чл. 47, ал. 1 ПВ/.
Производството по издаване на удостоверение започва с писмено заявление от молителя. Съгласно чл. 47, ал. 2 ПВ се определя императивно съдържанието на заявлението за издаване на удостоверение за наличие или липса на вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права върху недвижим имот. Заявлението за издаване на това удостоверение трябва да показва: а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2, на лицата, до които се отнася справката, и на техните преки праводатели; б) недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, буква "в".
Съдията по вписванията следи за наличието на това съдържание на заявлението. То е необходимо с оглед пълнота на данните, по които да се извърши справка в нотариалните книги на Службата по вписванията, съгласно изискванията на чл. 39 ПВ.
Разпоредбата на чл. 39 ПВ определя начина на извършване на справка в книгите за вписванията за определен имот. Съгласно чл. 39 ПВ, за да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко намира се в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намира номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тая книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани.
Доколкото справката по чл. 39 ПВ се извършва по персонална партида на собственика, то следва съдържанието на удостоверението да съдържа данните само на лицето, за което е направена справката, т.е. без преки праводатели, както е направено предложението на чл. 47, ал. 1, б. „б”. Важи коментарът със забележките по предложението за чл. 6, ал. 1, б. „а”.
По отношение направеното предложение за нова ал. 3 на чл. 47 ПВ изказваме следното становище: Във всички случаи документ за собственост следва да бъде указан и ако не се представя в копие, то трябва да се съдържат неговите данни по описа на съответната служба по вписванията, а не по описа на нотариуси, учреждения и др. Служебното издирване на този документ за собственост ще отмене технологично време, а в някои случаи е невъзможно (пр. в хипотеза на промяна в границите между съдебни райони, вписаният акт може да е в друга служба по вписванията) и следва да се вземе предвид при кратките срокове за издаване на удостоверения и реалната възможност да се реализира отговорност на Агенция по вписванията по чл. 7, ал. 3 ТДТСАВ. Това е необходимо с оглед разяснения по-горе начин на извършване на проверка за издаване на удостоверение за имот. От представянето на документ за собственост и скица на недвижим имот съдията по вписванията може да установи дали е налице различие на имота, да изиска допълнително удостоверения за идентичност, тогава би могъл да укаже, че справката по чл. 39 ПВ по персонална партида на собственика ще бъде извършена като се търси по всички указания описания на недвижимия имот (особено важно с оглед произнасянето на т. 2 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС).
Издаването на удостоверения за имот, без да се съобразят такива различия в описанието на недвижимите имоти или дори при издадени грешни удостоверения за идентичност от общински служби или кадастър, биха довели до реализиране на отговорността на Министерство на правосъдието и Агенция по вписванията, за което ви посочваме следната съдебна практика: Определение № 804/16.06.2014г. по гр.д. № 1718/2014г. по описа на III г.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 2221/05.11.2013г. по в.гр.д. № 2172/2013г. ІV с-в, ОС- Варна, и същото е влязло в сила.
Считаме, че е налице необходимост от нарочна среща между съдии по вписванията и Министъра на правосъдието за по-подробно изложение на всички актуални проблеми по повод издаването на удостверения за имот.

В чл. 50, ал. 2 думите „в”регистъра по чл. 33, буква „к” се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията или регистъра за преписите”.
В чл. 51, ал. 2 думите в регистъра по чл. 33, буква „к” се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията и/или регистъра за преписите”.

В заключение, недопустимо е чрез промени в ПВ да се създава нова правна система на вписване, различна от персоналната система на вписване /ЗС и ПВ/ и имотната система /ЗКИР/, без да е налице законова делегация /арг. чл. 116 ЗС/. В тази връзка не следва да се приема разглежданото предложение на проект за изменение и допълнение на ПВ, без да се вземат предвид изложените от нас съображения, които са в интерес на сигурността и стабилността в граждански оборот с недвижимости.
Мнение Публикувано на: 07 Юли 2014, 14:30
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
ДО Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
ПРЕМИЕР НА РБ

ДО Г-ЖА ДАНИЕЛА БОБЕВА
ВИЦЕПРЕМИЕР НА РБ

ДО Г-ЖА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА
МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РБ

ДО Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ОМБУДСМАН НА РБ

ДО БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА
ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ



Относно: Проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната страница на Министерство на правосъдието


С настоящото писмо изразяваме следното виждане по предложения проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника по вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната интернет страница на Министерство на правосъдието:
Подкрепяме разбирането на Министерство на правосъдието за належащи промени в нормативната уредба на охранителното производство по вписване на актове, както с оглед усъвършенстване и осъвременяване на уредбата, така и поради наличието на практически проблеми, чието отстраняване изисква конкретни нормативни решения.
Разбираме необходимостта да се прецизира и продължи реформата в системата на вписванията в Република България, чието начало е поставено с Решение № 394/03.10.1994г. на Министерски съвет за приемане на концепция за система за поземлен регистър в Република България и продължава към настоящия момент с последните изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г., в сила от 13.06.2014г.).
В същото време при тези така важни промени и реформи, които пряко касаят ежедневната ни работа като съдии по вписванията, Българска асоциация на съдиите по вписванията не беше поканена за участие в работната група по изготвяне на проекта. За разлика от други професионални гилдии, които имат повече от една професионални организации, към настоящия момент съдиите по вписванията имат само една и това е Българска асоциация на съдиите по вписванията. Нещо повече, разглежданият проект не беше предоставен на всички действащи съдии по вписванията за становища преди публикуването му в официалната страница на Министерство на правосъдието.
Вероятно поради липсата на многостранно и цялостно обсъждане на проекта от всички съдии по вписванията в страната, в направеното предложение намираме някои вътрешни противоречия и известни предпоставки за бъдещи проблеми в правоприлагането.
Изразяваме пред Вас сериозното си безпокойство и тревога от този факт и насочваме вниманието Ви към това, че Правилникът за вписванията (обн. В ДВ бр.101/51 год.) е издаден въз основа на изричната законова делегация на нормата на чл.116 от Закона за собствеността. Съгласно тази разпоредба правилникът може да регламентира единствено „подробности относно начинът на вписването” и евентуално материята „относно таксите, които се събират при вписването”. По този начин, от една страна, законодателят изрично е отнел възможността на Министерски съвет чрез подзаконови актове (и изрично чрез разглеждания ПВ) да разширява кръга на подлежащите на вписване в книгите за вписване актове. От друга страна, със същата разпоредба законодателят (във вр. с чл.2. от ЗНА) е забранил на Министерски съвет да делегира правомощието за нормативна уредба на начина на вписването на други органи на изпълнителната власт. Видно от оповестения Проект на ПМС за изменение и допълнение на ПВ, Министерски съвет не се е съобразил със законовите ограничения, което би довело до незаконосъобразност на множество от новосъздадените текстове в ПВ. Считаме излизането извън законовата делегация за нормотворчество за несъвместимо с основния принцип на правовата държава по чл.4 от Конституцията (а именно управление в т.ч. и нормотворчество съобразно конституцията и законите на страната).
Същият правен резултат е постигнат в оповестения проект и чрез частично възпроизвеждане на текстове от Закона за кадастъра и имотния регистър в Правилника за вписванията, като на места дори се разширява обхвата на законовата регламентация към хипотези, непредвидени в самия закон. В същото време, при разписването на „начина на вписване” в разглеждания проект са пропуснати едни от най-важните гаранции за сигурността в оборота с недвижими имоти, които ЗКИР дава. Така например, според ПВ отпада изискването вписването в партида на имот да се удостоверява с подписа на съдията по вписванията, каквото е изискването на чл. 84, ал.1 от ЗКИР.
Откриваме и противоречие на разпоредби от предложения проект на Закона за защита на личните данни (напр. параграф 37).
Не на последно място следва да се отбележат множеството вътрешни противоречия в новопредложените текстове помежду им, както и с оставащите в сила текстове на действащия понастоящем Правилник за вписванията. Наличните в Проекта предложения за промени в ПВ представляват само привидна и неприложима уредба на нови за производството на вписването институти, като напр. този на електронните изображения на вписаните актове. Не считаме за достатъчна уредба предвиденото в текста на чл.9, ал.2 нов „снемане на електронен образ от подписания от съдията акт”, тъй като в ПВ няма разписана процедура на сканирането – как напр. се нарушава целостта на сканирания акт, нито пък е уредена правната стойност на електронните изображения и целта на тяхното създаване. Поради това считаме, че предвиденото сканирането на вписаните актове остава самоцелно и безполезно. За сведение – дори и при наличието на въведен имотен регистър ЗКИР не предвижда съществуването на електронни изображения на вписаните актове. Не намираме достатъчно гаранции за правната сигурност в предложената уредба на „техническа грешка”. Не е предвидено отстаняването на такава от персонална партида на лице (а само от имотна партида); не е уреден редът за извършване на проверката. Поради непълнотата на предложения текст оставаме с впечатление, че съдията по вписванията съвсем произволно ще разпорежда извършването на въпросните поправки, когато и както прецени. По същият начин е извършена и уредбата на т. нар. „електронно удостоверение”, която звучи само като декларация за намерение такива да бъдат издавани, без да се упоменават правилата за това. Считаме подобна частична уредба за неработеща и нецелесъобразна.
Притесненията ни основно са, че ако бъдат приети предложените промени в ПВ, ще направят правилника практически неприложим и единственият ефект, който ще има претворяването им в действащо право, ще бъде увеличаване на недоволството на гражданите и разрушаване на и сега крехката сигурност в оборота на недвижими имоти в България.
Към настоящото писмо прилагаме нашето подробно становище по Постановление за изменение и допълнение на Правилника по вписванията, публикуван на 25.06.2014 на официалната интернет страница на Министерство на правосъдието.
Въпреки забелязаните несъвършенства в проекта, подкрепяме желанието за реформа в системата на вписванията на актове. Считаме обаче, че е необходимо задълбочено познаване на проблемите във връзка със започването на производството по създаване на имотен регистър. Не е поставен въпросът какви са практическите трудности в работата на съдиите по вписванията в петте съдебни района, за които има издадени заповеди от Министъра на правосъдието по чл. 70 ЗКИР (РС-Балчик, РС–Благоевград (Заповед № ЛС-04-68/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.), РС-Каварна (Заповед № ЛС-04-67/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.), РС-Добрич (Заповед № ЛС-04-66/01.02.2006г., обнар. в ДВ бр. 16/21.02.2006г.) и РС-Асеновград (Заповед № ЛС-04-918/10.10.2006г., обнар. в ДВ бр. 87/27.10.2006г.). Прилагаме Ви становище, в което тези проблеми са изложени, защото едва при познаването им, ще се прецени рискът за гражданския оборот с недвижимости, когато се действа прибързано.
Българска асоциация на съдиите по вписванията винаги е работила съвместно и успешно с Министерство на правосъдието по въпроси, които касаят дейността на съдиите по вписванията. Участвала е чрез представители в работни групи и срещи, предоставяла е становища и мнения по актуални въпроси и проблеми на вписванията. Желаем да бъде продължена тази традиция.
Надяваме се настоящото писмо да бъде прието с разбиране от Ваша страна и се надяваме на съдействие проекта за изменение на Правилника за вписванията да не бъде приеман в този вариант, а да бъде възобновена работата по него с цел промените в нормативната уредба да бъдат хармонични, без вътрешни противоречия, законосъобразни и успешни.

С Уважение:

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА:

.................................. ..................................
Илиана Дикова Надежда Коцева

................................. .....................................
Илияна Чернева Дора Манолова-Димова

.................................... .......................................
Валентина Диманова - Славова Десислава Лозанова

....................................
Цветана Кандева
Мнение Публикувано на: 07 Юли 2014, 14:25
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
Проект


ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№……

от ……….. 2014 г.

за изменение и допълнение на Правилника за вписванията,
одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 13 декември 1951 г.

(Обн., изм., бр. 101 от 1951 г., изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 1997 г.,бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г. и бр. 22 от 2008 г.)


МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В И :

§1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Буква „б“ се допълва така:
„б) договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД), актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство, в което има недвижими имоти.“
2. Създава се нова буква „и”:
„и) актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове;“
3. Досегашната буква „и” става буква „к” и се изменя така:
„к) преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. При универсално завещание наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се удостоверява с нотариално заверена декларация от страна на ползващото се от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти в съответния съдебен район. Декларацията се представя заедно със завещанието пред съдията по вписванията, в чийто район се намира имотът;“
4. Създава се буква „л”:
„л) всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.”

§2. В чл. 5, б. „в“ думите „по чл. 4, буква „и“ се заменят с „по чл. 4, буква „к“.

§3. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) буква „а“се изменя така:
„а) собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), местожителството (постоянният адрес) и единният граждански номер на страните (или друг идентификационен номер), а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато една от страните е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, седалището и кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер;“
б) буква „г” се изменя така:
„г) цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес, както и данъчната оценка;“
2. Алинея 2 се изменя и допълва така:
„(2) Разпоредбата на буква „в” не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство, актовете, с които се удостоверява наследствено правоприемство и спрямо договорите, които имат за предмет търговско предприятие. В тези случаи се представя декларация с нотариално удостоверен подпис на прехвърлителя, съдържаща описание на недвижимите имоти, включени в наследството, съответно - в търговското предприятие. “
3. Създава се ал. 4:
„(4) Скица-копие от кадастралната карта не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл. 12, чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 22, чл. 22а, ал. 1 и 3, чл. 23, чл. 24, чл. 25, чл. 26 и чл. 32 от настоящия правилник.“

§4. В чл. 7, б. „б“ думите „по букви „б“–„и“ на чл. 4“ се заменят с по букви „б“ – „л“ на чл. 4“.

§5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думите „по чл. 4, букви „б“-„и“ “ се заменят с „по чл. 4, букви „б“-„л“ “;
2. Създават се нови ал. 2 и ал. 3:
„(2) Молбата за вписване се подава в един или повече еднообразни екземпляра и съдържа:
а) името/наименованието и адреса на молителя, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такъв, както и единния граждански номер на молителя. Когато молбата за вписване се подава от нотариус, се посочват името на нотариуса, районът на действие, номерът, под който е вписан в регистъра на нотариалната камара, както и телефонът или електронният му адрес.
б) видът на акта, чието вписване се иска, както и датата на неговото сключване, съответно датата на издаването му;
в) други обстоятелства като поредност на вписване на актовете;
г) изброяване на приложените документи;
д) подпис на молителя.
(3) Към молбата за вписване се прилагат:
а) представеният за вписване акт в посочените в ал. 4 минимален брой екземпляри;
б) документи, предвидени в закон;
в) пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник;
г) документ за внесена държавна такса за вписване.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така:
(4) За вписване на нотариалните актове по чл. 4, буква „а“ се представят не по-малко от четири еднакви първообраза за тях. За вписване на всички други актове по чл. 4, букви „б“ - „л“ се представят оригинал от акта и два официално заверени преписа от него или три такива преписа, ако не може да се представи оригиналът, съответно три нотариално заверени преписа от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

§6. Създават се чл. 8а и чл. 8б:
„Чл. 8а. (1) Молбата за вписване се подава до съдията по вписванията чрез службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот.
(2) В момента на постъпването й в службата по вписванията, молбата получава номер от входящия регистър, след което върху нея се отразяват датата, часът и минутата на приемането й и полученият номер от регистъра.
(3) Когато молбата е подадена в два или повече еднообразни екземпляра, вторият и следващите екземпляри се връщат на лицето с отразени върху тях данните по ал.2.
(4) В службите по вписванията при районните съдилища, където със заповед на министъра на правосъдието има назначен ръководител на съдиите по вписванията, се определя ежедневно дежурен съдия по вписванията, който приема, преглежда и разпределя актовете.“

Чл. 8б. (1) До края на работния ден, в който е записана молбата във входящия регистър, съдията по вписванията:
а) разпорежда вписването на представения акт, като в разпореждането се посочват датата на постановяването му, правното основание за вписване и в коя част от имотната партида да бъде извършено вписването;
б) отказва вписването с определение в случаите на чл. 32а.“

§7. В член 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) След разпореждането на съдията по вписванията данните от акта, които образуват имотната партида, се въвеждат в информационната система, като полученият том и номер от съответната книга, заедно с входящия номер на молбата за вписване и номерът на имотната партида се записват върху акта.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Службата по вписванията въвежда в информационната система данните за акта, страните и имота и снема електронен образ от подписания от съдията по вписванията акт, след което актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни от постъпването на молбата третият и следващите екземпляри от вписания акт с нанесени върху тях данните по ал. 1 се връщат на правоимащия.“
3. В ал. 3 думите „вторият и третият“ се заменят с „третият и следващите“, а думите „ал.1 и 2“ се заменят с „ал.1 и ал. 3“.
4. В ал. 4 думите „под страх от отговорност“ се заличават.

§8. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) При вписване на брачни договори, продажба на наследство, актове за делба, за спогодба, за замяна на недвижими имоти, находящи се в различни райони, прехвърляне на търговско предприятие, и на актове, с които се извършва непарична вноска на такива имоти, се представят най-малко по два броя преписи за всеки от районите, като се прилагат и нужните разноски.“
2. В ал. 3 преди точката накрая се поставя запетая и се добавя „както и при вписване на всички други актове, извън изброените в ал. 1“.

§9. В чл. 11, буква „в“ думите „по чл. 4, букви „з“ и „и“ “ се заменят с по „чл. 4, букви „з“ , „к“ и „л“ “.

§10. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) в изречение първо думите „томът и страницата на“ се заменят с „номерът от“
б) в изречение второ думите „където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „в чл. 9“ се заменят с “ в чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.”

§11. В чл. 15, ал. 2 думите „чл. чл.8 и 9“ се заменят с – „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.”

§12. В чл. 16, ал. 3 думите „чл. чл. 8 и 9“ се заменят с – „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.”

§13. В чл. 20 думите в скобите „чл. 12, ал. 3, чл. 73, ал. 2, чл. 109, ал. 1 и 2, чл. 117, ал. 2, чл. 118, ал. 1, чл. 122, ал. 3 и чл. 128 от Семейния кодекс“ се заменят с „чл. 130 от Семейния кодекс.“

§14. В чл. 22 се създава изречение второ:
„Изтичането на срока на вписан договор за наем или аренда се отбелязва по молба на заинтересованото лице с нотариална заверка на подписа.“

§15. В чл. 22а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 второто изречение се изменя така:
„Към удостоверението се прилага вписаният в търговския регистър договор за особен залог заедно с нотариално заверена декларация с описани недвижимите имоти, собственост на предприятието, съгласно изискванията на чл. 6.“
2. В ал. 2 думите „чл .8 и 9“ се заменят с „чл. 8, чл. 8а, чл. 8б и чл. 9.”

§16. В чл. 30 думите „по чл. 8, ал. 2“ се заменят с „по чл. 8, ал. 4.“

§ 17. В чл. 32а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33, буква „н“.
2. В ал. 2 думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33, буква „о“.
3. В ал. 3 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33, буква „н“, а думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33, буква „о“.
4. В ал. 4 думите „по чл. 33, буква „л“ се заменят с „по чл. 33, буква „н“, думите „по чл. 33, буква „м“ се заменят с „по чл. 33, буква „о“, а думите „срещу подпис“ се заменят с „по реда на Гражданския процесуален кодекс“.
5. Ал. 5 се отменя.

§18. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „б“ накрая буква „и“ се заменя с буква „л“.
2. Създават се нови букви „л“ и „м“:
„л) регистър за удостоверенията;
м) регистър за преписи; “
3. Досегашните букви „л“ и „м“ стават съответно „н“ и „о“.

§19. Създава се чл. 33б:
„Чл. 33б.(1) Книгите се водят и съхраняват на хартиен носител, а регистрите – на хартиен и електронен носител.
(2) При противоречие в данните между актовете в книгите, от една страна и регистрите, от друга страна, за верни се приемат данните в книгите.
(3) При противоречие между данните, въведени на електронен носител от регистрите и тези на хартиен носител, за верни се приемат данните на хартиен носител.”

§20. Създава се чл. 33в:
„Чл. 33в. (1) Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведени данни от него в имотната партида, или данни в азбучник или регистър, воден на хартиен носител.
(2) Техническите грешки се установяват по искане на заинтересовано лице или нотариус, както и служебно от служител в Службата по вписванията. За установената техническа грешка, съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на съдията по вписванията.
(3) Поправянето на техническа грешка се извършва чрез разпореждане на съдията по вписванията.”

§21. Създава се чл. 33г:
„Чл. 33г. За извършване на вписванията по поименната система и отразяване на данните от актовете в имотни партиди, както и за воденето и съхраняването на книгите и регистрите в електронен формат, Агенцията по вписванията поддържа информационна система.“

§22. Създава се чл. 33д:
„Чл. 33д. (1) С влизането в сила на заповедта на министъра на правосъдието по чл. 70 от Закона за кадастъра и имотния регистър за съответния съдебен район, службата по вписванията започва водене на имотни партиди на недвижимите имоти. Партидите се водят като електронна база данни в единен формат при спазване на условията на Закона за електронния документ и електронния подпис.“

§ 23. Създава се чл. 33е:
„Чл. 33е. (1) Службите по вписванията поддържат информационна система.
(2) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти.
(3) Имотната партида се образува от наличните данни във вписания акт, съгласно чл.6 и книгите за вписване.
(4) Имотните партиди се разпечатват и на хартиен носител.“

§24. Създава се чл. 33ж:
„Чл.33ж. (1) Имотната партида на всеки недвижим имот се състои от следните пет части:
1. част "А" - за имота;
2. част "Б" - за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост;
3. част "В" - за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелствата, подлежащи на вписване, освен тези по т. 4 и 5;
4. част "Г" - за ипотеките;
5. част "Д" - за възбраните.

(2) В част „А” на партидата се вписват:
1. идентификаторът;
2. видът на имота - поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда;
3. адресът;
4. границите на поземления имот (идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда);
5. площта в квадратни метри или в декари;
6. предназначението на имота;
7. етажността на сградата;
8. обстоятелството по чл. 67, ал. 2 от Закона за наследството.
9. номерът на партидата, където има създадена имотна партида по чл. 9, ал. 1.

(3) В част "Б" на партидата:
1. се вписват:
а) името, ЕГН, датата и място на раждане или друг идентификационен номер, адресът - за собственика - физическо лице;
б) наименованието, организационната форма, седалище, кодът по БУЛСТАТ, ЕИК или друг идентификационен номер - за собственика - юридическо лице;
в) наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението - за недвижимите имоти - държавна собственост;
г) наименованието, организационната форма, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл. 12, ал. 2 от Закона за общинската собственост безвъзмездното стопанисване и управление - за недвижимите имоти - общинска собственост;
д) наименованието и кодът на общината по ЕКАТТЕ - за недвижимите имоти - общинска собственост;
е) съдът, видът на регистъра и номерът на тома и партидата - за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;
ж) кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер - за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация;
з) видът собственост - частна или публична;
и) при съсобственост - идеалните части (дяловете), както и данните за съсобствениците, а при съпружеска имуществена общност - данните за съпрузите;
й) актът, от който собственикът черпи правото си;
к) номерът и датата на нотариалния акт или на друг акт по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, както и датата на вписването;
л) исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
м) обстоятелството, че актът по б. „к“ е под условие или срок.
2.Отбелязват се:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по б. „б“.

(4) В част "В" на партидата:
1. се вписват:
а) видът на правото;
б) носителят на правото;
в) срокът, ако правото е срочно;
г)актът по чл. 112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване;
д) исковите молби по чл. 114 от Закона за собствеността;
2. договорите, подлежащи на вписване, заедно с:
а) вида на договора;
б) датата на сключването, страните и предметът;
в) обстоятелството, че договорът е сключен под условие или срок.
3. Отбелязват се:
а) молбата за вписване;
б)отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по б. „б“.

(5) В част "Г" на партидата:
1. се вписват:
а)видът на ипотеката - законна, договорна или за обезпечение пред съд;
б)видът, номерът, датата и издателят на акт, въз основа на който е извършено вписването;
в) размерът на вземането, за чието обезпечаване е учредена ипотеката - главница, лихви, разноски;
г) падежът;
д) кредиторът - съответно с данните за него, посочени в ал. 3, т. 1;
е) длъжникът - съответно с данните за него или за лицето, за чието задължение е учредена ипотеката, ако то е различно от собственика, посочени в ал. 3, т. 1;
ж) промените нa вземането;
з) заличаването на ипотеката и основанието;
и) обстоятелството, че договорът е сключен под условие;
й) подновяването на ипотеката.
2. Отбелязват се:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в) жалбата срещу отказа по б. „б“.

(6) В част "Д" на партидата:
1. се вписват:
а) видът на възбраната - обща или за отделен имот;
б) номерът и датата на акта за налагане на възбраната и органът, наложил възбраната;
в)номерът и датата на вписване на възбраната;
г) размерът на обезпечената сума;
д)заличаването на възбраната и основанието.
2. Отбелязват се:
а) молбата за вписване;
б) отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
в)жалбата срещу отказа по б. „б“.“

§25. Създава се чл. 33з:
„Чл. 33з. (1) Партида за недвижим имот по чл. 33ж се създава еднократно при всяко образуване на производство за вписване, отбелязване или заличаване, като следващо вписване, отбелязване или заличаване не е основание за създаване на нова имотна партида. Партида за недвижим имот се създава и в случаите на вписване на акт, с който имот се разделя или съединява.
(2) При разделяне на недвижим имот се откриват отделни партиди за всеки новообразуван имот с вписване на данните по чл. 33ж, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху разделения имот. В партидата на разделения имот се вписват номерата на партидите на новообразуваните имоти и тя се архивира.
(3) В партидата на имот, образуван от съединяване на имоти, се вписват данните по чл. 33ж на образуващите го имоти, както и вещните права, ипотеките и други вещни тежести върху всеки от имотите. В партидите на съединените имоти се вписват номерът на партидата и идентификаторът от кадастъра на новообразувания имот и те се архивират.“

§26. В чл. 34, ал. 3 се изменя така:
„(3) След приключване на вписванията за всеки работен ден, входящият регистър се разпечатва на хартиен носител, който се подписва от съдията по вписванията.“

§27. В чл. 35, ал. 3 думите „В края на годината“ се заменят с „До 31 март на следващата година.“

§28. В чл. 36 ал. 3 се отменя.

§29. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 думите „и издадените удостоверения“ отпадат.
2. Създават се ал. 2 и ал. 3:
„(2) В регистъра за удостоверенията се записват издадените удостоверения.
(3) В регистъра за преписите се записват издадените преписи.“

§30. В член 41се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В края на календарната година входящият регистър се подвързва, прошнурова и заверява съгласно правилата на чл. 35,ал. 3.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Агенция по вписванията осигурява архивиране и надеждното съхранение на данните от информационната система.“

§31. В чл. 41б, след думата „книга“ се поставя точка и останалият текст до края на изречението се заличава.

§32. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1:
а) в изречение първо накрая след думата „вписване“ се добавя „и по партидите на лицата в информационната система“;
б) в изречение второ буква „л“ се заменя с буква „н“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) От информационната система може да бъде предоставена справка за вписвания по лице в цялата страна. Тази справка обхваща извършените вписвания, отбелязвания и заличавания във всички служби по вписванията, където лицето е участвало като страна в акт, подлежащ на вписване, от момента на отразяването им в информационната система.“

§33. В чл. 44 се създава ал. 2:
„(2) В случай, че за определен имот е налице имотна партида в имотния регистър, освен справката по ал. 1, може да се издаде и заверен препис – извлечение от съответната имотна партида.”

§34. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В буква „а“ думите „за определени лица“ се заменят със „за определено лице“;
2. В буква „б“ думите „за определени недвижими имоти“ се заменят със „за определен недвижим имот.“

§35. В чл. 46, ал.1 думата „лица“ се заменя с „лице“, а изразът „едно или няколко определени лица“ се заменя с „лицето“.

§36. Създава се чл. 46а:
„Чл.46а. Заявление за издаване на удостоверение може да се подава във всяка служба по вписванията. Удостоверението се издава по разпореждане на съдията по вписванията от съответния съдебен район по местонахождение на имота, където е необходимо да се извърши удостоверяването. От издаденото удостоверение се снема електронен образ. Заявителят може да получи в посочена от него служба по вписванията заверен препис от удостоверението, възпроизведен на хартиен носител.“

§37. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Удостоверението, което се издава за определен имот, съдържа:
а) описание на недвижимия имот с данните по чл. 6, ал.1, буква „в“.
б) собственото, бащиното и фамилното име (име, съобразно отечественото право), единният граждански номер на лицето и на неговите праводатели (или друг идентификационен номер), а когато няма такъв - мястото и датата на раждане; когато е търговец или друго юридическо лице, посочват се фирмата (наименованието) и организационната форма; посочват се и съдът по регистрация, номерът на фирменото дело, кодът по БУЛСТАТ, а за вписаните в търговския регистър към Агенцията по вписванията - ЕИК; за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация в Република България, се посочват фирмата, седалището и кодът по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер;
в) периода, за който е извършена проверката;
г) вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права, съответно удостоверяване, че такива няма за съответния недвижим имот;
д) име и подпис на служителя, изготвил удостоверението;
е) име и подпис на съдията по вписванията.
2. Алинея 2, б. „а“ се изменя:
„а) данните, посочени в чл. 46, ал. 2, на заявителя и на лицето, до което се отнася справката, както и на неговите праводатели;“
3. Създава се ал. 3:
„(3) При искане за издаване на удостоверение за вписване, отбелязване или заличаване относно определен имот или лице не е необходимо представянето на копия от вписаните актове относно имотите, предмет на проверката.“

§38. В чл. 50, ал. 2 думите „в регистъра по чл. 33, буква „к“ се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията или регистъра за преписите“.

§39. В чл. 51, ал. 2 думите в регистъра по чл. 33, буква „к“ се заменят със „съответно в регистъра за удостоверенията и/или регистъра за преписите.“


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§40. Предвидените в този правилник електронни регистри, програмни продукти за водене на имотни партиди и информационни системи се въвеждат и поддържат по ред, определен със заповед на министъра на правосъдието.


ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА


§ 41. Параграф 36 влиза в сила от 15 юни 2015 г.



МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Орешарски


ЗА ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА
МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ:
Нина Ставрева

-------------------------------------------------------------------------------------------------


Главен секретар на Министерството на правосъдието:
Тодор Керанов



Директор на Дирекция “Правосъдие, нормотворчество и проекти”
в Министерството на правосъдието:

Диана Вакарелска

______________________________________________________________________
Проект


ДО

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ





Д О К Л А Д

от

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО


ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 13 декември 1951 г. (Обн., изм., бр. 101 от 1951 г., изм., бр. 30 от 1955 г., ДВ, бр. 82 от 1996 г., изм. и доп., бр. 86 от 1997 г.,бр. 14 от 2000 г., бр. 5 от 2001 г., бр. 16 от 2001 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 67 от 2005 г. и бр. 22 от 2008 г.)



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията.
С проекта се предлагат промени в Правилника за вписванията, които са необходими, както с оглед усъвършенстване и осъвременяване на уредбата, така и поради наличието на практически проблеми, чието отстраняване изисква конкретни нормативни решения.
Във връзка с това и без да се допуска нарушаване на логиката и последователността на действащата уредба и отчитайки последните изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър (обн. ДВ, бр. 49 от 2014 г., в сила от 13.06.2014г.), е изготвен настоящия проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, който представям на Вашето внимание.
Основната група предложения за промени в проекта са насочени към оптимизиране на дейността на съдиите по вписванията и службите по вписванията и подобряване на взаимодействието между тях чрез ясно регламентиране и разпределение на отговорностите в производството по вписване и създаване на допълнителни гаранции за законосъобразност в съвременните условия. Промените имат за цел и конкретизиране на уредбата на отделните етапи на вписването и съчетаването им с по-ефективно използване на информационно-техническите възможности на Агенция по вписванията.
С промяната на чл. 4 се допълва кръгът от актове, които подлежат на вписване, а в чл. 6 се прецизира тяхното съдържание и условията, на който следва да отговарят, за да бъдат вписани. С промяната на чл. 8 и създаването на чл. 8а и чл. 8б и съответните им промени в чл. 9, чл. 10, чл. 12, чл. 15, чл. 16, чл. 17, както и с актуализирането на разпоредбите на чл. 20, чл. 22 и чл. 22а, се предлага уредба, при която ще е налице ясно разпределение на отговорностите във всеки етап на производството по вписване, както и необходимите за всеки етап и вид вписване документи. Подобно разпределение на отговорностите при взаимодействието между всички участници в процеса е предвидено и при воденето на регистрите, имотните партиди, както и в процедурите по издаването на удостоверения и предоставянето на справки (чл. 33б, чл. 33г, чл. 33д, чл. 33е, чл. 33ж и чл. 33 з, чл. 34, чл. 42, чл. 44, чл. 45, чл. 46, чл. 47). Уредена е също процедура по отстраняване на технически грешки за целите на правилника (чл. 33в), което е допълнителна гаранция за законосъобразност.
Наред с изброените мерки, насочени към оптимизация на уредбата, предложенията имат за цел да се създадат необходимите нормативни предпоставки за постепенна електронизация на вписването и автоматизиране на процесите, свързани с воденето и поддържането на съответните книги и регистри, включително и изграждане на имотния регистър. Във връзка с това в проекта се регламентира поддържането от Агенцията по вписванията на информационна система за извършаване на вписванията и отразяване на данните от актовете по партиди, съдържанието на партидите, воденето и съхраняването на книгите и регистрите на хартия и в електронен формат, както и предоставянето на съответните справки и издаването на удостоверения (чл. 33б, чл. 33г, чл. 33д, чл. 33е, чл. 33ж и чл. 33 з, чл. 34, чл. 42, чл. 44, чл. 45, чл. 46, чл. 47). Предложенията са изготвени при съобразяване с техническите възможности на Агенцията по вписванията като целта е да се разшири кръгът на предоставяните устни и писмени справки от службите по вписванията, без да се увеличават съществуващите или да се създават допълнителни такси за гражданите.
За първи път в проекта е дадена и възможност заявлението за издаване на удостоверение да бъде подадено в една служба по вписванията и да бъде получено като заверен препис от заявителя в друга, посочена от него служба по вписванията, което в максимална степен би улеснило обслужването на гражданите (чл. 46а). По отношение на това предложение в проекта е предвидено отлагателно действие, с оглед необходимостта от организационното осигуряване на процеса по предоставяне на новата услуга и при необходимост - актуализиране на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, като и тук водеща е идеята предоставянето на услугата да не изисква допълнителни такси за гражданите.
Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет ще доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Изготвена е финансова обосновка съгласно чл. 35, ал.1, т. 4, б „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

С проекта не се въвеждат норми на европейското право, поради което не се прилага таблица за съответствие.

В съответствие с чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и в изпълнение на чл. 35, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът заедно с доклада са публикувани на Интернет страницата на Министерството на правосъдието и на портала за обществени консултации към Министерския съвет.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме проекта на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията.



ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
И МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО:

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА
Мнение Публикувано на: 26 Юни 2014, 10:14
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
Мнение Публикувано на: 11 Дек 2013, 11:00
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
ПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА




В Чл.1 да се създаде нова ал.2, като сегашната разпоредба стане ал.1
Чл. 1, ал.2 До вписването им актовете с прехвърлително действие не пораждат правни последици, освен ако в закон е предвидено друго.
Мотиви: Регламентиране на конститутивно действие на вписването е крайно наложително с оглед създаване на по-голяма яснота и сигурност в движението на собствеността в гражданския оборот и решителна мярка за превенция срещу имотни измами.. Конститутивното действие на вписването е свързано пряко и произтича от цялостната концепция за имотен регистър, залегнала още в решение № 394/03.10.1994г. на Министерски съвет. година за приемане на концепция за система за поземлен регстър в Република България, който акт към настоящия момент не е отменен и в част Б, т.3 на приетата Концепция се казва: Регистрацията ще има конститутивно действие. С нея ще се свързва самото действие на актовете за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, т.е. невписаният акт е негоден да прехвърли или да учреди вещно право върху недвижим имот.”
В основата на тази концепция е сигурността и стабилността на немската система, воденето на имотния регистър от специална служба към всеки районен съд, а вписването се извършва след преценка и разпореждане на съдия, който ръководи тази служба. В гражданските закони на Австрия и Германия изрично е предвидено, че вписването има конститутивно действие.
Голяма група вписвания се извършват не по искане от нотариуса, а на заинтересовано лице. По този начин съдебни решения, апорти и договори с общини и много други извършени актове не са отразени в публичня регистър на вписванията, докато не настъпи момент на разпоредителна сделка. Ако за този вид актове съществува конститутивното действие на вписването, те ще се отразяват своевременно и информацията за отделните имоти ще бъде пълна. Това ще бъде гаранция, за получаващите справки досежно цялостното движение на собствеността на имотите.
На много места в страната Решенията на поземлените комисии не се вписват въпреки законовата разпоредба затова. Това затруднява гражданите, извършващи проверка за собственост, наличие на други вещни или облигационни права върху такива имоти, които следва да искат справка както от службата по вписванията, така и от службата по земеделие и гори в съответния район.
Конститутивното действие на вписването се явява крайно наложително и за актовете, подлежащи на вписване, съгласно изискванията на Търговския закон като сделки с търгавско предприятие, в което има вещни права върху недвижи имоти, апорт, сливане, вливане, разделяне и преобразуванията на търговски дружества, притежаващи недвижими имоти. Към настоящия момент се изисква от съдията по вписвания да извърши пълна проверка на правата на собственост на вносителя преди вписване на апортната вноска. Подобно задължение има смисъл, само ако вписването има конститутивно действие, а не както по действащите разпоредби на ТЗ, вписването в ТР на апортирането на съответния имот има конститутивно действие и последващата проверка от съдията по вписванията е абсолютно безпредметна, тъй като дори и при констатирани нарушения, прехвърлителният ефект на собствеността е настъпил. Същото се констатира и при вписването на други актове с предмет вещни права върху недвижи имоти по търговския закон. Такива проблеми имаме често в практиката си, поради което е наложително да се предвиди конститутивно действие на вписването и при актовете по ТЗ.
При въвеждане на конститутивно действие на вписването би могъл ефективно да се прилага и институтът на на спиране на охранителното производство, който е уреден в общите правила на охранителното производство - чл. 536 ГПК, доколкото не са установени особени правила /чл. 530 ГПК/. Разпоредбата на чл. 536 ГПК е категорична проява на безспорния, охранителен характер на производството, на същността му като акт на съдебно съдействие./проф.Ж.Сталев/. към настоящия момент вписването на по-голяма част от актовете няма конститутивно действие и представените пред съдиите по вписвания актовете са породили целените правни последици на превхвърляне, съответно учредяване на вещни права. Институтът на спиране по чл. 536 ГПК не би могъл да се приложи ефективно в нотариалното производство по удостоверяване на актове, породи големия брой нотариуси в различните съответните съдебни райони. Практическото му приложение към настоящия момент е затруднено. Сигналът на гражданите би следвало да бъде изпратен до всеки един нотариус в съответния съдебен район, но това е свързано с допълнителни разходи и време, което може да се окаже решаващо за ефективното приложение на нормата на чл. 536 от ГПК. Недобросъвестността при искане за спиране на производството по вписване не би се отразила върху гражданския оборот. Предоставен е достатъчен едномесечен срок за предявяване иск /чл. 536 ГПК/. Ефективното прилагане на института на спиране на охранителното производство като цяло би предотвратило и намалило гражданските спорове за недвижими имоти, предмет на множество разпореждания и ограничило имотните измами в страната.
Към настоящият момент конститутивно действие на вписването има по отношение на част от подлежащите на вписване актове: отказ по чл.100 ЗС, ипотеки, възбрани по чл.400 ГПК , актове по чл.171 от ЗЗД, но с оглед обществените отношения - констатирана ескалация на измами, усложнената охранително и административна структура-частни нотариуси и държавна администрация, осъществяваща регистрация -Агенция по вписвания- следва всички актове да минават през една независима съдебна проверка от съдия по вписвания, осъществяваящи съдебното охранително производство и вписването им да поражда конститутивно действие, което ще бъде гаранция за законност, сигурност ,стабилност в гражданския оборот.


Да се създаде и нова ал.3 Актът се вписва, ако актът на праводателя е вписан, освен ако удостоверява право, придобито по давност .

Мотиви: Необходимо е въвеждането на конститутивното действие на вписването да бъде обвързано и със съответно приложение на нормата на чл. 80 от ЗКИР и в условията на персоналната система на вписванията, т.е. на вписване ще подлежи акт само , ако актът на проводателя е вписан.. Към настоящия момент чл. 80 от ЗКИР намира изключително ограничено приложение, както и цялата част „имотен регистър” на ЗКИР поради липса на създаден такъв регистър/отркито е производство по създаване само в четири съдебни района на страната и то не за целите райони, а само за части от тях/. Поради липсата и на приети кадастрални карти за голяма част от територията на страната ни, процесът на създаване на имотен регистър ще се забави. Липсата на имотен регистър, който да даде пълна картина на собствеността в страната ни, може да бъде преодоляна със съответно приложение на чл. 80 от ЗКИР, като се вмени на съдията по вписванията задължение при вписване на всеки акт, да върши проверка за вписване на акта на праводателя, за което молителят в производството следва да представи надлежни доказателство.Вписването на акт, подлежащ на вписване ще бъде допустимо, ако се докаже пред съдията по вписванията, вписване на акта, с който праводателят се лигитимира като носител на прехвърляното право.
Въвеждането на конститутивно действие на вписването и съответно приложение на чл. 80 от ЗКИР ще улесни изключително много процеса по създаване на имотен регистър при откриване на това производство.
По този начин ще се упражни и контрол върху прилагането на чл. 586, ал.4 от ГПК , който следва да намира приложение не само при прехвърляне на собственост или учредяване, прехвърляне или прекратяване на вещно право във формата на нотариален акт, но и при удостоверяването на такива правни действия в полека форма-писмена с нотариална зарека на подписите, напр. при учредяване на сервитут по чл. 193 от ЗУТ, обикновена писмена форма при договори, по което е страна държавата или община/ чл. ЗДС и чл. ЗОС предвиждат вписване на АЧДС и АЧОС преди извършване на разпореждане/.

Чл. 4 б. „и” да се измени така: след думата „завещания” да се добави израза „и от нотариалните завещания след откриване на наследството”
Предлагана нова редакция на чл. 4, б.”и”: преписи от обявените завещания и от нотариалните завещания след откриване на наследството с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот и всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
Мотиви: съгласно настоящата редакция на чл. 4,б.”и” от ПВ на вписване подлежат само преписите от обявените саморъчни завещания с предмет вещни права върху недвижим имот. Няма друга разпоредба, която да регламентира вписване на породилите действие след откриване на наследството нотариални завещания на наследодателя. По този начин те остават извън кръга на актовете подлежащи на вписване. Разликата между двата вида завещания е във формата им, не и в правата , които те пораждат, поради което следва и правоимащите по нотариални завещания да имат възможност да искат тяхното вписване и да се ползват от последиците на вписания акт.
Да се добави нова б.”й” на чл. 4: Акт за поправка на явна фактическа грешка във вписан акт.
Мотиви: липсва регламентация на вписването на такъв вид актове Различната съдебна практика на окръжните съдилища по отношение на това дали всеки наименован като акт за поправка би следвало да подлежи на вписване или само този, с който се коригира допусната явна фактическа грешка,поражда и различната практика на съдиите по вписванията. Поради това е необходима изрична регламентация. Допустимо би следвало да бъде само вписването на актове, с които се поправят явни фактически грешки във вписан акт, т.е. поправка в погрешно материализиране на истинската воля на участниците в производството или на страните по акта, но не и такива, които целят допълване или промяна на вписан акт, изразяваща се в ново волеизявление на страните по акта.
.
В чл.6 ал.3, след думата „карта” се поставя запетайка и се добавя ”издадена от съответната служба на АГКК.”
Предлагана нова редакция на чл. 6, ал.3: Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица-копие от кадастралната карта, издадена от съответната служба на АГКК.”


Мотиви: В резултат на разнородната съдебна практика на окръжните съдилища относно ползването на скици,снети от интернет, се налага разнородна практика на съдиите по вписванията в различните съдебни райони,която затруднява работата на гражданите и институциите, на които се налага да вписват актове в различни в страната служби по вписванията. Ето защо смятаме,че е належащо в тази алинея да се уточни какъв вид скица ще има доказателствена сила и може да служи като доказателство в производството по вписването. Счититаме,че това може да е само скица, издадена от съответната служба на АГКК, тъй като само тогава тя ще бъде точна и вярна, а при грешки ще се знае от кого да се търси съответната отговорност.Това е така, защото тази скица има подпис на този,който я е изготвил и печат на службата.От друга страна тези реквизити й дават качеството на официален документ,различаващ я от електронната скица.

Да се създаде нова алинея 2 на чл.7 със следното съдържание:
чл.7, ал.2 Съдията по вписванията с определението, с което разпорежда или отказва вписване, следва да укаже книгата, в която да се подреди акта и каква е дължимата се държавна такса.

Мотиви: Наложителна е такава промяна заради прецизиране правата и задълженията на съдиите по вписванията, както и адекватното изпълнение от страна на агенцията по вписванията на разпорежданията на съдиите по вписванията. Книгите, които следва да води АВ са изрично и изчерпателно посочени в Правилника за вписванията. Подреждането на съответния, разпореден за вписване акт в съответната книга е от изключителна важност с оглед на факта, че именно подреждането на акта завършва фактическия състав на вписването. В този смисъл, въведената практика информационната система да определя книгата е изключително погрешна и абсолютно незаконосъобразна., т.е. информационната система би следвало да е достатъчно отворена и гъвкава, така че всяко едно разпореждане да бъде адекватно изпълнено по конкретното разпореждане на съдията, за което той носи отговорност къде е подредил съответния акт.
Съдията по вписванията е органът, който определя дължимата такса и ако е внесена неправилно предварително таксата, то трябва да се доплати съобразно резолюцията му. Така определената от съдията такса следва да намери място в програмния продукт на агенцията, както и да се отрази в полето с данните за вписване на вписания акт.

В чл. 17ал. 1 думата „Вписването” да се замени с „Отбелязването”

Мотиви: Всички актове, посочени в чл.17 от ПВ предполагат,че в регистъра вече има вписан акт. С актовете по чл.17 се извършват изменения по вече вписаните актове, поради което същите подлежат на отбелязване, а не на вписване. В чл.171 от ЗЗД е използван термина вписване, но следва да се приеме, че това е родовото понятие вписване, включващо в себе си видовете вписвания: вписвания, отбелязвания и заличавания. Поради тази причина в ПВ като нормативен акт, регламентиращ детайлно уредбата на вписванията, следва да намери място видовото понятие с оглед избягване на всякакво двусмислие в процесуалното действие, което се дължи. Към настоящия момент има неяснота относно това,което следва да се поиска и извърши, респективно относно таксата,която следва да се събере – дали да е пълна такса за вписване или да е половин такса за отбелязване.С това изменение ще се внесе яснота и ще се избегне разнопосочната практика по вписването и събирането на д.такса.


Да се създаде нова алинея 4 на чл. 22 а
Чл. 22а, ал.4 Заличаването се извършва чрез подреждане в книгата по чл. 33а, б.е” от ПВ на удостоверението, издадено от търговския регистър за заличаване на залога. Прилагат се правилата на чл. 19, ал.3

Мотиви: Липсва изрична регламентация за заличаване на вписан особен залог. Към настоящия момент съдиите по вписванията прилагат по аналогия разпоредбата на чл. 19, ал.3 от ПВ, тъй като залогът е с най-близки характеристики до ипотеката. Съответно подреждаме акта в книга заличавания.

В чл.24 бук.”а” се добавя второ изречение: „за имоти в райони с одобрена кадастрална карта се прилага чл. 6, ал.3 .”
Предлагана нова редакция на чл. 24, б.”а”: описание съгласно чл. 6, ал. 1, буква "в" на недвижимия имот, който се поставя под възбрана; за имоти в райони с одобрена кадастрална карта се прилага чл. 6, ал.3 .”

Мотиви: отново разнопосочната съдебна практика е повод за исканата промяна. Макар че нормата на чл.6, ал.3 от ПВ се намира в общата част на нормативния акт и следва да важи за всички актове, подлежащи на вписване, то има достатъчно многобройна съдебна практика в обратния смисъл, която мотивира неприложимост на чл.6, ал.3 от ПВ по отношение на възбраните като изключение от общото правило.

В чл. 33, б.”а да отпадне думата нотариалните, а след думата „актове” да се добави ” и отбелязванията по тях”
Предлагана нова редакция на чл. 33, б.”а”: Книга, която се образува от подреждането на актовете по чл. 4,б. „а” от ПВ и отбелязванията по тях.

Мотиви: Следва да отпадне думата „нотариалните”, тъй като в тази книга се подвързват и актове, които не са във формата на нотариален акт - АДС, АОС, решения на поземлена комисия ведно със скица, което има силата на КНА, както изрично е посочено в чл. 4, б”а”.
Заради тясната връзка между вписания и отбелязвания към него акт, следва двата вида вписвания да са в една и съща книга.
Поради същото да се променят и текстовете на чл. 33, б.”б”, б.”в”, б.”г”, б.”д” и б.”е”, които да придобият следната нова редакция:
б) (изм. - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) книга, която се образува от подреждането на другите актове - по чл. 4, букви "б" - "и" и отбелязванията по тях ;
в) книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека и отбелязванията по тях.;
г) книга, която се образува от подреждането на молбите за учредяване на законна ипотека и отбелязванията по тях.;
д) (нова - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) книга, която се образува от подреждането на удостоверенията за вписвания по ЗОЗ и отбелязванията по тях.;
е) (предишна буква "д" - ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм., бр. 67 от 2005 г.) книга, която се образува от подреждането на актовете за налагане на възбрани и отбелязванията по тях.
В чл. 33б.”в” след думите „ договорна ипотека” се добавя „и на актовете по чл. 17, ал.1 от ПВ.
В чл. 33б”г” след думите „законна ипотека” се добавя „ и на актовете по чл. 17, ал.1 от ПВ.
Мотиви: Липсва регламентация в правилника в коя книга се подреждат актовете по чл. 17, ал.1 от ПВ-цесия на вземане, обезпечено с ипотека, встъпване, заместване в дълг, подновяване


В чл.33 бук.”з” текстът се изменя както следва:”двойно- входящ регистър.” ,а сегашните бук.”з”,”и”, ”к”,”л” и ”м” стават съответно бук. ”и”,”к”,”л”,”м”, ”н”.

МОТИВИ: Във всички служби по вписванията към настоящия момент се водят два регистъра – входящ,който е регламентиран в чл.33 бук.”ж” на ПВ и двойно-входящ регистър,който няма правна регламентация,но е водещ в работата на службите.Масово в карето на вписаните актове се записва номера на акта по двойно-входящия регистър и на много малко места се записва и номера на акто по входящия регистър.Основно справките във службите се извършват по двойно –входящия р-р.С оглед на гореизложеното е по-добре той да бъде правно регламентиран.Считаме,че наличието на двата регистъра не е взаимоизключващо се,защото:
= входящият р-р дава информация за поредността на постъпване на внесените в службата актове
= двойно –входящият р-р пък дава информация за поредността на вписаните актове /т.е. на актовете,за които съдията по вписванията е разпоредил вписване/ и тяхното разпределение по книги.Тук не се дават номера на актове,за които е постановен отказ за вписване.,тъй като отказите се подреждат в книга „Откази”.

В чл. 33а, б.”е” след „ ипотеки” да се добави „ , удостоверения за заличаване на особен залог,”, като съюзът „и” между „ипотеки” и „ възбрани” се заличи и вместо него се поставят запетаи.
Предлагана нова редакция на чл.33а, б.”е”) книги, които се образуват от молби за заличаване на ипотеки, удостоверения за заличаване на особен залог, възбрани и за констативни протоколи

Мотиви: Липсва правна норма, която да урежда в коя книга се подреждат този вид заличавания. Тяхното логично вясто е в книга заличавания по чл. 33, б.”е” от ПВ, където намират място всички други заличавания.


В чл. 34 да се създаде нова ал.2 със следното съдържание:
Входящият регистър съдържа: пореден номер на записване на акта в регистъра, вид и страни по акта, чието вписване е поискано.
Настоящите алинеи 2 и 3 стават съответно 3 и 4 .

Мотиви: ПВ не съдържа регламентация на реквизитите на входящия регистър. За определяне на неговото съдържание следва да се изхожда от целта, за която служи регистъра, а именно да даде поредност на постъпващия за вписване акт, а не да създаде противопоставимост на все още неизвършеното вписване (защото записаният във входящия регистър акт до подреждането му в съответната актова книга все още не е вписан по смисъла на чл. 7 от ПВп). Освен това към настоящия момент програмният продукт на АВ дава възможност регистъра да се разпечатва в различен вид, т.е. да носи информация освен за поредния номер на записване на акта в регистъра и неговия вид, така и за съдията, който се разпорежда по неговото вписване, служителя на агенцията, който ще извърши фактическата обработка на акта, страните и имотите по вписания акта. Поради тази причина съдиите по вписванията в различните региони подписват входящ регистър с различни реквизити. Достатъчно би било входящият регистър да съдържа информация единствено за пореден номер на вписване, вид и страни по акта, т.е. достатъчни за определяне на поредността на вписването на акта и отграничаването му от другите актове реквизити. И в този вид след приключване на входирането на сделките за съответния ден входящият регистър би следвало да е готов за проверка и подпис от съдията по вписванията, а не да се изчаква последваща обработка на актовете с попълване на системата с допълнително данни, вкл. и описание на имот. Поради това е необходимо да се премахнат чисто „административните” данни от входящия регистър-приносител, нотариус, съдия, служител-тези данни трябва да се нанасят в последствие и нямат място във входящия регистър. Там следва да се отрази вида на акта и страните по сделката, който акта удостоверява, за да се предотврати възможността за подмяна на актове и нарушаване на поредността.


Да се създаде нова ал.5 на чл. 34 както следва :
Допуснати грешки при фактическата обработка на акта от агенцията по вписванията се коригират с определение на съдията по вписванията, в което се указва дали следва да се заличат, поправят или добавят страни или имот или да се промени книгата на вписване. Съдията по вписванията може да се самосезира или да бъде сезиран с изрична молба от заинтересовано лице , или с констативен протокол на служител на агенцията, установил грешката. Определението на съдията по вписванията се прикрепва към приключения с подпис на съдията по вписванията входящ регистър за деня и представлява неразделна част от него.

Мотиви:
Безконтролното коригиране на множество грешки допуснати при обработката на актовете от служителите на агенцията при фактическото вписване съдържа риск за сигуността в гражданския оборот. Често това може да се извърши неправилно и не в съответствие с указанията на съдиите по вписванията, дадени при разпореждане на вписването на акта. Информацията предоставена от агенцията по вписванията на обществото относно” имотния регистър” следва да бъде точна, пълна и окончателна. Поради тази причина е необходимо да се регламентира поправянето на грешки в системата Икар. По този начин ще се преодолее настоящият пробем входящия регистър, разпечатан на хартия на съответната дата и санкциониран с подпис на съдията по вписванията да бъде с различно съдържание от това, което ще съдържа електронният такъв след извършена корекция.

Да се създаде нов чл.34а с текст:
Двойно – входящият рег-р съдържа:пореден номер на вписването, дата и час на вписването, номер на нотариалното дело, страните по акта, вида на акта, книга, том, пореден номер на акта в тома ,в който той се подвързва.”

Мотиви: С изменението на чл.33 бук.”з” от ПВ следва да се регламентира какво точно ще съдържа дв-вх. регистър .


В чл. 46 след думите „определени лица” се поставя запетая и се добавя „през определен период от време, посочен от лицето, по молба на което се издава удостоверението.”
В чл.46, ал.2 след „буква „а” „ се добавя: „ и периода от време,за който да бъде извършена справката”
В чл.47 се добавя бук.”в” със следния текст: ”периода от време, за който да се извърши справката”
Чл.48 да се заличи.

МОТИВИ: Практически никога не може да се направи справка и издаде удостоверение без да се знае какво точно се проверява – дали лице или имот .Ето защо се обезсмисля наличието на отделен вид удостоверение за време, тъй като то винаги покрива справката,извършена по чл.46 или чл.47 от ПВ.От друга страна справката по чл.46 или чл.47 от ПВ не може да бъде извършена без да е посочен някакъв период от време, тъй като противното би означавало едно неопределено търсене в целия архив.


В чл. 47, да се създаде нова ал.3: Към заявлението се прилагат документ за собственост за периода, за който се иска проверка, а в районите содобрена кадастрална карта и препис от скица на имота, съответно схема на обекта.

Мотиви: Съдията по вписванията, за да разпореди извършването на справка за имот по чл. 45, б.”б” от ПВ следва да изходи от документ за собственост, удостоверяващ правата на проверяваните лице през искания период на проверка.

Второ предложение за промяна на Чл. 47. (1) Удостоверенията, които се издава за определен имот, биват : т.1 Удостоверения с означаване на вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма. т.2 Удостоверения, в които се отразяват само незаличени ипотеки, особени залози, възбрани и искови молби.

Мотиви: Удостоверения относно определени имоти се издават основно във връзка с ипотечни кредити и продажби. Банките и купувачите искат да проверят дали в 10 годишен период има незаличени ипотеки, искови молби, възбрани и особенни залози.
При изготвяне удостоверение по досегашния текст на чл. 47 с пълна история относно вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права ползвателите на услугата се затрудняват при изготвянето на правния анализ и се обръщат към съдиите по вписванията за разяснения относно съдържанието на удостоверението. Нормативното уреждане на съкратен вариант на писмена справка, носеща информация само за тежестите върху проверявания имот, би улеснила прочита на удостоверението.
Мнение Публикувано на: 04 Юни 2012, 14:08
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
Във Службите по вписванията следва да бъдат водени два регистъра : единият за постъпващите молби , другия за вписаните актове . Как ще се наименуват е въпрос на конкретна преценка или законодателно решение , т . е . дали ще се именува входящ дневник /регистър или част А на входящия регистър / или регистър за актове - / за двойновходящия регистър , част Б на входящ регистър / не е от значение , важно е предназначението и същностната им характеристика . Съществуването на двата регистъра не предполага двойно входиране на един и същи акт , защото в единия , да го наречем условно входящ дневник / или част А на входящия регистър / се входират по реда на постъпването им всички молби , а в другия пак условно да го наречем регистър вписани актове се вписват , респ . отбелязват или заличават всички актове , за които има разпореждане на съдията по вписванията . Молбите за вписване по които има постановено определение за отказ се подреждат в регистъра за откази . Съображенията за това са следните :
1. Производството по вписването е нотариално охранително производство и с оглед на това се урежда в ГПК . Производството по вписването в широк смисъл на това понятие включва произнасянето на съдията по вписванията със съответния акт и техническото извършване на вписването . Самата процедура започва с подаването / депозирането / на молба за извършване на съответното действие до съдията по вписванията и входирането и в предназначения за това входящ регистър за постъпилите молби .След това обаче молбата се докладва на съдията по вписванията за образуване като призводство , а след образуването , проверка на нейната редовност и постановяването на нарочен акт от съдията по вписванията - ако прецени , че са налице законовите предпоставки с разпореждане постановява вписване на акта подлежащ на вписване или ако не са налице изискванията за вписване с определение постановява отказ за вписване от една страна и извършването на впиването като техническо действие от друга / производството по вписването в тесен смисъл е извършването на самото техническо действие по вписването / . Не може да се приеме становището , че с входирането на молбата за вписване акта се счита за вписан , т.к. следват още процесуални действия . Нещо повече по ЗКИР – чл. 85 вписването е недействително , когато липсва определение на съдията по вписванията , както и ако то не е удостоверено с подписа на съдията по вписванията / удостоверяването на вписването след всички други действия /. Това означава , че от депозирането на молбата до вписването на акта в съответната книга и подреждането на вписания акт има един промеждутък от време , през който производството е висящо и не може де се приеме , че с входирането на молбата акта е вписан . Нещо повече входира се молбата за вписване , а не самия акт подлежащ на вписване. От това произтича извода ,че входиране / регистриране / на молбата за вписване във входящия регистър не е равнозначно на вписване по смисъла на ПВ и ЗС . С вписването на акта в предназначения за това регистър и подреждането на вписания акт в предназначената за това книга , вписаният акт става известен на третите лица , т. е. от този момент актът подлежащ на вписване придобива публичност . В този смисъл е и чл . 9 от ПВ “ Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. След вписването по ал. 1 актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на правоимащия, като се нанасят върху него данните по ал. 1, както и номерът по ред и томът на книгата, в която е подреден актът. “ По този начин се очертава производството по вписването , т . е неговото начало – входирането на молбата и неговия край – вписването му в предназначения за това регистър и подреждането му в предвидените в ПВ книги .
2. Наличието на входящ регистър за завеждане на постъпилите МОЛБИ е необходимо , за да се очертае началото на производството . Аналогичен входящ дневник е уреден в Правилника за организацията и дейността на ..... .В Служба регистратура се водят входящ дневник и изходящ дневник , като във входящия дневник се описват всички документи по реда на постъпването им и входящия дневник съдържа следната информация : входящ номер , дата и час на постъпване , описание на постъпилите книжа , подател , направление на книжата , а съгласно чл .18 , ал . 3 входящия дневник на службите по вписванията , освен данните по ал . 2 се съдържа и идентификация на имота , за който се отнасят постъпилите книжа . Спецификата на входящия дневник / регистър / воден от службите по вписванията се изразява в това че по поредния номер на входящия регистър се определя редът по който следва да се извърши съответното действие - вписване, отбелязване или заличаване и поради тази причина входящия регистър се приключва всеки ден с подписа на съдията по вписванията .
3. Наличието на регистър актове / двойновходящ или част Б на входящия регистър / - за вписаните АКТОВЕ е необходимо по следните причини : С отразяването на акта подлежащ на вписване в този регистър и после с подреждането на актовете в съответните книги се приключва фактическия състав на производството по вписването или това е вписване в широкия смисъл на думата . Съгласно Чл. 9 от ПВ Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Едва след вписването по ал .1 на чл. 9 от ПВ , актът се подрежда в предназначената за това книга . Само вписаният акт има пълно действие , т. е . вписването допълва действието му . Именно то прави и противопоставим вписания акт на трети лица . Момента от който става един акт противопоставим на трети лица е именно момента на вписването му / чл . 113 от ЗС / , т. е . осъществяването на целия фактически състав на вписването / или на цялата процедура по вписването в широк смисъл на думата / , а не само с подаването на молбата . Именно от този регистър акта получава уникалния номер и реда под който е извършено вписването .

Съществуването на двата регистъра , т е. Трите – дава пълна яснота за движението на постъпилата молба , ако молбата е уважена и е постановено разпореждане на вписване актът ще бъде подреден в регистъра вписани актове , и там няма да има празни места / дупки / , а ако не е уважена и е постановено определение за отказ -отказът се подрежда в регистър откази .


Становището за воденето на един регистър и вписването да се свързва с подаването на молбата е неприемлив поради следните съображения :
1. Нарушава се цялото производство по вписването - ще се обединят началния и крайния момент на фактическия състав , с подаването на молбата обаче не означава , че има вписване ...ами ако е входирана молба ....а документите се загубят ???? ще се постави въпроса има ли вписване изобщо ? Нарушава се производството т.к. на основание чл . 9 от ПВ Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър и след това се подреждат в книгите . Ако не се впишат актовете в предвидения в чл . 9 от ПВ ВХОДЯЩ РЕГИСТЪР ще възникне въпроса ИМА ЛИ ВПИСВАНЕ ИЗОБЩО ????
2. Наличието на един регистър означава началния момент на противопоставимостта на актовете да се обвърже с подаването на молбата , което е в пълно противоречие в действащото законодателство . Вписването прави акта противопаставим на трети лица. Извършеното вписване няма обратно действие . Така че ако се впише един акт за прехвърляне на собственост , приобретателят се смята за собственик по отношение на третите лица от момента на вписването , което ще рече че вписването има действие за напред ( ex nunc ) и то от момента на осъществяването на целия фактически състав . Връщането на действието на вписването към един по – ранен момент е допустимо само в изрично посочените случаи , какъвто вписването не е / единственото изключение в този смисъл е при посановяването на отказ / ГПК / и евентуално при оставянето на молбата без движение , но при изрична законова регламентация/ . Чл. 113 от ЗС изрично предвижда , че противопоставимостта на вписването настъпва от момента на вписването , т .е . от момента на извършването му , а не от момента на подаване на молбата за вписване . Предвиждането на един регистър в ПВ би противоречало с дестващото законодателства и най – вече със ЗС . Правилника за вписване се издава на основание на чл. 116 от ЗС , съгласно който “подробностите относно начина на вписването и относно таксите , които се събират при вписването , се уреждат в Правилника за вписването , одобрен от министерския съвет “ . Касае се до законова делегация , при която не може да се излиза извън нейните рамки .Поради това ПВ може да съдържа уредба на самата процедура по вписването , да урежда въпроси относно събирането на държавни такси за това , но не може да урежда други отношения извън тях .В чл . 116 от ЗС не е дадена възможност в ПВ да се урежда момента от който настъпва действието на вписването , поради което същият следва да се преценява с оглед на законовите разпоредби за това . Самите законови разпоредби свързват действието на вписването както по ТР , този по ЗЮЛНЦ , фондации и други с момента на приключване на процедурата по вписването , а не с момента на подаването на молбата за вписване . С оглед на това е недопустимо в ПВ де се урежда различен момент за действието на вписването , различен от този , предвиден в закона . Поставянето на началния момент на противопоставимостта на актовете в зависимост от входирането им във входящия регистър е неприемливо в случаите , когато самото техническо действие по вписването не се извършва едновременно с подаването на молбата за това , а в един последващ момент . В тези случаи до момента на вписването нямаме такова поради което собственикът на имота може да извършва последващи сделки с него . Вписване няма но е възможно да е подадена молба за извършване на такова . Възможно е и новия приобретател да впише акта си преди да бъде вписан предшестващия акт . В тази връзка се поставя въпроса за конкуренция на молбите , а не на актовете , като не може от последващия приебретател да се изисква да се преценява дали молбата за вписване на първоначалния акт ще бъде уважена . Именно поради това са публични не входящите регистри / не се отразяват в удостоверенията за тежести наличието на депозирана молба – в удостоверенията се отразяват само вписвания , отбелязвания и заличавания , не и депозирани молби – по тях няма все още произнасяне / , а книгите , които удостоверяват извършеното вписване и от момента на вписването на актовете там се счита , че същото е извършено .
3. Наличието на един регистър и обвързването действието на вписването с подаването на молбата би направило трудно доказуема добросъвестността на третите лица . У трети лица следва регистрите да създадат убеденост , че има или няма вписване , а че има или не подадена молба за вписване . Добросъвестно е такова действие , че ти е ясно , че няма вписване , спор и т. н. Свързването на действието на вписването с подаването на молбата за него поставя във висящо положение , неизвестност преценката на третите лица относно наличието на вписване , отбелязване или заличаване . А именно вписването цели да даде гласност на вписваните актове , т . е . не само да се придаде известност , но и да се създаде убеденост , че такова има или няма , а не да се предполага че такова ще бъде извършено или не .
4. По този начин , с предвиждането на един регистър , в който да бъдат завеждани молбите и да се дава един уникален номер какво става когато има постановено определение за отказ , откъде ще се разбере , че под еди кой си входящ номер ще има отказ ,т.к. входира се молбата . Освен това в случаите при постановени откази във входящия регистър ще има празнини / дупки / . Уникалния номер акта следа да получи след като има разпореждане за вписване , т . е . след като съдията по вписванията се е произнесъл .
Мнение Публикувано на: 10 Ное 2009, 09:47
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
С оглед факта ,че вписването е съдебно -охранително производство и е уредено в ГПК ,следва цялата му процесуална уредба да е съобразено с общата част и частта –охранителни производства на този кодекс.
Съгласно и систематичното място на Правилника за вписванията като нормативен акт с по малка сила от тази на Кодекса ,следва всички процесуални действия да са съобразени първо и преди всичко с основния процесуален акт в Р. България -Гражданско процесуалния кодекс.
Макар че служба вписванията е административно подчинена на Агенция по вписванията -административна структура , в процесуално правен аспект цялата й дейност следва да е съобразена с правилата на работа в съдебната администрация. Не случайно в ЗСВ стои фигурата на ръководител на служба вписванията –съдия по вписванията. Не случайно служителите са длъжни да изпълняват разпорежданията на съдиите по вписванията- ЗСВ, ЗКИР. Именно така се гарантира -чрез съдебно охранителното присъствие на съдията по вписванията в ГПК,ЗСВ,ЗКИР- една охрана на сложния оборот с най-голямото богатство на българския народ- имотите.
Не само режима на произнасяне на съдиите по вписванията е регламентиран в ГПК, но съгл.чл.540 ГПК следва и тази администрация изпълнявайки разпорежданията му да е съобразена процесуално и с съответния Правилник- ПАРОВАС.
Входирането и движението на актове и всичко постъпващо в Службата като пряко относимо към съдията по вписванията и неговите действия като част от съдебната система ,следва да е съобразено с това на съдебните администрации и организация на работа.
Както във всеки съд има общ входящ регистър на всички постъпили молби ,които се разпределят за работа на съдиите – по програма за разпределение на случаен принцип, след което се отразяват в съответна книга- срочна книга, от което се вижда докладчик, образуване ,движение на делото ,докладчик до неговото архивиране. Ето защо и в служба вписванията все още съществува освен общия входящ регистър- на постъпили молби и т.н. двойновходящ регистър – отразяващ след съответно разпореждане на определен съдия систематичното място на съответен акт, движението му . От тук се прави следния важен извод, че с оглед присъствието ни в съдебната система и съдебното производство което разпореждаме да се извърши следва да има два регистъра:
Входящ –на всички постъпили молби....
Т.н. двойновходящ – отразяващ след разпорежданията ни крайния ефект

Ако се цели ставането ни на регистратори -т.е. изцяло административно производство би могло да се направи един регистър, както е в търговски регистър. Там произнасянето е чисто административно. Това производство не е охранително ,тъй като няма охранит. производство без съдебен акт/ проф. Живко Сталев /
От естеството на производството – съдебно охранително или формално административно /което би било изключително голям риск при имотите с целия сложен вещно правен състав от хипотези и последици, рекуширащи в цялата правна уредба / следва да се определи и вида и естеството на входящия регистър.
............................

За делата образувани в Службите по вписванията:
в момента образуваме нотариални дела за всяко вписване и се получава известна неяснота – нотариални делаи при нотариуса и при нас и това обърква хората
предложението е от ясно по ясно - ще се разграничат видовете дела според вида дейност
Следва даже самият Правилник за вписванията да е съобразен с процесуалните насоки и на съответния Правилник за съдебните администрации-ПАРОВАС и да въведе правилни термини-например „дела за вписванията” и с специалните разпоредби на ЗННД .Ясно е че когато съдията по вписванията изпълнява правомощия на нотариус се подчинява на правилата в ЗННД и от там следствието на приложението на Правилника за вписванията като акт с по малка сила от Кодекс и Закон и следва да е съобразен и с ПАРОВАС

член 41а и 41б от правилника да придобият следната редакция:

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.; изм. бр. 67 от 2005 г.) (1) По всяка молба, с която се иска вписване на подлежащ на вписване акт, се образува дело по вписването.
(2) Останалите молби се прилагат към канцеларски дела.

Чл. 41б. (1)(Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г. изм. бр. 67 от 2005 г.) Всяко дело по вписването се записва в описната книга и в азбучния указател.
(2)В описната книга, в азбучния указател и на корицата на делото се записват характерът и номерът му, страните, датата на образуването, както и номерът и томът на акта по описа на службата по вписванията. Описната книга и азбучният указател се водят за календарната година.
(3)В делото по вписването се съхраняват само молбата за извършване на вписването, екземпляр от вписания акт, документите удостоверяващи особените изисквания на закона и счетоводните документи за внесена такса за вписване.
(4)(нова) Когато Съдията по вписванията изпълнява и нотариални функции се образуват нотариални дела по реда на ЗННД и актовете по прилагането му и се водят и книгите по Правилника за съдебната администрация в РОВАС.
(5) (нова) По образувани дела нови дела не се образуват.

Следва тази терминологична яснота да раздели нотариални дела - образувани от нотариуса дела от тези образувани в последващо производство - по вписването - т.е. дела по вписванията
Мнение Публикувано на: 06 Ное 2009, 13:25
  Заглавие:  Re: Изменение и допълнение на Правилника за вписванията проект  Отговори с цитат
Започваме с кратка историческа справка – от приемането на ПВ от 51 год. досега кой и как е водел входящ регистър, и какво се е записвало в него – дали актовете или молбите и защо след ГПК чл. 577, ал.последна това трябва да са молбите, независимо че чл. 34 от ПВ говори за „записването на акта във входящия регистър”. Вероятно тук ще трябва да обясним накратко какво означава противопоставимоста на правата, черпени от вписаните актове (и какво в същност ГПК влага в понятието „вписан” акт в тази разпоредба);

Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл. 577 от ГПК(2007 год.), когато съдът отмени отказа , вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаването на молбата за него. Тази законова фикция иде да покаже, че при нормалното развитие на производството по вписване то приключва с извършването на поисканото действие, като в този случай действието се счита за извършено от момента на подаване на молбата, с която е поискано извършването му. Логично, когато молбата за вписване, отбелязване или заличаване, не е уважена и е отказано извършването на поисканото действие, представеният за вписване или отбелязване акт не би могъл да бъде подреден в съответната книга и да има съответната поредност в нея. Дори когато отказът бъде отменен и вследствие на това актът бъде вписан и подреден в съответната книга, поради изтеклото време той ще има поредност в книгата не от момента, когато е бил първоначално представен за вписване, а от момента, когато вписването е било извършено въз основа на съдебното определение. Ето защо законодателят приема за релевантен не моментът на подреждане на акта в книгата, нито последващите технически действия по разнасяне на съдържащата се в него информация по персоналните партиди на страните, а момента на записването на молбата във входящия регистър. От текста на ал.3 на чл.577 от ГПК можем да направим следните два важи извода: че във входящия регистър се записват последователно, по реда на тяхното постъпване, молбите за вписване, отбелязване или заличаване (във вр. с чл.571 от ГПК) и че противопоставимостта на правата, черпени от вписаните актове възниква от момента на записването на молбата във входящия регистър (първият по време е по-силен по право). Всъщност, ако се следва практиката, въведена с първоначалната редакция на чл.9 от ПВ (ДВ. Бр. 101/51 гад.) подреждането на актовете по книгите за вписванията би следвало да има същата поредност, каквато имат във входящия регистър молбите, с които актовете са представени за вписване.

КАКВИ ДАННИ ТРЯБВА ДА СЪДЪРЖА ВХОДЯЩИЯТ РЕГИСТЪР

І. Пореден входящ номер – поредни номера за годината; без да прескачат и без да се оставят празни редове (сир. че се зачертават празните такива). Ако номерата от входящия регистър се дават само от един компютър – тясното място на Нина – компютър, от който да се дават само номерата, след което останалите данни да се нанасят във входящия регистър на множество други компютри. Така ще имаме не само поредност, но и последователност на поредните актове, донесени за вписване от едно и също лице едновременно.

ІІ. Трите имена на молителя (за нотариусите – двете имена и номер в регистъра на НК съгласно изискванията на ГПК за съдържанието на нотариалните актове). Това ни е необходимо предвид изискването на чл.8, ал.1 от ПВ – че да поиска вписване може само нотариус, страна по акта или „всеки, който има интерес от вписването”. Посочването на молителя е индикация за правния интерес – т.е. за допустимостта на молбата за вписване. Чл. 571 от ГПК изисква молбата да е в писмена форма, когато се иска вписване, отбелязване или заличаване на вписване.

ІІІ. Вида на акта, чието вписване, отбелязване или заличаване се иска (да се изброят като възможности всички актове, чието вписване е предвидено в закон или друг нормативен акт);

ІV.? Какво действие се иска – вписване, отбелязване или заличаване – не съм твърде сигурна дали ако е поискано вписване, аз мога ли да го отбележа или съм обвързана от вида на действието, което е поискано???

V. Страните по акта – защото само те могат да индивидуализират акта по несъмнен начин, обаче нанасянето им дори в регистър, воден в електронен вид, ще отнеме много време (т.е. можем да спорим дали е необходимо с оглед на бързина и процесуална икономия; ама ние за какво ги вписваме тия неща – за да бързаме или за сигурността на оборота.... Плюс туй страните се вписват и във входящия регистър, предвиден в чл.7 на Наредба №2/05 год. за воденето и съхраняването на имотния регистър, също и в общия регистър на нотариусите;

VІ. Графа ЗАБЕЛЕЖКА – в която евентуално дежурният съдия, приключващ регистъра в края на приемното време, може да посочи грешката в записа и правилния текст – например вида на акта или имената и правното положение на страните по него. Не споделяме разбирането на Агенцията по вписванията, че по реда за поправяне на очевидни фактически грешки в персоналните партиди и партидите по имот могат да се поправят записите в регистри, особено пък записите във входящия регистър. Считаме, че грешките във входящия регистър могат да бъдат поправяни най-късно до момента на приключването му с подписа на съдията по вписванията. Тези поправки са допустими само за отстраняване на допуснати правописни грешки, евентуално корекция във вида на представения за вписване акт.

Накрая смятам, че трябва да поразкажем в каква периодичност искаме (сиреч трябва) да се разпечатва вохдящият регистър; кой в службите с повече от един съдия по вписванията трябва да приключва регистъра; как се приключва регистърът – сир. кво се пише там; как и до кой момент могат да се поправят грешки във входящия регистър; как продължават записите на следващия работен ден и кой следи първият номер за деня да е поредният след последния от предходния работен ден; как и колко време следва да се съхранява входящия регистър (дали ще го подвързват в книжно тяло и на колко време ....)

В исторически аспект вписването възниква като нотариална дейност и е била извършвана от нотариусите, включени в състава на съответните районни съдилища. От тази логика към уредбата на вписването е подхождал и ГПК (отменен) и ЗС, и ПВ, преди промените от 1997 год. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 113 от ЗС се налага в чл. 9 от ПВ създаването на изрична разпоредба, забраняваща на нотариуса, „под страх на отговорност, да извършва каквито и да е други действия между извършването на нотариалните актове … съответно представянето за вписване на други актове … и самото им вписване” . Ал.1 на същия член гласи: „Веднага след извършването на нотариалните актове по буква „а” на чл.4, или след представянето за вписване на други актове по букви „б”-„з” на същия член, нотариусът записва акта в предназначения за това входящ регистър …. След това нотариусът подрежда акта в съответната книга и връща на правоимащия втория екземпляр от вписания акт….”. До приключване на започналото производство по вписване на акта, с молбата за вписване на който е сезиран, нотариусът не извършва други действия, включително не завежда във входящия регистър нови молби за вписване. При това положение напълно логично е в края на работния ден всички записани във входящия регистър актове да са вписани и подредени по книгите, респ. по тях да има постановен отказ от вписване. Първоначалната редакция на чл.9 от ПВ действа непроменена от обнародването на ПВ през 1951 год. до промените в същия, обн. в ДВ, бр.86 от 1997 год. Като се има предвид на първо място целта на вписването – да даде публичност на вписаните актове, и второ – да създаде противопоставимост на черпените от вписаните актове права в зависимост от поредността на вписването на актовете във входящия регистър на съответната нотариална служба. Именно противопоставимостта на черпените права от подлежащите на вписване актове обуславя забраната нотариусът да извършва каквито и за било други действия, преди да завърши вписването на акта, с молбата за вписване на който е сезиран. Създавайки посочената забрана законодателят е превантирал както възможността вписването на актовете да има поредност, различна от тази на входящия регистър, в който са записани молбите, с които вписването на актовете е поискано, така и възможността във входящия регистър да е заведена молба за вписване и производството по вписването на приложения към нея акт да не е приключило до края на работния ден на нотариуса.
Разделянето на държавната удостоверителна функция от държавния контрол върху подлежащите на вписване актове доведе до създаването на институцията на съдията по вписванията и съответно до промени в производството по вписването. В последствие, с приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър и промените на ПВ обн. в ДВ, бр. 65 от 2004 год. бе създадена и Агенцията по вписванията с основна цел да води и съхранява имотния регистър, т.е. да поеме единствено техническата дейност по вписването. На практика се преустанови връзката между записването на молбата за вписване на приложен акт във входящия регистър от разпореждането на вписването (като същинско охранително съдебно производство) и техническите действия по извършване на вписването (т.е. подреждане на актовете по книги и нанасянето на информацията от тях по персоналните партиди на страните). Оказва се, че в службите по вписванията непрестанно биват завеждани във входящия регистър молби за вписване, независимо дали съдията по вписванията е приключил производството по вече постъпилите молби и дали разпоредените за вписване актове са действително вписани от службите по вписванията. И това при липсата на нарочна разпоредба в ПВ в колко часа (в кое време от работния ден) се приключва записването на молбите във входящия регистър на съответната служба по вписванията.

Считаме, че посочените аномалии при воденето на входящия регистър ще могат да бъдат отстранени както следва:
1. Номерата от входящия регистър да се дават само от един компютър, като евентуално при даването на входящия номер би могло да се предвиди сканиране или на молбата за вписване, или на акта, чието вписване се иска.
2. Нанасянето на останалите данни във входящия регистър да се извършва на множество компютри от различни служители на АВ;
2. Регистърът да се приключва точно в 15,00 часа във всички служби по вписванията на територията на страната; Ако е възможно и с оглед да се превантират злоупотребите с вход.рег. програмата, контролираща входирането на актовете, да се „блокира” автоматично в посочения час – по този начин ще се гарантира, че след предвидения час във входящия регистър няма да може да бъде входиран акт нито от служител в АВ, нито от съдия по вписванията. Това, обаче, ще означава всичко, получено по пощата до този час, което представлява молба за вписване, отбелязване или заличаване, да бъде записано във входящия регистър, преди неговото приключване. При тази хипотеза ще изпаднем в ситуация, ако пощата не се чете преди това от съдия, служителите на агенцията да извършват преценка коя молба е за вписване и коя – не.
3. Поради факта, че разпечатването на входящия регистър се извършва на стандартни листа във формат А4, предлагаме регистърът да се докладва на дежурния съдия на всеки разпечатани два пълни листа, ведно със записаните в него актове;
4. Желателно е задължението на АВ да представи входящия регистър, разпечатан на хартиен носител, ведно със записаните в него актове, на съдията по вписванията за приключване, да се запише изрично в нормативен акт – най-малкото в Устройствения правилник на АВ.
5. Нанасянето на сделките в програмния продукт на АВ за водене на персоналните партиди да се извършва след произнасяне на съдиите по вписванията по всички записани във входящия регистър за деня актове; Целта на това изискване е подреждането на актовете по книгите да съответства на поредността на записването на молбите, с които са представени за вписване, във входящия регистър. По този начин ще се предотвратят евентуални спорове относно правата, черпени от вписаните актове.
6. Може да се мисли да се регламентира нормативно съдържанието на разпореждането на съдията по вписванията за приключване на входящия регистър в края на приемното му време. В него следва да се посочат първият и последният входящ номер, празните номера, ако има такива (при положение, че регистърът се води на електронен носител и входящите номера са дават от програма, в същата е редно да се изключи възможността да има празни номера).
7. След отстраняване на грешките във входящия регистър, чрез зачертаване на грешните записи и дописване на коректния текст в графа „Забележка” (която следва да е бая големичка) и след приключването му, грешките следва да бъдат корегирани и във входящия регистър, воден на електронен носител (за което следва да се съставя нарочен протокол от поределен служител на АВ), който, евенуално, би следвало да се подвързва в книжно тяло ведно с входящия регистър, воден на хартиен носител. След това входящият регистър би следвало да се „заключва” по начин, който да не допуска последващи вмешателства в него.


Понастоящем входящия регистър се води от Агенцията по вписванията, която е орган на изпълнителната власт, към министъра на правосъдието – чл.58а от ЗКИР и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на АВ. Съдията по вписванията, поради факта, че вече не отразява във входящия регистър постъпването на молби за вписване, отбелязване или заличаване, няма преки наблюдения над това, как служителите на Агенцията водят същите регистри, нито как отразяват в тях същите молби. Нещо повече, при констатирана неправилна квалификация на постъпила молба съдията по вписванията няма законен способ (акт), посредством издаването на който да задължи водещите регистрите служители да коригират грешката. От друга страна, ПВ създавайки задължение на съдията да подписва регистъра, не регламентира ответното задължение на Агенцията да предоставя същия регистър на съдията за подпис. При евентуален отказ от страна на водещия регистъра да предостави същия за подпис, съдията няма законоустановен ред и акт, с който да документира този отказ. По този начин изпълнението на вмененото в ПВ задължение на съдията е предоставено единствено на добрата воля на съответните служители на Агенцията.
Едновременно с така създадената правна несигурност относно това кои молби се записват във входящия регистър и в каква поредност, законодателството ни придава особено значими правни последици именно за поредността на записване на молбите в този входящ регистър. С номера от този входящ регистър чл. 113 от ЗС свързва противопоставимостта на правата от вписан по-рано акт. Наистина, противопоставимостта възниква само от вписан акт, но поредността на актовете и черпените от тях права се дава от поредността на записването на молбите, с които вписването им е поискано, във входящия регистър. Логично законодателят е изключил възможността човешкият фактор да влияе на поредността (а оттам – и на противопоставимостта), имайки предвид факта, че в една и съща служба по вписванията към даден районен съд работят няколко съдии по вписванията, чиято бързина на действие няма как да е еднаква (както не са с еднаква правна и фактическа сложност представяните за вписване актове). Още по-логично изглежда това нормативно решение с оглед на факта, че фактическото вписване, следващо разпореждането на съдията по вписванията, се извършва от орган на изпълнителната власт – Агенцията по вписванията.
От създаването на ПВ нормата на ал.3 на чл. 34 предвижда в края на всеки работен ден входящият регистър да се приключва с подписа на нотариуса. Впоследствие това задължение преминава върху съдията по вписванията. Нормативното изискване съдията да приключва всеки работен ден с подписа си входящият регистър цели от една страна, да се предотврати възможността след полагане на подписа от съдията в регистъра да се записват нови молби. От друга страна, с подписа си съдията удостоверява, че номерата във входящия регистър са поредни по реда на постъпване на молбите за вписване, отбелязване и заличаване; че в регистъра няма оставени празни номера (които евентуално биха могли да бъдат попълнени в по-късен момент); че няма подадени молби за вписване без към тях да има приложен за вписване акт (т.е. предотвратява се т. нар. запазване на номер от входящия регистър); че молбите и приложените към тях актове са правилно отразени във входящия регистър. За да извърши това удостоверяване, обаче, съдията по вписванията следва да разполага не само с разпечатка на входящия регистър на хартия, но и с всички постъпили за деня молби и актове. При положение, че воденето на входящия регистър понастоящем е предоставено на АВ, изпълнението на гореуказаните функции от съдията по вписванията е най-често напълно невъзможно, което пък от своя страна изцяло обезсмисля института на входящия регистър и определяната от него противопоставимост на правата, черпени от вписваните актове.
Предвид гореизложеното, считаме за недопустимо регистър, воден и съхраняван от орган на изпълнителната власт, да бъде заверяван относно верността и поредността на направените в него записвания от орган на съдебната власт. Подобно решение противоречи на установения в чл.8 от Конституцията на Р. България принцип на разделение на властите. Единственото възможно нормативно решение, което би било в унисон с гаранционната функция на вписването е, входящият регистър да се води от районните съдилища и евентуално чак след приключване на съдебното охранително производство по вписването, сделките (чието вписване е разпоредено или отказано) ведно с входящия регистър за деня (подписан от съдията по вписванията) да бъдат предавани на съответната служба по вписванията за извършване на фактическите действия по вписването и структурирането на информацията от вписаните актове в базата данни.
Мнение Публикувано на: 06 Ное 2009, 13:11

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 9 госта

Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов