КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 02 Апр 2020, 12:30

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Добави отговор
Потребителско име:
Заглавие:
Писане на мнение:
 

Усмивки
:D :) ;) :( :o :shock: :? 8-) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen: :geek: :ugeek:
Големина на шрифта:
Цвят на шрифта
Настройки:
BBCode е Включен
[img] е Включен
[flash] е Изключен
[url] е Включено
Усмивките са Включени
Изключи BBCode
Изключи усмивките
Недей автоматично да правиш URL адреси
Потвърждение на мнението
За да се предпази писането на ботове, администратора изисква да въведете код за сигурност. Ако имате проблеми с код-а свържете се с администратора.
Код за потвърждение:
Въведете кода от изображението.
   

Преглед на тема - статута на паркоместата - законодателни промени ...
Автор Съобщение
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
http://parliament.bg/bills/43/554-01-29.rtf
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
43-тоНАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект!

Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията
Обн. - ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.; в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 41 от 24.04.2001 г.; бр. 111 от 28.12.2001 г.; бр. 43 от 26.04.2002 г.; изм. и доп., бр. 20 от 04.03.2003 г.; бр. 65 от 22.07.2003 г.; бр. 107 от 09.12.2003 г.; изм., бр. 36 от 30.04.2004 г.; изм. и доп., бр. 65 от 27.07.2004 г.; изм., бр. 28 от 01.04.2005 г.; в сила от 01.04.2005 г.; изм. и доп., бр. 76 от 20.09.2005 г.; бр. 77 от 27.09.2005 г.; изм., бр. 88 от 04.11.2005 г.; бр. 94 от 25.11.2005 г.; в сила от 25.11.2005 г.; бр. 95 от 29.11.2005 г.; в сила от 01.03.2006 г.; изм. и доп., бр. 103 от 23.12.2005 г.; изм., бр. 105 от 29.12.2005 г.; в сила от 01.01.2006 г.; бр. 29 от 07.04.2006 г.; бр. 30 от 11.04.2006 г.; в сила от 12.07.2006 г.; бр. 34 от 25.04.2006 г.; в сила от 01.01.2008 г.; бр. 37 от 05.05.2006 г.; в сила от 01.07.2006 г.; изм. и доп., бр. 65 от 11.08.2006 г.; в сила от 11.08.2006 г.; изм. и доп., бр. 76 от 15.09.2006 г.; в сила от 01.01.2007 г.; изм. и доп., бр. 79 от 29.09.2006 г.;изм., бр. 82 от 10.10.2006 г.; изм. и доп.,бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от 28.01.2007 г.; изм. и доп.,бр. 108 от 29.12.2006 г. в сила от 01.01.2007 г.; изм. и доп., бр. 41 от 22.05.2007 г.; изм. и доп., бр. 61 от 27.07.2007 г., в сила от 27.07.2007 г.; изм. и доп., бр. 33 от 28.03.2008 г.; доп., бр. 43 от 29.04.2008 г.; изм., бр. 54 от 13.06.2008 г.; изм., бр. 69 от 05.08.2008 г.; доп., бр. 98 от 14.11.2008 г., в сила от 14.11.2008 г.; изм., бр. 102 от 28.11.2008 г.; изм. и доп., бр. 6 от 23.01.2009 г., в сила от 01.05.2009 г.; изм. и доп., бр. 17 от 06.03.2009 г.; изм. и доп., бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; изм., бр. 80 от 09.10.2009 г.; изм., бр. 92 от 20.11.2009 г., в сила от 20.11.2009 г.; изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г.; изм. и доп., бр. 15 от 23.02.2010 г., в сила от 23.02.2010 г.; доп., бр. 41 от 01.06.2010 г.; изм. и доп., бр. 50 от 02.07.2010 г.; изм. и доп., бр. 54 от 16.07.2010 г., в сила от 16.07.2010 г.; изм. и доп., бр. 87 от 05.11.2010 г.; доп., бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила от 09.04.2011 г.; доп., бр. 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.; изм. и доп., бр. 54 от 15.07.2011 г.; изм. и доп., бр. 80 от 14.10.2011 г., в сила от 14.10.2011 г.; доп., бр. 29 от 10.04.2012 г., в сила от 10.04.2012 г.; доп., бр. 32 от 24.04.2012 г., в сила от 24.04.2012 г.; изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.; изм. и доп., бр. 45 от 15.06.2012 г., в сила от 01.09.2012 г. ; доп., бр. 47 от 22.06.2012 г.; изм. и доп., бр. 53 от 13.07.2012 г., в сила от 13.07.2012 г.; изм., бр. 77 от 09.10.2012 г., в сила от 09.10.2012 г.; изм., и доп., бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г.; изм., бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 14.12.2012 г.; изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; изм., бр. 24 от 12.03.2013 г., в сила от 12.03.2013 г.; доп., бр. 27 от 15.03.2013 г.; изм. и доп., бр. 28 от 19.03.2013 г.; изм. и доп., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.; изм., бр. 109 от 20.12.2013 г.; изм. и доп., бр. 49 от 13.06.2014 г.; изм. и доп., бр. 53 от 27.06.2014 г.; изм. и доп., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г.; изм., бр. 105 от 19.12.2014 г.


§ 1. В наименованието на глава Дванадесета думите „право на строеж“ се заменят с „ограничени вещни права“ и наименованието добива следният вид:
„Учредяване и прехвърляне на ограничени вещни права”

§ 2. Създава се нов чл.180а със следното съдържание:
Чл.180а, ал. 1 „Паркоместата, изградени като строеж, на основание одобрен инвестиционен проект, са самостоятелни недвижими вещи по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността и представляват обект, съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ.”
ал.2:„Паркоместата, които не представляват строеж, са самостоятелен обект и могат да се ползват за паркиране на основание учреден особен сервитут.”
ал.3: “Паркоместата, предмет на учреден особен сервитут, могат да бъдат разположени в сграда, реална част от поземлен имот или в автоматизирани механични системи, съобразно одобрен инвестиционен проект. ”

§ 3. В §5 на Допълнителните разпоредби се създават нови точки 84 и 85 със следното съдържание:
т. 84.„Паркомясто“ е обект, който съгласно одобрен инвестиционен проект е предназначен за паркиране на моторно превозно средство и може да бъде:
а) обособен обект в сграда, до който е осигурен необходимия за паркиране достъп, без да е покрит и ограден със стени.
б) обособена част от незастроен поземлен имот или от свободна дворна площ в застроен поземлен имот, до която е осигурен необходимия за паркиране достъп.
в) обособена за паркиране част в автоматизирана механична система, която е трайно прикрепена към земята или сградата.
т. 85. „Особен сервитут“ е ограничено вещно право и може да бъде предмет на актове, с които той се учредява, прехвърля или прекратява. Особеният сервитут може да се наследява. Особеният сервитут, учреден във връзка с господстващата вещ, не може да бъде изменян или прекратяван за срока на нейното съществуване.”

§ 5. Създава се преходна разпоредба със следното съдържание:
„Разпоредбата на чл.180а се прилага и за паркоместата, придобити до влизане на закона в сила с актове в предвидената от закона форма, с изключение на тези, който са обявени за недействителни с влязло в сила съдебно решение.“


София, 10. 02. 2015 г. Вносители:



М О Т И В И
Към законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за устройство на територията

Проблемът с паркирането в големите, а вече и в по-малките градове и особено в централната им част и гъсто урбанизираните квартали става все по сериозен и е необходимо да се търсят нови и авангардни решения за преодоляването му. Логично, необходимо е тези решения да намерят и адекватна законодателна уредба, за да могат сделките с паркоместа да бъдат част от стопанския оборот и да спомагат за генерирането на брутен продукт в икономиката на страната.
Тази проблематика е позната на българското вещно право и практически няма спор по необходимостта да се гарантират правоотношенията, които възникват между лицата, по повод собствеността и разпореждането с местата за паркиране. Правният режим на паркоместата би могъл да се изясни, като се сравни със сходното правно регулиране на обекти, които представляват принадлежност, и на правоотношенията между собственици по повод разпределението на правото на ползване на обект, който не е обща част по естество или предназначение.
В гражданския оборот ежедневно възникват проблеми при разпореждане и ипотекиране на т. н. „паркоместа”. Проблемът засяга стотици и хиляди български граждани и основно се свежда до обстоятелството, че по действащата правна уредба, паркоместата не са отделени като отделна вещ (предмет на прехвърлянето е идеална част от цялото подземно (надземно) помещение за паркиране или идеална част от терена), когато паркоместата са върху него. Последното е свързано с редица затруднения за собствениците.
Настоящите предложения за промени в ЗУТ стъпват на проведените обсъждания на работни срещи, на които са присъствали нотариуси, представители на Камарата на строителите в България, Дирекция „Архитектура и благоустройство” на Столична община, Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Промените са консултирани и някои от най-големите специалисти вещноправници, проф. д.ю.н. Владимир Петров, проф. д-р Георги Боянов и др.
Предлаганите промени в ЗУТ определят паркоместата,веднъж като недвижими вещи, на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността, който освен всичко друго визира, че недвижими вещи са „… и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката ... ”. Това предложение касае паркоместата, които се намират в помещение за паркоместа или върху съоръжение (строеж) върху земната повърхност.
В случаите, когато е уговорено паркоместата да не са свързани с притежанието на постройка или земя, те ще представляват ограничено вещно право /сервитут/ върху постройка или земя. Притежателят на паркомястото следва да придобие ограниченото вещно право – особен сервитут, когато паркоместата са върху самия терен, сграда или в автоматизирани механични системи и не е налице изобщо отделен строеж за тях по смисъла на ЗУТ. Правна уредба на случаи на особени сервитути (където не се изисква придобиването и на свързан имот, както е при поземлените сервитути) се откриват в ЗЕ, ЗГ, ЗВ, ЗОССИ и ЗУТ.
Предложените промени уреждат правния статут на паркомястото, както когато е налице строеж – паркомястото е самостоятелна недвижима вещ и е обект по смисъла на ЗУТ, така и когато не е налице отделен строеж – т.е. паркомястото е предмет на ограничено вещно право, учредено чрез сервитут и пак представлява самостоятелен обект, подлежащ на разпореждане.

Предложените законодателни промени не изискват никакви финансови вложения, а тъкмо напротив – може да се очаква силен положителен ефект за държавния бюджет, тъй като реализираните с паркоместа при новия режим сделки ще привнесат значителни приходи от данъци-местни и републикански, следствие на създаване на цял пазарен сегмент и вторичен пазар за паркоместа.


София, 10. 02. 2015 г. ВНОСИТЕЛИ:
Мнение Публикувано на: 13 Фев 2015, 09:14
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Правни средства за придобиване на “паркомясто”

Нотариалната практика поставя редица въпроси във връзка с вещноправния статут на паркоместата и възможността за тяхното притежаване и използване. Съществуват различни мнения относно това дали паркомястото е самостоятелен недвижим имот, принадлежност или реална част от такъв имот. С особена актуалност се поставя и въпросът дали за ползването на паркомясто е възможно учредяването на вещно право (право на собственост, право на ползване, сервитутно право), или то е допустимо единствено въз основа на облигационни правоотношения (договор за наем). В настоящото изложение се застъпва мнението, че с оглед задоволяване на нуждите на гражданския оборот и осигуряването на максимална защита на правните интереси на заинтересуваните лица, следва да се допусне принципната приложимост на всеки един от посочените начини за правно релевиране на интереса от ползване на паркоместата, като се признае възможността всяко лице да избере правната форма за това.

Правото на паркомясто предоставя възможност за ползване на определен недвижим имот или на реална част от такъв имот за паркиране (оставяне за престой) на определено превозно средство. Паркомястото може да представлява отделен недвижим имот или реална част от такъв имот, която има специфично предназначение: да се използва за паркиране на превозно средство.

1. Облигационно правни средства


Характерен за облигационните средства, включително за тези, използвани за придобиване на възможност за ползване на паркомясто, е приложимият спрямо тях принцип за свобода на договаряне. Страните са свободни да уредят отношенията помежду си по начина, който намерят за най-добър, стига с това да не се нарушават императивни разпоредби на закона или изискванията на добрите нрави.

Учредените по този начин права обаче имат относително правно действие само по отношение на подписалите съответното споразумение лица и техните универсални правоприемници. Те могат да се противопоставят само на лицата, които са се съгласили с възникването им по силата на правилото, според което договорите имат силата на закон за подписалите ги правни субекти, като действието им спрямо трети лица е допустимо единствено в изрично предвидените от закона случаи.

Предимство на облигационните средства за учредяване на право на паркомясто е принципната прехвърляемост на правата. Разбира се, страните могат да уговорят, че облигационното право на ползване на паркомясто е учредено с оглед личността на неговия титуляр, но това следва да бъде направено изрично.

i) ползване на паркомясто по силата на договор за наем:

Типичният договор, който може да бъде използван за придобиването на облигационно право на паркомясто е договорът за наем. За да се преодолеят недостатъците на облигационно правния характер на правото на ползване на паркомясто и за да се гарантира дългосрочността и противопоставимостта на последното, в съдържанието на договора за наем могат да бъдат влючени една или няколко от следните уговорки:

- предварително заплащане на наемната цена за целия срок на договора;

- клауза за окончателност на цената и за недопустимостта за нейното изменение, независимо от настъпването на евентуални промени в икономически условия в страна;

- сключване на договора за наем в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписване на договора.

При спазване на посочените изисквания правото на паркомясто, макар и облигационно по своя характер, ще може да се противопостави на последващи приобретатели на имота (чл. 237 ЗЗД), а предварителното заплащане на наемната цена ще фиксира стойността на придобитото право (подобно на случаите на еднократно учредяване на вещно право на ползване).

ii) ползване на паркомясто по силата на договор за поддръжка и управление:

В комплексите, в които се предоставя услуга за поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост, въпросът за паркоместата може да бъде уреден в самия договор за поддръжка и управление. Ползването на паркомясто може да бъде посочено като част от услугите, предлагани във връзка с поддръжката на сградата и комплекса като цяло. По същността си това отново е уговорка за наем, наемната цена по която се заплаща като част от възнаграждението на изпълнителя. Налице е смесен договор.

2. Вещно правни средства

Специфичен принцип при уредбата на вещните права по българското законодателство е принципът на изчерпателност. Съгласно този принцип правните субекти могат да учредяват такива вещни права по отношение на вещите, намиращи се на територията на Република България, които са изрично предвидени от действащото българско законодателство. Преценката за това с какви вещни тежести може да бъде обременено правото на собственост върху една вещ е предоставена единствено в полза на текущия законодател.

За разлика от облигационните обаче, вещните права дават възможност за упражняването на непосредствена власт върху вещта и са противопоставими на всички трети лица. Именно с оглед постигането на този ефект актовете за учредяването им, когато имат за предмет недвижим имот, се съставят в специална форма за действителност (нотариална или писмена) и подлежат на вписване. Утежнената форма и публичността дават гаранция за обмисленото извършване на вещно разпоредителни сделки с недвижими имоти.

i) придобиване на право на собственост върху паркомясто:

Паркомястото може да бъде придобито в собственост на заинтересуваното лице в случаите, когато то представлява отделен поземлен имот. За тази цел обаче то следва да бъде обособено под самостоятелен кадастрален номер и индивидуализирано съгласно скица.

Възможността за обособяване на паркомястото като самостоятелен обект може да се обоснове с липсата на изрична законодателна забрана за това. Изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ са приложими единствено по отношение на урегулирани поземлени имоти, предназначени за жилищно застрояване. Освен за жилищно застрояване обаче съществуват и имоти с друго предназначение, каквото е и предназначението на паркомястото. Предвиждането на изискване за осигуряване на паркоместа в границите на поземлените имоти по чл. 43, ал. 1 ЗУТ не би следвало да се тълкува като налагането на някакво ограничение на възможността за обособяването на паркомястото като самостоятелен имот при наличието на съгласие за това от страна на заинтересуваните лица. За възприемането на подобна забрана, тя следва да бъде изрично формулирана от законодателя по един императивен начин. В противен случай по отношение на свободата на правните субекти би се наложило едно несъществуващо ограничение.

ii) правото на паркомясто като част от правото по чл. 64 ЗС:

Правото на паркиране на превозно средство на определено място в прилежащия терен може да се уговори като част от съдържанието на правото на собственост върху сградата по силата на чл. 64 ЗС, според който собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Възможността за паркиране на определено място в имота, по отношение на който е учредено правото на строеж, може да представлява постановеното друго по смисъла на чл. 64 ЗС, чрез което да се предоставя една допълнителна възможност за специфично ползване на прилежащия терен. Като част от правото на собственост върху сградата правомощието за ползване на паркомястото ще се прехвърля заедно с него в полза на последващите приобретатели на суперфицията.

iii) сервитутно право на паркомясто:

Характерният за обективното вещно право принцип на изчерпателност намира най-съществено ограничение при сервитутните права. Именно поради това сервитутните права са в множествено число. Те не представляват един единствен вид ограничено вещно право върху чужд недвижим имот, а съвкупност от различни по своето структурно съдържание, но сходни по своето естество, ограничени вещни права. Общото за всички поземлени сервитути е наличието на два отделни и самостоятелни недвижими имота (господстващ и служещ), между които съществува определена пространствена и функционална връзка: оказването на специфично и ограничено въздействие върху единия (служещия) имот обслужва ползването на другия (господстващия) имот. Това, което различава отделните видове сервитутни права, е именно конкретното съдържание на упражняваното по отношение на служещия имот въздействие.

При използването на конструкцията на сервитутните права за придобиването на право на ползване върху паркомясто, заинтересуваното лице следва да притежава правото на собственост върху друг (господстващ) недвижим имот. Този имот може, както да бъде незастроен, така и да представлява сграда или част от сграда. Паркомястото следва да обслужва ползването на въпросния имот. И тъй като от съществуването на паркомястото обикновено не зависи възможността за ползване на господстващия имот (тъй като той ще може да се използва и без да съществува възможност за паркиране на превозно средство в служещия имот), а сервитутното право създава единствено допълнителна възможност във връзка с ползването на господстващия имот (като осигурява пространство за паркиране на превозното средство на собственика на господстващия имот), ще сме изправени пред сервитут за удобство, а не пред сервитут по необходимост. При учредяването на сервитут паркомястото може да бъде, както самостоятелен обект, така и реална част от друг недвижим имот. В последния случай служещ е целият недвижим имот.

iv) вещно право на ползване като паркомясто:

За осигуряването на възможността за паркиране може да бъде учредено и вещното право на ползване. Неговото съдържание обаче ще е различно в зависимост от това дали паркомястото представлява самостоятелен недвижим имот или реална част от такъв имот. Ако паркомясто е обособено като самостоятелен имот, ще сме изправени пред типично вещно право на ползване на цялата чужда вещ според нейното обикновено предназначение, в разглеждания случай – за паркиране на превозни средства. Когато обаче паркомястото е част от чужд поземлен имот, правото на ползване ще следва да се учреди върху целия чужд имот, но то ще предоставя възможност за оказване на специфично въздействие само върху определена реална част от този имот (паркомястото), с оглед ползването й по начин, различен от общото предназначение на вещта. Това специфично и пространствено ограничено по своето съдържание вещно право на ползване наподобява на сервитутните права с тази разлика, че не изисква съществуването на господстващ имот. То се доближава до т. нар. лични сервитути, които не са познати на съвременното българското законодателство.

v) паркомястото като принадлежност към определен обект

За да се придобие паркомястото от заинтересуваното лице, то може да се разглежда като принадлежност към друга, главна вещ, собственост на това лице. Така например, паркомястото може да обслужва ползването на отделен апартамент в сградата, към която то се явява прилежащ терен. Тъй като принадлежността винаги представлява самостоятелна вещ, за да се разглежда като принадлежност паркомястото следва да бъде обособено като самостоятелен обект.
Мнение Публикувано на: 11 Юли 2012, 13:11
  Заглавие:  Няма такъв имот  Отговори с цитат
Сделките с паркоместа ще станат напълно законни само с нормативни промени


Ако сте сред хилядите купувачи, инвестирали в паркомясто към новото си жилище, най-общо казано, сте платили за въздух. Въпреки че очертаните с боя полета за паркиране отдавна са масова практика при строителството на сгради, законовият им статут не е уреден. Проблемът идва от това, че паркоместата за разлика от гаражните клетки не се признават за самостоятелна вещ и по тази причина не могат да са предмет на покупко-продажба. Естествено, сделки все пак се сключват благодарение на различни правни похвати. Въпросът обаче е доколко вписаното в нотариалните актове е юридически издържано и не крие ли риск за купувачите. Краткият отговор е "да".

Това място не е вещ

За рисковете при подобна покупка е показателен фактът, че банките у нас не отпускат ипотечни заеми за паркоместа. Причината е, че всъщност няма какво да ипотекират, тъй като според закона за собствеността недвижими вещи са паркингите, но не и местата в тях.

"Това налага при покупката на паркомясто в нотариалния акт да се вписва собствеността върху идеални части от паркинга, а ползването на конкретното място се урежда с договор между съсобствениците", обясни председателят на Нотариалната камара Димитър Танев.

Строителната практика обаче познава и друг вариант – продажбата на паркоместа като реални имоти. При проектирането те са очертани като самостоятелни обекти със съответните граници, квадратура, съседни имоти и процент общи части от подземния гараж, а впоследствие са вписани така и в нотариалните актове. Въпреки че според много юристи такива сделки са нищожни, те и сега минават през нотариус и се вписват безпроблемно в имотния регистър.

Препятствията идват след това. Например когато собствениците решат да препродадат местата за паркиране. Диана Антонова от агенция "Явлена" вече се е сблъсквала със случаи, в които некоректното описване на паркоместата в нотариалните актове е довело до разваляне на сделки. "Наскоро имахме продажба на апартамент с две паркоместа в Студентски град. Адвокатът на купувача обаче заяви, че тези места не са собственост на продавача, а все още на първоначалния инвеститор в сградата. Причината беше, че бяха описани като реални паркоместа, а не като идеални части от гаража и според юриста в тази част сделката беше нищожна", обясни тя.

Проблем обаче има, дори в нотариалния акт коректно да е вписана идеална част от подземния гараж със съответното право на ползване. Голямото "но" е, че това право е пожизнено и не може да се прехвърля при промяна на собствеността – поредният риск при подобна сделка.

Преглед на имотните сайтове показва и друг абсурд – оферти за самостоятелна продажба на места за паркиране. Според юристи подобна покупка е невъзможна в сграда, където не притежаваш жилище, защото на практика означава да платиш само за идеални части. При това сума, която тръгва от 5-6 хил. евро до над 15 000 евро в централната част на София. "За подобна сделка няма законово основание. Не знам кой нотариус би я изповядал", коментира юрисконсултът на "Адрес недвижими имоти" Руслан Мавров.

Не всички обаче виждат проблем в сделките с паркоместа. Бившият зам.-министър на регионалното развитие в правителствата на НДСВ и тройната коалиция Савин Ковачев е сред юристите, които смятат, че колегите им се престарават. "По сегашните закони, ако имаш паркинг с 20 места, не можеш да продадеш едно от тях, защото не е самостоятелен обект. Ако обаче очертаеш границите му с телена ограда – можеш", описва ситуацията той. Според Ковачев разковничето е в наредба към закона за кадастъра, в която не е добре описано какво е самостоятелен кадастрален обект. Много юристи обаче виждат проблем и в приетия по негово време Закон за устройство на територията, защото там също липсва точна формулировка какво е паркомясто.

Закон, паркиран в миналото

Случаят с местата за паркиране е поредният, в който практиката изпреварва законодателството. Паркоместата навлязоха масово в строителството със Закона за устройство на територията, в който бе заложено изискване за минимален брой места за автомобили в различните видове сгради (виж таблицата и карето). Причината е, че в сравнение с гаражните клетки те пестят площ, а в подземните паркинги тя е силно ограничена.

Според Диана Антонова от "Явлена" още при писането на закона е трябвало да се изясни статутът на паркоместата. "В текстовете обаче личи превесът на архитекти и строители и в резултат не бяха изчистени връзките между Закона за устройство на територията и този за собствеността, включително и по отношение на паркоместата", посочи тя. Нотариус Димитър Танев бе още по-цветист, определяйки паркоместата като "налъм с каишка, на който му липсва дървената част".

Обнадеждаващо все пак е, че случаят с местата за паркиране е сред малкото, при които всички на пазара на имоти гледат в една посока – нужен е законов регламент. Нотариалната и строителната камара още преди месеци са внесли в министерството на регионалното развитие текстове, които да залегнат в новия Закон за устройство на територията. Тяхното предложение е паркоместата да бъдат признати за самостоятелни недвижими вещи според Закона за собствеността, както и за обекти по Закона за устройство на територията. Смисълът на тези поправки е, че така с двете бели ивици и квадратните метри между тях ще може да се търгува, както и да бъдат вписвани като самостоятелни обекти в имотния регистър.

Това обаче ще важи само за паркоместата в сградите. Очертаните на асфалта не могат да получат подобен статут и предложението на нотариусите е за тях да се въведе т.нар. личен сервитут. Димитър Танев го определи като ограничено вещно право, което може да се продава, ипотекира, наследява и т.н. То обаче не означава собственост върху недвижимия имот.

Ще се случи ли някога

Засега от министерството на регионалното развитие не дават отговор дали предложенията на нотариусите ще бъдат взети предвид при подготовката на новия Закон за устройство на територията. Това все пак е твърде вероятно, като се има предвид единодушието, с което пазарът подкрепя промените.

Остават два проблема – дългото време, необходимо за подготовката на изцяло нов закон, и малката вероятност новият режим да обхване вече съществуващите паркоместа. Въпреки че предложението на нотариалната камара е именно такова, юристи от правната комисия в парламента са на мнение, че законови промени с обратно действие крият риск от правен хаос. Макар че какъвто и да е той, надали ще е по-голям от сегашния. А когато става въпрос за имоти и пари, добре е правилата да са ясни.

От панелките до наши дни


Макар и масово да замениха гаражните клетки в новите сгради, в жилищното строителство паркоместа се планират още от времето на панелния социализъм. В жилищните комплекси обаче те се очертаваха върху общински терени, не подлежаха на продажба и правният им статус не безпокоеше никого. Проблемите започнаха с появата на частната инициатива. Законът задължи предприемачите да подсигурят новото строителство с места за паркиране. Те от своя страна започнаха да ги продават, макар и законово сделките да не бяха съвсем издържани.

Самите предприемачи обясняват замяната на масовите допреди години гаражни клетки с паркоместа с икономията на площи. А тя е от съществено значение, тъй като за паркиране обикновено е определена най-скъпата за изграждане част на сградата – подземната.

"Това строителство действително е скъпо. Ползва се само стоманобетон и често се налага допълнително укрепване, например към улици и съседни сгради", обясни собственикът на строителна фирма "Делар" Аспарух Делев. При това положение паркоместата са добра алтернатива за предприемачите, тъй като заемат 20% по-малко площ в сравнение с гаражните клетки. Причината е, че минималната допустима ширина на едно очертано с боя паркомясто е 2.5 метра, докато при гаражните клетки тя започва от 3-3.2 метра. Така вместо 5 гаража може да се разположат 6 места за паркиране. Пак по обяснения на предприемачи, за да са коректни при продажбата на тези площи, подземните гаражи още в началото се изключват от общите части на сградата и не натоварват цените на жилищата. Така купувачите на паркоместа придобиват идеални части само от подземния паркинг на сградата.
Мнение Публикувано на: 11 Юли 2012, 13:05
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 19 март 2012 08:31 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871 Печат

Правителствен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) е на път да дефинира паркоместата като понятия на вещното право и в строителството и като обект на прехвърлителни сделки. Сериозният проблем с местата за паркиране е не само урбанистичен, но и юридически - години наред се водят спорове дали по действащата уредба могат да се прехвърлят паркоместа и дали нотариални актове с такъв трансфер са нищожни в тази си част, или все пак дават някакви облигационни и вещни права. Адвокати, нотариуси и брокери се опитват да помогнат на клиентите си в главо- блъсканицата, но без нормативни промени проблемите си остават неразрешени. Ще коментираме за читателите на „Строителство имоти“ предложенията за актуализация на ЗУТ в тази насока.



Законът за собствеността и ЗУТ не съдържат не само легални дефиниции, но дори и някакви насочващи норми за паркомястото като обект на вещното право. В медиите се появяват оплаквания на купувачи, че със сделки за паркоместа към нови жилища са придобили срещу парите си „въздух“. Масово възникват спорове между строителни предприемачи и приобретатели. Бизнесменът се позовава на проекта на сградата и на включени в договор или в нотариален акт клаузи, защото нерядко нотариуси и съдии по вписвания си затварят очите за подобни договорки без нормативно основание. Купувачът, от своя страна, се жалва, че не може да ползва или да прехвърля придобитото паркомясто, за което е платил -
понякога с банков кредит. От сегашната законова уредба обаче не е ясно даже дали паркомястото е вещ, или някакво особено право, камо ли дали и как може да се продава и ползва. Юридическата несигурност доведе до това, че банките, които винаги стъпват на здрава почва, отказаха да тълкуват подобни клаузи в нотариални актове и не ипотекират такова странно нещо като паркомястото, което дори не е ясно дали е вещ. Защо изобщо има подобни договорки в изповядваните пред тях сделки, самите нотариуси не могат да обяснят, тъй като няма изрични законови норми, а тълкуванията са разнородни. Според личното мнение на председателя на Нотариалната камара Димитър Танев се налага при покупката на паркомясто в нотариалния акт да се вписва собствеността върху идеални части от паркинга, а ползването на конкретното място се урежда с договор между съсобствениците. Повечето от нотариусите, държащи на реномето си, правят точно така, като най-често оставят на адвокатите да умуват над конкретните клаузи, а на брокерите - да обясняват на съсобственици и приобретатели кое какво е и колко струва. Ползването обаче в тези случаи обикновено се оформя като облигационно, а не като вещноправно. Относно облигационното ползване на съсобствена вещ от години съществува в практиката т.нар. договор за разпределение използването на съсобствен имот, но този договор по принцип, като облигационен, не действа „спрямо всички“, какъвто обсег имат вещноправните клаузи, а само между страните по договора (с някои възможности за трансфер на правата по използването чрез клаузи в нотариални актове между прехвърлител и приобретател). Ако се оформи все пак клауза за вещно ползване в нотариален акт, то според теорията на вещното право това ползване е лично и непрехвърлимо. Тогава как да се продаде, замени или дари паркомясто като право на ползване? Оказва се невъзможно и именно поради това подобни клаузи вместо да изпишат вежди, вадят очи -
уж имаш паркомясто, а то се оказва извън гражданския оборот и не можеш да се разпореждаш с него или да получиш реално пари за мястото, освен ако не го дадеш под наем! Ако пък страните и нотариусът все пак са постигнали съгласие в нотариален акт да не се вписва облигационно или вещно право на ползване, а направо прехвърляне на обект „паркомясто“, то освен че масово тази клауза се счита за нищожна („правна нула“, без правен резултат), то обикновено истинските проблеми идват при опити за продажба по-късно. Брокерите разказват за многобройни случаи на несъстояли се продажби заради проблема с прехвърлянето на паркоместата, описани като отделни обекти в нотариални актове - адвокатът на новия купувач или нотариусът (както и банките) заявяват, че има нищожна клауза и че няма как да купят такъв обект, който не е собственост на уж придобилия го по нотариален акт, а на предишния собственик. Така е, понеже, ако сделката е нищожна, собствеността е останала на първоначалния собственик -
нищо не е прехвърлено и мислещият се за нов собственик не може съответно да продаде нищо.

Прилага се древната римска презумпция „Nemo dat quod non habet“ - „Никой не може да даде това, което няма“! По-дългият вариант на презумпцията е „Nemo plus juris ad alium transferre potest quam ipse habet“- „Никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава“. И двата варианта са еднакво ясни - продавачът няма да може да продаде паркомястото, защото не е истинският му собственик. За да избегнем тези трудности в практиката, адвокатите се изхитряваме да описваме паркомястото като идеална част от имот с право на облигационно ползване на реално паркомясто за идеалната част (било в един и същ нотариален акт, било в поредицата нотариален акт - договор за разпределение използването на съсобствен имот). Много сложно! Сега изведнъж се предлага дефиниция в ЗУТ -
„Паркомясто“ е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, когато представлява реална, обособена част от строеж, или ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство.

Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 26 март 2012 08:55 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871

Правителствен проект на закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) ще дефинира паркоместата като понятия на вещното право и в строителството, и като обект на прехвърлителни сделки. Проблемът с местата за паркиране е не само житейски и урбанистичен, но и правен - при сегашната законова уредба прехвърлянето на паркомясто с нотариален акт за основната част от юристите е нищожно и не поражда желаните последици. Нормативни промени са повече от нужни. От миналия брой на вестник „Строителство имоти“ коментираме предложенията за актуализация на ЗУТ в тази насока.

(Продължение от бр. 12)

Предвидената от правната комисия дефиниция в ЗУТ е следната: „Паркомясто“ е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, когато представлява реална, обособена част от строеж, или ограничено вещ-
но право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство“. От тази дефиниция е видно, че:

1. Паркомястото е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността (ЗС) само при посочените в дефиницията на ЗУТ изисквания.

2. Има две алтернативни възможности:

а) паркомястото да е реална и обособена част от строеж;

б) паркомястото да е ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство.

Относно първия важен момент накратко ще разясним какво е недвижима вещ и какво предвижда чл. 110 от ЗС. Това е важно, тъй като не всеки субективно предвиден от страните по договор или от строителен предприемач за „паркомясто“ обект наистина ще е „паркомясто“ по смисъла на предложената дефиниция на ЗУТ, и оттам - по смисъла на ЗС, за да може евентуално да е предмет на прехвърлителна сделка. Съгласно чл. 110 от ЗС недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Всички други вещи, включително и енергията, са движими. Делението на вещите на движими и недвижими е познато още на римското право, а сега е присъщо на съвременните правни системи, в т. ч. на нашата. По принцип недвижими са вещите, трайно свързани със земята. Движимости са останалите - несвързани трайно със земята вещи, които могат да бъдат премествани в пространството, без да се нарушава целостта им. Във физически аспект делението е на материалните (телесните) вещи. Тази диференциация има важно значение. Например придобивната давност за движимите и недвижимите вещи е различна. Не само на юристите, но и на строителните предприемачи и на брокерите е известно, че прехвърлянето на недвижимите (но не и на движимите) вещи е задължително да се извърши само във формата на нотариален акт или на изрично приравнен на него акт. Недвижимостите са част от земната повърхност или са свързани с нея и правната доктрина ги диференцира в три основни групи: недвижими по природа, недвижими по предназначение и недвижими по предмета, към който се отнасят. Недвижими по природа са естествено отговарящите на характеристиката си: земните участъци, свързаните с тях и прикрепени към тях насаждения, постройките. За съжаление ЗС не е подробен като предшественика си от „буржоазното“ ни право - Закона за имуществата, собствеността и сервитутите. В правната теория за недвижими вещи по природа (по естеството си) се смятат частите от земната повърхност, определени и ограничени (обособени) от човека. Такива са наричаните различно през годините недвижими имоти: дворни места, парцели, урегулирани поземлени имоти, неурегулирани поземлени имоти, ниви, ливади, лозя, овощни градини, гори, земи в горите (горския фонд) и др. Някои делят теоретично земните участъци с оглед на това в коя част от територията на страната се намират, предвид това, че територията в нашата страна се разделя на три фонда: населени места, земеделски земи и горски земи. Населени места са градовете, селата, промишлените, курортните и туристическите комплекси и другите селищни образувания. Земеделските земи са вторият фонд, състоящ се от земи за земеделско производство. Горите и земите от горския фонд са третият фонд. Вторият вид недвижимости по природа са насажденията при тях е налице физическа връзка между тях и земята и се подразделят на временни и трайни. Третият вид недвижими вещи (имоти) по природа са постройките, а от гледна точка на вещното право “постройка“ е споено събиране на материали за продължително време, било върху повърхността на почвата, било под повърхността й.

Постройка е всеки самостоятелен строеж, физически свързан с почвата (своя дефиниция за строеж дава ЗУТ), а под „сграда“ най-често се разбира постройка, притежаваща и други елементи (съоръжения, канализация, водопровод, отоплителни тръбопроводи и др.), така че дефиницията на чл. 110 от ЗС е допълнена от правната теория и в случая именно тази теоретично допълнена дефиниция ще е важна при определяне на обект за „паркомясто“, но към нея трябва да прибавим предвидените в ЗИД на ЗУТ специфични моменти. На тях ще се спрем в следващия брой.


Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 02 април 2012 08:08 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) ще дефинира паркоместата като понятия на вещното право и в строителството и като обект на прехвърлителни сделки. Проблемът с местата за паркиране е житейски и урбанистичен, но също така и правен - при действащата законова уредба прехвърлянето на паркомясто с нотариален акт обикновено се приема за нищожно и не поражда желаните последици. Нормативни промени явно са повече от необходими. От предните два броя на вестника коментираме предложенията за актуализация на ЗУТ в тази насока, като разясняваме за читателите и някои основни понятия на вещното право, имащи значение за проблема.

(Продължение от бр. 13)

И така - предложената законова дефиниция е: „Паркомясто“ е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, когато представлява реална, обособена част от строеж, или ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство. В предходния брой разгледахме особеностите на недвижимите вещи и по какво те се различават от движимите. Според предложението за ЗИД на ЗУТ паркомястото е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността само при посочените в дефиницията на ЗУТ изисквания, а именно: да е реална, обособена част от строеж. Да е реална част явно означава, че не трябва да е идеална част. На заетите в имотната сфера е добре известно, че един недвижим имот може да бъде собственост на две или повече лица и тогава всяко от тях притежава идеална част от имот - налице е съсобственост. Идеалната част обаче означава, че съсобственикът притежава такава идеална част не само от имота, но и от всяка частица от имота. Ако имаше реална част, той щеше да притежава такава част от имота, която може да се индивидуализира точно с граници, а обикновено и с площ и други характеристики. С други думи предложението за ЗИД на ЗУТ в тази хипотеза предвижда, че паркомястото е недвижима вещ, когато е реална част, а не идеална част от строеж. Що се отнася до това да е „обособена“ част, то обособеността (самостоятелността) е признак на всяка недвижима вещ. Обособеност е налице, когато обектите са отделени реално един от друг, като при поземлените имоти е достатъчно границите да са определени по документи, а при реализирано право на строеж сградата (обектът) може да бъде обособен от земята (терена). Що е реална и обособена част изяснихме, а що е „строеж“ сочи легалната дефиниция на ЗУТ. В параграф 5 от допълнителните разпоредби на ЗУТ т. 38 (изменена с „Държавен вестник“, бр. 65 от 2003 г., допълнена с бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г., изменена отново с бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., и последно с бр. 54 от 2011 г.) посочва, че „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Дотук, поне теоретично, стана по-ясно кога паркомястото е реална и обособена част от строеж, и следователно - недвижима вещ. То обаче според същата предложена дефиниция от ЗИД на ЗУТ може да е не недвижима вещ, а ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство. Ще трябва да разясним какво е „ограничено вещно право на ползване“ и какво „сервитут“, защото макар в предложената дефиниция „сервитут“ да е в скоби и да изглежда, че е синоним или пояснение на правото на ползване, не е точно така - досега в теорията и практиката двете понятия бяха разграничени. Според правната доктрина субективните вещни права са две категории: правото на собственост и вещните права върху чужда вещ. Правото на собственост е пълно вещно право, което няма да коментираме, тъй като не него има предвид ЗИД на ЗУТ. Ограничените вещни права или „вещни права върху чужда вещ“ (iura in re aliena) се подразделят на:

1. право на строеж (суперфиция) - правото да бъде застроен чужд недвижим имот и да се придобие в собственост построеното (сграда или обект) отделно от собствеността върху земята (терена);

2. право на надстрояване и пристрояване - приемани обикновено за разновидности на правото на строеж (суперфицията) права, чието название е красноречиво;

3. право на ползване - право, титулярят на което може да извлича ползите от вещта (да си служи с нея и да получава добивите от нея), без да я променя съществено;

4. сервитути - различни права върху недвижими имоти, свързани с естественото им разположение, като при тях собственикът на друг недвижим имот може да получи изгода за ползването на своя имот, т.е. те са своеобразна тежест върху един имот в полза на друг имот, принадлежащ на друг собственик - такива са правото на преминаване по ЗУТ, по Закона за енергетиката и по Закона за опазване на селскостопанското имущество; правото на прокарване на временни пътища по ЗУТ; правото на прокарване на инсталации, мрежи и съоръжения по ЗУТ и др.

(Следва)
Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 09 април 2012 08:29 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) се опитва да дефинира паркоместата като понятия на вещното право и в строителството и като обект на прехвърлителни сделки. Проблемът е житейски и урбанистичен, но и правен - при действащата законова уредба прехвърлянето на паркомясто с нотариален акт най-често се счита за нищожно. Нормативни промени са повече от необходими - отделен въпрос е дали новите правила следва да са в ЗУТ. Вече в четвърти пореден брой на вестника коментираме предложената актуализация на ЗУТ, като разясняваме за читателите дефиницията за паркомясто и някои понятия на вещното право.



(Продължение от бр. 14)

В хипотезата „ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство“ паркомястото като понятие смущава най-вече заради посочващият синонимно значение израз „право на ползване (сервитут)“. Както пояснихме, ограничените вещни права или „вещни права върху чужда вещ“ (iura in re aliena) се подразделят на:

- право на строеж (суперфиция);

- право на надстрояване и пристрояване;

- право на ползване - право, титулярят на което може да извлича ползите от вещта (да си служи с нея и да получава добивите от нея), без да я променя съществено;

- сервитути - различни права върху недвижими имоти, които са своеобразна тежест върху един имот в полза на друг имот, принадлежащ на друг собственик - такива са правото на преминаване по ЗУТ, по Закона за енергетиката и по Закона за опазване на селскостопанското имущество; правото на прокарване на временни пътища по ЗУТ; правото на прокарване на инсталации, мрежи и съоръжения по ЗУТ и др.

С други думи правото на ползване и сервитутите са различни понятия! При това предлаганата дефиниция в ЗУТ не е самоцел - тя трябва в крайна сметка да подпомогне решаването на проблема с прехвърлянето на паркоместата. Това означава, че тя трябва и да е ясна, и да трасира процедурата по прехвърлянето. Няма обаче такава яснота във вида, в който определението е записано в проекта за ЗИД на ЗУТ.

По принцип правото на ползване е, за разлика от останалите вещни права, непрехвърлимо и ненаследимо - право с оглед на личността (intuitu personae). Според двете алинеи на чл. 56 от Закона за собствеността (ЗС):

1. Правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено (ал. 1).

2. Ползвателят не може да отчуждава своето право (ал. 2).

Ако и паркомястото е в някои хипотези право на ползване, то би трябвало да е непрехвърлимо - освен ако сега предлаганият текст в ЗИД на ЗУТ не се окаже единственото изключение от общата теоретична постановка и от нормата на ЗС. Но редно ли е важно изключение от норма на ЗС да се уреди не в същия, а в друг закон, имащ други цели - в ЗУТ?! Не стига, че българското законодателство, за разлика от повечето европейски законодателства, няма единен Граждански кодекс (идеята за такъв е на повече от 100 години!), а съвкупност от приемани по различно време закони, които понякога си противоречат, но излиза, че изключения от важни правила за собствеността няма да се регламентират от закона за нея, а от устройствен закон - ЗУТ!

В правната доктрина вещното право на ползване се разграничава от:

- ползването като правомощие на собственика;

- ползването като правомощие на суперфициаря (притежаващия право на строеж);

- облигационното право на ползване (при наем, заем и др.).

- ползването на нематериални блага, обект на интелектуална собственост;

- правото на експлоатация при концесия.

В практиката право на ползване, освен когато е запазено от предишен собственик на имота, се учредява:

1. с правна сделка:

- с договор, сключен със собственика (ако е върху недвижим имот - с нотариален акт);

- при доброволна делба;

- със завещание или завет.

2. по давност;

3. със съдебно решение;

4. с административен акт;

5. със заповед на областен управител - за държавен имот;

6. със заповед на кмет и договор въз основа на решение на общински съвет - за общински имот.

Прекратяването на правото на ползване пък става на следните основания: изтичане на срока; неупражняване в петгодишен срок; смърт на ползвателя, ако е физическо лице; прекратяване на юридическо лице - ползвател; погиване на вещта; отказ от правото; сливане на ползвател и собственик; разваляне или унищожаване на договора; съдебно решение; отчуждаване за държавни/общински нужди.

(Следва)

Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 16 април 2012 08:16 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871

В предишни броеве пояснихме, че проект на закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) ще дефинира паркоместата като понятия на вещното право и в строителството, и като обект на прехвърлителни сделки. Проблемът е важен, тъй като при действащата законова уредба прехвърлянето на паркомясто с нотариален акт най-често се счита за нищожно. Нормативни промени са повече от необходими. В пети пореден брой на вестника коментираме предложената актуализация на ЗУТ.

(Продължение от бр. 15)



Ако паркомястото е ограничено вещно право на ползване като хипотеза от предложения в ЗИД на ЗУТ израз „ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство“, се поставя въпросът кои характеристики на вещното право на ползване по принцип биха били относими и към паркомястото. В предходния брой посочихме, че то би трябвало да е непрехвърлимо, освен ако сега предлаганият текст не се окаже единственото изключение от общата теоретична постановка и от нормата на Закона за собствеността (ЗС), което би било странно и неправилно като законодателна техника. Паркомястото като вид право на ползване, като останалите такива, би било учредяемо: с правна сделка (с договор, сключен със собственика, като ако е върху недвижим имот - с нотариален акт; при доброволна делба; със завещание или завет); по давност; със съдебно решение; с административен акт; със заповед на областен управител - за държавен имот; със заповед на кмет и договор въз основа на решение на общински съвет - за общински имот. Би се прекратявало при: изтичане на срока; неупражняване в петгодишен срок; смърт на ползвателя, ако е физическо лице; прекратяване на юридическо лице - ползвател; погиване на вещта; отказ от правото; сливане на ползвател и собственик; разваляне или унищожаване на договора; съдебно решение; отчуждаване за държавни/общински нужди. Би бил възможен при паркомястото като право на ползване и случаят на „гола собственост“ (nuda proprietas) - ако паркомястото като право на ползване лишава собственика му от правото да го ползва. Тогава едно лице ще бъде собственик, който не ползва, а друго лице - ползвател, ползващ паркомястото. Както логично посочва големият специалист по вещно право проф. Петко Венедиков, ако ползването би могло да трае вечно, то това би било спънка да се използват правилно вещите. Правото на собственост върху вещ (вкл. недвижим имот), обременена с вечно право на ползване, би загубило всякакъв смисъл. Точно затова, от римското право до днес, правото на ползване се ограничава по време (да не се бърка със срочния договор за наем, при който има временно облигационно, а не вещно право на ползване!). Случаите на прекратяване посочихме по-горе. Те биха били приложими и при паркоместата. Мнението на проф. Венедиков е, че при ограниченото право на ползване не би следвало ползвателят да променя вещта - не само в материален смисъл, но и като предназначение. Според нас това не само е правилно, но и приложимо при паркоместата. Получилият паркомясто като вещен ползвател няма да има право да разрушава самото място, но и да го използва за други цели - например за поставяне на навес, сергия, за складиране на вещи, които не са МПС или части от МПС. Ползвателят става собственик на плодовете от вещта, докато трае правото му на ползване - тъй като наемът е вид граждански плод, то по принцип излиза, че би могло притежаващият паркомясто като ограничено вещно право на ползване да го отдава под наем за паркомясто на друго лице и да получава наем за това. Ползвателят обаче не може да отчуждава своето паркомясто като право на ползване, ако се приложи задължителното засега правило на ал. 2 на чл. 56 от ЗС. Би трябвало също ползвателят да ползва паркомястото като добър стопанин и да не го уврежда.

Както вече посочихме, изразът „право на ползване (сервитут)“ е доста объркващ, тъй като „право на ползване“ и „сервитут“ не са синоними -
напротив: т.нар. „вещни права върху чужда вещ“ се подразделят на:

- право на строеж (суперфиция);

- право на надстрояване и пристрояване;

- право на ползване;

- сервитути - различни права върху недвижими имоти, които са своеобразна тежест върху един имот в полза на друг имот, принадлежащ на друг собственик - такива са правото на преминаване по ЗУТ, по Закона за енергетиката и по Закона за опазване на селскостопанското имущество; правото на прокарване на временни пътища по ЗУТ; правото на прокарване на инсталации, мрежи и съоръжения по ЗУТ и др.

Тогава излиза, че възможността паркомястото по новата законова дефиниция на ЗИД на ЗУТ да е сервитут, е отделна опция! Какво е сервитутът? За съжаление сега действащият ЗС е много по-ограничен в тази материя от предшестващия го „буржоазен“ Закон за имуществата, собствеността и сервитутите. При сегашната „празнота“ в тази област - пръсната по различни нормативни актове материя без обща регламентация и класификация - нашето право ще се сдобие с още един сервитут: „паркомясто като сервитут“, от което няма да стане по-ясно съдържанието на този специфичен сервитут, а напротив! Според нас трябва да се допълнят ЗС и ЗУТ и в тази насока, тъй като не само юристите, но и строителите, собствениците и брокерите няма да са наясно как се учредява или прехвърля сервитут „паркомясто“!

(Следва)

Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 23 април 2012 08:45 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871
В няколко поредни броя обсъждаме проект на закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) относно паркоместата като понятия на вещното право и в строителството, и като обект на прехвърлителни сделки. Проблемът е наболял - при действащата законова уредба прехвърлянето на паркомясто с нотариален акт обикновено се приема за нищожно. В шести пореден брой на вестника коментираме юридическите особености на актуализацията на ЗУТ. (Продължение от бр. 16) Какво ще означава „паркомясто като сервитут“? Като че ли най-точно за отговора на този въпрос определение за „сервитут“ дава в своята „Система на българското вещно право“ проф. Петко Венедиков: „Сервитутът (разбирай - в случая „паркомястото като сервитут“) е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот и представляващо изгода за използването на този имот“. Теорията на вещното право подчертава, че за да има сервитут, необходимо е да съществуват два недвижими имота: единият, обременен със сервитута (служещ имот, praedium serviens), а другият - за чиято изгода е учреден сервитутът (господстващ имот, praedium dominans). Поставя се обаче въпросът - ако приемем предвидената в ЗИД на ЗУТ дефиниция за паркомясто като „сервитут върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство“ - кой е господстващият и кой - служещият имот? Като че ли няма ясни такива и паркомястото не би могло да бъде сервитут в този смисъл! Ако притежаващият апартамент има и паркомясто, то според проекта за ЗИД на ЗУТ имотът, в който е паркомястото, е служещ имот спрямо самото паркомясто като имот ли; или пък имотът, в който е паркомястото, или паркомястото като част от този имот са служещи спрямо имота апартамент? Не става ясно според общата схема, която ни дава правната доктрина! Примерите в монографиите с право на преминаване през чужд имот, за да стигнеш до своя, и с право на водопрокарване през друг имот, заради собствения, като че ли не са подобни! Все пак трябва да се има предвид, че за разлика от досега използваните прийоми за учредяване на облигационно право на ползване за паркомясто, предложението „паркомясто като сервитут“ все пак действа спрямо всички (erga omnes) - и собственикът на служещия имот (на терена, на който е паркомястото), и всички останали са длъжни да се съобразяват със сервитута „паркомясто“! Правната доктрина сочи и това, че сервитутът принадлежи винаги на собственика на господстващия имот, от което следва, че ако собственикът прехвърли господстващия имот на друго лице, приобретателят ще придобие и сервитута (разбирай: паркомястото като сервитут). Освен това, според проф. Петко Венедиков, не може да се прехвърли сервитут, без да се прехвърли самият господстващ имот! Ако господстващ имот е апартаментът, за който е отредено паркомясто, то излиза, че не би могло да се прехвърли паркомясто - сервитут, без да се прехвърли апартаментът! Поддържа се и правило, че сервитутът не може да се състои от действия на собственика на служещия имот (servitus in faciendo consistere nequit). Значи сервитутът паркомясто не би трябвало да означава действия, за които да е задължен собственикът на терена, върху който се намира паркомястото! Това правило все пак допуска изключения. Законът за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС) изрично е предвиждал норма, че ако сервитутът се упражнява на едно определено място и ако с течение на времето упражнението му на това място стане по-неудобно за собственика на служещия имот, може да се иска преместване на упражнението на сервитута на друго място, което е еднакво или почти еднакво удобно за собственика на господстващия имот. Дали обаче едно такова правило би било приложимо при предвиденото в ЗИД на ЗУТ? Едва ли! Според нас би било повече от необходимо притежаващият паркомясто, а и съседите му и всички останали, да знаят, че то се намира на точно определена и непроменяема по принцип локация! Важно правило в теорията е и това, че сервитутът (разбирай: паркомястото) тежи върху целия служещ имот. Друго важно правило е, че сервитутът съществува в полза на всяка част от господстващия имот, т.е. ако господстващият имот (например: апартамент) има няколко собственици, всеки съсобственик може да упражнява изцяло съдържанието на сервитута (разбирай: паркомястото). Как обаче ще се прилага това правило относно паркомястото при делба или при възникване на съсобственост при прехвърляне на идеална част от апартамента, или при наличие на съпружеска имуществена общност върху последния? Въпроси без отговор в проекта за ЗИД на ЗУТ. А в практиката ще има хиляди и хиляди подобни казуси, които при неопределеността, лаконичността и разтегливостта на предложената дефиниция в ЗУТ, а и при липсата на норми като тези на ЗИСС в сега действащия Закон за собствеността, ще бъдат възел от проблеми! В своето „Вещно право“ проф. Александър Джеров акцентира върху деление на сервитутите на: - поземлени сервитути, при които е наложена тежест върху един имот за служенето и ползването на друг имот; - лични сервитути, каквито са плодоползването, употребата и обитаването. Поземленият сервитут не е свързан със задоволяване на лични нужди, а с нуждите на един имот, чието нормално или по-добро обслужване осигурява. При личните сервитути пък има правен субект, в полза на когото е учреден сервитутът.
(Следва)

Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 07 май 2012 08:38 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871

В няколко поредни броя на „Строителство имоти“ обсъждаме проект на закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) относно паркоместата като понятия на вещното право и в строителството, и като обект на прехвърлителни сделки. Проблемът е наболял и за собственици, и за строителни предприемачи, и за юристи и брокери - при действащата уредба прехвърлянето на паркомясто с нотариален акт се счита за нищожно, тъй като не е законово регламентирано. В седми пореден брой коментираме юридическите особености на предложената актуализация.

(Продължение от бр. 17)

За да анализираме предложеното понятие „паркомясто като сервитут“, нека използваме делението на сервитутите, направено от проф. Александър Джеров:

- поземлени сервитути, при които е наложена тежест върху един имот за служенето и ползването на друг имот;

- лични сервитути, каквито са плодоползването, употребата и обитаването.

Поземленият сервитут не е свързан със задоволяване на лични нужди, а с нуждите на един имот, чието нормално или по-добро обслужване осигурява. При личните сервитути пък има правен субект, в полза на когото той е учреден. Това деление е характерно за някои законодателства, но както вече посочихме, след отменения Закон за имуществата, собствеността и сервитутите (ЗИСС), сега действащият „социалистически“ Закон за собствеността (ЗС) дори не съдържа норми за сервитута. Логично - няма и подобна законова класификация, а и правната ни теория не я поддържа изцяло. Има обаче основание едно такова деление, ако подходим към един нов сервитут, какъвто сега изглежда ни е подготвил законодателят с паркомястото. „Класикът“ във вещното право Планиол е посочвал, че сервитутите са многобройно семейство, чийто брой не е ограничен от закона (т. е. не се приема ограничението numerus clausus - изчерпателен списък, а се предполага свобода на договарянето в тази област). Нашият ЗИСС е предвиждал, че „поземленият сервитут се състои в тегобата, наложена върху един недвижим имот за служенето и ползата на друг недвижим имот, който не принадлежи на същия собственик“. Тук акцентът е върху това, че субектите не са важни в качеството си на отделни правни субекти, а в това на собственици на имотите, които са в центъра на отношението. За този тип сервитути и доколко предвидената дефиниция за паркомястото като сервитут в ЗИДЗУТ отговаря на тази група, разсъждения изложихме в предходния брой. Анализирахме от тази гледна точка, тъй като тя е на законодателя ни след ЗИСС - по ЗС. Именно от социалистическия период са сега действащите: право на проход; прокарване на съоръжения и инсталации през чужд имот; ограничение за засаждане на дървета до имота на съседа; ограничения в областта на застрояването. Личните сервитути според проф. Джеров пък са в полза на конкретен правен субект и именно в полза на този субект е създадено ограничено вещно право на ползване върху чужда вещ. Ако пак се вгледаме в предложената дефиниция на ЗУТ „ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство“, като че ли замисълът е именно паркомястото да представлява личен сервитут - „ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху...“. Тук „личен сервитут“ не трябва да се разбира в смисъл, че няма вещноправно понятие и че сервитутът не действа erga omnes (спрямо всички), а само че се акцентира върху това, че е в полза на определено лице (а тази полза според правната теория е чрез ограниченото вещно ползване). В правото като класически лични сервитути се посочват плодоползването, употреблението и обитаването. Плодоползването (ususfructus) е познато още от римското право и от времето на Юстиниан. Става въпрос за ограничено вещно право на ползване на чужда вещ и на придобиване на плодовете й, без да се засяга нейната същност. Собственикът е ограничен да ползва своята вещ и да събира плодовете й, а плодоползвателят напротив - става техен собственик от момента на събирането им. Според Планиол това право е непрехвърлимо, но е възможно да бъде отстъпено на трето лице за упражняване. От ЗИСС плодоползването е било определено като „право да се ползва едно лице от вещи, които другиму принадлежат, както би се ползвал самият собственик, но със задължение да ги запази както по състав, така и по форма.“ Този подход на ЗИСС е аналогичен на схващането на Френския граждански кодекс и на Немския граждански закон. Интересно е, че Швейцарският граждански закон детайлно посочва, че „плодоползването може да се учреди върху движими вещи, върху поземлени участъци или върху имущество; то дава на носителя си, ако друго не е определено, пълното ползване на вещта.“ Като че ли това детайлизиране е най-близко до новата дефиниция на ЗУТ -
право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот. Подчертаваме и го поясняваме за неюристите, тъй като самият термин „плодоползване“ най-често се възприема първично -
че става въпрос за възможност да ползваш плодовете на едно дърво, а не за ограничено вещно право (сервитут), което може да се наложи върху урегулиран поземлен имот например. В практиката дори занимаващи се професионално с проблемите на доходите от имот специалисти (например счетоводители) трудно приемат съждението, че полученият наем е плод от недвижимия имот.

(Следва)
Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 14 май 2012 08:39 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871
Обсъждаме неприетия още закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) относно паркоместата като понятия на вещното право и в строителството и като обект на прехвърлителни сделки. Проблемът е важен и за собственици, и за строителни предприемачи, и за юристи и брокери, защото действащата уредба не регламентира прехвърлянето на паркомясто с нотариален акт и то най-често се приема за нищожно. В осми пореден брой коментираме юридическите особености на предложените новости .

(Продължение от бр. 18)

Продължаваме със сервитута „плодоползване“ (ususfructus) и анализ на предложеното в ЗИД на ЗУТ понятие „паркомясто като сервитут“. Посочихме швейцарската дефиниция за плодоползване, според която такова може да има и върху поземлени участъци, при което носителят му, ако друго не е определено, има пълното ползване на вещта. Какви са другите характеристики на плодоползването според нашата правна теория (тъй като законът мълчи) и могат ли те да се отнесат към предвидения в ЗУТ нов сервитут „паркомясто“? Проф. Джеров акцентира върху това, че при плодоползването става въпрос за личен сервитут и че се учредява в полза на конкретно лице, което придобива определени, но ограничени вещни права върху една вещ - цели, подходящи за предложения сервитут „паркомясто“. Според цитираната вече от нас монография на професора плодоползването е ограничено вещно право, чието съдържание се свежда до ползването на една чужда вещ (ще поясним - и на чужд недвижим имот, т.е. приложимо и за паркомясто) и до придобиване на плодовете й, без да се засяга нейната субстанция. Тъй като неюристите ще се учудят какви плодове може да даде паркомясто, представяйки си плодовете на дърво, ще поясним по-нататък плодовете от недвижим имот, които може съвсем да не са от растителен характер. Според същия професор вещното право на плодоползване по своя обем е второто вещно право върху чужда вещ - преди него е познатото на собственици и строители право на строеж върху терен (поземлен имот). Плодоползването, учредено в полза на друго лице, всъщност лишава собственика от възможността да ползва вещта си (в т.ч. недвижимия си имот), подобно на случая с правото на строеж (суперфицията). Но реализираното право на строеж отнема завинаги практически възможността на собственика да разполага със земята си, доколкото никой не желае да придобие застроената от суперфициар част от имот или дори целия такъв имот, тъй като няма да може да я/го използва пълноценно (освен ако има бъдещи ползи от евентуално допълнително застрояване). При плодоползването собственикът е с по-големи възможности. То е за определен срок, след което правото на собственост се възстановява изцяло в пълен обем, така че и разпореждането е практически важно и се запазва интерес за трети лица. Плодоползването може да е за определен срок, до настъпване на определено събитие или пожизнено, но е ненаследимо. Това като че ли не е подходящо при паркомястото, ако го разглеждаме като вид плодоползване. Ако се наследява един апартамент или един магазин, логично е да може да се наследява и паркомястото за апартамента/магазина. Плодоползването неслучайно се нарича на латински ususfructus - то обхваща две права на носителя си:

- правото да си служи с вещта (недвижимия имот) - usus;

- правото да прибира (събира) плодовете - fructus.

При плодоползването носителят му не може да промени вещта (недвижимия имот) и в случаите на недвижимост няма правото да застрои или да събори постройка, нито да промени предназначението на имота. Може и е препоръчително да извършва обикновени, текущи ремонти. Плодовете пък се събират и принадлежат на носителя на правото от момента на отделянето им, като това отличава разглеждания ususfructus от обикновеното управление. Плодовете преди и след действието на ограниченото вещно право не са на носителя му, а на собственика. Цитираният вече от нас класик Планиол посочва, че плодовете са произведенията, които една вещ може да даде през правилни промеждутъци от време, без да се намали нейната собствена субстанция. И от това произтича важното за разглеждания проблем деление на плодовете на естествени и граждански. Естествените, като плодове в натура, не ни интересуват - такива от паркомясто, без да се наруши субстанцията му, практически не могат да се получат. Т.нар. граждански плодове обаче са приходите в пари, които паркомястото би давало - такъв е наемът, а той при паркомясто е не само възможен, но и с голямо практическо значение. Други видове граждански плодове при паркомястото биха били лихвите върху неплатен наем. Гражданските плодове са на плодоползвателя от момента на получаването им или от деня на падежа им. Задълженията на това лице се разглеждат в нашето право само теоретично, тъй като, както вече казахме, Законът за собствеността (ЗС), за разлика от действалия в досоциалистическия период Закон за имуществата, собствеността и сервитутите, не регламентира сервитути като плодоползването. Чуждите законодателства пък имат различен подход и разнообразни правила, които не могат да се приемат за приложими при нас. Ето още една причина да се направят спешни и наложителни допълнения на ЗС, преди със ЗИД на ЗУТ да се създадат специфични правни норми, които ще се прилагат много трудно без общи такива. В следващия брой ще разгледаме учредяването на плодоползването и възможно ли е то при паркоместата.

(Следва)

Проект за промени в ЗУТ регламентира паркоместата
Понеделник, 28 май 2012 08:10 Светозар БЪЧВАРОВ адвокат 032/693-871

Продължаваме да коментираме в девети пореден брой неприетия още закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ) - за паркоместата като понятия на вещното право и в строителството, и като обект на прехвърлителни сделки. Проблемът е много важен за собствениците, за строителните предприемачи и за юристите и брокерите, защото досега не бе регламентирано прехвърлянето на паркомясто с нотариален акт.

(Продължение от
брой 19)

Плодоползването (ususfructus) възниква или по волята на самите правни субекти, или по силата на закона. В ЗУТ сега се предлага законова норма, но даваща свобода за волеизявления на лицата. При липса на правна уредба, само теоретично, плодоползването по волята на субекта се разглежда като такова, учредявано по силата на договор. Проф. Александър Джеров посочва две хипотези:

- когато собственикът сключи договор с трето лице, по силата на който то придобива съответното ограничено вещно право (при нас - „паркомясто като сервитут“) върху една или повече вещи (в нашия случай - върху поземлен имот);

- когато собственикът продаде своя вещ на трето лице (при нас - поземлен имот), но си запази плодоползването върху нея (в нашия случай - като запази паркомясто като сервитут) - така договорно правото на собственост се трансформира в плодоползване.

По принцип възможни като договори тук са продажбата, замяната, дарението, делбата, завещанието (заветът). Дали може да се придобие плодоползване по давност, е спорно. Законът за собствеността (ЗС) мълчи, ЗУТ също, а в чуждите законодателства проблемът е уреден различно. Френският и белгийският граждански кодекс не предвиждат подобно нещо, а немският граждански законник го урежда само при движими вещи. Погасяването на ususfructus в България също е разработвано само теоретично. Отново проф. Джеров посочва следните основания:

- смърт на плодоползвателя (защото плодоползването е лично);

- изтичане на срока, за който правото е учредено;

- погиване на вещта (трудно според нас при поземлен имот, освен при грандиозни природни катаклизми);

- отказ от страна на плодоползвателя;

- погасителна давност;

- по договорен път;

- при сливане в едно лице на собственика и плодоползвателя (според нас е възможно при разглежданата хипотеза, ако притежаващият паркомясто като сервитут закупи поземления имот, върху който то се намира);

- при унищожаване на договора.

Правните последици при прекратяване на ususfructus също по никакъв начин не са уредени законово. Теоретично се предвижда, че в някои случаи трябва да бъде върната вещта (разбирай - да бъде предаден поземленият имот относно частта от него, върху която е разположено паркомястото). Ако има несъбрани плодове (разбирай - граждански плодове като наема), собственикът на недвижимия имот следва да има правото да ги събере. При невръщане на вещта проф. Джеров насочва към ревандикационния иск. Ще поясним за читателите, че това е предявяван по съдебен път иск, най-често дефиниран общо като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

Второто право, разгледано от проф. Джеров като личен сервитут в неговото „Вещно право“, е т.нар. употребление (usus). Тъй като в предходен брой на в. „Строителство имоти“ вече пояснихме, че ще анализираме всички възможни гледни точки относно новия правен институт „паркомясто като сервитут“, а най-подходящи ни се струват тези на гореспоменатия уважаван наш професор при дефинираните от него лични сервитути, ще разгледаме за читателите и този аспект - дали законодателят предвижда в ЗИД на ЗУТ паркомястото като сервитут „употребление“. Usus обикновено се разглежда като намалено по обема си плодоползване, предвидено за носителя на това право и за членовете на неговото семейство. И то произхожда от римското право, където първоначално е било сервитут, недаващ право върху плодовете, а по-късно е било разширено като такъв, даващ право върху част от плодовете - необходимите за задоволяване нуждите на семейството на ползвателя (в случая с паркомястото и гражданските плодове наеми тази хипотеза изглежда прекалено сложна, за да е житейски приложима). Старият наш Закон за имуществата, собствеността и сервитутите е предвиждал също такова частично право върху плодовете при usus. При употреблението носителят му, като употребява вещта толкова, колкото е необходимо за задоволяване на нуждите си, съответно би трябвало да може да получава и плодовете пак в този обем. Най-общо казано usus е по-ограничен сервитут от ususufructus. Според проф. Ал. Джеров лицето, имащо право на употребление, не може да го отстъпва или да го дава под наем, като е длъжен да се ползва като добър стопанин. Всъщност, тъй като ползването не е регламентирано по никакъв начин в съвременното ни право, разгледахме по-подробно в предишни броеве плодоползването - доколкото казаното за последното, в по-малкия обем относно плодовете, както изяснихме, важи и за употреблението. В този смисъл считаме, че е възможно теорията и съдебната практика да се насочат и към този аспект - новият сервитут на ЗУТ „паркомясто“ да е вид употребление.

(Следва)
Мнение Публикувано на: 09 Юли 2012, 09:51
  Заглавие:  Мотиви към Проект за ЗИД на ЗУТ  Отговори с цитат
ПРОЕКТ

МОТИВИ
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА


Предлаганите изменения и допълнения в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията могат да бъдат обобщени в следните основни насоки:
1. Реформа в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие. Предлага се стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие, като ключови елементи на един и същ процес, да се регламентират в един закон – Закона за регионалното развитие, който да уреди обществените отношения, свързани с разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документите за стратегическото устройствено планиране (пространственото развитие) и стратегическото планиране на регионалното развитие, както и въпросите свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им.
Предлага се отмяна на разпоредбите от ЗУТ, които касаят създаването на сегашните документи на стратегическото устройствено планиране – Глава пета – Устройствени схеми, и в глава седма раздел ІІ – Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми, както и заличаване на понятието „устройствени схеми” навсякъде, където е употребено в закона, както и в други закони, съответно където е необходимо това понятие се заменя със съответното ново понятие по Закона за регионалното развити.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, относно разработване на видовете документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за различните териториални нива. Предвижда се системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие да обхваща:
- Национална концепция за пространствено развитие;
- Регионална схема за пространствено развитие на район от ниво 2;
- Регионална схема за пространствено развитие на област;
- Концепция за пространствено развитие на община.
Видовете документи за пространствено развитие се предлага да бъдат по-опростени, но с подчертано засилена стратегическа ориентация, като те трябва да отчитат перспективите за пространствено развитие на ЕС и да акцентират върху стратегическите предимства на националната територия и отделните региони в контекста на пространственото развитие на ЕС и целите на Кохезионната политика.
Промените в тази част трябва да обхванат подготовката на стратегическите документи за развитие за следващия период 2014-2020 г.
2. Изменения и допълнения, свързани с Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, приет с Решение № 560 от 29.07.2010г. на Министерския съвет – относно административния контрол по устройство на територията и строителството, дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, облекчаване на някой от извършваните от министерството на регионалното развитие и благоустройството административни услуги.
3. Усъвършенстване на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите. Предлагат се изменения, с които се цели облекчаване на административните пречки пред бизнеса, при гарантирана защита и на обществения интерес.
4. Усъвършенстване на административния контрол по устройство на територията и строителството – ясно разграничаване на правомощията на контролните органи на общинските администрации и на Дирекцията за национален строителен контрол.
5. Увеличаване на правомощията на органите на местното самоуправление и местната администрация.
6. Прецизиране и допълване на правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в строителния процес.
7. Изменения, свързани с изискванията за упражняване на дейностите по оценка на инвестиционния проект за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършване на строителен надзор. Предлага се промяна в режима за извършване на тези дейности - от лицензионен в регистрационен, допълване и прецизиране на изискванията за регистриране на консултантската дейност и на отговорността и задълженията на консултантите, както и завишаване на санкциите. Замяната на лицензионния режим в регистрационен се налага във връзка с изпълнението на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕО от 12 декември 2006 г. за услугите, предоставяни на територията на Общия пазар, в която са залегнали принципите за намаляване на разрешителните, лицензионните и регистрационни режими и за облекчаване на административните процедури.
8. Прецизиране на отделни разпоредби в частта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството, въвеждането в експлоатация и поддържане на строежите в експлоатационна годност, анализът на които показва, че създават предпоставки за противоречива административна и съдебна практика.
9. Прецизиране на отделни разпоредби, свързани с възможността за оспорване на административните актове по прилагане на този закон.
10. Изменения и допълнения с цел синхронизиране с действащото законодателство.

Мотивите за конкретните предложения за изменение и допълнение са:

1. В чл. 7 - замяна на понятието „устройствени схеми”, със съответното ново понятие по Закона за регионалното развити.
2. В чл. 9 – ограничаване промяната на предназначението на един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, за които няма общ устройствен план.
3. В чл. 10 - замяна на понятието „устройствени схеми”, със съответното ново понятие по Закона за регионалното развити.
4. Предложено е изменение на чл. 13, с което се прецизират разпоредбите, относно приемането на специфични правила и нормативи и тяхното одобряване заедно с устройствения план.
5. В чл. 16 измененията се налагат във връзка с анализа на досегашната практика по прилагане - предлага се отмяна на ал. 7, защото практически само с план за регулация не може да се приложи принципа на първата регулация, в § 5 от Допълнителните разпоредби е дадено легално определение на понятието „социална инфраструктура”, с което се запълва празнота в нормативната уредба.
6. В чл. 21 измененията се налагат във връзка с анализа на досегашната практика по прилагане на разпоредбите.
7. В чл. 22, ал. 4 измененията са във връзка с прецизиране на понятията, както и във връзка с предвидената отмяна на чл. 121, относно реда и условията за провеждане на обществено обсъждане и за съгласуване на устройствените планове.
8. Промените в чл. 31 са наложени от противоречива административна и съдебна практика и с тях се прецизират разпоредбите, свързани с правилата и нормативите за разполагане на сградите на основното застрояване – в ал. 5, относно разстоянията до страничните регулационни линии при сгради с по-голяма дълбочина, а с новата ал. 6 се цели създаване на норматив, с който да се гарантира ограничаване на засенчването и пълноценното ползване на морския плаж.
9. Изменението в чл. 36, ал. 4 е в съответствие с политиката за засилването на ролята на органите на местното самоуправление и децентрализацията. Предлага се разширяване на обхвата на териториите и зоните, в които могат да се отпускат по-големи отклонения от правилата и нормативите за застрояване, и се променя органа, който може да допусне отклоненията – министърът на регионалното развитие и благоустройството се заменя със съответния общински съвет.
10. С измененията в чл. 38 се прави допълнение, относно възможността за изграждане на паркоместа и се забранява промяната на предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи в съществуващи сгради, с оглед да не се създават предпоставки за влошаване и затрудняване на организацията на паркирането и движението в населените места, особено в големите градове.
11. С допълнението в чл. 43, ал. 3 се прецизира разпоредбата, относно възможността за изграждане на паркоместа върху урегулираните поземлени имоти.

12. В чл. 48 изменението се налага във връзка с неточна редакция на разпоредбата, която създава противоречива практика, относно условията, при които може да се разреши изграждане на огради без съгласие на собственика на съседния имот, както и допълване на разпоредбата с изисквания за огради на специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
13. В чл. 49 се предлагат изменения, с които се цели забрана на всякакво строителство, вкл. на временното строителство, в територии с наложена строителна забрана.
14. В чл. 57 изменението се налага във връзка със синхронизиране на законодателството.
15. В чл. 59 се допълват изискванията за разрешаване на строителство извън границите на урбанизираните територии, като се ограничава застрояването на един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, за които няма общ устройствен план.
16. В чл. 62 се предлага изменение на ал. 8, относно реда и условията за разрешаване изграждането на мемориални обекти, свързани с исторически събития и/или личности, във връзка с анализ на досегашната практика.
17. В чл. 62а измененията са във връзка с предвидената отмяна на чл. 121, относно реда и условията за провеждане на обществено обсъждане и за съгласуване на устройствените планове.
18. В чл. 64 се предлагат изменения и допълнения, свързани с допълване на видовете елементи на техническата инфраструктура, в съответствие с легалното определение в § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби, както и на реда и условията за тяхното изграждане, когато във връзка с нова строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
19. Измененията в чл. 67 и 72 се налагат във връзка с анализа на досегашната практика по прилагане на разпоредбите.
20. Изменението в чл. 75 е във връзка със заличаването на понятието „устройствени схеми”.
21. Измененията в чл. 90, 98, 98б са предизвикани от необходимостта от съобразяване на Закона за устройство на територията с настъпилите промени в действащото законодателство.
22. С измененията в заглавието на раздел VІІ от глава четвърта и на чл. 95 и 96 се предлага промяна в реда и условията за осъществяване на мониторинг и геозащита на свлачищните райони. Прецизират се функциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на дружествата за геозащита и на специализираните състави на Националния експертен съвет, които трябва да приемат геозащитните мерки и дейности, необходими за стабилизиране на свлачища, за укрепване на бреговете на р. Дунав и Черно море и за предотвратяване на аварии и щети. Дават се по-големи правомощия на общините в съответствие с провежданата политика за засилване на ролята на местното самоуправление и за децентрализация. В § 5 от ДР се правят допълнения, относно легални определения за „противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси”, „свлачищни райони” и „геозащитни мерки и дейности”.
23. Измененията в глава пета – промяна на заглавието, изменение на чл. 99, 100 и 101 и отмяна на чл. 102, са във връзка с реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие.
24. В чл. 103, ал. 6 се прави допълнение във връзка с преценяване на необходимостта от извършване на експертиза по Закона за защита при бедствия, както и за определяне с басейновите дирекции на местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките, в които не се разрешава ново строителство съгласно чл. 146 от Закона за водите, като задължително условие при изработване на устройствени планове.
25. С промените в чл. 107 се предлага допълване на съдържанието на общия устройствен план на град или на селищно образувание с национално значение с изисквания за определяне на териториите с вероятно разпространение на бедствия и на необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции, като целта е да се постигне съответствие с чл. 10, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, чл. 146 от Закона за водите и чл. 103а от Закона за опазване на околната среда.
26. С измененията в чл. 108 се цели да бъдат включени в обхвата на подробните устройствени планове за централните части на градовете и специализираните схеми за разполагане на преместваеми обекти и други елементи на градското обзавеждане.
27. С измененията в чл. 109 се цели да се ограничи изработването на подробни устройствени планове за един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, за които няма общ устройствен план, като изчерпателно са посочени изключенията. С това предложение се цели да се активизират общинските администрации за възлагане на общи устройствени планове, като важно условие за осигуряване на устойчивото развитие на общините, а от друга страна с изключенията се цели да не се спрат важни инвестиционни инициативи до изработването на тези планове.
28. Изменението в чл. 110 е във връзка с прецизиране на използваните понятия.
29. И изменението в чл. 112се предлага допълване на съдържанието на подробния устройствен план – в ал. 2 с изисквания за определяне на териториите с вероятно разпространение на бедствия и на необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции, а в новата ал. 3 с изисквания за поземлени имоти, предназначени за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
30. Изменението в чл. 114 е за прецизиране на разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика.
31. Измененията в заглавието на глава седма и на раздел І от тази глава, както и в чл. 115, 116 и 117, са във връзка с прецизиране на използваните понятия, както и във връзка с реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие.
32. Отмяната на раздел ІІ от глава седма е във връзка с реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие.
33. С изменението на чл. 124 и с новите чл. 124а и чл. 124б се прецизират реда и условията за издаване на разрешение за изработване на устройствени планове, вкл. по искане на заинтересувани лица, определя се вида на акта, с който се разрешава изработването, както и реда за неговото разгласяване.
34. Измененията в чл. 125 са във връзка с реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие, привеждане в съответствие с процедурата по екологична оценка и оценка за съвместимост, съгласно Закона за опазване на околната среда, съответно по Закона за биологичното разнообразие.
35. Измененията в чл. 127, ал. 1 и 2 се налагат заради предвидената отмяна на чл. 121, с изменението на ал. 6 се цели създаване на възможност областния управител да може да върне незаконосъобразно решение общинския съвет за одобряване на общ устройствен план за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, измененията в ал. 8 и 10 са за прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика.
36. С измененията в чл. 128 се прецизират разпоредбите относно съобщаването на изработения проект за подробен устройствен план, изключенията при които съобщаването не се извършва с обявление в „Държавен вестник”, предлага се отмяна на ал. 4, защото при всички случаи работния устройствен план трябва да съответства на подробния устройствен план, а съобщаването на РУП се налага, предвид свързаното застрояване и отклоненията от правилата и нормативите, които се допускат с него, в ал. 5 отпада изискването за провеждане на обществено обсъждане на проекта за подробен устройствен план, тъй като той трябва да съответства на предвижданията на ОУП, който подлежи на обществено обсъждане, изменението в ал. 6 е във връзка с отмяната на чл. 121, новата ал. 8, отмяната на ал. 9 и измененията на чл. 12 и 13 са за прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика.
37. Измененията в чл. 129 са свързани с прецизиране на разпоредбите за одобряване на подробен устройствен план с решение на общинския съвет, вкл. подробен устройствен план за селищни образувания с национално значение, които до сега се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в съответствие с провежданата политика за засилване на ролята на местното самоуправление и за децентрализация, прецизиране на изключенията при които одобряването се извършва със заповед на кмета на общината, съответно със заповед на областния управител или на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
38. Отмяната на чл. 130 се налага, тъй като неговите разпоредби се съдържат в разпоредбите на чл. 129.
39. В чл. 131 се прецизира кръгът на заинтересуваните лица при съобщаването на устройствените планове и на актовете за одобряването им.
40. С отмяната на чл. 133 се цели да отпадне възможността за разрешаване на строителство въз основа на план-извадка в процеса на изработване на общи и подробни устройствени планове, тъй като практиката показва, че по този начин няма заинтересуваност от страна на администрацията и на възложителите за бързо и срочно провеждане на процедурите по изработване, съгласуване и одобряване на цялостния план. В Преходните и заключителните разпоредби са разписани специфични случаи, при които подробни устройствени планове, одобрени до влизане в сила на нов общ устройствен план, запазват действието си.
41. В чл. 134 и чл. 135 се предлагат изменения, свързани с допълване на условията за допускане на изменение на действащи устройствени планове, отпада забраната за допускане на изменение на подробен устройствен план, приет от Национален експертен съвет, в 5-годишния срок от влизането им в сила, прецизира се реда за допускане на измененията.
42. Изменението в чл. 136 е във връзка с отмяната на чл. 121.
43. Предложените изменения в чл. 137 се налагат от анализа на досегашната практика и целят по-точно категоризиране на строежите, в зависимост от техните характеристики, сложност и рискове при експлоатация.
44. В чл. 139 се допълва разпоредбите, относно задълженията на възложителя при възлагането на инвестиционните проекти, и задълженията подписване, подпечатване и съгласуване на частите на инвестиционния проект от проектантите и от възложителя.
45. В чл. 140 се допълват изискванията за издаване на виза за проектиране, вкл. в случаите когато е одобрена кадастрална карта, както и на изискванията за съобщаване на визата на заинтересуваните лица и на възможността за нейното оспорване.
46. С отмяната на ал. 2 на чл. 141 отпада необходимостта от разглеждане от областния експертен съвет или от Националния експертен съвет на идейни инвестиционни проекти за строежи, финансирани изцяло или частично със средства от републиканския бюджет. Измененията в ал. 6 и 8 целят прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика.
47. Измененията в чл. 142 целят прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика. В новата ал. 8 се премества разпоредбата на съществуващата ал. 6 на чл. 166, където е систематичното й място. В новата ал. 9 се определят техническите изисквания към консултанта, относно подписването и подпечатването на инвестиционните проекти и на доклада за оценката. Съществуващата ал. 8 става ал. 10 и се допълва с изисквания към лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна” на инвестиционния проект.
48. В чл. 144, ал. 3 се прецизира срокът за съгласуване на инвестиционните проекти и за издаване на разрешение за строеж във връзка с анализа на досегашната практика.
49. Изменението в чл. 145 цели прецизиране на разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика.
50. Измененията в чл. 148 целят прецизиране на разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика, с новата ал. 13 се цели да се ограничи извършването на основен ремонт, реконструкция, основно обновяване и преустройство в съществуващите сгради, за които не е извършено обследване и не е съставен технически паспорт, с оглед гарантиране на сигурността.
51. С изменението в чл. 149 в ал. 5 се определя съдържанието на документацията, която трябва да бъде предоставена на контролните органи за извършване на служебната проверка – с това се цели подобряване на специализирания административен контрол и ускоряване влизането в сила на разрешенията за строеж.
52. В чл. 150, ал. 3 се прецизира реда за съобщаване на частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива, предвид предложената отмяна на чл. 130, като се прави препратка не към реда за съобщаване на актовете за одобряване на ПУП по чл. 129, а към реда за съобщаване на разрешението за строеж по чл. 149.
53. В чл. 151 в ал. 1 с допълнението в т. 7 се цели изключението по този ред да се отнася само за надгробните паметници, а при всички останали случаи да се прилага общия ред на закона, вкл. реда и условията по предложението за изменение на ал. 8 от чл. 62.
54. В чл. 153, ал. 2 се прави допълнение относно срока на действие на разрешението за строеж, като е отчетена спецификата на обектите на техническата инфраструктура.
55. Измененията в чл. 154 се налагат за прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика – в ал. 2 се предлага промяната на инвестиционното намерение за етапност на изграждането да се включи в обхвата на допустимите съществени изменения, в ал. 5 се прави уточнение, че допълването на разрешението за строеж за одобреното изменение в инвестиционния проект се извършва със заповед.
56. Прецизирани са разпоредбите на чл. 156, относно обхвата и сроковете на административния контрол върху съгласуваните инвестиционни проекти и издадените разрешения за строеж, както и на възможностите за отмяната им, определени са и случаите, в които разрешенията за строеж се считат за нищожни. Срокът за извършване на служебната проверка от органите на ДНСК се удължава от 7 на 14 дни, с оглед упражняване на по-ефективен контрол.
57. В чл. 157 се създава ал. 3, с което се уреждат случаите, когато се съставя протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво при неявяване на служител от общинската администрация.
58. В чл. 161 се създава ал. 3, с която се определя отговорността на възложителя, като участник в строителния процес.
59. С измененията в чл. 162 се прецизират разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика - в ал. 2 се прави изменение, с което авторския надзор става задължителен по всички части на инвестиционния проект, с което се цели да се засили отговорността на проектантите и да се упражнява по-ефективен контрол върху строителите, за да се повиши качеството на изпълнението на строежите, създава се нови ал. 4 и 5 в които се определят правата, задълженията и отговорността на проектантите.
60. В чл. 163, ал. 2 се допълва и прецизира отговорността на строителя, като участник в строителния процес.
61. В чл. 163а, ал. 4 се допълва отговорността на техническия ръководител, в т.ч. при строежите от пета категория, за които не се упражнява строителен надзор от консултант.
62. В чл. 166, 167 и 168 се предлагат изменения, свързани с промяна в лицензионния режим за консултантите, допълване и прецизиране на изискванията за регистриране на консултантската дейност, и на отговорността и задълженията на консултантите. Замяната на лицензионния режим в регистрационен се налага във връзка с изпълнението на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕО от 12 декември 2006 г. за услугите, предоставяни на територията на Общия пазар, в която са залегнали принципите за намаляване на разрешителните, лицензионните и регистрационни режими и за облекчаване на административните процедури. Във връзка с тази промяна в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предложено и изменение в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, във връзка с отпадането на лицензионния режим, както и за запазване на действието на издадените лицензи за упражняване на консултантската дейност до изтичане на срока, за който са издадени.
63. С измененията в чл. 169 се прецизира разпоредбата във връзка с анализ на досегашната практика – относно възможността министърът на регионалното развитие и благоустройството да може да издава самостоятелно нормативни актове, както и допълнения във връзка с опазването на природните ресурси.
64. Предложено е да се създаде нов член 171а, който да уреди изискванията за застраховка за професионална отговорност за лица от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които се установяват на територията на Република България.
65. Предложението за изменение в чл. 175, ал. 3 е свързано с промяната, относно разделянето на контрола върху строителството между органите на Дирекцията за национален строителен контрол – за строежите от първа до трета категория, и кмета на общината – за строежите от четвърта до шеста категория.
66. С новата ал. 3 на чл. 176б се допълват изискванията за обхвата на техническия паспорт.
67. Промяната в чл. 176в, ал. 1 е свързана с промяната на лицензионния режим на консултантите в регистрационен.
68. В чл. 177 се предлага по-ясно разграничаване на реда и условията за въвеждане на строежите в експлоатация, в зависимост от тяхната категория – пред органите на Дирекцията за национален строителен контрол, за строежите от първа до трета категория, и пред органа, издал разрешението за строеж, за строежите от четвърта и пета категория.
69. В чл. 178 се прецизират разпоредбите, относно административния контрол при констатиране на ползване на строежи, които не са въведени в експлоатация по установения ред, включително във връзка с разделянето на контрола между органите на Дирекцията за национален строителен контрол – за строежите от първа до трета категория, и кмета на общината – за строежите от четвърта и пета категория.
70. С изменението в чл. 195, ал. 5 се прецизира разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика, за да не се смесва реда за премахване на строежи по чл. 195 с реда за премахване на незаконни строежи.
71. В чл. 196, ал. 5 и 6 се предлага усъвършенстване на нормативната уредба за незабавно изпълнение на заповеди за премахване на строежи, застрашени от самосрутване, с оглед предотвратяване на щети, и събирането на извършените разходи по премахването, както и синхронизиране с действащите разпоредби на ГПК.
72. С измененията в чл. 198 се прецизират разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика, с ал. 5 се урежда реда за съобщаване и обжалване на заповедите за налагане на строителна забрана.
73. Със създаването на ал. 3 в чл. 200 се уреждат обществени отношения, свързани с извършване на правни сделки с гаражи и паркоместа.
74. В чл. 205, т. 1 се допълва и се създава т. 5, с което се прецизира обхватът на обектите, за изграждането на които могат да бъдат отчуждавани недвижими имоти.
75. В чл. 210, разпоредбата на ал. 6 се прецизира, с оглед синхронизиране с действащите разпоредби на ГПК.
76. Създава се чл. 211а, с който се определят условията и реда за еднократно обезщетяване на собствениците на поземлени имоти, попадащи в сервитутните зони на поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
77. С измененията в чл. 215, ал. 6 се прецизира разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика, както и с отпадането на устройствените схеми от обхвата на закона.
78. С измененията в чл. 216, в ал. 5 и 6 и с новите ал. 7, 8, 9 и 10 се цели да се уреди административният контрол на индивидуалните административни актове по устройство на територията, които не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред.
79. В чл. 217, в ал. 1 се допълват административните актове, жалбите и протестите срещу които не спират изпълнението им.
80. В чл. 221, ал. 1 предложеното изменение е съобразено с новата структура на Дирекцията за национален строителен контрол.
81. В чл. 222, 223, 224, 224а, 225 и 226 се предлагат промени в правомощията на органите, които извършват контрол върху строителството, както и прецизиране и допълване на разпоредбите, свързани с реда и условията за осъществяване на контрола. С промените се цели ясно разграничаване на правомощията на общинските администрации и правомощията на органите на ДНСК и премахване на дублирането на функциите в административните производства по контрол на строителството, въведено с изменението на ЗУТ от декември 2005 г. Контролът на строежите от първа, втора и трета категория, които са по-сложни, отговорни и обществено значими, ще се осъществява от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, а общинските администрации ще имат правомощия за цялостен контрол само за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Като крайна цел се очаква постигане на по-голяма ефективност в контрола върху строителството в полза на цялото общество, а не самоцелно прехвърляне на отговорности на една или друга структура на държавната и общинската администрация.
82. Предложените изменения в чл. 229 и 230 са свързани с определяне на техническата правоспособност на лицата с квалификация „урбанист” и „ландшафтен архитект”, както и правоспособността за изработване на новите планови документи по Закона за регионалното развитие – концепции и схеми за пространствено развитие. В ПЗР са предвидени и съответните изменения в Закона за самарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
83. В чл. 232, 233, 234, 237 и 239 се предлагат промени, свързани с административно-наказателната отговорност, допълване и прецизиране на разпоредбите, определящи нарушенията и лицата на които се налагат глоби и имуществени санкции, завишаване на размера на глобите и имуществените санкции, съответстващо на допуснатото нарушение.
84. С изменението в § 1а от ДР се дава възможност на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” да могат да предоставят свои функции по този закон за заместниците си и на други длъжностни лица в системата на съответното ведомство с оглед по-голяма оперативност.
85. Предложението за изменение в § 4 от ДР е свързано с прецизиране на разпоредбите, относно реда и условията за извършване на съобщаване на актове по този закон.
86. В § 5 от ДР са прецизирани някои легални определения и са дадени определения на нови понятия, които се ползват при прилагането на закона.
87. В § 6, ал. 7 изменението е във връзка с отпадането на устройствените схеми от обхвата на закона.
88. Предложена е отмяна на § 20а от ЗР, тъй като с този законопроект са направени предложения за изменение и допълнение на съответните разпоредби в закона, относно проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на строежите, свързани с отбраната и сигурността на страната, и отпада необходимостта от уреждането на тези дейности с наредба.
89. В § 23, ал. 3 от ЗР изменението е във връзка с отпадането на устройствените схеми от обхвата на закона.
90. С предложеното изменение на § 8 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 76 от 2006г.) се цели оптимизиране на сроковете за съставяне на техническите паспорти за отделните категории строежи, като за по-голяма оперативност се предлага те да се определят с наредбата по чл. 176а, ал. 6.
91. В законопроекта са предвидени Преходни и заключителни разпоредби, които уреждат:
- действието на подробните устройствени планове, одобрени до влизане в сила на нов общ устройствен план или на негово изменение;
- довършване на започнатите производства по изработване на общи и подробни устройствени планове;
- довършване на започнати производства по съгласуване на инвестиционни проекти;
- довършване на висящи съдебни производства;
- довършване на започнати производства по премахване на незаконни строежи;
- довършване на образувани производства по § 184 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 65 от 2003г);
- запазване на действието на издадените лицензи за извършване на консултантска дейност до изтичане на срока, за който са издадени;
- изменения и допълнения в други закони с цел синхронизиране на действащото законодателство, в т.ч. изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, относно разработване на видовете документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за различните териториални нива, като се акцентира върху стратегическите предимства на националната територия и отделните региони в контекста на пространственото развитие на ЕС и целите на Кохезионната политика.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Мнение Публикувано на: 01 Фев 2012, 09:15
  Заглавие:  Проект за ЗИД на ЗУТ  Отговори с цитат
ПРОЕКТ ЗА Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията

ПРОЕКТ

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(Обн., ДВ, бр. 1 от 2001г., изм., бр. 41 и 111от 2001г., бр. 43 от 2002г., бр. 20, 65 и 107 от 2003г., бр. 36 и 65 от 2004г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106 и 108 от 2006г., бр. 41 и 61 от 2007г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011г.)

§ 1. В чл. 7 думите „устройствените схеми и планове” се заменят с „концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове”.
§ 2. В чл. 9, ал. 2 накрая се добавя „и в съответствие с предвижданията на действащ общ устройствен план за същата територия”.
§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове,”;
2. В ал. 2, изречение второ думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове”;
3. В ал. 3 думите „по реда на този закон, с устройствени схеми и планове” се заменят със „с концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове”;
§ 4. В чл. 13, ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Специфичните правила и нормативи по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по предложение на органа, компетентен да одобри плана. Решенията на съвета се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Специфичните правила и нормативи се одобряват от компетентния орган едновременно с одобряването на плана и са неразделна част от него.
(4) Специфичните правила и нормативи за устройство на територии, върху които се предвижда изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се приемат от специализираните експертни съвети по чл. 3, ал. 3, одобряват се едновременно с устройствения план по реда на чл. 129, и са неразделна част от него.”
§ 5. В чл. 16, ал. 7 се отменя.
§ 6. В чл. 21, ал. 5 думите „при съгласие” се заменят с „при наличие на нотариално заверено писмено съгласие”.
§ 7. В чл. 22, ал. 4, в изречение първо думите „режим на” се заличават, в изречение второ думите „режим на” се заличават, а думите „чл. 121, ал. 1” се заменят с „чл. 127, ал. 1”.
§ 8. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.”.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Разстоянието между застрояването в поземлен имот и границата на морски плаж е по-голямо или равно на височината на застрояването.”.
§ 9. В чл. 36, ал. 4 се изменя така:
„(4) По-големи отклонения от установените в ал. 1, 2 и 3 за квартали и улици с предимно застроени урегулирани поземлени имоти (50 на сто и повече) могат да се допускат по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет, прието с мнозинство не по-малко от две трети от общия брой на съветниците.”

§ 10. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „гаражи” се добавя „или паркоместа”;

2. В ал. 5 след думите „жилищна сграда,” се добавят думите „с изключение на обектите по ал. 9”;
3. Създават се ал. 9 и ал. 10:
„(9) Предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи в съществуващи сгради не може да се променя.
(10) Не се допуска преустройство и промяна на предназначението по ал. 3 – 5, ако не могат да се осигурят необходимите места за паркиране и/или гариране в съответните имоти.”.
§ 11. В чл. 43, ал. 3 накрая след думите „допълващо застрояване” се добавя „или да се предвиждат паркоместа върху урегулираните поземлени имоти”.
§ 12. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 след думите „се допуска” се поставя запетая и думите „при спазване на изискванията на ал. 3, изречение второ” се заменят с „ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата”.
2. Създава се ал. 10:
„(10) Строителните книжа на огради на специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, са неразделна част от строителните книжа на обектите. Инвестиционните проекти на огради в урбанизирани територии, извън тези по чл. 147, ал. 1, т. 7, преди одобряването им по чл. 145, ал. 2 се съгласуват с главния архитект на общината.”.
§ 13. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „или е наложена строителна забрана, с изключение на свлачищни райони” се заличават.
2. В ал. 3, изречение първо след думите „ал. 1” се добавя „и 2”, след думите „при условие, че” се добавя „не е наложена строителна забрана или”.
§ 14. В чл. 57, ал. 4, изречение второ думите „правилника по чл. 49, ал. 1 от Закона за собствеността” се заменят със „Закона за управление на етажната собственост”.
§ 15. В чл. 59, ал. 1, след думите „част от нея” запетаята и думите „ако такъв е разработен,” се заличават, накрая се поставя запетая и се добавя „при спазване разпоредбите на чл. 109, ал. 2, 3 и 4”.
§ 16. В чл. 62, ал. 8 се изменя така:
„(8) Мемориални места и обекти (паметници, паметни плочи и др.), свързани с исторически събития и/или личности, се разрешават по реда на този закон след решение на общинския съвет и съгласуване с Министерството на културата. За мемориалните места и обекти със статут на единични или групови недвижими културни ценности и за строежите в техните граници и охранителни зони се прилагат изискванията на Закона за културното наследство. Ремонтни, консервационни, реставрационни и други дейности върху военни паметници, както и изграждането на нови такива се извършват при условията и по реда на Закона за военните паметници.”.
§ 17. В чл. 62а, ал. 3 думите „чл. 121, ал. 1” се заменят с „чл. 127, ал. 1”.
§ 18. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 6, 7 и 8:
„6. електронни съобщителни мрежи и съоръжения;
7. брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни строежи;
8. съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци.”;
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове. Неразделна част от общите и подробните устройствени планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура.”;
3. Създава се ал. 5:
„(5) Когато във връзка с нова строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж.”.
§ 19. В чл. 67, ал. 1, изречение второ думите „чл. 199” се заменят с „чл. 193”.
§ 20. В чл. 72, ал. 2 накрая се добавя „и собствениците на засегнатите поземлени имоти”.
§ 21. В чл. 75, ал. 1 думите „специализираните устройствени схеми,” се заличават.
§ 22. В чл. 90, ал. 4, след думата „сгради” се поставя запетая, а думите „по реда на Закона за енергетиката и енергийната ефективност” се заменят с „като присъединяването се извършва по реда на Закона за енергетиката”.
§ 23. В Глава четвърта, Раздел VІІ се правят следните изменения:
1. Заглавието на Раздел VІІ се променя така:
„Противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси”
2. Членове 95 и 96 се изменят така:
„Чл. 95. (1) Дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети, се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството поддържа публичен регистър на свлачищните райони и на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие.
(3) Мониторингът по ал. 1 се осъществява чрез наблюдение, анализи и оценка на резултатите от извършени подробни инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания, инженерно-геодезически измервания и наблюдения на изградени стационарни реперни мрежи и контролно-измервателни системи.
(4) Условията и редът за вписване в регистъра по ал. 2 и за поддържането му, както и за извършване на дейностите по ал. 3, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Координацията между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата, абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 96. (1) Геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси и за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от централните и териториални органи на изпълнителната власт и от органите на местното самоуправление и местната администрация въз основа на общи и подробни устройствени планове и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
(2) Изискванията към геозащитните мерки и дейности, техническите изисквания за проектиране, изпълнение, експлоатация и поддържане на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищните райони, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) В райони, регистрирани в публичния регистър по чл. 95, ал. 2 геозащитни мерки и дейности се разрешава по реда на този закон след приемане на инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания за общата и локална устойчивост на територията от специализиран състав на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика, съответно на областните и общинските (районните) експертни съвети по устройство на територията, в чийто състав е включен и представител на МРРБ.
(4) Строителство на сгради и други съоръжения, предвидени с подробен устройствен план в райони, регистрирани в публичния регистър по чл. 95, ал. 2, се разрешава при условията на ал. 3 след осъществяване на геозащитните мерки и дейности и отчитане на положителен ефект от изпълнението им.
(5) Ефектът от изпълнението на геозащитните мерки и дейности се извършва чрез мониторинг по реда на чл. 95, ал. 3.
(6) В райони, за които е наложена строителна забрана във връзка с извършването на геозащитни мероприятия, строителство на сгради и съоръжения се извършва след изпълнението на геозащитни мерки и дейности, доказване на техния положителен ефект и отмяна на забраната по предложение на съответните органи на местното самоуправление и местна администрация.
§ 24. В чл. 98, ал. 3, думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда” се заменят със „Закона за управление на отпадъците”.
§ 25. В чл. 98б, ал. 1, думите „Закона за енергетиката и енергийната ефективност” се заменят със „Закона за енергетиката”.
§ 26. В Глава пета се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Концепции и схеми за пространствено развитие”.
2. Членове 99, 100 и 101 се изменят така:
„Чл. 99. Концепциите и схемите за пространствено развитие определят целите на държавната политика за устройство на територията за определен период.
Чл. 100. (1) Стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща разработването и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво, определящи стратегия за интегрирано пространствено развитие при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано устойчиво развитие.
(2) Системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща:
1. Национална концепция за пространствено развитие;
2. Регионална схема за пространствено развитие на район от ниво 2;
3. Регионална схема за пространствено развитие на област;
4. Концепция за пространствено развитие на община.
Чл. 101. Обхватът и съдържанието, както и условията и редът за възлагане, изработване, приемане и прилагане на концепциите и схемите за пространствено развитие, се определят в Закона за регионалното развитие.”.
3. Член 102 се отменя.
§ 27. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „устройствените схеми и планове” се заменят с „концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове”.
2. В ал. 5 изречение първо се заличава.
3. В ал. 6 накрая се добавя „При необходимост се извършва и експертиза на територията по Закона за защита при бедствия за изследване, анализ, оценка и прогнозиране на рисковете от бедствия, както и се определя с басейновите дирекции местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките, в които не се разрешава ново строителство съгласно Закона за водите.”.
§ 28. В чл. 107 се създава т. 6:
„6. териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита.”.
§ 29. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение трето, думите „в обем, достатъчен за издаване на виза по чл. 140” се заличават;
2. Създава се ал. 7:
„(7) Подробният устройствен план за централните части на градовете, за курортните населени места и селищни образувания и за курортните зони на населените места, се придружава от специализирани схеми за разполагане на преместваеми обекти и други елементи на градското обзавеждане.”.
§ 30. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „в съответствие с действащ общ устройствен план”;
2.Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Когато няма действащ общ устройствен план, извън границите на урбанизираните територии подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти може да се разработва за:
1. обекти с национално значение;
2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;
3. обекти с регионално значение;
4. общински обекти от първостепенно значение;
5. обекти - публична собственост;
6. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;
7. обекти на техническата инфраструктура;
8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие, въз основа на решение на общинския съвет.
(4) Планът по ал. 3 се разработва в обем и съдържание, съгласно чл. 108, ал. 2 и наредбата по чл. 117.”
§ 31. В чл. 110, ал. 4 думите „режим на” се заличават.
§ 32. В чл. 112 правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 12:
„12. кварталите и поземлените имоти с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) С подробните устройствени планове, въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 4 и съответните специални нормативните актове, може да се определят:
1. терени – забранени зони, непосредствено прилежащи на поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в които е недопустимо застрояване, ползване, престой и преминаване;
2. сервитутни зони около поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, с които се въвеждат ограничения за промяна предназначението и режима на ползване на засегнатите поземлени имоти.”
§ 33. В чл. 114, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите „чл. 140” тирето се заменя със запетая и думите „при свободно застрояване и при свързано застрояване в два съседни урегулирани поземлени имота.” се заменят с „ал. 3, 4 и 5;”;
2. Създава се т. 3:
„3. с инвестиционния проект в съответствие с действащия подробен устройствен план.”
§ 34. В заглавието на глава седма и на раздел І думите „схеми и” се заличават.
§ 35. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „схеми и” се заличават, думите „кадастъра” се заменят с „кадастралните карти и регистри” и след думите „специализираните карти” се добавя „и регистри”;
2. В ал. 2 думата „кадастъра и имотния регистър” се заменя с „кадастралната карта и имотния регистър, а при липса на такива от наличните планове по § 6, ал. 7 от Преходните разпоредби”;
3. В ал. 3 след думите „почвената покривка” се поставя запетая и се добавя „ландшафта”, а накрая се добавя „и регистри”;
4. В ал. 5 думите „с допълнителни кадастрални данни” се заменят със „със специализирани данни”.
5. В ал. 6 след думите „общинска администрация” се добавя „или на други лица, имащи право да възлагат устройствени планове”.
§ 36. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „схеми и” се заличават.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” предоставят данни по ал. 1 и 2 за наличие на нови специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в едномесечен срок от въвеждането им в експлоатация, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на органите по чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1. Данните се предоставят в необходимия обем и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.”
§ 37. В чл. 117 думите „схеми и” се заличават и накрая се добавя следното изречение: „С наредбата се определят и задължителните изисквания към обема и съдържанието на устройствените планове, с които се предвижда изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, с оглед провеждане на регламентираните в закона публични процедури по съобщаване, съгласуване, обществено обсъждане и приемане, съобразно Закона за защита на класифицираната информация.”.
§ 38. В глава седма, Раздел ІІ „Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми” се отменя.
§ 39. Чл. 124 се изменя така:
„Чл. 124. (1) Разрешение за изработване на проект за общ устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
(2) Разрешение за изработване на проект за общ устройствен план на селищно образование с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Изработването на проект за общ устройствен план се възлага от органите по ал. 1 и 2.”
§ 40. Създават се чл. 124а и чл. 124б:
„Чл. 124а. (1) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този ред се разрешава и изработването на проект за подробен устройствен план на селищно образувание с национално значение, както и на поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии.
(2) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект.
(3) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план за изграждане на обекти с регионално значение или разположени на територията на повече от една община се дава със заповед на областния управител.
(4) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план за обекти с национално значение или разположени на територията на повече от една област се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1-4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица или от други лица, определени в закон.
(6) Разрешение за изработване на подробни устройствени планове за територии, върху които се предвижда изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се дава със заповед на министъра на отбраната, на министъра на вътрешните работи или на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. Изработването на проекта се възлага от министъра на отбраната, от министъра на вътрешните работи или от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
(7) За изработване на проект за работен устройствен план по прилагането на действащ подробен устройствен план, не е необходимо издаване на разрешение.
Чл. 124б. (1) Разрешенията по чл. 124 и чл. 124а се дават въз основа на задание по чл. 125. Разрешенията по чл. 124а, ал. 5 се дават в едномесечен срок от постъпване на искането за разрешение.
(2) Решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и чл. 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия, предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината и в един местен вестник.
(3) Заповедите на областния управител или на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 124 и чл. 124а се публикуват на интернет страницата на областта или на министерството и се изпращат на съответната община за разгласяване по реда на ал. 2.
(4) Решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124а не подлежат на оспорване.
(5) Отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Отказите се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 215.”
§ 41. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ, думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове”.
2. В ал. 6, изречение първо, думите „ред, определен с наредбата по чл. 90 от” се заличават, и накрая на изречението се добавя „и/или оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие”.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Заданието по ал. 1 за общи и подробни устройствени планове, които обхващат горски територии, се съгласува с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице.”.
§ 42. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Проектите за общи устройствени планове подлежат на обществено обсъждане преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Възложителят на проекта организира и провежда общественото обсъждане като разгласява мястото, датата и часа на провеждане с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия, предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на възложителя и на общината, в един национален всекидневник и в един местен вестник. На общественото обсъждане се води писмен протокол, който се прилага към документацията за експертния съвет. В градовете с районно деление обществени обсъждания се организират задължително във всички райони. Общественото обсъждане се съвместява и е част от процедурата за провеждане на консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост, които възложителят на проекта организира и провежда по Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие.
(2) Съгласуването на проектите за общи устройствени планове със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост - и със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, се извършва от възложителя и се изразява с техни писмени становища в едномесечен срок от постъпване на искането за съгласуване и чрез участие на определени от тях представители в заседанието на експертния съвет по устройство на територията. Отказите за съгласуване трябва да бъдат мотивирани. Ако не е представено писмено становище и на заседанието на експертния съвет не присъства представител на заинтересуваната централна или териториална администрация или в 14-дневен срок след заседанието не бъде подписан протоколът на съвета, счита се, че проектът е съгласуван.”.
2. В ал. 6, изречение второ се заменя със следния текст: „Решението на общинския съвет се изпраща на областния управител в 7-дневен срок от приемането му, който може в 14-дневен срок от получаването да върне незаконосъобразното решение за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Решението на общинския съвет се изпраща за обнародване в „Държавен вестник”, ако не е върнато за ново обсъждане или не е оспорено пред съответния административен съд, а ако е оспорено – след приключване на съдебното производство.”.
3. В ал. 8 накрая се добавя следния текст: „Решението на Министерския съвет се обнародва в „Държавен вестник”.
4. В ал. 10 след думите „общинския съвет” се добавя „и приемане от Националния експертен съвет по устройство на територията”.
§ 43. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Изработеният проект за подробен устройствен план се съобщава от общината на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в „Държавен вестник”. По този ред се съобщават и проектите за подробни устройствени планове за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания.
(2) Обявлението по ал. 1 се разгласява, като се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия, предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на общината и в поне един местен вестник.
2. Ал. 4 се отменя;
3. В ал. 5, изречение първо, думите „ал. 2 или” се заменят с „ал. 1 или в 14-дневен срок”, изречение второ се заличава;
5. В ал. 6 думите „чл. 121, ал. 2” се заменят с „чл. 127, ал. 2”.
6. Създава се ал. 8:
„(8) По преценка на главния архитект на общината проектът за подробен устройствен план може да се разгледа от общинския експертен съвет преди съобщаването с оглед привеждането му в съответствие с нормативните изисквания.”;
7. Алинея 9 се отменя.
8. В ал. 12 след думите „една община” се добавя „или за обекти с регионално значение”, а думите „и за селищни образувания с национално значение” се заменят с „или за обекти с национално значение”;
9. В ал. 13 думите „обявяват по реда на ал. 2 и 3” се заменят със „съобщават по реда на ал. 1 и 3”
§ 44. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в изречение първо думите „експертен съвет” се заменят с „общинския експертен съвет”, накрая се добавя трето изречение: „По този ред се одобряват и проектите за подробни устройствени планове на селищните образувания с национално значение и за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания.”;
2. В ал. 2 след думите „в обхват до три квартала” се поставя запетая и се добавя „както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания,”, накрая се добавя изречението „Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”;
3. В ал. 3, в изречение първо след думите „повече от една община” се добавя „или за обекти с регионално значение”, думите „и за селищни образувания от национално значение” и думите „след съгласуване с общинския съвет” се заличават, в изречение второ думите „14-дневен срок” се заменят със „7-дневен срок”;
4. Ал. 4 се изменя така:
„(4) За републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии І и ІІ категория парцеларният план се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след приемането на проекта от Националния експертен съвет по устройство на територията. Заповедта се изпраща за обнародване в „Държавен вестник”.”.
§ 45. Чл. 130 се отменя.
§ 46. В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) Заинтересувани лица при съобщаването на подробните устройствени планове и техните изменения и на актовете за одобряването им са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.”;
2. В ал. 2, т. 5 се изменя така:
„5. имотите, които попадат в сервитути или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.”;
3. Създава се ал. 3:
„(3) Непосредствено засегнати от предвижданията на парцеларния план за елементите на техническата инфраструктура, обявени за обекти с национално значение, са поземлените имоти или частите от тях – предмет на самия план.”.
§ 47. Чл. 133 се отменя.
§ 48. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 3 думата „целесъобразно” се заличава и накрая се поставя запетая и се добавя „както и на новонастъпили или новооткрити обстоятелства от значение за прилагане на плана”;
б) създава се т. 8:
„8. планът е одобрен без план-схеми по чл. 108, ал. 2 или без специализирана схема за преместваеми обекти по чл. 108, ал. 7.”.
2. В ал. 3, изречение второ се изменя така: „Органът по чл. 124, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване на изменението на общия устройствен план.”;
3. Ал. 5 се отменя.
§ 49. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 124, ал. 4” се заменят с „чл. 124а, ал. 3 и 4”.
2. В ал. 3 думите „допуска с мотивирано предписание” се заменят с „разрешава”.
3. В ал. 4, т. 3 се отменя.
4. Ал. 6 се отменя.
§ 50. В чл. 136, в ал. 2 думите „чл. 121, ал. 2” се заменят с „чл. 127, ал. 2”.
§ 51. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1:
- в буква „д” думите „с обем над 50 млн.куб.м или с височина на язовирната стена над 80м” се заменят с думите „и прилежащите им съоръжения и временно строителство”;
- буква „к” и „н” се изменят така:
„к) производствени предприятия на металургичната и химическата промишленост;
н) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория.”
б) в т. 2:
- буква „в” се отменя;
- в буква „е” думата „сгради” се заменя с думата „предприятия”;
- буква „з” се отменя;
- буква „и” с е изменя така:
„и) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория;”
- създава се нова буква „й” със следния текст:
„й) сгради и съоръжения на мини, рудници и кариери, в т.ч. и за ликвидацията им, както и строежи, свързани с отстраняване на екологични щети в района на въздействието им.”
в) в т. 3:
- в буква „г” думата „сгради” се заменя с думата „предприятия”;
- буква „ж” се изменя така:
„ж) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория;”
- в буква „з” след думите „национално ниво” се добавят думите „вкл. съобщителни и базови станции.”
г) в т. 4:
- в буква „в” думата „сгради” се заменя с думата „предприятия”;
- букви „д” и „е” се изменят така:
„д) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им;
e) недвижими културни ценности с категория „местно значение” и „ансамблово значение”;
д) в т.5, буква „б” думата „сгради” се заменя с думата „предприятия”;
2. Ал. 4 се изменя така:
„(4) Строеж, който по един критерии по ал. 1 попада в една категория, а по друг – в по-висока, се категоризира в по-високата категория.”.
§ 52. В чл. 139, ал. 2 и ал. 3 се изменят така:
„(2) Възложителят, в зависимост от спецификата на обекта, задължително възлага за изработване тези части на инвестиционния проект, въз основа на които може да се направи оценка за съответствие с изискванията по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 и да се изпълни строежът.
(3) Всички документи (графични и текстови) по всички части на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от проектантите на останалите части и от възложителя.”
§ 53. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя следното изречение: „Когато кадастралната карта е одобрена след одобряването на действащия подробен устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър.”
2. В ал. 3 след числото „59” запетаята и думите „чл. 133, ал. 6” се заличават, а накрая се добавя следното изречение: „За тези строежи визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131.”.
§ 54. В чл. 141 се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се отменя.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Идейният инвестиционен проект за обекти на техническата инфраструктура с обхват повече от една община или за обекти с регионално значение се съгласува от областния управител, а за обекти с обхват повече от една област или за обекти с национално значение - от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласуването се извършва въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл. 142, ал. 2.”.
3. В ал. 8 думите „в 7-дневен срок” се заменят с „в сроковете по чл. 144, ал. 3”.
§ 55. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се ал. 8 и 9 със следното съдържание:
„(8) За специалните обекти на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност”, информацията за които съставлява държавна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, оценката за съответствие се извършва от експерти, назначени със заповед на съответния министър или на председателя на агенцията.
(9) Всички документи (графични и текстови) на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от съответния квалифициран специалист и управителя на фирмата-консултант, извършила оценката за съответствие. Докладът за оценка на съответствието се подписва от управителя на фирмата-консултант и от всички квалифицирани специалисти, извършили оценката.
2. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думата „отделен” се заличава, а накрая се добавя следното изречение „Лицето подписва всички документи (текстови и графични) по част „Конструктивна” на инвестиционния проект.”.
3. Досегашната ал. 9 става ал. 11.
§ 56. В чл. 144, ал. 3, т. 1 думите „7-дневен” се заменят с „14-дневен”.
§ 57. В чл. 145, ал. 2, в изречение първо думите „обхват и значение за повече от една община” се заменят с „обхват повече от една община или за обекти с регионално значение”, а думите „обхват и значение за повече от една област и” се заменят с „обхват повече от една област или”.
§ 58. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, в изречение първо думите „обхват и значение за повече от една община” се заменят с „обхват повече от една община или за обекти с регионално значение”, а думите „обхват и значение за повече от една област и” се заменят с „обхват повече от една област или”;
2. Създава се ал. 13:
„(13) Разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване и преустройства, се издава след извършено обследване по реда на чл. 176в и след съставяне на технически паспорт по реда на чл. 176а.”.
§ 59. В чл. 149, ал. 5 се изменя така:
„(5) Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на дирекция за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и вписани забележки по чл.154, ал.5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план, копие от визата за проектиране, когато се изисква, копие от трасировъчния план и от вертикалната планировка, за сградите се прилагат и копия от чертежите на фасадите, изясняващи височината и разстоянията от новопроектираната сграда до съседните сгради, вкл. тези през улица и през дъното на имота.”.
§ 60. В чл. 150, ал. 3 думите „чл. 130” се заменят с думите „чл. 149, ал. 1 или ал. 4”.
§ 61. В чл. 151, ал. 1, т. 7 пред думата „паметници” се добавя думата „надгробни”.
§ 62. В чл. 153, ал. 2, в края на изречение първо се поставя запетая и се добавя следния текст „а за линейни обекти на техническата инфраструктура – ако в срок от 10 години от неговото издаване не е завършено строителството”.
§ 63. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 6 в края се поставя запетая и се добавя следния текст „или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане, при условията на чл. 152, ал. 2”;
2. В ал. 5, изречение второ, думите „забележка в” се заменят със „заповед за допълване на”.
§ 64. Чл. 156 се изменя така:
„Чл. 156. (1) Издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1, могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5.
(2) Органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
(3) При констатиране на нарушения по ал. 2, началникът на Дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти и образува административно-наказателно производство срещу проектанта, лицето, извършило оценка за съответствието и/или органа, издал разрешението за строеж.
(4) Заповедите на началника на Дирекцията за национален строителен контрол по ал.3 могат да се обжалват по реда на чл. 215.
(5) Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.”
§ 65. В чл. 157 се създава ал. 3:
„(3) Неявяването на служител по чл. 223, ал. 2 в 3-дневен срок от внасяне на писмено искане в общинската (районната) администрация, удостоверено по законоустановения ред, не препятства съставянето на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.”
§ 66. В чл. 161 се създава ал. 3:
„(3) Възложителят носи отговорност за:
1. осигуряване на необходимите документи по чл.142, ал.5, т.7 и предоставянето им на проектанта и лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект за отразяване в комплексния доклад за оценка съответствието, с изключение на случаите, в които с договор тези задължения са възложени на консултанта;
2. започване на строеж със сключен договор за строителен надзор, когато такъв се изисква;
3. започване на строеж със сключен договор за строителство, когато такъв се изисква;
4. започване на строеж с договор за строителство със строител, който е регистриран в Централния професионален регистър на строителите, в случаите когато регистрацията е задължителна за съответната група и категория строеж.”
§ 67. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „част Конструктивна” се заменят с думите „всички части”;
2. Създават се ал. 5 и ал. 6 със следният текст:
„(5) Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1, 2 и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
(6) В изпълнение на задълженията си проектантът има право на свободен достъп до строежа, строителните книжа, заповедната книга и актовете и протоколите, съставени по време на строителството.”
§ 68. В чл. 163, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите „чл. 169, ал. 1” се добавят думите „ал. 2 и ал. 3,”.
2. В т. 2 в края се поставя запетая и се добавят думите „както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им”.
3. Създава се нова т. 3 със следното съдържание:
„3. своевременно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и т. 2;”;
4. Досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
„4. съхраняването на екзекутивната документация и нейното изработване, когато от възложителя с договор не е възложено на друг участник в строителството, както и за съхраняването на другата техническа документация по изпълнението на строежа;”
5. Досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:
„5. съхраняването и предоставянето при поискване от останалите участници в строителството или от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 и актовете и протоколите, съставени по време на строителството;”;
6. Създава се т. 6 със следният текст:
„6. изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация в Централния професионален регистър на строителите.”
§ 69. В чл. 163а, ал. 4 в края на първото изречение се добавят думите „и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5, а за строежите от пета категория и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1.”
§ 70. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Началникът на ДНСК издава и вписва в регистър удостоверения за упражняване на дейностите по ал. 1, т. 1 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”.
2. В ал. 5 думата „лиценз” се заменя с „удостоверение”.
3. Ал . 6 се отменя.
§ 71. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думата „Лиценз” се заменя с „Удостоверение”;
б) в т. 2 думите „системни нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му” се заменят с думите „повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години, преди подаване на заявление за вписване в регистъра,”;
в) в т. 3 думите „системни нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му” се заменят с думите „повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години, преди подаване на заявление за вписване в регистъра”.
2. В ал. 2:
а) в изречение първо думата „Лицензът” се заменя с „Удостоверението”, думите „Министерството на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с „Дирекцията за национален строителен контрол”, в изречение второ думата „лиценза” се заменя с „удостоверението”, а думите „министъра на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с думите „началника на Дирекцията за национален строителен контрол”;
б) т. 3 се изменя така:
„3. списък на правоспособните физически лица, включително координатор по безопасност и здраве, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване на съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите с доказателства за професионалния им опит и за петгодишния стаж, както и други индивидуални документи, удостоверяващи техните технически компетентности и способности за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, включително преминато обучение по програми, утвърдени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с компетентните министри;”;
в) т. 5 се изменя така:
„5. декларации на членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец, както и на физическите лица, чрез които ще упражняват дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, че не са допуснали или извършили повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години, преди подаване на заявление за вписване в регистъра”;
г) създава се т. 7 със следното съдържание:
„7. удостоверения от браншови организации за компетентността на специалистите от съответния регистър на правоспособните лица, включително удостоверения за проектантска правоспособност, удостоверения за технически контрол по част „Конструктивна”, удостоверение за положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3 от Закона за енергийната ефективност и други, изискващи се със закон.”.
3. Алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
„(3) Удостоверението за вписване в регистъра или отказът се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(4) Отказът за вписване в регистъра се съобщава писмено на заявителя и може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Действието на удостоверението се прекратява преди изтичане на срока, за който е издадено, по искане на вписаното в регистъра лице при представяне на доказателства, че няма неприключили договори за дейностите по удостоверението, както и при прекратяване на юридическото лице или предприятието на едноличния търговец, или при:
1. влезли в сила две наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице или на едноличния търговец по този закон или нормативните актове по прилагането му;
2. влезли в сила три наказателни постановления за срок от една година на физическите лица, които упражняват дейностите от и за сметка на вписаното в регистъра юридическо лице или едноличен търговец;
3. отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението.”
4. Създава се ал. 6 със следния текст:
„(6) Действието на удостоверението се спира за срок от една година при влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225.”.
§ 72. В чл. 168, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 преди думите „пълнота и правилно съставяне” се добавят думите „осъществяване на контрол относно”;
2. Точка 3 се изменя така:
„3. спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 и в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1, 2 и 3”;
3. В т. 4 преди думите „спазване на изискванията” се добавят думите „осъществяване на контрол относно”;
4. Точки 6, 7 и 8 се отменят.
§ 73. В чл. 169, ал. 4, преди думата „съвместно” се добавя „самостоятелно или”, а след думата „безопасност” се добавя „и за устойчиво развитие на природните ресурси и екологично използване на природни и вторични суровини в строежите”.
§ 74. Създава се чл. 171а със следния текст:
„Чл. 171а. (1) Изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не се прилагат за лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се установява на територията на Република България и е предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава – членка на Европейския съюз или страна по Споразумението.
(2) В случаите по ал. 1, когато предоставената застраховка или гаранция покрива само частично рисковете, държавните органи или възложителят могат да изискват допълнителна застраховка или гаранция, която да обхване непокритите рискове, в съответствие с чл. 173, ал. 2 и чл. 174, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 27, ал. 3 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги.”.
§ 75. В чл. 175, ал. 3, т. 1 и т. 2 се изменят така:
„1. да предприеме действията по чл. 223, ал. 2, т. 1 за строежите от четвърта, пета и шеста категория;
2. да уведоми органите на Дирекцията за национален строителен контрол, за строежите от първа, втора и трета категория.”.
§ 76. В чл. 176б се създава ал. 3 със следния текст:
„(3) В техническия паспорт на строежа, в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6 се вписват задължителните строителни и монтажни работи за привеждане на фасадите на сградите в съответствие с нормативната уредба, включително с изискванията за енергийна ефективност, които се изпълняват в срок не по-късно от 31.12.2020г.”.
§ 77. В чл. 176в, ал. 1 думите „получил лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с „получил удостоверение”.
§ 78. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „регистрира пред органа, издал разрешението за строеж,” се заменят с думите „подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за”, след думите „техническата инфраструктура” се поставя запетая и се добавят думите „технически и енергиен паспорт”.
2. Ал. 3 се изменя така:
„(3) Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на окомплектоваността на документите и регистриране на въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.”
3. Ал. 4 се отменя.
4. В ал. 7 думите „издаване на разрешение за ползване на строежа” се заменят с думите „въвеждане на строежа в експлоатация”.
§ 79. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) Създава се нова точка 1:
„1. не са изпълнени в съответствие с предвидените в одобрения инвестиционен проект изисквания по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 и с техническите спецификации по чл. 169а, ал. 1 и/или не са съставени технически и енергиен паспорт.”
б) досегашните точки 1, 2, 3, 4 и 5 стават съответно 2, 3, 4, 5 и 6.
2. В ал. 5 след текста „ал. 1 и 4” се добавя „на строежи от първа до трета категория”.
3. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
„(6) При нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.”.
4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.
§ 80. В чл. 195, ал. 5 думите „обекти по ал. 1” се заменят със „заварени или търпими строежи”.
§ 81. В чл. 196 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 изречение второ се заличава.
2. В ал. 6 думите „се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква „к” от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „общината може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс”.
§ 82. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думата „налага” се добавя „със заповед”, а накрая на изречението се добавя „и отчитане на ефекта чрез извършване на мониторинг по реда на чл. 95, ал. 3”.
2. В ал. 4 думите „действията по прилагане” се заменят с „прилагането”.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Заповедите по ал. 1, 2 и 3 се съобщават с обявление, обнародвано в „Държавен вестник”, и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215.”.
§ 83. В чл. 200 се създава ал. 3:
„(3) (нова) Гаражите и паркоместата, които са част от основните обекти в сградата, не могат да бъдат предмет на правни сделки. Когато не са част от основните обекти в сградата, гаражите и паркоместата могат да бъдат предмет на правни сделки само с лица, които притежават самостоятелни жилищни или административни обекти в същата сграда, както и с трети лица, след като продавачът представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на собствениците на обекти в сградата гаража или паркомястото при същите условия и декларира писмено пред него, че никой не е приел това предложение.”.

§ 84. В чл. 205 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „улици” се добавя „алеи,”.
2. Създава се т. 5:
„5. за изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и за прилежащите им забранени зони по чл. 112, ал. 3, т. 1.”.
§ 85. В чл. 210, ал. 6, думите „се снабди чрез съда с изпълнителен лист по чл. 237, букви "в" и "к" и чл. 242 и следващите от Гражданския процесуален кодекс и да поиска от Дирекцията за национален строителен контрол спиране на действията и актовете до изплащане на сумата” се заменят с „поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс”.
§ 86. Създава се чл. 211а:
„Чл. 211а. (1) При условията и по реда на чл. 210 и чл. 211 се извършва и еднократно обезщетяване на собствениците на поземлени имоти, попадащи в сервитутните зони по чл. 112, ал. 3, т. 2 около поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
(2) Обезщетяването е за сметка на Министерството на отбраната, съответно на Министерството на вътрешните работи или на Държавната агенция „Национална сигурност”.”.
§ 87. В чл. 215, ал. 6 след думата „обжалване” се добавя „от заинтересуваните лица по чл. 131”, а думите „устройствените схеми и” се заличават.
§ 88. В чл. 216 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 5 и 6 се изменят така:
„(5) Преди да разгледа жалбата или протеста по същество, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на тяхната допустимост. Ако прецени, че жалбата или протеста са недопустими, производството се прекратява с изрична заповед. Заповедта може да се оспори с частна жалба или протест по реда на чл. 215. Съответният административен съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
(6) Когато жалбата или протестът са допустими, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощеното длъжностно лице пристъпва към разглеждането им по същество и се произнася с мотивирана заповед, с която може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Заповедите на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол се обжалват по реда на чл. 215.”.
2. Създават се ал. 7, 8, 9 и 10:
„(7) Срокът за произнасяне на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощеното длъжностно лице е 15 дни от датата на постъпване на жалбата или протеста, ведно с административната преписка по издаване на обжалвания акт.
(8) По жалби на заинтересувани лица, свързани с настъпили нови обстоятелства, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице може да отменя заповедите на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол по ал. 5 и ал. 6, когато тези актове не са били обжалвани пред съда.
(9) Началникът на дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по подадените жалби в 15-дневен срок от постъпването им с мотивирана заповед, като може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Когато постанови отмяна на заповедта на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол, началникът на ДНСК решава въпроса по същество.
(10) Заповедите на началника на дирекцията за национален строителен контрол по предходната алинея се обжалват по законосъобразност по реда на чл. 215. Решенията на съответния административен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.”
§ 89. Чл. 217, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 накрая се добавя „и ал. 5, и по чл. 224а, ал. 1 и ал. 6.”.
2. Създава се т. 12:
„12. заповеди за прекратяване на производството по чл. 216, ал. 5.”.
§ 90. В чл. 221, ал. 1, в изречение второ думите „в областните центрове” се заличават.
§ 91. В чл. 222 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в началото се добавят думите „За строежите от първа, втора и трета категория”;
б) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавят думите „по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи”;
в) в т. 2 думите „извършвани в отклонение от одобрените строителни книжа” се заменят с думите „с нарушения по чл. 224”;
г) създава се нова т. 13:
„13. издава заповеди за обследване на аварии в строителството по реда на наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството за всички категории строежи;”;
д) досегашните т. 13 и 14 стават съответно т. 14 и 15;
2. В ал. 2 в началото се добавя израза „За строежите от първа, втора и трета категория”.
§ 92. Чл. 222а се отменя.
§ 93. Чл. 223 се изменя така:
„Чл. 223. (1) За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:
1. спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи;
2. спира строежи, части от тях или отделни строителни и монтажни работи с нарушения по чл. 224, и дава разрешение за продължаването им след отстраняване на нарушенията и заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции;
3. забранява достъпа до строежи по т. 1 и 2 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите;
4. забранява захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на строежи по т. 1 и 2;
5. забранява влагането на строителни продукти, които не са оценени за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършва проверки в местата за производство на строителни продукти;
6. забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация;
7. забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други;
8. издава заповеди за премахване на незаконни строежи;
9. предписва изпълнение на укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи и на части от тях, за които е спряно строителството, действието на строителните книжа или е забранено ползването им;
10. разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други;
11. налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции.
(2) За строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район):
1. констатират незаконни строежи и строежи с нарушения;
2. констатират нарушения при ползването на строежи или на части от тях;
3. изпълняват заповедите за спиране, за забрана на ползването, за забрана на достъпа до строежи и строителни площадки и за премахване на незаконни строежи;
4. контролират изпълнението на мероприятията за възстановяване на територии с особена териториалноустройствена защита;
5. установяват други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
6. създават и поддържат регистър на издадените наказателни постановления;
(3) При привеждане в изпълнение на заповеди за спиране, за забрана ползването, достъпа и за принудително премахване на незаконни строежи служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община имат право да използват на територията на строителната площадка следните специални средства:
1. устройства за принудително ограничаване придвижването на автомобили и строителна механизация или за преместване на такава механизация извън строителната площадка;
2. устройства за отваряне на прегради и помещения;
3. светлинни и звукови устройства;
4. строителни машини и строителна механизация, технически средства и способи.
(4) Средствата по ал. 3 могат да бъдат използвани само от служители, които притежават необходимата квалификация.
(5) При изпълнение на функциите им по този закон служителите по ал. 2 имат право:
1. на свободен достъп до строежите, както и до сградите и съоръженията по време на тяхното ползване по реда на чл. 194, ал. 1 и 3;
2. да изискват всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения от участниците в строителството, от лицата на строежа и строителната площадка, от заинтересуваните администрации, от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества;
3. да ползват данни от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(6) При противодействие или при отказ да се изпълни разпореждане за достъп или за освобождаване на строителната площадка или в други случаи, определени със закона, разпореждането се изпълнява принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(7) Служителите по ал. 2 задължително се застраховат срещу злополука и със застраховка „Живот” за сметка на общинския бюджет.
(8) При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 2 имат право на отличителни знаци, да ползват специални средства и с разрешение на министъра на вътрешните работи могат да притежават лично оръжие за защита.
§ 94. Чл. 224 се изменя така:
„Чл. 224. (1) Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от първа до трета категория, който се извършва:
1. без влязло в сила разрешение за строеж;
2. при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5-8;
3. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и съществените изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3;
4. без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен;
5. без да е съставен протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга;
6. без съгласуване с Министерство на културата при условията и реда на чл. 125, ал. 5 – за недвижими културни ценности с категория „световно значение” и „национално значение” и за строежи в техните граници и охранителните им зони;
7. без да са изпълнени специалните изисквания по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 7.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта по ал. 1 се издава в тридневен срок от изтичане на срока по изречение второ. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(3) Със заповедта по ал. 1 се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Заповедта е задължителна за доставчиците и се изпълнява незабавно.
(4) Строителството, спряно със заповедта по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 3, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна.
(5) При констатиране на строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, органите на Дирекцията за национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичане на срока за възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(6) Със заповедта за спиране по предходната алинея се забранява достъпа до строежа.”
§ 95. Създава се нов чл. 224а:
„Чл. 224а. (1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория, с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7.
(2) По реда на предходната алинея кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж без съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 - за недвижими културни ценности с категория „местно значение” и за строежи в техните граници и охранителните им зони.
(3) Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта по ал. 1 се издава в тридневен срок от изтичане на срока по изречение второ. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(4) Със заповедите по ал. 1 и ал. 2 се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Заповедта е задължителна за доставчиците и се изпълнява незабавно.
(5) Строителството, спряно със заповедта по ал. 1 и ал. 2, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 4, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна.
(6) При констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичане на срока за възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(7) Със заповедта за спиране по предходната алинея се забранява достъпа до строежа.”.
§ 96. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „незаконни строежи” се добавят думите „от първа, втора и трета категория”.
2. В ал. 2:
а) т. 5 се изменя така:
„5. при наличие на влязъл в сила отказ по чл. 142, ал. 5, т. 7.”.
б) създава се т. 6:
“6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториално-устройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и ал. 3.”.
3. В ал. 3 накрая се добавя: „Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.”.
4. Ал. 5 се изменя така:
„(5) Въз основа на протокол за извършени разходи по премахване по влязла в сила заповед за премахване се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”.
5. В ал. 6 се създава т. 5:
„5. възложителя на строежа.”.
§ 97. Създава се нов чл. 226:
„Чл. 226. (1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(3) Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет.
(4) Въз основа на протокол за извършени разходи по премахване по влязла в сила заповед за премахване се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
(5) Принудителното премахване е за сметка на извършителя и на:
1. лицето, упражнило строителен надзор;
2. строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа;
3. строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2, 3 и 4;
4. проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и/или с предназначението на земята.
5. възложителя на строежа.
(6) Отговорността на лицата по ал. 5 е солидарна.”.
§ 98. В чл. 229 се създава ал. 3:
„(3) Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „архитект”, „строителен инженер”, „инженер”, „урбанист” или „ландшафтен архитект”.”
§ 99. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо се изменя така: „Концепции и схеми за пространствено развитие по Закона за регионалното развитие и устройствени планове и инвестиционни проекти по този закон се изработват от проектанти - физически лица, които притежават съответната техническа и проектантска правоспособност.”.
2. В ал. 3 думите „изработват проекти на устройствени схеми и планове или да упражняват технически контрол” се заменят с „извършват дейностите по чл. 229, ал. 1”.
§ 100. В чл. 232 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) числото „5000” се заменя с числото „10 000”;
б) създава се т. 8:
„8. издаде виза за проектиране, в нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен план, в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството.”.
2. В ал. 5 числото „5000” се заменя с числото „10 000”;
3. В ал. 6 числото „300” се заменя с числото „1000”, а числото „1 500” се заменя с числото „10 000”.
4. Създават се ал. 7, 8 и 9:
„(7) Наказва се с глоба от 1000 до 5000лв, възложител на строеж, неизпълнил задължение по чл.161, ал.3;
(8) Наказва се с глоба от 1000 до 5000лв, строител на строеж, неизпълнил задължение по чл.163, ал.2;
(9) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, възложител на строеж, който не възложи съставянето на технически паспорт в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6.”.
§ 101. В чл. 233 числото „500” се заменя с числото „5 000”.
§ 102. В чл. 234, ал.1 числото „300” се заменя с числото „3 000”, а числото „5 000” се заменя с числото „15 000”.
§ 103. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 12, 13, 14, 15 и 16:
„12. на производител на строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите – в размер от 5000 до 30000лв;
13. на лице, сключило договор за строителен надзор или за оценка за съответствие на инвестиционен проект, в нарушение на чл.166, ал.3 и ал.4 – в размер от 30 000 да 150 000 лв;
14. на възложител на строеж, неизпълнил задължение по чл.161, ал.3 – в размер от 5000 до 30000лв;
15. на строител на строеж, неизпълнил задължение по чл.163, ал.2, т.1-5 – в размер от 5 000 до 30 000лв;
16.на възложител на строеж, който не възложи съставянето на технически паспорт в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6 – в размер от 1 000 до 10 000лв.”.
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 1:
„1. на извършител, възложител или строител на строеж от четвърта до шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 - в размер от 5 000 до 20 000лв.;”;
б) досегашната т. 1 става т. 2 и в нея след думите „на строеж” се добавят думите „по чл. 224а, ал. 1 и ал. 2”, а думите „спрян с негова заповед по чл. 224, ал. 1” се заличават;
в) досегашна т. 2 става т. 3 и в нея думите „т. 1” се заменят с „т. 2”, а думите „по ал. 1, т. 3;” се заменят с „от 10000 до 50000лв.;”
г) създава се нова т. 4:
„4. на лице, което ползва строеж от четвърта и пета категория, без това да е разрешено по установения законов ред - в размер от 1000 до 10 000лв.;”;
д) досегашна т. 3 става т. 5 и в нея след думата „чл. 57а, ал. 6” се поставя запетая, а думите „чл. 222а, т. 3 – в размер от 5000 до 50000” се заменят с думите „чл. 224а, ал. 4 или по чл. 178, ал. 6 – в размер от 5000 до 20000”;
е) досегашната т. 4 става т. 6.
§ 104. В чл. 239 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 6 се изменя така:
„6. от кмета на общината или упълномощено от него лице - в предвидените от закона случаи.”.
2. В ал. 2 навсякъде след думите „разрешение за ползване” се добавя изразът „или удостоверение за въвеждане в експлоатация”.
§ 105. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. § 1а се изменя така:
„§ 1а. Министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” може да предоставят свои функции по този закон на заместниците си и на други длъжностни лица в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс, се извършва чрез отправяне на писмено съобщение.
(2) Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В този случай, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, поставя се на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или в Интернет страницата на съответния орган. Така направеното съобщение се удостоверява в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица, която се прилага към съответната преписка.”.
б) В ал. 3 накрая се добавя следното изречение: „До избирането на председател на управителния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост, съобщаването се извършва по реда на ал. 2, изречения второ и трето.”.
3. В § 5 се правят следните изменения и допълнения:
б) в т. 5 думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове”;
в) в т. 18, изречение второ след думата „сградите” запетаята и думите „когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети” се заличават;
г) т. 35 се изменя така:
„35. „Третиране на отпадъците” е събирането, съхранението, оползотворяването или обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производство на енергия и материали от отпадъци, съгласно Закона за управление на отпадъците.”;
д) т. 50 се изменя така:
„50. „Надземен етаж” е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата).”
е) т. 52 се изменя така:
„52. „Кота на средното ниво на прилежащия терен” е средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектни коти на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част „Геодезическа” (вертикална планировка) на инвестиционния проект.”
з) създават се точки 74, 75, 76, 77, 78, 79 и 80:
„74. „Категоризацията на населените места” според броя на населението им е следната:
а) много големи градове - над 200 000 жители;
б) големи градове - от 100 000 до 200 000 жители;
в) средни градове - от 30 000 до 100 000 жители;
г) малки градове - от 10 000 до 30 000 жители;
д) много малки градове - до 10 000 жители.
е) много големи села - над 5 000 жители;
ж) големи села - от 2 000 до 5 000 жители;
з) средни села - от 1 000 до 2 000 жители;
и) малки села - от 250 до 1 000 жители;
й) много малки села - до 250 жители.
75. „Обект с регионално значение” е обект, определен като такъв с решение на съответния областен съвет за развитие по Закона за регионалното развитие.
76. „Социална инфраструктура” са сгради и съоръжения публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.
77. „Противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси” е комплекс от дейности за регистриране и мониторинг на застрашени и засегнати територии от свлачища, морска абразия, речна ерозия и неблагоприятни техногенни процеси и извършване на геозащитни мерки и дейности.
78. „Свлачищни райони” са естествени или изкуствени склонове и откоси, които се движат или могат да се въведат в неустойчиво състояние под влияние на комплекс от природни и техногенни фактори и са регистрирани в публичния регистър на свлачищните райони по чл. 95, ал. 2.
79. „Геозащитни мерки и дейности” са мерки и дейности, свързани с изработване на укрепителни и брегоукрепителни схеми, инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания, инженерно-геоложки районирания, инвестиционни проекти и извършване на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни строежи за укрепване и отводняване на територии, засегнати от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси.”.
80. „Паркомясто” е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 ЗС, когато представлява реална, обособена част от строеж, или ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство.”.
§ 106. В Преходните разпоредби в § 6, ал. 7 думите „схеми и” се заличават.
§ 107. В Заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 20а се отменя.
2. В § 22, т. 1 се изменя така:
„1. по отношение на регулацията:
а) с влизане в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16;
б) със сключване на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат;
в) с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства.”.
3. В § 23, ал. 3 думите „схеми и” се заличават
§ 108. В Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 76 от 2006г.) § 8 се изменя така:
„§ 8. Сроковете за съставяне на техническите паспорти за отделните категории съществуващи строежи, в т.ч. държавна и общинска собственост, се определят в наредбата по чл. 176а, ал. 6.”.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 109. Подробни устройствени планове или части от тях, одобрени до влизане в сила на нов общ устройствен план или на негово изменение, запазват действието си, ако не противоречат на предвижданията на общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане.
(2) Проектите за подробни устройствени планове, чието изработване или изменение е разрешено по реда на чл. 124а или чл. 135, ал. 3 или 5, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен план или на неговото изменение, се съобразяват с предвижданията на общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане.
(3) Когато за отделни урегулирани поземлени имоти противоречието между предвижданията на общия и на подробния устройствен план по ал. 1 се състои само в разлика относно показателите на застрояване, се прилагат показателите на застрояване, предвидени в общия устройствен план, като се издава виза за проектиране, без да е необходимо изменение на действащия план за застрояване.
(4) Предходните разпоредби не се прилагат по отношение на строежи, за които има издадено разрешение за строеж за предвиденото с подробния устройствен план застрояване преди влизане в сила на общия устройствен план или на неговото изменение.”
§ 110. (1) Започнатите производства по изработване на общи и подробни устройствени планове, които не са приключили до влизане в сила на този закон с издаване на акт за одобряването им, се одобряват по досегашния ред.
(2) За започнато производство по изработване на общи и подробни устройствени планове се счита денят на внасяне на проекта за съгласуване с компетентен орган по реда на чл. 121, ал. 2.
§ 111. (1) Започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, които не са приключили до влизане в сила на този закон се одобряват по досегашния ред.
(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита денят на внасянето на инвестиционен проект за съгласуване и одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван от компетентния орган идеен инвестиционен проект.
§ 112. Висящите съдебни производства се довършват по реда на този закон.
§ 113. Започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред.
§ 114. В шестмесечен срок от обнародване на този закон органът по § 184, ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) следва да приключи образуваните производства при условията на ал. 4 или ал. 5 на същия параграф. След изтичане на срока, за неприключилите производства се прилагат мерките по чл. 225 или чл. 226.
§ 115. Лицата, получили лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството, могат да продължат да извършват дейността си по чл. 166, ал. 1 до изтичане на срока на лиценза. След изтичането на този срок, за да извършват тези дейности, лицата трябва да притежават удостоверение, издадено от Началника на Дирекцията за национален строителен контрол при условия и по ред, определени в чл. 167, ал. 1 и 2.
§ 116. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002г., изм., бр. 120 от 2002г., бр. 70 от 2004г., бр. 76, 88 и 105 от 2005г., бр. 30 от 2006г., бр. 11 и 109 от 2007г., бр. 36 и 67 от 2008г., бр. 42 и 74 от 2009г., бр. 80, 87, 88 и 97 от 2010г., бр. 26 от 2011г.) в чл. 105, ал. 2, изречение второ думите „схеми и” се заличават.
§ 117. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007г., бр. 36, 52 и 70 от 2008г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009г., бр. 61 и 98 от 2010г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 151, ал. 6, т. 2 думите „схеми и” се заличават.
2. В чл. 155, ал. 2, т. 2 думите „схеми и” се заличават.
§ 118. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011г., изм., бр. 43 от 2011г.) в чл. 12, ал. 2 се отменя.
§ 119. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972г., изм., бр. 30 от 1990г., бр. 16 от 1997г., бр. 85 от 1998г., бр. 12 от 2000г., бр. 34 и 111 от 2001г., бр. 52 и 70 от 2004г., бр. 88 и 102 от 2005г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006г., бр. 10, 41 и 109 от 2007г., бр. 36, 66 и 67 от 2008г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009г., бр. 63, 73 и 94 от 2010г., бр. 41 и 81 от 2011г.) в чл. 16б, ал. 1, т. 6 думите „схеми и” се заличават.
§ 120. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011г.) в чл. 42б, ал. 1 думите „чл. 124” се заменят с „чл. 124а”.
§ 121. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 и 109 от 2007г., бр. 36, 43 и 69 от 2008г., бр. 17, 35, 37, 42, 45, 82, 89 и 93 от 2009г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010г.) в чл. 283, ал. 3 думите „чл. 124, ал. 3” се заменят с „чл. 124а, ал. 5”.
§ 122. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003г., изм., бр. 18 от 2004г., 18 и 95 от 2005г., бр. 30, 65 и 74 от 2006г., бр. 49, 55 и 59 от 2007г., бр. 36, 43 и 98 от 2008г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009г., бр. 54 и 97 от 2010г., бр. 35 и 47 от 2011г.) в чл. 43, ал. 7 думите „предвидените утвърдени устройствени схеми и планове” се заменят с „действащите устройствени планове”.
§ 123. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004г., изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 81, 95 и 102 от 2006г., бр. 31, 41, 46, 59, 82 и 95 от 2007г., бр. 13, 102 и бр. 110 от 2008г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011г.) в чл. 35 думите „схеми и” се заличават.
§ 124. В Закона за камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 19, 35 и 92 от 2009 г., бр. 15 от 2010г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14 се създава ал. 8:
„(8) Чуждестранни юридически и физически лица – строители по смисъла на Закона за устройство на територията, на които е възложено изпълнението на инвестиционни проекти на територията на Република България по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, не се вписват в Централния професионален регистър на строителя. Строителят уведомява писмено председателя на комисията по чл. 26 в 7-дневен срок след сключването на договора с възложителя.”.
2. В чл. 15, ал. 4 думите „чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „з” се заменят с „чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „е”.
3. В чл. 17, ал. 2, т. 8 думите „чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „з” се заменят с „чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „е”.
§ 125. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003г., изм. бр. 65 от 2003г., бр. 77 от 2005г., бр. 30 и 79 от 2006г., бр. 59 от 2007г., бр. 13 и бр. 28 от 2009г., бр. 15 от 2010г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 7, изречение второ думите „схеми и” се заличават”;
б) в ал. 8, изречение второ думите „схеми и” се заличават.
2. В чл. 29, ал. 3 думите „схеми и” се заличават.
3. В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби думите „устройствени схеми, планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие, устройствени планове”.
§ 126. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009г., изм., бр. 80, 92 и 93 от 2009г., бр. 101 от 2010г.и бр. 54 от 2011г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14, т. 13, буква „а” думите „схеми и” се заличават.
2. В чл. 78, т. 2 се отменя.
3. В чл. 80 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думата „схеми” се заменя н „планове”;
б) в ал. 3 думите „схеми и” се заличават;
в) в ал. 4 думите „устройствени схеми,” се заличават.
§ 127. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000г., изм., бр. 23 и 91 от 2002г., бр. 30 и 65 от 2006г., бр. 94 от 2007г., бр. 36 и 43 от 2008г., бр. 80 и 103 от 2009г. и бр. 28 от 2011г.) в чл. 18 думите „схеми и” се заличават.
§ 128. В Закона за насърчаване на инвестициите (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г., попр., бр. 99 от 1997 г., доп., бр. 29 от 1998 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 110 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 37 от 2004 г., попр., бр. 40 от 2004 г., изм., бр. 34, 59, 65, 82 и 86 от 2006 г., бр. 42 от 2007 г. и бр. 69 от 2008 г., бр. 41 и 82 от 2009г., бр. 18, 88 и 100 от 2010г.) в чл. 21, ал. 4 думите „и чл. 96, ал. 5” се заличават.”
§ 129. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003г., попр., бр. 59 от 2003г., изм., бр. 107 от 2003г., бр. 39 и 52 от 2004г., бр. 31 и 87 от 2005г., бр. 24, 38 и 59 от 2006г., бр. 11 и 41от 2007г., бр. 16 от 2008г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009г., бр. 25, 59, 73 и 77 от 2010г. и бр. 39 от 2011г.) т. 30 от Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 се отменя.
§ 130. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002г., попр., бр. 98 от 2002г., изм., бр. 86 от 2003г., бр. 70 от 2004г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006г., 31, 41 и 89 от 2007г., бр. 36, 52 и 105 от 2008г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009г., бр. 46 и 61 от 2010г., бр. 35 и 42 от 2011г.) в чл. 103а се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 3 думите „схеми и” се заличават и думите „чл. 121, ал. 2” се заменят с „чл. 127, ал. 2”.
2. В ал. 4 думите „чл. 121, ал. 1” се заменят с „чл. 127, ал. 1”.
§ 131. В Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр. 50 от 2008г., изм., бр. 47, 82 и 93 от 2009г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 1 се изменя така:
„Чл. 1. С този закон се уреждат:
1. планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на стратегиите, плановете и програмите за провеждане на държавната политика за регионалното развитие;
2. разработването, управлението и информационното осигуряване на концепции и схеми за пространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво.”.
2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) Държавната политика за регионално развитие отчита стратегиите за пространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво, определени с концепциите и схемите за съответното териториално ниво.”;
б) съществуващата ал. 1 става ал. 2.
3. Създава се чл. 2а:
„Чл. 2а. (1) Концепциите и схемите за пространствено развитие определят целите на държавната политика за устройство на територията за определен времеви период;
(2) Основните насоки и принципи на политиката за пространствено развитие се определят от Министерски съвет, като се отчитат стратегическите насоки, цели и принципи на политиката на Европейския съюз за:
1. балансирано и устойчиво развитие на страните и регионите;
2. развитие на балансирана полицентрична мрежа от градски центрове;
3. засилване процесите на европейско териториално сътрудничество чрез подготовка на стратегии за пространствено развитие на районите за трансгранично сътрудничество и на мрежата от градски центрове в тях.;
4. пространствената интеграция на българските региони с регионите в Европейския съюз и регионите на съседните страни.”
4. Създава се глава втора „а”:
„Глава втора „а”
С Т Р А Т Е Г И Ч Е С К О П Л А Н И Р А Н Е
Н А П Р О С Т Р А Н С Т В Е Н О Т О Р А З В И Т И Е
Чл. 7а. (1) Стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща разработването и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво, определящи стратегия за интегрирано пространствено развитие при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано, устойчиво развитие.
(2) Системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща:
1. Национална концепция за пространствено развитие;
2. Регионална схема за пространствено развитие на район от ниво 2;
3. Регионална схема за пространствено развитие на област;
4. Концепция за пространствено развитие на община.
Чл. 7б. (1) Националната концепция за пространствено развитие определя стратегията за развитие на националната територия и връзките и със съседни страни и региони.
(2) Националната концепция за пространствено развитие се разработва в съответствие с действащите стратегически документи на Европейския съюз в областта на пространственото развитие (Европейска перспектива за пространствено развитие и др.), приети стратегии на Европейския съюз на макрорегионално ниво и национални стратегически документи за развитие на отделни сектори - транспорт, околна среда, енергетика, икономика, здравеопазване, образование, туризъм.
(3) Националната концепция за пространствено развитие определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на националната територия и дългосрочни (за период от 20 години) – по отношение на развитието на инфраструктурните оси и коридори.
(4) Националната концепция за пространствено развитие съдържа:
1. функционално-йерархична структура на мрежата от градски центрове, включително с европейско и макрорегионално значение;
2. дефинира агломерациионните образувания и зоните им на влияние, включително тези, които имат трансграничен характер;
3. определя връзките на мрежата от градски центрове в страната и връзките с мрежите от градски центрове в съседните страни в макрорегиона;
4. дефинира на главни и второстепенни оси на развитие, вкл. оси с европейско и макрорегионално значение;
5. дефинира транспортните коридори и инфраструктурни обекти с международно и национално значение, вкл. интегрирането на страната с европейската транспортна, енергийна мрежа и мрежите за пренос на природен газ, нефт и нефтопродукти;
6. дефинира външните инфраструктурни връзки на страната в дългосрочен план;
7. определя зоните за трансгранично и междурегионално сътрудничество, които допускат съвместно планиране и управление със съседни страни.
(5) Националната концепция за пространствено развитие се приема от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 7в. (1) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 определя стратегията за пространствено развитие на региона и връзките му с други региони от ниво 2 в страната и в съседните държави в макрорегиона.
(2) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 се разработва в съответствие с действащата Национална концепция за пространствено развитие и предвижданията на регионално ниво на секторните стратегии;
(3) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на територията на района и дългосрочни (за период от 20 години) - по отношение на развитието на инфраструктурните оси и коридори с национално и регионално значение, преминаващи през територията му;
(4) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 съдържа:
1. функционално-йерархична структура на мрежата от градски центрове (центрове на развитие) в района от ниво 2, вкл. центрове на общини;
2. агломерационни образувания и зони на влияние и селищни образувания по Закона за административно-териториалното устройство на Република България;
3. оси на развитие – с национално, регионално значение, и връзки с осите на развитие в макрорегиона;
4. транспортни коридори и други инфраструктурни мрежи - с национално и регионално значение, вкл. връзки със съседните региони в страната и с региони във съседни на България държави;
5. структура на пространството – зони с висока степен на урбанизация (централни, периферни), слабо урбанизирани селски райони с наличие на изявен градски център (централни, периферни), слабо урбанизирани райони без изявен градски център (централни, периферни);
6. дефиниране на зони с географска специфика – гранични, планински, крайбрежни;
7. функционално зониране на пространството – индустриални и бизнес зони с национално и регионално значение, зони за туризъм и отдих с национално и регионално значение, зони за транспортни дейности с национално и регионално значение, природни и защитени зони;
8. цели и обхват на дейностите за интегрирано градско развитие, вкл. на градското възстановяване.
(5) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 се приема от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 7г. (1) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 (област) определя стратегията за пространствено развитие на областта и връзките и с други области в рамките на района от ниво 2 и в съседни райони в страната и в съседните държави.
(2) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 се разработва в съответствие с действащата Регионална схема за пространствено развитие за района от ниво 2 и предвижданията на областно ниво на секторни стратегии в сферата на транспорта, енергетиката, икономиката, туризма, околната среда, образованието, здравеопазването.
(3) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на територията на областта, включващи центрове и оси на развитие и дългосрочни (за период от 20 години) – по отношение на развитието на инфраструктурните оси и коридори с национално и регионално значение, преминаващи през територията на района;
(4) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 съдържа:
1. функционално-йерархична структура на мрежата от градски центрове (центрове на развитие) в областта, центрове на общини и др. населени места изявени като центрове;
2. агломерационни образувания и зони на влияние и селищни образувания по Закона за административно-териториалното устройство на Република България;
3. оси на развитие – с национално, регионално и местно значение, и връзки с осите на развитие на съседни области;
4. транспортни коридори и други инфраструктурни мрежи – с национално, регионално и местно значение, вкл. връзки със съседните области в района от ниво 2 и трансгранични връзки;
5. структура на пространството – общини с висока степен на урбанизация, слабо урбанизирани селски общини с наличие на изявен градски център и слабо урбанизирани общини без изявен градски център;
6. функционално зониране на пространството – индустриални и бизнес зони с национално, регионално и местно значение на територията на областта, зони за туризъм и отдих с регионално и местно значение, зони за транспортни дейности, защитени територии;
7. цели и обхват на дейностите за интегрирано градско развитие, вкл. на градското възстановяване;
8. специализирани схеми за развитие на индустрията (индустриални и бизнес зони), на транспортната система, на туризма, на енергийните мрежи и услуги и идентифициране на дейности и проекти с регионално и надобщинско значение.
(5) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 се приема от Областния съвет за развитие по предложение на областния управител.
Чл. 7д. (1) Концепцията за пространствено развитие на общината определя стратегията за пространствено развитие на територията й и връзките със съседните общини.
(2) Концепцията за пространствено развитие на общината се разработва в съответствие с действащата Регионална схема за пространствено на район от ниво 3 (област) и специализираните схеми към нея.
(3) Концепцията за пространствено развитие на общината определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на територията й по отношение на мрежата от населените места, връзките със съседните общини и областния център, както и интегрирането на територията на общината в регионалната транспортна, енергийна и телекомуникационна мрежа;
(4) Концепцията за пространствено развитие на общината съдържа:
1. функционално-йерархична структура на мрежата от населени места в общината и връзки с центровете на съседните общини, областния и други градски центрове, свързани с развитието на общината;
2. оси на развитие – с регионално, надобщинско и общинско значение, и връзки с осите на развитие на съседни общини и с националните оси;
3. транспортни и други инфраструктурни мрежи – с областно и местно значение, вкл. връзки със съседни общини и трансгранични връзки;
4. функционално зониране на пространството – индустриални и бизнес зони с регионално и местно значение на територията на общината, зони за туризъм и отдих с регионално и местно значение, зони за транспортни дейности, защитени територии, пространствена организация на инфраструктурата в областта на здравеопазването и образованието;
5. дейности за интегрирано градско развитие, вкл. за градско възстановяване.
(5) Концепцията за пространствено развитие на общината се приема от Общинския съвет по предложение на кмета на общината.”
5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Националната стратегия за регионално развитие отчита стратегията за пространствено развитие на страната, определена от Националната концепция за пространствено развитие.”;
б) съществуващите ал. 2 и 3 ставата ал. 3 и 4.
6. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Регионалните планове за развитие се разработват в съответствие с Регионалните схеми за пространствено развитие на съответните райони от ниво 2.”;
б) съществуващите ал. 3, 4 и 5 стават ал. 4, 5 и 6.
7. В чл. 12, ал. 2 накрая се добавят думите „и Регионалната схема за пространствено развитие на района от ниво 3 (област)”.
8. В чл. 13, ал. 1 накрая се добавят думите „и концепцията за пространствено развитие на общината”.
9. Чл. 14 и 15 се изменят така:
„Чл. 14. Условията, редът и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на стратегиите и плановете по чл. 9, т. 4-7 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 15 Условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на концепциите и схемите за пространствено развитие по чл. 7б, 7в, 7г и 7д се определят с наредба, приета от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”.
10. В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
„2. приема Националната концепция за пространствено развитие и регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството;”;
б) съществуващите т. 2 и 3 стават т. 3 и 4.
в) създава се т. 5:
„5. приема наредба за условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на концепциите и схемите за пространствено развитие.”.
11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 5:
„5. организира изработването на Националната концепция за пространствено развитие и на Регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2;”;
б) съществуващите т. 5 и 6 стават т. 6 и 7;
в) съществуващата т. 7 става т. 8 като накрая се добавя „и пространствено планиране”;
г) съществуващи т. 8 и 9 стават т. 9 и 10;
д) създава се нова т. 11:
„11. осигурява разработването на методически указания за изготвяне на концепциите и схемите за пространствено развитие по чл. 7б, 7в, 7г и 7д;”;
е) съществуващите т. 10, 11, 12, 13 и 14 стават т. 12, 13, 14, 15 и 16;
ж) съществуващата т. 15 става т. 17 като след думите „регионалното развитие” се добавя „и пространственото планиране”.
12. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 след думите „проекта на” се добавя „регионалната схема за пространствено развитие за района от ниво 2 и на”;
б) създава се нова т. 5:
„5. координира и контролира изпълнението на регионалната схема за пространствено развитие на района от ниво 2;”;
в) съществуващите т. 5, 6, 7, 8 и 9 стават т. 6, 7, 8, 9 и 10.
13. В чл. 20, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
„2. взаимодействат със звената на областната администрация във връзка с разработването на Регионалната схема за пространствено развитие на района от ниво 2;”;
б) съществуващата т. 2 става т. 3;
в) съществуващата т. 3 става т. 4 като накрая се добавя „и пространствено планиране”;
г) съществуващите т. 4, 5, 6, 7 и 8 стават т. 5, 6, 7, 8 и 9.
14. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 накрая се добавя „и на регионалната схема за пространствено развитие на областта”;
б) създава се нова т. 3:
„3. внася проекта на регионалната схема за пространствено развитие на областта за приемане от областния съвет за развитие;”;
в) съществуващата т. 3 става т. 4 като накрая се добавя „и на регионалната схема за пространствено развитие на областта”;
г) съществуващите т. 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
15. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 4:
- в т. 1 накрая се добавя „и регионалната схема за пространствено развитие на областта”;
- създава се нова т. 5:
„5. одобрява правилата за организацията и дейността на постоянните комисии съм областния съвет за развитие;”;
- съществуващите т. 5 и 6 стават т. 6 и 7.
б) ал. 5 се изменя така:
„(5) По решение на областния съвет за развитие се създават постоянна комисия за пространствено развитие, устройство на територията и строителство и постоянни секторни комисии в областта на индустрията и новите технологии, транспорта и енергетиката, туризма и околната среда, здравеопазването, образованието и пазара на труда.”;
в) създават се ал. 7 и 8:
„(7) Организацията и дейността на постоянните комисии се определя с правила, които се одобряват от Областния съвет за развитие.
(8) Постоянната комисия за пространствено развитие, устройство на територията и строителство се ръководи от областния архитект.”.
16. В чл. 23, т. 1 след думата „развитие” се поставя запетая и думите „и го” се заменят с „на концепцията за пространствено развитие на общината и ги”.
17. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се нови т. 2 и 3:
„2. обсъжда и приема концепцията за пространствено развитие на общината;
3. контролира осигуряването на съответствие на общия устройствен план за развитието на общината с концепцията за пространствено развитие на общината;”;
б) съществуващата т. 2 става т. 4.
18. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 накрая се добавя „и пространствено планиране”;
б) ал. 2 се изменя така:
„(2) Единната информационна система за управление на регионалното развитие и пространственото планиране включва интегрирана информационна система за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие, информационна система за наблюдение на изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие и геобазирана информационна платформа за пространствено планиране.”;
в) в ал. 3 след думите „регионалното развитие” се добавя „и пространствено планиране”;
г) в ал. 4 след думите „регионалното развитие” се добавя „и пространствено планиране”.
19. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
„2. подготовка и актуализация на концепции и схеми за пространствено развитие;”;
б) съществуващите т. 2, 3, 4 и 5 стават т. 3, 4, 5, и 6.”.
§ 132. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр. 6 от 2009г., изм., бр. 15 от 2010г., бр. 8 и 57 от 2011г.) в чл. 52, ал. 3 се правят следните изменения:
„1. т. 2 се отменя.
2. т. 3 се изменя така:
„3. Сроковете за съставяне на техническите паспорти за съществуващи сгради в зависимост от тяхната категория се определят в наредбата по чл. 176а, ал. ал. 6 от Закона за устройство на територията.”
§ 133. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г., изм., бр. 36 и 67 от 2008 г. и бр. 19, 82 и 92 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 18:
а) в ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. концепциите и схемите за пространствено развитие по Закона за регионалното развитие;”;
б) в ал. 4 думите „устройствената схема и” се заличават.
2. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Обхватът и съдържанието, както и условията и редът за възлагане, изработване, приемане и прилагане на концепциите и схемите за пространствено развитие, се определят в Закона за регионалното развитие.”;
б) в ал. 5, в изречение първо думите „устройствената схема по ал. 1 и” се заличават, и в изречение второ думите „от устройствената схема и” се заличават.
3. Чл. 20 се отменя.
4. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се нови т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6:
„1. общата структура на територията и устройствените изисквания към развитието на територията и акваторията;
2. териториите за извършване на стопанска дейност;
3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;
4. мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и културните ценности;
5. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и застрояване.
6. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и рекреационните ресурси;”;
б) съществуващите т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават т. 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13.
§ 134. Законът влиза в сила от обнародването му в „Държавен вестник”.



Съставил: …………………………
Арх. Пенчо Димитров
държавен експерт в отдел „УП”, дирекция „УТ”
дата:…………………...
Съгласували: …………………………
Арх. Деян Златешки
началник на отдел „УП”, дирекция „УТ”
дата: …………………..
…………………………
Арх. Лидия Станкова
директор на дирекция „УТ”
дата: ……………………
…………………………
Милка Гечева
началник на ДНСК
дата: ………………….
…………………………
Веселина Петрова
директор на дирекция „Правна”
Дата: ………………….
………………………….
Екатерина Захариева
заместник министър
дата: ……………………
………………………….
Николай Нанков
заместник-министър
дата: ………………….

УТП-02-01
Мнение Публикувано на: 01 Фев 2012, 09:12
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Нищожни ли са разпоредителните сделки с паркоместа?

Непрестанно зачестяват оплакванията на лица придобили собственост върху отделни паркоместа, често на стойност достигаща десетина хиляди евро, които в последствие не само че не могат да използват, а и е спорна действителността на сключените подобни сделки, независимо от това, че са изповядани пред нотариус и вписани по надлежния ред в имотния регистър. В настоящото изложение ще се опитаме да изясним някои основни моменти свързани с паркоместата, възможностите за разпореждането с тях и управлението им.

В правото ни липсва легална дефиниция за „паркомясто“, но съществува условно приета такава – очертано място върху терен, предназначено за паркиране на МПС. Паркоместа могат да се очертават по различни начини – чрез боядисване на техните граници на терена или чрез други подходящи означения под формата на колчета, пластмасови конуси, вериги и др. Паркоместата могат да се намират както на улицата, така и в сгради – закрити паркинги или във дворовете на урегулираните поземлени имоти.

На това място е време да поставим въпроса възможно ли е, по този начин съществуващи, паркоместата да бъдат обект на прехвърлителни сделки? На този въпрос, отговор може да се даде по два начина:

След като такива сделки вече са факт, изповядват се нотариално и се вписват без проблеми при Агенцията по вписвания, то тяхната действителност е очевидна.
Подобни сделки са абсолютно нищожни поради липса на годен предмет, като подробна аргументация в тази поска следва.
За да се възприема от правото като обект, по отношение на който могат да възникват, да се променят и да се прекратяват права, трябва да се определи дали същия притежава свойствата на вещ. Определението за недвижима вещ, използвано в цялата правна система е дадено в чл. 110 (1) от Закона за собствеността. В някои закони, специални по отношение на ЗС се съдържат изключения, които изваждат обекти, които по своята характеристика са недвижими вещи, а именно в $182 от Закона за устройство на територията. От дефинициите на тези две норми можем да заключим, че паркомястото е просто земя и не може да бъде определено като самостоятелен обект по смисъла на $5 т 39 от ЗУТ, нито да получи самостоятелен идентификатор по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Аргументите в тази посока са, че паркомястото не може да се разглежда като самостоятелен урегулиран поземлен имот, поради императивните изисквания за минимална повърхност, определени в чл. 19 от ЗУТ, където абсолютният минимум е 240 кв. м. При сравнение с изискванията на Наредба 7, площта за паркомясто на лек автомобил е между 22 и 25 кв. м. Друг аргумент в полза на твърдението, че паркомястото не може да бъде самостоятелна част от земята, която самостоятелно да се отдели от съседна земя е изискването на чл. 43 (1) ЗУТ, необходимите места за паркиране да се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот – т.е. не в друг, съседен. По този начин паркомясто е невъзможно да бъде предмет на разпоредителни сделки, обект на владение, придобиване по давност или отказ от право по чл. 100 от ЗС, тъй като противоречи и на изискванията на чл. 200 ЗУТ за изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ във връзка с чл. 85 ЗС.
Със същата сила това важи и за паркоместата в закрити паркинги, обособени като самостоятелни сгради или части от сграда. Паркингът, като самостоятелна сграда, етаж или площадка може да бъде независим обект, следователно годен обект на вещното право, но не и единичното паркомясто в него, при условие, че не е оформено като гаражна клетка – самостоятелно помещение или постройка на допълващо застрояване.

Друг доста съществен момент по отношение на ползването на паркоместа е тяхната действителна собственост. При положение, че сградите са построени на база учредено право на строеж, то оставащите свободни площи могат да бъдат използвани от техния собственик, отдавани за ползване от трети лица под различни форми, включително и на обособени части. Без да се пренебрегва разпоредбата на чл. 64 от ЗС, собственикът на обект в сградата има право да ползва и земята доколкото това е необходимо, но паркирането на личният автомобил не може да представлява такава необходимост.

Ако собствениците на сградата притежават и съответната идеална част от правото на собственост върху земята, то ползването на дворното място може да се реши от етажната собственост, тъй като същото се явява обща част. За съжаление чести са случаите, в които това място е недостатъчно за всички собственици. Единствената възможност е при единодушно съгласие да се предвиди някакво, в единствено облигационен смисъл споразумение за редуване при ползването или заплащане на наемна цена на тези, които поради една или друга причина не ползват тяхната част. При всички положения, решение на общо събрание на етажната собственост не може да лиши собственик от правото му да ползва дворното място за паркиране. Точно поради тази причина горното съглашение би било доста неустойчиво при поява на нов съсобственик в следствие на прехвърлителна сделка от друг съсобственик, като съществува възможност новия приобретател да оспори така подписания между предишните съсобственици договор за ползване без да съществува начин клаузите му да бъдат със задължителен за него характер.
От изложеното до тук можем да направим извода, че вещни права спрямо единично място за паркиране са неприложими. Наред с това идва и неприложимостта на вещноправната защита уредена в чл. 108, 109, 109а от ЗС, владелческата защита уредена в чл. 75 и 76 от ЗС както и по чл. 126 ж от ГПК. С други думи, ако едно лице е „закупило“ паркомясто и в същото време друго лице паркира автомобил върху него, то първото не може да иска от съда да осъди второто да освободи паркомястото на основание засегнато абсолютно материално право на засегнатия.

По същия начин нищожни ще бъдат и учредени ипотеки, които имат за обект паркоместа. Към настоящия момент не ни е известно банка да приема за обезпечение подобни негодни за обезпечение на вземания обекти, но в чисто теоретично отношение подобна нищожност ще се отрази неблагоприятно върху процесуалните права на кредитора. Същият няма да е в състояние да започне изпълнителен процес в който да се стигне до публична продажба на паркомястото, тъй като то просто не съществува като вещ. Действително, могат да се намерят способи при които кредиторът може да разчита на цената на вземанията само от облигационен характер, които длъжникът би могъл да има относно паркомястото, но те биха били един твърде несигурен и неефективен вариант за удовлетворение на кредитора.

В заключение можем да обобщим, че чл. 26 (2) от ЗЗД дава достатъчни основания за нищожността на всички отчуждителни договори като продажба, замяна, дарение и други, без значение, че са били сключени надлежно в изискваната нотариална форма.
Към момента не малка част от колегите твърдят, че положението с паркоместата не е законово уредено и приканват законодателя да вкара в дневния си ред решаването на един, според нас, абсолютно несъществуващ проблем. Факт е, че специализирана нормативна уредба която да регулира сделки с паркоместа не съществува, но нима всички аргументи до тук означават липса на ясни правила? Разбираемо е, че защитавайки интересите на строителите да могат законово да прибират допълнителни суми от продажбата на тези паркоместа, те съзнателно губят възможността да преценят и някои очевидни факти, които правят „решаването“ на проблема със свободната продажба на паркоместа още по-невъзможен.

На първо място това е очевидната приложимост на чл. 33 от ЗС, който задължава при отчуждаване на идеална част, същата да се предложи първо на останалите съсобственици. Очевидно е, че паркоместото се третира все повече като принадлежност, следваща главния имот. Различна от тази хипотеза би лишила от смисъл и изискването за минимален брой места за паркиране спрямо броя на самостоятелните обекти в сградата и обезсмисля същото, ако тези паркоместа не обслужват именно тези обекти. От друга страна трябва да си зададем въпроса възможна ли е покупка в сграда, където не притежаваш реални части да платиш само за идеални такива?

По наше мнение едва ли скоро ще станем свидетели на нормативна промяна в този смисъл, а още по-малко такава би могла да обхване вече съществуващите паркоместа. Съществува предложение от нотариалната камара за законови промени с обратно действие, но всеки уважаващ себе си юрист знае, че такава мярка е риск от правен хаос.

Повече от ясно е, че нови правила задължиха строителните предприемачи да подсигуряват места за паркиране, което е свързано с определени инвестиции за тяхна сметка, но считаме за голяма грешка да се търси начин за заобикаляне на закона или лобиране за промяната му в опит да се прибере още някое друго евро.
Мнение Публикувано на: 20 Дек 2011, 11:30
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Купуваш паркомясто - 15 000 евро на вятъра
Публикувана: Понеделник, 11-ти Юли 2011, автор(и): Лиляна Клисурова, София Терзийска
ИзображениеИзображение
Средно по 10 000 евро вървят местата за автомобили в подземните паркинги.

Продажбата на паркоместа е незаконосъобразна. Това предупредиха депутати от ГЕРБ, които са се заели да обмислят как да се регламентира нормативно този проблем.

Много често срещаме оферти за продажба на жилища заедно с паркоместа, за които се калкулира цена. Терминът “паркомясто” обаче не съществува в законодателството ни, затова не може да бъде продавано, коментира Емил Радев от ГЕРБ.

Той обясни, че нито една агенция или строител не продава реално място за паркиране. Вариантите били два - или се продава право на ползване върху част от терена, обособено като паркомясто с граници, или се продават идеални части от терена или подземния паркинг, но без ясно обособено право на собственост върху съответното място.

Правото на ползване обаче е непрехвърлимо право, защото е вещно и не носи автоматично собственост, обясни Радев. Така след години, когато даден собственик на апартамент реши да го продаде, той не може да продаде заедно с него своето паркомясто, независимо че то е записано в нотариалния му акт и той е платил за него.

Когато пък са продадени идеални части от терена за паркомясто, те не вървят с точно очертано такова, защото не фигурират в кадастъра. Така собственикът трябва да си плати допълнително и за право на ползване върху закупената вече от него идеална част, за да очертае точно мястото за своята кола. Но то отново не фигурира в кадастъра и не може да се продаде, коментира Радев.

Допреди 1,5-2 г. имаше много разнопосочна практика в службите по вписвания за тези сделки, но повечето от тях минаваха, обясни юристът. С въвеждането на кадастъра обаче паркоместата не фигурират в него и няма на какво основание да се впишат. По Закона за устройство на територията те не представляват самостоятелни обекти, допълни той.

Затова депутати от ГЕРБ са сигнализирали регионалното министерство и настояват при следващите промени в закона да се въведе легална дефиниция за паркомясто, която да му даде правен статут.

Въпреки желанието ни не можем сами да тръгнем да променяме закона само заради това, защото това е много сложен и навързан и не може просто да допишеш една норма, без тя да даде отражение на поне 5-6 други разпоредби, обясни Радев.

Ако паркомястото станело обособен обект, това щяло да носи и възможност за учредяване на право на строеж.Затова трябвало и да се предвиди ограничителна възможност, за да не се окаже в един момент, че на мястото на дадена кола има издигнат магазин или ресторант.

Освен това трябва да се даде ясна дефиниция, че тротоарът пред сградата, въпреки че е на частния терен, не може да се обособява като самостоятелно паркомясто, категоричен е юристът от ГЕРБ.

ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА

Ниски коли и джипове не влизат заради високи рампи и тесни тунели
Освен проблема със статута на подземните паркоместа съществува и друг. Много от хората, които си купиха такива срещу няколко хиляди евро в новите сгради, продължават да оставят колите си извън тях, защото те не могат да влязат.

На места проблем са рампите, които са твърде високи и особено по-ниските автомобили не могат да минат. На други - тесните тунели и маневрените “улици", по които не могат да минат, нито да завият, а какво остава да обърнат. Най-много от това страдат собствениците на по-големите коли и на джиповете.

За тях често не са пригодени и асансьорите в сгради в центъра, с които се свалят автомобилите, когато няма възможност за нормален подход към подземните паркинги. Те или не са достатъчно широки, или не могат да поемат толкова голяма тежест.

Притежателите на подземни паркоместа понякога се сблъскват и с друг проблем - строителят да не се е погрижил за наличието на ток в подземието например. Той се е оттеглил след издаването на сградата и собствениците не успяват да си го пуснат с години. (24часа)

Вървят между 5000 и 15 000 евро
Средно 10 000 евро е цената на подземните паркоместа, които се продават в София, показва справка в специализираните сайтове за имоти. По данни на брокерите те вървят между 5000 и 15 000 евро в зависимост от местоположението на сградата и търсенето в района.

Оферти за продажба на самостоятелни паркоместа обаче са по-малко в сравнение с тези за гаражи или гаражни клетки. Тези, предлагани само като паркоместа, обикновено са в нови сгради в квартали, където строителният бум бе най-силен. Не всички бяха продадени заедно с апартаментите и останаха на свободния пазар.

Сделки само с подземни паркоместа се сключват по-трудно заради неяснотите за статута им, казват брокерите и строителите. С надземни пък въобще няма. Такива не се и оферират вече, макар в строителния бум някои предприемачи да бяха предвидили да продават свободните площи около сградите за "настаняване" на коли. Според специалистите никъде в нормативната база не съществува обект "надземно паркомясто".

Техните наблюдения показват, че някои нотариуси отказват да подпишатдоговор за покупка на подземно паркомясто, защото са на мнение, че то не може да се продава самостоятелно. Изходът бил да се купи или съответно продаде заедно с апартамента, за да се води негова прилежаща част, както е случаят с мазетата. Те не са самостоятелни единици, които се купуват или продават отделно. И мазетата, и паркоместата не разполагат с ясни граници и кадастрални схеми, казват експертите.

Един от изходите е общият подземен паркинг да се раздели на съответните идеални части, колкото е броят на местата, ите да се прехвърлят на желаещите да ги купят. След това може да се подпише протокол, с който да се опише начинът на ползване и правата на всеки собственик. Въпреки това пак има опасност да се стигне до проблеми.

Ето защо специалистите съветват да се промени нормативната база и там да се регламентира и узакони наличието на подземни и надземни паркоместа. Те се появиха масово след 2006 г., когато строителният бум бе в разгара си и бяха направени промени в закона за устройство на територията. Според тях на определена реално застроена площ трябва да отговарят определен брой места за паркиране.

За да не губят място, повечето строители започнаха да ги правят на подземните нива без преградни стени и врати (както са гаражите) и ги разчертаха само с боя. Това обаче не им даде статут на самостоятелни обекти, които могат спокойно да се купуват и продават.

Въпреки проблемите хората продължават да купуват паркоместа особено при намаляване на възможностите за свободно паркиране по улиците и в междублоковите пространства, показват наблюденията на брокерите.

Те уточняват обаче, че всички желаещите трябва да са наясно с трудностите, които могат да възникнат. Една от тях е, че ако решат да продават, това трябва да стане едновременно с апартамента. И в момента брокерите твърдят, че повечето сделки са такива. Оферира се малко по-висока цена, в която влизат жилището и прилежащото му паркомясто и/или мазе, ако има.
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА
Мнение Публикувано на: 12 Юли 2011, 08:14
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Много полезна и изчерпателна тема.Беше наслада за изстарадалата ми от океана от правно невежеството юридическа душа.

Много жалко че скоро не е имало дискусии по нея. Какво стана с предложението за законодателни промени, което се е продготвило миналата година?

Отново си блъсках главата в този проблем, така намерих темата.

Споделям по-скоро тезата, че паркомястото няма всички характеристика на ВЕЩ, което много усложнява определянето на правния му статус.То няма материален субстрат, с оглед правната стабилност считам че е недопустимо да променяме такива базови за правото дефиниции като "Какво е вещ?" заради него. Но и това, че е практиката го направи обект от гражданския оборот, също не може да се пренебрегва повече.
Отделна болна тема е очевидната приложимост на чл.33 от ЗС, предвид практиката на ВКС и конкретно цитираните тук решения. Въпрос само на време да се появат такива дела. Задължението при отчуждаване на идеална част да се предложи обекта първо на съсобствениците, в случая е в колизия с духа на закона, който като че ли третира гаража/паркомястото все повече като принадлежност следваща главния имот подобно/вместо тавана и мазето. Необходима е специална норма която да преодолее действието на чл.33 от ЗС. Евентално е необходима и специална норма, която да обяви паркомястото /не гаража/ за принадлежност на жилището/офиса/магазина. Изискването за минимален брой места за паркиране и площта им, съотносим с броя на самостоятелнита обекти в сградата се обезсмисля, ако тези паркоместа не обслужват по предназначение именно тези обекти.

От всичко изчетено и тук и в Лекс-а и правната периодика стигнах до извода, че за всички колеги е безспорно, че едно разпределение на ползването на определените с инвестиционния проект паркоместа между съсобствениците на идеални части от гаража/ двора в частта в която е определен да се ползва за паркиране ще е юридически стабилно и безспорно. Проблемът е получаването във времето на изискуемото съгласие на съсобствениците, особено бъдещите такива.

Предлагам следната законодателна промяна, по аналогия на Чл. 2. от Закона за управление на етажната собственост и то именно в него:

ОСОБЕН РЕЖИМ НА ПОЛЗВАНЕ НА ПАРКОМЕСТАТА

Чл.2А(1) Разпределението на ползването на паркоместата, определени като граници, площ и разположение съгласно одобрените инвестиционни проекти и разположени в подземен или надземен покрит или открит паркинг или върху прилежащите площи към сгради в режим на етажна собственост, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на идеални части от самостоятелните обекти в които са разположени паркоместата.

(2) Договорът по ал. 1 се вписва по партидата на самостоятелния обект-подземен или надземен покрит или открит гараж или паркинг в който са разположени паркоместата и по партидите на самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна собственост,към която са прилежащи площите предназначени за паркиране/гариране.
(3)Договорът по ал. 1 е противопоставим на съсобствениците и на последващи приобретатели.



Поне колкото мислих дотук ми изглежда, че така се решават всички проблеми на които се натъкнах досега: не е вещ и не го обявяваме за вещ по необходимост; донякъде е принадлежност и може да следва главния имот и да се вписва по идентификатора на главния имот.тук се раздвоявам честно казано. След като е разпределено и вписано разпределението на ползване то добива достатъчен стабилитет за да е допустимо на така индивидуализирания обект да се присвои някакъв под-идентификатор спряма паркинга като сграда или УПИ-то - подобно на вписването на тежести към имота ипотеката си има отделна партида, но следва имота и излиза на справката за имота - тук вече не разбирам, не мога да си представя кака може да стане. Ако се приеме да няма отделен идентификатор и да е принадлежност към самостотоятелен обект ще има този "минус" е че паркомястото няма да може да бъде обект на самостоятелна прехвърлителна сделка, но това е духа на закона- към всеки апартамент да има поне едно паркомясто. Ако е гараж, си остава самостоятелен обект. От друга страна, дори да останат принадлежност няма пречка за отдаването им под наем нито за ипотекирането им - но последното заедно с главния обект.
Ако паркомястото НЕ стане принадлежност, това право на собственост на идеални части съчетано с това специфично разпределение на ползването ще бъде и отчуждимо. Следователно ще е допустимо учредяване на право на ползване, защото ще има реална част от УП/сградата и респективно и ипотекиране на това право на ползване, отделно от обектите в сградата. Но при всички случаи ипотеката ще е в пъти по-стабилна от ипотека с невъзможен предмет. Това е много подходящо, защото ще направи възможни прехвърлителните сделки с паркоместа като самостоятелни сделки в това число и когато паркинга е самостоятелна сграда изцяло с това предназначение. Много по-евтиния строеж на сграда в която се продават не гаражи, а само паркоместа ще направи чувствително по-рентабилен и строежа на многоетажни паркинги.
Де факто предлагам едно "квалифицирано" разпределението на ползването. То е облигационно и безсрочно и ...безспорно действително. Използването по аналогия на вписването по партидата на самостоятелния обект и непротивопоставимостта на бъдещи приобретатели преодолява веднъж необходимостта от съгласието на всички настоящи и бъдещи собственици още при първата продажба, после и при последващи отчуждавания, и същевременно и гарантира запазване на разположението на паркоместа, съгласно одобрените инвестиционни планове, тъй като те са неслучайно разположени и по формаи по площ, и подходите за маневриране и достъп също са изчислени и разположени с оглед безопасно маневриране. Елиминира се възможността етажните собственици по собствено решение да променят разпределението на паркоместата, както помежду си, така и по начин, който не би бил одобрен при построяването на обекта и така се елиминира възможно заобикаляне на закона.
Паркомястото се индивидуализира и отпада и възможността за законното ползване на едно паркомясто от произволен собственик /както е де юре сега предвид притежаването само на идеални части/

Ще са необходими промени и на поне 2-3 други места, например в Закона за собствеността, алинея към чл.33 която да е специална спрямо нея и да дава приоритет на първи купувач, на купувача на самостоятелния обект, който паркомястото обслужва и след това на собствениците на идеални части и на самост обекти в ЕС; Правилника за вписванията, относно подлежащите на вписване актове и в Наредбата на Столична община, в която се забранява смяната на предназначението на гаражите - да се добавят и паркоместата.
Мнение Публикувано на: 07 Юли 2011, 23:21
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Адмирации за новата ал.3 !

Искрено съжалявам, че едва сега се включвам в дискусията...
Абсолютно подкрепям тезата на Каранедев.
ТО-паркоместото Е самостоятелен обект. Индивидуализирано е, има конкретно определени граници и фиксирана площ от възникването си -в проекта, ОДОБРЕН от компетентния орган. Отговаря на нормативно установени изисквания. Има собствено - уникално предназначение, ПЛАЩАТ му се данъци. При проектирането му не са "драснати" 3-4 черти ей така както си мислят голяма част от тези, които НЕ са се занимавали с архитектурно проектиране. Винаги се разработва план на движението с възможностите за маневриране и паркиране на автомобилите... и т.н. Всякакви спекулации с липса на стени и как било построено, намирам за крайно неуместни и неподкрепени с аргументи. Границите могат да съвпадат, но не са стени, огради, бои и т.н. Твърдя горното опирайки се на не малък опит в строителството и от скоро - в правото.


Но преди всичко искам да изтъкна един чисто практичен положителен феномен - кое налага съществуването му.
При риска да се избият съседите кой ще има право да спира на и без това малкото места, то по-добре е правата да са урегулирани изначале, а последното ще доведе до спокойно и мирно съжителство и не е ли в крайна сметка ТОВА една от целите.

И НЕ на последно място - какво става с всички тези хора, които до момента са си закупували правото на спокойствие и сигурност?!? Защото покупката на вещ не означава само право на собственост...
Мнение Публикувано на: 22 Юли 2010, 09:08

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта

Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов