КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 16 Юли 2020, 16:05

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Добави отговор
Потребителско име:
Заглавие:
Писане на мнение:
 

Усмивки
:D :) ;) :( :o :shock: :? 8-) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen: :geek: :ugeek:
Големина на шрифта:
Цвят на шрифта
Настройки:
BBCode е Включен
[img] е Включен
[flash] е Изключен
[url] е Включено
Усмивките са Включени
Изключи BBCode
Изключи усмивките
Недей автоматично да правиш URL адреси
Потвърждение на мнението
За да се предпази писането на ботове, администратора изисква да въведете код за сигурност. Ако имате проблеми с код-а свържете се с администратора.
Код за потвърждение:
Въведете кода от изображението.
   

Преглед на тема - Невписана цесия не поражда действие
Автор Съобщение
  Заглавие:  Невписана цесия не поражда действие  Отговори с цитат
РЕШЕНИЕ
Номер 196/ 30.10.2009 г. град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд Търговско отделение
На двадесети октомври Година 2009 в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
Секретар Е.Т.

Прокурор

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер 477 по описа за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на „З. Ш.” АД гр. С. срещу решение №303/26.05.2009 г. и допълнително решение от 25.06.2009 г. по т.д. №37/2008 г. на Добрички окръжен съд и въззивна жалба на „А.СС” ЕООД гр. Г. Т. срещу същото допълнително решение.

Въззивникът „З.Ш.” АД гр. София счита обжалваното решение от 25.05.2009 г. за неправилно, евентуално за недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, поради което моли за неговата отмяна ведно с присъждане на разноски. Въззивникът навежда доводи за недопустимост, евентуално за неправилност и на обжалваното допълнително решение от 25.06.2009 г. и моли за неговата отмяна.

„А.СС” ЕООД гр. Г. Т. оспорва жалбите на „З.Ш.” АД гр. С., счита същите за неоснователни и моли за оставянето им без уважение.

Въззивникът „А. СС” ЕООД гр. Г. Т. обжалва допълнителното решение от 25.06.2009 г., като противоречащо на закона чл.179 ЗЗД и чл.19 от Правилника за вписванията, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което се уважи искането за заличаване на вписаната договорна ипотека.

Въззиваемата страна „З.Ш.” АД счита въззивната жалба на „А.СС” ЕООД за недопустима поради просрочие и липса на правен интерес.

Въззивните жалби са подадени в срок. Конкретно - съобщението за изготвеното допълнително решение е връчено на „А.СС.” ЕООД на 14.07.2009 г., видно от извършеното върху него отбелязване, а въззивната жалба е постъпила в ДОС на 28.07.2009 г., поради което същата не се явява просрочена.

Жалбите са подадени от надлежни страни срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Варненският апелативен съд с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните по първоинстанционното и въззивното дело даказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум „А.СС” ЕООД гр. Г.Т. е предявило срещу ”З. Ш.” АД гр. С. при условията на обективно кумулативно съединяване искове за: 1. установяване по съдебен ред недействителността на договорна ипотека №4 т.VІа рег.№2215, д. №586/2003 г. на нотариус, вписан под №313 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – гр. Генерал Тошево, вписан в службата по вписванията в РС – Г. Т., обезпечаваща задължението на ищеца спрямо ответника по договор за стоков кредит от 05.06.2003 г., предвид обстоятелството, че сделката за стоков кредит не е произвела действие, което предвид акцесорния характер на ипотеката обосновава извода за нейната недействителност, както и поради това, че сумата, за която е учредена ипотеката е определяема т.е. неизвестна, а не определена и 2. иск за заличаване на вписаната договорна ипотека.

Самият ищец е квалифицирал предявените искове, като такива по чл.97 ал.1 ГПК и чл.179 ЗЗД. Съдът не е обвързан с квалификацията на спорното право, дадена от ищеца и сам следва да го квалифицира.

Съобразно предявената искова молба, настоящият състав приема, че съдът е сезиран с искове по чл.97 ал.1 ЗЗД вр. с чл.26 ал.2 ЗЗД и вр. с чл.170 ЗЗД, както и с иск по чл.179 ЗЗД. Исковата молба е редовна и очертава ясно предмета на спора.

Твърдяната от него недействителност на договорната ипотека ищецът обосновава с несъществуване на главното задължение и акцесорния характер на ипотеката, обезпечаваща изпълнението на това задължение. Видно от приложените към делото доказателства, налице е влязъл в сила съдебен акт, постановен между същите страни по частични искове за заплащане паричната равностойност на 2 181,998 т. пшеница по договора за стоков кредит от 05.06.2003 г., изпълнението на който договор е обезпечено с договорна ипотека учредена с н.а. №4 т.VІа рег. №2215 д. №586/2003 г. на нотариус №313 с район на действие РС – Ген. Т., искова претенция за мораторни лихви, за неизплатено възнаграждение по същия договор и за договорна неустойка, предмет на в.т.д. №21/2007 г. на ВАпС, образувано по въззивна жалба срещу решението по т.д. №138/2004 г. на Добрички окръжен съд. С решението си въззивната инстанция е приела исковите претенции за неоснователни и ги е отхвърлила. ВКС на РБ с решение по т.д. №431/2007 г. е оставила в сила решението на ВАпС по т.д. №21/2007 година. По същото са подадени молби за отмяна по реда на чл.231 ГПК от „З. Ш.” АД и „С. Б.” ЕООД гр. Д., по които ВКС се е произнесъл със свое решение от 29.05.2008 г. ги е оставил без уважение. За разликата над отхвърлените части по горните искове до пълния им твърдян от ищеца „З. Ш.” АД размер е образувано друго производство пред ДОС по т.д. №189/2006 г., прекратено от окръжния съд като недопустимо. Прекратяването е потвърдено от въззивната инстанция и от ВКС. Съдилищата са приели, че с отхвърляне на частичния иск с влязло в сила решение, неговата СПН се разпростира и върху останалата част до пълния размер на вземането.

Следователно налице е СПН относно спорното право между страните по делото и съдът е длъжен да я зачете. Отнесено към настоящия спор, това означава, че със СПН е отречено правото на вземане на ищеца по договора за стоков кредит от 05.06.2003 г. поради отсъствието на доказателства за предаване на пшеницата от ищеца „З.Ш.” АД на ответника „А.СС.” ЕООД. Фактическият състав на договора за стоков кредит предвид това, че реална престация не е осъществена, не е завършен, което обуславя неговата нищожност.

Учредената договорна ипотека обезпечава вземането на „З. Ш.” АД, като кредитор, от „А.СС” ЕООД, като кредитополучател и ипотекарен длъжник по договора за стоков кредит от 05.06.2003 г. с предмет 2 181,998 т. пшеница. След като договорът за стоков кредит е нищожен, главното вземане не съществува. Ипотеката е вещно и неделимо право, обременяваща определен недвижим имот на длъжника или трето лице за обезпечаване на определено вземане. Тя е вещно, акцесорно, неделимо право. Ако вземането е недействително, както е в конкретния случай, не може да съществува и ипотеката, тъй като ипотечното право следва съдбата на вземането, което обезпечава.

Поради изложените по-горе съображения съдът приема, че ипотечният договор е недействителен, което обосновава извода за основателност на предявения иск.

Договорната ипотека е недействителна и на още едно основание, това по чл.170 ЗЗД поради неопределеност на обезпеченото вземане. Сумата, за която ипотеката се учредява трябва да бъде посочена в ипотечния договор и да е определена чл.166 ал.2 ЗЗД. В случая тъй като вземането е непарично, страните е следвало съобразно нормата на чл.167 ал.2 ЗЗД да посочат сумата, за която се учредява ипотеката, вместо паричната оценка на задължението да е относително определена чрез остойностяване на договореното количество пшеница по цена на Софийска стокова борса към 31.10.2003 г.. Следва обаче да се съобрази, че недействителността по чл.170 ЗЗД предполага валидно възникнало и съществуващо действително вземане, предмет на обезпечаването, което в случая не е налице.

Обстоятелството, че ответникът е прехвърлил с договор за цесия от 17.01.2007 г. вземането си по договора за стоков кредит и правата си по учредената договорна ипотека на „С. Б.” ЕООД не се отразяват на изхода на делото. Съгласно чл.171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и трябва да е и вписано в имотния регистър. Тези изисквания на закона са в кумулативна даденост, поради което при отсъствието на доказателства за вписване на договора за цесия в имотния регистър, същият не е породил своето действие. Последното безспорно се установява от удостоверение №708/08.07.2009 г. на службата по вписвания гр. Г. Т.

Предвид изложеното като е признал с решението си от 26.05.2009 г. за установено по отношение на страните недействителността на договорната ипотека, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Обжалваното допълнително решение от 25.06.2009 г. настоящият състав на съда намира за процесуално недопустимо по следните съображения:

„А.СС” ЕООД е предявило срещу „З. Ш.” АД и иск по чл.179 ЗЗД за заличаване вписването на ипотеката. Постановявайки допълнителното решение по реда на чл.193 ГПК, съдът не се е произнесъл по този иск. Вместо това е постановил отмяна на нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека. Отмяна на издаден охранителен акт е предвидена в хипотезата на чл.431 ал.2 ГПК /отм./ при уважаване иска на трети лица срещу лицата, ползващи се от акта, която хипотеза безспорно не е налице, тъй като в случая ответникът и ищецът са страни по сделката. Съгласно чл.19 ал.1 от Правилника за вписванията, заличаване на вписването на ипотеката /чл.179 ЗЗД/ става и въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването т.е. съдът е сезиран с такъв иск и дължи произнасяне по него.

Като се е произнесъл по друго искане, каквото ищецът не е навел по делото, окръжният съд е постановил недопустимо допълнително решение, което на осн. чл.209 ГПК /отм./ следва да се обезсили и делото върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения по чл.179 ЗЗД иск.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.64 ал.1 ГПК /отм./ на ищеца-въззиваем се присъждат сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 2 800 лв. – адв. възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №303/26.05.2009 г. по т.д. №37/2008 г. на Добрички окръжен съд.

ОСЪЖДА „З. Ш.” АД гр. С., ул.”Д. Х.” №4 вх.А ап.1 да заплати на „А..СС” ЕООД гр. Г.Т., ул.”В. А.” №2 на осн. чл.64 ал.1 ГПК /отм./ сумата от 2 800 лв., разноски за въззивната инстанция.

ОБЕЗСИЛВА допълнително решение от 25.06.2009 г. по т.д. №37/2008 г. на Добрички окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения от „А.СС” ЕООД гр. Г. Т. срещу „З. Ш.” АД гр. Сиск по чл.179 ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Мнение Публикувано на: 08 Май 2012, 10:53

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов