КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 11:06

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Добави отговор
Потребителско име:
Заглавие:
Писане на мнение:
 

Усмивки
:D :) ;) :( :o :shock: :? 8-) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen: :geek: :ugeek:
Големина на шрифта:
Цвят на шрифта
Настройки:
BBCode е Включен
[img] е Включен
[flash] е Изключен
[url] е Включено
Усмивките са Включени
Изключи BBCode
Изключи усмивките
Недей автоматично да правиш URL адреси
Потвърждение на мнението
За да се предпази писането на ботове, администратора изисква да въведете код за сигурност. Ако имате проблеми с код-а свържете се с администратора.
Код за потвърждение:
Въведете кода от изображението.
   

Преглед на тема - статута на паркоместата - законодателни промени ...
Автор Съобщение
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
08/03/2012
Доклад на комисия
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. №: 253-03-32/13.03.2012 г.
ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202–01–10, внесен от Министерски съвет на 08.02.2012 г.

На свое заседание, проведено на 8 март 2012 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202–01–10, внесен от Министерски съвет на 08.02.2012 г.

На заседанието присъстваха представители на министерство на регионалното развитие и благоустройството: г-жа Таня Милева – началник на Политическия кабинет, г-жа Лидия Станкова - дирекция „Устройство на територията”, г-жа Стоянка Илова – дирекция „Правна” и г-жа Милка Гечева от Дирекция за национален строителен контрол.

Законопроектът беше представен от името на вносителя от г-жа Милева.
В него се предлага промяна в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие, като се предвижда същите да се регламентират в един закон – Закона за регионалното развитие, който да уреди обществените отношения, свързани с разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документите за стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие, както и въпросите, свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им.
Отменят се разпоредбите от закона за устройство на територията, касаящи създаването на сегашните документи на стратегическото устройствено планиране в глава пета „Устройствени схеми”, и в глава седма, раздел ІІ „Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми”. Заличава се понятието „устройствени схеми” навсякъде, където е употребено в закона, както и в други закони, и същото се заменя със съответно ново понятие по Закона за регионалното развитиe.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвижда промяна на Закона за регионалното развитие относно разработването на видовете документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за различните териториални нива.
Прецизират се процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите, като се предлагат изменения, целящи облекчаване на административните пречки пред бизнеса при гарантирана защита и на обществения интерес.
Усъвършенства се административния контрол по устройство на територията и строителството с ясно разграничаване правомощията на контролните органи на общинските администрации и на Дирекцията за национален строителен контрол и същевременно се увеличават правомощията на органите на местното самоуправление и местната администрация.
Прецизират се правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в строителния процес.
Предлагат се промени, свързани с изискванията за упражняване на дейностите по оценка на инвестиционния проект за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършване на строителен надзор. Предвижда се изменение в режима за извършване на тези дейности - от лицензионен в регистрационен, допълват се изискванията за регистриране на консултантската дейност и на отговорността и задълженията на консултантите, както и завишаване на санкциите.
Прецизират се отделни разпоредби в частта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството, въвеждането в експлоатация и поддържане на строежите в експлоатационна годност, анализът на които показва, че създават предпоставки за противоречива административна и съдебна практика, както и разпоредби, свързани с възможността за оспорване на административните актове по прилагането на този закон.
В дискусията взеха участие народните представители Искра Фидосова, Емил Радев, Четин Казак, Янаки Стоилов и Юлиана Колева.
Изказа се становище относно § 90, който определя правния режим на гаражите и паркоместата. С него гаражите и паркоместата се уреждат по един и същи начин. Сега в практиката по отношение на гаражите, няма проблем. Те са самостоятелни обекти и като такива са обект на правна сделка. Предложеното законодателно решение към сделките с гаражите да се прилага чл. 33 Закона за собствеността – режима на съсобствеността, не е удачен. Същият има за цел да охранява правата на съсобствениците на един имот, а при сделка с гараж, чии права ще се охраняват, при положение че не е налице съсобственост?
По друг начин стои въпросът с паркоместата. В някои случаи паркоместата са част от прилежащия терен на сградата, а в някои случаи те са собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сградата или на част от тях. Като паркоместа те следва да бъдат определени като такива с инвестиционния проект, да се определи тяхната собственост и да се ползват на договорна основа. Не може със закон да се забрани паркомясто да не се ползва от лице, което няма собственост на самостоятелен обект в сградата. Законът може единствено да забрани промяната на предназначението на паркоместата.
Акцентира, че въпреки съществуващият реален проблем с паркоместата не може да се стига до крайности – ограничаване конституционното правото на собственост върху гаражи и паркоместа. Не може със закона да се въведе задължение паркоместата и гаражите да бъдат собственост само на лицата в сградата.
Подчерта се, че трябва да се отговори на въпроса каква е концепцията и дали оттук нататък собственикът отделно ще се разпорежда с жилището и с гаража, този, който не е обособен като отделен гараж извън самите сгради. Трябва първо да се отговори на въпроса каква е концепцията за уреждането напроблема, за да търсят и съответните правни форми.
Изтъкна се, че проблема не се решава в законопроекта. При проектиране на сграда броя на паркоместата трябва да е равен на броя на самостоятелните обекти в сградата, а самите паркоместа не са уредени като самостоятелен обект на собственост. В страната съществуват различни сделки с паркоместата – продажба право на собственост, продажба на ид.ч. от терена, протоколи за разпределение право на ползване. Трябва да се помисли да се уреди статута на паркоместата в подземните паркинги в сграда, на такива на отделен терен, освен в този закон, в Закона за собствеността и други нормативни актове, уреждащи тази материя.

Предвижда се да отпаднат чл. 133 и чл. 135, ал. 6, а с § 117 се въвежда обратно действие на новите общи устройствени планове, което означава спиране прилагането на част от заварените подробни устройствени планове. С предложените промени в процеса на изработване на нови общи устройствени планове да не могат да се инициират процедури за нови подробни устройствени планове и за изменение на действащи такива, а приемането на един общ устройствен план е дълга процедура – 3-5 години, което законодателно решение на практика означава преустановяване на всички инициативи за реализация, за които е необходимо влязъл в сила подробен устройствен план. § 117 противоречи и на чл. 17 от Конституцията на Република България, който предвижда че „принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Ако с новия общ устройствен план е предвидено мероприятие за задоволяване на общински или държавни нужди по смисъла на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост, то собствениците на засегнатите имоти ще бъдат отчуждени и обезщетени по реда на тези закони, като за целта се изисква приемането на нов или изменение на действащия подробен устройствен план и след влизането му в сила да бъде проведено отчуждаването. Паричното обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, т.е. обезщетението ще бъде определено в съответствие с предвиждането на заварения подробен устройствен план.
В законопроекта не е предвидена възможност за обезщетяване на собствениците на поземлените имоти за претърпени вреди в резултат на приемането на новия общ устройствен план и осуетяване на прилагането на заварените подробни устройствени планове. Производството по приемането на общ устройствен план е необжалваемо, което води до липса на възможност за правна защита и противоречи на Административно-процесуалния кодекс и чл. 56 от Конституцията.
Изразиха се резерви по отношение ал. 1 на § 117. С нея се създава възможност докато липсва или се изготвя общ устройствен план, да се изработват подробни устройствени планове по някакъв повод. С тази преходна разпоредба се предвижда, че те запазват действието си, ако не противоречат на предвижданията на общия устройствен план. Това означава, че се допуска след като вече е налице одобрен подробен устройствен план той да бъде обезличен и на негово място общият устройствен план да предвиди нещо друго.
Изказаха се становища за категорична не подкрепа на § 117, като се постави въпрос в колко населени места няма влязъл в сила общ устройствен план и защо в мотивите няма нищо разписано, какво налага обратното действие на разпоредбата. Подчерта се, че законодателното решение общия устройствен план да е основание за приемане на подробни устройствни планове е противоконституционно.
В § 35 към чл. 109 се създава нова ал. 3, където се прави изключение, че подробен устроествен план може да се разработва и без действащ общ устройствен план - за обекти публична държавна или публична общинска собственост. Получава се една законова неравнопоставеност – за държавата или общините се прави изключение, а за бизнеса – се прилага правилото за наличието на общ устройствен план, т.е. инвестиционни намерения от частен характер ще се осъществяват, само ако има общ устройствен план. Поставя се въпроса ще могат ли общините да приемат общ устройствен план, като се има предвид тяхната хронична финансова недостатъчност, а в преходните разпоредби няма срок за приемането от общините на общ устройствен план.
В хода на дискусията статистиката подадена от вносителите, показва че 33 % от общините имат актуален общ устройствен план, а от останалите – някои са в процес на възлагане, изработване, съгласуване, но не са стигнали до приемане с решение на общинските съвети.
Акцентира се разпоредба на § 37 се предлага при положение, че повече от територията на страната няма изработен общ устройствен план. Това от своя страна означава създаването на роблем на българските граждани, които искат да строят, на инвеститорите, които в тези населени места искат да инвестират, защото всичко това минава през приемането на подробен устройствен план.
Предложи се да се разпишат текстове, с които да се даде срок на общините за изготвяне на общ устройствен план, като се предвиди и финансиране от страна на държавата, както и административно наказателни разпоредби за неизпълнение на задължението за приемането на общи устройствни планове в срок.
Членовете на Комисията по правни въпроси се обединиха около становището за отпадане на § 35, 37, 90 и 117.
Подчерта се, че за пореден път се предлага с преходните и заключителни разпоредби (§ 139) да се изменя цялата философия на действащ закон – Закона за регионалното развитие. Това по същество и по изискванията на Закона за нормативните актова е за отделен закон за изменение и допълнение.

След проведената дискусия и обсъждане, с 14 гласа „за”, 3 гласа „против” и 5 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 202–01–10, внесен от Министерски съвет на 08.02.2012 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

ИСКРА ФИДОСОВА
Мнение Публикувано на: 17 Окт 2013, 09:05
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Внесени законопроекти

Информация за законопроект
Име на законопроекта Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията

Сигнатура 202-01-10
Дата на постъпване 08/02/2012
Сесия Осма сесия
Текст на законопроекта PDF формат RTF формат
Вносители Министерски съвет

Разпределение по комисии
Мнение Публикувано на: 09 Фев 2012, 14:17
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Поредното доказателство, че "процесът на законотворчество" стартира без предварително изчитане на съществуващата литература и без систематизиране на мненията, дадени от различни професионалисти по повод на конкретния подлежащ на правна уредба въпрос (в случая - за правния режим на паркоместата). Всичко се прави "самостоятелно" от инициатора, от самото началото - като в крайна сметка целта е "да се открие топлата вода"...

Не става ясно каква е концепцията на промените относно паркоместата - дали те са недвижими имоти или ограничени вещни права, дали са самостоятелни обекти или пренадлежност към такива обекти, дали са строеж или част от поземлен имот, дали са право на ползване или сервитут?

Без ясна концепция и разграничаване на основни вещноправни институти, опитът да се намери мястото на паркоместата в съществуващата правна уредба ще доведе до поредната неясна фигура "sui generis".

Законопроектът има своите достойнства, но си личи, че е правен на бързо и без достатъчно вникване. Все пак оставам с надеждата, че изчистването на съществуващите неясноти може да бъде направено в предстоящата част от законодателния процес.

Благодарности на Емил Григоров за положения труд да систематизира и отрази промените :)

Поздрави,
______________________________________________
Стоян Ставру
д-р по гражданско и семейно право

Блог: http://challengingthelaw.com/
Най-четена тема:
"Промените в търговската несъстоятелност (ДВ бр. 101, 2010 г.)"

Dimidium facti qui coepit habet: sapere aude!stoyan_stavru
Мнение Публикувано на: 07 Фев 2012, 16:00
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
ЗАСЕДАНИЕ на Министерския съвет от 1 февруари 2012 г.
......................
......................
Точка 44
Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията

БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на регионалното развитие и благоустройството.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги министри, на вниманието ви е Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Това е един дългоочакван закон, измененията на който се работят повече от година и половина. Множество коментари, срещи, анализи бяха направени по това, какви са необходимите промени, в каква посока да бъдат те. Разбира се, получихме и много коментари, които не можем да приемем по обективни причини, тъй като все пак с един закон, който е основополагащ за строителството във всички сектори на територията на цялата страна, разбира се, няма как, невинаги можем да отразим и промени, които са необходими в други законопроекти.
Основните цели на внасяните промени са няколко. Едната, разбира се, е реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие, където ние предлагаме да бъдат регламентирани много по-ясно видовете документи за пространствено развитие. Също така, с предложения законопроект предлагаме усъвършенстване на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатацията на строежите, включително опростяваме механизма, по който имат възможност чужди фирми за строителен надзор да работят на българския пазар, тъй като неведнъж сме имали случаи, които сме обсъждали с колегите, че е необходим по-добър и опростен ред за това как чуждите фирми за строителен надзор могат да работят на територията на страната.
Друга много важна промяна е разграничението на правомощията между общините и ДНСК по въвеждането в експлоатация и разрешението за строеж на обекти, включително контрола по незаконното строителство. Тук имаме ясно разпределение: предлагаме на отговорностите на ДНСК да отговаря за всички обекти от първа, втора и трета категория, а общините да отговарят от начало до край обаче и да носят своята отговорност.
БОЙКО БОРИСОВ: Това ли беше за кметовете на малки населени места, на които не им било удобно да бутат сградите, а да отиваме ние да ги бутаме, защото тях ги е страх и им било неудобно?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В общи линии да, но именно затова разграничаваме и те трябва да носят своята отговорност, да следят един проект, да следят строителството. Те ще се занимават само с категориите четвърта, пета и шеста, а именно, много малки строежи. Големите строежи си ги поема държавата и ДНСК да ги следи, но за малките те трябва да носят своята отговорност. Няма как, тя и в момента е предвидена в закона, но винаги се прехвърля към ДНСК.
Това са най-общо промените. Те са изключително големи по обем. Само съгласувателната ни таблица е 80 страници, тъй като много промени са анализирани. Гледахме го и на Консултативен съвет, и на Съвет за развитие.
Преди заседанието с министър Караджова обсъдихме няколко важни точки, които трябва да се допълнят и се разбрахме да го приемем на вносител, за да ги допълним и да прецизираме още два текста. С това считаме, че ще приключим процедурата по закона.
НОНА КАРАДЖОВА: Даже няма нужда да бъде на вносител, тъй като е ясно, просто за протокола предлагаме, и госпожа Павлова се съгласи, ние сме го уточнили преди това – в новосъздадената алинея 2 на член 7 след думата „урбанизиране” да се добавят думите „нарушени територии”. Това е единствено.
БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 44 с направеното допълнение в ал. 2, чл. 7, така че, Желязков, да се отчете.

......................
......................


Описание на документа
Стенограми
Документен тип: Стенограма Версия: 1.0
Дата на публикуване: 02.02.2012 15:46:13 No. 4
Дата 01.02.2012
Протокол 4
Относно СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА МС, ПРОВЕДЕНО НА 01.02.2012;

Прикачени файлове
Документ Дата на създаване Дата на редактиране
стенограма4.doc 02.02.2012 02.02.2012
Мнение Публикувано на: 06 Фев 2012, 11:26
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Бележки по законопроекта за изменение на ЗУТ относно паркоместата и гаражите

В предишно свое изложение акцентирах върху липсата на правна уредба на т.нар. паркоместа, както и върху спешната необходимост такава да бъде създадена. Българският законодател се оказа по-бърз и решителен от очакваното. От МРРБ обявиха на официалната си интернетстраница (пореден) законопроект за изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), в който наред с много други въпроси, се прави опит за първа регламентация на паркоместата. Успоредно се преуреждат и проблеми на ползването и разпореждането с гаражи, тъй като действително е налице сходна материя.
От новата т. 80 на §5 от ДР на ЗУТ научаваме, че „Паркомясто е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 ЗС, когато представлява:

-реална, обособена част от строеж;
-или ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство".

Така, както е предвидено, паркомястото е нов обект на правото, който ще се яви в две форми: „част от строеж" или „ограничено право на ползване върху реална част от УПИ".



Василев, Л. „Паркоместата и етажната собственост". „Собственост и право", 2008, бр. 12, с. 5.




Много нерешени въпроси повдига дефинирането на паркомястото като „част от строеж". Основното при паркомястото е възможността да се ползва част от земната повърхност или от сграда (в най-широк смисъл на думата), за да се паркира върху него превозно средство. Досега не сме познавали предмет на вещното право паркомясто - нещо, което не е нито поземлен имот, нито гараж, нито каквато и да е друга сграда.

В дефиницията на новото явление законодателят се е побоял да използва термина „сграда" и е предпочел много по-общото понятие (част от) „строеж". Трябва обаче да се има предвид, че под „строеж" по т. 38 на § 5 ДР на ЗУТ се имат предвид не само постройки, но и различни дейности (СМР), които не са сгради. Няма как паркомястото от тази разновидност да е част от нещо различно от „постройка", който термин е легален от десетилетия - чл. 63 и сл. от Закона за собствеността. Не виждам какъв проблем би възникнал, ако вместо неясното и неточно „част от строеж", се запише „част от сграда" или „част от постройка".

Практиката показва, че паркоместата „част от сграда" обикновено представляват обособени пространства от подземни или надземни гаражни етажи. С цел да се даде възможност за паркиране на повече автомобили и за да се спазят технически, противопожарни и други норми на въпросния етаж не се обособяват самостоятелни гаражи, а се ползва общо помещение, което е разграфено на миниатюрни „парцели". Между „парцелите" съществува пространство, което е „ничие", защото е спомагателно и се ползва основно за „път" до паркоместата.

Така, както е предвидено в законопроекта, изглежда, че паркоместата „част от сграда" обхващат като собственост пространството от настилката на пода до тавана на етажа; по съответните контури. Въпросите, които могат да се поставят са няколко:

- има ли право собственикът на паркомястото под каквато й да е форма да го огражда;
- има ли право по някакъв начин да ползва пространството над височината на паркиралата кола или встрани от нея, но в съответния контур.

Считам, че законът трябва - при това чрез изричен текст да отрече тези възможности. Всеизвестна е тенденцията на нашия сънародник да упражнява собствеността си по абсурдни за останалата част от обществото начини. Ако не се предвиди изрична уредба на правата, които паркомястото дава, за един кратък период много от тях ще бъдат трансформирани в гаражи, отрупани с вещи или частично застроени.

Още по-належаща е нуждата законът да уреди „ничията земя" - чия е собствеността; и как ще се стопанисват и управляват вече посочените свободни площи - подходите и про¬ходите към паркоместата, алеите между тях и останалият обем извън този на паркоместата. В големите градове проблемите с паркирането биват толкова драстични, че може да се очакват конфликтни ситуации - опити за ползване на елементи от гаражните етажи от лица без съответните паркоместа, под претекст, че се касае за общи части на етажната собственост.

По мое мнение, законът трябва да предвиди, че свободната част от гаражния етаж е съсобствена само на собствениците на паркоместата, в пропорция съгласно тяхната квадратура. Собствениците на паркоместа имат задължението да поддържат за своя сметка съответните общи елементи и общи части от сградата, които обслужват само паркоместата им. От гледна точка на етажната собственост гаражният етаж е самостоятелен, съсобствен обект. Ако има общи разходи за цялата сграда, собствениците на паркоместа на гаражния етаж би трябвало да поемат пропорционално повече разходи, защото те имат и повече собственост. Тази проблематика на особеното съпритежание, до което води наличието на паркоместа, както и взаимодействието й с уредбата на етажната собственост (за сградата като цяло), е останала изцяло неразработена в разглеждания законопроект, а точно от нея неминуемо ще възникнат най-спорните ситуации.

Не може да не се отбележи, че наличието на паркоместа и на неделима съсобственост върху „общите части" в гаражните етажи води до явление много наподобяващо етажна собственост, само че „хоризонтална" такава - в рамките на гаражния етаж . Законодателят трябва да реши дали за новото явление ще се прилагат общите правила на съсобствеността или ще се приспособяват разпоредби, взети от тези на етажната собственост. При мълчанието на законопроекта колизиите и споровете за правата и задълженията на собствениците на паркоместа са неизбежни. Абсурдно е законът да посочи само какво е паркомясто и да не вземе становище по отношение на пространството извън паркоместата.

Друга възможна хипотеза е паркоместата „част от сграда" да не са част от самостоятелен гаражен етаж,а да са разположени върху елементи от сградата - тераси, козирки, подходи, покриви на подземен паркинг и др. Тук отново може да се постави въпросът за правата, които притежателят има, и отговорът трябва да е същият. Паркомястото дава права само на паркиране, никакви строежи и спомагателни действия не трябва да се допускат върху него. Дори подробният устройствен план да даде възможност паркомястото да се превърне в гараж, то паркомястото като вещно право и само по себе си не дава тази възможност. В общия случай ще е необходимо допълнително учредяване на права - от разновидностите на суперфициарните права - от останалите етажни собственици, тъй като ще е налице разпореждане с общи части.

Различни проблеми поставя втората форма на паркомястото-ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот. Би следвало от дефиницията да се премахне терминът „сервитут", доколкото виждането за вещното право на ползване като вид сервитут отдавна е изоставено и не намира опора в българския ЗС. Ако се търси обща уредба на паркомястото като обект на правото, то би могло да се мисли за премахване на изискването паркомясто да може да има само върху урегулиран поземлен имот. Теоретично е възможно необходимост от паркомясто като право на ползване да възникне и върху неурегулиран, дори горски или земеделски имот, макар това да са доста екзотични хипотези.

При паркомястото-ползване препъни-камъкът е в друга насока. Известно е, че по българската уредба правото на ползване е непрехвърляемо и се погасява със смъртта на притежателя му или с прекратяването на юридическото лице - чл. 56, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗС. Това е едно много голямо неудобство за притежателя му и неговите наследници. Те са под угрозата - без реална причина рано или късно да загубят парко¬мястото си, което е предвидено в инвестиционния проект и за което са заплатили често значителна сума.

На прага сме на реформа на чл. 56, ал. 2 ЗС. Жалкото е, че това се случва по един извънредно плах и неуверен начин. Като не смее пряко да обяви намеренията си с изменение на чл. 56, ал. 2 ЗС, във второто изречение на новата ал. 3 на чл. 200 ЗУТ, авторът на законопроекта акцентира върху необходимостта от спазване на наподобяваща чл. 33 ЗС процедура при разпореждане с гаражи и паркоместа. Ще рече - разпореждане с право на ползване вече е възможно, макар и в ограничената хипотеза на право на ползва¬не - паркомясто!

Всъщност авторите на законопроекта няма от какво да се срамуват, а трябва да бъдат поздравени, че са стигнали до кардинално, но разумно нормативно решение. Съществуват немалко правни системи, при които е допустимо правото на ползване да бъде прехвърляно. При паркоместата това е просто задължително, като в противен случай просто няма смисъл от съществуване на паркомясто-ползване. Със закона задължително трябва да се промени чл. 56, ал. 2 ЗС и чл. 59, ал.1, 2 ЗС, за да не останат съмнения в намеренията на законодателя. Това лесно може да стане с добавката, „освен ако в специален закон не е предвидено друго".

Не могат да се споделят обаче ограниченията при разпореждане с паркоместа в новия чл. 200, ал. 3 ЗУТ, а относно гаражите те са направо абсурдни. За автора на настоящото изложение е напълно неясно какво има предвид законо¬проекта в изречението „Гаражите и паркоместата, които са част от основните обекти в сградата, не могат да бъдат предмет на правни сделки". Ако един гараж или паркомясто е същинска част от друг „основен обект", то той очевидно не е никакъв гараж или паркомясто, ами си е част от т.нар.основен обект. Изречението е ненужно. Ако има проблем, той е в евентуално преустройство и промяна на предназначението на въпросната „част от основния обект". Не виждам къде е смисълът от забрана на разпореждане, което няма как да се случи. Щом проблемът е в преустройството, то преустройството трябва да се забрани.

По отношение на второто изречение на новата ал. 3 на чл. 200 ЗУТ - очевидно се прави опит за наподобяване на чл. 33 ЗС и за въвеждане на право на изкупуване на собствениците на обекти в съответната сграда спрямо наличните гаражи и паркоместа. Това обаче не е казано изрично, а само е посочено, че трябва да се спази подобна процедура!

Ще има ли изкупуване е въпрос, на който в случая няма отговор. Уредбата е изключително неудачна, тъй като при на¬личната редакция би могло да се разсъждава, че неспазването на процедурата води до недействителност на „разпореждането", а не до прилагане по аналогия на чл. 33, ал. 2 ЗС.

Разпоредбата - подобно на чл. 33, ал. 1 ЗС - визира само продажбата, като до този извод се стига от думата „продавачът" при корективно тълкуване. Крайно неудачна е редакцията на нормата и използването в нея на общия термин „правни сделки". Вместо да твори нелепици, законодателят е трябвало просто да препрати към чл. 33 ЗС или да възпроизведе коректно този текст. По него има дългогодишна и трайно установена съдебна практика, а едва ли имаме нужда от юридически неиздържани „нововъведения".

Също неудачно е използването на израза „жилищни и административни обекти в същата сграда". Чисто логически - обратното на „жилищни" е „нежилищни", а не „административни". Ако законодателят е искал да разшири приложението на уредбата и спрямо нежилищни сгради, е трябвало така да се изрази, а не да отива към епитета „административни", който е неточен и с много по-тясно съдържание. Необходимост от паркоместа може да има и при производствени сгради, при ваканционни и хотелски комплекси и т.н. Нормата трябва да се прецизира като се посочи, че става въпрос за примерно изброяване-например „жилищни, административни, производствени и други основни обекти в същата сграда". Що е основно застрояване е посочено в чл. 37 ЗУТ.

Следва да се припомни, че в някой правни системи е възприе¬то разбирането за правото на изкупуване като ограничено вещно право. Без да се навлиза в теоретични дискусии, наистина може да се разсъждава и по този начин. У нас традиционно се приема, че става въпрос не за вещно, а за особено потестативно право. Практически с правото на изкупуване собственикът на гаража или паркомястото е ограничен в правото на разпореждане с иму¬ществото си и трябва да спази трудоемката и бавна процедура по чл. 33 ЗС.

Ползите от въвеждане на права на изкупуване винаги са по-малки от трудностите, до които водят в гражданския оборот. Отдавна са известни начините за заобикаляне на чл. 33 и 66 ЗС. Докато посочените разпоредби касаят случаи на съсобственост и на разпореждане със сграда върху чужд имот, при които се постига консолидация на правата, то разпореждането с гараж или паркомясто се отнася до - на практика - самостоятелен обект. Казусът е по-близък до този, при който се продава жилище в етажна собственост, а там по нашата уредба не се признава изкупуване. Практиката показва нисък интерес към паркоместа в блокове и гаражи, които са отдалечени от жилището или офиса на потенциалния купувач, т.е. нормата е по-скоро ненужна. Няма нищо смущаващо, ако паркомясто се закупи от лице от съседен блок - така или иначе един автомобил по-малко ще има на улицата. От друга страна, ако паркомястото е толкова ценно, цената му може да се окаже непосилна за етажните съсобственици и разпоредбата няма да изпълни друга задача, освен да пречи на бързото финализиране на нотариалните сделки.

При изкупуването винаги има възможност за концентриране на гаражите и местата за паркиране в едно или няколко лица, ако те имат интерес от това, както и съответните финансови възможности. Не виждам къде е логиката държавата да насърчава процес, при който гаражният етаж се оказва изкупен от едно лице, а останалите собственици остават без места за паркиране. При предлаганата уредба това е реална, но обществено неприемлива хипотеза.

Законодателят - ако все пак въведе изкупуване - би трябвало да ограничи разпоредбата- по брой на изкупуваните гаражи и паркоместа; и по приложимост само при разумен брой обекти в етажната собственост. Изкупуването е осъществимо в малки етажни собствености с 2-15 собственика, но не и при 80 -100 собственика, където „предлагането" за продажба може да продължи месеци наред, при абсолютна несигурност, че са попитани всички заинтересовани. Още по-тежък се очертава проблемът, който ще възникне ако се запази актуалният текст и не се направи препратка към чл. 33, ал. 2 ЗС.

Алтернатива на въвеждане на право на изкупуване е уреждане на паркоместата като акцесорни на основната вещ - най-често жилище или офис. Това ще е още по-ограничителен режим, при който паркоместата - подобно на мазетата или таванските стаи - могат да се продават единствно заедно с основния обект. По изключение съдебната практика признава възможност за придобиване на принадлежността от друг собственик в етажната собственост.

Само може да се гадае дали зад смущаващата редакция на изр. 1 на новата ал. 3 на чл. 200 ЗУТ не се крие всъщност идея за уреждане на паркоместата като принадлежност. Ако е така, разпоредбата е крайно неудачна и двете изречения на алинеята влизат в сериозни противоречия.

Законодателят трябва да реши:

- или да въведе на паркоместата статут на принадлежност „тип мазе";
- или статут на самостоятелен обект тип „гараж без стени" (със или без изкупуване).

Абсолютно невъзможно е гаражът да бъде принадлежност, доколкото от години е безспорно, че той е самостоятелна сграда.

Много по-важна и полезна - макар и безнадеждно закъсняла - е идеята, заложена в новата ал. 9 на чл. 38 ЗУТ. Времената на дребната „гаражна търговия" отминават и законопроектът се сеща с 20-годишно закъснение да забрани преобразуването на гаражите в обекти за търговия и стопанска дейност. Наистина, няма смисъл да се пречи на свободната продажба на гаражи и паркоместа, ако приобретателят им може лесно да ги превърне в нещо съвсем различно. Неизбежно за традициите на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ, още в следващата алинея забраната за преустройство веднага допуска изключения, та да може всичко да е „според зависи". Ако може да се намери възможност за „гариране", забраната отпада.


Идеята за създаване на правна уредба на паркоместата и за подобряване на уредбата на гаражите е много добра и заслужаваща внимание. От друга страна, МРРБ, МС и особено законодателният орган, трябва добре да обмислят и съществено да подобрят предлаганите текстове. Например новата ал. 3 на чл. 200 ЗУТ е толкова неточна и объркана, че в никакъв случай не трябва да бъде приемана в предлаганата редакция. В противен случай на мястото на съществуващите проблеми в нотариалната и съдебната практика, ще се появят нови такива, но предизвикани от непълнотите и неяснотите в предлагания законопроект.

Любомир ВАСИЛЕВ, съдия
Мнение Публикувано на: 01 Фев 2012, 13:30
  Заглавие:  Мотиви към Проект за ЗИД на ЗУТ  Отговори с цитат
ПРОЕКТ

МОТИВИ
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА


Предлаганите изменения и допълнения в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията могат да бъдат обобщени в следните основни насоки:
1. Реформа в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие. Предлага се стратегическото устройствено планиране и стратегическото планиране на регионалното развитие, като ключови елементи на един и същ процес, да се регламентират в един закон – Закона за регионалното развитие, който да уреди обществените отношения, свързани с разработването, приемането, финансирането, актуализирането на документите за стратегическото устройствено планиране (пространственото развитие) и стратегическото планиране на регионалното развитие, както и въпросите свързани с наблюдението и оценката на изпълнението им.
Предлага се отмяна на разпоредбите от ЗУТ, които касаят създаването на сегашните документи на стратегическото устройствено планиране – Глава пета – Устройствени схеми, и в глава седма раздел ІІ – Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми, както и заличаване на понятието „устройствени схеми” навсякъде, където е употребено в закона, както и в други закони, съответно където е необходимо това понятие се заменя със съответното ново понятие по Закона за регионалното развити.
В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, относно разработване на видовете документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за различните териториални нива. Предвижда се системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие да обхваща:
- Национална концепция за пространствено развитие;
- Регионална схема за пространствено развитие на район от ниво 2;
- Регионална схема за пространствено развитие на област;
- Концепция за пространствено развитие на община.
Видовете документи за пространствено развитие се предлага да бъдат по-опростени, но с подчертано засилена стратегическа ориентация, като те трябва да отчитат перспективите за пространствено развитие на ЕС и да акцентират върху стратегическите предимства на националната територия и отделните региони в контекста на пространственото развитие на ЕС и целите на Кохезионната политика.
Промените в тази част трябва да обхванат подготовката на стратегическите документи за развитие за следващия период 2014-2020 г.
2. Изменения и допълнения, свързани с Плана за изпълнение на мерките за оптимизация на държавната администрация, приет с Решение № 560 от 29.07.2010г. на Министерския съвет – относно административния контрол по устройство на територията и строителството, дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, облекчаване на някой от извършваните от министерството на регионалното развитие и благоустройството административни услуги.
3. Усъвършенстване на процедурите, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството и въвеждането в експлоатация на строежите. Предлагат се изменения, с които се цели облекчаване на административните пречки пред бизнеса, при гарантирана защита и на обществения интерес.
4. Усъвършенстване на административния контрол по устройство на територията и строителството – ясно разграничаване на правомощията на контролните органи на общинските администрации и на Дирекцията за национален строителен контрол.
5. Увеличаване на правомощията на органите на местното самоуправление и местната администрация.
6. Прецизиране и допълване на правата, задълженията и отговорностите на административните органи и на участниците в строителния процес.
7. Изменения, свързани с изискванията за упражняване на дейностите по оценка на инвестиционния проект за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършване на строителен надзор. Предлага се промяна в режима за извършване на тези дейности - от лицензионен в регистрационен, допълване и прецизиране на изискванията за регистриране на консултантската дейност и на отговорността и задълженията на консултантите, както и завишаване на санкциите. Замяната на лицензионния режим в регистрационен се налага във връзка с изпълнението на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕО от 12 декември 2006 г. за услугите, предоставяни на територията на Общия пазар, в която са залегнали принципите за намаляване на разрешителните, лицензионните и регистрационни режими и за облекчаване на административните процедури.
8. Прецизиране на отделни разпоредби в частта на устройственото планиране, инвестиционното проектиране, строителството, въвеждането в експлоатация и поддържане на строежите в експлоатационна годност, анализът на които показва, че създават предпоставки за противоречива административна и съдебна практика.
9. Прецизиране на отделни разпоредби, свързани с възможността за оспорване на административните актове по прилагане на този закон.
10. Изменения и допълнения с цел синхронизиране с действащото законодателство.

Мотивите за конкретните предложения за изменение и допълнение са:

1. В чл. 7 - замяна на понятието „устройствени схеми”, със съответното ново понятие по Закона за регионалното развити.
2. В чл. 9 – ограничаване промяната на предназначението на един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, за които няма общ устройствен план.
3. В чл. 10 - замяна на понятието „устройствени схеми”, със съответното ново понятие по Закона за регионалното развити.
4. Предложено е изменение на чл. 13, с което се прецизират разпоредбите, относно приемането на специфични правила и нормативи и тяхното одобряване заедно с устройствения план.
5. В чл. 16 измененията се налагат във връзка с анализа на досегашната практика по прилагане - предлага се отмяна на ал. 7, защото практически само с план за регулация не може да се приложи принципа на първата регулация, в § 5 от Допълнителните разпоредби е дадено легално определение на понятието „социална инфраструктура”, с което се запълва празнота в нормативната уредба.
6. В чл. 21 измененията се налагат във връзка с анализа на досегашната практика по прилагане на разпоредбите.
7. В чл. 22, ал. 4 измененията са във връзка с прецизиране на понятията, както и във връзка с предвидената отмяна на чл. 121, относно реда и условията за провеждане на обществено обсъждане и за съгласуване на устройствените планове.
8. Промените в чл. 31 са наложени от противоречива административна и съдебна практика и с тях се прецизират разпоредбите, свързани с правилата и нормативите за разполагане на сградите на основното застрояване – в ал. 5, относно разстоянията до страничните регулационни линии при сгради с по-голяма дълбочина, а с новата ал. 6 се цели създаване на норматив, с който да се гарантира ограничаване на засенчването и пълноценното ползване на морския плаж.
9. Изменението в чл. 36, ал. 4 е в съответствие с политиката за засилването на ролята на органите на местното самоуправление и децентрализацията. Предлага се разширяване на обхвата на териториите и зоните, в които могат да се отпускат по-големи отклонения от правилата и нормативите за застрояване, и се променя органа, който може да допусне отклоненията – министърът на регионалното развитие и благоустройството се заменя със съответния общински съвет.
10. С измененията в чл. 38 се прави допълнение, относно възможността за изграждане на паркоместа и се забранява промяната на предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи в съществуващи сгради, с оглед да не се създават предпоставки за влошаване и затрудняване на организацията на паркирането и движението в населените места, особено в големите градове.
11. С допълнението в чл. 43, ал. 3 се прецизира разпоредбата, относно възможността за изграждане на паркоместа върху урегулираните поземлени имоти.

12. В чл. 48 изменението се налага във връзка с неточна редакция на разпоредбата, която създава противоречива практика, относно условията, при които може да се разреши изграждане на огради без съгласие на собственика на съседния имот, както и допълване на разпоредбата с изисквания за огради на специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
13. В чл. 49 се предлагат изменения, с които се цели забрана на всякакво строителство, вкл. на временното строителство, в територии с наложена строителна забрана.
14. В чл. 57 изменението се налага във връзка със синхронизиране на законодателството.
15. В чл. 59 се допълват изискванията за разрешаване на строителство извън границите на урбанизираните територии, като се ограничава застрояването на един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, за които няма общ устройствен план.
16. В чл. 62 се предлага изменение на ал. 8, относно реда и условията за разрешаване изграждането на мемориални обекти, свързани с исторически събития и/или личности, във връзка с анализ на досегашната практика.
17. В чл. 62а измененията са във връзка с предвидената отмяна на чл. 121, относно реда и условията за провеждане на обществено обсъждане и за съгласуване на устройствените планове.
18. В чл. 64 се предлагат изменения и допълнения, свързани с допълване на видовете елементи на техническата инфраструктура, в съответствие с легалното определение в § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби, както и на реда и условията за тяхното изграждане, когато във връзка с нова строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
19. Измененията в чл. 67 и 72 се налагат във връзка с анализа на досегашната практика по прилагане на разпоредбите.
20. Изменението в чл. 75 е във връзка със заличаването на понятието „устройствени схеми”.
21. Измененията в чл. 90, 98, 98б са предизвикани от необходимостта от съобразяване на Закона за устройство на територията с настъпилите промени в действащото законодателство.
22. С измененията в заглавието на раздел VІІ от глава четвърта и на чл. 95 и 96 се предлага промяна в реда и условията за осъществяване на мониторинг и геозащита на свлачищните райони. Прецизират се функциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на дружествата за геозащита и на специализираните състави на Националния експертен съвет, които трябва да приемат геозащитните мерки и дейности, необходими за стабилизиране на свлачища, за укрепване на бреговете на р. Дунав и Черно море и за предотвратяване на аварии и щети. Дават се по-големи правомощия на общините в съответствие с провежданата политика за засилване на ролята на местното самоуправление и за децентрализация. В § 5 от ДР се правят допълнения, относно легални определения за „противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси”, „свлачищни райони” и „геозащитни мерки и дейности”.
23. Измененията в глава пета – промяна на заглавието, изменение на чл. 99, 100 и 101 и отмяна на чл. 102, са във връзка с реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие.
24. В чл. 103, ал. 6 се прави допълнение във връзка с преценяване на необходимостта от извършване на експертиза по Закона за защита при бедствия, както и за определяне с басейновите дирекции на местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките, в които не се разрешава ново строителство съгласно чл. 146 от Закона за водите, като задължително условие при изработване на устройствени планове.
25. С промените в чл. 107 се предлага допълване на съдържанието на общия устройствен план на град или на селищно образувание с национално значение с изисквания за определяне на териториите с вероятно разпространение на бедствия и на необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции, като целта е да се постигне съответствие с чл. 10, ал. 2 от Закона за защита при бедствия, чл. 146 от Закона за водите и чл. 103а от Закона за опазване на околната среда.
26. С измененията в чл. 108 се цели да бъдат включени в обхвата на подробните устройствени планове за централните части на градовете и специализираните схеми за разполагане на преместваеми обекти и други елементи на градското обзавеждане.
27. С измененията в чл. 109 се цели да се ограничи изработването на подробни устройствени планове за един или група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, за които няма общ устройствен план, като изчерпателно са посочени изключенията. С това предложение се цели да се активизират общинските администрации за възлагане на общи устройствени планове, като важно условие за осигуряване на устойчивото развитие на общините, а от друга страна с изключенията се цели да не се спрат важни инвестиционни инициативи до изработването на тези планове.
28. Изменението в чл. 110 е във връзка с прецизиране на използваните понятия.
29. И изменението в чл. 112се предлага допълване на съдържанието на подробния устройствен план – в ал. 2 с изисквания за определяне на териториите с вероятно разпространение на бедствия и на необходимите мерки за предотвратяване или намаляване на вредните последици от бедствия и улесняване на защитата и провеждането на спасителните операции, а в новата ал. 3 с изисквания за поземлени имоти, предназначени за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
30. Изменението в чл. 114 е за прецизиране на разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика.
31. Измененията в заглавието на глава седма и на раздел І от тази глава, както и в чл. 115, 116 и 117, са във връзка с прецизиране на използваните понятия, както и във връзка с реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие.
32. Отмяната на раздел ІІ от глава седма е във връзка с реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие.
33. С изменението на чл. 124 и с новите чл. 124а и чл. 124б се прецизират реда и условията за издаване на разрешение за изработване на устройствени планове, вкл. по искане на заинтересувани лица, определя се вида на акта, с който се разрешава изработването, както и реда за неговото разгласяване.
34. Измененията в чл. 125 са във връзка с реформата в областта на стратегическото устройствено планиране и на стратегическото планиране на регионалното развитие, привеждане в съответствие с процедурата по екологична оценка и оценка за съвместимост, съгласно Закона за опазване на околната среда, съответно по Закона за биологичното разнообразие.
35. Измененията в чл. 127, ал. 1 и 2 се налагат заради предвидената отмяна на чл. 121, с изменението на ал. 6 се цели създаване на възможност областния управител да може да върне незаконосъобразно решение общинския съвет за одобряване на общ устройствен план за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, измененията в ал. 8 и 10 са за прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика.
36. С измененията в чл. 128 се прецизират разпоредбите относно съобщаването на изработения проект за подробен устройствен план, изключенията при които съобщаването не се извършва с обявление в „Държавен вестник”, предлага се отмяна на ал. 4, защото при всички случаи работния устройствен план трябва да съответства на подробния устройствен план, а съобщаването на РУП се налага, предвид свързаното застрояване и отклоненията от правилата и нормативите, които се допускат с него, в ал. 5 отпада изискването за провеждане на обществено обсъждане на проекта за подробен устройствен план, тъй като той трябва да съответства на предвижданията на ОУП, който подлежи на обществено обсъждане, изменението в ал. 6 е във връзка с отмяната на чл. 121, новата ал. 8, отмяната на ал. 9 и измененията на чл. 12 и 13 са за прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика.
37. Измененията в чл. 129 са свързани с прецизиране на разпоредбите за одобряване на подробен устройствен план с решение на общинския съвет, вкл. подробен устройствен план за селищни образувания с национално значение, които до сега се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в съответствие с провежданата политика за засилване на ролята на местното самоуправление и за децентрализация, прецизиране на изключенията при които одобряването се извършва със заповед на кмета на общината, съответно със заповед на областния управител или на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
38. Отмяната на чл. 130 се налага, тъй като неговите разпоредби се съдържат в разпоредбите на чл. 129.
39. В чл. 131 се прецизира кръгът на заинтересуваните лица при съобщаването на устройствените планове и на актовете за одобряването им.
40. С отмяната на чл. 133 се цели да отпадне възможността за разрешаване на строителство въз основа на план-извадка в процеса на изработване на общи и подробни устройствени планове, тъй като практиката показва, че по този начин няма заинтересуваност от страна на администрацията и на възложителите за бързо и срочно провеждане на процедурите по изработване, съгласуване и одобряване на цялостния план. В Преходните и заключителните разпоредби са разписани специфични случаи, при които подробни устройствени планове, одобрени до влизане в сила на нов общ устройствен план, запазват действието си.
41. В чл. 134 и чл. 135 се предлагат изменения, свързани с допълване на условията за допускане на изменение на действащи устройствени планове, отпада забраната за допускане на изменение на подробен устройствен план, приет от Национален експертен съвет, в 5-годишния срок от влизането им в сила, прецизира се реда за допускане на измененията.
42. Изменението в чл. 136 е във връзка с отмяната на чл. 121.
43. Предложените изменения в чл. 137 се налагат от анализа на досегашната практика и целят по-точно категоризиране на строежите, в зависимост от техните характеристики, сложност и рискове при експлоатация.
44. В чл. 139 се допълва разпоредбите, относно задълженията на възложителя при възлагането на инвестиционните проекти, и задълженията подписване, подпечатване и съгласуване на частите на инвестиционния проект от проектантите и от възложителя.
45. В чл. 140 се допълват изискванията за издаване на виза за проектиране, вкл. в случаите когато е одобрена кадастрална карта, както и на изискванията за съобщаване на визата на заинтересуваните лица и на възможността за нейното оспорване.
46. С отмяната на ал. 2 на чл. 141 отпада необходимостта от разглеждане от областния експертен съвет или от Националния експертен съвет на идейни инвестиционни проекти за строежи, финансирани изцяло или частично със средства от републиканския бюджет. Измененията в ал. 6 и 8 целят прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика.
47. Измененията в чл. 142 целят прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика. В новата ал. 8 се премества разпоредбата на съществуващата ал. 6 на чл. 166, където е систематичното й място. В новата ал. 9 се определят техническите изисквания към консултанта, относно подписването и подпечатването на инвестиционните проекти и на доклада за оценката. Съществуващата ал. 8 става ал. 10 и се допълва с изисквания към лицето, упражняващо технически контрол по част „Конструктивна” на инвестиционния проект.
48. В чл. 144, ал. 3 се прецизира срокът за съгласуване на инвестиционните проекти и за издаване на разрешение за строеж във връзка с анализа на досегашната практика.
49. Изменението в чл. 145 цели прецизиране на разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика.
50. Измененията в чл. 148 целят прецизиране на разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика, с новата ал. 13 се цели да се ограничи извършването на основен ремонт, реконструкция, основно обновяване и преустройство в съществуващите сгради, за които не е извършено обследване и не е съставен технически паспорт, с оглед гарантиране на сигурността.
51. С изменението в чл. 149 в ал. 5 се определя съдържанието на документацията, която трябва да бъде предоставена на контролните органи за извършване на служебната проверка – с това се цели подобряване на специализирания административен контрол и ускоряване влизането в сила на разрешенията за строеж.
52. В чл. 150, ал. 3 се прецизира реда за съобщаване на частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива, предвид предложената отмяна на чл. 130, като се прави препратка не към реда за съобщаване на актовете за одобряване на ПУП по чл. 129, а към реда за съобщаване на разрешението за строеж по чл. 149.
53. В чл. 151 в ал. 1 с допълнението в т. 7 се цели изключението по този ред да се отнася само за надгробните паметници, а при всички останали случаи да се прилага общия ред на закона, вкл. реда и условията по предложението за изменение на ал. 8 от чл. 62.
54. В чл. 153, ал. 2 се прави допълнение относно срока на действие на разрешението за строеж, като е отчетена спецификата на обектите на техническата инфраструктура.
55. Измененията в чл. 154 се налагат за прецизиране на разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика – в ал. 2 се предлага промяната на инвестиционното намерение за етапност на изграждането да се включи в обхвата на допустимите съществени изменения, в ал. 5 се прави уточнение, че допълването на разрешението за строеж за одобреното изменение в инвестиционния проект се извършва със заповед.
56. Прецизирани са разпоредбите на чл. 156, относно обхвата и сроковете на административния контрол върху съгласуваните инвестиционни проекти и издадените разрешения за строеж, както и на възможностите за отмяната им, определени са и случаите, в които разрешенията за строеж се считат за нищожни. Срокът за извършване на служебната проверка от органите на ДНСК се удължава от 7 на 14 дни, с оглед упражняване на по-ефективен контрол.
57. В чл. 157 се създава ал. 3, с което се уреждат случаите, когато се съставя протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво при неявяване на служител от общинската администрация.
58. В чл. 161 се създава ал. 3, с която се определя отговорността на възложителя, като участник в строителния процес.
59. С измененията в чл. 162 се прецизират разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика - в ал. 2 се прави изменение, с което авторския надзор става задължителен по всички части на инвестиционния проект, с което се цели да се засили отговорността на проектантите и да се упражнява по-ефективен контрол върху строителите, за да се повиши качеството на изпълнението на строежите, създава се нови ал. 4 и 5 в които се определят правата, задълженията и отговорността на проектантите.
60. В чл. 163, ал. 2 се допълва и прецизира отговорността на строителя, като участник в строителния процес.
61. В чл. 163а, ал. 4 се допълва отговорността на техническия ръководител, в т.ч. при строежите от пета категория, за които не се упражнява строителен надзор от консултант.
62. В чл. 166, 167 и 168 се предлагат изменения, свързани с промяна в лицензионния режим за консултантите, допълване и прецизиране на изискванията за регистриране на консултантската дейност, и на отговорността и задълженията на консултантите. Замяната на лицензионния режим в регистрационен се налага във връзка с изпълнението на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕО от 12 декември 2006 г. за услугите, предоставяни на територията на Общия пазар, в която са залегнали принципите за намаляване на разрешителните, лицензионните и регистрационни режими и за облекчаване на административните процедури. Във връзка с тази промяна в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предложено и изменение в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, във връзка с отпадането на лицензионния режим, както и за запазване на действието на издадените лицензи за упражняване на консултантската дейност до изтичане на срока, за който са издадени.
63. С измененията в чл. 169 се прецизира разпоредбата във връзка с анализ на досегашната практика – относно възможността министърът на регионалното развитие и благоустройството да може да издава самостоятелно нормативни актове, както и допълнения във връзка с опазването на природните ресурси.
64. Предложено е да се създаде нов член 171а, който да уреди изискванията за застраховка за професионална отговорност за лица от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които се установяват на територията на Република България.
65. Предложението за изменение в чл. 175, ал. 3 е свързано с промяната, относно разделянето на контрола върху строителството между органите на Дирекцията за национален строителен контрол – за строежите от първа до трета категория, и кмета на общината – за строежите от четвърта до шеста категория.
66. С новата ал. 3 на чл. 176б се допълват изискванията за обхвата на техническия паспорт.
67. Промяната в чл. 176в, ал. 1 е свързана с промяната на лицензионния режим на консултантите в регистрационен.
68. В чл. 177 се предлага по-ясно разграничаване на реда и условията за въвеждане на строежите в експлоатация, в зависимост от тяхната категория – пред органите на Дирекцията за национален строителен контрол, за строежите от първа до трета категория, и пред органа, издал разрешението за строеж, за строежите от четвърта и пета категория.
69. В чл. 178 се прецизират разпоредбите, относно административния контрол при констатиране на ползване на строежи, които не са въведени в експлоатация по установения ред, включително във връзка с разделянето на контрола между органите на Дирекцията за национален строителен контрол – за строежите от първа до трета категория, и кмета на общината – за строежите от четвърта и пета категория.
70. С изменението в чл. 195, ал. 5 се прецизира разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика, за да не се смесва реда за премахване на строежи по чл. 195 с реда за премахване на незаконни строежи.
71. В чл. 196, ал. 5 и 6 се предлага усъвършенстване на нормативната уредба за незабавно изпълнение на заповеди за премахване на строежи, застрашени от самосрутване, с оглед предотвратяване на щети, и събирането на извършените разходи по премахването, както и синхронизиране с действащите разпоредби на ГПК.
72. С измененията в чл. 198 се прецизират разпоредбите във връзка с анализа на досегашната практика, с ал. 5 се урежда реда за съобщаване и обжалване на заповедите за налагане на строителна забрана.
73. Със създаването на ал. 3 в чл. 200 се уреждат обществени отношения, свързани с извършване на правни сделки с гаражи и паркоместа.
74. В чл. 205, т. 1 се допълва и се създава т. 5, с което се прецизира обхватът на обектите, за изграждането на които могат да бъдат отчуждавани недвижими имоти.
75. В чл. 210, разпоредбата на ал. 6 се прецизира, с оглед синхронизиране с действащите разпоредби на ГПК.
76. Създава се чл. 211а, с който се определят условията и реда за еднократно обезщетяване на собствениците на поземлени имоти, попадащи в сервитутните зони на поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
77. С измененията в чл. 215, ал. 6 се прецизира разпоредбата във връзка с анализа на досегашната практика, както и с отпадането на устройствените схеми от обхвата на закона.
78. С измененията в чл. 216, в ал. 5 и 6 и с новите ал. 7, 8, 9 и 10 се цели да се уреди административният контрол на индивидуалните административни актове по устройство на територията, които не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред.
79. В чл. 217, в ал. 1 се допълват административните актове, жалбите и протестите срещу които не спират изпълнението им.
80. В чл. 221, ал. 1 предложеното изменение е съобразено с новата структура на Дирекцията за национален строителен контрол.
81. В чл. 222, 223, 224, 224а, 225 и 226 се предлагат промени в правомощията на органите, които извършват контрол върху строителството, както и прецизиране и допълване на разпоредбите, свързани с реда и условията за осъществяване на контрола. С промените се цели ясно разграничаване на правомощията на общинските администрации и правомощията на органите на ДНСК и премахване на дублирането на функциите в административните производства по контрол на строителството, въведено с изменението на ЗУТ от декември 2005 г. Контролът на строежите от първа, втора и трета категория, които са по-сложни, отговорни и обществено значими, ще се осъществява от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, а общинските администрации ще имат правомощия за цялостен контрол само за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Като крайна цел се очаква постигане на по-голяма ефективност в контрола върху строителството в полза на цялото общество, а не самоцелно прехвърляне на отговорности на една или друга структура на държавната и общинската администрация.
82. Предложените изменения в чл. 229 и 230 са свързани с определяне на техническата правоспособност на лицата с квалификация „урбанист” и „ландшафтен архитект”, както и правоспособността за изработване на новите планови документи по Закона за регионалното развитие – концепции и схеми за пространствено развитие. В ПЗР са предвидени и съответните изменения в Закона за самарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
83. В чл. 232, 233, 234, 237 и 239 се предлагат промени, свързани с административно-наказателната отговорност, допълване и прецизиране на разпоредбите, определящи нарушенията и лицата на които се налагат глоби и имуществени санкции, завишаване на размера на глобите и имуществените санкции, съответстващо на допуснатото нарушение.
84. С изменението в § 1а от ДР се дава възможност на министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи или председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” да могат да предоставят свои функции по този закон за заместниците си и на други длъжностни лица в системата на съответното ведомство с оглед по-голяма оперативност.
85. Предложението за изменение в § 4 от ДР е свързано с прецизиране на разпоредбите, относно реда и условията за извършване на съобщаване на актове по този закон.
86. В § 5 от ДР са прецизирани някои легални определения и са дадени определения на нови понятия, които се ползват при прилагането на закона.
87. В § 6, ал. 7 изменението е във връзка с отпадането на устройствените схеми от обхвата на закона.
88. Предложена е отмяна на § 20а от ЗР, тъй като с този законопроект са направени предложения за изменение и допълнение на съответните разпоредби в закона, относно проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на строежите, свързани с отбраната и сигурността на страната, и отпада необходимостта от уреждането на тези дейности с наредба.
89. В § 23, ал. 3 от ЗР изменението е във връзка с отпадането на устройствените схеми от обхвата на закона.
90. С предложеното изменение на § 8 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 76 от 2006г.) се цели оптимизиране на сроковете за съставяне на техническите паспорти за отделните категории строежи, като за по-голяма оперативност се предлага те да се определят с наредбата по чл. 176а, ал. 6.
91. В законопроекта са предвидени Преходни и заключителни разпоредби, които уреждат:
- действието на подробните устройствени планове, одобрени до влизане в сила на нов общ устройствен план или на негово изменение;
- довършване на започнатите производства по изработване на общи и подробни устройствени планове;
- довършване на започнати производства по съгласуване на инвестиционни проекти;
- довършване на висящи съдебни производства;
- довършване на започнати производства по премахване на незаконни строежи;
- довършване на образувани производства по § 184 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 65 от 2003г);
- запазване на действието на издадените лицензи за извършване на консултантска дейност до изтичане на срока, за който са издадени;
- изменения и допълнения в други закони с цел синхронизиране на действащото законодателство, в т.ч. изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, относно разработване на видовете документи за пространствено развитие, основните изисквания за техния обхват и съдържание и връзката им с документите за стратегическо планиране на регионалното развитие за различните териториални нива, като се акцентира върху стратегическите предимства на националната територия и отделните региони в контекста на пространственото развитие на ЕС и целите на Кохезионната политика.
Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Мнение Публикувано на: 01 Фев 2012, 09:15
  Заглавие:  Проект за ЗИД на ЗУТ  Отговори с цитат
ПРОЕКТ ЗА Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията

ПРОЕКТ

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(Обн., ДВ, бр. 1 от 2001г., изм., бр. 41 и 111от 2001г., бр. 43 от 2002г., бр. 20, 65 и 107 от 2003г., бр. 36 и 65 от 2004г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106 и 108 от 2006г., бр. 41 и 61 от 2007г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011г.)

§ 1. В чл. 7 думите „устройствените схеми и планове” се заменят с „концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове”.
§ 2. В чл. 9, ал. 2 накрая се добавя „и в съответствие с предвижданията на действащ общ устройствен план за същата територия”.
§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове,”;
2. В ал. 2, изречение второ думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове”;
3. В ал. 3 думите „по реда на този закон, с устройствени схеми и планове” се заменят със „с концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове”;
§ 4. В чл. 13, ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Специфичните правила и нормативи по ал. 2 се приемат от Националния експертен съвет по предложение на органа, компетентен да одобри плана. Решенията на съвета се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Специфичните правила и нормативи се одобряват от компетентния орган едновременно с одобряването на плана и са неразделна част от него.
(4) Специфичните правила и нормативи за устройство на територии, върху които се предвижда изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се приемат от специализираните експертни съвети по чл. 3, ал. 3, одобряват се едновременно с устройствения план по реда на чл. 129, и са неразделна част от него.”
§ 5. В чл. 16, ал. 7 се отменя.
§ 6. В чл. 21, ал. 5 думите „при съгласие” се заменят с „при наличие на нотариално заверено писмено съгласие”.
§ 7. В чл. 22, ал. 4, в изречение първо думите „режим на” се заличават, в изречение второ думите „режим на” се заличават, а думите „чл. 121, ал. 1” се заменят с „чл. 127, ал. 1”.
§ 8. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Нормативите за разстояния до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се прилагат за сгради с дълбочина до 16 м. За частта от сградата с по-голяма дълбочина към разстоянията до страничните граници на урегулираните поземлени имоти по ал. 1 и 2 се добавя 30 на сто от увеличената дълбочина над 16м. В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2.”.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Разстоянието между застрояването в поземлен имот и границата на морски плаж е по-голямо или равно на височината на застрояването.”.
§ 9. В чл. 36, ал. 4 се изменя така:
„(4) По-големи отклонения от установените в ал. 1, 2 и 3 за квартали и улици с предимно застроени урегулирани поземлени имоти (50 на сто и повече) могат да се допускат по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет, прието с мнозинство не по-малко от две трети от общия брой на съветниците.”

§ 10. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „гаражи” се добавя „или паркоместа”;

2. В ал. 5 след думите „жилищна сграда,” се добавят думите „с изключение на обектите по ал. 9”;
3. Създават се ал. 9 и ал. 10:
„(9) Предназначението на подземни и надземни паркинги и гаражи в съществуващи сгради не може да се променя.
(10) Не се допуска преустройство и промяна на предназначението по ал. 3 – 5, ако не могат да се осигурят необходимите места за паркиране и/или гариране в съответните имоти.”.

§ 11. В чл. 43, ал. 3 накрая след думите „допълващо застрояване” се добавя „или да се предвиждат паркоместа върху урегулираните поземлени имоти”.
§ 12. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 след думите „се допуска” се поставя запетая и думите „при спазване на изискванията на ал. 3, изречение второ” се заменят с „ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата”.
2. Създава се ал. 10:
„(10) Строителните книжа на огради на специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, са неразделна част от строителните книжа на обектите. Инвестиционните проекти на огради в урбанизирани територии, извън тези по чл. 147, ал. 1, т. 7, преди одобряването им по чл. 145, ал. 2 се съгласуват с главния архитект на общината.”.
§ 13. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „или е наложена строителна забрана, с изключение на свлачищни райони” се заличават.
2. В ал. 3, изречение първо след думите „ал. 1” се добавя „и 2”, след думите „при условие, че” се добавя „не е наложена строителна забрана или”.
§ 14. В чл. 57, ал. 4, изречение второ думите „правилника по чл. 49, ал. 1 от Закона за собствеността” се заменят със „Закона за управление на етажната собственост”.
§ 15. В чл. 59, ал. 1, след думите „част от нея” запетаята и думите „ако такъв е разработен,” се заличават, накрая се поставя запетая и се добавя „при спазване разпоредбите на чл. 109, ал. 2, 3 и 4”.
§ 16. В чл. 62, ал. 8 се изменя така:
„(8) Мемориални места и обекти (паметници, паметни плочи и др.), свързани с исторически събития и/или личности, се разрешават по реда на този закон след решение на общинския съвет и съгласуване с Министерството на културата. За мемориалните места и обекти със статут на единични или групови недвижими културни ценности и за строежите в техните граници и охранителни зони се прилагат изискванията на Закона за културното наследство. Ремонтни, консервационни, реставрационни и други дейности върху военни паметници, както и изграждането на нови такива се извършват при условията и по реда на Закона за военните паметници.”.
§ 17. В чл. 62а, ал. 3 думите „чл. 121, ал. 1” се заменят с „чл. 127, ал. 1”.
§ 18. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 6, 7 и 8:
„6. електронни съобщителни мрежи и съоръжения;
7. брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни строежи;
8. съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци.”;
2. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Елементите на техническата инфраструктура се предвиждат с устройствени планове. Неразделна част от общите и подробните устройствени планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура.”;
3. Създава се ал. 5:
„(5) Когато във връзка с нова строителство е необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж.”.
§ 19. В чл. 67, ал. 1, изречение второ думите „чл. 199” се заменят с „чл. 193”.
§ 20. В чл. 72, ал. 2 накрая се добавя „и собствениците на засегнатите поземлени имоти”.
§ 21. В чл. 75, ал. 1 думите „специализираните устройствени схеми,” се заличават.
§ 22. В чл. 90, ал. 4, след думата „сгради” се поставя запетая, а думите „по реда на Закона за енергетиката и енергийната ефективност” се заменят с „като присъединяването се извършва по реда на Закона за енергетиката”.
§ 23. В Глава четвърта, Раздел VІІ се правят следните изменения:
1. Заглавието на Раздел VІІ се променя така:
„Противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси”
2. Членове 95 и 96 се изменят така:
„Чл. 95. (1) Дейностите по регистрирането и мониторинга на свлачищните райони на територията на Република България, абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, като превантивни мерки за предотвратяване на аварии и щети, се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Министерството на регионалното развитие и благоустройството поддържа публичен регистър на свлачищните райони и на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие.
(3) Мониторингът по ал. 1 се осъществява чрез наблюдение, анализи и оценка на резултатите от извършени подробни инженерно-геоложки, хидрогеоложки и хидроложки проучвания, инженерно-геодезически измервания и наблюдения на изградени стационарни реперни мрежи и контролно-измервателни системи.
(4) Условията и редът за вписване в регистъра по ал. 2 и за поддържането му, както и за извършване на дейностите по ал. 3, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Координацията между отделните ведомства за ограничаване на свлачищата, абразионните и ерозионните процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие и за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 96. (1) Геозащитните мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси и за предотвратяване на аварии и щети се осъществяват от централните и териториални органи на изпълнителната власт и от органите на местното самоуправление и местната администрация въз основа на общи и подробни устройствени планове и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.
(2) Изискванията към геозащитните мерки и дейности, техническите изисквания за проектиране, изпълнение, експлоатация и поддържане на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищните райони, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) В райони, регистрирани в публичния регистър по чл. 95, ал. 2 геозащитни мерки и дейности се разрешава по реда на този закон след приемане на инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания за общата и локална устойчивост на територията от специализиран състав на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика, съответно на областните и общинските (районните) експертни съвети по устройство на територията, в чийто състав е включен и представител на МРРБ.
(4) Строителство на сгради и други съоръжения, предвидени с подробен устройствен план в райони, регистрирани в публичния регистър по чл. 95, ал. 2, се разрешава при условията на ал. 3 след осъществяване на геозащитните мерки и дейности и отчитане на положителен ефект от изпълнението им.
(5) Ефектът от изпълнението на геозащитните мерки и дейности се извършва чрез мониторинг по реда на чл. 95, ал. 3.
(6) В райони, за които е наложена строителна забрана във връзка с извършването на геозащитни мероприятия, строителство на сгради и съоръжения се извършва след изпълнението на геозащитни мерки и дейности, доказване на техния положителен ефект и отмяна на забраната по предложение на съответните органи на местното самоуправление и местна администрация.
§ 24. В чл. 98, ал. 3, думите „Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда” се заменят със „Закона за управление на отпадъците”.
§ 25. В чл. 98б, ал. 1, думите „Закона за енергетиката и енергийната ефективност” се заменят със „Закона за енергетиката”.
§ 26. В Глава пета се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Концепции и схеми за пространствено развитие”.
2. Членове 99, 100 и 101 се изменят така:
„Чл. 99. Концепциите и схемите за пространствено развитие определят целите на държавната политика за устройство на територията за определен период.
Чл. 100. (1) Стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща разработването и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво, определящи стратегия за интегрирано пространствено развитие при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано устойчиво развитие.
(2) Системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща:
1. Национална концепция за пространствено развитие;
2. Регионална схема за пространствено развитие на район от ниво 2;
3. Регионална схема за пространствено развитие на област;
4. Концепция за пространствено развитие на община.
Чл. 101. Обхватът и съдържанието, както и условията и редът за възлагане, изработване, приемане и прилагане на концепциите и схемите за пространствено развитие, се определят в Закона за регионалното развитие.”.
3. Член 102 се отменя.
§ 27. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „устройствените схеми и планове” се заменят с „концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове”.
2. В ал. 5 изречение първо се заличава.
3. В ал. 6 накрая се добавя „При необходимост се извършва и експертиза на територията по Закона за защита при бедствия за изследване, анализ, оценка и прогнозиране на рисковете от бедствия, както и се определя с басейновите дирекции местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките, в които не се разрешава ново строителство съгласно Закона за водите.”.
§ 28. В чл. 107 се създава т. 6:
„6. териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита.”.
§ 29. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение трето, думите „в обем, достатъчен за издаване на виза по чл. 140” се заличават;
2. Създава се ал. 7:
„(7) Подробният устройствен план за централните части на градовете, за курортните населени места и селищни образувания и за курортните зони на населените места, се придружава от специализирани схеми за разполагане на преместваеми обекти и други елементи на градското обзавеждане.”.
§ 30. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „в съответствие с действащ общ устройствен план”;
2.Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Когато няма действащ общ устройствен план, извън границите на урбанизираните територии подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти може да се разработва за:
1. обекти с национално значение;
2. национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост;
3. обекти с регионално значение;
4. общински обекти от първостепенно значение;
5. обекти - публична собственост;
6. обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите;
7. обекти на техническата инфраструктура;
8. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
9. обекти в райони за целенасочена подкрепа от държавата по Закона за регионалното развитие, въз основа на решение на общинския съвет.
(4) Планът по ал. 3 се разработва в обем и съдържание, съгласно чл. 108, ал. 2 и наредбата по чл. 117.”
§ 31. В чл. 110, ал. 4 думите „режим на” се заличават.
§ 32. В чл. 112 правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 12:
„12. кварталите и поземлените имоти с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и необходимите превантивни мерки и начин на устройство и защита.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) С подробните устройствени планове, въз основа на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 4 и съответните специални нормативните актове, може да се определят:
1. терени – забранени зони, непосредствено прилежащи на поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в които е недопустимо застрояване, ползване, престой и преминаване;
2. сервитутни зони около поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, с които се въвеждат ограничения за промяна предназначението и режима на ползване на засегнатите поземлени имоти.”
§ 33. В чл. 114, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 след думите „чл. 140” тирето се заменя със запетая и думите „при свободно застрояване и при свързано застрояване в два съседни урегулирани поземлени имота.” се заменят с „ал. 3, 4 и 5;”;
2. Създава се т. 3:
„3. с инвестиционния проект в съответствие с действащия подробен устройствен план.”
§ 34. В заглавието на глава седма и на раздел І думите „схеми и” се заличават.
§ 35. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „схеми и” се заличават, думите „кадастъра” се заменят с „кадастралните карти и регистри” и след думите „специализираните карти” се добавя „и регистри”;
2. В ал. 2 думата „кадастъра и имотния регистър” се заменя с „кадастралната карта и имотния регистър, а при липса на такива от наличните планове по § 6, ал. 7 от Преходните разпоредби”;
3. В ал. 3 след думите „почвената покривка” се поставя запетая и се добавя „ландшафта”, а накрая се добавя „и регистри”;
4. В ал. 5 думите „с допълнителни кадастрални данни” се заменят със „със специализирани данни”.
5. В ал. 6 след думите „общинска администрация” се добавя „или на други лица, имащи право да възлагат устройствени планове”.
§ 36. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „схеми и” се заличават.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” предоставят данни по ал. 1 и 2 за наличие на нови специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, в едномесечен срок от въвеждането им в експлоатация, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и на органите по чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1. Данните се предоставят в необходимия обем и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.”
§ 37. В чл. 117 думите „схеми и” се заличават и накрая се добавя следното изречение: „С наредбата се определят и задължителните изисквания към обема и съдържанието на устройствените планове, с които се предвижда изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, с оглед провеждане на регламентираните в закона публични процедури по съобщаване, съгласуване, обществено обсъждане и приемане, съобразно Закона за защита на класифицираната информация.”.
§ 38. В глава седма, Раздел ІІ „Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми” се отменя.
§ 39. Чл. 124 се изменя така:
„Чл. 124. (1) Разрешение за изработване на проект за общ устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината.
(2) Разрешение за изработване на проект за общ устройствен план на селищно образование с национално значение и на общините по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Изработването на проект за общ устройствен план се възлага от органите по ал. 1 и 2.”
§ 40. Създават се чл. 124а и чл. 124б:
„Чл. 124а. (1) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план се дава с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината. По този ред се разрешава и изработването на проект за подробен устройствен план на селищно образувание с национално значение, както и на поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии.
(2) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект.
(3) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план за изграждане на обекти с регионално значение или разположени на територията на повече от една община се дава със заповед на областния управител.
(4) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план за обекти с национално значение или разположени на територията на повече от една област се дава със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1-4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица или от други лица, определени в закон.
(6) Разрешение за изработване на подробни устройствени планове за територии, върху които се предвижда изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, се дава със заповед на министъра на отбраната, на министъра на вътрешните работи или на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”. Изработването на проекта се възлага от министъра на отбраната, от министъра на вътрешните работи или от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”.
(7) За изработване на проект за работен устройствен план по прилагането на действащ подробен устройствен план, не е необходимо издаване на разрешение.
Чл. 124б. (1) Разрешенията по чл. 124 и чл. 124а се дават въз основа на задание по чл. 125. Разрешенията по чл. 124а, ал. 5 се дават в едномесечен срок от постъпване на искането за разрешение.
(2) Решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и чл. 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия, предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината и в един местен вестник.
(3) Заповедите на областния управител или на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 124 и чл. 124а се публикуват на интернет страницата на областта или на министерството и се изпращат на съответната община за разгласяване по реда на ал. 2.
(4) Решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124а не подлежат на оспорване.
(5) Отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Отказите се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 215.”
§ 41. В чл. 125 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ, думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове”.
2. В ал. 6, изречение първо, думите „ред, определен с наредбата по чл. 90 от” се заличават, и накрая на изречението се добавя „и/или оценка за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие”.
3. Създава се ал. 7:
„(7) Заданието по ал. 1 за общи и подробни устройствени планове, които обхващат горски територии, се съгласува с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице.”.
§ 42. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Проектите за общи устройствени планове подлежат на обществено обсъждане преди внасянето им в експертните съвети по устройство на територията. Възложителят на проекта организира и провежда общественото обсъждане като разгласява мястото, датата и часа на провеждане с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия, предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на възложителя и на общината, в един национален всекидневник и в един местен вестник. На общественото обсъждане се води писмен протокол, който се прилага към документацията за експертния съвет. В градовете с районно деление обществени обсъждания се организират задължително във всички райони. Общественото обсъждане се съвместява и е част от процедурата за провеждане на консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост, които възложителят на проекта организира и провежда по Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие.
(2) Съгласуването на проектите за общи устройствени планове със заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост - и със специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, се извършва от възложителя и се изразява с техни писмени становища в едномесечен срок от постъпване на искането за съгласуване и чрез участие на определени от тях представители в заседанието на експертния съвет по устройство на територията. Отказите за съгласуване трябва да бъдат мотивирани. Ако не е представено писмено становище и на заседанието на експертния съвет не присъства представител на заинтересуваната централна или териториална администрация или в 14-дневен срок след заседанието не бъде подписан протоколът на съвета, счита се, че проектът е съгласуван.”.
2. В ал. 6, изречение второ се заменя със следния текст: „Решението на общинския съвет се изпраща на областния управител в 7-дневен срок от приемането му, който може в 14-дневен срок от получаването да върне незаконосъобразното решение за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Решението на общинския съвет се изпраща за обнародване в „Държавен вестник”, ако не е върнато за ново обсъждане или не е оспорено пред съответния административен съд, а ако е оспорено – след приключване на съдебното производство.”.
3. В ал. 8 накрая се добавя следния текст: „Решението на Министерския съвет се обнародва в „Държавен вестник”.
4. В ал. 10 след думите „общинския съвет” се добавя „и приемане от Националния експертен съвет по устройство на територията”.
§ 43. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Изработеният проект за подробен устройствен план се съобщава от общината на заинтересуваните лица с обявление, обнародвано в „Държавен вестник”. По този ред се съобщават и проектите за подробни устройствени планове за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания.
(2) Обявлението по ал. 1 се разгласява, като се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия, предмет на плана, и се публикува на интернет страницата на общината и в поне един местен вестник.
2. Ал. 4 се отменя;
3. В ал. 5, изречение първо, думите „ал. 2 или” се заменят с „ал. 1 или в 14-дневен срок”, изречение второ се заличава;
5. В ал. 6 думите „чл. 121, ал. 2” се заменят с „чл. 127, ал. 2”.
6. Създава се ал. 8:
„(8) По преценка на главния архитект на общината проектът за подробен устройствен план може да се разгледа от общинския експертен съвет преди съобщаването с оглед привеждането му в съответствие с нормативните изисквания.”;
7. Алинея 9 се отменя.
8. В ал. 12 след думите „една община” се добавя „или за обекти с регионално значение”, а думите „и за селищни образувания с национално значение” се заменят с „или за обекти с национално значение”;
9. В ал. 13 думите „обявяват по реда на ал. 2 и 3” се заменят със „съобщават по реда на ал. 1 и 3”
§ 44. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в изречение първо думите „експертен съвет” се заменят с „общинския експертен съвет”, накрая се добавя трето изречение: „По този ред се одобряват и проектите за подробни устройствени планове на селищните образувания с национално значение и за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания.”;
2. В ал. 2 след думите „в обхват до три квартала” се поставя запетая и се добавя „както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания,”, накрая се добавя изречението „Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”;
3. В ал. 3, в изречение първо след думите „повече от една община” се добавя „или за обекти с регионално значение”, думите „и за селищни образувания от национално значение” и думите „след съгласуване с общинския съвет” се заличават, в изречение второ думите „14-дневен срок” се заменят със „7-дневен срок”;
4. Ал. 4 се изменя така:
„(4) За републиканските пътища, железопътните магистрали и железопътните линии І и ІІ категория парцеларният план се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след приемането на проекта от Националния експертен съвет по устройство на територията. Заповедта се изпраща за обнародване в „Държавен вестник”.”.
§ 45. Чл. 130 се отменя.
§ 46. В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) Заинтересувани лица при съобщаването на подробните устройствени планове и техните изменения и на актовете за одобряването им са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.”;
2. В ал. 2, т. 5 се изменя така:
„5. имотите, които попадат в сервитути или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.”;
3. Създава се ал. 3:
„(3) Непосредствено засегнати от предвижданията на парцеларния план за елементите на техническата инфраструктура, обявени за обекти с национално значение, са поземлените имоти или частите от тях – предмет на самия план.”.
§ 47. Чл. 133 се отменя.
§ 48. В чл. 134 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 3 думата „целесъобразно” се заличава и накрая се поставя запетая и се добавя „както и на новонастъпили или новооткрити обстоятелства от значение за прилагане на плана”;
б) създава се т. 8:
„8. планът е одобрен без план-схеми по чл. 108, ал. 2 или без специализирана схема за преместваеми обекти по чл. 108, ал. 7.”.
2. В ал. 3, изречение второ се изменя така: „Органът по чл. 124, който разрешава изработването на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след одобряване на изменението на общия устройствен план.”;
3. Ал. 5 се отменя.
§ 49. В чл. 135 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 124, ал. 4” се заменят с „чл. 124а, ал. 3 и 4”.
2. В ал. 3 думите „допуска с мотивирано предписание” се заменят с „разрешава”.
3. В ал. 4, т. 3 се отменя.
4. Ал. 6 се отменя.
§ 50. В чл. 136, в ал. 2 думите „чл. 121, ал. 2” се заменят с „чл. 127, ал. 2”.
§ 51. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1:
- в буква „д” думите „с обем над 50 млн.куб.м или с височина на язовирната стена над 80м” се заменят с думите „и прилежащите им съоръжения и временно строителство”;
- буква „к” и „н” се изменят така:
„к) производствени предприятия на металургичната и химическата промишленост;
н) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория.”
б) в т. 2:
- буква „в” се отменя;
- в буква „е” думата „сгради” се заменя с думата „предприятия”;
- буква „з” се отменя;
- буква „и” с е изменя така:
„и) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория;”
- създава се нова буква „й” със следния текст:
„й) сгради и съоръжения на мини, рудници и кариери, в т.ч. и за ликвидацията им, както и строежи, свързани с отстраняване на екологични щети в района на въздействието им.”
в) в т. 3:
- в буква „г” думата „сгради” се заменя с думата „предприятия”;
- буква „ж” се изменя така:
„ж) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория;”
- в буква „з” след думите „национално ниво” се добавят думите „вкл. съобщителни и базови станции.”
г) в т. 4:
- в буква „в” думата „сгради” се заменя с думата „предприятия”;
- букви „д” и „е” се изменят така:
„д) реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им;
e) недвижими културни ценности с категория „местно значение” и „ансамблово значение”;
д) в т.5, буква „б” думата „сгради” се заменя с думата „предприятия”;
2. Ал. 4 се изменя така:
„(4) Строеж, който по един критерии по ал. 1 попада в една категория, а по друг – в по-висока, се категоризира в по-високата категория.”.
§ 52. В чл. 139, ал. 2 и ал. 3 се изменят така:
„(2) Възложителят, в зависимост от спецификата на обекта, задължително възлага за изработване тези части на инвестиционния проект, въз основа на които може да се направи оценка за съответствие с изискванията по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 и да се изпълни строежът.
(3) Всички документи (графични и текстови) по всички части на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от проектантите на останалите части и от възложителя.”
§ 53. В чл. 140 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя следното изречение: „Когато кадастралната карта е одобрена след одобряването на действащия подробен устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър.”
2. В ал. 3 след числото „59” запетаята и думите „чл. 133, ал. 6” се заличават, а накрая се добавя следното изречение: „За тези строежи визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131.”.
§ 54. В чл. 141 се правят следните изменения:
1. Ал. 2 се отменя.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Идейният инвестиционен проект за обекти на техническата инфраструктура с обхват повече от една община или за обекти с регионално значение се съгласува от областния управител, а за обекти с обхват повече от една област или за обекти с национално значение - от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласуването се извършва въз основа на предварителна оценка за съответствие по чл. 142, ал. 2.”.
3. В ал. 8 думите „в 7-дневен срок” се заменят с „в сроковете по чл. 144, ал. 3”.
§ 55. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се ал. 8 и 9 със следното съдържание:
„(8) За специалните обекти на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност”, информацията за които съставлява държавна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, оценката за съответствие се извършва от експерти, назначени със заповед на съответния министър или на председателя на агенцията.
(9) Всички документи (графични и текстови) на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от съответния квалифициран специалист и управителя на фирмата-консултант, извършила оценката за съответствие. Докладът за оценка на съответствието се подписва от управителя на фирмата-консултант и от всички квалифицирани специалисти, извършили оценката.
2. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думата „отделен” се заличава, а накрая се добавя следното изречение „Лицето подписва всички документи (текстови и графични) по част „Конструктивна” на инвестиционния проект.”.
3. Досегашната ал. 9 става ал. 11.
§ 56. В чл. 144, ал. 3, т. 1 думите „7-дневен” се заменят с „14-дневен”.
§ 57. В чл. 145, ал. 2, в изречение първо думите „обхват и значение за повече от една община” се заменят с „обхват повече от една община или за обекти с регионално значение”, а думите „обхват и значение за повече от една област и” се заменят с „обхват повече от една област или”.
§ 58. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, в изречение първо думите „обхват и значение за повече от една община” се заменят с „обхват повече от една община или за обекти с регионално значение”, а думите „обхват и значение за повече от една област и” се заменят с „обхват повече от една област или”;
2. Създава се ал. 13:
„(13) Разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване и преустройства, се издава след извършено обследване по реда на чл. 176в и след съставяне на технически паспорт по реда на чл. 176а.”.
§ 59. В чл. 149, ал. 5 се изменя така:
„(5) Органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на дирекция за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и вписани забележки по чл.154, ал.5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план, копие от визата за проектиране, когато се изисква, копие от трасировъчния план и от вертикалната планировка, за сградите се прилагат и копия от чертежите на фасадите, изясняващи височината и разстоянията от новопроектираната сграда до съседните сгради, вкл. тези през улица и през дъното на имота.”.
§ 60. В чл. 150, ал. 3 думите „чл. 130” се заменят с думите „чл. 149, ал. 1 или ал. 4”.
§ 61. В чл. 151, ал. 1, т. 7 пред думата „паметници” се добавя думата „надгробни”.
§ 62. В чл. 153, ал. 2, в края на изречение първо се поставя запетая и се добавя следния текст „а за линейни обекти на техническата инфраструктура – ако в срок от 10 години от неговото издаване не е завършено строителството”.
§ 63. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 6 в края се поставя запетая и се добавя следния текст „или инвестиционното намерение се променя за етапно изграждане, при условията на чл. 152, ал. 2”;
2. В ал. 5, изречение второ, думите „забележка в” се заменят със „заповед за допълване на”.
§ 64. Чл. 156 се изменя така:
„Чл. 156. (1) Издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1, могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5.
(2) Органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
(3) При констатиране на нарушения по ал. 2, началникът на Дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти и образува административно-наказателно производство срещу проектанта, лицето, извършило оценка за съответствието и/или органа, издал разрешението за строеж.
(4) Заповедите на началника на Дирекцията за национален строителен контрол по ал.3 могат да се обжалват по реда на чл. 215.
(5) Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.”
§ 65. В чл. 157 се създава ал. 3:
„(3) Неявяването на служител по чл. 223, ал. 2 в 3-дневен срок от внасяне на писмено искане в общинската (районната) администрация, удостоверено по законоустановения ред, не препятства съставянето на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.”
§ 66. В чл. 161 се създава ал. 3:
„(3) Възложителят носи отговорност за:
1. осигуряване на необходимите документи по чл.142, ал.5, т.7 и предоставянето им на проектанта и лицето, извършващо оценка за съответствие на инвестиционния проект за отразяване в комплексния доклад за оценка съответствието, с изключение на случаите, в които с договор тези задължения са възложени на консултанта;
2. започване на строеж със сключен договор за строителен надзор, когато такъв се изисква;
3. започване на строеж със сключен договор за строителство, когато такъв се изисква;
4. започване на строеж с договор за строителство със строител, който е регистриран в Централния професионален регистър на строителите, в случаите когато регистрацията е задължителна за съответната група и категория строеж.”
§ 67. В чл. 162 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „част Конструктивна” се заменят с думите „всички части”;
2. Създават се ал. 5 и ал. 6 със следният текст:
„(5) Проектантът носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1, 2 и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
(6) В изпълнение на задълженията си проектантът има право на свободен достъп до строежа, строителните книжа, заповедната книга и актовете и протоколите, съставени по време на строителството.”
§ 68. В чл. 163, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите „чл. 169, ал. 1” се добавят думите „ал. 2 и ал. 3,”.
2. В т. 2 в края се поставя запетая и се добавят думите „както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им”.
3. Създава се нова т. 3 със следното съдържание:
„3. своевременно съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и т. 2;”;
4. Досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
„4. съхраняването на екзекутивната документация и нейното изработване, когато от възложителя с договор не е възложено на друг участник в строителството, както и за съхраняването на другата техническа документация по изпълнението на строежа;”
5. Досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:
„5. съхраняването и предоставянето при поискване от останалите участници в строителството или от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на строежа по чл. 170, ал. 3 и актовете и протоколите, съставени по време на строителството;”;
6. Създава се т. 6 със следният текст:
„6. изпълнението на строежи, съответстващи на направената регистрация в Централния професионален регистър на строителите.”
§ 69. В чл. 163а, ал. 4 в края на първото изречение се добавят думите „и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 5, а за строежите от пета категория и отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1.”
§ 70. В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 2 се изменя така:
„(2) Началникът на ДНСК издава и вписва в регистър удостоверения за упражняване на дейностите по ал. 1, т. 1 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”.
2. В ал. 5 думата „лиценз” се заменя с „удостоверение”.
3. Ал . 6 се отменя.
§ 71. В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думата „Лиценз” се заменя с „Удостоверение”;
б) в т. 2 думите „системни нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му” се заменят с думите „повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години, преди подаване на заявление за вписване в регистъра,”;
в) в т. 3 думите „системни нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му” се заменят с думите „повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години, преди подаване на заявление за вписване в регистъра”.
2. В ал. 2:
а) в изречение първо думата „Лицензът” се заменя с „Удостоверението”, думите „Министерството на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с „Дирекцията за национален строителен контрол”, в изречение второ думата „лиценза” се заменя с „удостоверението”, а думите „министъра на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с думите „началника на Дирекцията за национален строителен контрол”;
б) т. 3 се изменя така:
„3. списък на правоспособните физически лица, включително координатор по безопасност и здраве, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване на съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите с доказателства за професионалния им опит и за петгодишния стаж, както и други индивидуални документи, удостоверяващи техните технически компетентности и способности за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, включително преминато обучение по програми, утвърдени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с компетентните министри;”;
в) т. 5 се изменя така:
„5. декларации на членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличния търговец, както и на физическите лица, чрез които ще упражняват дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1, че не са допуснали или извършили повече от две нарушения по този закон и нормативните актове по прилагането му през последните две години, преди подаване на заявление за вписване в регистъра”;
г) създава се т. 7 със следното съдържание:
„7. удостоверения от браншови организации за компетентността на специалистите от съответния регистър на правоспособните лица, включително удостоверения за проектантска правоспособност, удостоверения за технически контрол по част „Конструктивна”, удостоверение за положен изпит по чл. 23, ал. 1, т. 3 от Закона за енергийната ефективност и други, изискващи се със закон.”.
3. Алинеи 3, 4 и 5 се изменят така:
„(3) Удостоверението за вписване в регистъра или отказът се издава в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(4) Отказът за вписване в регистъра се съобщава писмено на заявителя и може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Действието на удостоверението се прекратява преди изтичане на срока, за който е издадено, по искане на вписаното в регистъра лице при представяне на доказателства, че няма неприключили договори за дейностите по удостоверението, както и при прекратяване на юридическото лице или предприятието на едноличния търговец, или при:
1. влезли в сила две наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице или на едноличния търговец по този закон или нормативните актове по прилагането му;
2. влезли в сила три наказателни постановления за срок от една година на физическите лица, които упражняват дейностите от и за сметка на вписаното в регистъра юридическо лице или едноличен търговец;
3. отпадане на някое от основанията, послужили за издаване на удостоверението.”
4. Създава се ал. 6 със следния текст:
„(6) Действието на удостоверението се спира за срок от една година при влязло в сила наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225.”.
§ 72. В чл. 168, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 преди думите „пълнота и правилно съставяне” се добавят думите „осъществяване на контрол относно”;
2. Точка 3 се изменя така:
„3. спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 2 и в нарушение на изискванията на чл. 169, ал. 1, 2 и 3”;
3. В т. 4 преди думите „спазване на изискванията” се добавят думите „осъществяване на контрол относно”;
4. Точки 6, 7 и 8 се отменят.
§ 73. В чл. 169, ал. 4, преди думата „съвместно” се добавя „самостоятелно или”, а след думата „безопасност” се добавя „и за устойчиво развитие на природните ресурси и екологично използване на природни и вторични суровини в строежите”.
§ 74. Създава се чл. 171а със следния текст:
„Чл. 171а. (1) Изискването за застраховка за професионална отговорност на лицата по чл. 171, ал. 1 не се прилагат за лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се установява на територията на Република България и е предоставило еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава – членка на Европейския съюз или страна по Споразумението.
(2) В случаите по ал. 1, когато предоставената застраховка или гаранция покрива само частично рисковете, държавните органи или възложителят могат да изискват допълнителна застраховка или гаранция, която да обхване непокритите рискове, в съответствие с чл. 173, ал. 2 и чл. 174, ал. 1 и при спазване на изискванията на чл. 27, ал. 3 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги.”.
§ 75. В чл. 175, ал. 3, т. 1 и т. 2 се изменят така:
„1. да предприеме действията по чл. 223, ал. 2, т. 1 за строежите от четвърта, пета и шеста категория;
2. да уведоми органите на Дирекцията за национален строителен контрол, за строежите от първа, втора и трета категория.”.
§ 76. В чл. 176б се създава ал. 3 със следния текст:
„(3) В техническия паспорт на строежа, в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6 се вписват задължителните строителни и монтажни работи за привеждане на фасадите на сградите в съответствие с нормативната уредба, включително с изискванията за енергийна ефективност, които се изпълняват в срок не по-късно от 31.12.2020г.”.
§ 77. В чл. 176в, ал. 1 думите „получил лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството” се заменят с „получил удостоверение”.
§ 78. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „регистрира пред органа, издал разрешението за строеж,” се заменят с думите „подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за”, след думите „техническата инфраструктура” се поставя запетая и се добавят думите „технически и енергиен паспорт”.
2. Ал. 3 се изменя така:
„(3) Строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на окомплектоваността на документите и регистриране на въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място.”
3. Ал. 4 се отменя.
4. В ал. 7 думите „издаване на разрешение за ползване на строежа” се заменят с думите „въвеждане на строежа в експлоатация”.
§ 79. В чл. 178 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3:
а) Създава се нова точка 1:
„1. не са изпълнени в съответствие с предвидените в одобрения инвестиционен проект изисквания по чл. 169, ал. 1, 2 и 3 и с техническите спецификации по чл. 169а, ал. 1 и/или не са съставени технически и енергиен паспорт.”
б) досегашните точки 1, 2, 3, 4 и 5 стават съответно 2, 3, 4, 5 и 6.
2. В ал. 5 след текста „ал. 1 и 4” се добавя „на строежи от първа до трета категория”.
3. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
„(6) При нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.”.
4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.
§ 80. В чл. 195, ал. 5 думите „обекти по ал. 1” се заменят със „заварени или търпими строежи”.
§ 81. В чл. 196 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 изречение второ се заличава.
2. В ал. 6 думите „се издава изпълнителен лист в полза на общината за събиране на вземането по реда на чл. 237, буква „к” от Гражданския процесуален кодекс” се заменят с „общината може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс”.
§ 82. В чл. 198 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думата „налага” се добавя „със заповед”, а накрая на изречението се добавя „и отчитане на ефекта чрез извършване на мониторинг по реда на чл. 95, ал. 3”.
2. В ал. 4 думите „действията по прилагане” се заменят с „прилагането”.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Заповедите по ал. 1, 2 и 3 се съобщават с обявление, обнародвано в „Държавен вестник”, и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215.”.
§ 83. В чл. 200 се създава ал. 3:
„(3) (нова) Гаражите и паркоместата, които са част от основните обекти в сградата, не могат да бъдат предмет на правни сделки. Когато не са част от основните обекти в сградата, гаражите и паркоместата могат да бъдат предмет на правни сделки само с лица, които притежават самостоятелни жилищни или административни обекти в същата сграда, както и с трети лица, след като продавачът представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на собствениците на обекти в сградата гаража или паркомястото при същите условия и декларира писмено пред него, че никой не е приел това предложение.”.

§ 84. В чл. 205 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „улици” се добавя „алеи,”.
2. Създава се т. 5:
„5. за изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и за прилежащите им забранени зони по чл. 112, ал. 3, т. 1.”.
§ 85. В чл. 210, ал. 6, думите „се снабди чрез съда с изпълнителен лист по чл. 237, букви "в" и "к" и чл. 242 и следващите от Гражданския процесуален кодекс и да поиска от Дирекцията за национален строителен контрол спиране на действията и актовете до изплащане на сумата” се заменят с „поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс”.
§ 86. Създава се чл. 211а:
„Чл. 211а. (1) При условията и по реда на чл. 210 и чл. 211 се извършва и еднократно обезщетяване на собствениците на поземлени имоти, попадащи в сервитутните зони по чл. 112, ал. 3, т. 2 около поземлените имоти, предназначени за застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
(2) Обезщетяването е за сметка на Министерството на отбраната, съответно на Министерството на вътрешните работи или на Държавната агенция „Национална сигурност”.”.
§ 87. В чл. 215, ал. 6 след думата „обжалване” се добавя „от заинтересуваните лица по чл. 131”, а думите „устройствените схеми и” се заличават.
§ 88. В чл. 216 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 5 и 6 се изменят така:
„(5) Преди да разгледа жалбата или протеста по същество, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на тяхната допустимост. Ако прецени, че жалбата или протеста са недопустими, производството се прекратява с изрична заповед. Заповедта може да се оспори с частна жалба или протест по реда на чл. 215. Съответният административен съд се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
(6) Когато жалбата или протестът са допустими, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощеното длъжностно лице пристъпва към разглеждането им по същество и се произнася с мотивирана заповед, с която може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Заповедите на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол се обжалват по реда на чл. 215.”.
2. Създават се ал. 7, 8, 9 и 10:
„(7) Срокът за произнасяне на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощеното длъжностно лице е 15 дни от датата на постъпване на жалбата или протеста, ведно с административната преписка по издаване на обжалвания акт.
(8) По жалби на заинтересувани лица, свързани с настъпили нови обстоятелства, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице може да отменя заповедите на началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол по ал. 5 и ал. 6, когато тези актове не са били обжалвани пред съда.
(9) Началникът на дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по подадените жалби в 15-дневен срок от постъпването им с мотивирана заповед, като може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. Когато постанови отмяна на заповедта на началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол, началникът на ДНСК решава въпроса по същество.
(10) Заповедите на началника на дирекцията за национален строителен контрол по предходната алинея се обжалват по законосъобразност по реда на чл. 215. Решенията на съответния административен съд са окончателни и не подлежат на обжалване.”
§ 89. Чл. 217, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 накрая се добавя „и ал. 5, и по чл. 224а, ал. 1 и ал. 6.”.
2. Създава се т. 12:
„12. заповеди за прекратяване на производството по чл. 216, ал. 5.”.
§ 90. В чл. 221, ал. 1, в изречение второ думите „в областните центрове” се заличават.
§ 91. В чл. 222 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в началото се добавят думите „За строежите от първа, втора и трета категория”;
б) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавят думите „по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи”;
в) в т. 2 думите „извършвани в отклонение от одобрените строителни книжа” се заменят с думите „с нарушения по чл. 224”;
г) създава се нова т. 13:
„13. издава заповеди за обследване на аварии в строителството по реда на наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството за всички категории строежи;”;
д) досегашните т. 13 и 14 стават съответно т. 14 и 15;
2. В ал. 2 в началото се добавя израза „За строежите от първа, втора и трета категория”.
§ 92. Чл. 222а се отменя.
§ 93. Чл. 223 се изменя така:
„Чл. 223. (1) За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице:
1. спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи;
2. спира строежи, части от тях или отделни строителни и монтажни работи с нарушения по чл. 224, и дава разрешение за продължаването им след отстраняване на нарушенията и заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции;
3. забранява достъпа до строежи по т. 1 и 2 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите;
4. забранява захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на строежи по т. 1 и 2;
5. забранява влагането на строителни продукти, които не са оценени за съответствие със съществените изисквания към строежите и извършва проверки в местата за производство на строителни продукти;
6. забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация;
7. забранява достъпа до строежи или до части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация, забранява захранването им с електрическа и топлинна енергия, вода и газ и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на хора и други;
8. издава заповеди за премахване на незаконни строежи;
9. предписва изпълнение на укрепителни и възстановителни мерки за недопускане на аварии, щети и други на строежи и на части от тях, за които е спряно строителството, действието на строителните книжа или е забранено ползването им;
10. разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други;
11. налага предвидените в този закон глоби и имуществени санкции.
(2) За строежите от четвърта, пета и шеста категория служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район):
1. констатират незаконни строежи и строежи с нарушения;
2. констатират нарушения при ползването на строежи или на части от тях;
3. изпълняват заповедите за спиране, за забрана на ползването, за забрана на достъпа до строежи и строителни площадки и за премахване на незаконни строежи;
4. контролират изпълнението на мероприятията за възстановяване на територии с особена териториалноустройствена защита;
5. установяват други нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му;
6. създават и поддържат регистър на издадените наказателни постановления;
(3) При привеждане в изпълнение на заповеди за спиране, за забрана ползването, достъпа и за принудително премахване на незаконни строежи служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община имат право да използват на територията на строителната площадка следните специални средства:
1. устройства за принудително ограничаване придвижването на автомобили и строителна механизация или за преместване на такава механизация извън строителната площадка;
2. устройства за отваряне на прегради и помещения;
3. светлинни и звукови устройства;
4. строителни машини и строителна механизация, технически средства и способи.
(4) Средствата по ал. 3 могат да бъдат използвани само от служители, които притежават необходимата квалификация.
(5) При изпълнение на функциите им по този закон служителите по ал. 2 имат право:
1. на свободен достъп до строежите, както и до сградите и съоръженията по време на тяхното ползване по реда на чл. 194, ал. 1 и 3;
2. да изискват всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения от участниците в строителството, от лицата на строежа и строителната площадка, от заинтересуваните администрации, от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества;
3. да ползват данни от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(6) При противодействие или при отказ да се изпълни разпореждане за достъп или за освобождаване на строителната площадка или в други случаи, определени със закона, разпореждането се изпълнява принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(7) Служителите по ал. 2 задължително се застраховат срещу злополука и със застраховка „Живот” за сметка на общинския бюджет.
(8) При изпълнение на служебните си задължения служителите по ал. 2 имат право на отличителни знаци, да ползват специални средства и с разрешение на министъра на вътрешните работи могат да притежават лично оръжие за защита.
§ 94. Чл. 224 се изменя така:
„Чл. 224. (1) Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от първа до трета категория, който се извършва:
1. без влязло в сила разрешение за строеж;
2. при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5-8;
3. със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и съществените изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1, 2 и 3;
4. без осигурен от възложителя строителен надзор в случаите, когато такъв е задължителен;
5. без да е съставен протокол за строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга;
6. без съгласуване с Министерство на културата при условията и реда на чл. 125, ал. 5 – за недвижими културни ценности с категория „световно значение” и „национално значение” и за строежи в техните граници и охранителните им зони;
7. без да са изпълнени специалните изисквания по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 7.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта по ал. 1 се издава в тридневен срок от изтичане на срока по изречение второ. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(3) Със заповедта по ал. 1 се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Заповедта е задължителна за доставчиците и се изпълнява незабавно.
(4) Строителството, спряно със заповедта по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 3, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна.
(5) При констатиране на строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, органите на Дирекцията за национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичане на срока за възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(6) Със заповедта за спиране по предходната алинея се забранява достъпа до строежа.”
§ 95. Създава се нов чл. 224а:
„Чл. 224а. (1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория, с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7.
(2) По реда на предходната алинея кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж без съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 - за недвижими културни ценности с категория „местно значение” и за строежи в техните граници и охранителните им зони.
(3) Обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 се установяват с констативен акт, съставен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2. Констативният акт се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта по ал. 1 се издава в тридневен срок от изтичане на срока по изречение второ. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(4) Със заповедите по ал. 1 и ал. 2 се дават задължителни указания за отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. При необходимост се разпорежда освобождаване на строежа и на строителната площадка от хора и механизация, както и прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ. Заповедта е задължителна за доставчиците и се изпълнява незабавно.
(5) Строителството, спряно със заповедта по ал. 1 и ал. 2, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 4, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна.
(6) При констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или част от него, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от служителите по чл. 223, ал. 2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичане на срока за възражения. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(7) Със заповедта за спиране по предходната алинея се забранява достъпа до строежа.”.
§ 96. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „незаконни строежи” се добавят думите „от първа, втора и трета категория”.
2. В ал. 2:
а) т. 5 се изменя така:
„5. при наличие на влязъл в сила отказ по чл. 142, ал. 5, т. 7.”.
б) създава се т. 6:
“6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториално-устройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и ал. 3.”.
3. В ал. 3 накрая се добавя: „Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.”.
4. Ал. 5 се изменя така:
„(5) Въз основа на протокол за извършени разходи по премахване по влязла в сила заповед за премахване се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.”.
5. В ал. 6 се създава т. 5:
„5. възложителя на строежа.”.
§ 97. Създава се нов чл. 226:
„Чл. 226. (1) Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
(3) Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет.
(4) Въз основа на протокол за извършени разходи по премахване по влязла в сила заповед за премахване се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
(5) Принудителното премахване е за сметка на извършителя и на:
1. лицето, упражнило строителен надзор;
2. строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа;
3. строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2, 3 и 4;
4. проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и/или с предназначението на земята.
5. възложителя на строежа.
(6) Отговорността на лицата по ал. 5 е солидарна.”.
§ 98. В чл. 229 се създава ал. 3:
„(3) Технически правоспособни са лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „архитект”, „строителен инженер”, „инженер”, „урбанист” или „ландшафтен архитект”.”
§ 99. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо се изменя така: „Концепции и схеми за пространствено развитие по Закона за регионалното развитие и устройствени планове и инвестиционни проекти по този закон се изработват от проектанти - физически лица, които притежават съответната техническа и проектантска правоспособност.”.
2. В ал. 3 думите „изработват проекти на устройствени схеми и планове или да упражняват технически контрол” се заменят с „извършват дейностите по чл. 229, ал. 1”.
§ 100. В чл. 232 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) числото „5000” се заменя с числото „10 000”;
б) създава се т. 8:
„8. издаде виза за проектиране, в нарушение на предвижданията на действащия подробен устройствен план, в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството.”.
2. В ал. 5 числото „5000” се заменя с числото „10 000”;
3. В ал. 6 числото „300” се заменя с числото „1000”, а числото „1 500” се заменя с числото „10 000”.
4. Създават се ал. 7, 8 и 9:
„(7) Наказва се с глоба от 1000 до 5000лв, възложител на строеж, неизпълнил задължение по чл.161, ал.3;
(8) Наказва се с глоба от 1000 до 5000лв, строител на строеж, неизпълнил задължение по чл.163, ал.2;
(9) Наказва се с глоба от 100 до 300 лв, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, възложител на строеж, който не възложи съставянето на технически паспорт в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6.”.
§ 101. В чл. 233 числото „500” се заменя с числото „5 000”.
§ 102. В чл. 234, ал.1 числото „300” се заменя с числото „3 000”, а числото „5 000” се заменя с числото „15 000”.
§ 103. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 12, 13, 14, 15 и 16:
„12. на производител на строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите – в размер от 5000 до 30000лв;
13. на лице, сключило договор за строителен надзор или за оценка за съответствие на инвестиционен проект, в нарушение на чл.166, ал.3 и ал.4 – в размер от 30 000 да 150 000 лв;
14. на възложител на строеж, неизпълнил задължение по чл.161, ал.3 – в размер от 5000 до 30000лв;
15. на строител на строеж, неизпълнил задължение по чл.163, ал.2, т.1-5 – в размер от 5 000 до 30 000лв;
16.на възложител на строеж, който не възложи съставянето на технически паспорт в сроковете по наредбата по чл. 176а, ал. 6 – в размер от 1 000 до 10 000лв.”.
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 1:
„1. на извършител, възложител или строител на строеж от четвърта до шеста категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 - в размер от 5 000 до 20 000лв.;”;
б) досегашната т. 1 става т. 2 и в нея след думите „на строеж” се добавят думите „по чл. 224а, ал. 1 и ал. 2”, а думите „спрян с негова заповед по чл. 224, ал. 1” се заличават;
в) досегашна т. 2 става т. 3 и в нея думите „т. 1” се заменят с „т. 2”, а думите „по ал. 1, т. 3;” се заменят с „от 10000 до 50000лв.;”
г) създава се нова т. 4:
„4. на лице, което ползва строеж от четвърта и пета категория, без това да е разрешено по установения законов ред - в размер от 1000 до 10 000лв.;”;
д) досегашна т. 3 става т. 5 и в нея след думата „чл. 57а, ал. 6” се поставя запетая, а думите „чл. 222а, т. 3 – в размер от 5000 до 50000” се заменят с думите „чл. 224а, ал. 4 или по чл. 178, ал. 6 – в размер от 5000 до 20000”;
е) досегашната т. 4 става т. 6.
§ 104. В чл. 239 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 6 се изменя така:
„6. от кмета на общината или упълномощено от него лице - в предвидените от закона случаи.”.
2. В ал. 2 навсякъде след думите „разрешение за ползване” се добавя изразът „или удостоверение за въвеждане в експлоатация”.
§ 105. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. § 1а се изменя така:
„§ 1а. Министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” може да предоставят свои функции по този закон на заместниците си и на други длъжностни лица в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция „Национална сигурност”.
2. В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс, се извършва чрез отправяне на писмено съобщение.
(2) Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В този случай, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, поставя се на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или в Интернет страницата на съответния орган. Така направеното съобщение се удостоверява в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица, която се прилага към съответната преписка.”.
б) В ал. 3 накрая се добавя следното изречение: „До избирането на председател на управителния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост, съобщаването се извършва по реда на ал. 2, изречения второ и трето.”.
3. В § 5 се правят следните изменения и допълнения:
б) в т. 5 думите „устройствени схеми и планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове”;
в) в т. 18, изречение второ след думата „сградите” запетаята и думите „когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети” се заличават;
г) т. 35 се изменя така:
„35. „Третиране на отпадъците” е събирането, съхранението, оползотворяването или обезвреждането на отпадъците и всички междинни операции, както и повторното им използване, рециклиране и възстановяване или производство на енергия и материали от отпадъци, съгласно Закона за управление на отпадъците.”;
д) т. 50 се изменя така:
„50. „Надземен етаж” е етажът, таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата).”
е) т. 52 се изменя така:
„52. „Кота на средното ниво на прилежащия терен” е средноаритметичната стойност на най-ниската и най-високата проектни коти на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен (моделиран) съобразно част „Геодезическа” (вертикална планировка) на инвестиционния проект.”
з) създават се точки 74, 75, 76, 77, 78, 79 и 80:
„74. „Категоризацията на населените места” според броя на населението им е следната:
а) много големи градове - над 200 000 жители;
б) големи градове - от 100 000 до 200 000 жители;
в) средни градове - от 30 000 до 100 000 жители;
г) малки градове - от 10 000 до 30 000 жители;
д) много малки градове - до 10 000 жители.
е) много големи села - над 5 000 жители;
ж) големи села - от 2 000 до 5 000 жители;
з) средни села - от 1 000 до 2 000 жители;
и) малки села - от 250 до 1 000 жители;
й) много малки села - до 250 жители.
75. „Обект с регионално значение” е обект, определен като такъв с решение на съответния областен съвет за развитие по Закона за регионалното развитие.
76. „Социална инфраструктура” са сгради и съоръжения публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.
77. „Противодействие на свлачищните, ерозионните и абразионните процеси” е комплекс от дейности за регистриране и мониторинг на застрашени и засегнати територии от свлачища, морска абразия, речна ерозия и неблагоприятни техногенни процеси и извършване на геозащитни мерки и дейности.
78. „Свлачищни райони” са естествени или изкуствени склонове и откоси, които се движат или могат да се въведат в неустойчиво състояние под влияние на комплекс от природни и техногенни фактори и са регистрирани в публичния регистър на свлачищните райони по чл. 95, ал. 2.
79. „Геозащитни мерки и дейности” са мерки и дейности, свързани с изработване на укрепителни и брегоукрепителни схеми, инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания, инженерно-геоложки районирания, инвестиционни проекти и извършване на брегоукрепителни, брегозащитни и геозащитни строежи за укрепване и отводняване на територии, засегнати от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси.”.
80. „Паркомясто” е недвижима вещ по смисъла на чл. 110 ЗС, когато представлява реална, обособена част от строеж, или ограничено вещно право на ползване (сервитут) върху реална част от урегулиран поземлен имот, предвидено с инвестиционния проект за паркиране на моторно превозно средство.”.
§ 106. В Преходните разпоредби в § 6, ал. 7 думите „схеми и” се заличават.
§ 107. В Заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Параграф 20а се отменя.
2. В § 22, т. 1 се изменя така:
„1. по отношение на регулацията:
а) с влизане в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16;
б) със сключване на окончателни договори за прехвърляне право на собственост, когато такива се предвиждат;
в) с изплащане на обезщетенията по отчуждителните производства.”.
3. В § 23, ал. 3 думите „схеми и” се заличават
§ 108. В Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 76 от 2006г.) § 8 се изменя така:
„§ 8. Сроковете за съставяне на техническите паспорти за отделните категории съществуващи строежи, в т.ч. държавна и общинска собственост, се определят в наредбата по чл. 176а, ал. 6.”.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 109. Подробни устройствени планове или части от тях, одобрени до влизане в сила на нов общ устройствен план или на негово изменение, запазват действието си, ако не противоречат на предвижданията на общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане.
(2) Проектите за подробни устройствени планове, чието изработване или изменение е разрешено по реда на чл. 124а или чл. 135, ал. 3 или 5, които не са одобрени към датата на влизане в сила на общия устройствен план или на неговото изменение, се съобразяват с предвижданията на общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане.
(3) Когато за отделни урегулирани поземлени имоти противоречието между предвижданията на общия и на подробния устройствен план по ал. 1 се състои само в разлика относно показателите на застрояване, се прилагат показателите на застрояване, предвидени в общия устройствен план, като се издава виза за проектиране, без да е необходимо изменение на действащия план за застрояване.
(4) Предходните разпоредби не се прилагат по отношение на строежи, за които има издадено разрешение за строеж за предвиденото с подробния устройствен план застрояване преди влизане в сила на общия устройствен план или на неговото изменение.”
§ 110. (1) Започнатите производства по изработване на общи и подробни устройствени планове, които не са приключили до влизане в сила на този закон с издаване на акт за одобряването им, се одобряват по досегашния ред.
(2) За започнато производство по изработване на общи и подробни устройствени планове се счита денят на внасяне на проекта за съгласуване с компетентен орган по реда на чл. 121, ал. 2.
§ 111. (1) Започнатите производства по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, които не са приключили до влизане в сила на този закон се одобряват по досегашния ред.
(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита денят на внасянето на инвестиционен проект за съгласуване и одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван от компетентния орган идеен инвестиционен проект.
§ 112. Висящите съдебни производства се довършват по реда на този закон.
§ 113. Започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред.
§ 114. В шестмесечен срок от обнародване на този закон органът по § 184, ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) следва да приключи образуваните производства при условията на ал. 4 или ал. 5 на същия параграф. След изтичане на срока, за неприключилите производства се прилагат мерките по чл. 225 или чл. 226.
§ 115. Лицата, получили лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството, могат да продължат да извършват дейността си по чл. 166, ал. 1 до изтичане на срока на лиценза. След изтичането на този срок, за да извършват тези дейности, лицата трябва да притежават удостоверение, издадено от Началника на Дирекцията за национален строителен контрол при условия и по ред, определени в чл. 167, ал. 1 и 2.
§ 116. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (обн., ДВ, бр. 63 от 2002г., изм., бр. 120 от 2002г., бр. 70 от 2004г., бр. 76, 88 и 105 от 2005г., бр. 30 от 2006г., бр. 11 и 109 от 2007г., бр. 36 и 67 от 2008г., бр. 42 и 74 от 2009г., бр. 80, 87, 88 и 97 от 2010г., бр. 26 от 2011г.) в чл. 105, ал. 2, изречение второ думите „схеми и” се заличават.
§ 117. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г., бр. 22 и 59 от 2007г., бр. 36, 52 и 70 от 2008г., бр. 12, 32, 35, 47, 82, 93, 95 и 103 от 2009г., бр. 61 и 98 от 2010г., бр. 19, 28, 35 и 80 от 2011г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 151, ал. 6, т. 2 думите „схеми и” се заличават.
2. В чл. 155, ал. 2, т. 2 думите „схеми и” се заличават.
§ 118. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011г., изм., бр. 43 от 2011г.) в чл. 12, ал. 2 се отменя.
§ 119. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972г., изм., бр. 30 от 1990г., бр. 16 от 1997г., бр. 85 от 1998г., бр. 12 от 2000г., бр. 34 и 111 от 2001г., бр. 52 и 70 от 2004г., бр. 88 и 102 от 2005г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006г., бр. 10, 41 и 109 от 2007г., бр. 36, 66 и 67 от 2008г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009г., бр. 63, 73 и 94 от 2010г., бр. 41 и 81 от 2011г.) в чл. 16б, ал. 1, т. 6 думите „схеми и” се заличават.
§ 120. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 38 от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г., бр. 52 и 54 от 2008 г., бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г., бр. 18 и 87 от 2010 г., бр. 19 и 47 от 2011г.) в чл. 42б, ал. 1 думите „чл. 124” се заменят с „чл. 124а”.
§ 121. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 и 109 от 2007г., бр. 36, 43 и 69 от 2008г., бр. 17, 35, 37, 42, 45, 82, 89 и 93 от 2009г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010г.) в чл. 283, ал. 3 думите „чл. 124, ал. 3” се заменят с „чл. 124а, ал. 5”.
§ 122. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003г., изм., бр. 18 от 2004г., 18 и 95 от 2005г., бр. 30, 65 и 74 от 2006г., бр. 49, 55 и 59 от 2007г., бр. 36, 43 и 98 от 2008г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009г., бр. 54 и 97 от 2010г., бр. 35 и 47 от 2011г.) в чл. 43, ал. 7 думите „предвидените утвърдени устройствени схеми и планове” се заменят с „действащите устройствени планове”.
§ 123. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004г., изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 81, 95 и 102 от 2006г., бр. 31, 41, 46, 59, 82 и 95 от 2007г., бр. 13, 102 и бр. 110 от 2008г., бр. 36, 41, 74, 82, 93, 99 и 101 от 2009г., бр. 41, 42, 50, 59, 62, 98 и 100 от 2010г., бр. 8, 9, 45 и 60 от 2011г.) в чл. 35 думите „схеми и” се заличават.
§ 124. В Закона за камарата на строителите (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г., изм., бр. 19, 35 и 92 от 2009 г., бр. 15 от 2010г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14 се създава ал. 8:
„(8) Чуждестранни юридически и физически лица – строители по смисъла на Закона за устройство на територията, на които е възложено изпълнението на инвестиционни проекти на територията на Република България по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, не се вписват в Централния професионален регистър на строителя. Строителят уведомява писмено председателя на комисията по чл. 26 в 7-дневен срок след сключването на договора с възложителя.”.
2. В чл. 15, ал. 4 думите „чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „з” се заменят с „чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „е”.
3. В чл. 17, ал. 2, т. 8 думите „чл. 137, ал. 1, т. 2, буква „з” се заменят с „чл. 137, ал. 1, т. 4, буква „е”.
§ 125. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003г., изм. бр. 65 от 2003г., бр. 77 от 2005г., бр. 30 и 79 от 2006г., бр. 59 от 2007г., бр. 13 и бр. 28 от 2009г., бр. 15 от 2010г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 7, изречение второ думите „схеми и” се заличават”;
б) в ал. 8, изречение второ думите „схеми и” се заличават.
2. В чл. 29, ал. 3 думите „схеми и” се заличават.
3. В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби думите „устройствени схеми, планове” се заменят с „концепции и схеми за пространствено развитие, устройствени планове”.
§ 126. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009г., изм., бр. 80, 92 и 93 от 2009г., бр. 101 от 2010г.и бр. 54 от 2011г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14, т. 13, буква „а” думите „схеми и” се заличават.
2. В чл. 78, т. 2 се отменя.
3. В чл. 80 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 думата „схеми” се заменя н „планове”;
б) в ал. 3 думите „схеми и” се заличават;
в) в ал. 4 думите „устройствени схеми,” се заличават.
§ 127. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. 29 от 2000г., изм., бр. 23 и 91 от 2002г., бр. 30 и 65 от 2006г., бр. 94 от 2007г., бр. 36 и 43 от 2008г., бр. 80 и 103 от 2009г. и бр. 28 от 2011г.) в чл. 18 думите „схеми и” се заличават.
§ 128. В Закона за насърчаване на инвестициите (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г., попр., бр. 99 от 1997 г., доп., бр. 29 от 1998 г., изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 110 от 1999 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 37 от 2004 г., попр., бр. 40 от 2004 г., изм., бр. 34, 59, 65, 82 и 86 от 2006 г., бр. 42 от 2007 г. и бр. 69 от 2008 г., бр. 41 и 82 от 2009г., бр. 18, 88 и 100 от 2010г.) в чл. 21, ал. 4 думите „и чл. 96, ал. 5” се заличават.”
§ 129. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003г., попр., бр. 59 от 2003г., изм., бр. 107 от 2003г., бр. 39 и 52 от 2004г., бр. 31 и 87 от 2005г., бр. 24, 38 и 59 от 2006г., бр. 11 и 41от 2007г., бр. 16 от 2008г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009г., бр. 25, 59, 73 и 77 от 2010г. и бр. 39 от 2011г.) т. 30 от Приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2 се отменя.
§ 130. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. 91 от 2002г., попр., бр. 98 от 2002г., изм., бр. 86 от 2003г., бр. 70 от 2004г., бр. 74, 77, 88, 95 и 105 от 2005г., бр. 30, 65, 82, 99, 102 и 105 от 2006г., 31, 41 и 89 от 2007г., бр. 36, 52 и 105 от 2008г., бр. 12, 19, 32, 35, 47, 82, 93 и 103 от 2009г., бр. 46 и 61 от 2010г., бр. 35 и 42 от 2011г.) в чл. 103а се правят следните изменения:
1. В ал. 3, т. 3 думите „схеми и” се заличават и думите „чл. 121, ал. 2” се заменят с „чл. 127, ал. 2”.
2. В ал. 4 думите „чл. 121, ал. 1” се заменят с „чл. 127, ал. 1”.
§ 131. В Закона за регионалното развитие (обн., ДВ, бр. 50 от 2008г., изм., бр. 47, 82 и 93 от 2009г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 1 се изменя така:
„Чл. 1. С този закон се уреждат:
1. планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на стратегиите, плановете и програмите за провеждане на държавната политика за регионалното развитие;
2. разработването, управлението и информационното осигуряване на концепции и схеми за пространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво.”.
2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 1:
„(1) Държавната политика за регионално развитие отчита стратегиите за пространствено развитие на национално, регионално, областно и общинско ниво, определени с концепциите и схемите за съответното териториално ниво.”;
б) съществуващата ал. 1 става ал. 2.
3. Създава се чл. 2а:
„Чл. 2а. (1) Концепциите и схемите за пространствено развитие определят целите на държавната политика за устройство на територията за определен времеви период;
(2) Основните насоки и принципи на политиката за пространствено развитие се определят от Министерски съвет, като се отчитат стратегическите насоки, цели и принципи на политиката на Европейския съюз за:
1. балансирано и устойчиво развитие на страните и регионите;
2. развитие на балансирана полицентрична мрежа от градски центрове;
3. засилване процесите на европейско териториално сътрудничество чрез подготовка на стратегии за пространствено развитие на районите за трансгранично сътрудничество и на мрежата от градски центрове в тях.;
4. пространствената интеграция на българските региони с регионите в Европейския съюз и регионите на съседните страни.”
4. Създава се глава втора „а”:
„Глава втора „а”
С Т Р А Т Е Г И Ч Е С К О П Л А Н И Р А Н Е
Н А П Р О С Т Р А Н С Т В Е Н О Т О Р А З В И Т И Е
Чл. 7а. (1) Стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща разработването и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво, определящи стратегия за интегрирано пространствено развитие при отчитане на териториалния потенциал и принципите за балансирано, устойчиво развитие.
(2) Системата от документи за стратегическото планиране на пространственото развитие обхваща:
1. Национална концепция за пространствено развитие;
2. Регионална схема за пространствено развитие на район от ниво 2;
3. Регионална схема за пространствено развитие на област;
4. Концепция за пространствено развитие на община.
Чл. 7б. (1) Националната концепция за пространствено развитие определя стратегията за развитие на националната територия и връзките и със съседни страни и региони.
(2) Националната концепция за пространствено развитие се разработва в съответствие с действащите стратегически документи на Европейския съюз в областта на пространственото развитие (Европейска перспектива за пространствено развитие и др.), приети стратегии на Европейския съюз на макрорегионално ниво и национални стратегически документи за развитие на отделни сектори - транспорт, околна среда, енергетика, икономика, здравеопазване, образование, туризъм.
(3) Националната концепция за пространствено развитие определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на националната територия и дългосрочни (за период от 20 години) – по отношение на развитието на инфраструктурните оси и коридори.
(4) Националната концепция за пространствено развитие съдържа:
1. функционално-йерархична структура на мрежата от градски центрове, включително с европейско и макрорегионално значение;
2. дефинира агломерациионните образувания и зоните им на влияние, включително тези, които имат трансграничен характер;
3. определя връзките на мрежата от градски центрове в страната и връзките с мрежите от градски центрове в съседните страни в макрорегиона;
4. дефинира на главни и второстепенни оси на развитие, вкл. оси с европейско и макрорегионално значение;
5. дефинира транспортните коридори и инфраструктурни обекти с международно и национално значение, вкл. интегрирането на страната с европейската транспортна, енергийна мрежа и мрежите за пренос на природен газ, нефт и нефтопродукти;
6. дефинира външните инфраструктурни връзки на страната в дългосрочен план;
7. определя зоните за трансгранично и междурегионално сътрудничество, които допускат съвместно планиране и управление със съседни страни.
(5) Националната концепция за пространствено развитие се приема от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 7в. (1) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 определя стратегията за пространствено развитие на региона и връзките му с други региони от ниво 2 в страната и в съседните държави в макрорегиона.
(2) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 се разработва в съответствие с действащата Национална концепция за пространствено развитие и предвижданията на регионално ниво на секторните стратегии;
(3) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на територията на района и дългосрочни (за период от 20 години) - по отношение на развитието на инфраструктурните оси и коридори с национално и регионално значение, преминаващи през територията му;
(4) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 съдържа:
1. функционално-йерархична структура на мрежата от градски центрове (центрове на развитие) в района от ниво 2, вкл. центрове на общини;
2. агломерационни образувания и зони на влияние и селищни образувания по Закона за административно-териториалното устройство на Република България;
3. оси на развитие – с национално, регионално значение, и връзки с осите на развитие в макрорегиона;
4. транспортни коридори и други инфраструктурни мрежи - с национално и регионално значение, вкл. връзки със съседните региони в страната и с региони във съседни на България държави;
5. структура на пространството – зони с висока степен на урбанизация (централни, периферни), слабо урбанизирани селски райони с наличие на изявен градски център (централни, периферни), слабо урбанизирани райони без изявен градски център (централни, периферни);
6. дефиниране на зони с географска специфика – гранични, планински, крайбрежни;
7. функционално зониране на пространството – индустриални и бизнес зони с национално и регионално значение, зони за туризъм и отдих с национално и регионално значение, зони за транспортни дейности с национално и регионално значение, природни и защитени зони;
8. цели и обхват на дейностите за интегрирано градско развитие, вкл. на градското възстановяване.
(5) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 2 се приема от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Чл. 7г. (1) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 (област) определя стратегията за пространствено развитие на областта и връзките и с други области в рамките на района от ниво 2 и в съседни райони в страната и в съседните държави.
(2) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 се разработва в съответствие с действащата Регионална схема за пространствено развитие за района от ниво 2 и предвижданията на областно ниво на секторни стратегии в сферата на транспорта, енергетиката, икономиката, туризма, околната среда, образованието, здравеопазването.
(3) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на територията на областта, включващи центрове и оси на развитие и дългосрочни (за период от 20 години) – по отношение на развитието на инфраструктурните оси и коридори с национално и регионално значение, преминаващи през територията на района;
(4) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 съдържа:
1. функционално-йерархична структура на мрежата от градски центрове (центрове на развитие) в областта, центрове на общини и др. населени места изявени като центрове;
2. агломерационни образувания и зони на влияние и селищни образувания по Закона за административно-териториалното устройство на Република България;
3. оси на развитие – с национално, регионално и местно значение, и връзки с осите на развитие на съседни области;
4. транспортни коридори и други инфраструктурни мрежи – с национално, регионално и местно значение, вкл. връзки със съседните области в района от ниво 2 и трансгранични връзки;
5. структура на пространството – общини с висока степен на урбанизация, слабо урбанизирани селски общини с наличие на изявен градски център и слабо урбанизирани общини без изявен градски център;
6. функционално зониране на пространството – индустриални и бизнес зони с национално, регионално и местно значение на територията на областта, зони за туризъм и отдих с регионално и местно значение, зони за транспортни дейности, защитени територии;
7. цели и обхват на дейностите за интегрирано градско развитие, вкл. на градското възстановяване;
8. специализирани схеми за развитие на индустрията (индустриални и бизнес зони), на транспортната система, на туризма, на енергийните мрежи и услуги и идентифициране на дейности и проекти с регионално и надобщинско значение.
(5) Регионалната схема за пространствено развитие на район от ниво 3 се приема от Областния съвет за развитие по предложение на областния управител.
Чл. 7д. (1) Концепцията за пространствено развитие на общината определя стратегията за пространствено развитие на територията й и връзките със съседните общини.
(2) Концепцията за пространствено развитие на общината се разработва в съответствие с действащата Регионална схема за пространствено на район от ниво 3 (област) и специализираните схеми към нея.
(3) Концепцията за пространствено развитие на общината определя средносрочни перспективи и цели за пространствено развитие на територията й по отношение на мрежата от населените места, връзките със съседните общини и областния център, както и интегрирането на територията на общината в регионалната транспортна, енергийна и телекомуникационна мрежа;
(4) Концепцията за пространствено развитие на общината съдържа:
1. функционално-йерархична структура на мрежата от населени места в общината и връзки с центровете на съседните общини, областния и други градски центрове, свързани с развитието на общината;
2. оси на развитие – с регионално, надобщинско и общинско значение, и връзки с осите на развитие на съседни общини и с националните оси;
3. транспортни и други инфраструктурни мрежи – с областно и местно значение, вкл. връзки със съседни общини и трансгранични връзки;
4. функционално зониране на пространството – индустриални и бизнес зони с регионално и местно значение на територията на общината, зони за туризъм и отдих с регионално и местно значение, зони за транспортни дейности, защитени територии, пространствена организация на инфраструктурата в областта на здравеопазването и образованието;
5. дейности за интегрирано градско развитие, вкл. за градско възстановяване.
(5) Концепцията за пространствено развитие на общината се приема от Общинския съвет по предложение на кмета на общината.”
5. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Националната стратегия за регионално развитие отчита стратегията за пространствено развитие на страната, определена от Националната концепция за пространствено развитие.”;
б) съществуващите ал. 2 и 3 ставата ал. 3 и 4.
6. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Регионалните планове за развитие се разработват в съответствие с Регионалните схеми за пространствено развитие на съответните райони от ниво 2.”;
б) съществуващите ал. 3, 4 и 5 стават ал. 4, 5 и 6.
7. В чл. 12, ал. 2 накрая се добавят думите „и Регионалната схема за пространствено развитие на района от ниво 3 (област)”.
8. В чл. 13, ал. 1 накрая се добавят думите „и концепцията за пространствено развитие на общината”.
9. Чл. 14 и 15 се изменят така:
„Чл. 14. Условията, редът и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на стратегиите и плановете по чл. 9, т. 4-7 се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 15 Условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на концепциите и схемите за пространствено развитие по чл. 7б, 7в, 7г и 7д се определят с наредба, приета от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”.
10. В чл. 16, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
„2. приема Националната концепция за пространствено развитие и регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството;”;
б) съществуващите т. 2 и 3 стават т. 3 и 4.
в) създава се т. 5:
„5. приема наредба за условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на концепциите и схемите за пространствено развитие.”.
11. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 5:
„5. организира изработването на Националната концепция за пространствено развитие и на Регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2;”;
б) съществуващите т. 5 и 6 стават т. 6 и 7;
в) съществуващата т. 7 става т. 8 като накрая се добавя „и пространствено планиране”;
г) съществуващи т. 8 и 9 стават т. 9 и 10;
д) създава се нова т. 11:
„11. осигурява разработването на методически указания за изготвяне на концепциите и схемите за пространствено развитие по чл. 7б, 7в, 7г и 7д;”;
е) съществуващите т. 10, 11, 12, 13 и 14 стават т. 12, 13, 14, 15 и 16;
ж) съществуващата т. 15 става т. 17 като след думите „регионалното развитие” се добавя „и пространственото планиране”.
12. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 след думите „проекта на” се добавя „регионалната схема за пространствено развитие за района от ниво 2 и на”;
б) създава се нова т. 5:
„5. координира и контролира изпълнението на регионалната схема за пространствено развитие на района от ниво 2;”;
в) съществуващите т. 5, 6, 7, 8 и 9 стават т. 6, 7, 8, 9 и 10.
13. В чл. 20, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
„2. взаимодействат със звената на областната администрация във връзка с разработването на Регионалната схема за пространствено развитие на района от ниво 2;”;
б) съществуващата т. 2 става т. 3;
в) съществуващата т. 3 става т. 4 като накрая се добавя „и пространствено планиране”;
г) съществуващите т. 4, 5, 6, 7 и 8 стават т. 5, 6, 7, 8 и 9.
14. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 накрая се добавя „и на регионалната схема за пространствено развитие на областта”;
б) създава се нова т. 3:
„3. внася проекта на регионалната схема за пространствено развитие на областта за приемане от областния съвет за развитие;”;
в) съществуващата т. 3 става т. 4 като накрая се добавя „и на регионалната схема за пространствено развитие на областта”;
г) съществуващите т. 4, 5, 6, 7, 8 и 9 стават т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10.
15. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 4:
- в т. 1 накрая се добавя „и регионалната схема за пространствено развитие на областта”;
- създава се нова т. 5:
„5. одобрява правилата за организацията и дейността на постоянните комисии съм областния съвет за развитие;”;
- съществуващите т. 5 и 6 стават т. 6 и 7.
б) ал. 5 се изменя така:
„(5) По решение на областния съвет за развитие се създават постоянна комисия за пространствено развитие, устройство на територията и строителство и постоянни секторни комисии в областта на индустрията и новите технологии, транспорта и енергетиката, туризма и околната среда, здравеопазването, образованието и пазара на труда.”;
в) създават се ал. 7 и 8:
„(7) Организацията и дейността на постоянните комисии се определя с правила, които се одобряват от Областния съвет за развитие.
(8) Постоянната комисия за пространствено развитие, устройство на територията и строителство се ръководи от областния архитект.”.
16. В чл. 23, т. 1 след думата „развитие” се поставя запетая и думите „и го” се заменят с „на концепцията за пространствено развитие на общината и ги”.
17. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се нови т. 2 и 3:
„2. обсъжда и приема концепцията за пространствено развитие на общината;
3. контролира осигуряването на съответствие на общия устройствен план за развитието на общината с концепцията за пространствено развитие на общината;”;
б) съществуващата т. 2 става т. 4.
18. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 накрая се добавя „и пространствено планиране”;
б) ал. 2 се изменя така:
„(2) Единната информационна система за управление на регионалното развитие и пространственото планиране включва интегрирана информационна система за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие, информационна система за наблюдение на изпълнението на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие и геобазирана информационна платформа за пространствено планиране.”;
в) в ал. 3 след думите „регионалното развитие” се добавя „и пространствено планиране”;
г) в ал. 4 след думите „регионалното развитие” се добавя „и пространствено планиране”.
19. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 2:
„2. подготовка и актуализация на концепции и схеми за пространствено развитие;”;
б) съществуващите т. 2, 3, 4 и 5 стават т. 3, 4, 5, и 6.”.
§ 132. В Закона за управление на етажната собственост (обн., ДВ, бр. 6 от 2009г., изм., бр. 15 от 2010г., бр. 8 и 57 от 2011г.) в чл. 52, ал. 3 се правят следните изменения:
„1. т. 2 се отменя.
2. т. 3 се изменя така:
„3. Сроковете за съставяне на техническите паспорти за съществуващи сгради в зависимост от тяхната категория се определят в наредбата по чл. 176а, ал. ал. 6 от Закона за устройство на територията.”
§ 133. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. 48 от 2007 г., изм., бр. 36 и 67 от 2008 г. и бр. 19, 82 и 92 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 18:
а) в ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. концепциите и схемите за пространствено развитие по Закона за регионалното развитие;”;
б) в ал. 4 думите „устройствената схема и” се заличават.
2. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Обхватът и съдържанието, както и условията и редът за възлагане, изработване, приемане и прилагане на концепциите и схемите за пространствено развитие, се определят в Закона за регионалното развитие.”;
б) в ал. 5, в изречение първо думите „устройствената схема по ал. 1 и” се заличават, и в изречение второ думите „от устройствената схема и” се заличават.
3. Чл. 20 се отменя.
4. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се нови т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6:
„1. общата структура на територията и устройствените изисквания към развитието на територията и акваторията;
2. териториите за извършване на стопанска дейност;
3. обектите на техническата инфраструктура с национално и регионално значение;
4. мероприятията за опазване на околната среда, биологичното разнообразие, природните ресурси и културните ценности;
5. териториите и акваториите с ограничителни режими на устройство и застрояване.
6. общият режим за използване на водните, горските, поземлените и рекреационните ресурси;”;
б) съществуващите т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават т. 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13.
§ 134. Законът влиза в сила от обнародването му в „Държавен вестник”.



Съставил: …………………………
Арх. Пенчо Димитров
държавен експерт в отдел „УП”, дирекция „УТ”
дата:…………………...
Съгласували: …………………………
Арх. Деян Златешки
началник на отдел „УП”, дирекция „УТ”
дата: …………………..
…………………………
Арх. Лидия Станкова
директор на дирекция „УТ”
дата: ……………………
…………………………
Милка Гечева
началник на ДНСК
дата: ………………….
…………………………
Веселина Петрова
директор на дирекция „Правна”
Дата: ………………….
………………………….
Екатерина Захариева
заместник министър
дата: ……………………
………………………….
Николай Нанков
заместник-министър
дата: ………………….

УТП-02-01
Мнение Публикувано на: 01 Фев 2012, 09:12
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Нищожни ли са разпоредителните сделки с паркоместа?

Непрестанно зачестяват оплакванията на лица придобили собственост върху отделни паркоместа, често на стойност достигаща десетина хиляди евро, които в последствие не само че не могат да използват, а и е спорна действителността на сключените подобни сделки, независимо от това, че са изповядани пред нотариус и вписани по надлежния ред в имотния регистър. В настоящото изложение ще се опитаме да изясним някои основни моменти свързани с паркоместата, възможностите за разпореждането с тях и управлението им.

В правото ни липсва легална дефиниция за „паркомясто“, но съществува условно приета такава – очертано място върху терен, предназначено за паркиране на МПС. Паркоместа могат да се очертават по различни начини – чрез боядисване на техните граници на терена или чрез други подходящи означения под формата на колчета, пластмасови конуси, вериги и др. Паркоместата могат да се намират както на улицата, така и в сгради – закрити паркинги или във дворовете на урегулираните поземлени имоти.

На това място е време да поставим въпроса възможно ли е, по този начин съществуващи, паркоместата да бъдат обект на прехвърлителни сделки? На този въпрос, отговор може да се даде по два начина:

След като такива сделки вече са факт, изповядват се нотариално и се вписват без проблеми при Агенцията по вписвания, то тяхната действителност е очевидна.
Подобни сделки са абсолютно нищожни поради липса на годен предмет, като подробна аргументация в тази поска следва.
За да се възприема от правото като обект, по отношение на който могат да възникват, да се променят и да се прекратяват права, трябва да се определи дали същия притежава свойствата на вещ. Определението за недвижима вещ, използвано в цялата правна система е дадено в чл. 110 (1) от Закона за собствеността. В някои закони, специални по отношение на ЗС се съдържат изключения, които изваждат обекти, които по своята характеристика са недвижими вещи, а именно в $182 от Закона за устройство на територията. От дефинициите на тези две норми можем да заключим, че паркомястото е просто земя и не може да бъде определено като самостоятелен обект по смисъла на $5 т 39 от ЗУТ, нито да получи самостоятелен идентификатор по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Аргументите в тази посока са, че паркомястото не може да се разглежда като самостоятелен урегулиран поземлен имот, поради императивните изисквания за минимална повърхност, определени в чл. 19 от ЗУТ, където абсолютният минимум е 240 кв. м. При сравнение с изискванията на Наредба 7, площта за паркомясто на лек автомобил е между 22 и 25 кв. м. Друг аргумент в полза на твърдението, че паркомястото не може да бъде самостоятелна част от земята, която самостоятелно да се отдели от съседна земя е изискването на чл. 43 (1) ЗУТ, необходимите места за паркиране да се осигуряват в границите на урегулирания поземлен имот – т.е. не в друг, съседен. По този начин паркомясто е невъзможно да бъде предмет на разпоредителни сделки, обект на владение, придобиване по давност или отказ от право по чл. 100 от ЗС, тъй като противоречи и на изискванията на чл. 200 ЗУТ за изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ във връзка с чл. 85 ЗС.
Със същата сила това важи и за паркоместата в закрити паркинги, обособени като самостоятелни сгради или части от сграда. Паркингът, като самостоятелна сграда, етаж или площадка може да бъде независим обект, следователно годен обект на вещното право, но не и единичното паркомясто в него, при условие, че не е оформено като гаражна клетка – самостоятелно помещение или постройка на допълващо застрояване.

Друг доста съществен момент по отношение на ползването на паркоместа е тяхната действителна собственост. При положение, че сградите са построени на база учредено право на строеж, то оставащите свободни площи могат да бъдат използвани от техния собственик, отдавани за ползване от трети лица под различни форми, включително и на обособени части. Без да се пренебрегва разпоредбата на чл. 64 от ЗС, собственикът на обект в сградата има право да ползва и земята доколкото това е необходимо, но паркирането на личният автомобил не може да представлява такава необходимост.

Ако собствениците на сградата притежават и съответната идеална част от правото на собственост върху земята, то ползването на дворното място може да се реши от етажната собственост, тъй като същото се явява обща част. За съжаление чести са случаите, в които това място е недостатъчно за всички собственици. Единствената възможност е при единодушно съгласие да се предвиди някакво, в единствено облигационен смисъл споразумение за редуване при ползването или заплащане на наемна цена на тези, които поради една или друга причина не ползват тяхната част. При всички положения, решение на общо събрание на етажната собственост не може да лиши собственик от правото му да ползва дворното място за паркиране. Точно поради тази причина горното съглашение би било доста неустойчиво при поява на нов съсобственик в следствие на прехвърлителна сделка от друг съсобственик, като съществува възможност новия приобретател да оспори така подписания между предишните съсобственици договор за ползване без да съществува начин клаузите му да бъдат със задължителен за него характер.
От изложеното до тук можем да направим извода, че вещни права спрямо единично място за паркиране са неприложими. Наред с това идва и неприложимостта на вещноправната защита уредена в чл. 108, 109, 109а от ЗС, владелческата защита уредена в чл. 75 и 76 от ЗС както и по чл. 126 ж от ГПК. С други думи, ако едно лице е „закупило“ паркомясто и в същото време друго лице паркира автомобил върху него, то първото не може да иска от съда да осъди второто да освободи паркомястото на основание засегнато абсолютно материално право на засегнатия.

По същия начин нищожни ще бъдат и учредени ипотеки, които имат за обект паркоместа. Към настоящия момент не ни е известно банка да приема за обезпечение подобни негодни за обезпечение на вземания обекти, но в чисто теоретично отношение подобна нищожност ще се отрази неблагоприятно върху процесуалните права на кредитора. Същият няма да е в състояние да започне изпълнителен процес в който да се стигне до публична продажба на паркомястото, тъй като то просто не съществува като вещ. Действително, могат да се намерят способи при които кредиторът може да разчита на цената на вземанията само от облигационен характер, които длъжникът би могъл да има относно паркомястото, но те биха били един твърде несигурен и неефективен вариант за удовлетворение на кредитора.

В заключение можем да обобщим, че чл. 26 (2) от ЗЗД дава достатъчни основания за нищожността на всички отчуждителни договори като продажба, замяна, дарение и други, без значение, че са били сключени надлежно в изискваната нотариална форма.
Към момента не малка част от колегите твърдят, че положението с паркоместата не е законово уредено и приканват законодателя да вкара в дневния си ред решаването на един, според нас, абсолютно несъществуващ проблем. Факт е, че специализирана нормативна уредба която да регулира сделки с паркоместа не съществува, но нима всички аргументи до тук означават липса на ясни правила? Разбираемо е, че защитавайки интересите на строителите да могат законово да прибират допълнителни суми от продажбата на тези паркоместа, те съзнателно губят възможността да преценят и някои очевидни факти, които правят „решаването“ на проблема със свободната продажба на паркоместа още по-невъзможен.

На първо място това е очевидната приложимост на чл. 33 от ЗС, който задължава при отчуждаване на идеална част, същата да се предложи първо на останалите съсобственици. Очевидно е, че паркоместото се третира все повече като принадлежност, следваща главния имот. Различна от тази хипотеза би лишила от смисъл и изискването за минимален брой места за паркиране спрямо броя на самостоятелните обекти в сградата и обезсмисля същото, ако тези паркоместа не обслужват именно тези обекти. От друга страна трябва да си зададем въпроса възможна ли е покупка в сграда, където не притежаваш реални части да платиш само за идеални такива?

По наше мнение едва ли скоро ще станем свидетели на нормативна промяна в този смисъл, а още по-малко такава би могла да обхване вече съществуващите паркоместа. Съществува предложение от нотариалната камара за законови промени с обратно действие, но всеки уважаващ себе си юрист знае, че такава мярка е риск от правен хаос.

Повече от ясно е, че нови правила задължиха строителните предприемачи да подсигуряват места за паркиране, което е свързано с определени инвестиции за тяхна сметка, но считаме за голяма грешка да се търси начин за заобикаляне на закона или лобиране за промяната му в опит да се прибере още някое друго евро.
Мнение Публикувано на: 20 Дек 2011, 11:30
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Купуваш паркомясто - 15 000 евро на вятъра
Публикувана: Понеделник, 11-ти Юли 2011, автор(и): Лиляна Клисурова, София Терзийска
ИзображениеИзображение
Средно по 10 000 евро вървят местата за автомобили в подземните паркинги.

Продажбата на паркоместа е незаконосъобразна. Това предупредиха депутати от ГЕРБ, които са се заели да обмислят как да се регламентира нормативно този проблем.

Много често срещаме оферти за продажба на жилища заедно с паркоместа, за които се калкулира цена. Терминът “паркомясто” обаче не съществува в законодателството ни, затова не може да бъде продавано, коментира Емил Радев от ГЕРБ.

Той обясни, че нито една агенция или строител не продава реално място за паркиране. Вариантите били два - или се продава право на ползване върху част от терена, обособено като паркомясто с граници, или се продават идеални части от терена или подземния паркинг, но без ясно обособено право на собственост върху съответното място.

Правото на ползване обаче е непрехвърлимо право, защото е вещно и не носи автоматично собственост, обясни Радев. Така след години, когато даден собственик на апартамент реши да го продаде, той не може да продаде заедно с него своето паркомясто, независимо че то е записано в нотариалния му акт и той е платил за него.

Когато пък са продадени идеални части от терена за паркомясто, те не вървят с точно очертано такова, защото не фигурират в кадастъра. Така собственикът трябва да си плати допълнително и за право на ползване върху закупената вече от него идеална част, за да очертае точно мястото за своята кола. Но то отново не фигурира в кадастъра и не може да се продаде, коментира Радев.

Допреди 1,5-2 г. имаше много разнопосочна практика в службите по вписвания за тези сделки, но повечето от тях минаваха, обясни юристът. С въвеждането на кадастъра обаче паркоместата не фигурират в него и няма на какво основание да се впишат. По Закона за устройство на територията те не представляват самостоятелни обекти, допълни той.

Затова депутати от ГЕРБ са сигнализирали регионалното министерство и настояват при следващите промени в закона да се въведе легална дефиниция за паркомясто, която да му даде правен статут.

Въпреки желанието ни не можем сами да тръгнем да променяме закона само заради това, защото това е много сложен и навързан и не може просто да допишеш една норма, без тя да даде отражение на поне 5-6 други разпоредби, обясни Радев.

Ако паркомястото станело обособен обект, това щяло да носи и възможност за учредяване на право на строеж.Затова трябвало и да се предвиди ограничителна възможност, за да не се окаже в един момент, че на мястото на дадена кола има издигнат магазин или ресторант.

Освен това трябва да се даде ясна дефиниция, че тротоарът пред сградата, въпреки че е на частния терен, не може да се обособява като самостоятелно паркомясто, категоричен е юристът от ГЕРБ.

ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА

Ниски коли и джипове не влизат заради високи рампи и тесни тунели
Освен проблема със статута на подземните паркоместа съществува и друг. Много от хората, които си купиха такива срещу няколко хиляди евро в новите сгради, продължават да оставят колите си извън тях, защото те не могат да влязат.

На места проблем са рампите, които са твърде високи и особено по-ниските автомобили не могат да минат. На други - тесните тунели и маневрените “улици", по които не могат да минат, нито да завият, а какво остава да обърнат. Най-много от това страдат собствениците на по-големите коли и на джиповете.

За тях често не са пригодени и асансьорите в сгради в центъра, с които се свалят автомобилите, когато няма възможност за нормален подход към подземните паркинги. Те или не са достатъчно широки, или не могат да поемат толкова голяма тежест.

Притежателите на подземни паркоместа понякога се сблъскват и с друг проблем - строителят да не се е погрижил за наличието на ток в подземието например. Той се е оттеглил след издаването на сградата и собствениците не успяват да си го пуснат с години. (24часа)

Вървят между 5000 и 15 000 евро
Средно 10 000 евро е цената на подземните паркоместа, които се продават в София, показва справка в специализираните сайтове за имоти. По данни на брокерите те вървят между 5000 и 15 000 евро в зависимост от местоположението на сградата и търсенето в района.

Оферти за продажба на самостоятелни паркоместа обаче са по-малко в сравнение с тези за гаражи или гаражни клетки. Тези, предлагани само като паркоместа, обикновено са в нови сгради в квартали, където строителният бум бе най-силен. Не всички бяха продадени заедно с апартаментите и останаха на свободния пазар.

Сделки само с подземни паркоместа се сключват по-трудно заради неяснотите за статута им, казват брокерите и строителите. С надземни пък въобще няма. Такива не се и оферират вече, макар в строителния бум някои предприемачи да бяха предвидили да продават свободните площи около сградите за "настаняване" на коли. Според специалистите никъде в нормативната база не съществува обект "надземно паркомясто".

Техните наблюдения показват, че някои нотариуси отказват да подпишатдоговор за покупка на подземно паркомясто, защото са на мнение, че то не може да се продава самостоятелно. Изходът бил да се купи или съответно продаде заедно с апартамента, за да се води негова прилежаща част, както е случаят с мазетата. Те не са самостоятелни единици, които се купуват или продават отделно. И мазетата, и паркоместата не разполагат с ясни граници и кадастрални схеми, казват експертите.

Един от изходите е общият подземен паркинг да се раздели на съответните идеални части, колкото е броят на местата, ите да се прехвърлят на желаещите да ги купят. След това може да се подпише протокол, с който да се опише начинът на ползване и правата на всеки собственик. Въпреки това пак има опасност да се стигне до проблеми.

Ето защо специалистите съветват да се промени нормативната база и там да се регламентира и узакони наличието на подземни и надземни паркоместа. Те се появиха масово след 2006 г., когато строителният бум бе в разгара си и бяха направени промени в закона за устройство на територията. Според тях на определена реално застроена площ трябва да отговарят определен брой места за паркиране.

За да не губят място, повечето строители започнаха да ги правят на подземните нива без преградни стени и врати (както са гаражите) и ги разчертаха само с боя. Това обаче не им даде статут на самостоятелни обекти, които могат спокойно да се купуват и продават.

Въпреки проблемите хората продължават да купуват паркоместа особено при намаляване на възможностите за свободно паркиране по улиците и в междублоковите пространства, показват наблюденията на брокерите.

Те уточняват обаче, че всички желаещите трябва да са наясно с трудностите, които могат да възникнат. Една от тях е, че ако решат да продават, това трябва да стане едновременно с апартамента. И в момента брокерите твърдят, че повечето сделки са такива. Оферира се малко по-висока цена, в която влизат жилището и прилежащото му паркомясто и/или мазе, ако има.
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА
Мнение Публикувано на: 12 Юли 2011, 08:14
  Заглавие:  Re: статута на паркоместата - законодателни промени ...  Отговори с цитат
Много полезна и изчерпателна тема.Беше наслада за изстарадалата ми от океана от правно невежеството юридическа душа.

Много жалко че скоро не е имало дискусии по нея. Какво стана с предложението за законодателни промени, което се е продготвило миналата година?

Отново си блъсках главата в този проблем, така намерих темата.

Споделям по-скоро тезата, че паркомястото няма всички характеристика на ВЕЩ, което много усложнява определянето на правния му статус.То няма материален субстрат, с оглед правната стабилност считам че е недопустимо да променяме такива базови за правото дефиниции като "Какво е вещ?" заради него. Но и това, че е практиката го направи обект от гражданския оборот, също не може да се пренебрегва повече.
Отделна болна тема е очевидната приложимост на чл.33 от ЗС, предвид практиката на ВКС и конкретно цитираните тук решения. Въпрос само на време да се появат такива дела. Задължението при отчуждаване на идеална част да се предложи обекта първо на съсобствениците, в случая е в колизия с духа на закона, който като че ли третира гаража/паркомястото все повече като принадлежност следваща главния имот подобно/вместо тавана и мазето. Необходима е специална норма която да преодолее действието на чл.33 от ЗС. Евентално е необходима и специална норма, която да обяви паркомястото /не гаража/ за принадлежност на жилището/офиса/магазина. Изискването за минимален брой места за паркиране и площта им, съотносим с броя на самостоятелнита обекти в сградата се обезсмисля, ако тези паркоместа не обслужват по предназначение именно тези обекти.

От всичко изчетено и тук и в Лекс-а и правната периодика стигнах до извода, че за всички колеги е безспорно, че едно разпределение на ползването на определените с инвестиционния проект паркоместа между съсобствениците на идеални части от гаража/ двора в частта в която е определен да се ползва за паркиране ще е юридически стабилно и безспорно. Проблемът е получаването във времето на изискуемото съгласие на съсобствениците, особено бъдещите такива.

Предлагам следната законодателна промяна, по аналогия на Чл. 2. от Закона за управление на етажната собственост и то именно в него:

ОСОБЕН РЕЖИМ НА ПОЛЗВАНЕ НА ПАРКОМЕСТАТА

Чл.2А(1) Разпределението на ползването на паркоместата, определени като граници, площ и разположение съгласно одобрените инвестиционни проекти и разположени в подземен или надземен покрит или открит паркинг или върху прилежащите площи към сгради в режим на етажна собственост, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на идеални части от самостоятелните обекти в които са разположени паркоместата.

(2) Договорът по ал. 1 се вписва по партидата на самостоятелния обект-подземен или надземен покрит или открит гараж или паркинг в който са разположени паркоместата и по партидите на самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна собственост,към която са прилежащи площите предназначени за паркиране/гариране.
(3)Договорът по ал. 1 е противопоставим на съсобствениците и на последващи приобретатели.



Поне колкото мислих дотук ми изглежда, че така се решават всички проблеми на които се натъкнах досега: не е вещ и не го обявяваме за вещ по необходимост; донякъде е принадлежност и може да следва главния имот и да се вписва по идентификатора на главния имот.тук се раздвоявам честно казано. След като е разпределено и вписано разпределението на ползване то добива достатъчен стабилитет за да е допустимо на така индивидуализирания обект да се присвои някакъв под-идентификатор спряма паркинга като сграда или УПИ-то - подобно на вписването на тежести към имота ипотеката си има отделна партида, но следва имота и излиза на справката за имота - тук вече не разбирам, не мога да си представя кака може да стане. Ако се приеме да няма отделен идентификатор и да е принадлежност към самостотоятелен обект ще има този "минус" е че паркомястото няма да може да бъде обект на самостоятелна прехвърлителна сделка, но това е духа на закона- към всеки апартамент да има поне едно паркомясто. Ако е гараж, си остава самостоятелен обект. От друга страна, дори да останат принадлежност няма пречка за отдаването им под наем нито за ипотекирането им - но последното заедно с главния обект.
Ако паркомястото НЕ стане принадлежност, това право на собственост на идеални части съчетано с това специфично разпределение на ползването ще бъде и отчуждимо. Следователно ще е допустимо учредяване на право на ползване, защото ще има реална част от УП/сградата и респективно и ипотекиране на това право на ползване, отделно от обектите в сградата. Но при всички случаи ипотеката ще е в пъти по-стабилна от ипотека с невъзможен предмет. Това е много подходящо, защото ще направи възможни прехвърлителните сделки с паркоместа като самостоятелни сделки в това число и когато паркинга е самостоятелна сграда изцяло с това предназначение. Много по-евтиния строеж на сграда в която се продават не гаражи, а само паркоместа ще направи чувствително по-рентабилен и строежа на многоетажни паркинги.
Де факто предлагам едно "квалифицирано" разпределението на ползването. То е облигационно и безсрочно и ...безспорно действително. Използването по аналогия на вписването по партидата на самостоятелния обект и непротивопоставимостта на бъдещи приобретатели преодолява веднъж необходимостта от съгласието на всички настоящи и бъдещи собственици още при първата продажба, после и при последващи отчуждавания, и същевременно и гарантира запазване на разположението на паркоместа, съгласно одобрените инвестиционни планове, тъй като те са неслучайно разположени и по формаи по площ, и подходите за маневриране и достъп също са изчислени и разположени с оглед безопасно маневриране. Елиминира се възможността етажните собственици по собствено решение да променят разпределението на паркоместата, както помежду си, така и по начин, който не би бил одобрен при построяването на обекта и така се елиминира възможно заобикаляне на закона.
Паркомястото се индивидуализира и отпада и възможността за законното ползване на едно паркомясто от произволен собственик /както е де юре сега предвид притежаването само на идеални части/

Ще са необходими промени и на поне 2-3 други места, например в Закона за собствеността, алинея към чл.33 която да е специална спрямо нея и да дава приоритет на първи купувач, на купувача на самостоятелния обект, който паркомястото обслужва и след това на собствениците на идеални части и на самост обекти в ЕС; Правилника за вписванията, относно подлежащите на вписване актове и в Наредбата на Столична община, в която се забранява смяната на предназначението на гаражите - да се добавят и паркоместата.
Мнение Публикувано на: 07 Юли 2011, 23:21

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов