КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 16 Юли 2020, 16:41

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Добави отговор
Потребителско име:
Заглавие:
Писане на мнение:
 

Усмивки
:D :) ;) :( :o :shock: :? 8-) :lol: :x :P :oops: :cry: :evil: :twisted: :roll: :!: :?: :idea: :arrow: :| :mrgreen: :geek: :ugeek:
Големина на шрифта:
Цвят на шрифта
Настройки:
BBCode е Включен
[img] е Включен
[flash] е Изключен
[url] е Включено
Усмивките са Включени
Изключи BBCode
Изключи усмивките
Недей автоматично да правиш URL адреси
Потвърждение на мнението
За да се предпази писането на ботове, администратора изисква да въведете код за сигурност. Ако имате проблеми с код-а свържете се с администратора.
Код за потвърждение:
Въведете кода от изображението.
   

Преглед на тема - ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО НА ОСОБЕНИЯ ЗАЛОГ НА ТП
Автор Съобщение
  Заглавие:  ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО НА ОСОБЕНИЯ ЗАЛОГ НА ТП  Отговори с цитат
ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО НА ОСОБЕНИЯ ЗАЛОГ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

Статията има за цел да предложи анализ на някои практически проблеми на действието на вписването на особения залог на търговско предприятие. Те са представени в светлината на сега действащите текстове на Закона за особените залози (последно доп. ДВ, бр.50 от 1 юли 2016 г.), така и на актуалните предложения в ЗИД на ЗОЗ, чието окончателно приемане на второ четене в НС предстои (http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42114/).

1.Увод
Действието на вписването на договора за особен залог на търговско предприятие създава определени възможности, които имат за цел даването на защита на заложния кредитор. Те могат да се определят като възникнали правни последици на основание на определена правна норма, чиито източник е производството по вписване.

Дали обаче законовата уредба и съдебната практика предлагат достатъчно ефективни решения за постигането на резултат, които да гарантира в пълнота конституционните принципи на правната сигурност и справедливост?[1]

На този въпрос трябва да се даде отговор в светлината на анализ на проблематиката на действието на видовете вписвания в отделните регистри. Той трябва да бъде съобразен както с действащото законодателство, така и с оглед на предложенията за неговото усъвършенстване в ЗИД на Закона за особените залози (ЗОЗ).[2]



2.Видове вписване
2.1. Първично вписване

ЗОЗ предвижда, че подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на търговско предприятие се вписват в търговския регистър по делото на залогодателя – чл. 21, ал. 2 ЗОЗ. Причината за това разрешение е, че всички актове, имащи отношение към търговското предприятие, трябва да бъдат отразени в един регистър по една и съща партида, така че да бъдат защитени интересите и на търговеца – притежател на търговското предприятие, и на третите лица.[3] Това е т.н. първично вписване, с което се поставя началото на действието на заложното право спрямо третите добросъвестни лица, придобиващи права върху търговското предприятие като съвкупност. Първичното вписване не е задължително, тъй като и без неговото извършване заложното право ще е действащо, но е необходимо, тъй като без него заложният кредитор няма да може да реализира изпълнението по реда на ЗОЗ.

2.2. Вторични вписвания

След като бъде извършено първичното вписване, заложният кредитор може да впише залога и в „съответния регистър” – чл. 21, ал. 3, изр. първо ЗОЗ. Законът не посочва кой е този съответен регистър, но това не е и необходимо. Това са всички регистри, в които се вписват обстоятелства относно сделки на разпореждане с отделните елементи на търговското предприятие. Тук трябва да се уточни, че в хипотезата на особен залог на търговско предприятие, вписването в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) играе ролята на вторично вписване.

Ако за отделните елементи не се води регистър, в който се вписват сделките на разпореждане с тях, например налични ценни книги[4], не може да бъде извършено вторично вписване и залогът не може да се противопостави на трети добросъвестни лица, придобиващи права върху тези елементи.[5] Извън обхвата на защитата, дадена при вторичните вписвания, остават задълженията, фактическите отношения, неимуществените ценности на търговеца (напр. правото на фирмено наименование и фирмената тайна), които също влизат в състава на търговското предприятие.[6] За тези елементи на търговското предприятие също не се водят специални регистри.

Вторичните вписвания не са задължителни. Те се извършват по преценка на заложния кредитор. Ако в състава на търговското предприятие влиза право на собственост върху недвижими имоти или ограничено вещно право върху такъв имот, договорът за залог се вписва в книгите за вписванията по ПВ или имотния регистър – арг. от чл. 21, ал. 3 във вр. с чл. 22а ПВ и чл. 27, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2/2005 г. за воденето и съхваняването на имотния регистър.[7] При наличието на вземания, особеният залог се вписва в ЦРОЗ. Ако в съвкупността попадат безналични акции, залогът се вписва в Централен депозитар. При наличието на държавни ценни книжа, вписването се извършва в регистъра за държавни ценни книжа към БНБ. Ако в търговското предприятие има самолети или кораби, вписването е в регистъра на гражданското въздухоплаване, съответно в корабния регистър. За елементи, представляващи дружествени дялове, вписването е в търговския регистър, а за обекти на интелектуалната собственост – в регистъра на Патентно ведомство.

Трябва да се отбележи, че по принцип вторичните вписвания са допустими само при особения залог на търговско предприятие, тъй като при останалите видове особени залози по чл. 4 ЗОЗ се извършва единствено първично вписване в ЦРОЗ по партидата на заложния длъжник. Дори и при залог върху съвкупност по реда на чл. 20 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗОЗ не са предвидени вторични вписвания, тъй като залогът е допустим само върху еднородна съвкупност[8], докато търговското предприятие обикновено включва разнородни елементи.

3.Действие на вписването
3.1. Основни положения

Към настоящия момент действието на вписването при договора за особен залог на търговско предприятие е оповестително-защитно. То не е елемент от фактическия състав на договора, поради което не може да се обоснове теза, че действието е и конститутивно.[9]

Действието на вписването има две основни цели – да доведе учреденото заложно право до знанието на всички трети лица и да му осигури защита от последващи обезпечителни и разпоредителни сделки със заложеното имущество, създавайки противопоставимост между вписванията. Освен това, вписването на особения залог в съответния регистър относно отделните елементи на търговското предприятие може да осигури на заложния кредитор още един залогодател в случай, че първоначалният длъжник прехвърли заложеното имущество на трето лице – арг. от чл. 13, ал. 1 ЗОЗ.

Оповестяването на заложното право има двояк смисъл, защото е предвидено да защити интереса както на кредитора, така и на третите лица. С вписването му в търговския регистър е въведена презумпцията, че залогът е оповестен на третите добросъвестнилица и до тяхното знание е доведен фактът, че върху имуществото има учреден особен залог – чл. 30, ал. 1 ЗОЗ. По аргумент от противното, за недобросъвестните трети лица трябва да се счита, че оповестяването е настъпило към момента на фактическото узнаване, предхождащо вписването, за сключения договор за особен залог.[10]

Може да се направи извод, че под „добросъвестност” в тази хипотеза трябва да се разбира липсата на знание у третите лица за наличието на заложно право върху имуществото на търговеца. От момента на узнаване за учреденото заложно право те стават недобросъвестни.

Чл. 30, ал. 1 ЗОЗ не урежда хипотеза, при която може да се счита, че узнаването е настъпило след вписването на особения залог в търговския регистър. Предвид това може да възникне проблемният въпрос дали за тези трети лица, които по обективни причини не са могли да узнаят за вписването след неговото отразяване в търговския регистър, е приложима общата разпоредба на чл. 7, ал. 1, изр. второ ЗТР.[11] Отговорът трябва да е отрицателен. Тя е дерогирана от специалната разпоредба на чл. 30, ал. 1 ЗОЗ. Ако законодателят е искал да въведе възможност за оборване на презумпцията по чл. 30, ал. 1 ЗОЗ, той щеше да го направи изрично, какъвто подход е използван в чл. 7, ал. 1, изр. второ ЗТР. Поради тази причина трябва да се приеме, че презумпцията за знание е необорима.[12]

Трябва да се посочи, че за вбъдеще разграничението на третите лица на добросъвестни и недобросъвестни, относно знанието за наличието на възникнало заложно право, е възможно да бъде изоставено. Основание за това дава предложението за изменение на чл. 2, ал. 1 ЗОЗ, което е направено в ЗИД на ЗОЗ. То дава предложение вписването на особения залог да стане елемент от фактическия състав на договора. Ако то бъде прието, действието на вписването ще стане оповестително-защитно и конститутивно. Заложното право ще е възникнало от момента на вписването и няма да може да бъде обосновавана хипотеза за недобросъвестност на третите лица преди вписването на договора в търговския регистър. Това решение трябва да се оцени като положително, тъй като създава повече правна сигурност в отношенията между правните субекти.

Защитното действие на вписването относно обезпечения и разпореждания с търговското предприятие като съвкупност възниква от момента на вписване на договора за особен залог в търговския регистър – арг. от чл. 12, ал. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 ЗОЗ. Това положение се запазва и с оглед на предложените изменения в чл. 12, ал. 1 ЗИД на ЗОЗ. От този момент заложният кредитор може да противопостави правата си по особения залог на третите добросъвестни лица, придобиващи конкуриращи права върху търговското предприятие.

Договорът за залог на търговско предприятие е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния вторичен регистър – чл. 20, ал. 3 ЗОЗ.

В случай, че в договора за особен залог са индивидуализирани отделните елементи на предприятието, заложното право върху отделния елемент ще е възникнало, и за противопоставимостта му спрямо последващи обезпечителни и разпоредителни сделки с този елемент ще е необходимо единствено извършване на съответното вторично вписване.

В случай обаче, че в договора липсва такава индивидуализация и е извършено вторично вписване, то ще осигури единствено противопоставимост на залога спрямо последващи обезпечения, но не и на разпоредителните сделки с отделните активи, които имат за последица, например, прехвърлянето на правото на собственост – арг. от чл. 21, ал. 3 ЗОЗ. При тази хипотеза ще е необходимо заложният кредитор да пристъпи към изпълнение върху съответния актив от предприятието, за да активира заложното право върху отделния елемент, съответно да може депозитарят му да получи плащане при извършване на разпределение на суми от продажбата на този актив от орган по принудително изпълнение.

3.2. Действие на вписването спрямо трети лица

Търговското предприятие е плаваща съвкупност, която с времето мени своя субстрат съобразно дейността на търговеца. Предвид това, могат да се поставят някои проблемни въпроси. Те имат за цел да изяснят някои от възможностите за защита на заложния кредитор спрямо правата на трети недобросъвестни лица (тъй като с вписването и добросъвестните се превръщат в недобросъвестни), възникнали вследствие на извършени сделки на разпореждане от заложния длъжник със заложеното имущество. Трябва да се уточни, че става дума единствено за хипотези на разпореждане, при които сделката има вещно действие.

Първият въпрос е могат ли последиците от приложението на чл. 78, ал. 1 ЗС да послужат като защита на вещните права на третото лице придобити от залогодателя, чрез прехвърлителна сделка относно движими вещи или ценни книги на приносител, които са елемент от заложеното търговско предприятие, спрямо възникналото действие на вписването, защитаващо правата на заложния кредитор. Този въпрос трябва да се постави предвид квалифицирането на способа за придобиване на вещни права като оригинерен и обосноваването на теза, че имуществото е придобито без всякакви тежести – например залози и запори. Аргументи за даването на отговор трябва да се черпят от наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 78, ал. 1 ЗС в разглежданата хипотеза. Тук анализът може да се ограничи само до два елемента, въз основа на които може да се направи извод.[13]

Първият елемент е предоставеното владение на третото лице да е от несобственик. Този елемент липсва, защото заложените вещи, макар и обременени с особен залог, не лишават търговеца-залогодател от правото му на собственост. Той има правото да го прехвърли – арг. от чл. 8, ал. 2, т. 2 ЗОЗ. Вторият елемент е добросъвестността на третото лице, която се свързва с неговото незнание, че сключва прехвърлителна сделка с несобственик. И този елемент липсва поради вече изложеното становище, че заложният длъжник е собственик на движимите вещи.[14]

Изложеното води до извода, че чл. 78, ал. 1 ЗС е неприложим в хипотезата на прехвърляне на собствеността върху заложеното имущество. Причината за това е наличието на незавършен фактически състав, който не поражда правни последици.[15]

Вторият проблемен въпрос е свързан с правното положение на третото лице, сключило прехвърлителен договор относно елементи от заложеното търговско предприятие.

Трябва да се отбележи, че действието на вписването осигурява за заложния кредитор възможността да получи още един заложен длъжник, тъй като всяко трето лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател – чл. 13, ал. 1 ЗОЗ.

С оглед на това, може да се постави и принципният въпрос дали заложният кредитор, по аргумент от чл. 13, ал. 1 ЗОЗ, има правото да проведе извънсъдебно принудително изпълнение по реда на ЗОЗ спрямо третото лице, станало собственик на заложените движими вещи[16], ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида.[17] Правната доктрина и съдебната практика не дават еднозначен отговор на този въпрос.

Според едното становище, за да е допустимо изпълнение по реда на ЗОЗ и срещу третото лице, залогът трябва да е вписан и по неговата партида.[18] Според другото становище не е задължително да е налице вписване на партидата на третото лице, за да може да се изпълнява по реда на ЗОЗ и срещу него.[19]

За да се даде предпочитание на някое от двете становища, трябва да се има предвид, че заложното право възниква въз основа на консенсуален договор. То дава възможност на заложния кредитор да се удовлетвори извънсъдебно по принудителния ред на ЗОЗ, защото заложният длъжник е дал своето съгласие за това. За да бъдат успешно противопоставени правата на заложния кредитор на третите лица, те трябва да бъдат вписани. Противопоставимостта обаче не означава автоматично и наличието на дадено съгласие от третото лице за провеждане на извънсъдебно принудително изпълнение по реда на ЗОЗ спрямо придобитите вещи, обременени от особения залог. За да бъде налице такова съгласие, необходимо е разпоредителната сделка със заложеното имущество да бъде вписана по партидата на третото лице (ако няма такава се открива) – арг. от чл. 26, ал. 2, т. 4 ЗОЗ. Това следва от факта, че в настоящия закон не е предвиден ред за вписане на залога по партидата на третото лице от заложния кредитор. Само в този случай заложният кредитор ще може да упражни правата си по извънсъдебния ред на ЗОЗ. Ако такова вписване липсва, няма да може да бъде вписано пристъпване към изпълнение спрямо третото лице, както и да бъдат отразявани последващи обстоятелства относно пристъпеното изпълнение. Недопустимо е тези вписвания, касаещи третото лице, да бъдат вписвани по партидата на заложния длъжник.

Трябва да се подчертае, че възприетият отговор може да намери и друго решение, ако бъде прието предложението за изменение на чл. 10, ал. 5 ЗОЗ, което е направено в ЗИД на ЗОЗ. В него е предвидено, че заложният кредитор може по всяко време да впише договора за особен залог и срещу приобретател на заложеното имущество. Ако то бъде прието, тогава това ще доведе до две съществени последици. Първо, ще се вписва не разпоредителната сделка, а договорът за особен залог върху търговско предприятие по партидата на третото лице. Второ, няма да е необходимо съгласието на третото лице, за да може спрямо него да бъде проведено частното изпълнение по реда на ЗОЗ. Това решение дава ефективна защита на законните права на заложния кредитор, поради което трябва да бъде споделено като правилно.

3.3. Срок на действие на вписването

Действието на вписването е пет години. Този срок започва да тече от първичното вписването в търговския регистър – арг. от чл. 30, ал. 2 ЗОЗ. Вписването може да бъде подновено преди изтичане на срока. От подновяването започва да тече нов петгодишен срок.

Законът не поставя ограничения пред броя на подновяванията на вписването. Ако срокът изтече, тогава заложният кредитор не може да поиска ново вписване без да получи ново съгласие от залогодателя по реда на чл. 27, ал. 2 ЗОЗ. Този извод се налага поради липса на възпроизведено правило в закона, подобно на чл. 172, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е отчел този проблем в предложението за създаване на нова ал. 3 в чл. 30 от ЗИД на ЗОЗ. Ако то бъде прието, тогава няма да е необходимо съгласие на заложния длъжник.

Ако не е налице подновяване и срокът изтече, тогава в съдебната практика се приема, че първичното вписване се заличава служебно от длъжностното лице в търговския регистър.[20] Това заличаване прекратява действието на вписването занапред.[21]

Последица от изтичането на срока на действие на вписването, когато не е налице подновяване, е невъзможността да бъде приложена необоримата презумпция по чл. 30, ал. 1 ЗОЗ спрямо трети лица, които след този момент придобиват конкуриращи права, освен ако са недобросъвестни, т.е. са знаели за наличието на залог. Заложният кредитор изгубва занапред и правото си да пристъпи към изпълнение и да проведе извънсъдебна продажба на заложеното имущество по реда на ЗОЗ.

Срокът по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ трябва да се квалифицира като преклузивен. Към настоящия момент той може да се обясни като се приеме, че заложният кредитор изгубва всички права, които черпи на основание своето вписване. Заложното право обаче не се погасява.[22]

Изложеното поражда проблематичния въпрос дали заложният кредитор, който не е подновил вписването и то е заличено от търговския регистър, трябва да бъде включен в разпределенията на паричните суми, получени от осребряване на заложеното имущество. Отговор на този въпрос трябва да се търси с оглед съобразяване на чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и въведената необорима презумпция за знание. Тя трябва да бъде съобразена при извършването на разпределения от органите по принудително изпълнение – синдикът в производството по несъстоятелност, съдебния и публичният изпълнител в изпълнителните производтва по ГПК и ДОПК, включително и от депозитаря в частното изпълнение по реда на ЗОЗ. При извършването на разпределение органите по принудително изпълнение и депозитарите трябва да извършат проверка за изтичането на петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ и да съобразят в кой момент е възникнало правото на кредитора, който се конкурира с това на заложния кредитор. Ако това право е възникнало в периода, в който вписването на особения залог все още е пораждало действие, тогава то няма да може да бъде противопоставено на заложния кредитор.

В този ред на мисли, трябва отново да се изтъкне, че по сега действащата законова уредба в ЗОЗ липсата на подновяване на вписването не е основание за погасяване на заложното право. Поради това заложният кредитор не трябва да бъде изключван от предстоящи разпределения на суми в производство, по което той е участник, с аргумента, че щом заложното право не е подновено, то не е противопоставимо спрямо другите кредитори. Това разбиране трябва да бъде отречено като неправилно.[23] Налага се изводът, че заличаването на вписването има действие единствено занапред. То не отменя с обратна сила последиците от възникналата противопоставимост по време на действието на вписването преди заличаването и не оборва презумпцията за знанието на третите лица за наличието на възникнало заложно право. Тези трети лица са недобросъвестни по смисъла на чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и особеният залог им е противопоставим.[24]

Трябва да се подчертае обаче, че някои от горните изводи ще трябва да бъдат преосмислени с оглед на вече посоченото предложение в ЗИД на ЗОЗ вписването в търговския регистър да има и конститутивно действие. В този случай, когато вписването е заличено поради изтичането на петгодишния преклузивен срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, това ще води не само до загуба на правата, дадени на основание на действието на вписването, но и до погасяване на заложното право. Като резултат това ще доведе до промяна в качеството на кредитора – от привилегирован кредитор със заложно право той ще стане хирографарен кредитор с необезпечено вземане. От изтичането на срока той ще изгуби възможността си да бъде удовлетворен в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, както и да проведе принудително изпълнение спрямо заложеното имущество по частния ред на ЗОЗ.

4.Заключение
Ако предложенията в ЗИД на ЗОЗ бъдат приети, те ще доведат до съществени промени в правния режим на действието на вписването при особения залог на търговско предприятие. Те са свързани със следните изводи, които бяха направени в изследването:

– действието на вписването ще стане оповестително-защитно и конститутивно. Вписването ще е част от фактическия състав, осъществяването на който води до възникване на заложното право;

– необоримата презумпция за знание на третите лица за наличието на заложно право по чл. 30, ал, 1 ЗОЗ ще намира приложение винаги към момента на първичното вписване на залога в търговския регистър спрямо търговското предприятие като съвкупност, както и към вторичното вписване на залога в съответните регистри спрямо неговите елементи, като делението на третите лица на добросъвестни и недобросъвестни ще отпадне;

– при прехвърляне на заложеното имущество на трето лице, без дадено съгласие от заложния кредитор, последният ще има възможността във всеки един момент да впише договора за особен залог на търговско предприятие, а не разпоредителната сделка, по партидата на третото лице и да осъществи изпълнение спрямо него по частния ред на ЗОЗ;

– с изтичането на петгодишния преклузивен срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ, когато не е налице подновяване на вписването, заложното право ще се погасява. Заложният кредитор ще може да извърши ново вписване на особения залог, без да е необходимо съгласие на заложния длъжник. Залогът обаче ще има ред от новото вписване.

Въпреки тези промени, които в цялост трябва да се оценят положително, действието на вписването ще продължи да поставя пред правната доктрина и съдебна практика някои проблематични въпроси. За тяхното решаване бяха направени следните по-важни изводи de lege lata:

– при индивидуализация на отделните елементи на предприятието в договора за особен залог е необходимо единствено извършване на съответното вторично вписване, за да е налице противопоставимост на правата върху отделния елемент спрямо обезпечителните и разпоредителните сделки на залогодателя с трети добросъвестни лица;

– в случай, че в договора липсва такава индивидуализация, но е извършено вторично вписване, то ще осигури единствено противопоставимост на залога спрямо последващи обезпечения, но не и спрямо разпоредителните сделки с отделните активи. В този случай ще е необходимо да бъде пристъпено към изпълнение спрямо отделния актив, за да се активира заложното право и спрямо него;

– чл. 78, ал. 1 ЗС е неприложим в хипотезата на прехвърляне на активи от търговското предприятие на трето лице, тъй като е налице незавършен фактически състав на оригинерния придобивен способ. Поради това третото лице не може да се позове на последиците от придобиването и да придобие елементите чисти от всякакви тежести;

– петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е преклузивен и при неговото изтичане вписването в търговския регистър трябва да се заличи служебно от длъжностното лице;

– заличаването на вписването след изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 ЗОЗ има действие занапред.

Автори: Ивайло ВАСИЛЕВ и Димитър ИВАНОВ
Мнение Публикувано на: 04 Ное 2016, 09:23

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов