|
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 31.05.2011 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д. ЧЛЕНОВЕ:1. Т 2. Н. Д.
при секретаря ……………………………………………. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №268 по описа за 2011 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.32Б от ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА във връзка с чл. 577 от ГПК.
Подадена е частна жалба № 3738/25.05.2011 г. от „С г”АД-София против определение № 3/12.05.2011 г. на съдията по вписванията при Л районен съд. Моли съдебният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като неправилно е определен размера на държавната такса и не е съобразено, че се касае до действие по отбелязване, а не по вписване. Посочва се, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 129 от ГПК и се изтъква,че пълния размер на дължимата държавна такса за вписване е внесен в последствие.
Съдът като разгледа жалбата и приложените писмени доказателства към преписката по молба №3045/12.05.2011 г. по описа на Службата по вписванията при–Ловеч, намира за установени следните фактически обстоятелства:
Подадена е писмена молба №3045/12.05.2011 г. до Службата по вписванията –Ловеч от „У Б”-АД-София за вписване на промени в договорната ипотека учредена с акт №93,т.2,н.д. №92/2009 г. на нотариус с рег.№139 на НК вписан в АВ-СВ-Л, акт №31,т.1,д.№513/2009г., произтичащи от договор за встъпване в дълг от 30.03.2011 г. с нотариално заверени подписи на страните за сумата 13400000 евро.
Постановено е определение №3/12.05.2011 г.на Съдията по вписванията при Ловешки районен съд,с което е отказано вписване на молба №3045/12.05.2011 г. на „У Б”-АД-София в имотния регистър на АВ-София. Посочено е, че на при действие на чл. 171 от ЗЗД, чл. 17, ал.1 и ал.2 от ПВ и чл. 2 от ТТСАВ дължимата държавна такса възлиза на сумата 26208.12 лева, а молителя е внесъл такса в размер на сумата 13104.06 лева.
Частната жалба № 3738/25.05.2011 г. от „Спарки груп”АД-София против определение №3/12.05.2011 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд е подадена на 25.05.2011 г..Атакуваният акт на съдията по вписванията при ЛРС е връчен на жалбоподателя на 17.05.2011 г. Съдът приема,че е спазен законоустановения едноседмичен срок по чл. 275 от ГПК, настоящето производство е допустимо и жалбата следва да се разгледа по същество.
Представен е договор за встъпване в дълг/неразделна част от договор за банков револвиращ кредит №1170/07.01.2008 г. и анексите към него/ от 30.03.2011 г., между „У Б”-АД-София-кредитор, „С е”-АД-Л кредитополучател, ипотекарен длъжник и залогодател и „С г”АД-София, Спарки GMBH SPARKI GmbH-Германия-двамата солидарни длъжници,встъпващи в дълга за сумата 13400000 евро,ведно с договорените лихви,такси и комисионни до окончателното погасяване на банков револвиращ кредит №1170/07.01.2008 г. За целите на настоящето изложение следва само да се отбележи, че встъпването в дълг, т.н. кумулативно поемане на дълг, уредено в чл. 101 от ЗЗД е договор, с който трето лица се задължава солидарно по съществуващо облигационно отношение с кредитора и за последния възниква нова претенция за същата престация, като при плащане от единия длъжник, последния се суброгира в правата на кредитора.
Приложен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, находящи се в гр. Л №93,т.2,рег.№1615/н.д.№92/2009г. от 12.03.2009 г. /вписан под №31,т.1.,н.д.513/12.03.2009 г. на АВ-СВ-Л/ между „У Б”АД-София-ипотекарен кредитор, предоставил банков револвиращ кредит по договор № 1170/07.01.2008 г. за сумата 6400000 евро и с анекс № 1/12.03.2009 г. предоставил допълнителен кредитен лимит 7000000 евро или при обща кредитна експозиция 13400000 евро и „С-Е”-Л кредитополучател и ипотекарен длъжник. Вложен е като доказателство и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №74/11.10.2010 г. т.2,р.№3727,д.№234/2010 г./вписан под №66,т.4,н.д. 6083 на АВ-СВ-Р/ между „У Б”АД-София-ипотекарен кредитор, предоставил банков револвиращ кредит по договор № 1170/07.01.2008 г. и анекси за сумата 13400000 лева, „Спарки-Елтос”-Ловеч-кредитополучател и „Е с”-Р-трето задължено лице, ипотекарен длъжник и собственик на недвижими имоти в гр.Русе.
В казуса основният въпрос е свързан с размера на дължимата държавна такса, предвид вида на дейността на съдията по вписване - вписване или отбелязване. Настоящата инстанция счита, че становището на съдията по вписванията относно вида на действието –вписване, а не отбелязване, е законосъобразно и се споделят от съдебния състав. Встъпването в ипотечен дълг е посочено, сред правните сделки, които подлежат на вписване изрично в разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД. При историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД съдът констатира, че правната норма е имала първоначална редакция /ДВ чл. 27/1950 г./, в която е било предвидено,че за да има действие към ипотеката встъпването в дълг трябва бъде отбелязано към договора или молбата за учредяване на ипотека. С изменението на чл. 171 от ЗЗД /ДВ бр.34/2000 г./ обусловено от приемането на ЗКИР се предвижда, че встъпването в дълг се вписва в имотния регистър, като вече е изоставен термина „отбелязване”. Явно не се касае до терминологична неточност, а до конкретизиране на вида на дейността на съдията по вписване. Аргумент за този извод съдът намира и в съдържанието на чл. 17, ал. 1 от ПВ, където отново изрично се посочва, че встъпването в ипотечното вземане се „вписва” и то по реда на чл. 12, ал.2 от ПВ. Съдът счита,че законодателят прави ясно разграничение между вписване и отбелязване, като последното изрично е посочено, в кои хипотези се извършва - чл. 13, чл. 14 и 19, ал.3 от ПВ. При сравнително тълкуване на разпоредбите на чл. 17 и чл. 13, чл. 14 и 19, ал.3 от ПВ съдът установява, че не може да се възприеме, че под термина „вписване” по смисъла на чл. 17 от ПВ законодателят е имал предвид отбелязване, в какъвто смисъл са съжденията на жалбоподателя. Още повече, че израза „вписване” е използван изрично и последователно досежно встъпването в ипотечен дълг в чл. 17,ал. 1 от ПВ: ”вписване на актовете…”, чл. 17,ал. 2 от ПВ – „основанието за вписването..”, ”върху, които ще се направи вписването”, ”вписването се извършва”, а относно подновяването и заличаването има самостоятелни разпоредби - чл. 18 и чл. 19, конкретизиращи различен ред за действията на съдията по вписване. Вписването по смисъла на чл. 1 от ПВ е юридически акт с гражданско-правно действие, представляващо даване гласност на акта, който следва да бъде вписан и целящо непротивопоставимост на последващи действия от трети лица, даващо сигурност в гражданския оборот. Вписването представлява завършване на сложния фактически състав на една сделка и вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от датата на вписване, като въведената необорима презумпция за знание се обосновава с публичността на имотния регистър. От правните последици и цели на вписването като гражданско-правно действие настоящата инстанция извежда позицията,че вписването в имотния регистър е строго формална дейност. Проверката на длъжностното лице - съдия по вписванията предвид чл. 82 от ЗКРИ е свързана само с установяване на спазването на законните изисквания и предвидената форма на подлежащия на вписване акт. Този обхват на дейността на съдията по вписванията е въведен и в основанията за отказ за вписване по смисъла на чл. 32а от ПВ. В хода на проверката за редовност на искането за вписване Ловешки окръжен съд констатира, че на основание чл. 2 от ТТСАВ, се дължи държана такса в размер на 0.1% от материалния интерес или 26208.12 лева.
Вписването е охранително производство, което е безспорно, едностранно и формално. От друга страна предвид чл. 12, ал. 2 от ПВ /приложимата правна норма в казуса/ производството по вписване се развива незабавно в рамките на работния ден и завършва с разпореждане на съдията по вписванията. Относимостта на чл. 129 от ГПК във връзка с чл. 540 от ГПК следва да се преценява във всеки конкретен случай, като касае единствено предпоставките на Правилника по вписванията. В тази насока е утвърдената съдебна практика на ВКС, която настоящата инстанция споделя - определение № 260/16.06.2009 г. по гр.д. 2009 г. на ВКС. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент молителят - жалбоподател е внесъл дължимата държавна такса в пълния и размер от 26208.12 лева /пл. нареждане от 13.05.2011 г. за сумата 13104.06 лева и пл. нареждане от 04.05.2011 г. в размер на сумата 13104.06 лева/ следва да бъде отменен отказа за вписване и да бъде разпоредено такова. Тази позиция на съда се обосновава и с оглед защита правата на молителя,тъй като се касае до отстранен недостатък на молбата за вписване и отказът за вписване би имал значителни неблагоприятни последици.
Съдът приема, че атакуваният отказ на съдия по вписванията при ЛРС по молба № 3045/12.05.2011 г. до Службата по вписванията – Л от „У Б”-АД-София за вписване на промени в договорната ипотека учредена с акт № 93, т.2, н.д. №92/2009 г. на нотариус с рег.№ 139 на НК вписан в СВ Л, акт № 31, т. 1, д.№ 513/2009г. произтичащи от договор за встъпване в дълг от 30.03.2011 г. с нотариално заверени подписи на страните за сумата 13400000 евро е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като укаже да бъде извършено вписване на посоченото обстоятелство.
Воден от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа на съдия по вписванията ри ЛРС по молба №3045/12.05.2011 г. до Службата по вписванията –Л от „У Б”-АД-София за вписване на промени в договорната ипотека учредена с акт №93,т.2,н.д. №92/2009 г. на нотариус с рег.№ 139 на НК вписан в СВ-Ловеч, акт № 31, т.1, д.№ 513/2009г. произтичащи от договор за встъпване в дълг от 30.03.2011 г. с нотариално заверени подписи на страните за сумата 13400000 евро, като УКАЗВА да се извърши вписването.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 31.05.2011 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д. ЧЛЕНОВЕ:1. Т 2. Н. Д.
при секретаря ……………………………………………. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №268 по описа за 2011 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.32Б от ПРАВИЛНИКА ЗА ВПИСВАНИЯТА във връзка с чл. 577 от ГПК.
Подадена е частна жалба № 3738/25.05.2011 г. от „С г”АД-София против определение № 3/12.05.2011 г. на съдията по вписванията при Л районен съд. Моли съдебният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като неправилно е определен размера на държавната такса и не е съобразено, че се касае до действие по отбелязване, а не по вписване. Посочва се, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 129 от ГПК и се изтъква,че пълния размер на дължимата държавна такса за вписване е внесен в последствие.
Съдът като разгледа жалбата и приложените писмени доказателства към преписката по молба №3045/12.05.2011 г. по описа на Службата по вписванията при–Ловеч, намира за установени следните фактически обстоятелства:
Подадена е писмена молба №3045/12.05.2011 г. до Службата по вписванията –Ловеч от „У Б”-АД-София за вписване на промени в договорната ипотека учредена с акт №93,т.2,н.д. №92/2009 г. на нотариус с рег.№139 на НК вписан в АВ-СВ-Л, акт №31,т.1,д.№513/2009г., произтичащи от договор за встъпване в дълг от 30.03.2011 г. с нотариално заверени подписи на страните за сумата 13400000 евро.
Постановено е определение №3/12.05.2011 г.на Съдията по вписванията при Ловешки районен съд,с което е отказано вписване на молба №3045/12.05.2011 г. на „У Б”-АД-София в имотния регистър на АВ-София. Посочено е, че на при действие на чл. 171 от ЗЗД, чл. 17, ал.1 и ал.2 от ПВ и чл. 2 от ТТСАВ дължимата държавна такса възлиза на сумата 26208.12 лева, а молителя е внесъл такса в размер на сумата 13104.06 лева.
Частната жалба № 3738/25.05.2011 г. от „Спарки груп”АД-София против определение №3/12.05.2011 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд е подадена на 25.05.2011 г..Атакуваният акт на съдията по вписванията при ЛРС е връчен на жалбоподателя на 17.05.2011 г. Съдът приема,че е спазен законоустановения едноседмичен срок по чл. 275 от ГПК, настоящето производство е допустимо и жалбата следва да се разгледа по същество.
Представен е договор за встъпване в дълг/неразделна част от договор за банков револвиращ кредит №1170/07.01.2008 г. и анексите към него/ от 30.03.2011 г., между „У Б”-АД-София-кредитор, „С е”-АД-Л кредитополучател, ипотекарен длъжник и залогодател и „С г”АД-София, Спарки GMBH SPARKI GmbH-Германия-двамата солидарни длъжници,встъпващи в дълга за сумата 13400000 евро,ведно с договорените лихви,такси и комисионни до окончателното погасяване на банков револвиращ кредит №1170/07.01.2008 г. За целите на настоящето изложение следва само да се отбележи, че встъпването в дълг, т.н. кумулативно поемане на дълг, уредено в чл. 101 от ЗЗД е договор, с който трето лица се задължава солидарно по съществуващо облигационно отношение с кредитора и за последния възниква нова претенция за същата престация, като при плащане от единия длъжник, последния се суброгира в правата на кредитора.
Приложен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, находящи се в гр. Л №93,т.2,рег.№1615/н.д.№92/2009г. от 12.03.2009 г. /вписан под №31,т.1.,н.д.513/12.03.2009 г. на АВ-СВ-Л/ между „У Б”АД-София-ипотекарен кредитор, предоставил банков револвиращ кредит по договор № 1170/07.01.2008 г. за сумата 6400000 евро и с анекс № 1/12.03.2009 г. предоставил допълнителен кредитен лимит 7000000 евро или при обща кредитна експозиция 13400000 евро и „С-Е”-Л кредитополучател и ипотекарен длъжник. Вложен е като доказателство и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №74/11.10.2010 г. т.2,р.№3727,д.№234/2010 г./вписан под №66,т.4,н.д. 6083 на АВ-СВ-Р/ между „У Б”АД-София-ипотекарен кредитор, предоставил банков револвиращ кредит по договор № 1170/07.01.2008 г. и анекси за сумата 13400000 лева, „Спарки-Елтос”-Ловеч-кредитополучател и „Е с”-Р-трето задължено лице, ипотекарен длъжник и собственик на недвижими имоти в гр.Русе.
[b]В казуса основният въпрос е свързан с размера на дължимата държавна такса, предвид вида на дейността на съдията по вписване - вписване или отбелязване. Настоящата инстанция счита, че становището на съдията по вписванията относно вида на действието –вписване, а не отбелязване, е законосъобразно и се споделят от съдебния състав.[/b] Встъпването в ипотечен дълг е посочено, сред правните сделки, които подлежат на вписване изрично в разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД. При историческо тълкуване на разпоредбата на чл. 171 от ЗЗД съдът констатира, че правната норма е имала първоначална редакция /ДВ чл. 27/1950 г./, в която е било предвидено,че за да има действие към ипотеката встъпването в дълг трябва бъде отбелязано към договора или молбата за учредяване на ипотека. [b]С изменението на чл. 171 от ЗЗД /ДВ бр.34/2000 г./ обусловено от приемането на ЗКИР се предвижда, че встъпването в дълг се вписва в имотния регистър, като вече е изоставен термина „отбелязване”.[/b] Явно не се касае до терминологична неточност, а до конкретизиране на вида на дейността на съдията по вписване. [b]Аргумент за този извод съдът намира и в съдържанието на чл. 17, ал. 1 от ПВ, където отново изрично се посочва, че встъпването в ипотечното вземане се „вписва” и то по реда на чл. 12, ал.2 от ПВ.[/b] Съдът счита,че законодателят прави ясно разграничение между вписване и отбелязване, като последното изрично е посочено, в кои хипотези се извършва - чл. 13, чл. 14 и 19, ал.3 от ПВ. При сравнително тълкуване на разпоредбите на чл. 17 и чл. 13, чл. 14 и 19, ал.3 от ПВ съдът установява, че не може да се възприеме, че под термина „вписване” по смисъла на чл. 17 от ПВ законодателят е имал предвид отбелязване, в какъвто смисъл са съжденията на жалбоподателя. Още повече, че израза „вписване” е използван изрично и последователно досежно встъпването в ипотечен дълг в чл. 17,ал. 1 от ПВ: ”вписване на актовете…”, чл. 17,ал. 2 от ПВ – „основанието за вписването..”, ”върху, които ще се направи вписването”, ”вписването се извършва”, а относно подновяването и заличаването има самостоятелни разпоредби - чл. 18 и чл. 19, конкретизиращи различен ред за действията на съдията по вписване. Вписването по смисъла на чл. 1 от ПВ е юридически акт с гражданско-правно действие, представляващо даване гласност на акта, който следва да бъде вписан и целящо непротивопоставимост на последващи действия от трети лица, даващо сигурност в гражданския оборот. Вписването представлява завършване на сложния фактически състав на една сделка и вписаното обстоятелство се счита известно на третите лица от датата на вписване, като въведената необорима презумпция за знание се обосновава с публичността на имотния регистър. От правните последици и цели на вписването като гражданско-правно действие настоящата инстанция извежда позицията,че вписването в имотния регистър е строго формална дейност. Проверката на длъжностното лице - съдия по вписванията предвид чл. 82 от ЗКРИ е свързана само с установяване на спазването на законните изисквания и предвидената форма на подлежащия на вписване акт. Този обхват на дейността на съдията по вписванията е въведен и в основанията за отказ за вписване по смисъла на чл. 32а от ПВ. В хода на проверката за редовност на искането за вписване Ловешки окръжен съд констатира, че на основание чл. 2 от ТТСАВ, [b]се дължи държана такса в размер на 0.1% от материалния интерес или 26208.12 лева.[/b]
Вписването е охранително производство, което е безспорно, едностранно и формално. От друга страна предвид чл. 12, ал. 2 от ПВ /приложимата правна норма в казуса/ производството по вписване се развива незабавно в рамките на работния ден и завършва с разпореждане на съдията по вписванията. [b]Относимостта на чл. 129 от ГПК във връзка с чл. 540 от ГПК следва да се преценява във всеки конкретен случай, като касае единствено предпоставките на Правилника по вписванията. В тази насока е утвърдената съдебна практика на ВКС, която настоящата инстанция споделя - определение № 260/16.06.2009 г. по гр.д. 2009 г. на ВКС. Предвид обстоятелството, че към настоящия момент молителят - жалбоподател е внесъл дължимата държавна такса в пълния и размер от 26208.12 лева /пл. нареждане от 13.05.2011 г. за сумата 13104.06 лева и пл. нареждане от 04.05.2011 г. в размер на сумата 13104.06 лева/ следва да бъде отменен отказа за вписване и да бъде разпоредено такова.[/b] Тази позиция на съда се обосновава и с оглед защита правата на молителя,тъй като се касае до отстранен недостатък на молбата за вписване и отказът за вписване би имал значителни неблагоприятни последици.
Съдът приема, че атакуваният отказ на съдия по вписванията при ЛРС по молба № 3045/12.05.2011 г. до Службата по вписванията – Л от „У Б”-АД-София за вписване на промени в договорната ипотека учредена с акт № 93, т.2, н.д. №92/2009 г. на нотариус с рег.№ 139 на НК вписан в СВ Л, акт № 31, т. 1, д.№ 513/2009г. произтичащи от договор за встъпване в дълг от 30.03.2011 г. с нотариално заверени подписи на страните за сумата 13400000 евро е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като укаже да бъде извършено вписване на посоченото обстоятелство.
Воден от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен отказа на съдия по вписванията ри ЛРС по молба №3045/12.05.2011 г. до Службата по вписванията –Л от „У Б”-АД-София за вписване на промени в договорната ипотека учредена с акт №93,т.2,н.д. №92/2009 г. на нотариус с рег.№ 139 на НК вписан в СВ-Ловеч, акт № 31, т.1, д.№ 513/2009г. произтичащи от договор за встъпване в дълг от 30.03.2011 г. с нотариално заверени подписи на страните за сумата 13400000 евро, като УКАЗВА да се извърши вписването.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
