КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Вписване на залог на търговско предприятие
1. Същност на залога. Видове залози
Залогът като един от видовете обезпечения за кредитора гарантира интересите на кредитора да получи удовлетворение. Като вид обезпечение е възникнал в римското право.
Българското законодателство съдържа уредба на реалния залог (по ЗЗД и търговски по ТЗ) и на особения залог (по ЗОЗ) като две различни обезпечения.
Уредбата на особения залог е специална по отношение на тази на реалния залог, поради което за неуредените случаи в ЗОЗ се прилагат разпоредбите на ЗЗД, съответно ТЗ.
Според вида на имуществото, върху което се учредява залогът, той е: залог върху вещи, залог върху вземания, залог върху други права и залог върху съвкупности.
Учредяването на залог винаги е свързано с обезпечаването на определено вземане. Заложното право е акцесорно по отношение на това по главното вземане. Затова договорите, с които се учредяват и реалният и особеният залог, се явяват акцесорни по отношение на договора, въз основа на който възниква главното вземане. При реалния залог предаването на държането е условие за действителност на сделката (чл. 156, ал. 1 ЗЗД). При особения залог се запазва фактическата власт върху заложеното имущество (чл. 8, ал. 1).
Договорът за особен залог е формален - писмена форма и в определени случаи и нотариална заверка на подписите. Условие за действителност на договора за особения залог е сключването му в писмена форма. Действия на залога спрямо трети лица при особения залог възниква чрез вписване в регистър. Поредността на особения залог се определя от поредността на вписването им.
Вписванията в съответните регистри по Закона за особените залози се извършват на основата на една ясна и строга нормативна уредба. Обстоятелствата, които подлежат на вписване, са посочени в чл. 26 ЗОЗ, а цялото охранително производство е детайлизирано в Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози (ПУДЦРОЗ).

2. Залогът върху търговско предприятие - особен случай на консенсуален залог
Той е договор, по силата на който собственикът му го залага за обезпечение на свое или чуждо задължение.
Договорът за залог на търговско предприятие е уреден в специален закон - Закон за особените залози (ДВ,бр. 100 от 22.11.1996 г.; изм.и доп. бр. 86 от 1997 г; бр. 42 от 1999 г., бр. 19 от 2003 г.; бр. 58 от 2003 г.). Договорът се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл. 21, ал. 1 ЗОЗ).
Предмет на договора за особен залог на търговското предприятие е споразумението между кредитора на едно вземане и длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може да се удовлетвори сам от заложеното имущество с предпочитание пред другите кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно.
Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които изразяват дейността на търговеца. В него се включват както права върху движими вещи и вземания, така и права върху недвижими имоти. В качеството му на самостоятелен обект предприятието може да се залага. Тъй като търговското предприятие е вид съвкупност, правилата на ЗОЗ относно залога на съвкупност се прилагат съответно и за залога на търговско предприятие - чл. 21, ал. 5 ЗОЗ.
Залогът на търговско предприятие е уреден само в ЗОЗ. Той е неосъществим извън ЗОЗ, поради липсата на способ за принудително изпълнение. При особения залог изпълнението е извънсъдебно.
Специфичното при него е, съгласно изричната разпоредба на чл. 21, ал. 3, изр. 2 ЗОЗ - ако в договора са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието .
Съгласно чл. 21, ал. 4 ЗОЗ залогът следва нововъзникналите търговски предприятия при отделянето или разделянето на търговското предприятие на залогодателя.

3. Вписване на залог на търговско предприятие - първични и вторични вписвания
За да се противопостави залогът на третите лица, той трябва да се впише в търговския регистър по партидата на залогодателя - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ. Всички подлежащи на вписване обстоятелства се вписват в търговския регистър, тъй като всички актове, имащи отношение към търговското предприятие, трябва да бъдат отразени в един регистър, по една и съща партида, така че да бъдат защитени интересите и на търговеца - притежател на търговското предприятие, и на третите лица. Особеният залог на търговското предприятие следва да бъде вписан, освен в Централния регистър на особените залози, за реда на вписване в който важат разпоредбите на чл. 26-31 ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към Министерството на правосъдието, така и по фирменото дело на залогодателя, съответно в търговския регистър. При това вписване е валидна разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ, според която противопоставимостта на особения залог възниква от вписването в другия регистър - т.е. търговския регистър . Вписванията в търговския регистър имат първичен характер - те осигуряват противопоставимостта на залога на минимално необходим кръг лица. Това са третите лица, които претендират права върху търговското предприятие като съвкупност - купувачите или приобретателите на друго основание, заложните кредитори.
За дата на учредяване на залога следва да се счита вписването в търговския регистър, а не вписването му в Централния регистър за особените залози.
Законът допуска извършване на вписвания в други регистри, които имат допълнителен, вторичен характер. Те разширяват кръга на лицата, на които залогът е противопоставим, но нямат самостоятелно действие, ако липсва първично вписване в търговския регистър.
За да може залогът на търговско предприятие да се противопостави на трети лица, придобиващи по-късно обезпечителни права върху отделни елементи на търговското предприятие, залогът трябва да се впише вторично в съответния регистър:

•Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя - по отношение на заложния кредитор, получил в обезпечение автомобил; корабния регистър - по отношение на кредитора, получил в обезпечение залог на речен или ипотека на морски кораб;
•Централния депозитар или регистрите за държавни ценни книжа - по отношение на заложния кредитор, получил в обезпечение безналична ценна книга;
•книгите за вписване - по отношение на ипотекарния кредитор, получил ипотека върху недвижим имот, включен в предприятието.
Следователно залогът на търговско предприятие, освен в Централния регистър на особените залози, се вписва и в други регистри в следната последователност:

•в търговския регистър;
•в Централния регистър по партидата на залогодателя;
•в Имотния регистър при службата по вписванията към съответния районен съд (когато включва недвижими имоти);
•в Централния депозитар (когато включва безналични ценни книжа).
Първото изречение на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ урежда противопоставимостта само при имущество, за разпорежданията с което се води регистър, дори и това имущество да е извън приложното поле на чл. 4 ЗОЗ, тъй като единствено в този случай има смисъл изискването за вписване в съответния регистър. За имущества, за разпорежданията с които не се води регистър, противопоставимостта е изключена, тъй като няма къде да се извърши вторичното вписване.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗОЗ, ако отделен актив на заложеното предприятие бъде отчужден, той ще премине в собственост на приобретателя, свободен от заложни права, тъй като с отчуждаването му той престава да бъде елемент от съвкупността “търговско предприятие” . Ако страните искат да избегнат това, те трябва да опишат избраните от тях активи в договора за залог. Съгласно чл. 21, ал. 3, изр. 2 ЗОЗ залогът на търговско предприятие може да се противопостави на трети лица, ако в договора за залог са посочени отделни активи и договорът е вписан вторично в съответния регистър. В този случай залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието, което е в интерес на кредитора .
За да може кредиторът да се ползва от частния ред за изпълнение по ЗОЗ, залогът трябва да е вписан и по отношение на приобретателя на имуществото.
Както вписването в имотния регистър, така и вписването в Централния регистър на особените залози, служи, за да може по-рано вписаният акт (особен залог) да се противопостави на по-късно вписан, ако правата, които се пораждат от тях, са несъвместими. Вписването в Централния регистър на особените залози не е елемент от фактическия състав на договора за особен залог, тъй като не всеки договор се вписва (определя се от предмета на залога).
Задължително подлежат на вписване, за да могат да се противопоставят на трети лица: залогът на вземане; залогът на дружествен дял; залогът на търговско предприятие; залогът на безналични акции.
Съгласно чл. 30 ЗОЗ, вписването в ЦРОЗ има действие занапред, както и вписванията във всеки регистър.

4. Практически проблеми при вписване на залог на търговско предприятие в имотния регистър
В съдилищата съществува противоречива практика по отношение на вписването на залог на търговско предприятие досежно представяните документи пред съдията по вписванията, поредността на вписването в различните регистри, както и по отношение на таксата за вписване.
Както по-горе бе отбелязано, разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗОЗ предвижда противопоставимост на договора за залог на търговско предприятие на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие - налага се вторично вписване само на този вид залог и в съответния регистър, за което Правилникът за вписванията предвижда специален текст, в случаите когато в активите на заложеното търговско предприятие се включват вещни права върху недвижими имоти.
Съгласно чл. 22а ал. 1 от Правилника за вписванията вписването на залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от Служба за вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. “д” на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Удостоверението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ.
Правилата на чл. 8, 9 и 18 ПВ се прилагат съответно и при вписването на договора за залог на търговско предприятие.
Изискването, което е поставено в чл. 6, ал. 1, б. “в” ПВ, е подлежащият на вписване акт да съдържа описание на имота, до който се отнася. Следователно при вписване на залог на търговско предприятие, съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 1, б. “в” ПВ - описание на имота с изискуемите от закона индивидуализиращи белези.
Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър, е удостоверението за вписване на залога в търговския регистър.
Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗОЗ. Според чл. 6 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър вписванията се извършват въз основа на заявление по образец. В образец Б4 за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие в поле 311 “О” попълването може да стане чрез посочване: “ предприятието като съвкупност” или “ част от предприятието”. За вписване на залога в търговския регистър заявителят следва да представи договора за залог на търговското предприятие с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 44, ал. 1 от наредбата.
Налице е несъответствие между въведените от ПВ изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по ЗТР и Наредба № 1 от 2007 г. За преодоляването му следва да се тълкува разпоредбата на чл. 33 ЗТР, според която удостоверенията, издавани от Агенцията по вписванията, могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията.
Следователно характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца. В този смисъл е Определение № 26 от 15.01.2009 г. по ч. гражд. д. № 976 от 2008 г. на П. окръжен съд, практиката по което ВКС обявява зя правилна на основание чл. 291 ГПК.
С оглед на гореизложеното, за вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора за особен залог, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, но е длъжен служебно да установи връзка между двата документа по посочения ЕИК на търговеца (Определение № 442 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 317 от 2009 г., I т.о.)
В този смисъл вписването на особения залог ще бъде извършено, като в книгата по чл. 33, б. “д” ПВ бъдат подредени като неразделни части удостоверението за вписан особен залог от търговския регистър, ведно с договора за залог и приложенията към него - представени като копия от електронните им образи, заверени от длъжностно лице при търговския регистър на АВ, на които копия, съгласно чл. 33, ал. 5 от Закона за търговския регистър, се придава сила на официални преписи.
Съобразно чл. 8, ал. 2 ПВ, следва удостоверението да бъде представено в най-малко два екземпляра - оригинал и препис или два заверени преписа, като един от екземплярите на удостоверението ще бъде подреден в съответна актова книга, а другият екземпляр с данни от нанесеното вписване ще бъде върнат на молителя.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 264 ал. 1 ДОПК, вписването на особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота - предмет на залога, се удостоверява в данъчната оценка. Съдията по вписванията носи отговорност по чл. 265 ДОПК за заплащане на задълженията, дължими от залогодателя при вписване на акт без представена декларация.
Искането за вписване на особен залог върху търговско предприятие трябва да е съобразено и с разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ПВ, изискваща, в случаите когато актът късае имот, попадащ в район с одобрена кадастрална карта, описанието на имота да се извършва съобразно кадастралните данни по чл. 60, т. 1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага и скица - копие от кадастралната карта, издадена от АГКК.
Разпоредбата на чл. 22а, ал. 3 ПВ урежда реда при подновяване на вписването на залог на търговско предприятие. Аналогичен ще бъде този ред и при вписването на съдебно решение, постановяващо отмяна на подновено вписване на договор за особен залог на търговско предприятие. По аргумент на чл. 33, б. “д” ПВ то следва да се извърши чрез подреждане в съответната книга на удостоверението за вписване по ЗОЗ. Следователно всяко вписване на настъпили изменения в учредения особен залог върху търговско предприятие е аналогичен с този по първоначалното вписване. Оттук и необходимостта от надлежно вписване в търговския регистър, което според сега действащия режим по ЗОЗ, обуславя защитата както на интересите на собственика, така и противопоставимостта на залога на трети лица. В противен случай директното вписване на удостоверението за последващи вписвания в Службата по вписванията, без първично вписване в търговския регистър и след това по реда на ЗОЗ, не би породило целените правни последици, тъй като се явява нищожно. В тази връзка, с оглед разпоредбата на чл. 43 ЗОЗ, следва да се приеме, че с откриване на производството по несъстоятелност не се прекратява действието на особения залог.
Откриването на производството по несъстоятелност и обявяването в несъстоятелност на дружеството - залогодател са обстоятелства, които са пречка да се извърши вписване на подновяването на първоначално вписания особен залог (Решение № 21 от от 28.02.2007 г. на ВТАС по в.ф.д. № 62 от 2006 г. ТК.).
По отношение на заличаване на особения залог и отразяването му в имотния регистър е предвиден специален ред и той е различен от реда по чл. 19, ал. 3 ПВ, касаещ ипотеките.
Както вече е имал случай да се произнесе ВКС - Определение № 442 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 317 от 2009 г., I т.о., актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър, е удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Поредността на вписването на обстоятелства е била следната: вписване в ЦРОЗ, вписване в търговския регистър - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, вписване и в книгата по чл. 33, б. “д” ПВ, чрез подреждане на удостоверението от търговския регистър и копието от договора за особен залог .
Същата е поредността и при вписването на промени или заличаване - ЦРОЗ - търговски регистър - имотен регистър. В този смисъл е Определение № 207 от 21.03.2011 г. на ВКС - Търговска колегия, I т.о. по ч. т. д. № 176 по описа за 2011 г.
Вписване е предвидено още и при пристъпването към изпълнение. Следва заложният кредитор, с оглед изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1, т. 4 ЗОЗ, още при пристъпването към изпълнение да направи избор между двата начина на удовлетворяване (чрез изпълнение върху предприятието като цяло или чрез изпълнение върху отделни негови елементи) и да поиска вписване относно това свое решение - в търговския регистър и в другите регистри, където се извършват вписвания, като ЦРОЗ служба по вписванията и т.н. Този избор може да бъде променен в процеса на изпълнението. Тази промяна също следва да бъде заявена за регистрация (търговския и другите регистри). Недопустимо е обаче кредиторът да избере и регистрира като способ едновременно удовлетворяване и от търговскто опредприятие, и от отделни негови елементи, или да избере и регистрира като способ удовлетворяването от търговското предприятие като цяло, след което да поиска да се регистрира и удовлетворяване от отделни елементи на търговското предприятие (без да е ясно, че се изоставя първоначално избраният способ на удовлетворяване).
По отношение таксата за вписване на особен залог на търговско предприятие в Имотния регистър при Службата по вписванията към съответния районен съд се прилага чл. 4 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, която препраща към Тарифата за държавните такси, събирани от Централния регистър на особените залози по Закона за особените залози, а именно: по чл. 1 от същата тарифа - за вписване на заявлението, ведно с договора за залог, се събира такса 40 лв. за първия лист от заявлението и по 10 лв. за всяка следваща страница и по чл. 2 от същата тарифа - за вписване на допълнителтни обстоятелства (последващите вписвания) се събира такса 25 лв. за първия лист от заявлението и по 10 лв. за всяка следваща страница.
Настоящото изложение не изчерпва практическото приложение на нормативната уредба по отношение вписването на залог на търговско предприятие по чл. 22а от Правилника за вписванията, а представлява основа за откриване на по-широка дискусия и аргументиране на отделни разрешения, с оглед уеднаквяване на практиката, прилагана от съдиите по вписванията в цялата страна.

Елена КРЪШКОВА, съдия по вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 442 ОТ 20.07.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 317/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС






Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева


след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч. т. д. № 317 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на "О" АД, гр. С. срещу определение № 584/08.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 230/09 г. от П. окръжен съд, с което потвърдено определение от 04.03.2009 г. на С. по вписванията при Районен съд - гр. П. за отказ за вписване на залог върху търговското предприятие на "О" О., гр. П., в чиито активи са включени недвижими имоти, чрез подреждането в съответната книга на представеното удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър с изх. № 2* от 14.01.2009 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът "О" О. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определение от 04.03.2009 г. съдията по вписванията при районен съд - гр. П. е отказал да впише в регистъра на С. по вписванията представения акт - удостоверение № 2* от 14.01.2009 г. на А. по вписванията - Търговски регистър относно вписване на особен залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти на фирма "О" О. в полза на "О" АД.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията, въззивният П. окръжен съд е приел, че представеното удостоверение за вписване на залога в търговския регистър не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВп - не съдържа описание на недвижимия имот, включен в активите на търговското предприятие. Изложени са съображения, че удостоверението не препраща към договора за особен залог, чиито електронен образ е приложен към молбата за вписване, поради което същият не би могъл да бъде подреден в книгата по чл. 33, б. "д" ПВп.
Частният жалбоподател поставя два процесуални въпроса от значение за произнасянето по конкретния казус, а именно: Дали "Удостоверението за вписване на залога в търговския регистър" следва да отговаря на всички изисквания на чл. 6, ал. 1 ПВп или по аргумент от чл. 6, ал. 2 ПВп разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" е неприложима към вписване на залог на търговското предприятие, тъй като предметът на сделката е "съвкупност", каквато е и "наследството"? и Д. удостоверението, ако е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 33 ЗТР - като едно удостоверение, съдържащо както извлечение от търговския регистър, така и копие от електронния образ на документа, въз основа на който е извършено вписването, е подлежащ на вписване документ? Представя: Определение № 26/15.01.09 г. по ч. гр. д. № 976/08 г. на П. окръжен съд и О. № 410/28.11.2008 г. по гр. д. № 1899/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставените въпроси са от значение за произнасянето по жалбата срещу постановения от съдията по вписванията отказ за вписване на залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти.
Съгласно чл. 22а от ПВп вписването на залог върху търговско предприятие по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" ПВп на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, като удостоверение следва да отговаря на изискванията на чл. 6.
Изискването, което е поставено в чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп е подлежащият на вписване акт да съдържа описание на имота, до който се отнася, а нормата на чл. 6, ал. 2 ПВп изключва приложението на б. "в" спрямо договорите за прехвърляне на наследство.
Действително в О. № 410/28.11.08 г. ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп не се прилага за актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, включващи имоти: договори за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана. Това изразено правно становище от състава на ВКС е принципно, а не с оглед на произнасянето по конкретния спор, с който е сезиран съда - за необходимостта и начина на индивидуализиране на падежа на обезпеченото вземане и на границите на имота, върху която е учредена ипотека.
Независимо от това съставът на ТК, І отд., намира, че приетото разрешение в определението е неприложимо към настоящия спор, тъй като предмет на отказа на съдията по вписванията е залог, а не прехвърляне на търговско предприятие. Търговското предприятие може да бъде обект на сделка по чл. 15, ал. 1 ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но в договора за залог върху търговското предприятие могат да бъдат посочени и отделни активи, залогът върху които тежи върху тях и след отделянето им от предприятието - чл. 21, ал. 3 от Закона за особените залози. Посоченото разрешение отчита обстоятелството, че търговското предприятие като съвкупност е динамична величина и при прехвърляне на предприятието имуществото подлежи на индивидуализация към определен момент (както и наследството), докато при залога защитата на интересите на заложния кредитор налага забраната за разпореждане с активи да бъде оповестена спрямо третите лица за времето на действие на заложното право.
По тези съображения разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ПВп не подлежи на разширително тълкуване чрез изключване на приложението на правилото на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп при вписване на залог на търговско предприятие, в чиито активи има недвижим имот, изрично посочен в договора за особен залог. При вписване на залог на търговско предприятие по чл. 22а ПВп съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп - описание на имота с изискуемите от закона индивидуализиращи белези.
Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър, е "удостоверението за вписване на залога в търговския регистър". Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗОЗ. Според чл. 6 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър вписванията се извършват въз основа на заявления по образец. В образец Б4 за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие в поле 311 "О" попълването може да стане чрез посочване: "предприятието като съвкупност" или "част от предприятието". За вписване на залога в търговския регистър заявителят следва да представи договора за залог на търговското предприятие с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 44, ал. 1 от наредбата.
Налице е несъответствие между въведените от ПВп изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по ЗТР и Наредба № 1/07 г. За преодоляването му следва да се тълкува разпоредбата на чл. 33 ЗТР, според която удостоверенията, издавани от А. по вписванията, могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията. Следователно, характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца. В този смисъл е О. № 26/15.01.2009 г. по ч. гр. д. № 976/2008 г. на П. окръжен съд, практиката по което ВКС обявява за правилна на основание чл. 291 ГПК.
В случая, към молбата за вписване е представено удостоверение от търговския регистър, в което е отразено извършеното вписване на залога на търговското предприятие и копие от документите, депозирани в търговския регистър, включително договора от 01.12.2008 г. за особен залог на търговското предприятие на "О" ООД. Договорът е нотариално заверен и върху всяка от страниците му е положен печат на А. по вписванията и подпис на длъжностното лице. В договора е направено описание на недвижимите имоти, включени в активите на търговското предприятие и обект на залога. Този договор и удостоверението от 14.01.2009 г. представляват копие от електронния образ на документ, въз основа на който е извършено вписването и съответно извлечение от търговския регистър по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТР. Следователно е налице акт, подлежащ на вписване съгласно чл. 22а ПВп.
Неправилни са изводите на въззивния съд, че за да бъде постановено вписването и в книгата по чл. 33, б. "д" ПВп да се подредят удостоверението и копието от договора за особен залог, то удостоверението следва изрично да препраща към договора, чийто електронен образ е приложен към молбата за вписване. Становището на решаващия състав се мотивира с възможната липса на идентичност между договора, приложен към делото в търговския регистър за вписване на залога, и този, представен на съдията по вписванията.
Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗТР, ако за търговеца е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и др., нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Търговският регистър е публичен и достъпът до делото на търговеца и приложените към него документи се осъществява по електронен път. В този смисъл, обстоятелството дали представеният с молбата договор за особен залог е идентичен с договора, въз основа на който е постановено вписването на залога в търговския регистър, подлежи на проверка чрез справка на електронния адрес на търговския регистър по делото на търговеца с посочване на ЕИК.
За вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора за особен залог, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, но е длъжен служебно да установи връзката между двата документа по посочения ЕИК на търговеца.
Настоящият състав на ВКС извърши посочената проверка и констатира, че вписването на залога на търговското предприятие на "О" О. според удостоверението от 14.01.2009 г. е извършено въз основа на копието от договора за особен залог от 01.12.2008 г.
По тези съображения въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, както и да се отмени определението на съдията по вписванията. Делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ определение № 584/08.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 230/09 г. от П. окръжен съд, и определение от 04.03.2009 г. на С. по вписванията при Районен съд - гр. П. за отказ за вписване на залог върху търговското предприятие на "О" О., гр. П., в чиито активи са включени недвижими имоти.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд - гр. П. за извършване на исканото вписване по молбата на "О" АД, гр. С.
О. не подлежи на обжалване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 207 ОТ 21.03.2011 Г. ПО Ч. Т. Д. № 176/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС




Върховен касационен съд - Търговска колегия, І т. о. в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева


като изслуша докладваното от съдията П. ч. т. д. № 176 по описа за 2011 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 428 от 14.02.2011 г. по ч. гр. д. № 1147/2010 г. на Б. окръжен съд с което е потвърдено определението от 10.12.2010 г. на съдията по вписванията при Районен съд [населено място]. С него е постановен отказ за вписване на Решение № 173 от 15.02.2010 г. по гр. д. № 816/2009 г. на С. градски съд.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК срещу за определение по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и по отношение на него намира приложение чл. 280, ал. 1 ГПК
Допустимостта на касационния контрол [фирма] основава на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Основанието по т. 1 касаторът свързва с т. 2 на ТР № 1/2010 г. и по-конкретно, произнасяне на съдията по вписванията извън правомощията му, съобразно Определение № 219/2009 г. по гр. д. № 166/2009 г. на ВКС ІІ г. о. и Определение № 218/2009 г. по гр. д. № 138/2009 г. на ВКС ІІ г. о. Съдържа се и реторичния въпрос" Допустимо ли е съдията по вписванията да откаже да изпълни съдебно решение с което на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е разпоредена отмяна на вписан акт.
Основанието по т. 3 се свързва с произнасянето по следния правен въпрос: Когато по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е постановена отмяна на особен залог по отношение на конкретен имот (част от заложено търговско предприятие), следва ли това да се отрази най-напред в търговския регистър по партидата на залогодателя и едва след това - в имотния регистър или ще следва да се приложи по аналогия реда за заличаване на ипотеките по чл. 19, ал. 3 ПрВп - чрез отбелязване встрани на съответния акт.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК в случая не е налице, поради това, че цитираните определения на ІІ т. о. на ВКС касаят различна хипотеза, а отказът на съдията по вписванията да отрази или откаже да отрази в имотния регистър дадено обстоятелство не се покрива от хипотезите на т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Налице е основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по поставения въпрос и ВКС ще следва да се произнесе по него, допускайки касационен контрол.
По отношение на отразяването на особения залог в имотния регистър е предвиден специален ред и той е различен от реда по чл. 19, ал. 3 ПрВп, касаещ ипотеките.
Както вече е имал случай да се произнесе ВКС - Определение № 442/20.07.2009 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на ВКС-ТК, І т. о., актът въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър е удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Поредността на вписването на обстоятелства е била следната: вписване в ЦРОЗ, вписване в търговския регистър - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, вписването и в книгата по чл. 33, б. "д" ПрВп, чрез подреждане на удостоверението от търговския регистър и копието от договора за особен залог. Същата е поредността и при вписването на промени/заличаване – ЦРОЗ - търговски регистър - имотен регистър.
В конкретния случай, подлежащото на отразяване обстоятелство е отмяна на подновяване на вписването на договор по ЗОЗ в частта относно процесния недвижим имот. Решението на СГС подлежи на отразяване в Търговския регистър по партидата на залогодателя и едва тогава, въз основа на издаденото удостоверение, ще следва да бъде извършено вторичното отразяване в имотния регистър, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" ПрВп на удостоверението и копието от решението на СГС, чието вписване неправилно [фирма] е поискал пряко.
Определението на въззивния съд е законосъобразно, поради което частната касационна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на І т. о.


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 428 от 14.02.2011 г. по ч. гр. д. № 1147/2010 г. на Б. окръжен съд
Определението е окончателно.

Решение № 21 от 28.02.2007 г. на ВтАС по в. ф. д. № 627/2006 г., ГК, докладчик председателят Пенка Китанова
чл. 12, ал. 3 ЗОЗ

чл. 21, ал. 2 ЗОЗ
чл. 26 ЗОЗ
чл. 27, ал. 2 ЗОЗ
чл. 30, ал. 2 ЗОЗ
чл. 43 ЗОЗ

Предмет на договора за особен залог на търговското предприятие е споразумението между кредитора на едно вземане и длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може да се удовлетвори сам от заложеното имущество с предпочитание пред другите кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно. Особеният залог на търговско предприятие следва да бъде вписан, освен в Централния регистър на особените залози, за реда на вписване в който важат разпоредбите на чл. 26 - 31 от ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието , така и по фирменото дело на залогодателя, съответно в търговския регистър. Всички, посочени в чл. 26 обстоятелства, включително и подновяване на вписването на особения залог, подлежат на вписване в търговския регистър. При това вписване е валидна разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ, според която противопоставимостта на особения залог възниква от вписването в другия регистър - т. е. търговския регистър. За дата на учредяване на залога следва да се счита вписването в търговския регистър, а не вписването му в Централния регистър за особените залози. С откриване на производството по несъстоятелност не се прекратява действието на особения залог. Откриването на производството по несъстоятелност и обявяването в несъстоятелност на дружеството залогодател са обстоятелства, които са пречка да се извърши вписване подновяването на първоначално вписания особен залог.

------------------------

С Решение № 2713 от 23.11.2006 г. по ф. д. № 35/1989 г. Р. окръжен съд е отказал вписване на заявени нови обстоятелства относно подновяване на залога върху търговското предприятие на "П." АД, гр. Р., вписан с Решение № 2176 от 30.10.2001 г. по фирменото дело в полза на заложния кредитор "Е. В. Б. Б. Б." АД, гр. С.

Въззивна жалба против решението е подадена от "Е. В. Б. Б. Б." АД, гр. С. Правят се оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Учредяването на особения залог в полза на банката върху търговското предприятие на "П." АД, гр. Р. по договор за особен залог от 13.07.2001 г. било вписано с решение № 2176 от 30.10.2001 г. по фирменото дело. В Централния регистър за особените залози първоначалното вписване било извършено на 28.03.2002 г., което се потвърждавало от приложено към жалбата заявление от същата дата. В жалбата, след като прави анализ на разпоредби на ЗОЗ , развива съображения, че законодателят бил предвидил особения залог на търговско предприятие да се вписва в два или три отделни регистъра, в зависимост от наличието или липсата на недвижими имоти в активите на търговското предприятие. Развива съображения, че само вписването в търговския регистър не завършвало фактическия състав, а било само един от необходимите кумулативни елементи на вписването по реда на ЗОЗ на залог на търговско предприятие. От датата на първоначалното вписване в Централния регистър на особените залози започвал да тече петгодишният срок на действието на вписването по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ. В процесния случай, първоначалното вписване на особения залог било извършено на 28.03.2002 г. в Централния регистър. Към момента на подаване на молбата за подновяване на вписването не бил изтекъл, както неправилно бил приел първоинстанционният съд, петгодишният срок за подновяването на вписването. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови решение за вписване на заявените нови обстоятелства относно подновяването на залога върху търговското предприятие на "П." АД, гр. Р. в полза на заложния кредитор "Е. В. Б. Б. Б." АД, гр. С.

Жалбата е подадена в срок на 13.12.2006 г. Към нея са приложени писмени доказателства.

С определение от 29.12.2006 г. съдът е приел представените към жалбата писмени доказателства.

От данните по фирменото дело се установява следното:

С Решение № 2176 от 30.10.2001 г. по ф. д. № 35/1989 г. Р. окръжен съд е вписал в търговския регистър учредяването на особен залог върху търговското предприятие на "П." АД, гр. Р. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и отделно върху елементите от съвкупността на това търговско предприятие, подробно изброени в договор за особен залог в полза на Търговска банка "Б." АД, гр. С., което учредяване е извършено чрез договор за залог от 13.07.2001 г. За залогодател е вписано "П." АД, гр. Р., за заложен кредитор - Търговска банка "Б." АД, гр. С., клон П. Описано е заложеното имущество - търговското предприятие на "П." АД, гр. Р., като съвкупност от права, задължения, фактически отношения и отделно върху елементите от съвкупността на това търговско предприятие - недвижими имоти и дълготрайни активи съгласно протокол-опис от инвентарната книга на дружеството към 30.06.2001 г. Постановено е с решението вписването на залога да се отрази в търговския регистър по партидата на "П." АД, гр. Р. и в регистъра за особените залози на Министерство на правосъдието.

С Решение № 28 от 7.07.2004 г. по т. д. № 62/2004 г. Р. окръжен съд е обявил неплатежоспособността на "П." АД, гр. Р., с начална дата 14.02.2004 г.; открито е производство по несъстоятелност за "П." АД, гр. Р., и са постановени мерките по чл. 630 от ТЗ. Това решение е вписано в търговския регистър на 22.07.2004 г.

С Решение № 48 от 03.05.2005 г. по т. д. № 62/2004 г. на Р. окръжен съд, вписано на 5.05.2005 г. в търговския регистър, е обявен длъжникът "П." АД, гр. Р., в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, прекратени са правомощията на органите на длъжника, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

На 23.11.2006 г. по фирменото дело е постъпило заявление от "Е. В. Б. Б. Б." АД, гр. С., с искане да бъде вписано подновяване на вписване по първоначално вписан по партидата на "П." АД, гр. Р., договор за особен залог на търговско предприятие. Твърди в заявлението, че с решение № 2176 от 30.10.2001 г. е вписан по партидата на "П." АД, гр. Р., залог в негова полза - договор за особен залог на търговското предприятие от 13.07.2001 г., който обезпечавал вземанията по договор за банков кредит от същата дата, предоставяне на Кожарска фабрика "М." ООД, в размер на 2 500 000 лв. Срокът на действието на залога изтичал на 28.03.2007 г. Към настоящия момент кредитните задължения на Кожарска фабрика "М." ЕООД към банката не били погасени. Моли, на основание чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, чл. 21, ал. 2 и чл. 27, ал. 2 от ЗОЗ, да бъде вписано по партидата на "П." АД, гр. Р., подновяване на залога на търговското предприятие в полза на кредитора "Е. В. Б. Б. Б." АД, гр. С.

С решение № 2713 от 23.11.2006 г. по ф. д. № 35/1989 г. съдът е отказал да впише заявеното обстоятелство. Приел е в мотивите, че действието на вписването, съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, траело пет години от деня, в който е извършено първоначалното вписване. В процесния случай, този срок изтичал на 30.10.2006 г. Молбата за подновяване била подадена след изтичане на този срок. Действието на залога, чието подновяване се искало, било прекратено, тъй като вписването на подновяването на залога можело да се извърши преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ.

Въззивната жалба против това решение е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Пред въззивния съд са представени писмени доказателства, от които се установява, че особеният залог на търговското предприятие на "П." АД, гр. Р., обезпечаващ договора за кредит от 13.07.2001 г., е вписан в Централния регистър за особените залози на 28.03.2002 г.

Въззивният съд, след преценка на доказателствата и оплакванията по жалбата, приема за установено следното:

Със заявлението си "Е. В. Б. Б. Б." АД, гр. С. като оправомощено лице - заложен кредитор е поискал вписване в търговския регистър на обстоятелство - подновяване на вписване на първоначално вписания залог на търговското предприятие на "П." АД, гр. Р. по договор за особен залог от 13.07.2001 г. Въззивният съд приема, че това обстоятелство подлежи на вписване, с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ, във връзка с чл. 26, ал. 3 от ЗОЗ, по фирменото дело на длъжника.

Не са налице обаче основания за извършване на това вписване, по следните съображения:

Предмет на договора за особен залог на търговското предприятие е споразумението между кредитора на едно вземане и длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може да се удовлетвори сам от заложеното имущество с предпочитание пред другите кредитори, ако вземането не бъде изпълнено доброволно и точно. Няма спор, че особеният залог на търговско предприятие следва да бъде вписан, освен в Централния регистър на особените залози, за реда на вписване в който важат разпоредбите на чл. 26 - 31 от ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието , така и по фирменото дело на залогодателя, съответно в търговския регистър. Предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ, във връзка с чл. 26 от ЗОЗ, въззивният съд приема, че всички, посочени в чл. 26 обстоятелства, включително и подновяване на вписването на особения залог, подлежат на вписване в търговския регистър. При това вписване е валидна разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗОЗ, според която противопоставимостта на особения залог възниква от вписването в другия регистър - т. е. търговския регистър. За дата на учредяване на залога с оглед на това следва да се счита вписването в търговския регистър, а не вписването му в Централния регистър за особените залози. Предвид изложеното, въззивният съд приема, че след като първоначалното вписване на особения залог е станало с решение № 2176/30.10.2001 г., а заявлението за подновяване на вписването на особения залог е подадено на 22.11.2006 г., след изтичане на 5-годишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ, то няма основание да се постанови вписване на подновяване на първоначалното вписване на особения залог.

Освен изложените съображения относно неоснователността на направеното искане за вписване, въззивният съд приема, че подновяване на първоначалното вписване на особения залог няма основание да се извърши и с оглед на обстоятелството, че по отношение на залогодателят "П." АД, гр. Р. е открито производство по несъстоятелност с Решение № 28 от 7.07.2004 г. по т. д. № 62/2004 г. на Р. окръжен съд. С оглед разпоредбата на чл. 43 от ЗОЗ, следва да се приеме, че с откриване на производството по несъстоятелност не се прекратява действието на особения залог. Предвидени са две възможности първата по чл. 43, ал. 2 - заложеното имущество да се предаде от синдика на заложния кредитор за продажба по реда на чл. 32 от ЗОЗ ; и по чл. 43, ал. 3 от ЗОЗ, в случай, че заложеното имуществото не се намира у залогодателя, продажбата на заложеното имущество да се извърши в рамките на производството по несъстоятелност. Откриването на производството по несъстоятелност и обявяването в несъстоятелност на дружеството залогодател са обстоятелства, които са пречка да се извърши вписване подновяването на първоначално вписания особен залог.

При така установеното относно неоснователността на направеното искане за вписване, подновяването на особения залог, въззивният съд разглежда въззивната жалба. Тя е неоснователна. Решението, с което е отказано вписването, е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да остане в сила. Неоснователни са развитите в жалбата съображения относно обстоятелството, че вписването на договора за особен залог е последният елемент от фактическия състав на вписването на залога и от този момент възниквало конститутивното действие на това вписване и започвал да тече 5-годишният срок по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗ. Както по-горе въззивният съд прие, особеният залог се счита за възникнал от датата на вписването му по фирменото дело, съответно в търговския регистър, а не от датата на вписването му в Централния регистър за особените залози.

Водим от горното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, В. апелативен съд

Реши:

Оставя в сила Решение № 2713 от 23.11.2006 г. по ф. д. № 35/1989 г. на Р. окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

СТАНОВИЩА ОТНОСНО ВПИСВАНЕ НА ЗАЛОГ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ

Статията на съдия Елена Кръшкова е полезна, аргументирана и с многобройни позовавания на нормативни текстове. Аз обаче не мога да се съглася с отделни нейни заключения относно вписването на залога върху търговско предприятие в имотния регистър, като в следващите редове излагам своите аргументи. Убеден съм, че евентуалната дискусия около статията би улеснила правоприлагащите юристи при действията им по тези специфични процедури, за които пише авторката.

Книгата по чл. 33 “д” ПВ е книга, която се образува от подреждане на удостоверенията за вписване по ЗОЗ, а не книга, която съдържа договори за прехвърляне на предприятие и други придружаващи документи, удостоверяващи представителна власт, описание на недвижими вещи, скици и т.н.
Договорът за прехвърляне на търговско предприятие е регламентиран в чл. 15 ТЗ, където “предприятие” е дефинирано, като “съвкупност от права, задължения и фактически отношения”, а не като поединично определени и индивидуализирани недвижими вещи, както е при ипотеката.
Договорът за залог на търговско предприятие също е дефиниран в ЗОЗ и съответно законът не предвижда посочената по-горе индивидуализация. В действителност чл. 6 от ПВ определя индивидуализиращи данни за съдържание на актовете, подлежащи на вписване, но то е дотолкова, доколкото това съдържание не променя същността на договора. Договорът за прехвърляне на предприятие с индивидуализирани вещи ще представлява друг вид договор, евентуално договор за прехвърляне, продажба на вещи. Съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА, ако правилник противоречи на закон, прилага се естествено законът.
Авторът “дописва” ПВ, като предлага прилагане на процедури по аналогия, което е недопустимо с оглед правната сигурност. ПВ не съдържа процедура по заличаване вписванията на удостоверенията за особените залози, както и не съдържа процедура за заличаване вписването на нотариални актове или договори за наем.
Липсата на описание на недвижими вещи не е пречка за вписване на договор за залог на търговско предприятие. Нека не забравяме, че Правилникът за вписванията не съдържа писани правила относно образуването, съдържанието, разделянето и съединяването на имотните партиди. В страната няма създаден имотен регистър в нито един съдебен район - липсва заповед по чл. 73, ал. 1 ЗКИР.
Удостоверенията за вписване на залог в търговския регистър трябва да се вписват така, както договорите за продажба на наследство или преписите от саморъчно завещание. Гласността на този тип актове, тяхната противопоставимост ще е налице с една или две допълнителни справки, направени по име, наименование и впоследствие по имот, съгласно раздел 7 от ПВ - “Публичност на книгите за вписване”.
С оглед по-пълната аргументираност е необходимо, според мен, не само да се коментират отделните определения, а и да се цитират съответните текстове. В тази връзка следва да припомним, че ПВ е акт по прилагане на Закона за собствеността, а именно:
чл. 116 ЗС “Подробностите относно начина на вписването и относно таксите, които се събират при вписването, се уреждат в Правилника за вписването, одобрен от Министерския съвет.”
В контекста на цитираната норма от ЗС са и следните определения:
Определение № 274 от 09.06.2006 г. на ВКС, трето гражданско отделение, по ч. гражд.д. № 223 по описа за 2006 г. - “В нарушение на закона въззивният съд фактически е приел, че в производството по вписване, което е охранително, може да се проверява валидността на сделката, удостоверена с представения за вписване документ. В нотариалните книги се вписват актове, за които законът изрично го е предвидил. Вписването може да бъде отказано, ако актът не подлежи на такова, ако той не е съставен съобразно предвидените в закона изисквания за форма, ако няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на предмета му, ако не е внесена дължимата за такса. Дали актът поражда или не поражда права, включително дали удостоверената с него сделка съдържа пороци, обуславящи дори нейната нищожност, не може да бъде проверявано в охранителното производство. Евентуално възникнал спор за това може да бъде разрешен по общия исков ред с участието на спорещите страни”;
Определение № 270 от 28.07.2008 г. по ч. гражд.д. № 968 от 2008 г., IV г.о. - “Достатъчно е за вписване на представения договор за прехвърляне на имот, съгласно чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ, обстоятелството, че обектът на транслативната сделка е индивидуализиран в договора, а и “целта на вписването е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове. Посочената цел обуславя вида и обсега на упражнявания контрол от съдиите по вписванията върху актовете, представени за вписване.”


--------------------------------------------------------------------------------

Във връзка с поставения на дискусионно обсъждане въпрос досежно вписване на особен залог в имотния регистър съгласно чл. 22а от Правилника за вписванията (ПВ) във връзка с чл. 21, ал. 3 от Закона за особените залози (ЗОЗ) и изразеното становище на рецензента искам да изложа следното.

За разлика от договора за прехвърляне на търговско предприятие, който подлежи на вписване съгласно чл. 4, б “и” от Правилника за вписванията, за вписването на договора за залог на търговско предприятие ПВ предвижда специален текст - чл. 22а ПВ.
Както е известно, вписването на залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. “д” на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания (чл. 22а ПВ). Удостоверението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ - изм. 2005 г.
Съгласно чл. 21, ал. 3, изр. 2 ЗОЗ залогът на търговско предприятие може да се противопостави на трети лица, ако в договора за залог са посочени отделни активи и договорът е вписан вторично в съответния регистър.
В Определение № 410 от 28.11.2008 г. по гражд.д. № 1899 от 2008 г. на ВКС, II г.о., съставът е приел, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б “в” ПВ не се прилага за актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, включващи имоти: договори за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана. Това изразено правно становище от състав на ВКС е принципно.
От друга страна, в Определение № 442 от 20.07.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 317 от 2009 г., I т.о., ТК, настоящия състав намира, че приетото по-горе становище в определението е неприложимо към настоящия спор, тъй като предмет на отказа на съдията по вписванията е залог, а не прехвърляне на търговско предприятие. Посоченото разрешение отчита обстоятелството, че търговското предприятие като съвкупност е динамична величина и при прехвърляне на предприятието имуществото подлежи на индивидуализация към определен момент (както и наследството), докато при залога защитата на интересите на заложния кредитор налага забраната за разпореждане с активи да бъде оповестена спрямо третите лица за времето на действие на заложното право.
По тези съображения разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ПВ не подлежи на разширително тълкуване чрез изключване на приложението на правилото на чл. 6, ал. 1, б. “в” ПВ при вписване на залог на търговско предприятие, в чиито активи има недвижим имот, изрично посочен в договора за особен залог. При вписване на залог на търговско предприятие по чл. 22а ПВ съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване изискванията на чл. 6, ал. 1, б “в” ПВ - описание на имота с изискуемите от закона индивидуализиращи белези.
Актът, въз основа на който се постановява вписването в ИР, е “удостоверението” за вписване на залога в търговския регистър.
Представлява ли основание за отказ от вписване в имотния регистър липсата на представено удостоверение от търговския регистър за вписан договор за особен залог, когато индивидуализиращите данни за заложеното имущество се съдържат в електронния образ на документите, въз основа на които е извършено вписването и съответното извлечение от търговския регистър?
Твърдяното противоречие в съдебната практика по така поставения процесуален въпрос към настоящия момент е преодоляно с постановените по реда на новия ГПК определения на ВКС - ТК № 442 от 20.07.2009 г. по ч.т.д. № 317 от 2009 г. на I т.о. и № 447 от 10.07.2009 г. по ч.т.д. № 58 от 2009 г. на II т.о.
ВКС е констатирал несъответствие между въведените от Правилника за вписванията изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно - удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по ЗТР и Наредба № 1 от 14.02.2007 ;г., за преодоляването на което е тълкувал разпоредбата на чл. 33 ЗТР.
Според посочената разпоредба удостоверенията, издавани от Агенцията по вписванията (АВ), могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията (Определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч.т.д. № 317 от 2009 г. на ВКС - ТК, I т.о.).
В Определение № 168 от 07.02.2011 г. по дело № 87 от 2010 г. на ВКС - ТК, II т.о., настоящият съдебен състав счита, че и без представяне на оригинално удостоверение по чл. 22а ПВ може да се извърши вписване на заявените обстоятелства, ако те се съдържат в други представени пред съдията по вписванията доказателства.
Впрочем издаваните от търговския регистър, воден до 01.03.2008 г. от окръжните съдилища, удостоверения на основание чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 19, ал. 2 от Търговския закон, съдържат всички данни за учредените и вписани в търговския ригистър (ТР) особени залози, съобразно изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията (удостоверение, издадено от Благоевградски окръжен съд по ф.д. № 1041 от 1999 г. - вписан в т. I, № 2, № 12009 от 11.10.1999 г. в АВ ИР - Пловдив; Удостоверение, издадено от Пловдивски окръжен съд по ф.д. № 4699 от 1999 г. - вписан в т. 1, № 2, № 3663 от 18.02.2005 г. в АВ ИР - Пловдив).
От 01.01.2008 г. търговският регистър като единна централизирана електронна база данни, съдържаща вписаните обстоятелства по чл. 4 Закона за търговския регистър (ЗТР) и обявените актове по чл. 5 ЗТР, се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. В него се вписват обстоятелствата относно залог на дял от търговско дружество (чл. 19, ал. 2 ЗОЗ) и относно залог на търговско предприятие (чл. 21, ал. 2 ЗОЗ). Вписванията се извършват по партидата на търговеца - залогодател при спазване на разпоредбите на чл. 26 и 27 от Закона за особените залози въз основа на заявление по образец (Б3 и Б4) и съгласно указанията, посочени в раздел ХIII и ХIV от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от министъра на правосъдието. В резултат на извършените вписвания в ТР се издават удостоверения от Агенция по вписванията, които не покриват предвидените в чл. 6 ПВ изисквания с оглед вписване на особен залог на търговско предприятие по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, което е основание съдията по вписванията да постанови отказ за вписване на представеното удостоверение за вписване на залога в търговския регистър.
В този смисъл предвиденото в ЗОЗ в определени случаи “вторично вписване” не би могло да се извърши, което означава на практика невъзможност за противопоставимост на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър (регистъра по вписванията по чл. 22а от Правилника за вписванията, когато в активите на търговското предприятие се включват вещни права върху недвижими имоти).
Именно това несъответствие на издаваните удостоверения от АВ за вписани особени залози с липса на описание на отделните недвижими имоти и изискванията на чл. 6 ПВ довежда до твърде противоречива съдебна практика в различните съдилища в страната. Всеки съдия по вписванията се съобразява с конкретното становище на по-висшия съд по места при вписване по чл. 22а ПВ.
В този смисъл, някои окръжни съдилища приемат, че е допустимо съдържанието на издаваното удостоверение по чл. 22а ПВ да препраща към извлечение от договора за особен залог или към копие от електронния образ на този документ. Това следва да бъде изрично посочено в самото удостоверение и да е отбелязано недвусмислено върху приложеното копие. Тогава евентуално клаузата от договора, съдържаща описание на недвижимия имот, може да се счита за инкорпорирана в съдържанието на удостоверението и може да се мисли за извършване на вписването по чл. 22а чрез подреждане в книгата на удостоверението, ведно с копието от договора, като посочената клауза се счита за неразделна част от подлежащия на вписване акт (Определение № 217 от 02.04.2009 г. на ОС - Пазарджик по гражд. д. № 231 от 2009 г., ГК, Определение № 26 от 15.01.2009 г. по ч. гражд. д. № 976 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Определение № 1145 от 06.08.2008 г. на Окръжен съд Враца, изразено по въззивно ч. гражд.д. № 568 по описа за 2008 г., Определение № 447 от 10.07.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 58 от 2009 г., II г.о., ТК.
Различно становище е изразено в Определение № 584 от 08.04.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд досежно оформянето на договора за особен залог на търговско предприятие, представен към удостоверението за вписан особен залог от ТР към Агенцията по вписванията, а именно: настоящият състав на ОС - Пазарджик счита че представеният договор за особен залог на търговско предприятие, върху който в случая има печат на Службата по регистрация към АВ и един подпис, без да е посочено име на длъжностно лице и какво се удостоверява с този подпис - в този вид удостоверението и копието от договора не могат да бъдат подредени като акт в книгата по чл. 33, б. “д” от Правилника за вписванията, защото връзката между тях не е удостоверена по несъмнен начин от длъжностно лице от АВ, което създава предпоставки за опорочаване на вписването, тъй като крие опасност от злоупотреби.
Различна практика се наблюдава в съдилищата и при вписване на последващи изменения и допълнения в учредения особен залог върху търговско предприятие.
Определение № 155 от 14.01.2010 г. на ОС - Варна по ч.гражд.д. № 2594 от 2009 г., г.о.- съдът намира, че редът за вписване на последващите изменения и допълнения в учредения особен залог върху търговско предприятие е идентичен на този по първоначалното вписване, като пред съдията по вписванията следва да бъде представено удостоверение за последващите вписвания на залога в търговския регистър. Предвид изложеното и доколкото е предвидено подреждане на издадените удостоверения в определената за целта книга, вписването по реда на чл. 22а ПВ не може да бъде извършено без наличие на такова удостоверение, нито при приложение на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР.
Показателен е изводът, до който стига в Определение № 207 от 21.03.2011 г. ВКС -ТК I т.о. по ч.т.д. № 176 по описа за 2011 г., а именно: по отношение на отразяването на особения залог в имотния регистър е предвиден специален ред и той е различен от реда по чл. 19, ал. 3 ПВ, касаещ ипотеките.
В тази връзка е произнасянето на ВКС - Определение № 442 от 20.07.2009 г. по ч.т. д. № 317 от 2009 г. на ВКС, I т.о., цитирано по-горе: актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър, е удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Поредността на вписването на обстоятелства е била следната: вписване в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), вписване в ТР - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, вписването и в книгата по чл. 33, б. “д” ПВ, чрез подреждане на удостоверението от търговския регистър и копието от договора за особен залог. Същата е поредността и при вписването на промени/заличаване - ЦРОЗ - търговски регистър - имотен регистър.
В конкретния случай подлежащото на отразяване обстоятелство е отмяна на подновяване на вписването на договор по ЗОЗ в частта относно конкретен недвижим имот. Решението на СГС подлежи на отразяване в ТР по партидата на залогодателя и едва тогава, въз основа на издаденото удостоверение, ще следва да бъде извършено вторичното отразяване в имотния регистър, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б “д” ПВ на удостоверението и копието от решението на СГС.

Димитър ТАНЕВ, нотариус
Елена КРЪШКОВА, съдия по вписванията