КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

РЕШЕНИЕ № 67 ОТ 15.01.1980 Г. ПО ГР. Д. № 1833/79 Г., I Г. О.





КОГАТО СЪС ЗАВЕЩАТЕЛНОТО РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗАВЕТНИКЪТ Е ЗАДЪЛЖЕН ДА ИЗВЪРШИ ДАРЕНИЕ С ЧАСТ ОТ ЗАВЕЩАНИТЕ СУМИ ДРУГИМУ ИЛИ ДА ИЗРАЗХОДВА ЧАСТ ОТ ТЯХ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА НЕЩО, ЗАВЕЩАНИЕТО Е НАПРАВЕНО ПОД ТЕЖЕСТ. ЗАВЕТНИКЪТ В ТЕЗИ СЛУЧАИ НЕ Е ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ЗАВЕЩАНИЕТО.
Чл. 17, ал. 1 ЗН
Чл. 45 ЗН


Прието е, че на първата ищца е била завещана сумата 3000 лв. и че в съгласие със завещанието тя е внесла в полза на манастира 1500 лв., поради което неправилно ответникът й е броил само 1500 лв. по силата на чл. 14, ал. 2 ЗН, а е следвало да й се брои цялата сума. На второ място, е прието, че от завещаната на втората ищца сума тя трябва да изразходва 700 лв. за направа на надгробен паметник на завещателката, поради което неправилно пак по силата на чл. 14, ал. 2 ЗН не й се изплаща сумата 700 лв. По отношение на първата ищца е прието изрично, а по отношение на втората - мълчаливо, че те са изпълнителки на завещанието и затова дадената от първата ищца и определената за даване от втората ищца сума не следва да се съобразяват при приложението на чл. 14, ал. 2 ЗН.
Решението е постановено в нарушение на чл. 17, ал. 1 и 45 3H.
Изпълнител на завещанието е това дееспособно лице, на което завещателят със завещанието е възложил да изпълни завещателните разпореждания. Изпълнителят на завещанието не е заветник. Заветник е лицето, в полза на което е направено завещателно разпореждане, а изпълнител е лицето, което извършва действията по чл. 46, ал. 1 и 2 ЗН и предава на заветника завещаното имущество. Допустимо е изпълнителят на завещанието да получи по завещание известно имущество и в такъв случай той е и заветник, но за да е налице фигурата на изпълнител на завещанието, обезателно трябва да е направено завещателно разпореждане по отношение поне на още едно лице. Завещателното разпореждане във всички случаи има за обект определено имущество или пък цялото или част от цялото имущество на завещателя. То не може да бъде неопределено и не може да се предостави на изпълнителя на завещанието да реши кое или какво имущество да предаде на заветника.
В случая на двете ищци са завещани определени суми, като на първата е отправено пожелание да прави неопределени дарения със завещаната сума, а на втората - да направи паметник за определена сума. На лицето, което завещателката иска да подари, не е завещана определена сума, поради което то не може да бъде заветник. Не е определен заветник и за сумата за паметник. Затова и ищците неправилно са признати за изпълнителки на завещанието. Те самите са заветници.
Завещанията в същност са направени под тежест по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗН, защото едновременно с извършените в тяхна полза завещателни разпореждания завещателката. им е наложила да извършат известни действия - на първата да направи неопределени по размер дарения, а на втората - да изгради надгробен паметник. Неизпълнението на тези тежести с оглед на чл. 18, изр. 2 ЗН не влече след себе си унищожаване на завещателните разпореждания, а само дава право на заинтересуваните да искат изпълнението на наложените тежести. Това подчертава извода, че се касае не до назначени изпълнители на завещанието, а до тежест на завещанието.
Размерът на завещаните суми не може да се счете по-малък от вписаните в завещанието, макар изпълнението на тежестите да има за резултат изразходване на известни средства от заветниците. Поради това, щом със завещанието е направено разпореждане с повече от половината от общото имущество на завещателката в полза на лица, които не са нейни наследници по закон, завещанието в частта над тази половина по силата на чл. 14, ал. 2 ЗН е недействително и заветниците нямат основание да искат от ДСК, където са вложени сумите на завещателката, заплащането на повече суми за изпълнение на наложените им тежести.

РЕШЕНИЕ № 1194 ОТ 30.07.1984 Г., I Г. О.





ЗАВЕЩАНИЕ, СЪДЪРЖАЩО ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ, С КОИТО СЕ ВМЕНЯВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ ИЗДРЪЖКА НА ЗАВЕЩАТЕЛЯ ОТ СТРАНА НА ЛИЦЕТО, В ЧИЯТО ПОЛЗА Е НАПРАВЕНО ИЛИ ОТ ТРЕТИ ЛИЦА, НЕ ПОРАЖДА ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ, ЗАЩОТО ПРОТИВОРЕЧИ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНИЯ ХАРАКТЕР НА ЗАВЕЩАНИЕТО.
Чл. 13 ЗН
Чл. 17 ЗН
Чл. 42 ЗН


С решението на първоинстанционния съд, чийто преглед се иска, е отхвърлен искът за делба, като е прието, че имотът е бил завещан в полза на трето лице и завещанието е произвело своето действие, тъй като е перфектно. Понеже съделителите не са наследници със запазени части, възприето е, че имотът се намира в патримониума на третото лице-заветник, която е дъщеря на племенника на завещателката и ответник по делото.
Второинстанционният съд е оставил в сила решението на районния съд по съображения, че завещанието е приозвело своето действие след смъртта на завещателката. То е интерпретирано като извършено подусловие, което е могло да се постави и което не го опорочава.
Действително съгласно чл. 17, ал. 1 ЗН завещателни разпореждания, направени подусловия, са действителни.
В случая от съдържанието на завещанието се установява, че условието се състои в това, щото майката и бащата на заветницата да гледат завещателката и да й създадат добри условия за живеене при влошаване на здравословното й състояние и при старост. Следователно това е прекратително условие завещанието няма да произведе действие при положение, че третите лица - родителите на заветницата, не изпълняват задължението да гледат завещателката.
Завещанието е чисто личен акт и действителността му не може да бъде поставена нито изцяло, нито отчасти в зависимост от волята на трети лица. В случая чрез завещателните разпореждания завещателката възлага върху трети лица, несъмнено от волята на които ще зависи дали ще изпълнят или не условията на завещанието. Волята на трети лица ще реши дали ще се сбъдне или не условието и оттук дали завещанието ще произведе своето действие. Следователно, завещателното разпореждане е нищожно, поради което завещанието не може да произведе действие при поставеното условие. Освен това правилно в предложението се сочи, че характерен белег на завещанието е неговата безвъзмездност, а в конкретния случай третите лица се обременяват не само с морални грижи, но и материални разходи за гледане и издръжка.

РЕШЕНИЕ № 666 ОТ 14.03.1968 Г. ПО ГР. Д. № 162/68 Г. НА I Г. О.





СЪС ЗАВЕЩАНИЕТО МОГАТ ДА СЕ УГОВОРЯТ ТЕЖЕСТИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ СЛЕД СМЪРТТА НА ЗАВЕЩАТЕЛЯ, А НЕ ПРИЖИВЕ.
Чл. 13 ЗНасл


Искът е установителен за признаване право на собственост по наследство върху недвижим имот.
Ответникът е направил възражение срещу този иск в смисъл, че имотът бил завещан.В отговор на това възражение ищците са поискали да се унищожи завещанието, тъй като ответникът не бил изпълнил наложените със завещанието тежести.
Народният съд е приел, че ответникът не бил изпълнил задължението по завещанието да се грижи за наследодателя до неговата смърт и за неговата съпруга след това, и на това основание е уважил предявения иск.
Това решение на народния съд е постановено в нарушение на Чл.13 и 18 ЗНасл.Завещанието представлява разпореждане на имущество на дадено лице за след неговата смърт съгласно Чл.13 ЗНасл.Следователно в него могат да се уговарят тежести, които могат да се изпълнят след смъртта на завещателя, а не приживе.В конкретното завещание е поставена тежест за гледане приживе на завещателя.Тази тежест е недействителна и затова е без значение дали е била изпълнявана от заветника или не.Освен това, щом завещателят до смъртта си не е отменил това завещание, то той самият не е считал, че ответникът не изпълнява задължението си.Не може сега неговите наследници да искат унищожаването на завещанието само на основание на това, че заветникът не бил изпълнил задължението си да гледа завещателя.Такова възражение би могло да се прави само относно изпълнение на задължението за гледане на съпругата на завещателя.

РЕШЕНИЕ № 2846 ОТ 11.11.1972 Г. ПО ГР. Д. № 2216/72 Г. НА II Г. О.





НАСИЛИЕТО Е ОТРИЦАТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ПРАВНИТЕ СДЕЛКИ - ЕДНОСТРАННИ И ДВУСТРАННИ. ИЗВЪРШВАНЕТО ИМ ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ ПРАВИ СЪЩИТЕ НИЩОЖНИ.
ЧЛ. 43 „Б" ЗНАСЛ. ИМА ПРЕД ВИД ЗАПЛАШВАНЕТО, А НЕ ГРУБОТО, ФИЗИЧЕСКОТО НАСИЛИЕ. ЗАТОВА ЗАВЕЩАНИЕТО, ИЗВЪРШЕНО ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА „НАСИЛИЕ" ПО СМИСЪЛА НА СЪЩИЯ ТЕКСТ, Е УНИЩОЖАЕМО, А НЕ НИЩОЖНО.
ПОЗОВАВАНЕТО НА УНИЩОЖАЕМОСТТА НА ЗАВЕЩАНИЕТО НЕ Е ОГРАНИЧЕНО СЪС СРОК И МОЖЕ ДА СЕ УПРАЖНЯВА ЧРЕЗ ВЪЗРАЖЕНИЕ.
Чл. 28, ал. 1 ЗЗД
Чл. 30 ЗЗД
Чл. 32 ЗЗД
Чл. 43 „б" ЗНасл
Чл. 44, ал. 3 ЗНасл


Насилието е отрицателен елемент за действителността, за валидността на правните сделки - едностранни и двустранни. То опорочава волята на изявителя й. Затова според чл. 26, ал. 2 ЗЗД сключените двустранни договори, а респ. и едностранните сделки, по отношение на които текстът на общо основание има приложение,са нищожни. А липсва ли волеизявление, липсва и сделка. Затова, когато волеизявлението е извършено като последица на насилие, разбирано в грубия смисъл на думата, т. е. при физическо насилие, сделката не може да породи правни последици. Завещанието е едностранна сделка. Но и то ще е нищожно, ако е било извършено от завещателя в случай на упражнено над него пряко физическо насилие. Нищожността на такова завещание ще се основава на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. На неговата нищожност може да се позовава всеки заинтересуван и при всяко положение на делото, включително и чрез възражение. Доказването на физическото насилие е допустимо с всякакви доказателства. В конкретния случай обаче не е било доказано завещателят да е извършил завещателният акт при упражнено над него пряко, физическо насилие. Не е било доказано, че този акт не изразява неговата свободно проявена воля. Затова не би могло да се приеме, че от завещателния акт не произтичат валидни правни последици за двамата ищци.
Но насилието като отрицателен елемент за действителността на сделките има специфично значение при завещанията. Според чл. 43 „б" З Насл извършеното завещателно разпореждане при насилие е унищожаемо, а не нищожно. Този текст обаче има пред вид упражнена принуда и натиск върху психиката на завещателя по времето, когато е формирана волята му за извършване на завещанието. Той няма пред вид грубото, физическото насилие, при което е изключено изобщо проявлението на воля. В този смисъл „насилието", което има пред вид чл. 43 „б" ЗНасл., по своето съдържание, значение и последици е тъждествено на заплашването, което като явление е третирано в чл. 30 ЗЗД. Затова завещанието, извършено при такова „насилие", е унищожаемо подобно на всички други сделки. Насилието, за което важи чл. 43 "б" ЗНасл., има и друго специфично значение при завещанията. За разлика от унищожаемостта на всички останали сделки, която може да се постигне чрез нарочно предявен иск и при спазването на определените условия и срокове - чл. 32 ЗЗД, унищожение на завещанието може да се постигне и чрез обикновено възражение, което при това съгласно чл. 44, ал. III ЗНасл не се явява ограничено от никакъв срок.

РЕШЕНИЕ № 2639 ОТ 31.12.1969 Г. ПО ГР. Д. № 1363/69 Г. НА I Г. О.








ПОСТАВЕНО ПОД ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕЩЕНИЕ ЛИЦЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА СЪС СВОЕТО ИМУЩЕСТВО ЗА СЛЕД СМЪРТТА СИ ЧРЕЗ ЗАВЕЩАНИЕ И ТО ЩЕ Е ДЕЙСТВИТЕЛНО, АКО ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО МУ Е РАЗБИРАЛО СМИСЪЛА И ЗНАЧЕНИЕТО МУ.
Чл. 13 ЗНасл.


Върховният съд не споделя разбирането, застъпено в защитата на ищците, според което и ограничено дееспособният, респ. поставеният под ограничено запрещение, не може да извършва завещание, а извършеното е недействително. На въпроса, кое лице може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта сн чрез завещание, отговаря чл. 13 от Закона за наследството. Предпоставки за валидността на завещанието са: лицето да е навършило 18 години, да не е поставено под пълно запрещение и да е способно да действува разумно. Първите две предпоставки са съвършено ясни. Ако волята на закона беше да изключи и ограничено дееспособните, реоп. поставените под ограничено запрещение, това би било казано изрично в тази специална по отношение на общия ЗЛС норма. Изискването обаче лицето да е способно да действува разумно дава основание да се приеме, че за валидността на извършено завещание необходимо условие е това споразумение да е, съществувало в момента на извършването му. Може и едно по начало напълно дееспособно лице да изпадне в състояние на неразбиране постъпките си (напр. напиване). Извършено завещание в такова състояние ще бъде недействително. Но ограничено дееспособното лице може да има моменти на пълно споразумение. С оглед на това във всички спорни случаи трябва да се констатира не абстрактна, а конкретна недееспособност, за да се приеме, че актът е недействителен, т. е. следва да се прецени състоянието в момента на извършването му на лицата, които не са поставени под пълно запрещение.

РЕШЕНИЕ № 1068 ОТ 21.11.1985 Г., IV Г. О.





ЗАВЕЩАТЕЛЯТ НЕ МОЖЕ ДА ЗАДЪЛЖИ НАСЛЕДНИКА ДА ЗАПАЗИ И ДА ПРЕДАДЕ СЛЕД СВОЯТА СМЪРТ ИЗЦЯЛО ИЛИ ОТЧАСТИ ПОЛУЧЕНОТО ПО ЗАВЕЩАНИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ.
Чл. 21, ал. 2 ЗН


Като новооткрито обстоятелство от съществено значение за делото в молбата са отмяна се сочи саморъчното завещание от 11.V.1949 г. на П.В.Т. в полза на неговата съпруга Ж.Б.Т. и поемане задължението от последната като наследница по завещание да запази и предаде завещания имот на този, който я гледа до нейната смърт. Грижи за наследницата Ж.Б.Т. полагали молителите, което ги правело собственици на процесния имот по силата на така съществуващата клауза в завещанието, което обстоятелство не било съобразено в решението, с което е уважен ревандикационният иск, предявен срещу тях.
Върховният съд обсъди молбата за отмяна и намира същата за неоснователна, както и подадена след едномесечния срок по чл. 232 ал. 1 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане.
Молбата се основава на новооткрито обстоятелство - отразено в саморъчното завещание при неговото обявяване на 24.V.1974 г., че завещаният имот ще остане на този, който ще гледа наследницата до нейната смърт. Това завещание обаче е било представено от молителите като ответници по гр.д. № 481/1984 г. на т. районен съд още в съдебното заседание на 21.VI.1984 г., докато молбата за отмяна е подадена на 27.IX.1985 г. - след едномесечния срок.
При обжалването на решението от ответниците жалбата им се е основавала тъкмо на съдържанието на саморъчното завещание и втората инстанция е обсъдила поддържаните оплаквания. Следователно и след проверката на окръжния съд на правилността на решението е обсъдено завещанието, което не е довело до отменяване на постановеното решение.
Отмяна на влязло в сила решение може да иска само тази от страните, срещу която е постановено неправилно решение и при наличието на предпоставките, визирани в чл. 231 ГПК. в конкретния случай обаче решението, с което е уважен искът за ревандикация на процесния имот, е взето в съгласие със закона и не страда от порок по чл. 231 ГПК, който да засяга молителите. В саморъчното завещание от 11.V.1949 г., направено от П.В.Т. в полза на неговата съпруга Ж.Б.Т. , е изразено желание на завещателя това, което оставя на своята съпруга, да бъде ползувано от нея само докато е жива, а след нейната смърт, завещаният имот да премине в този, който е полагал грижи за наследницата. С изразеното в завещанието е залегнала клаузата, с която се забранява на наследницата по завещание да отчуждава завещания имот до смъртта си, а да го предаде изцяло на трето лице - това лице, което ще я гледа до нейната смърт. Такава клауза в саморъчното завещание обаче е в противоречие с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗН и затова прави самото завещание недействително. Законът не допуска поемането на такова задължение от наследник за запазване на завещания имот и да го предаде след своята смърт изцяло или отчасти на трето лице.
Решението, чиято отмяна се иска, е съобразено с изискванията на закона. Възражението на ответниците, че са гледали наследницата по завещанието, в което има клауза за фидеикомисарна субституция и на това основание са станали собственици на имота, правилно е отхвърлено. Молителите не могат да черпят права от нищожно завещание, съставено в противоречие на закона.

РЕШЕНИЕ № 308 ОТ 21.03.1991 Г. ПО ГР. Д. № 1346/90 Г., I Г. О.





ОБЯВЯВАНЕТО НА САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ НЕ Е ЕЛЕМЕНТ ОТ ФАКТИЧЕСКИЯ СЪСТАВ, ЗА ДА СЕ ПОРОДЯТ ПРАВНИТЕ МУ ПОСЛЕДИЦИ. НЕСПАЗВАНЕТО НА ТОВА ИЗИСКВАНЕ НЕ ГО ПРАВИ НИЩОЖНО.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО НА ЗАВЕЩАТЕЛЯ, С КОЕТО ЗАДЪЛЖАВА ЗАВЕТНИКА ДА ПРЕДАДЕ ИМУЩЕСТВОТО СЛЕД СВОЯТА СМЪРТ НА БРАТЯТА СИ, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛНО.
Чл. 27 ЗН
Чл. 21, ал. 2 ЗН


Първото оплакване е основателно. То се свежда към това, че в нарушение на закона е счетено, че саморъчното завещание на наследодателя И.В.И. от 16.XI.1954 г., с което той му завещава недвижимия имот, предмет на делбата - дворно място парцел II-107 в кв. 5 по плана на с. Л.Т. с двуетажна паянтова сграда, не е обявено в срока по чл. 27, ал. 1 ЗН, поради което е нищожно. Този извод не е в съгласие със закона. Когато едно саморъчно завещание не е обявено по реда на чл. 27, ал. 1 ЗН, това не води до неговата нищожност. То не е елемент от фактическия състав, за да се породят правните последици, нито пък му предава изпълнителна сила. Неговото предназначение е да доведе до знанието на заинтересуваните лица волята на наследодателя, за да бъде тя изпълнена. Искането за обявяване може да се направи не само от заветника, но и от всички лица, които са заинтересувани от завещанието. Затова съображенията на първоинстанционния съд, че молителят се е възползувал от тази възможност след 25 години, като не е обективирал правата си по него, са неправилни. Достатъчно е заветникът да упражни изрични или мълчаливи действия, които да сочат, че той е приел завещанието, за да настъпят правните последици, присъщи на едностранната лична правна сделка след смъртта на наследодателя. А такива владелчески действия молителят действително наред с ответниците е изявил. Вторият извод обаче на съдът е законосъобразен. Завещанието противоречи на чл. 21, ал. 2 ЗН. То предвижда т. нар. фидеокомисарна субституция. С него наследодателят задължава молителя, който няма деца, след неговата смърт, ако съпругата му го преживее, нито тя, нито нейните близки да наследят имота, а имотът да остане в наследство на неговите сродници. В тази насока завещателните разпоредби са категорични. Следователно на това основание те са нищожни и те не са проявили никакви правни последици.

РЕШЕНИЕ № 1301 ОТ 20.12.1991 Г. ПО ГР. Д. № 1078/91 Г., I Г. О.






ЗАВЕЩАТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ СА НИЩОЖНИ НЕ САМО КОГАТО НАРУШАВАТ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО, НО И ТОГАВА, КОГАТО СА НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЯТА, ПОСОЧЕНИ В ЗЗД ЗА НИЩОЖНОСТ.
Чл. 42 ЗН
Чл. 26 ЗЗД


Ищцата М.Х.Б., която е пряк наследник на наследодателите, и Х.Н.Й., който е техен внук, черпят своите права от саморъчното завещание от 3.IX.1976 г. на наследодателя Х. Я. Н. С него са извършени разпореждания, отнасящи се до определени имущества, поради което придават качеството на заветници на облагодетелствуваните с него по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН. Но тези разпореждания могат да бъдат нищожни не само по смисъла на чл. 42 от ЗН, но и тогава, когато са налице основанията, посочени в чл. 26 от ЗЗД. Това е така, защото завещанието по своята правна природа е едностранна формална правна сделка и по силата на чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Завещани са неотделно обособени недвижими имоти или идеални части от тях, които могат да бъдат предмет на правни сделки, а отделни несамостоятелни помещения - голяма стая на заветника, малката стая на ищцата - прелегатарка, и пр. Съгласно чл. 62 от ЗТСУ правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сгради или жилища могат да се сключат само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект, което се удостоверява от техническите органи на съвета. А очевидно е, че една стая не е жилище по смисъла на Наредба № 5 (ДВ, бр. 79, 70/1977 г.). Следователно на това основание частните завещателни разпоредби са нищожни и не могат да породят присъщите правни последици след смъртта на наследодателя. Приемайки, че заветите са действителни, съдът е нарушил закона.

РЕШЕНИЕ № 116 ОТ 12.02.1993 Г. ПО ГР. Д. № 755/92 Г., I Г. О. НА ВС





НИЩОЖНО Е ЗАВЕЩАНИЕТО, С КОЕТО СЕ НАЗНАЧАВА ЗА НАСЛЕДНИК ЛИЦЕ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ И ИЗДРЪЖКА ДО СМЪРТТА НА ЗАВЕЩАТЕЛЯ СЛЕД СЪСТАВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО.
Чл. 25, ал. 1 ЗН
Чл. 42 б. "б" ЗН
Чл. 18 ЗЗД


Молителката твърди, че е допусната делбата между наследниците по съребрена линия. Наследодателят е живял с нея на съпружески начала 15 години и заедно са купили наследствения имот, но на негово име. В нейна полза наследодателят е направил завещание, с което е назначил за наследник. Въпреки че това обстоятелство е било известно на останалите наследници по закон, те не са я включили като съделител.
Молбата е неоснователна. Молителката не е наследница по закон. Тя заявява, че брак с наследодателя не са сключили. От представените писмени доказателства пред първата инстанция е установено, че имотът е придобит само от наследодателя и нот. акт № 18 т. II от м. март 1982 г. чрез покупка от X. П. Р. От представеното завещание се установява, че наследодателят завещава недвижим имот, предмет на делбата, и парични спестявания, вложени в ДСК гр. Г., гр. С. и гр. Я. След това е отбелязано, че той извършва завещанието за доизглеждане и наследяване след смъртта му.
Завещанието е едностранна, формална лична правна сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото или част от имуществото си в полза на друго лице след смъртта си. Съществен елемент на завещанието е неговата форма така, както е посочено в чл. 24 от ЗН. В случая се касае за саморъчно завещание, но не и за нотариално завещание. То трябва да бъде изцяло написано саморъчно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е написано, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът следва да бъде поставен след завещателните разпоредби. Ако липсва един от съществените елементи на този вид завещания, то е нищожно. В случая липсва дата, поради което и на основание чл. 42 б. "б" от ЗН то е нищожно, не може да произведе присъщите му правни последици. Датата следва да съдържа деня, месеца и годината, когато е съставено, и преди подписа.
Завещанието е нищожно и на второ основание. В завещанието е отбелязано, че наследодателят извършва завещанието за доизглеждане и наследяване след смъртта му. По своята правна същност завещанието е акт на безвъзмездно разпореждане на имуществото, което е налице в деня на неговата смърт. Разбира се, тази характерна черта на завещанието като безвъзмезден акт може да носи и възнаградителен характер. Ако наследодателят е получил някаква облага от заветника, това е мотив, за да извърши завещанието и по този начин да го възнагради. Но този акт не предполага престиране на имуществена облага в полза на завещателя за в бъдеще, нито пък е негова равностойност. При определяне на получената облага към деня на завещанието от наследодателя заветникът при условията на чл. 12, ал. 2 от ЗН има правната възможност да иска това увеличение, ако полученото по пътя на завещанието е еквивалент на имуществената облага, която е получил наследодателят. Недопустимо е обаче завещанието да съдържа в себе си, че то се прави с оглед на бъдеща имуществена облага, която не е дадена към деня на съставянето му от страна на лицето, посочено като дестинатор-легатар в него. Тези отношения могат да бъдат оформени с друг вид двустранна сделка - договор срещу гледане и издръжка и т.н. В завещанието не е отбелязано, че такава престация е дадена от молителката към деня на завещанието (както се изясни липсва и дата на състоянието му). Поради тези съображения и на това основание то е нищожно.

РЕШЕНИЕ № 156 ОТ 15.03.1995 Г. ПО ГР. Д. № 916/94 Г., I Г. О. НА ВС






САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ, КОЕТО СЪДЪРЖА РАЗПОРЕЖДАНИЯ, С КОИТО СЕ ВМЕНЯВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ГЛЕДАНЕ И ИЗДРЪЖКА НА ЗАВЕЩАТЕЛЯ ОТ СТРАНА НА ЛИЦЕТО, В ЧИЯТО ПОЛЗА Е НАПРАВЕНО ИЛИ ЧРЕЗ ТРЕТИ ЛИЦА Е НИЩОЖНО.
Чл. 25 ЗН
Чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН


С посоченото решение на второинстанционния съд, след като по жалба на С. М. М. е било отменено първоинстанционното отхвърлително решение от 5.IV.1993 г. по гр. д. № 2730/90 г. на СРС на основание чл. 208, ал. 1 ГПК е постановено ново решение, с което е прието, че завещанието направено в полза на съделителкатa й П. В. К. от общата наследодателка Р. С. А е нищожно като противорешаващо на закона (чл. 42, б. "в" ЗН), затова е допуснал делбата на останалите в наследство на С. М., Г. М., П. К. и И. -. в апартамент и две празни места при равни дялове.
Изводите на второинстанционния съд са законосъобразни и обосновани, ето защо молбата за преглед следва да се остави без уважение.
Р. С. А. е оставила универсално саморъчно завещание в полза на П. В. К., назначавайки я за наследник, "ръководена от любов и признателност за грижите, които е полагала и ще полага в бъдеще към мен". Тук понятието грижи е равнозначно на гледане - да се извършва онова, което е постоянно потребно за прякото задоволяване на нуждите на завещателката, докато е жива: чрез личен труд и даване на материални средства. Следователно завещателните разпореждания са направени с оглед обезпечаване бъдещето на завещателката, която да получава от лицето, в чиято полза е завещанието, бъдещи грижи, които без съмнение имат материален израз. Ето защо правилно в решението на второинстанционния съд се сочи, че завещанието, обременяващо с Материални разходи, противоречи на безвъзмездния характер на завещанието, което съдържа разпореждания, с които се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено, или от трети лица, не поражда правни последици, защото противоречи на безвъзмездния характер на завещанието (напр. р. № 1194/84 г., ВС, I г. о.,). В конкретния случай не може да се приеме, че гледането е само морален мотив за извършване на завещанието, тъй като завещателката вменява задължения за бъдеще време, в нейното съзнание е формирано убеждението, че се разпорежда с имуществото си с ефект след нейната смърт, но докато е жива срещу това предварително тя получава материалната облага - гледане.
Неоснователно в молбата за преглед се сочи, че завещанието е действително, тъй като разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗП допуска завещателните разпореждания да бъдат направени с тежест, което може да е с материален израз. В случая тази разпоредба няма връзка с действителността на завещанието, предмет на делото, защото със завещание може да се възложи тежест, която трябва да се изпълни след смъртта на завещателя, не и приживе. В разглеждания случай завещателката иска лично самата тя приживе да бъде гледана.