КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Май 2020, 02:57

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 02 Яну 2014, 09:55 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 904
гр. София, 30.12.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.

като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 3577 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. М. А. А., срещу определение № 223 от 23.07.2013г. по в. ч. гр. дело № 281/2013г. на Окръжен съд Я.. с което е потвърдено определение от 24.06.2013г. на съдия по вписвания при Я. районен съд, с което е отказано вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи, материализирано в изявление за разваляне на договор, по заявление на [фирма] с вх. № 5564/24.06.2013г. на АВ при ЯРС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност и релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. На вписване в имотния регистър само актовете ли подлежат, или е допустимо да се вписват обстоятелства, и в частност обстоятелството – прекратяване на договор за аренда по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ?
2. Развалянето на един договор за аренда има ли различни правни последици от прекратяването на един договор за аренда по смисъла на ЗАЗ?
3. Чрез развалянето на един договор за аренда по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, сключен за срок не повече от десет години, с едностранно волеизявление на арендодателя, отправено до арендатора и получено от него, постига ли се ефектът на прекратяването на договора за аренда – прекратяване на облигационната връзка, и подлежи ли на вписване такова прекратяване?
4. Нотариално заверено едностранно волеизявление за разваляне на договор за аренда, в хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ – поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от 3 /три/ месеца, отправено от арендодателя до арендатора, и връчено и получено от арендатора по нотариален ред – чрез нотариус, осъществява ли фактическия състав на прекратяването на договора за аренда?
5. Нотариално завереното едностранно волеизявление за разваляне на договор за аренда в хипотезата на чл. 28, ал. 1 Д. – поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от 3 /три/ месеца, отправено от арендодателя до арендатора, и връчено и получено от арендатора по нотариален ред – чрез нотариус, или нотариалната покана, отправена от арендодателя до арендатора, и връчена и получена от арендатора по нотариален ред – чрез нотариус, материализираща се в себе си изявление за даване на срок за изпълнение с условието, че при неизпълнение се разваля договора, като така договорът ще се счита за развален, достатъчни ли са за съдията по вписванията, за да приеме той, че договорът за аренда е прекратен и да впише прекратяването му, в хипотезата на договор за аренда, сключен за не повече от десет години?
6. При условие, че е допустимо вписването в имотния регистър на обстоятелството – прекратяване на договор за аренда по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, какви са правомощията на съдията по вписванията, по оценка на представените доказателства, за да приеме, че е налице прекратяване и как и на база какви доказателства той би приел, че е налице прекратяване на договора?

По отношение на първия въпрос частният жалбоподател твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 424/05.07.2012г. по ч. т. д. № 316/2012г. на ВКС, І т. о., определение № 672/13.10.2011г. по ч. т. д. № 635/2011г. на ВКС, І т. о., определение № 73/27.01.2012г. по ч. т. д. № 26/2012г. на ВКС, І т. о., определение № 705/23.11.2012г. по ч. т. д. № 714/2012г. на ВКС, І т. о. и определение № 1075/30.12.2011г. по ч. т. д. № 894/2011г. на ВКС, ІІ т. о.
Относно втория, третия и четвъртия въпрос частният жалбоподател твърди наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 /противоречие с решение от 19.05.2010г. по ч. гр. д. № 210/2010г. на ОС Сливен и определение № 571/09.09.2010г. по ч. гр. д. № 724/2010г. на ОС Добрич, ГО/ и т. 3 ГПК /поради липсата на съдебна практика на ВКС/.
Според частния жалбоподател последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради това, че не е формирана практика на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение е потвърден отказът на съдия по вписванията да впише едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи, материализирано в изявление за разваляне на договор, по заявление на [фирма] с вх. № 5564/24.06.2013г. на АВ при ЯРС. Въззивният съд е изложил съображения, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове, а се касае за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения, като проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. За да направи извод за потвърждаване на отказа на съдията по вписвания, съдебният състав се е аргументирал с непредставянето на акт за прекратяване на договора за аренда, регистриран в общинската служба по земеделие, отразяващ взаимното съгласие на страните, както и с обстоятелството, че едностранното писмено изявление от арендодателя до арендатора за развалянето му поради неизпълнение не установява настъпването на юридическия факт – прекратяването на договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият, посочен от частния жалбоподател, процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираните от частния жалбоподател определение № 424/05.07.2012г. по ч. т. д. № 316/2012г. на ВКС, І т. о., определение № 672/13.10.2011г. по ч. т. д. № 635/2011г. на ВКС, І т. о., определение № 73/27.01.2012г. по ч. т. д. № 26/2012г. на ВКС, І т. о., определение № 705/23.11.2012г. по ч. т. д. № 714/2012г. на ВКС, І т. о. и определение № 1075/30.12.2011г. по ч. т. д. № 894/2011г. на ВКС, ІІ т. о., както и в други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съгласно която на вписване подлежи самото прекратяване на договора за аренда в земеделието, а не изричен акт на прекратяване, например нотариална покана или изявление за извънсъдебно прекратяване на договора. Както и да бъде решен този въпрос обаче, същият не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въззивният съд е изложил и съображения, че не следва да се впише едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделски земи поради неизпълнение поради неустановяване на настъпването на юридическия факт – прекратяването на договора.
Останалите правни въпроси се отнасят до вписването на едностранното прекратяване на договора за аренда при неизпълнение по реда на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ. По отношение на тях не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, поради това, че е формирана постоянна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /определение № 311 от 24.04.2013г. по ч. т. дело № 1880/2013г. на ВКС, ТК, І т. о./, съгласно която едностранното прекратяване на договора по чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД не е от категорията на едностранните, безспорни вписвания, които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване съгласно чл. 569, т. 5 ГПК във връзка с чл. 27, ал. 2 ЗАЗ, нито съгласно чл. 4, б. „е” от Правилник за вписванията във връзка с чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Посочената практика на ВКС, с която въззивният съдебен състав се е съобразил, не се налага да бъде променяна.
Поради липса на твърдените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Я. окръжен съд.
Мотивиран от горното, ВКС на РБ, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 223 от 23.07.2013г. по в. ч. гр. дело № 281/2013г. на Окръжен съд Я.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 08 Яну 2014, 21:20 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №18
Гр.София, 07.01.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Р.
ЧЛЕНОВЕ: Т. К.
К. Н.

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 4298 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И., [населено място] срещу определение от 19.09.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 161/13г. от М. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.07.2013г. на съдията по вписванията при Районен съд – М. за отказ да се извърши вписване на изявлението за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от 15.09.2010г., сключен между [фирма], [населено място] и Ю. Т. П..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е подадено заявление до съдията по вписванията за вписване на изявление за прекратяване на договор за аренда, което не подлежи на вписване.
Частният жалбоподател поставя въпроса: Подлежи ли на вписване на основание чл.27, ал.1 ЗАЗ фактът на прекратяване на договор за аренда, развален от арендодателя поради неизпълнение на основание чл.28, ал.1 ЗАЗ, и в каква форма следва да бъде оповестен този акт. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
По въведения въпрос е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК и следователно задължителна за съдилищата съгласно ТР 2/09г. от 19.02.10г. на ОСГТКопределение № 672/13.10.11г. по ч.т.д.№ 635/11г. на І т.о. и определение № 847/28.10.11г. по ч.т.д.№ 745/11г. на ІІ т.о. Според посочената практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, не подлежи на вписване на основание чл.4 ПрВп отправената нотариална покана-изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието.
Обжалваното определение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.09.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 161/13г. от М. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 21 Май 2014, 10:57 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 266
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№21

София,09.01.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 4318/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И., [населено място], общ. Б., обл. М. против определение от 24.09.2013 г. по в. ч. гр. д. 163/2013 г. на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено определение от 17.07.2013 г. на съдия по вписванията при Районен съд Монтана, с което е отказано да се извърши вписване на изявлението за прекратяване на договор за аренда на земеделска земя.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно, а за допускането на касационното обжалване посочва следните въпроси: 1. Подлежи ли на вписване, на основание чл. 27, ал. 1 ЗАЗ, фактът на прекратяване на договор за аренда, развален от арендодателя, поради неизпълнение на основание чл. 28, ал. 1 ЗАЗ?; 2. В каква форма следва да е оповестен този факт за да подлежи на вписване?. Тези въпроси, жалбоподателя счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Цитира и прилага съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
Между [фирма], [населено място], обл. М. и К. Б. М. сключен договор за аренда на земеделска земя – нива с площ от 8,791 дка, находяща се в землището на [населено място] местността „Злат. бранище”, обл. М.. Жалбоподателят А. И. твърди, че е станал собственик на процесната земеделска земя, предмет на посочения аренден договор и е встъпил с покупката й в правата на арендодател по отношение на описания имот. Арендодателят И. е отправил едностраннно изявление – уведомление до арендатора [фирма], че прекратява сключения договор за аренда. Със заявление до съдията по вписвания [населено място] от 17.07.2013 г. А. И. е поискал вписване в регистрите изявлението за прекратяване на процесния договор.
С първоинстанционното определение съдията по вписванията е отказал да извърши исканото вписване за прекратяване на договор за аренда, тъй като е приел, че за срочните договори за аренда, какъвто е и настоящия случай, ЗАЗ не предвижда възможност за прекратяване или разваляне с едностранно предизвестие, т. е. с изявление за прекратяване. Сезиран с жалбата на А. И. съставът на Монтански окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания по съображения, че изявлението за прекратяване на договор за аренда не е от актовете, които подлежат на вписване в регистрите на съдията по вписвания.
Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в този Правилник. На вписване в нотариалните книги подлежат актовете, посочени в чл. 112 ЗС, съответно в чл. 4 от Правилника за вписвания, които са изчерпателно изброени, а не обстоятелства, подлежащи на вписване. Недопустимо е кръгът актове, подлежащи на вписване, който е нормативно уреден, да бъде разширен с обстоятелства - в случая прекратяване на договор за аренда с едностранно предизвестие. По въпроса за подлежащите на вписване актове - чл. 112 ЗС и чл. 4 Правилника за вписвания, е създадена трайна съдебна практика, която е в смисъл, че подлежащите на вписване актове, са изчерпателно посочени в ЗС и в ПВ, която практика не се налага да бъде променяна. Цитираните разпоредби са с ясно съдържание и не се нуждаят от тълкуване по начин, различен от вложения. Не е налице колизия или неяснота при прилагането на чл. 4 Правилника за вписване по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства по ЗАЗ и по - конкретно - вписването по чл. 27, ал. 2 ЗАЗ. Подлежащи на вписване обстоятелства са: 1. Сключването на арендния договор - чл. 3 ЗАЗ; 2. Неговото изменение досежно срока - чл. 18 ЗАЗ; 3. Неговото прекратяване - чл. 28, ал. 2 ЗАЗ, като вписването на посочените обстоятелства има оповестително действие.
По отношение на втория въпрос относно формата, в която следва да е оповестен факта на прекратяване на договора за аренда, за да подлежи на вписване, е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в определение № 672/13.10.2011 г. по ч. т. дело № 635/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. дело № 745/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно така цитираната практика отправената нотариална покана - изявление за извънсъдебно прекратяване на договор за аренда в земеделието не подлежи на вписване на основание чл. 4 от Правилника за вписванията. Отправената от арендодателя нотариална покана има материалноправната характеристика на изявление за извънсъдебно прекратяване на договора - чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Дори да се приеме, че с достигане на изявлението до арендодателя, биха настъпили последиците на чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗАЗ, то и в този случай на вписване би подлежало самото прекратяване, а не изявлението по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.09.2013 г. на Монтански окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 163/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 18 Дек 2014, 09:58 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 791
гр. София,17.12.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2319 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. Г. срещу определение от 28.04.2014г. по ч.гр.д. № 2319/14г. на Окръжен съд – Монтана, въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение от 09.04.2014г. на съдията по вписванията при Районен съд – Монтана, с което е отказал да извърши вписване на прекратяването на договор за аренда на земеделска земя от 19.08.2010г., сключен за срок от 10 години между арендатора К. „Спестовност”, [населено място] и арендодателя Г. А. А., действащ лично и като пълномощник на В. Б. Х., А. И. А. и С. Б. М..
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно, необосновано и незаконосъборазно,тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че при постановяване на определението въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно приложимите нормативни актове, като е приел, че направеното от жалбоподателя нотариално предизвестие за прекратяване на договора за аренда не е предвидено в случаите за вписване, отбелязване и заличаване, изрично посочени в чл.2 от Правилника за вписванията, нито попада сред актовете, подлежащи на вписване, които са изрично изброени в чл.4 от същия правилник. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „Може ли да се приеме, че в случаите, когато арендаторът по един срочен аренден договор не се грижи за земята като добър стопанин, е налице основание за арендатора едностранно да прекрати договора и това прекратяване да бъде вписано?”. Счита, че формулираният въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение Окръжен съд - Монтана е потвърдил определение от 09.04.2014г. на съдията по вписванията при Районен съд – Монтана, с което е отказал да извърши вписване на прекратяването на договор за аренда на земеделска земя от 19.08.2010г., сключен за срок от 10 години между арендатора К. „Спестовност”, [населено място] и арендодателя Г. А. А., действащ лично и като пълномощник на В. Б. Х., А. И. А. и С. Б. М.. За да достигне до този извод, въззивният съд, тълкувайки разпоредбата на чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, е приел, че на вписване подлежи вече прекратеният договор за аренда на земеделски земи, само когато обаче е прекратен на някое от посочените в този специален закон основания. Приел е, че законът не предвижда прекратяване с едностранно предизвестие на срочните договори за аренда, а само на безсрочните – чл.29, ал.1, и то – при определени предпоставки, като едностранно прекратяване на договор за аренда с определен срок може да стане само по съдебен ред. Посочил е, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ в случая е, дали е налице някоя от хипотезите на чл.27, ал.1 ЗАЗ – дали едностранно прекратяване на срочния договор е предвидено в този закон и, като е констатирал, че в закона не е предвидено такова прекратяване, съдията по вписванията правилно е отказал вписване на това обстоятелство. Въззивният съд е счел за неоснователно позоваването на т.6 от ТР № 7/2012г. на ОСГТК, тъй като в него са дадени разяснения относно вписванията на определен акт, а в случая се касае за вписване на настъпил юридически факт с правно значение, какъвто е прекратяването на арендния договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е релевантен за изхода на спора, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил извода му за неоснователност на подадената частна жалба. Поради това по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Настоящият състав намира обаче, че не е налице поддържаното от жалбоподателя селективно основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай жалбоподателят е обосновал съображенията си на фактите по конкретното дело и е посочил бланкетно, че отговорът на формулираните правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да аргументира твърденията си, като обоснове релевантността на разгледаните от въззивния съд правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая по формулирания от жалбоподателя правен въпрос е налице задължителна съдебна практика /определение № 311 от 24.04.2013г. по ч.т.д. № 1880/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.,определение № 424 от 05.07.2012г. по ч.т.д. № 316/2012г. на ВКС, ТК, І то., определение № 823 от 02.12.2013г. по ч.т.д. № 3799/2013г. на ВКС, ТК, ІІ то./, съобразно която едностранното прекратяване на договора по чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ вр. чл.87, ал.2 ЗЗД не е от категорията на едностранните, безспорни вписвания, които не засягат чужда правна сфера и подлежат на вписване съгласно чл.569, т.5 ГПК. С оглед на това разваляне поради неизпълнение на срочен договор за аренда не подлежи на вписване от съдията по вписванията, а договорът следва да бъде развален по исков ред. На вписване в имотния регистър подлежи само прекратяването с едностранно предизвестие на арендния договор в случаите на чл.27, т.4 ЗАЗ във връзка с чл.29, ал.1 ЗАЗ, т.е. при прекратяване на безсрочните договори, но не и в останалите случаи.
Поради това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Окръжен съд - Монтана.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.04.2014г. по ч.гр.д. № 2319/14г. на Окръжен съд – Монтана, въззивен граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 18 Дек 2014, 10:00 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 823

гр. София, 02.12.2013 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 11 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №4044 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма] срещу определение №219 от 18.07.2013 г. на Окръжен съд-Ямбол по в.ч.гр.д. № 280/2013 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията от Служба по вписванията –гр.Я. към Агенцията по вписванията да впише прекратяването на Договор за аренда на земеделски земи сключен на 30.08.2006 г. за срок от 10 години между Ж. Б. М. –арендодател и [фирма]-гр.Я. –арендатор за отдаване под аренда на две ниви от 7,024 дка-общо в землището на [населено място], общ.Т..
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че самото прекратяване действието на договора за аренда не подлежи на вписване в службата по вписванията към А., тъй като не е изрично предвидено в законите или Правилника за вписване/ПВ/-изискване в чл.2 от ПВ.Съгласно чл.27 ал.2 Закона за арендата в земеделието прекратяването на арендния договор подлежи регистрация в съответната общинска служба по земеделие и на вписване в нотариалните книги. Ето защо правилно съдията по вписванията към А. е постановил обжалвания отказ
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, ГПК по обуславящите,според него изхода на спора въпроси за това, само актове или и обстоятелства подлежат на вписване в имотния регистър, дали развалянето на договора за аренда и прекратяването му по ЗАЗ имат едни и същи правни последици, дали едностранното разваляне на договора, поради неизпълнение по реда на чл.28 ал.1 ЗАЗ подлежи на вписване в имотния регистър.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая само последният въпрос отговаря на изискването на обуславящ изхода на спора, тъй като съдът го е разгледал и въз основа на него е изразил правораздавателната си воля. В своята задължителна за съдилищата практика на ВКС: Определение №424 от 05.07.2012 г. на ВКС по ч.т.д. №316/12 , І т.о. по реда на чл.274 ал.3 ГПК е прието, че на вписване в имотния регистър подлежи само прекратяването с едностранно предизвестие на арендния договор в случаите на чл.27 т.4 ЗАЗ във връзка с чл.29 ал.1 ЗАЗ, т.е. при прекратяване на безсрочните договори, но не и за останалите случаи. Настоящият случай е на разваляне,поради неизпълнение на срочен договор за аренда и не подлежи на вписване от съдията по вписването.
С оглед изложеното , настоящият състав на ВКС, ІІ т.а. счита, че при наличието на цитираната задължителна за съдилищата практика на ВКС постановена по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с която обжалваният акт не е в противоречие липсва предпоставка за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, поради което


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №219 от 18.07.2013 г. на Окръжен съд-Ямбол по в.ч.гр.д. № 280/2013 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Прекратяване на договор за аренда по чл.28, ал.1 ЗАЗ
Ново мнениеПубликувано на: 13 Май 2015, 21:59 
Offline

Регистриран на: 23 Апр 2010, 13:24
Мнения: 40
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 13.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 67 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. С. срещу определение № 460 от 21.06.2014г., постановено по ч. гр. д. № 481/2014г. от Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено определение № 11 от 30.06.20114г. на съдията по вписванията към А. по вписванията, Служба по вписвания [населено място], с което е отказано вписване по молба рег. № 2722 / 30.06.2014г. на прекратяване на договор за аренда по чл.28, ал.1 ЗАЗ.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, иска неговата отмяна и постановяване вписване прекратяване на договор за аренда на земеделска земя с уведомление № 1450 / 21.03.2014г. по описа на нотариус с рег. № 407, [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е приел, че не може да се извърши вписване на едностранно прекратяване на договор за аренда, поради неизпълнение по чл.28, ал.1 ЗАЗ - забава на арендното плащане на периода 2012г.-2013г. с повече от три месеца, тъй като развалянето се осъществява по съдебен ред. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ, договорът за аренда се прекратява при неизпълнение по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено друго. Такова едностранно прекратяване на аренден договор е визирано в чл.29 ЗАЗ – договор за аренда, сключен без определен срок и ако арендаторът изпадне в трайна нетрудоспособност, поради което във всички останали случаи прекратяването на арендния договор, поради неизпълнение, става по исков ред. Разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗАЗ е само една разновидност на прекратяването на арендния договор, поради неизпълнение, а именно - забава на плащането за повече от три месеца, с оглед на което и това прекратяване се осъществява по съдебен ред. Мотивирано е, че едностранното прекратяване на договора, поради неизпълнение, не е от категорията на едностранните, безспорни вписвания, които не засягат чужда правна сфера. Направен е извод, че за да се впише това обстоятелство съдията по вписванията следва да провери дали валидно е прекратен договора за аренда, поради неизпълнение, но това съставлява материалноправна проверка, която е извън правомощията на вписващия орган и извън обхвата на едностранното охранително производство, въз основа на което е счетено, че отказът за вписване е законосъобразен.
При упражняване на правомощията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно конкретизиране на поставените от касатора въпроси, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато при осъществени допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по правните въпроси, обусловили произнасянето на окръжния съд в обжалваното определение, както следва: 1/ по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, кога развалянето на договора за аренда, поради неизпълнение, се извършава по съдебен ред; и 2/ по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроса за предметния обхват на проверката на съдията по вписванията.
По първия поставен въпрос:
Развалянето на двустранните договори /наименовано в ЗАЗ - прекратяване, поради неизпълнение/ се извършва по общия ред – с едностранно адресатно волеизявление по чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД /с или без предупреждение/, а по изключение, в изрично предвидените от закона случаи - по съдебен ред /чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.28, ал.2 ЗАЗ/ с влязло в сила конктитутивно решение. Редът за разваляне на двустранните договори, поради неизпълнение, е начинът, по който се упражнява потестативното право на разваляне /с едностранно волеизявление или с конститутивен иск/. Той не произтича от юридическите факти, в които се изразява самото неизпълнение на задълженията и въз основа на които възниква потестативно право на разваляне. Според повелителната норма на чл.28, ал.2 и ал.3 ЗАЗ, само развалянето на договор за аренда, сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред, при условие, че предмет на договора не са държавни или общински земи, при които развалянето е извънсъдебно - с писмено предупреждение по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. Установените от закона критерии за начина на разваляне на договор за аренда са продължителността на договора и собствеността върху арендуваните земеделски земи. Следователно, развалянето на останалите арендни договори, които не попадат в хипотезата на чл.28, ал.2 ЗАЗ, поради тяхното неизпълнение, тъй като ЗАЗ не предвижда друго по см. на чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ, се осъществява по общия ред – с едностранно писмено волеизявление по чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното, настоящият състав дава следният отговор на първия поставен въпрос: Развалянето, поради неизпълнение, на договор за аренда /наименовано в ЗАЗ – прекратяването, поради неизпълнени,/, се извършва по съдебен ред само, ако договорът за аренда е сключен за срок по-дълъг от 10 години или пожизнено, при условие, че предмет на договора не са държавни или общински земи.
По втория поставен въпрос:
Законът определя кои обстоятелства и актове подлежат на вписване. Съгласно чл.27, ал.2 ЗАЗ, прекратяването на договора за аренда се вписва в нотариалните книги без вписването да е обусловено от това, кое е основанието за прекратяване на арендния договор по чл.27, ал.1 ЗАЗ: изтичане на срока на договора, неизпълнение, взаимно съгласие за прекратяване, едностранно предизвестие в хипотезите на чл.29 ЗАЗ, като по отношение на всяко от тези основания може да възникне материалноправен спор за неговото действително осъществяване и относно тава, дали то поражда целения с него правен ефект -прекратяване на договора.
При извънсъдебно прекратяване на договора за аренда, поради неизпълнение, от страна на арендодателя, доколкото то се обективира в едностранно писмено волеизявление, за нуждите на вписването по чл.27, ал.2 ЗАЗ пред съдията по вписванията следва да се представи актът, материализиращ това волеизявление и се удостовери достигането до адресата му.
По въпроса за предметния обхват на проверката на съдията по вписванията е формирана задължителна съдебна практика в т.6 от Тълкувателно решение № 7 / 25.04.2013г. по тълк. д. № 7 / 2012г. Съгласно дадените в него указания, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона, каквото не е вписването на прекратяването на арендния договор, съответно на вписването на сключването на същия. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че доколкото основната цел на вписването е осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписвания акт. Ако актът страда от някакви пороци, оповестяването му само улеснява защитата срещу тях, тъй като дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписвания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той има право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв. При проверката дали един акт подлежи на вписване се изхожда от неговото съдържание.
С оглед очертаните в тълкувателното решение правомощия на съдията по вписванията, същият не може да извършва преценка на валидността на едностранното волеизявление за прекратяване и следователно да се позовава на липса на компетентност да извърши такава преценка, като основание за отказ да впише обективирано в едностранно адресатно волеизявление прекратяване на договор за аренда, който не попада в обхвата на чл.28, ал.2 ЗАЗ.
Обжалваното определение е постановено в несъответствие с отговорите на поставените въпроси и в нарушение на разпоредбите на чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ и чл.28, ал.2 ЗАЗ.
Окръжният съд е допуснал смесване на предпоставките, които са основание за възникване на потестативното право на прекратяване на арендния договор, от една страна, и реда за упражняване на това право, от друга страна, поради което е достигнал до неправилния извод, че развалянето на всеки договор за аренда по чл.28, ал.1 ЗАЗ, поради забава на арендното плащане с повече от три месеца, се осъществява по съдебен ред. В конкретния случай, към молбата за вписване на прекратяването са представените договор от 14.03.2014г. за аренда на частна земеделска земя - нива от 9 909 кв.м. – имот № 166006 в землището на [населено място], [община], със срок не по-голям от 10 год., едностранно волеизявление на арендодателя до арендополучателя за разваляне на договора за аренда, поради забава на арендното плащане за периода 2012г.- 2013г. с повече от три месеца, като достигането до адресата на волеизявлението е удостоверено от нотариус, поради което е налице подлежащо на вписване по чл.27, ал.2 вр. ал.1, т.2 и чл.28, ал.1 от ЗАЗ прекратяване на договора за аренда, което не се упражнява по съдебен ред. Дали волеизявлението за прекратяване реално произвежда материалноправен ефект, е въпрос, който не може да се разглежда в рамките на охранителното производство, още по – малко такъв въпрос може да се повдига от съдията по вписванията и да бъде основание за отказ да се впише прекратяването.
С оглед горното, отказът за вписване следва да се отмени като се постанови вписване на прекратяване на арендния договор, което има единствено оповестителен ефект.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 460 от 21.06.2014г., постановено по ч. гр. д. № 481/2014г. от Окръжен съд – Враца.
ОТМЕНЯ определение № 460 от 21.06.2014г., постановено по ч. гр. д. № 481/2014г. от Окръжен съд – Враца и потвърденото с него определение № 11 от 30.06.20114г. на съдията по вписванията към А. по вписванията, Служба по вписвания [населено място], с което е отказано вписване по молбата на М. Г. С. - рег. № 2722 / 30.06.2014г., на прекратяване на договор за аренда по чл.28, ал.1 ЗАЗ.
ПОСТАНОВЯВЯ вписване на прекратяване на договор за аренда, вписан в Служба вписвания – Бяла С., Дв. вх. рег. № 1085, том 3, № 55, относно поземлен имот № 166006 по КВС на землището на [населено място], [община], област В., представляващ нива от 9.909 дка в местност „Горно ливаде”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 19 Окт 2016, 15:16 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 266
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№199

София, 03.10.2016 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.10.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 3443 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№2273 от 21.06.2016г., подадена от [фирма], [населено място], чрез адв. К. Р., против определение №2910 от 01.06.2016г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.ч.гр.д.№363/2016г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение частната жалба против определение №12 от 13.04.2016г. на Съдията по вписванията към РС-Разлог, с което е отказано вписване на заявление за прекратяване на договор за наем на недвижим имот.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поставя следният въпрос /цитирам/:
„Как да бъдат защитени правата на собственик, отдал имота си под наем за десетгодишен период с договор за наем, след изтичане срока на договора за наем, предвид факта, че съгласно законовата разпоредба договорът за наем следва задължително да бъде вписан, но няма ред, по който вписването да бъде заличено след прекратяване на договора, поради изтичане на срока му.”
С решаващите си мотиви, въззивният съд е приел, че съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. В случая, представеният от жалбоподателя за вписване акт-„заявление за прекратяване на договор за наем на недвижим имот“-не подлежи на вписване, тъй като вписването му не е предвидено в чл.4 от Правилника за вписванията или в друг специален закон съгласно чл.4, б. „л“ Правилника, както е прието в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК. От друга страна, по същността си представеният акт представлява едностранно изявление за извънсъдебно разваляне на договор за наем.
Видно от изложеното в решаващите мотиви на съда, формулираният от жалбоподателя като правен въпрос в изложението към частната касационна жалба е неотносим, тъй като същият не е от значение за изхода на делото и не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение. Изложените доводи в подкрепа на така формулираният въпрос по съществото си представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и подлежат на преценка в производството по разглеждане на частната касационна жалба след допускането й до касация, а не в стадия за селектиране на частните касационни жалби в производството по чл.274, ал.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд




ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2910 от 01.06.2016г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.ч.гр.д.№363/2016г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 08 Ное 2016, 13:18 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514

Гр. София, 20.10. 2016 год.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 12.10.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 1412/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, след отстраняване на констатирани нередовности, свързани с приложението на чл.280 ал.1 ГПК, вр. чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба на АГРО ФИНАНС А. [населено място], против определение № 508/19.05.2016 г. на ОС – [населено място], постановено по ч.гр.д./в/ № 364/2016 г., с което е оставена без уважение частната му жалба против отказа на съдията по вписванията при РС – [населено място], обективиран в определение № 6/20.04.2016 г., за вписване на едностранно волеизявление за прекратяване на договор за аренда.
Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. Допускане на касационно обжалване на определението се обосновава с наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърди се, че въпросът за вписване на обстоятелства относно прекратяване на договор за аренда /в хипотезата на чл. 27, ал. 2, вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 и чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ/ е разрешен от ПОС в противоречие на разрешението, дадено с определение № 257/13.05.2015 г. по ч. т. д. № 67/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, като същевременно е налице практика и в обратния смисъл /определение № 847/28.10.2011 г. по ч. т. д. № 745/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
Служебно известно на съда е наличието на образувано тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Приложимо ли е и при какви предпоставки вписването на основание чл. 27, ал. 2 ЗАЗ на прекратяване на договор за аренда със срок до 10 години, поради едностранното му извънсъдебно разваляне при неизпълнение на задължението за арендно плащане с повече от 3 месеца, съгласно чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ”, по искане на О. на РБ, във връзка с противоречивата практика на ВКС.
Съдът намира, че разрешаването на поставения от жалбоподателя правен въпрос следва да бъде съобразено с произнасянето на ОСГТК по цитираното по-горе тълкувателно дело, поради което, по арг. от чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно.

По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:


СПИРА производството по ч. т. д. № 1412/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, до приключване на тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 19 Дек 2016, 14:04 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 266
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 579

София, 13.12.2016 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 4135/2016 год.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Л. срещу определение № 123 от 13.07.2016г., постановено по в.ч.гр.дело № 213/2016 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено определение с изх.№8 от 14.06.2016г. на Съдията по вписванията при Районен съд-Видин за отказ от вписване на прекратяване на договор за наем.
В частната касационна жалба се подържа, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че неправилно е отказано вписване на подлежащ на вписване акт.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение след като взе предвид данните по делото, приема че частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В решаващите си мотиви въззивният съд е приел следното:
С молба вх.№3047/14.06.2016г. дружеството-жалбоподател [фирма] е поискало вписване на прекратяването на договор за наем на поземлен имот с идентификатор 10971.143.60, находящ се [населено място], представляващ земеделска земя с площ от 71690 кв.м., четвърта категория при неполивни условия, начин на трайно ползване: Нива, който договор за наем е сключен между [община] и [фирма]. Посоченият имот е придобит от [фирма] с постановление за възлагане на недвижим имот от 06.01.2015г. на ЧСИ В. Т. с район на д-вие ОС-Видин, вписано във вх.рег. под /№/ от 25.03.2015г., акт. /№/, том /№/ на СВ при РС-Видин. Съдията по вписванията, правилно и законосъобразно е постановил определение за отказ, приемайки, че за да впише прекратяването на договора за наем, ще следва да извърши материалноправна проверка за валидното прекратяване на договорната връзка, което е извън правомощията му. В съответствие със закона са и изводите му, че на вписване в нотариалните книги подлежат само актовете, посочени в чл.112 ЗС и в чл.4 от ПВ, измежду които не е изявлението за прекратяване на наемен договор. Не намира основание в закона и твърдението на жалбоподателя, че на вписване подлежи фактът на прекратяване на наемен договор. Нормата на чл.569 ГПК определя нотариалните производства, по които се извършват съответните действия, като в т.5 са посочени: вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон. Правилникът за вписванията, издаден за прилагане на Глава ХІ на ЗС, в чл.2 изрично въвежда правилото, че вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в изрично посочените от този правилник и закона случаи. Кои вписвания подлежат на заличаване изчерпателно са изброени в чл.13, чл.19 и чл.32 от ПВ-предвидено е заличаване на вписвания на искови молби и решения по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, заличаване на ипотеки и възбрани. Относно договора за наем на недвижим имот, разпоредбата на чл.4, б. „е“ от ПВ предвижда вписването на този вид договор, в т.ч. договор за наем на земеделска земя за срок по-дълъг от една година, но в ПВ не е предвидено вписване на прекратяването на наемен договор, нито извършване на заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот, като такова правило не е предвидено и в друг закон. Действие по заличаване на вписан договор за наем на недвижим имот би било и безпредметно, тъй като вписването на договора за наем има за цел той да бъде противопоставим на трети лица, за да се охранят интересите на наемателя за срока на действието на договора.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи основанията за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставя следните въпроси:
1.Обхваща ли се от разпоредбата на чл.4, б. „е“ от Правилника по вписванията и прекратяването на договора за наем, извършено по съответния ред или на вписване подлежи единствено сключването на същия; Счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
2.Представлява ли правото по чл.237, ал.2, изр.2 от ЗЗД във вр. с чл.238 от ЗЗД възможност на приобретателя на имот да прекрати едностранно договор за наем, сключен между предходен собственик и наемател; Счита, че така поставеният въпрос е решен в противоречие с решение №34 от 02.04.2009г. на ВКС по т.д.№683/2008г., ІІ т.о.;
3.Има ли право новият собственик на отдаден под наем имот /земеделска земя/ за повече от три години да го прекрати едностранно и въз основа на това да иска вписването на това обстоятелство в Службата по вписванията; Счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
4.Когато върху имот е вписана възбрана преди вписването на договора за наем със срок над три години, счита ли се, че договорът за наем не е вписан спрямо приобретателите на имота, придобили го на основание публична продан, извършена по изпълнителното дело, по което е била наложена възбраната. Счита, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по 1-ви 3-ти и 4-ти от поставените въпроси в изложението. Съгласно указанията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 КТ са налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. За повдигнатия от касатора въпрос тези предпоставки не са налице. По него има установена от Върховния касационен задължителна практика: В определение № 230 от 2.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 35/2012 г., I г. о. е прието, че съгласно нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. От тази норма и от нормите на Правилника за вписванията (ПВ), издаден за прилагане глава ХI на ЗС "Вписвания", следва че се заличават тези вписвания и отбелязвания, за които това изрично е предвидено (чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеката и вписването на възбраните). В ПВ не е предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот. Това действие би било безпредметно. Вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД договорът е задължителен за приобретателя на недвижимия имот, ако е вписан. Договорът за наем сключен с определен срок, се прекратява с изтичането на срока. С това се прекратява и оповестителното действие на вписването му. В т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Тази практика е съобразена от въззивния съд в обжалваното определение. Наличието на обвързваща практика, ненуждаеща се от промяна или осъвременяване и съобразяването й от страна на съда в обжалваното педеление изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и води до липсата на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият поставен от жалбоподателя въпрос, за който се твърди, че е постановен в противоречие с практиката на ВКС: представлява ли правото по чл.237, ал.2, изр.2 от ЗЗД във вр. с чл.238 от ЗЗД възможност на приобретателя на имот да прекрати едностранно договор за наем, сключен между предходен собственик и наемател, е неотносим, тъй като същият не е от значение за изхода на делото и не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното определение.
Мотивиран от горното ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 123 от 13.07.2016г., постановено по в.ч.гр.дело № 213/2016г. по описа на Окръжен съд-Видин.



ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.



2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
 Заглавие: Re: Прекратяване на договори за наем и аренда
Ново мнениеПубликувано на: 19 Юни 2017, 15:47 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 26 Апр 2010, 10:55
Мнения: 266
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 281


гр. София, 13.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 375 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 119 от 07.07.2016г., постановено по ч. гр. д. № 212/2016г. от Окръжен съд - Видин, с което се потвърждава отказ от 13.06.2016г. на Съдията по вписванията при Районен съд - Видин за вписване на прекратяване на договор за наем по чл.238 ЗЗД по молба с вх. рег.№ 3024/ 13.06.2016г. в СВ-Видин.
Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно Поддържа се, че разпоредбата на чл.4,б.”е” от Правилника за вписванията, предвиждаща, че подлежат на вписване договори за наем на недвижим имот, в това число и на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година, е обща и включва, както сключването, така и прекратяването на договора за наем. Невписването на прекратяването на договора, направено с волеизявление, води до това, че договорът не може да бъде заличен от регистрите на Общинската служба по земеделия по арг. на чл.27, ал.2 Закона за арендата в земеделието. Вписването на договора за наем след вписване на възбраната го прави непротивопоставим спрямо купувачите на публична продан.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Окръжният съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията, като е изложил съображения, че по силата на чл.4 от Правилника за вписванията, подлежат на вписване единствено писмени документи, наричани договори, молби, актове, преписи, спогодби и пр. Всеки един от тези актове има различни правни последици- учредяване, прехвърляне, изменение или прекратяване на право на собственост или друго вещно право върху недвижими имоти, признаване на такива права, прехвърляне на наследство, разделяне на имоти, отделяне на недвижими имоти на наследодателя, възникване на наемни и арендни правоотношения и пр. Самите правни последици следват от закона или от договореното между страните и не подлежат на вписване. Прекратяването на договор за наем е правна последица от волеизявление на новия собственик на недвижимия имот и не е сред изрично и изчерпателно посочените в закона актове, подлежащи на вписване.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: /1/ Обхваща ли се от разпоредбата на чл.4, б.”е” от Правилника за вписванията и прекратяването на договор за наем, извършено по съответния ред, или на вписване подлежи единствено сключването на същия?; /2/ Има ли право новият собственик на отдаден под наем имот- земеделска земя, за повече от три години, да го прекрати едностранно и въз основа на това да иска вписване на това обстоятелство в Службата по вписванията?; /3/ Когато върху имот е вписана възбрана преди вписване на договора за наем със срок над три години /5 години/, счита ли се, че договорът за наем не е вписан спрямо приобретателите на имота, придобили го на основание публична продан, извършена по изпълнителното дело, по което е била наложена възбраната? Същевременно се поддържа и осъществяване на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че в противоречие с практиката на ВКС – решение № 34 / 02.04.2009г. по т.д. № 683/2008г. на II ТО на ВКС, окръжният съд е дал разрешение на четвъртия формулиран въпрос: Представлява ли правото по чл.237, ал.2, изр.2 ЗЗД вр. чл.238 ЗЗД възможност за приобретателя на имот да прекрати едностранно договор за наем, сключен между предходен собственик и наемател?
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Изходът на спора е предпоставен единствено от решаващия мотив на окръжния съд, че прекратяването на договора за наем не е сред изчерпателно посочените от закона актове, подлежащи на вписване, поради което единствено по отношение на първия поставен от касатора въпрос е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Останалите въпроси не са обусловили изхода на спора, поради което е безпредметно разглеждането на релевирания във връзка с тях допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1 и т.3 ГПК.
Въпреки, че спрямо първия въпрос е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационния контрол не може да бъде допуснат, тъй като обжалваният акт е постановен в съответствие с даденото по този въпрос разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 230/ 02.05.2012г. по ч.гр.д. № 35/ 2012г. на I ГО. Според същата, Правилника за вписванията не предвижда заличаване на вписването на договора за наем на недвижим имот, като в случай че този договор е прекратен, това прекратява и оповестителното действие на вписването му. Настоящият състав споделя дадено по реда на чл.237, ал.3, т.2 ГПК разрешение от ВКС, като доколкото няма промяна на закона или на обществените отношения, липсва необходимост от промяна в направеното тълкуване, поради което не е налице наведената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 119 от 07.07.2016г., постановено по ч. гр. д. № 212/2016г. от Окръжен съд – Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.


Докладвай
Върнете се в началото
 Профил  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов