КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Действие на режима на имуществените отношения между съпрузите и спрямо трети лица


Независимо дали изборът на режим на имуществени отношения, респективно сключването на брачен договор, се прави преди брака или по време на брака, законът изисква отразяването на акта за избор, респективно на брачния договор в акта за сключване на граждански брак - чл. 10, ал. 2 СК. Съгласно чл. 19, ал. 1 СК брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията. Поставя се въпросът за значението на тези две действия на длъжностното лице по гражданското състояние и на длъжностните лица от Агенцията по вписванията. Как се отразяват те върху последиците на изразената от съпрузите воля за избор на режим, съответно върху действието на брачния договор?

1. Преди да се отговори на поставените въпроси, трябва накратко да се изясни същността на изявлението за избор и на брачния договор, както и да се посочат изискванията към тяхната валидност

1.1. Правото на избор се упражнява по обща воля на сключващите брак. Това изисква те да бъдат дееспособни. Дори непълнолетните, които се еманципират след сключването на брака, преди това не разполагат с пълна дееспособност и не могат да направят валиден избор на режим на имуществени отношения. В случай че някой от встъпващите в брак е непълнолетен или поставен под ограничено запрещение, ще се прилага законовият режим на общност. Поради еманципацията на непълнолетния може да се мисли, че веднага след сключването на брака той би могъл да изяви воля за сключването на брачен договор или за избор на режим на разделност. Това би обезсмислило установеното ограничение, тъй като би представлявало прекалено лек път за неговото заобикаляне. Признаването на възможността непълнолетният да избере друг режим веднага след сключването на брака би противоречало на целта на закона. Дали изборът на режим ще бъде направен в същия ден - преди или след бракосъчетанието, това в еднаква степен застрашава интересите на непълнолетния съпруг и е еднакво недопустимо. Следва да се приеме, че тази възможност ще възникне с навършване на пълнолетие.1 Когато пък единият от сключващите брак е бил поставен под ограничено запрещение, възможността да се премине към друг режим ще настъпи при отпадане на запрещението.
Каква е правната същност на декларацията за избор? Тя съдържа волеизявленията и на двамата бъдещи или настоящи съпрузи - чл. 9, ал. 2 СК изисква представянето на “обща декларация”. Това е едно от съгласията, съпътстващи сключването на брака, чийто централен елемент е съгласието по чл. 5 СК. Друго сходно изявление е това относно фамилното име на съпрузите. Но в последния случай става въпрос за две едностранни изявления (в чл. 12 СК се казва “всеки от встъпващите в брак заявява”), които се правят пред длъжностното лице по гражданското състояние. За избора на режим е необходима съгласуваност на волите, постигната в специална форма за действителност. Може да се приеме, че в декларацията се съдържа едно своеобразно споразумение относно режима на имуществени отношения. Това съгласие не представлява обаче същински договор, понеже правните последици са изцяло уредени в закона, а не могат да се определят от страните в отклонение от законовата уредба чрез уговорки в декларацията. По тази причина декларацията за избор наподобява по своята същност съгласието за сключване на брак, в което също не могат да се определят правните последици на акта. Въпреки сходството в това отношение с юридическите постъпки, централното място на волеизявлението налага за действителността на изявлението за избор да е необходима дееспособност на страните - аргументирана от чл. 18, ал. 2 СК.
Като при всеки правен акт, съдържащ волеизявления, може да се постави въпросът за значението на евентуални пороци на волята за действителността на избора. Този въпрос не се урежда в текстовете на СК. Налице са достатъчно основания за прилагане по аналогия на правилата относно недействителността на сделките (договорите) по ЗЗД.
На първо място - съгласието не би могло да е нищожно на основанията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД - противоречие на закона, заобикалянето му или противоречие на добрите нрави, доколкото съдържанието му е твърде ограничено, за да се прояви някой от тези пороци. Разбира се, изборът трябва да е безусловен и при наличието на уговорки, които ограничават неговото действие, съдържанието на декларацията ще излезе извън допустимото съдържание на обикновен избор и тя би била нищожна.2 Изборът не би могъл да има невъзможен предмет, поради което и това основание е принципно неприложимо към декларацията. Доколкото изявлението няма за последица имуществено разместване, въпросът за каузата е илеревантен и липсата на основание също не може да бъде причина за неговата нищожност.
С оглед изискването за форма на декларацията за избор може да се стигне до нищожност поради нейното неспазване - например липса на нотариална заверка или заверка само на съдържанието на документа.
При спазването на изискуемата форма за действителност малко вероятно е да срещнем на практика липсата на съгласие като основание за нищожност.
Приложимо основание за нищожност според нас може да бъде и привидността на съгласието. Симулацията може да бъде както абсолютна, така и относителна. В първата хипотеза в обратното писмо се заявява, че не се желае действието на избрания с декларацията режим. Когато е бил избран режим на разделност, при установяване на привидността по силата на чл. 18, ал. 2 СК ще се прилага режимът на общност. Но ако избраният режим е бил този на общност, неговото изключване е невъзможно по този начин, тъй като не би могъл да бъде заместен от друг режим. При относителната симулация трябва да е налице прикрито изявление за избор или брачен договор. Установяването на привидността ще доведе до прилагане на прикритото съгласие, ако са били спазени изискванията за неговата действителност (чл. 17, ал. 1 ЗЗД). Разбира се, правата, които трети лица са придобили добросъвестно съобразно привидното съгласие, се запазват при условията на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД.
При недееспособност на някой от (настоящите или бъдещи) съпрузи изборът ще е нищожен, независимо от характера на недееспособността.3 Дори при непълнолетие или ограничено запрещение ще се прилага режимът на общност на основание чл. 18, ал. 2 СК.4
Основание ли са за унищожаемост на избора пороците на волята, като грешка, измама и заплашване? Отрицателният отговор би довел до несправедливи резултати. Следва да се признае възможността за релевиране на порока на волята, но с известни уговорки. Грешката и измамата в случая са трудно приложими основания, тъй като би следвало да се отнасят до същественото съдържание - в случая относно правните последици на акта. Това обаче трудно може да се съвмести с наличието на дееспособност. При такова заблуждение е по-резонно да се потърсят предпоставките за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД - при подписване на декларацията лицето да не е могло да разбира или да ръководи действията си. Такава хипотеза също е малко вероятна при изискването за нотариална заверка на подписите. Не би могло изборът да е опорочен и поради наличието на състояние на крайна нужда, тъй като съдържанието му не би могло да се квалифицира като “крайно неизгодно”, независимо от избрания режим. Със сравнително най-голямо практическо значение може да се посочи възможността за унищожаване на изявлението за избор поради заплашване.
Вписването на избрания режим на разделност, въпреки недействителността на избора, повдига въпроса за защитата на интересите на третите лица, които би следвало да имат доверие в публичните регистри. Предявяването на иск за обявяване нищожността или за унищожаване на избора би трябвало да подлежи на вписване в регистъра, за да е защитена правната сигурност. До този момент вписаното обстоятелство би следвало да е меродавно за третите лица. За съжаление, законът не предвижда вписването на искови молби или на постановените по тях съдебни решения. Може да се предложи алтернативно използването и на друго средство, осигуряващо правната сигурност при унищожаване на брачния договор - според чл. 43, ал. 2 СК унищожаването на договора да има действие занапред.
След признаване нищожността на избора или след унищожаването му, ако съпрузите не изберат режим или ако не сключат брачен договор, ще се прилага законовият режим на общност.

1.2. Същността на брачния договор не подлежи на съмнение. Договорът има консенсуален характер, но същевременно е и акцесорен, поради което при сключването му преди брака действието му е отложено до евентуалното сключване на брак. Когато е сключен по време на брака, той поражда действие между страните от момента на сключването му. В чл. 40 СК е предвидена дори възможността страните да уговорят настъпване на определени правни последици с обратна сила, което не би могло да засегне придобити преди сключването му права от трети лица.
Съгласно чл. 43, ал. 1 СК по отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.
Когато договорът е нищожен, той няма да породи действие и ще се прилага режимът на общност. Вписването на договора в регистъра по чл. 19 СК не променя този извод. Затова при вписан договорен режим третите лица трябва да се уверят в действителността на брачния договор (или поне на тази част от него, която се отнася до имуществата - предмет на сделката със съпрузите).
Основанията за унищожаемост на брачния договор нямат специална уредба, но трябва да се отбележат поне две особености: 1) при недееспособност договорът няма да породи действие (ще бъде нищожен) и ще се прилага режимът на общност по силата на императивното правило на чл. 18, ал. 2 СК; 2) неприемливо би било прилагането на крайната нужда като основание за унищожаемост на брачния договор, когато е бил сключен при явно неизгодни условия. Това предложено изключение в законопроекта за нов Семеен кодекс не намери място в приетия от Народното събрание текст, но основната пречка за неприложимост на това основание е липсата на възмездност в отношенията по договора.
Както бе отбелязано вече, според чл. 43, ал. 2 СК унищожаването на договора има действие занапред и по този начин от унищожаването не могат да бъдат засегнати придобити вече от трети лица права.

2. Значение на отразяването на режима на имуществени отношения в акта за граждански брак

В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения (чл. 10, ал. 2 СК). Когато е сключен брачен договор, в акта се записват данните от удостоверението от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие (чл. 9, ал. 2 СК). Когато е представена декларация за избор, не е предвидено толкова подробно описание на документа. Не е казано нищо и относно съхранението на удостоверението и декларацията. В Наредба № 11 от 2009 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистъра на имуществените отношения на съпрузите5 (Наредба № 11) е казано само, че към уведомлението до териториалното звено на Агенцията по вписванията се прилагат документи, без да е посочено необходимо ли е да се приложат декларацията или удостоверението от нотариуса в оригинал или копие.
Възможно е длъжностното лице да е пропуснало да изиска документите по чл. 9, ал. 2 СК, а страните да не са проявили инициативата да ги представят без поискване. Това няма да опорочи сключения брак, въпреки липсата на вписване в съответната графа за избрания режим в акта за брак. Съгласно чл. 18, ал. 2 СК, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, се прилага законовият режим на общност. Хипотезата на липса на избор обхваща и случаите когато има декларация за избор или е сключен брачен договор, но документите по чл. 9, ал. 2 СК не са били представени на длъжностното лице по гражданското състояние. Във всички случаи трябва да се впише режим на общност.
Отразяването на режима на общност в акта за брак няма конститутивно действие. В отношенията между съпрузите би трябвало да се прилага избраният от тях режим. Но при сделки с трети лица, дори те да са известени за действащия във вътрешните отношения между съпрузите режим, ще се прилага режимът на общност по силата на чл. 20 СК.
Друго възможно разминаване между действащия между съпрузите режим и отразения в акта ще е налице, когато в акта изобщо не е бил отразен или е бил погрешно отразен избраният режим. Например - вместо режим на общност е записан режим на разделност или обратно; вместо данните за брачния договор може да е записан някой от законовите режими. И в тези случаи за третите лица ще се прилага вписаният в регистъра режим, независимо от тяхната (не)добросъвестност, т.е. знанието за действителните вътрешни отношения между съпрузите.
Разбира се, при прилагането на чл. 20 СК се изхожда от презумпцията, че вписаното в регистъра отговаря на отразеното в акта за граждански брак.

3. Значение на вписването в централния регистър на имуществените отношения на съпрузите

Вписването в регистъра е предвидено, за да се даде гласност на действащия към всеки момент режим на имуществени отношения. По този начин се гарантира правната сигурност, тъй като третите лица могат да се информират за режима на притежание на придобитите от съпрузите имущества, както и за реда, по който те могат да извършват действия на управление и на разпореждане с общите и с личните си имущества.
Вписването в регистъра, както и отразяването в акта за брак, нямат поначало конститутивно действие.
С цел защита на сигурността в оборота в чл. 20 СК е предвидено, че при сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност. Това означава, че все пак в отношенията между съпрузите и трети лица ще се прилага вписаният режим, независимо дали той отговаря на действително избрания и приложим в отношенията между съпрузите режим.6
Така, ако съпрузите са избрали с декларация законов режим на разделност или са сключили брачен договор, но не са представили съответните документи пред длъжностното лице по гражданското състояние, за да ги отрази в акта за граждански брак и да изпрати съответното уведомление до териториалното звено на Агенцията по вписванията, техният избор е непротивопоставим на третите лица. По отношение на тях се прилага режимът на общност. Това важи и в случай че декларацията за избор или удостоверението за брачния договор са били представени на длъжностното лице, за да ги отрази в акта за граждански брак, но в нарушение на служебните си задължения то не е изпратило уведомление до Агенцията по вписванията или е изпратило уведомление с различно (погрешно) съдържание. Възможно е също така изпратеното уведомление да не е било отразено в централния регистър или да е бил вписан погрешно друг режим на имуществени отношения. В чл. 15 от Наредба № 11 е предвидено, че грешки във вписани в регистъра обстоятелства, допуснати поради грешки в уведомлението, се поправят чрез подаване в агенцията на ново уведомление от длъжностното лице по гражданското състояние.
В Наредба № 11 е предвиден ред за отстраняване на грешки при вписванията. Грешки може да са били допуснати при пренасяне на информация в регистъра от подадените уведомления, включително и при неправилно сканиране и прикачване на уведомления и документи в информационната система на регистъра. Те се установяват служебно от съответния служител на агенцията, който съставя и подписва констативен протокол. Когато грешката е установена от друго лице, то подава до съответния служител на агенцията искане за поправяне на грешка.
Защитата на чл. 20 СК се отнася за всички трети лица, включително и недобросъвестните (тези, които са знаели за направения избор или за сключения брачен договор).
Разбира се, за да действа ефективно този защитен механизъм, би трябвало съпруг, който сключва сделка с трето лице, да го уведоми, че се намира в брак. Въпреки публичния характер на регистъра, не може да се постави в тежест на третите лица при всяка сделка да правят справки в този регистър, без да има данни, че другата страна се намира в брак.

4. Промени в режима на имуществените отношения

Избраният режим на имуществени отношения, както и брачният договор, могат да бъдат променяни по всяко време, докато трае бракът. Разбира се, валидна воля за промяна могат да изразят само дееспособни съпрузи.
В чл. 19, ал. 3 СК се казва: “Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак...” Понеже в актовете за граждански брак за сключени преди влизане в сила на изменението на чл. 53 ЗГР бракове няма графа относно режима на имуществени отношения, отбелязването ще се извършва в графа “бележки”.
Режимът на общност може да бъде прекратен, когато съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор. В този случай съпружеската имуществена общност се прекратява съгласно чл. 27, ал. 3 СК.
Законовият режим на разделност може да се прекрати, когато съпрузите изберат режим на общност или сключат брачен договор.
Брачният договор може да бъде изменян по взаимно съгласие на страните. Договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните (чл. 42, ал. 1, т. 1 СК). Договорът може да се прекрати и по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. Договорът може да бъде развален по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД (чл. 42, ал. 2 СК). В тези случаи съпрузите могат да изберат законов режим на общност или на разделност или да сключат нов договор. Ако не направят това, занапред ще се прилага законовият режим на общност.
Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по същия ред в централния регистър. За вписване на промяната съпрузите трябва да представят пред длъжностното лице документите по чл. 9, ал. 2 СК. Представянето е общо действие на двамата съпрузи, както при сключването на брака. Не е казано, че трябва да бъде извършено само лично, затова единият съпруг може да упълномощи другия да представи декларацията или двамата могат да упълномощят трето лице.
Поставя се и въпросът кой режим ще се прилага, ако длъжностното лице е приело декларация, представена само от единия съпруг и е извършило регистрацията на режима. Това нарушение не променя действието на избора, извършен от съпрузите в техните вътрешни отношения. От друга страна, правната сигурност изисква нарушенията в режима на отразяването в акта за брак и вписването в регистъра да не засягат правата на трети лица, затова спрямо тях ще се прилага вписаният в регистъра режим.

5. Отношенията между съпрузите при развод - съобразно акта, който има сила между тях

Във вътрешните отношения на съпрузите във всички случаи би следвало да се прилага избраният от тях режим на имуществени отношения. Този извод следва от липсата на конститутивно значение на отразяването в акта за брак и на вписването в регистъра на избрания режим.
Така на практика се допуска съпрузите да създадат привидност чрез един паралелен режим, действащ само между тях, който да не бъде достояние на третите лица. До отклонението от обявения при сключването на брака режим може да се стигне с нова декларация или нов брачен договор (респективно договор за изменението му), сключен още на следващия ден, но непредставен пред длъжностното лице за отразяването му в акта за брак. За третите лица този режим може да намери приложение в един по-късен момент, когато съпрузите решат да обявят промяната, представяйки документите за отразяване в акта за брак.
Прилагането на нерегистрирания режим във вътрешните отношения на съпрузите не може да засегне правата, придобити от трети лица чрез сделка със съпрузите или с някой от тях. Неговото практическо значение може да се открои при спор между съпрузите.
На общо основание би бил допустим установителен иск от всеки от съпрузите, с който да се признае какъв е действащият между тях към момента режим. Интересът от такъв иск може да се обуслови от прилагането му и спрямо третите лица. Този извод обаче няма да бъде безспорен, понеже не е предвидено вписване на едно такова решение в регистъра, което е пречка да се постигне преследваната цел.
Споровете между съпрузи най-често възникват след прекратяването на брака. Едва тогава може да се установи, че картината на имуществените отношения между тях е различна от тази, която изглежда според регистрирания режим. Това също не би могло да се отрази на придобити от трети лица права.

Проф. д-р Методи МАРКОВ
_________________
1 Така и Станева, А. По някои вече спорни въпроси относно имуществените отношения между съпрузи. Собственост и право, 2009, № 10.
2 Идеята за конвертирането й в брачен договор не е приемлива поради неспазване на по-сложната форма за действителност на договора.
3 Докато сделките, сключени от непълнолетни и ограничено запретени, са унищожаеми по чл. 27 ЗЗД.
4 Дори избраният от страните режим да е този на общност, основанието пак ще бъде законът.
5 Издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 76 от 2009 г.
6 Вж. Станева, А., цит. съч.

След разговор днес с колегата Кремена Косева категорично си променям мнението:


предишното ми мнение беше заради 39/4 СК - 39/3 е за новите браакове, а 39/4 за заварените и аз го тълкувах, че първо трябва да се направи отбелязване в акта за сключен граждански брак, да се регистрира в регистъра на имуществените отношения и едва тогава да се впише при нас

Но въпреки всичко се колебая

Добре де колеги, за нас в общинските администрации е не по малко важно, какъв е редът за вписване и регистрация на брачните договори при заварени бракове.
Готов съм да учасвам в тази дискусия, защото наистина трябва да предоставим на гражданите ясна процедура.
Нотариалната заверка - това е ясно, но след това при нас или при вас първо?
Да изискваме ли да е вписан при вас брачният договор, преди ние да го отразим в акта за сключен граждански брак или след нотариалната заверка ние първо да го регистрираме и след това да се впише при вас. За централния регистър е ясно ние пращаме съобщението.

За общинските администрации, не би следвало да има никакво значение, да ли договора е вписан в "имотния регистър" или не. Те само регистрират договора, отбелязват върху акта за граждански брак и уведомяват Агенцията. При нас договорът подлежи на "проверка" и може да бъде отказан. Вписването при нас касае единствено вещно-прехвърлителното му действие. В общия случай той би съдържал и други уговорки. Мисля, че не следва общината да изисква вписване при нас, още повече не е в тяхна компетенция да определят, подлежи ли на вписване в "имотния регистър" или не.
Относно поредността на вписване имам извесни резерви. В СК е оставено едно вътрешно противоречие. Какво е правното положение на имот , прехвърлен с брачен договор, сключен по време на брака, но не отразен в регистъра на имуществените отношения. За двама съпрузи е ясно. Договора е произвел действие. За третите лица в хипотезата на чл.20 СК..? Би следвало да се прилага законовия режим на общност.

Брой: 100, от дата 21.12.2010 г.
Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс

УКАЗ № 340
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс, приет от ХLI Народно събрание на 8 декември 2010 г.
Издаден в София на 14 декември 2010 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието:Маргарита Попова
ЗАКОН за изменение и допълнение на Семейния кодекс
(обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г.)

А знае ли някой дали се дължи местен данък при подписване на брачния договор ако има имот, който се определя в собственост само на единия съпруг.

Ако се отнася до случая, когато имот собственост на единия съпруг преминава в патримониума на другия, сме в хипотезата на придобиване на имот по безвъзмезден начин и се дължи местен данък по чл. 44, ал. 2 ЗМДТ.
Ако имотът преди брачния договор е бил в режим на СИО и след подписването му става изключителна собственост само на единия съпруг - също, но тук може да се пледира, че данъка по чл. 44, ал. 2 ЗМДТ е в размер до стойността на 1/2 ид.ч. от имота.
Ако се касае за придобиване на бъдещи имоти - при придобиването в зависимост от начина на придобиване ще се определи местния данък или няма да има такъв.

Вписване и регистрация на брачния договор. Брачен договор с отложено действие
сп. "Собственост и право", кн. 2/2011, стр. 62



Практически въпроси

В законодателството на страната имуществените отношения между съпрузите доскоро бяха уреждани с императивни правни норми. За първи път със Семейния кодекс (СК), влязъл в сила на 01.10.2009 г., имуществените отношения между съпрузите са уредени по начин, който придава правно значение на избора и волята на страните. Уреждат се три режима на имуществени отношения, между които страните могат да избират- законов режим на общност, на разделност и договорен режим.

Чрез най-либералния от трите режима - договорният, съпрузите могат да моделират отношенията си по начин, напълно съответстващ на техните желания и интереси. Именно тук идва и разковничето, а именно необходимостта от брачния договор в съвремието, съобразявайки се с особеностите на новите поколения и динамично развиващите се отношения между хората и не на последно място, ролята на любовта в материалния свят, в който живеем. Любовта и имуществените отношения между съпрузите, парите и запазването на добрия тон поставят въпроса кои норми определят поведението на двойките в реалния живот - писаните на правото или неписаните правила на морала, обичаите и религията. Именно тук се проявява смисълът на брачния договор - думите отлитат, а писаното остава. С подписването му съпрузите могат да регулират имуществените си отношения занапред.
Много често паричните проблеми тровят семейните отношения - единият съпруг настоява да се харчи по-малко, а другият - да се печели повече. Поколения наред, например във Франция, парите като понятие са били тема табу. На семейната маса думата “пари” не се е споменавала, а от устата на аристократка тя би била проява на неучтивост, прието е било да се преструват, че те - парите, просто не съществуват. Насочваме вниманието към Франция не произволно, а поради факта, че в тази страна конститутивното действие на актовете, с които се прехвърля най-общо казано правото на собственост, съвпада с българската законодателна уредба. Технологията на вписването, функцията за даване на гласност и противопоставимост на акта спрямо трети лица са идентични с тези във Франция. “Технологично вписването е уредено в чл.105-109 от Закона за привилегиите и ипотеките (ЗПИ), като основните книги и регистри се водят и сега съгласно Правилника по вписванията (ПВ). ЗПИ регламентира входящия регистър, книгите, в които се подреждат вписаните актове, ипотеки, възбрани, а след 1927 г. се въвеждат и азбучният регистър и регистърът за справки. Книгите и регистрите са заимствани почти напълно от френската консесуална система на вписване, уредена със закон още от 1855 г., където вписването на актовете се отразява в хронологична последователност във входящ регистър, има азбучен указател и книги с екземпляри от актовете” (виж списание “Собственост и право”, кн. 3, 2004 г., статията на Димитър Танев “Система за вписване на актове относно недвижими имоти в България., с. 12).
Независимо от практическата значимост на проблема, френският законодател го е пренебрегвал в течение на много години, за да въведе брачния договор като институт с Гражданския кодекс на Република Франция от 1804 г., където се регулира договорната имуществена общност и изключителни споразумения за общност. В чл. 1394 от този първи Граждански кодекс има клауза: “Всички брачни споразумения да се съставят преди брака, с подписване на документ пред нотариус”. В същото време възможност за промяна на режима настъпва от 01.02.1966 г., включващ съвкупност от правила, отнасящи се до съпрузите, и какъв може да бъде техният имуществено-брачен режим. Целта на законодателя е била именно да укрепи семейството с оглед промяната на човешките взаимоотношения, където откритото поставяне на финансовите проблеми вече не е неморално.
Българите все още сме скептично настроени и подхождаме предпазливо към този нов за нас институт. Но трябва да признаем, че светът се променя и ние трябва да се променяме заедно с него. Именно така обществото е достигнало до извода, че брачният договор вече е един необходим правен инструмент в брака.
Законът не свързва действието на брачния договор с отразяването му в акта за сключен граждански брак или в регистъра на имуществените режими, въпреки че следва тези действия да бъдат извършени. Няма съмнение че регистрирането на договора в общината или в Агенцията по вписванията не е част от фактическия му състав, а правното значение на тази регистрация се свежда до даване на гласност на брачния договор. Вписването му в имотния регистър освен гласност, носи в себе си противопоставимост спрямо трети лица, съобразно общите последици на вписването на актове, носещи вещноправно действие, предвидено в чл. 113 ЗС.
Поради тази причина, в СК има три хипотези относно момента на действие на брачния договор: от момента на сключване на брака; от датата на сключване на договора или от друга посочена в договора дата. Договорът, в последната хипотеза, може да бъде сключен под отлагателен срок или условие и действието му съответно отложено във времето, независимо че са осъществени процедурите по регистрация и вписване. Изменението, от своя страна, като отделно съглашение между страните, ще се подчинява на същите правила относно формата и действието, на които се подчинява основният договор.
Този подход поставя редица въпроси, свързани със защитата на трети лица и е детайлно разгледан в книгата на доц. д-р Анна Станева “Брачният договор по новия Семеен кодекс” и в книгата “ Коментар на новия Семеен Кодекс”, с авторски колектив: чл.-кор. проф. д.ю.н. Цанка Цанкова, проф. д-р Методи Марков, доц. д-р Анна Станева и ст. н. с. д-р Велина Тодорова.
Когато брачният договор е сключен преди брака (т. нар. предбрачен договор), той поражда действие от момента на сключване на брака, което действие може да бъде отложено допълнително във времето с изтичането на срок и сбъдването на условие, съгласно общите правила на договорите, предвидени в ЗЗД. Този факт сам по себе си е повод за редица спекулации. Една от тях е усложнението от обстоятелството, че бъдещите съпрузи не са се снабдили с удостоверение от нотариуса, удостоверил подписите и съдържанието на договора, поради което наличието на този договор не се отразява в акта за брак и в регистъра на имуществените отношения. Така се получава, че на практика има действащ брачен договор, но не е регистриран. Тук единственият начин да бъдат защитени третите лица е прилагането на чл. 20 СК, при сделка между съпруг и трето лице, а ако в регистъра няма вписан режим, се приема, че е налице законовият режим на общност.
Когато брачният договор е сключен по време на брака, съпрузите могат да избират един от трите законови режима, за да регулират отношенията си. Проблемът възниква от момента на сключването на брачния договор и на неговото регистриране и когато е необходимо вписване. Тук се появява един продължителен междинен период, в който няма информация за договора. За да се избегне проблемът, би следвало да се предвиди задължение за съпрузите да представят удостоверение от нотариуса по чл. 9, ал. 2 СК максимално бързо.
Когато брачният договор е сключен под отлагателно условие или срок, отразяването в акта за брак и в регистъра също следва да се извърши незабавно. Страните са сключили договор и по своя воля са отложили датата, от която той ще действа. Всички трети лица могат да се информират, че е налице такъв договор и интересите им не са застрашени. Отразеното в регистъра е индикация, че е налице сключен брачен договор и че е избран съответен режим.

Цялото съдържание на брачния договор не би трябвало да е публично, защото касае конфиденциална информация между съпрузите, която няма значение, съответно действие, за трети лица. Съгласно сегашната практика на Службата по вписванията цялото съдържание на брачния договор е публично, защото договорът се подвързва в книгите по чл. 33, буква “б”, които са публични и справките по тях се извършват съгласно разпорежданията на раздел VII “Публичност на книгите за вписване” от ПВ. Публичността на брачния договор следва да се отнася само до отделни негови клаузи, засягащи избрания режим на имуществените отношения или клаузи с конститутивно действие, по отношение на правото на собственост или друго вещно право върху определени имоти. На практика балансът между тази публичност и запазване личните отношения между съпрузите от изваждане на показ може да се реализира, като в имотния регистър се вписва препис-извлечение. Представеният препис-извлечение в имотния регистър, технически трябва да съдържа описание на страните и имота, съгласно изискванията на ПВ. Извлеченията от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите, и представляват писмено доказателство, съгласно чл. 172, ал. 2 ГПК.

Когато брачният договор е сключен, регистриран и вписан, но се налага изменение, то от своя страна също трябва да бъде регистрирано и вписано. Последиците от регистрацията и вписването, които се отнасят за общия договор, се отнасят и за акта, с който той е изменен.

През декември 2010 г. СК претърпя неголеми промени, някои от които бяха продиктувани от противоречивата практика на Службата по вписванията при вписване на брачния договор. Една от тези важни промени е определяне на момента на вписването на брачния договор в имотния регистър - а именно незабавно след сключването му. Съгласно чл. 39, ал. 3 СК договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се вписва в имотния регистър. Когато брачният договор е сключен по време на брака, а такива са по-голямата част от случаите в досегашната практика, и има прехвърлително действие, нотариусът е длъжен, съгласно чл. 25, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), да го представи в службата по вписванията в деня на нотариалното удостоверяване. Съдията по вписванията трябва, ако констатира, че са спазени формалните изисквания на ПВ, да разпореди незабавно вписването му в имотния регистър съгласно процедурата по ПВ. Вписването всъщност се извършва във входящия регистър, съгласно чл. 9 ПВ, защото страната все още няма имотен регистър, липсва заповед по чл. 73 ЗКИР, за който и да е съдебен район.

Тук искам да цитирам специалистът по нотариално право Красимир Димитров, който разработва подробно тази тема в бр. 2/2010 г.
на списание “Нотариален бюлетин”, в статията “Нотариалноправни проблеми при удостоверяването на брачния договор и вписването му в имотния регистър”. “Някои съдии по вписванията изискват представянето на документ, че брачният договор е регистриран в централния имотен регистър към Агенцията по вписванията. Отбелязването на брачния договор в акта за граждански брак и регистрацията му в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, по чл. 19, ал. 2 СК е отделно, самостоятелно производство, регламентирано в чл. 39, ал. 4 СК. То няма нищо общо с вписването на брачния договор в имотния регистър. Незаконосъобразно е да се изчаква неговото приключване и едва тогава съдията по вписванията да пристъпи към вписване в имотния регистър.”
Регистрацията по чл. 19, ал. 2 СК отнема определено време - от няколко дни до седмица. За съжаление тук изниква и проблемът - през това време е възможно да има други вписвания в имотния регистър, които касаят прехвърлителното действие на брачния договор. Вещнопрехвърлителното действие на договора е настъпило между страните, но не може да се противопостави на трети лица поради забавяне на вписването. Например - частен съдебен изпълнител може да наложи възбрана върху имот, който се прехвърля с брачния договор или друга разпоредителна сделка, възможно е бракът да се прекрати поради смърт на някой от съпрузите и т.н. Несвоевременното вписване на брачния договор в имотния регистър води до сериозно засягане на сигурността и стабилността на гражданския оборот. Регистрирането в регистъра на имуществените отношения има оповестително действие, не е част от фактическия състав на брачния договор, нито законова предпоставка за неговото вписване в имотния регистър.
Колебанията за момента на вписването на брачния договор пораждаше на практика несигурност както по отношение на трети лица, така и по отношение на самите съпрузи. Опасността се отнасяше до липсата на публичност относно едно настъпило прехвърляне на недвижим имот. Всички актове, с които се учредяват, прехвърлят и изменят права върху недвижими имоти (нотариални актове, ипотеки, договори за делби), се вписват незабавно, в същия ден в имотния регистър. С промяната на чл. 39, ал. 3 СК, а именно: “договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака”, се изпреварват други вписвания на актове за имота (повторно прехвърляне на друго лице, възбрани, искови молби и др.) и по този начин се гарантира правната сигурност. В законодателството на страната няма подобен прецедент, за конкретизиране деня, в който се вписват актовете в имотния регистър. Регистрирането на брачния договор в регистъра на имуществените отношения няма никакво непосредствено конститутивно действие и по никакъв начин не е съотносимо към прехвърлянето на вещни права. Според мен от прочита на чл. 39, ал. 2 и 3 СК, чл. 112 и 113 ЗС, чл. 25, ал. 5 ЗННД и чл. 3, ал. 1 и чл. 4 ПВ е достатъчно видно, че вписването се извършва незабавно, в същия ден.
Брачният договор е съглашение между страни (чл. 8 ЗЗД), което се подчинява на общите правила на ЗЗД, по отношение на съдържание, сключване, прекратяване, действие и т.н. Брачният договор не се различава от другите договори и правилата, важащи за тези съглашения, естествено се прилагат и за него. Действието на всеки договор по нашето право може да бъде отложено след изтичането на определен срок и сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие - чл. 25 ЗЗД “Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. Сбъдването на условието има обратно действие.” При тази хипотеза договорът може да бъде сключен под отлагателно условие или срок. Тогава той ще породи действие относно уговореното между страните, но това не променя задължението за вписване и регистрация.

Отношението на модалитетите, като част от съдържанието на сделката, към нейното правно действие е синтезирано по следния начин от един от най-големите юристи на България проф. Витали Таджер в “Гражданско право на Народна Република България”: “Волеизявлението, като съществено съдържание на сделката, може да бъде насочено към незабавно пораждане на правно действие. Често обаче действието на волеизявлението се обуславя от някакви обстоятелства. Правният резултат, с оглед на който е сключена сделката, трябва да се прояви в по-късен момент, когато настъпят определени обстоятелства. Под обуславящи волеизявления се разбират ограничения на волеизявлението, направени от самия автор, с които се цели да се поставят в зависимост възникването, изменението или прекратяването на правните последици от настъпването на тези ограничения. Следователно обуславящите волеизявления се установяват от волята на страните, чрез т.нар. модалитети - условие, срок, тежест.”

Според чл. 40, ал. 1 СК: “Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него”. Към него би трябвало да се прилагат общите норми на ЗЗД, характерни за всички видове договори. При уговорка за отлагане прехвърлянето на собствеността във времето със срок или при сбъдване на едно бъдещо събитие, разпоредбите на ЗЗД ще се прилагат и за брачния договор. Например страните могат да приемат режим на разделност при сключване на брачния договор, като при сбъдване на едно бъдещо несигурно събитие, като раждане на дете, този режим да се промени в режим на имуществена общност. Действително същите последици биха се постигнали и с подписването на едно изменение на брачния договор. Изменението обаче е отделен акт. Отделно съглашение и за него трябва да се постигне като най-съществената част от един договор, а именно ново съгласие. Брачният договор, сключен под отлагателно условие, е един правен инструмент, с който, без да има възможност за предоговаряне, се запазват интересите на всеки от съпрузите, включително и на децата.
В правната литература и в съдебната практика няма спор относно възможността страните да отложат действието на договора в зависимост от настъпването на законовата предпоставка на чл. 25 ЗЗД - сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие. “Възможно е при един договор за прехвърляне на собственост, който има за предмет собствеността върху единично определена съществуваща и принадлежаща на отчуждителя вещ, по волята на страните прехвърлянето на собствеността да се отложи за по-късно време, като се постави в зависимост от срок или от условие.” (проф. Петко Венедиков, “Ново вещно право”). Можем да приведем пример за срок, когато отделни клаузи от брачния договор или дори целият договор започва действието си след изтичане на уговорения от съпрузите срок, да речем на десетата година от сключването на брака. До датата на изтичане на срока или на сбъдване на условието брачният договор е валидно сключен, заверен, регистриран и вписан, но има действие за страните и за третите лица от уговорения по-късен момент.

Как мислите, тази бланка добре ли урежда нещата или се изтърва нещо важно?

БРАЧЕН ДОГОВОР


Днес, __. __. 200_ г. в гр. София, на едно тайно място при неизяснени обстоятелства, между:

1) ____________________________, с постоянен адрес в гр. _________, ул. (ж. к) ___________, № (бл.) ___, притежаващ лична карта № ________, издадена на __. __. 200_ г. от ____________ РПУ на МВР - __________, ЕГН ____________, наричан в договора за краткост “СЪПРУГ” от една страна, и
2) ____________________________, с постоянен адрес в гр. _________, ул. (ж. к) ___________, № (бл.) ___, притежаващ лична карта № ________, издадена на __. __. 200_ г. от ____________ РПУ на МВР - __________, ЕГН ____________, наричана в договора за краткост “СЪПРУГА” от друга страна,

се сключи следният предбрачен договор:


ПРЕАМБЮЛ

Като взеха предвид изконните добродетели на българския народ неговото непреодолимо желание да създаде и скрепи в доброволен съюз най-малката клетка на гражданското общество - Семейството и като не забравиха решаващата роля на управляващата класа за подпомагане и насърчаване на извънбрачните връзки вследствие бурния социално-икономически растеж през последните години, отчасти на основание чл.9 от ЗЗД - относно свободата на договаряне, както и отчасти на разпоредбите на семейния кодекс - относно “некои съображения” за гражданския брак,

страните по настоящият предбрачен договор се споразумяха за следното:

1. ПРЕДМЕТ НА ПРЕДБРАЧНИЯ ДОГОВОР

1.1. СЪПРУГЪТ дарява СЪПРУГАТА с най-ценното което има, а именно своята лична свобода и мъжественост, като дава съгласието си да встъпи с нея в законен граждански брак (едно бъдещо несигурно събитие) доколкото това не противоречи на клаузите на настоящия предбрачен договор и са изпълнени особените му изисквания.
1.2. СЪПРУГАТА с радост приема направената саможертва от СЪПРУГА по т.1.1. и му предоставя безвъзмездно за временно или безсрочно ползване, по предназначение или не, по начин и средства каквито той намери за добре, заедно или поотделно всичко което има, а то включва много!

2. СРОК НА ПРЕДБРАЧНИЯ ДОГОВОР

2.1. Настоящия предбрачен договор се сключва по принцип за неопределен срок, доколкото в някоя бъдещата - несигурна, но предизвестена майска или декемврийска утрин СЪПРУГЪТ не се събуди по никое време в брачното ложе и поглеждайки морно спящата до него непозната не си зададе краткия но съдържателен въпрос: “Коя пък беше тая ?”...

3.СЕМЕЙНА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ

3.1. Страните по настоящия предбрачен договор ясно съзнавайки неизбежността и необходимостта от семейни имуществени вноски с голямо нежелание и нетърпимост към особените изисквания на действащото законодателство и обичаи се съгласяват за постигане целите на брачния съюз да обединят в едно нерушимо цяло своето лично имущество по видове и характеристики, съгласно Приложение № 1 – “Опис на недвижимите имоти и движими вещи привнесени от съпрузите при учредяването на предбрачен съюз”, неразделна част от настоящия договор.
3.2. Така създадената (при спазване условията на т. 3.1. и изисквания на този договор) семейна общност представлява бездялова съсобственост от имуществени права и неимуществени задължения на страните съществуваща по време на брачния съюз, а в определени случаи описани по-долу и след неговото безвъзмездно унищожаване в полза на една от страните.

4. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪПРУГА

СЪПРУГЪТ има следните права:
4.1 Да изразява свободно волята си и налага безапелационно своето мнение при решаване на семейните дела с цел постигане на хармонично и безконфликтно съжителство посредством използуване метода и принципите на единоначалието.
4.2 Да упражнява цялостна фактическа и физическа власт върху СЪПРУГАТА с цел укрепване присъщите на душевността на българския народ патриархални традиции, като се въздържа от причиняването на ненужни и непоправими щети или липси по отношение целостта на обекта с които би причинил сам на себе си явни затруднения.
4.3. Да приеме със смирена благодарност и доколкото е възможно без явно изразяване на неудовлетвореност в своя патримониум всички движими и недвижими вещи привнесени от СЪПРУГАТА, съгласно Приложение № 1, като обещае да си служи с тях еднолично, както намери за добре, по време или след разпадане на брачния съюз в случай, че целта му се окаже непостижима или явно ненужна.
4.4. СЪПРУГЪТ има право и е длъжен еднолично да определя и други неупоменати по-горе и дадени изключително нему субективни права, като се ръководи от обективните позиви на вътрешния си глас.

СЪПРУГЪТ има следните задължения:
4.5. Стриктно да спазва повелителните норми на точки 4.1, 4.2, 4.3 и особено императивната норма на т. 4.4.
4.6 Да води целесъобразен начин на живот по време на брачния съюз, което включва непрестанни срещи с приятели, запои по кръчми придружени с присъщите за такива мероприятия неконтролируеми прояви, като особен дълг на СЪПРУГА се вменява непрестанното поддържане на крепка и нерушима извънбрачна/ни/ връзка/и/, тъй необходима за запазване целостта на най-малката клетка на гражданското общество.

5.ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪПРУГАТА

СЪПРУГАТА има следните права:
5.1. Непрестанно да изразява благодарността и признателността си към СЪПРУГА за това, че той все още я търпи, стига с тези свои действия да не натоварва и отегчава обременената с мисъл за семейното огнище психика на главата на семейството.
5.2. Да се радва от сърце на вечните запои и похождения на своя другар в живота, които сплотяват семейните отношения и подчертават неговите добродетели.
5.3. Да отправя всякакви устни прошения до своя съпруг и смирено да очаква неговия строг, но справедлив отговор. Писмените прошения се считат за валидно отправени след устното парафиране и одобрение на съпруга.

Съпругата има следните задължения:
5.4. Да удовлетворява незабавно и безпрекословно всички желания и капризи на своя СЪПРУГ, продиктувани от стремежа му към съвършенство в това число и тези с нестандартно съдържание на петитума, които се приема, че са израз на неизчерпаемата му любознателност, тъй присъща за младежкия и свободолюбив дух.
5.5. Да води домакинството с грижа на добър стопанин, което включва освен обикновените битови дейности (готвене, чистене, пазарувани, изпиране, гладене и др.) и следните неизчерпателно изброени дребни текущи поправки по семейното огнище:

- ежегодно пребоядисване на семейното жилище (латекс-три ръце);
- ежегодно пренареждане, циклене и лакиране на паркет;
- текущи пробивно - взривни работи /работа с hilti, архитектурни подобрения, след получаване писмено разрешение от съпруга и др./;
- поддръжка на ВиК и електро инсталация;
- други.

5.6. Вечер да очаква с трепет появата на СЪПРУГА в приятен вид с "чехлички" в ръце и предварително сложена на масата "ракийка и салатка".
5.7. Да се грижи непрестанно за доброто физическо и душевно състояние на СЪПРУГА, като прави всичко необходимо за постигане на тази висша цел без излишни "хър-мър", защото полза от тях няма да има.
5.8. Да проявява /умерена/ инициатива, като в многото свободно време с което разполага да изготвя планове и скици за подобряване и усъвършенстване на брачните съвкупления /доколкото ги има/.
5.9. Освен горепосочените задължения СЪПРУГАТА системно се осведомява за формираните нови желания и предложения за подобряване на съвместното съжителство направени от СЪПРУГА, които след писменото им представяне от него се счита за неразделна част от този договор.

6.ГАРАНЦИОНЕН СРОК

6.1. СЪПРУГЪТ дава неопределен гаранционен срок за своята мъжественост, който изцяло зависи и е обвързан с правилната експлоатация от страна на СЪПРУГАТА, съгласно изискванията на индивидуалните му потребности.
6.2 СЪПРУГАТА дава доживотна гаранция /независеща от начина на експлоатация/ на своите анатомични дадености и релеф, като при констатирани телесни изменения или скрити дефекти се задължава да ги отстрани незабавно на свой риск и за своя сметка, но само след предварително осигуряване на подходяща/и/ 18 годишна/и/ екзотична/и/ заместителка/и/ за целия срок необходим за възстановяване на първоначалното фактическо състояние.

7.САНКЦИИ И НЕУСТОЙКИ

7.1. При неизпълнение на задълженията си по настоящия предбрачен договор СЪПРУГЪТ понася изключително неблагоприятните последици свързани с наказанието
"Забележка", което може да бъде наложено от съпругата само след пълно доказване от нейна страна на безупречно изпълнение на собствените и задължения.
7.2. При неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията си, включително и проявена неуместна злоядост в решителния миг, СЪПРУГАТА по желание на СЪПРУГА се съпровожда от кварталните песове до дома на "мама и тате" без право на помилване, с което договора се счита за прекратен.

8.ОБЩИ УСЛОВИЯ

8. Всички спорове по изпълнението на настоящия предбрачен договор се решават в полза на СЪПРУГА, а ако това се окаже невъзможно - от едноличен арбитър в лицето на ___________________ -по справедливост и в пряка зависимост от предложения хонорар определен чрез системата на етажна прогресия или чрез обикновено преброяване на следващите числото едно изписани с нули.

Настоящият предбрачен договор, заедно с Приложение №1 към него, се състави и подписа в два еднообразни екземпляра - по един за всяка от страните и влиза в сила от момента на устното му парафиране от СЪПРУГАТА.


ДОГОВАРЯЩИ СЕ СТРАНИ:

СЪПРУГ:

СЪПРУГА:


ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към
Предбрачен договор от __. __. 200_ год.


О П И С
/кратък и неизчерпателен/

на недвижимите имоти и движими вещи,
внесени от страните при учредяване на брачния съюз


Вноски на съпруга:

1. Недвижими имоти: няма
2. Движими вещи:
- одеяло
- чифт долно бельо
- четка за зъби /без паста/

Вноски на СЪПРУГАТА:

1.Недвижими имоти:
- апартамент в гр. София - ____ кв. м. (но не по-малко от 120кв.м.);
- вила около гр. София (може и на морето) - ________ кв. м. (но не по-малко от 250кв.м.;
- къща на село (може и в чужбина) - _______ кв. м.

2.Движими вещи:
- лек автомобил;
- цветен телевизор;
- автоматична пералня;
- други: (вкл. всичко необходимо за задоволяване на потребностите МУ).

СЪПРУГ:

СЪПРУГА: