РЕШЕНИЕ № 1145 ОТ 30.12.2008 Г. ПО ГР. Д. № 3279/2007 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Димитрова
Светла Бояджиева
При секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр. д. № 3279по описа за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.).
Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. от гр. О., област Т., против въззивно решение № 34 от 06.04.2007 г., постановено по гр. д. № 15/2007 г. на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 370 от 07.12.2006 г. по гр. д. № 149/2006 г. на О. районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. А. Х. против Н. А. М. от гр. О., Т. област, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна.
Ответникът по жалбата, Н. А. М., не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните поделото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.).
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявени са от А. А. Х. против Н. А. М., в обективно съединение, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за признаване нищожността на сделка, материализирана с нот. акт № 67, т. І, д. № 415 от 20.05.1998 г. на О. районен съдия И. С. И. в частта, с която Н. А. М. запазва правото на ползване върху двете избени помещения, находящи се в масивната жилищна сграда, находяща се в дворно място, съставляващо парцел **** по рег. план на гр. О., при подробно описани в нотариалния акт съседи на имота и за признаване нищожността на сделка, материализирана с нот. акт № 1*, т. ІІ, д. № 196 от 25.06.2001 г. в частта, с която е учредено право на ползване в полза на Н. А. М. върху масивна пристройка - лятна кухня и върху една стая от жилищната сграда с източно изложение, граничеща с лятната кухня, находящи се в гореописания имот. С решение № 370 от 07.12.2006 г. по гр. д. № 149/2006 г. Омуртагският районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че в договора за продажба, обективиран с нот. акт № 67/1998 г. ответникът е договорил с продавачите правото на ползване върху избените помещения за себе си, а в договора за продажба по нот. акт № 114/2001 г. при условия на запазено право на ползване върху лятната кухня и на едната от стаите в масивната къща в полза на ответника. По жалба на ищцата, с решение № 34 от06.04.2007 г. по в. гр. д. № 15/2007 г. Търговищкият окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел, че при първата сделка продавачите са учредили спорното право на ползване в полза на ответника върху процесните обекти, а при втората сделка самата ищца е уговорител на правото на ползване в полза на ответника върху описаните в нотариалния акт обекти.
Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ и съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗЗД договорите за учредяване на вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени в нотариална форма. В случая в първата сделка страни по договора са обещателят - двамата продавачи и уговорителят /стипулантът/ - ответникът по делото. Уговореното, ако не бъде отменено от стипуланта, отива в патримониума на третото лице, стига то да приеме уговореното. Няма пречка продавачите по тази сделка да учредят в полза на стипуланта право на ползване върху вещта или част от нея, но това следва да стане изрично. В случая в т. 3 на атакувания нот. акт № 67/1998 г. е посочено, че ответника запазва правото на ползване върху части от имота /две избени помещения от жилищната сграда/, предмет на продажбата. Правилен е изводът на въззивния съд, че макар в тази част формулировката в нотариалния акт да е непрецизна, при тълкуване на действителната воля на страните по сделката при условията на чл. 20 ЗЗД, се стига до извода, че собствениците на имота Р. са учредили в полза на ответника Н. право на ползване върху процесните избени помещения. Правилен е също така изводът на съда, че сделката в тази част е действителна като оформена при спазване на задължителната нотариална форма и при положени подписи от лицата участващи в нея, поради което тъй като не са нарушени разпоредби на закона при сключването й, водещи до опорочаването й, тя се явява валидна и искът за обявяването й за нищожна в тази част като неоснователен, правилно е отхвърлен.
По отношение на учреденото право на ползване в полза на ответника върху части от вещта при покупко-продажбата, материализирана с нот. акт № 114/2001 г., настоящата инстанция намира за правилен изводът на въззивния съд, тълкувайки волята на страните при условията на чл. 20 ЗЗД, че в този случай ищцата, като купувач на останалата 1/2 идеална част от процесния недвижим имот от съсобственика продавач Х. Х., е действала в двойно качество - от една страна като собственик на 1/2 идеална част от имота, придобита по силата на предходния нотариален акт № 67/1998 г., по който акт тя е бенефициент и заедно с другия съсобственик Х. Х. при втората продажба на останалата 1/2 идеална част от имота е учредила в полза на ответника Н. правото на ползване върху описаните в акта обекти /лятна кухня и една стая от жилищната сграда с източно изложение, граничеща с лятната кухня/, като в случая по отношение на това учредено право, тя действа като уговорител, а продавачът Х. като обещател в полза на ответника на основание чл. 22 ЗЗД, а последният се явява трето лице - бенефициер, който е приел направената в негова полза уговорка, декларирайки имота на свое име, поради което тази уговорка се явява неотменима. В тази връзка настоящата инстанция намира, че правилно в обжалваното решение въззивният съд е приел, че и сделката, предмет на н. а. № 114/2001 г. по отношение на учреденото право на ползване върху част от процесния недвижим имот е действителна, като сключена в задължителната нотариална форма, при положени подписи от лицата, участващи в нея и тъй като ответникът се явява трето лице, в чиято полза се договаря по см. на чл. 22 ЗЗД, неговото участие при изповядване на сделката не е необходимо. Правилен е изводът му, че при сключване на сделката не е нарушен закона, същата е валидна, поради което и искът за обявяване на нейната нищожност в тази част, като неоснователен е отхвърлен.
Въззивното решение не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени от въззивния съд, съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалния закон - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на касаторката не следва да се присъждат разноски поделото за настоящата инстанция, на осн. чл. 64 ГПК (отм.).
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 34 от 06.04.2007 г. на Т. окръжен съд, постановено по гр. д. № 15/2007 г.
Решението е окончателно.
|
|