КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Решение № 1487 от 14.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1323/2006 г., IV г. о.
"Собственост и право", бр. 2/2008 г., стр. 29
чл. 22 ЗЗД
С договор в полза на трето лице не могат да се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижими имоти, при неучастието на третото лице като страна по сделката и то не може да се позове на вещноправен ефект на договора в своя полза и да се легитимира като носител на правото на собственост или на ограничено вещно право
------------------------

С въззивното решени са отхвърлени исковете, предявени от С. В. С. против И. В. и И. И. за предаване владението на един апартамент в гр. В. и за обезщетение за ползването му по чл. 59 ЗЗД.

По подадената от ищеца касационна жалба настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Ищецът е поддържал, че в негова полза има учредено върху процесния имот вещно право на ползване, което не може да осъществява, тъй като имотът се държи от ответниците - неговата дъщеря и бившата му съпруга. Предявил е иск за предаване владението на имота и за обезщетение за ползването му.

За да отхвърли исковете, съдът е приел, че ищецът не е легитимиран по тях, тъй като липсва валидно учредено право на ползване върху процесния апартамент.

Ищецът е представил като доказателство за придобито ограничено вещно право на ползване нот. акт № 32/97 г., с който едно трето лице е продало апартамента на дъщеря му И. С. В. В т. 2 от същия нотариален акт е посочено, че страните - продавач и купувач, се съгласяват целият имот да се ползва от бащата на купувачката С. В. С. до края на живота му, необезпокояван от никого и безвъзмездно.

Въззивният съд е констатирал, че тази клауза в договора е в полза на трето лице - ищеца по делото, но не му прехвърля и не учредява вещното право на ползване, тъй като липсва волеизявление от негова страна като приобретател на вещното право.

Становището на въззивния съд е правилно и следва да бъде споделено. То е в съответствие с материалния закон и данните по делото. Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени с нотариален акт. Съгласно чл. 24 ЗЗД прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, а договорът се счита сключен, когато съвпаднат волеизявленията на страните по съществените елементи на сделката, като при формалните договори тези волеизявления следва да се направят в определена от закона форма, която е изискване за действителност, а в случая това е формата на нотариален акт. По отношение на ищеца тази форма не е спазена, тъй като неговото волеизявление не фигурира в нотариалния акт. Действително законът допуска две лица, които са страни по даден договор, да се договарят в полза на трето лице, без то да е страна по договора, като резултатът е, че правата възникват непосредствено в патримониума на третото лице. Поначало се приема, че всякакви права, включително и вземания, могат да се договорят в полза на трето лице, тъй като и законът изрично не урежда някакви изключения. Когато обаче с оглед естеството на правата има предвидени изисквания за форма за тяхното прехвърляне или учредяване (респективно за придобиването им), които изисквания са условие за действителност, това условие няма как да бъде изпълнено при неучастието на третото лице като страна по сделката и то не може да се позове на вещноправен ефект на договора в своя полза и да се легитимира като носител на правото на собственост или на ограничено вещно право. В този смисъл решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Като се съобрази фактът, че дъщерята на ищеца все пак е направила изявление, че имотът ще се полза от баща й, както и че той на практика наистина го е ползвал за определен период от време, се налага изводът, че между страните е сключен един заем за послужване, който е неформален и реален договор и се счита за сключен от момента на предаване на вещта за ползване. Също така от данните по делото, че ищецът е напуснал имота и го е предал на дъщеря си може да се направи извод, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните и ищецът няма основание да иска имотът отново да му се предостави за ползване.

От друга страна, дори и с този договор да могат да се прехвърлят и учредяват и вещни права върху недвижими имоти, не може да се приеме, че т. 2 от нотариалния акт сочи на един типичен договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЗД. Договорите следва да се тълкуват според действителната воля на страните, а тя е изразена в т. 1 от нотариалния акт, според която без каквито и да е условия и ограничения продавачите прехвърлят на купувачката целия апартамент и от този момент те вече не са собственици. След като са отчуждили имота, те не биха могли да прехвърлят повторно само вещното право на ползване и то в полза на трето лице, като в този случай дори и да са имали такова намерение, договорът е лишен от предмет.

Собственик на имота е станала купувачката и ако иска да учреди право на ползване, следва да го направи с друг нотариален акт. По същия начин и продавачите, ако са искали да прехвърлят на дъщерята само голата собственост на имота, а правото на ползване - на третото лице, е трябвало да го направят с отделни нотариални актове или с един акт, в който участват и трите страни. По делото няма данни, които да позволяват такова тълкуване на волята на страните, поради което следва да се приеме, че т. 2 от нотариалния акт въобще не представлява договор в полза на трето лице, или най-много съдържа едно обещание, изпълнено от дъщерята, като е предоставила имота за ползване на ищеца по договор за заем за послужване.

РЕШЕНИЕ № 1145 ОТ 30.12.2008 Г. ПО ГР. Д. № 3279/2007 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС





Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова

ЧЛЕНОВЕ: Светла Димитрова

Светла Бояджиева



При секретаря Виолета Петрова и в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр. д. № 3279по описа за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.).

Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. от гр. О., област Т., против въззивно решение № 34 от 06.04.2007 г., постановено по гр. д. № 15/2007 г. на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 370 от 07.12.2006 г. по гр. д. № 149/2006 г. на О. районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. А. Х. против Н. А. М. от гр. О., Т. област, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Оплакванията, развити в касационната жалба са за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата, Н. А. М., не изразява становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с изложените касационни основания и извърши проверка на данните поделото, с оглед изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.).

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предявени са от А. А. Х. против Н. А. М., в обективно съединение, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за признаване нищожността на сделка, материализирана с нот. акт № 67, т. І, д. № 415 от 20.05.1998 г. на О. районен съдия И. С. И. в частта, с която Н. А. М. запазва правото на ползване върху двете избени помещения, находящи се в масивната жилищна сграда, находяща се в дворно място, съставляващо парцел **** по рег. план на гр. О., при подробно описани в нотариалния акт съседи на имота и за признаване нищожността на сделка, материализирана с нот. акт № 1*, т. ІІ, д. № 196 от 25.06.2001 г. в частта, с която е учредено право на ползване в полза на Н. А. М. върху масивна пристройка - лятна кухня и върху една стая от жилищната сграда с източно изложение, граничеща с лятната кухня, находящи се в гореописания имот. С решение № 370 от 07.12.2006 г. по гр. д. № 149/2006 г. Омуртагският районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че в договора за продажба, обективиран с нот. акт № 67/1998 г. ответникът е договорил с продавачите правото на ползване върху избените помещения за себе си, а в договора за продажба по нот. акт № 114/2001 г. при условия на запазено право на ползване върху лятната кухня и на едната от стаите в масивната къща в полза на ответника. По жалба на ищцата, с решение № 34 от06.04.2007 г. по в. гр. д. № 15/2007 г. Търговищкият окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е приел, че при първата сделка продавачите са учредили спорното право на ползване в полза на ответника върху процесните обекти, а при втората сделка самата ищца е уговорител на правото на ползване в полза на ответника върху описаните в нотариалния акт обекти.

Правото на ползване е ограничено вещно право върху чужда вещ и съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗЗД договорите за учредяване на вещни права върху недвижими имоти следва да бъдат извършени в нотариална форма. В случая в първата сделка страни по договора са обещателят - двамата продавачи и уговорителят /стипулантът/ - ответникът по делото. Уговореното, ако не бъде отменено от стипуланта, отива в патримониума на третото лице, стига то да приеме уговореното. Няма пречка продавачите по тази сделка да учредят в полза на стипуланта право на ползване върху вещта или част от нея, но това следва да стане изрично. В случая в т. 3 на атакувания нот. акт № 67/1998 г. е посочено, че ответника запазва правото на ползване върху части от имота /две избени помещения от жилищната сграда/, предмет на продажбата. Правилен е изводът на въззивния съд, че макар в тази част формулировката в нотариалния акт да е непрецизна, при тълкуване на действителната воля на страните по сделката при условията на чл. 20 ЗЗД, се стига до извода, че собствениците на имота Р. са учредили в полза на ответника Н. право на ползване върху процесните избени помещения. Правилен е също така изводът на съда, че сделката в тази част е действителна като оформена при спазване на задължителната нотариална форма и при положени подписи от лицата участващи в нея, поради което тъй като не са нарушени разпоредби на закона при сключването й, водещи до опорочаването й, тя се явява валидна и искът за обявяването й за нищожна в тази част като неоснователен, правилно е отхвърлен.

По отношение на учреденото право на ползване в полза на ответника върху части от вещта при покупко-продажбата, материализирана с нот. акт № 114/2001 г., настоящата инстанция намира за правилен изводът на въззивния съд, тълкувайки волята на страните при условията на чл. 20 ЗЗД, че в този случай ищцата, като купувач на останалата 1/2 идеална част от процесния недвижим имот от съсобственика продавач Х. Х., е действала в двойно качество - от една страна като собственик на 1/2 идеална част от имота, придобита по силата на предходния нотариален акт № 67/1998 г., по който акт тя е бенефициент и заедно с другия съсобственик Х. Х. при втората продажба на останалата 1/2 идеална част от имота е учредила в полза на ответника Н. правото на ползване върху описаните в акта обекти /лятна кухня и една стая от жилищната сграда с източно изложение, граничеща с лятната кухня/, като в случая по отношение на това учредено право, тя действа като уговорител, а продавачът Х. като обещател в полза на ответника на основание чл. 22 ЗЗД, а последният се явява трето лице - бенефициер, който е приел направената в негова полза уговорка, декларирайки имота на свое име, поради което тази уговорка се явява неотменима. В тази връзка настоящата инстанция намира, че правилно в обжалваното решение въззивният съд е приел, че и сделката, предмет на н. а. № 114/2001 г. по отношение на учреденото право на ползване върху част от процесния недвижим имот е действителна, като сключена в задължителната нотариална форма, при положени подписи от лицата, участващи в нея и тъй като ответникът се явява трето лице, в чиято полза се договаря по см. на чл. 22 ЗЗД, неговото участие при изповядване на сделката не е необходимо. Правилен е изводът му, че при сключване на сделката не е нарушен закона, същата е валидна, поради което и искът за обявяване на нейната нищожност в тази част, като неоснователен е отхвърлен.

Въззивното решение не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени от въззивния съд, съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и правилно е приложен материалния закон - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на касаторката не следва да се присъждат разноски поделото за настоящата инстанция, на осн. чл. 64 ГПК (отм.).

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,



РЕШИ:



ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 34 от 06.04.2007 г. на Т. окръжен съд, постановено по гр. д. № 15/2007 г.

Решението е окончателно.