|
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 39 ОТ 21.01.2009 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. № 977/2008 Г. НА ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Докладчик: съдията Борислав Илиев
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба на "Х" АД, гр. С., пълномощника Ю. Н. против определение от 16.12.2008 г. на Съдията по вписванията при РС - гр. П., с което е постановен отказ за вписване на представения акт - удостоверение № 20081205164344/05.12.2008 г. на АП относно вписване на особен залог на търговско предприятие. Излагат се съображения за незаконосъобразност на така постановения отказ. Иска се отмяна на същия.
Като се запозна с приложените към делото доказателства, Окръжният съд намери за установено следното:
Обжалваният отказ е постановен по молба за вписване на представения акт - удостоверение № 20081205164344/05.12.2008 г. на АП относно вписване на особен залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти на "Фирма Х" ООД, гр. П. представлявано от управителя И С. П в полза на "Х" АД, гр. П. Като документ, удостоверяващ юридическия факт, подлежащ на вписване е приложен - удостоверение № 20081205164344/05.12.2008 г. и Договор за особен залог на търговско предприятие на "Х" ООД, гр. П. със страни по договора: като заложен кредитор "Х" АД и като залогодател "Х" ООД за обезпечаване на вземанията на Банката.
Съображенията за постановяване на обжалвания отказ за вписване са обосновани с липсата на описание на имотите, предмет на залога със съответната индивидуализация относно техния вид, местонахождение, застроена площ и граници.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗТР регламентира възможността "удостоверенията да могат да съдържат извлечения от търговския регистър или копие от документа въз основа на който са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията. Съгласно чл. 22а от ПВ представения за вписване акт - удостоверение № 20081205164344/05.12.2008 г. на Агенцията по вписвания е безспорно акт, подлежащ на вписване. В конкретния случай съдържанието на този акт не отговаря на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВ изискваща в подлежащия на вписване акт - удостоверение за вписване на особен залог да има конкретно описание на недвижимия имот предмет на залога да бъде индивидуализиран по вид, местонахождение, застроената площ и границите на същия. Цитираната законова разпоредба е императивна и съдържанието на визираното с тази разпоредба пълно описание на имота е необходимо условие при вписване на удостоверението за вписване особен залог, като законът не предвижда изключения. По изложените съображения постановеният отказ за вписване на удостоверение относно вписване на особен залог на търговско предприятие се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлен.
Водим от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа за вписване в регистъра на ТЗ на служба по вписванията при АВ с район на действие РС – гр. П. представения акт - удостоверение № 20081205164344/05.12.2008 г. относно вписване на особен залог на търговско предприятие в активите на което са включени недвижими имоти на "Х" ООД, гр. П. представлявано от управителя И. П.
Определението не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 334 ОТ 22.04.2010 Г. ПО Ч. Т. Д. № 188/2010 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря и с участието на прокурора, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 188 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3919/15.ІІ.2010 г. на М. финансова корпорация (ІnternatІonal FІnance CorporatІon, ІFC) - по-нататък МФК, със седалище в столицата на САЩ, бул. ". авеню" 2121, подадена чрез процесуалния й представител адв. С от САК, против определение № 349 на Варненския ОС, ГК, от датата 14.І.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 2594/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това юридическо лице от системата на С. банка срещу отказ на съдията по вписванията при службата към агенцията по вписванията в гр. В. от 1.ХІІ.2009 г. да извърши вписване на особен залог на търговско предприятие досежно недвижими имоти, собственост на "П" ЕООД - гр. В.
О. на частния касатор МФК са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение на Варненския ОС, като постановено в нарушение на чл. 23, ал. 4 от закона за търговския регистър, както и на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като в тази връзка са инвокирани доводи, че независимо от ограничителното изискване на чл. 22а от правилника за вписванията, съдът следвало да приложи по-високия по степен нормативен акт - в случая ЗТР. С оглед това от страна на МФК се претендира касирането на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ на съдията по вписвания и връщане на делото на последния: за извършване на надлежно поисканото вписване в имотния регистър на "увеличения размер на обезпеченото с особен залог на търговско предприятие вземане в размер на 450 000 000 щатски долара".
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор МФК обосновава допустимостта на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Варненският ОС се е произнесъл "в противоречие с практиката на ВКС по съществени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото".
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския ОС, частната касационна жалба на МФК ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването му е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване - без да се разглеждат сочените от МФК допълнителни основания за това. Последните представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно: разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
С оглед изложеното достъпът на МФК до частно касационно обжалване на атакуваното определение на Варненския ОС ще следва да бъде отказан, като /по арг. от текста на чл. 538, ал. 3 ГПК/ няма пречки да се подаде повторно молба до съдията по вписванията относно вписването на особен залог на търговско предприятие по отношение на недвижими имоти, собственост на "П" ЕООД - гр. В.
М. от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 155 на Варненския окръжен съд, ГК, от 14.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 2594/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 442 ОТ 20.07.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 317/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч. т. д. № 317 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на "О" АД, гр. С. срещу определение № 584/08.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 230/09 г. от П. окръжен съд, с което потвърдено определение от 04.03.2009 г. на С. по вписванията при Районен съд - гр. П. за отказ за вписване на залог върху търговското предприятие на "О" О., гр. П., в чиито активи са включени недвижими имоти, чрез подреждането в съответната книга на представеното удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър с изх. № 2* от 14.01.2009 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът "О" О. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определение от 04.03.2009 г. съдията по вписванията при районен съд - гр. П. е отказал да впише в регистъра на С. по вписванията представения акт - удостоверение № 2* от 14.01.2009 г. на А. по вписванията - Търговски регистър относно вписване на особен залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти на фирма "О" О. в полза на "О" АД.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на отказа на съдията по вписванията, въззивният П. окръжен съд е приел, че представеното удостоверение за вписване на залога в търговския регистър не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" от ПВп - не съдържа описание на недвижимия имот, включен в активите на търговското предприятие. Изложени са съображения, че удостоверението не препраща към договора за особен залог, чиито електронен образ е приложен към молбата за вписване, поради което същият не би могъл да бъде подреден в книгата по чл. 33, б. "д" ПВп.
Частният жалбоподател поставя два процесуални въпроса от значение за произнасянето по конкретния казус, а именно: Дали "Удостоверението за вписване на залога в търговския регистър" следва да отговаря на всички изисквания на чл. 6, ал. 1 ПВп или по аргумент от чл. 6, ал. 2 ПВп разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" е неприложима към вписване на залог на търговското предприятие, тъй като предметът на сделката е "съвкупност", каквато е и "наследството"? и Д. удостоверението, ако е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 33 ЗТР - като едно удостоверение, съдържащо както извлечение от търговския регистър, така и копие от електронния образ на документа, въз основа на който е извършено вписването, е подлежащ на вписване документ? Представя: Определение № 26/15.01.09 г. по ч. гр. д. № 976/08 г. на П. окръжен съд и О. № 410/28.11.2008 г. по гр. д. № 1899/2008 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставените въпроси са от значение за произнасянето по жалбата срещу постановения от съдията по вписванията отказ за вписване на залог на търговско предприятие, в активите на което са включени недвижими имоти.
Съгласно чл. 22а от ПВп вписването на залог върху търговско предприятие по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, б. "д" ПВп на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, като удостоверение следва да отговаря на изискванията на чл. 6.
Изискването, което е поставено в чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп е подлежащият на вписване акт да съдържа описание на имота, до който се отнася, а нормата на чл. 6, ал. 2 ПВп изключва приложението на б. "в" спрямо договорите за прехвърляне на наследство.
Действително в О. № 410/28.11.08 г. ВКС е приел, че разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп не се прилага за актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, включващи имоти: договори за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана. Това изразено правно становище от състава на ВКС е принципно, а не с оглед на произнасянето по конкретния спор, с който е сезиран съда - за необходимостта и начина на индивидуализиране на падежа на обезпеченото вземане и на границите на имота, върху която е учредена ипотека.
Независимо от това съставът на ТК, І отд., намира, че приетото разрешение в определението е неприложимо към настоящия спор, тъй като предмет на отказа на съдията по вписванията е залог, а не прехвърляне на търговско предприятие. Търговското предприятие може да бъде обект на сделка по чл. 15, ал. 1 ТЗ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, но в договора за залог върху търговското предприятие могат да бъдат посочени и отделни активи, залогът върху които тежи върху тях и след отделянето им от предприятието - чл. 21, ал. 3 от Закона за особените залози. Посоченото разрешение отчита обстоятелството, че търговското предприятие като съвкупност е динамична величина и при прехвърляне на предприятието имуществото подлежи на индивидуализация към определен момент (както и наследството), докато при залога защитата на интересите на заложния кредитор налага забраната за разпореждане с активи да бъде оповестена спрямо третите лица за времето на действие на заложното право.
По тези съображения разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ПВп не подлежи на разширително тълкуване чрез изключване на приложението на правилото на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп при вписване на залог на търговско предприятие, в чиито активи има недвижим имот, изрично посочен в договора за особен залог. При вписване на залог на търговско предприятие по чл. 22а ПВп съдията по вписванията следва да извърши проверка на съдържанието на подлежащия на вписване акт за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп - описание на имота с изискуемите от закона индивидуализиращи белези.
Актът, въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър, е "удостоверението за вписване на залога в търговския регистър". Подлежащите на вписване обстоятелства по ЗОЗ относно вписването на залога на търговското предприятие се вписват и в търговския регистър - чл. 21, ал. 2 ЗОЗ, като такова обстоятелство е и заложеното имущество съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗОЗ. Според чл. 6 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър вписванията се извършват въз основа на заявления по образец. В образец Б4 за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие в поле 311 "О" попълването може да стане чрез посочване: "предприятието като съвкупност" или "част от предприятието". За вписване на залога в търговския регистър заявителят следва да представи договора за залог на търговското предприятие с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 44, ал. 1 от наредбата.
Налице е несъответствие между въведените от ПВп изисквания към съдържанието на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър и регламентираното съдържание на заявлението и съответно удостоверението за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие по ЗТР и Наредба № 1/07 г. За преодоляването му следва да се тълкува разпоредбата на чл. 33 ЗТР, според която удостоверенията, издавани от А. по вписванията, могат да съдържат както извлечение от търговския регистър, така и да представляват копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията. Следователно, характер на удостоверение, което се ползва с доказателствена сила на официален документ, има и копието от електронния образ на документ, приложен към делото на търговеца. В този смисъл е О. № 26/15.01.2009 г. по ч. гр. д. № 976/2008 г. на П. окръжен съд, практиката по което ВКС обявява за правилна на основание чл. 291 ГПК.
В случая, към молбата за вписване е представено удостоверение от търговския регистър, в което е отразено извършеното вписване на залога на търговското предприятие и копие от документите, депозирани в търговския регистър, включително договора от 01.12.2008 г. за особен залог на търговското предприятие на "О" ООД. Договорът е нотариално заверен и върху всяка от страниците му е положен печат на А. по вписванията и подпис на длъжностното лице. В договора е направено описание на недвижимите имоти, включени в активите на търговското предприятие и обект на залога. Този договор и удостоверението от 14.01.2009 г. представляват копие от електронния образ на документ, въз основа на който е извършено вписването и съответно извлечение от търговския регистър по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТР. Следователно е налице акт, подлежащ на вписване съгласно чл. 22а ПВп.
Неправилни са изводите на въззивния съд, че за да бъде постановено вписването и в книгата по чл. 33, б. "д" ПВп да се подредят удостоверението и копието от договора за особен залог, то удостоверението следва изрично да препраща към договора, чийто електронен образ е приложен към молбата за вписване. Становището на решаващия състав се мотивира с възможната липса на идентичност между договора, приложен към делото в търговския регистър за вписване на залога, и този, представен на съдията по вписванията.
Съгласно чл. 23, ал. 4 ЗТР, ако за търговеца е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, лицата, на които е възложено упражняването на публична функция и др., нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Търговският регистър е публичен и достъпът до делото на търговеца и приложените към него документи се осъществява по електронен път. В този смисъл, обстоятелството дали представеният с молбата договор за особен залог е идентичен с договора, въз основа на който е постановено вписването на залога в търговския регистър, подлежи на проверка чрез справка на електронния адрес на търговския регистър по делото на търговеца с посочване на ЕИК.
За вписването в имотния регистър съдията по вписванията следва да разполага с копие от електронния образ на договора за особен залог, за да приложи същия заедно с удостоверението в книгата за вписванията, но е длъжен служебно да установи връзката между двата документа по посочения ЕИК на търговеца.
Настоящият състав на ВКС извърши посочената проверка и констатира, че вписването на залога на търговското предприятие на "О" О. според удостоверението от 14.01.2009 г. е извършено въз основа на копието от договора за особен залог от 01.12.2008 г.
По тези съображения въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, както и да се отмени определението на съдията по вписванията. Делото да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 584/08.04.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 230/09 г. от П. окръжен съд, и определение от 04.03.2009 г. на С. по вписванията при Районен съд - гр. П. за отказ за вписване на залог върху търговското предприятие на "О" О., гр. П., в чиито активи са включени недвижими имоти.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд - гр. П. за извършване на исканото вписване по молбата на "О" АД, гр. С.
О. не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 447 ОТ 10.07.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 58/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 09.07.2009 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Тодор Домузчиев
Камелия Ефремова
изслуша докладваното от съдията Домузчиев ч. т. дело № 58/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
"А" О. гр. Т., бл. "П" № 1, вх. "Б", ет. 4, ап. 35, е подал частна касационна жалба против определение № 3179/12.12.2008 г. по ч. гр. д. № 3382/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което се оставя в сила определение № 17/27.10.2008 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. П., с което се извършва отказ за вписване в имотния регистър на прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на "Е" А. (в несъстоятелност) вземане на "У" А. от "Е" А. (в несъстоятелност), на нов кредитор - "А" О. гр. Т.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като жалбоподателят счита, че приетото от въззивния съд, че следва да се откаже вписване на прехвърляне на вземането по договора от 10.10.2007 г., което вземане е обезпечено с особен залог, е неправилно. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК, като в подкрепа на твърдението за приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е приложено ксероксно копие от определение от 26.11.2008 г. по ч. гр. д. № 3191/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
ВКС, ІІ т. о., приема, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че не са налице основания по чл. 22а от Правилника за вписвания, за извършване на вписване в книгите за вписвания при Служба по вписвания гр. П., на договор за прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговско предприятие вземане, тъй като не е представено удостоверение за вписване на залога в търговския регистър, и то в оригинал, което освен че се подрежда в книгата по чл. 33, б. "д", трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията. С оглед на строго формалния характер на регистърното производство, въззивният съд счита, че няма законово основание съдията по вписванията да прави преценка на други писмени доказателства, въз основа на които да разпореди извършване на вписване на обстоятелства в имотния регистър.
На обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, извън тези по т. 1, или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. ВКС, ІІ т. о., счита, че в процесния случай не е налице приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, но касационно обжалване следва да се допусне по т. 2, тъй като от представеното определение на Пловдивския окръжен съд е видно, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата.
По същество частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 22а, ал. 1 от Правилника за вписванията, вписването на залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 от ЗОЗ) се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на удостоверенията за последващи вписвания. Удостоверението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6.
Към молбата, вх. № 8/27.10.2008 г., подадена от "Амон Ра" О. на основание чл. 22а от Правилника за вписвания, са били приложени удостоверение изх. № 20080915121732/15.09.2008 г. от търговския регистър към Агенцията за вписване, че прехвърленото вземане, което е обезпечено с особен залог, е вписано в търговския регистър към Агенцията за вписване по партидата на "Е" А. (в несъстоятелност). С молбата са представени и 2 броя нотариално заверени и 1 брой заверен от търговския регистър към Агенцията по вписване препис на екземпляр от договора за прехвърляне на вземането от 10.10.2007 г., сключен между "А" О. и "Е" А. (в несъстоятелност). Към молбата не е било представено удостоверение в оригинал или в нотариално заверен препис, което според твърденията на жалбоподателя било по причина, че в информационна система на търговския регистър липсвала нарочна бланка на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията - за това им били дадени устни обяснения от търговския регистър, но по делото няма данни за направен писмен отказ от страна на търговския регистър за издаване на такова удостоверение.
ВКС, ІІ т. о., приема следното:
В процесния случай е безспорно, че обезпеченото с особен залог върху търговското предприятие на "Е" А. (в несъстоятелност) вземане на "У" А. е било вписано в търговския регистър съгласно чл. 2 от Закона за особените залози, и това е видно от удостоверение изх. № 20080915121732/15.09.2008 г., издадено от Агенцията по вписванията. Освен това Агенцията по вписванията е извършила заверка на процесния договор за прехвърляне на вземането от 10.10.2007 г., като върху лист първи на договора е поставен печат на Агенцията по вписванията - служба по регистрация, а на всеки следващ лист на договора е поставен щемпъл на Агенцията по вписвания, ведно с подпис на длъжностното лице.
С представените доказателства се удостоверява по безспорен начин, че обезпеченото с особен залог върху търговското предприятие на "Е" А. (в несъстоятелност) вземане на "У" А., е било вписано в търговския регистър съгласно изискването на чл. 2 от Закона за особените залози. Вярно е, че представеното от молителя удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията, няма характера на удостоверение по чл. 22а от Правилника за вписванията, и това е така, тъй като то не отговаря на чл. 6 от Правилника за вписванията, но изискването на последния за посочване на имена, адрес, седалище, дата и място на издаване на акта, както и описание на имота, се преодолява с данните, съдържащи се в договора от 10.10.2007 г., който освен тези индивидуализиращи данни, е заверен и от Агенцията по вписванията.
ВКС, ІІ т. о., счита, че представените от молителя доказателства съдържат достатъчно данни за да обосноват извод, че и без представяне на оригиналното удостоверение следва да се допусне вписване на заявеното за вписване обстоятелство.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3179/12.12.2008 г. по ч. гр. д. № 3382/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА определение № 3179/12.12.2008 г. по ч. гр. д. № 3382/2008 г. на Пловдивския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 17/27.10.2008 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. П., с което се извършва отказ за вписване в имотния регистър на прехвърляне на обезпечено с особен залог върху търговското предприятие на "Е" А. (в несъстоятелност), вземане на "У" от "Е" А. (в несъстоятелност), на нов кредитор - "А" О. гр. Т.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд гр. П. за извършване на исканото вписване.
 |
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
