КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ТЯХ ЧРЕЗ ЗАВЕЩАНИЯ

Законът за наследството определя завещанието като способ за разпореждане с притежаваното от собственика имущество след сбъдването на бъдещо събитие. Със смъртта на завещателя заветникът придобива в собственост завещания имот, поради което то е способ за придобиване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Според формата за извършване на завещанието ЗН предвижда нотариални и саморъчни завещания.

В архива на Софийската служба по вписванията се съхраняват завещания за периода от 1891 г. до 1998 г. След 1998 г. изготвянето на нотариалните завещания, както и депозиране (обявяване) на саморъчните завещания се извършва при съответния частен нотариус.


САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ

Саморъчното завещание представлява акт на разпореждане с имуществото, което завещателят притежава по време на своята смърт. То се написва собственоръчно от завещателя. За да бъде валидно, саморъчното завещание следва да отговаря на редица законови изисквания: да е направено от дееспособно и грамотно лице; да е написано на български или чужд език; да е датирано, задължително преди подписа на завещателя (чл. 25 ЗН). Формата е съществен елемент на завещателния акт и при неспазването є завещанието е недействително. Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано от самия завещател, а не на пишеща машина или компютър от друго лице.В този смисъл е Решение № 3576 от 19.09.1980 г. по гражд. д. № 1646/80 г., I г.о. В конкретния случай завещателното разпореждане завещателят не е написал саморъчно, а чрез диктовка на адвоката си. Според тогава действащия чл. 60 ЗН (стар) направеното завещание също е следвало да бъде написано изцяло от ръка на завещателя. Формата е съществен елемент на завещателния акт и щом не е била спазена предписаната от закона форма, то и завещанието е недействително (нищожно). При наличието на този обективен момент ­ наличието на нарушаване на изискванията досежно формата, предписана от закона, самото завещание не поражда действие.

Нищожно е поради липса на предписаната от закона форма и саморъчното завещание, написано на ръка от трето лице. Така, в делбения процес съделителите са оспорили завещанието, поддържайки, че то не е написано лично от завещателката. Назначените единична, а след това и тричленна графологически експертизи са дали заключение, че наистина завещанието не е писано от завещателката, а от друго лице, както и че не е подписано от нея. При тези данни законосъобразно съдът е обявил завещанието за нищожно поради липса на предписаната от закона форма ­ чл. 25 ЗН ­ и е допуснал делба на жилището при равни квоти на тримата съделители. Член 25, ал. 1 ЗН изрично изисква саморъчното завещание “да бъде изцяло написано от самия завещател”. Доводът, че завещанието било написано от близък роднина на завещателката под нейна диктовка, че є е било прочетено и тя го одобрила пред свидетели е неоснователен. Изискването такова завещание да бъде написано “ръкописно от самия завещател” е императивно. И когато завещателката лично е диктувала написването на завещанието от трето лице и го е одобрила, то пак е нищожно. Това, че завещателката е била болна, че ръката є треперила и не можела да пише, та поради това диктувала завещанието си на свой близък, не може да санира процесното завещание. (Решение № 1160 от 26.10.1994 г. по гражд. д. № 656/94 г., II г.о.)

Завещателното разпореждане, което е само подписано, но не е написано саморъчно от завещателя, е нищожно. Самото саморъчно завещание в случая не е неистинско. Следователно наследник, който си е послужил с него, не е недостоен. В този смисъл е Решението № 982 от 23.01.1987 г. по гражд. д. № 579/86 г., I г.о. относно предявения иск за делба срещу втория син на наследодателя. Последният е поискал съдът да му признае права, произтичащи от направено от наследодателя в негова полза саморъчно завещание, чрез което завещателят се разпорежда с цялото си имущество. Съдът е установил, че завещанието не е написано саморъчно от завещателя, а той само го е подписал, след като цялото завещание е написано от самия заветник. При тези данни районният съд е приел, че ответникът няма право да наследява, тъй като е недостоен ­ съзнателно си е послужил с неистинско завещание ­ аргумент от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, б. “в” ЗН и е отхвърлил иска по отношение на него. Изводите на съда във връзка с липсата на право ответникът да участвува в делбата като наследник на баща си като недостоен противоречат на закона и са необосновани.

След като завещанието не е написано от завещателя, съгласно разпоредбата на чл. 42, б. “б” ЗН, то е недействително, а самото завещателно разпореждане ­ нищожно. Саморъчното написване е предписаната от закона форма за действителността на завещанието. Тя е не само доказателствена, а е и елемент от фактическия състав на самия завещателен акт и без нея той не е валиден. Затова правилно в решението на районния съд е прието, че ответникът не може да ползва права от завещанието. Обаче представеното завещание не е неистинско, макар и да е нищожно по смисъла на Закона за наследството. В него се материализира разпореждане на лице, което се сочи като автор. Щом като по делото не е установено, че съдържанието или подписът са подправени, а обратно, че завещателят сам е подписал завещателните си разпореждания, завещанието не е неистинско. Ето защо в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, б. “в” ЗН и да се счита ответникът недостоен да наследява баща си.

Друг елемент от фактическия състав на завещателния акт е датата на която, е съставено самото завещание. Непълното означение на датата в саморъчното завещание е равнозначно на липса на дата. При липса на дата и при непълно означение на датата саморъчното завещание е нищожно. Липсата на дата и непълнота на датата могат да бъдат попълнени само въз основа на самия текст на завещанието, а не и на данните извън него. С решение № 4384 от 14.11.1980 г. по гражд. д. № 2083/80 г., I г.о. е допусната делба на имот между съпругата и децата на наследодателя, като дяловете им са съответно коригирани предвид на направеното в полза на съпругата завещание. Съдът е приел, че датата на завещанието, което е саморъчно, не е означена в него с посочване на деня, месеца и годината на съставянето му, а само на деня и на годината, но въпреки това то не е нищожно, защото е депозирано в нотариата приживе от завещателя. Датата на депозирането следва да се приеме като дата на съставяне на завещанието.

Решението е незаконосъобразно.

При съставяне на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, следователно съгласно чл. 42, б. “б” ЗН завещателното разпореждане е нищожно.

Саморъчното завещание е строго формален акт, поради което неспазването на което и да е от изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН има за последица нищожността на акта, независимо че волята на завещателя се потвърждава по несъмненен начин. Това следва от строго формалния характер на акта и от изричния текст на чл. 42, б. “б” ЗН.

В саморъчното завещание следва да бъде означена и неговата дата, и то написана от завещателя, а не от друго лице. Датата следва да бъде пълна, т.е. с означение на деня, месеца и годината на съставяне на завещанието. Непълната дата не е дата, т.е. липсата на означение на деня или на месеца или на годината на съставяне на завещанието е равна на липса на дата въобще. Липсата на дата или липса на някой от реквизитите на датата може да бъде попълнена само от останалия текст на завещанието. Само ако в самия текст на завещанието има данни, от които без никакво съмнение може да се установи датата или да се попълни липсващият неин елемент, завещанието не е нищожно. Не е допустимо попълването да стане въз основа на данни извън завещанието, включително неговото депозиране в държавен орган или при наличието на хипотезите на чл. 145 ГПК. Тези положения следват от строго формалния характер на саморъчното завещание и поради особеното значение на датата на завещанието. Датата има особено значение, защото с последващо завещание може изрично или подразбираемо да бъде отменено предишно завещание (чл. 38 и 39 ЗН); защото след завещанието завещателят може да е отчуждил изцяло или частично завещаната вещ, а това отменя завета (чл. 41 ЗН); защото е необходимо да се прецени способността на завещателя да завещава точно по време на съставянето на завещанието или пък наличието на грешка, насилие или измама по същото време.

Нищожно е саморъчното завещание, на което датата е поставена от друго лице, а не от завещателя, макар и с негово съгласие. Датата трябва да бъде написана ръкописно от самия завещател (а не примерно ­ на пишеща машина) и лично от него, а не от друго лице по негова молба, защото тя е част, и то съществена част от самото завещание по посочените по-горе съображения. В това отношение тя не се различава от текста и подписа на завещанието. Няма никакво основание поставянето на датата да се разглежда по друг начин, т.е. да не се поставя лично от наследодателя, а по негово нареждане, по негова воля, с негово съгласие от друго лице. Трите части на завещанието имат еднакво значение и изискването за саморъчно написване се отнася и за трите. Затова е нищожно завещанието, което е написано и подписано лично от завещателя, но датата е написана от друго лице, дори и с негово съгласие.

Саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне. Означението на датата върху саморъчното завещание е задължително, защото само чрез датиране може да се прецени при наличие на няколко завещания тяхната поредност и последиците от отменяване на едното от тях с последващо; защото завещателната дееспособност се преценява не въобще, а към точно определена дата на съставяне на завещанието и защото при оспорване на автентичността му сравнителният материал трябва да бъде максимално близък до датата на съставяне и подписване на документа. Поради това, когато са поставени две дати, не може да се даде положителен отговор на посочените три основни въпроса за действието на завещанието, защото не е възможно и двете дати да са верни.

Когато авторът на завещанието е посочил първата от двете дати като начална на написването му и втората ­ като край на този процес, би могло да се избегне създаденото съмнение в полза на една от двете дати, ако това следва от останалия текст на завещанието. Когато подобни данни липсват в самия документ, съдът приема, че завещанието с две дати в него не произвежда действие (решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гражд. д. № 853/91 г., I г.о.).

Саморъчното завещание не се опорочава от добавки, направени от трето лице без съгласие на завещателя, нито от такива добавки на трето лице, направени със съгласие на завещателя, които са излишни.

За да се счете, че добавките в завещанието правят същото невалидно, трябва да се установи преди всичко, че те са направени със съгласието на завещателя. Ако добавките са направени от трето лице без съгласие на завещателя, те не могат да опорочат завещанието. Направените от трето лице без съгласие на завещателя добавки не са част от завещанието. Те са акт на третото лице. С такъв акт на третото лице актът на завещателя не може да бъде опорочен.

На второ място ­ необходимо е да се изясни значението на добавките. Не всяка добавка, направена от трето лице със съгласие на завещателя, опорочава завещанието като саморъчно. Излишните добавки, т.е. добавките, които не допринасят нищо ново към саморъчно изразената воля на завещателя, не могат да опорочат завещанието (решение № 1686 от 21.06.1971 г. по гражд. д. № 966/71 г., I г.о.)

Завещанието се съхранява в запечатан плик от самия завещател или посоченото от него лице или от нотариус. Лицето, в което се намира саморъчното завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса (съдията). Предаването на саморъчното завещание за съхранение от нотариуса се извършва лично или от натоварено за това лице. При депозирането на завещанието се подава писмена молба от името на лицето, което се явява пред нотариуса (приложение № 1). Върху лицевата страна на плика нотариусът написва протокол за предаване на завещанието, който се прочита на лицето. В тридневен срок от постъпване на саморъчното завещание нотариусът уведомява писмено съдията по вписванията за името на завещателя (приложение № 2).

Обявяването на саморъчно завещание се извършва по искане на всяко заинтересовано лице. Достатъчно е да се депозира молба (приложение № 3), придружена с препис ­ извлечение от смъртен акт за смъртта на завещателя и квитанция за платена държавна такса. Завещанието се обявява от нотариуса, при който е депозирано за съхранение или от съдията по вписванията, ако е депозирано преди 1998 г. и се съхранява във службата по вписванията. При обявяването на завещанието нотариусът (съдията/съставя протокол/приложение № 4), в който описва състоянието на плика, в който е поставено завещанието, и на завещанието, намерено в него ­ на колко страници, има ли зачерквания и др. Завещанието се прочита, като всяка страница се подписва от молителя и от нотариуса. Съставеният протокол, който е неразделна част от така обявеното саморъчно завещание, се прочита и се подписва от молителя и нотариуса. Оригиналът на саморъчното завещание и протоколът се съхраняват от нотариуса (съдията). На заинтересованите лица (наследници, заветници) се издава препис от завещанието след заплащане на предвидената в закона държавна такса. За целта лицето депозира молба (приложение № 5), придружена от Декларацията за движими и недвижими имоти (приложение № 6), удостоверение за наследници, документи за собственост за недвижимите имоти и удостоверение за данъчна оценка.

Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя (чл. 26 ЗН). За връщане на завещанието се подава молба (приложение № 7) и квитанция за платена държавна такса. Връщането се извършва в присъствие на двама свидетели, за което се съставя протокол от нотариуса (съдията), който се подписва от него, молителя и свидетелите.

НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ

Нотариалното завещание се извършва лично от нотариуса по писмена молба на завещателя (приложение № 8), към която се прилага удостоверение за данъчна оценка на имотите ­ предмет на завещанието. Завещателят се явява лично пред нотариуса заедно с двама свидетели и в тяхно присъствие изявява волята си на български език. Ако завещателят е чужд гражданин или е ням, глух, глухоням или неграмотен, спазват се правилата на чл. 478, съответно чл. 479 ГПК. В зависимост от случая се назначава преводач или тълковник. Това обстоятелство се вписва в текста на самото нотариално завещание. Нотариусът написва завещанието, след като се убеди, че завещателят разбира смисъла и значението на акта, който извършва, и че това става по негова воля. Актът за нотариално завещание се прочита и подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. След извършване на нотариалните завещания нотариусът ги представя в един екземпляр на съдията по вписванията (чл. 21, ал. 2 от Наредба № 32 на МП) -приложение № 9.

Невписването на името на заветника в текста на нотариалното завещание не може да бъде заместено от други документи, несъставени в изискваната за самото завещание форма. Завещанието е формален акт и според чл. 42, б. “б” ЗН неспазването на формата било на чл. 24, било на чл. 25, ал. 1 ЗН има за последица неговата нищожност. Поради това всички разпореждания в завещанието трябва да се съдържат в самото завещание. Това се отнася и за датата на завещанието, и за подписа на завещателя, и в не по-малка степен за името на назначения наследник или на заветника. Нито една от посочените части не може да се съдържа в друг някакъв акт или документ, при съставянето на който не е спазена изисканата от закона форма на завещанието, дори ако в самото завещание се споменава за друг акт. В случая молбата на завещателя до нотариуса за извършване на завещание съдържа името на молителя, но молбата не е съставена под форма на завещание. Това се отнася и до последващата молба, с която завещателят иска препис от завещанието, и в още по-голяма степен ­ до показанията на присъстващите при съставянето на завещанието свидетели. Нищо от този род не може да запълни съществената празнота във формалния акт, колкото и да разкрива по друг, но неформален начин волята на завещателя. Вписването на името на бенефициера в завещанието е несъмнено необходимо, защото само формално посоченият заветник придобива завещаното му право. То е необходимо освен това и за проверка дали заветникът е неспособен или недостоен да получава по завещание, дали наследниците с право на запазена част могат да искат възстановяването є, без да са приели наследството по опис. Всичко това потвърждава задължителното изискване името на заветника или на назначения наследник да е изрично вписано в самото завещание (решение № 109 от 14.02.1992 г. по гражд. д. № 1242/91 г., I г.о.).

Завещателят има правото да се разпореди чрез завещанието с цялото си имущество.

Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до идеална част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест. Всеки заинтересован е в правата си да поиска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението им не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане. Текста на чл. 17 ЗН предвижда случаите на завещание на плодоползване, когато завещателят-собственик разпределя вещните права: за един заветник голата собственост, а за друг заветник правото на ползване.


ОТМЕНЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО

Отменяването на завещанието се извършва в предвидената от закона форма. Отменяването може да бъде изрично или мълчаливо.

Изрична отмяна е налице в случаите когато с нотариален акт за отмяна на завещание или с ново завещание се отменя конкретно направено завещание или всички направени завещания независимо от формата им (чл. 38 ЗН) ­ приложение № 10. При извършване на на нотариален акт за отмяна на завещание се прилагат разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗН, съответно чл. 474, ал. 1 ГПК.

Мълчалива отмяна е тази, когато с ново завещание се правят разпореждания със същия имот, които по своето съдържание отменя тези, извършени с предишното завещание. Например с новото завещание имотът, завещан с предишното завещание, вече се завещава на друго лице или няколко лица. За мълчалива отмяна на завещанието може да се говори и в случаите когато приживе завещателят се разпореди със завещания имот.

Възможно е в едно завещателно разпореждане да се извърши отмяна и едновременно с това да се направи ново завещание. В конкретния случай се прилагат изложените правила за извършване на завещания (саморъчни или нотариални).

Отмяната може да бъде пълна или частична. Всяко последващото завещание, което не отменя изрично предишното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите, направени от завещателя (чл. 39 ЗН).

Има случаи когато последващото завещание, извършено при спазване на всички изисквания на закона, не произвежда действие. Текстът на чл. 40 ЗН изброява тези обстоятелства: когато установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или завета. Въпреки че последващото завещание не е произвело действие, завещанието, което то отменя, остава отменено.

В случаите когато наследодателят завещава цялото си движимо н недвижимо имущество, което ще остане след смъртта му, той извършва универсално завещание. Отчуждаването на отделна вещ или имот от имуществото на завещателя не отменя универсалното завещание. То може да бъде отменено с изрично ново завещание или с нотариален акт, съдържащ изрично волеизявление на завещателя за отмяна на предхождащото завещание. Само завет може да бъде отменен чрез отчуждаване на завещаната вещ или имот.

В този смисъл е решението на Върховния съд № 337 от 05.05.1994 г. по гражд. д. № 965/92 г., I г.о. Приживе със саморъчно завещание наследодателката е завещала на ищците цялото си движимо и недвижимо имущество. По-късно с договор срещу гледане и издръжка тя е прехвърлила процесния имот ­ единственото є имущество, предмет на завещанието. Този договор впоследствие бил развален поради виновното неизпълнение от приобретателите на поетото от тях задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката. В настоящото производство делото е за делба на оставеното от наследодателката имущество. Районният съд отхвърля иска за делба, като приема, че със сключването на договор за гледане и издръжка прехвърлителката е отменила завещанието си. Градският съд отменя решението на районния съд и постановява друго, с което допуска делбата. Втората инстанция приема, че в полза на ищците е направено универсално завещание, което договорът за гледане и издръжка не отменя ­ чл. 41, ал. 1 ЗН. След развалянето на алеаторния договор имотът се връща в патримониума на завещателката, така че завещанието не е отменено.

Върховният съд намира направените от второинстанционния съд изводи за законосъобразни и обосновани. Наследодателката се е разпоредила с универсалното си саморъчно завещание с цялото си движимо и недвижимо имущество. В категорията недвижимо имущество тя е посочила процесния апартамент. Предмет на завещанието следователно не е отделна, конкретно определена вещ (чл. 16, ал. 2 ЗН), за да бъде налице частно завещание, придаващо на ищците качество на заветници. Не само чрез направеното от втората инстанция граматическо тълкуване на завещанието, но и от съдържанието на изразената в завещанието воля на завещателката се вижда, че този решаващ извод на Градския съд е правилен. Касае се до завещание на цялото движимо и недвижимо имущество на завещателката, т.е. до универсално завещание, а не до завет само на апартамента.

Действително, със сключения договор за гледане и издръжка с предмет процесния апартамент наследодателката е намалила имуществото, което ще остави след смъртта си, но тук разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗН няма приложение. Това е така, тъй като само завет може да бъде отменен чрез отчуждаване на завещаната вещ или имот. Това следва от изричната разпоредба на чл. 41, ал. 1 ЗН. Отмяната на завета се основава на промяна във волята на завещателя. Дори и когато вещта или имотът бъде отново върнат в патримониума на завещателя, както и когато отчуждаването бъде обявено за нищожно или бъде унищожено не поради пороци във волята на завещателя, счита се, че заветът е отменен. Направените дотук разсъждения относно отмяната на завета са неприложими в случая, тъй като се касае до универсално завещание със цялото имущество на завещателката, което прави ищците нейни наследници по завещание. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗН не може да се тълкува разширително. Тя визира единствено и само отмяната на завета чрез отчуждаване на завещания имот. Изключителността на принципа на чл. 41, ал. 1 ЗН се извежда и от систематическото място на нормата на Закона за наследството ­ в раздел пети “Отмяна на завещанието, където в чл. 38, 39 и 40 са посочени причините за отмяна на универсално завещание, а след това в чл. 41 ­ за отмяна на завета. В конкретния случай не са налице основанията за отмяна на универсалното завещание, направено в полза на ищците.


НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО

В закона са посочени случаите когато направеното завещателно разпореждане е нищожно: когато е в полза на лице, което няма право да получава по завещание; при неспазването на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗН; когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; когато поставените в завещанието условия или тежести са невъзможни (чл. 42 ЗН).

Освен в случаите на чл.42 ЗН завещателните разпореждания са нищожни и тогава, когато противоречат на закона. Завещанията са типични едностранни волеизявления по смисъла на чл. 44 ЗЗД, защото според закона те пораждат за бенефициерите определени права. Пак според закона за едностранните сделки се прилагат правилата относно договорите, а според чл. 26, ал. 1 ЗЗД договорите, а следователно и едностранните сделки са нищожни, когато противоречат на закона. (Например, когато приживната делба се извършва със завещание, завещанието следва да бъде действително ­ решение № 158 от 20.02.1992 г. по гражд. д. № 1290/91 г., I г.о.).

Всички завещания, направени след 1998 г. се съхраняват при частните нотариуси. В службите по вписванията се водят регистри за депозираните при нотариусите саморъчни завещания, както и книга, съдържаща оригинални нотариални завещания. За да получите интересуващата ви информация относно завещанията, достатъчно е да направите справка в съответната служба по вписванията по трите имена и ЕГН-то на завещателя.

След 1 януари 2001 г. подлежат на вписване преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот (чл. 112, б. “и” ЗС и чл. 4, б. “и” ПВ). За целта в службата по вписванията се представя молба (приложение № 11) от заинтересованото лице, придружена с нотариално заверен препис от завещанието, протокол за обявяването му и квитанция за платена държавна такса.