КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Дискусионно
Предприятието на едноличния търговец и неговото имущество като физическо лице



Повод за настоящия материал са зачестилите напоследък проблеми с недвижимите имоти и вещни права, както и леки и товарни автомобили, ползвани и/или притежавани от едноличните търговци. От една страна, наличието на криза в икономиката провокира хората да започнат търговска дейност, а вече съществуващите търговци - да търсят нови пазарни ниши и възможности, за които е нужно съ¬ответно и материално обезпечаване с обект или актив, в или с който да се извършва тази дейност. От друга страна,увеличават се едноличните търговци, за които е невъзможно да продължат осъществяване на търговска дейност в условията на криза и в чието предприятие са включени недвижими имоти и превозни средства.
Най-често отправяното искане в тези случай е да се изповяда сделка, с която физическото лице, упражняващо търговска дейност като едноличен търговец, да „продаде на едноличния търговец" съ¬ответното имущество или право или респективно обратното - едноличният търговец да прехвърли на физическото лице имуществото, което вече няма да се употребява за упражняване на търговска дейност.
За съжаление, макар и рядко, но все още продължаваме да виждаме изповядани подобни сделки от отделни нотариуси и все още, при това доста често, счетоводителите на търговците и данъчните инспектори са в основата на тези искания. Затова ни се струва уместно да разгледаме отново тази уж позната проблематика в настоящия материал.
Най-общо казано, едноличният търговец като субект на търговското право не е нищо друго, освен конкретното физическо лице, което се регистрира по Търговския закон, за да има право да извършва търговска дейност под опре¬делено наименование - съгласно чл. 56 от Търговския закон (ТЗ) като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. Тоест с регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице. Не случайно систематичното място на правната норма на чл. 56 ТЗ е в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена „Търговец - физическо лице", т.е. на едноличния търговец не е придаден статут на юридическо лице, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл едноличният търговец и физическото лице не са различни данъчни субе¬кти, а едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност.
Именно поради това е невъзможно физическото лице да осъществява търговски сделки със самия себе си като едноличен търговец. Да си припомним, че правната същност на договора (включително договора за покуп¬ко-продажба) според ЗЗД е съглашение, споразумение между две или повече лица. Поради тази причина дви¬жимите и недвижими вещи, принадлежащи на физиче¬ското лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка и обратното.
ф Начинът, по който определено имущество - собстве¬ност на физическото лице, да бъде включено в търговското му предприятие, е уреден в нарочна законова норма - чл. 27 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), приет с ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г. и влязъл в сила от 01.01.2007 г.
Именно на основание чл. 27, ал. 1 ЗДДФЛ физическото лице, упражняващо търговска дейност като едноличен търговец, може да включи в търговското си предприятие придобити от него движими и недвижими вещи.
Между другото, тази разпоредба сме разглеждали и в друг материал, публикуван в кн. 7 от 2007 г. на настоящо-
то издание под заглавие „Нов способ за прекратяване на съпружеската имуществена общност по време на брака", но фокусът на този материал е повече върху чл. 273ДДФЛ като уреждащ специален способ за прекратяване на съпружеската имуществена общност.
Според чл. 27 ЗДДФЛ, озаглавен „Използване на лично имущество на физическото лице за дейност като едноличен търговец", физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недви¬жими вещи, които: 1. не са в режим на съсобственост; или 2. са част от съпружеска имуществена общност, като в пър¬вия случай физическото лице - собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта и документално доказаната цена за придобиването й, а съ¬гласно чл. 27, ал. 4 ЗДДФЛ, когато имуществото е съпружеска имуществена общност, съпругът - нетърговец декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включва¬не на вещта в имуществото на едноличния търговец.
И така, когато физическото лице, осъществяващо тър¬говска дейност, желае да включи в предприятието си и да използва за осъществяване на търговска дейност свое лично имущество, следва да състави протокол за това съгласно чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 2 ЗДДФЛ. Протоколът няма фиксирани в закона задължителни реквизити, но според нас в него е необходимо да присъства датата на съставянето му за да има яснота, особено от гледна точка на счетоводните последици, от кой момент това имущество се ползва за осъ¬ществяване на търговска дейност. Необходимо е също така въпросното имущество да бъде описано с достатъчно инди¬видуализиращи белези, за да няма съмнение за кое точно имущество става въпрос - например номер на имота по кадас¬тралната карта, номер на УПИ, квартал и т.н., рама, двигател и регистрационен номер на лекия или товарния автомобил и др. Безспорно, необходимо е в протокола също да се съдържа макар и в свободен текст изявление, че описаното имущество ще се ползва за осъществяване на дейността на лицето като едноличен търговец и от кога. Уместно е да отбележим, че не е възможно такъв протокол да има за предмет минал пе¬риод на ползване на вещта преди датата на съставянето му, а единствено за периода, следващ подписването му.
Поради това че, както посочихме вече, физическото лице и едноличният търговец не са два различни правни субекта, не е необходимо да се съставя нов констативен нотариален акт за собственост или нов талон на превозното средство -предмет на въпросния протокол.
ф С оглед на това, че този протокол в конкретния слу¬чай няма вещноправни последици поради липсата на два различни правни субекта, то последиците му ще са, че от да¬нъчна и счетоводна гледна точка ще има безспорен начален момент, от който е налице правно основание в предприятие¬то на едноличния търговец да се правят и осчетоводяват раз¬ходи, свързани с вещта или правото - предмет на протокола.
Именно поради това, макар и да няма изискване за спе¬циална форма в закона, препоръчваме протоколът да се на¬прави е нотариална заверка било на подписа, било на датата или съдържанието му, пък дори и на препис от протокола, за да има безспорно удостоверяване на наличността му към определен момент при евентуални спорове по този въпрос с данъчните органи с оглед признаването от счетоводна гледна точка на разходите, направени за вещта.
По същия начин не е необходимо съставянето на някакви особени документи, когато ползването на тази вещ се преустанови от страна на едноличния търговец - достатъчен ще е нарочен протокол в обратния смисъл на първоначалния такъв, и то единствено с оглед необходимостта отново да има достоверна дата за данъчните власти и да се посочи от кой момент за тази вещ е преустановено осчетоводяването на разходите по опазването и експлоатацията й. Именно с оглед на безспорното установяване на този момент, и в този случай бихме препоръчали да се направи такова нотариално удостоверяване, което имплицитно да съдържа удостоверя¬ване и на датата на този документ.
Разбира се, при преустановяване на ползването на въпросната вещ от търговеца ще следва да се съобразят и
последиците от счетоводна и данъчна гледна точка, описани в следващите алинеи на чл. 27 ЗДДФЛ.
По по-различен начин стои въпросът за включване в патримониума на едноличния търговец на вещ, която е съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл. 27, ал. 4 ЗДДФЛ, когато въпросното иму¬щество е съпружеска имуществена общност, съпругът - не-търговец декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец.
Според нас тази декларация има вещноправен ефект и има за последица прекратяване на съпружеската иму¬ществена общност досежно тази вещ и трансформацията й в лична собственост на съпруга - търговец, вследствие на подписването и заверката й.
В този смисъл заглавието на чл. 27 ЗДДФЛ не отразява в пълна степен потенциала и последиците на разпоред¬бата на този член, тъй като заглавието му визира един¬ствено възможността за използване на лично имущество от търговеца, но не и възможността за придобиване на такова от търговеца в лична собственост вследствие съ¬гласието на другия съпруг при реализирането на втората хипотеза, уредена в тази правна норма.
В цитираната по-горе статия бяхме анализирали тази възможност като един регламентиран извън отмене¬ния понастоящем, но действащ тогава Семеен кодекс от 1985 г. способ за прекратяване на съпружеската имуществена общност чрез разпореждане от страна на съпруга с неговата фингирана идеална част от вещта -съпружеска имуществена общност.
Впоследствие, през 2009 г. бе приет новият Семеен кодекс, в който по категоричен начин тази възможност бе потвърдена с кореспондиращата норма на чл. 22, ал. 3 от този кодекс, според която лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упраж¬няване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
Като разпоредителна сделка с резултат превръщане на вещ - съпружеска имуществена общност, в еднолична соб¬ственост на съпруга - търговец, интерпретира тази хипотеза на чл. 27 ЗДДФЛ и материалът на А. Димитрова в кн. 12 от
2011 г. на сп. „Собственост и право", озаглавен „Прекратяване на съпружеска имуществена общност при търговска несъс¬тоятелност".
Именно защото се касае за разпореждане с правото на собственост от страна на даващия съгласието си съпруг за неговата идеална част от вещта - съпружеска имуществена общност, смятаме, че нотариалната заверка на декларацията е задължителна, като при това посочената форма - писме¬на с нотариална заверка на подписа, е форма не само за доказване, но и за действителност, като при това тази форма е изискуема не само когато предмет на декларацията са вещни права върху недвижим имот, а и когато се касае за движима вещ.
Относно съдържанието на декларацията, освен че в нея трябва да е изразена по категоричен начин безспорната воля на издаващия я съпруг вещта да премине изцяло в патри¬мониума на другия съпруг като търговец, то вещта - неин предмет, следва да бъде индивидуализирана достатъчно подробно - недвижимите имоти се описват както се описват в нотариален акт според изискванията на Правилника за вписванията, а за превозно средство - както се описва то в обичайния договор за продажбата му,
Според нас нотариалната заверка може да бъде извършена от всеки един нотариус, без оглед местона¬хождението на недвижимия имот или вещното право с
оглед на това, че няма подобно ограничение в специалния данъчен закон, в който този способ е уреден, но следва да се има предвид, че тя трябва да се заяви за вписване в Агенцията по вписванията по местонахождението на недвижимия имот.
Смятаме, че освен нарочното изявление на съпруга - не-търговец да стане вещта част от имуществото на едно¬личния търговец, е необходимо още самият търговец да приеме да получи съответното право, респективно вещ било безвъзмездно, било възмездно. Не може да замести изискването за подобно съгласие съставеният в изпълнение на ал. 2 от същия член протокол, тъй като той има съвсем други цели. Не е уместна аналогията с декларацията, с която се извършва апортна вноска в тър-
|
говско дружество, изявлението в която декларация, за да породи действието си, не е необходимо да бъде прието.
Дали това съгласие на търговеца ще бъде дадено в от¬делен документ или пък вместо декларация ще се изготви споразумение, в което освен нарочното декларативно из¬явление на съпруга - нетърговец, ще са уредени и всички останали условия (например възмездно или безвъзмездно той предоставя своята част от вещта на другия съпруг - тър¬говец), е въпрос на конкретика.
Само тази декларация не е достатъчна, за да се приеме, че въпросната вещ е включена в патримониума на еднолич¬ния търговец, тъй като тя касае само половината от вещ¬та - собственост на съпруга - нетърговец. Що се отнася до собствената на търговеца половина от същата вещ, то той ще следва да състави и подпише описания по-горе в първата част на настоящото изложение протокол.
Именно поради това, нашето предложение е съгласието на съпруга - нетърговец, и това на съпруга - търговец, да бъдат оформени като един общ документ, като задължителната нотариална заверка на подписа на съпруга - нетърговец, ще послужи за удостоверяване и датата на изявлението на съпруга - търговец, досежно неговата идеална част от описаната в документа вещ.
Според нас, тъй като се касае за разпоредителна сделка и формата, уредена от законодателя, е форма на дей¬ствителност, нотариусът, който ще заверява подписа на съпруга - нетърговец, следва да провери правото на собственост на прехвърлителя и изпълнението на всички останали изисквания на закона, определени спо¬ред заявеното в представения му за заверка документ.
Затова пред нотариуса следва да се представят доку¬менти за собствеността на декларатора върху описаната в декларацията вещ както и данъчна оценка, съобразно която нотариусът да събере както нотариалните такси, така и да осигури внасянето на дължимите към държавния бюджет такива. Дължимите такси ще се определят според това, дали съпругът - нетърговец предоставя частта си от вещта въз-58 мездно или безвъзмездно,
ф Пред нотариуса ще следва да се докаже и брачната връзка както с оглед изчисляването на дължимите държав¬ни такси, така и с оглед на правото на страните да се ползват от облекчената форма - писмена с нотариална заверка на подписа, защото в противен случай, ако между страните не съществува брачна връзка, нотариусът ще извърши едно удостоверяване, което няма да породи исканите от страните правни последици. Безспорно е, че това прехвърляне от страна на съпруга - нетърговец на неговата част от вещта в патри¬мониума на съпруга - едноличнен търговец, може да стане както възмездно, така и безвъзмездно, тъй като законът не предвижда никакви ограничения. Щом приемем, че е въз¬можно съпругът - нетърговец, да прехвърли фингираната си идеална част от вещ - съпружеска имуществена общност, в еднолична собственост на съпруга - търговец ,и възмездно, то ще следва да се съгласим и че е напълно възможно съпругът -нетърговец, да получи насрещна престация срещу предоста¬вената от него в собственост на съпруга - търговец, част от общата вещ - например срещу замяна с лично имущество на съпруга - търговец, или срещу заплащане на парична сума от предприятието на едноличния търговец. Дискусионен вероят¬но ще е въпросът, дали срещу частта си от вещта - съпружеска имуществена общност, за която е дал съгласие да се включи в предприятието на едноличния търговец, съпругът - нетърго¬вец, би могъл да придобие също частта на съпруга - търговец, от друга вещ - съпружеска имуществена общност, и в каква форма - на нотариален акт или на нотариално заверена де¬кларация, следва да стане това.
Според нас в случай на замяна, ако съпругът - нетър¬говец, получи като насрещна престация право на соб¬ственост върху недвижим имот - лична собственост на съпруга - търговец, то сделката следва да се изповяда във формата на нотариален акт. Аргументите ни за това са, че хипотезата на чл. 27 ЗДДФЛ е уредена като изклю¬чение и е лимитативна - възможен е преход на права по облекчен ред и в облекчена форма само от съпруга -нетърговец, към имуществото на едноличния търговец, но не и обратния преход, респективно замяната с лично имущество на съпруга.
Според нас, също така съпругът, даващ съгласие, ще трябва да спази и всички останали изисквания при раз¬пореждане с вещни права върху съответната вещ а имен¬но - да подаде съответните декларации - по чл. 25 ЗННД и по чл. 264 ДОПК за отсъствие на публични задължения по ал. 1, в случай че се касае за вещно право върху недвижим имот, и по ал. 2 - в случай че се касае за превозно средство.
Разбира се, това едностранно изявление на съпруга -нетърговец, ще може да се атакува по всички способи, по които може да се атакува една разпоредителна сделка и в съответните срокове, включително поради грешка, измама и др.
В тази втора разгледана от нас хипотеза на чл. 27 ЗДДФЛ ще е напълно възможно издаването и на нов титул за собственост за съответната вещ единствено на името на съпруга - търговец, в чийто патримониум е включена тази вещ. А в случай че вещта - обект на декларацията по чл. 27 ЗДДФЛ, е превозно средство, то ще е необходимо издаване на нов талон, вече единствено на името на съпруга - търговец, като титуляр на правото на собственост.
Разбира се, съпругът - търговец, следва да подаде и съответните декларации в данъчната служба по местона¬хождението на недвижимия имот, съответно по седалището на дружеството за превозното средство с оглед промените в собствеността на вещта - от съпружеска имуществена общ¬ност - в лична собственост на съпруга - търговец.
Впоследствие, дори и търговецът да прекрати търгов¬ската си дейност, тази вещ ще остане негова лична собстве¬ност. За да се установи и удостовери това обстоятелство, не е необходимо издаването на нов титул за собственост на физическото лице, преустановило търговската си дей¬ност - физическото лице, преустановило дейността си като търговец ще може да се легитимира като собственик пред нотариуса и третите лица с титула за собственост, с който вещта е станала съпружеска имуществена общност, както и с декларацията - протокол по чл. 27 ЗДДФЛ, анализирана по-горе, и евентуално с вписването в търговския регистър на прекратяването на дейността му като търговец.
Разбира се, при преустановяване на ползването на въ¬просната вещ от търговеца ще следва да се съобразят и по¬следиците от счетоводна и данъчна гледна точка, описани в следващите алинеи на чл. 27 ЗДДФЛ, и по-специално на ал. 5, според която за данъчни цели се смята, че физическото лице -собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена.На последно място трябва да посочим, че не всички служби по вписванията възприемат тезата, че чл. 27 ЗДДФЛ, като специален данъчен закон, урежда способ за превръщане на една вещ - съпружеска имуществена общност, в лична такава само на съпруга - търговец, и поради това отказват да вписват подобни декларации от съпруга - нетърговец, с мотива, че не попадат сред кръга актове, подлежащи за вписване според действащата нор¬мативна уредба. По повод обжалването на подобен отказ е постановено и Определение от 16.02.2009 г. на ОС-Добрич по ч. гражд. д. № 127/2009г., ТК(поместено по-долу), чиито мотиви напълно споделяме, и според което декларацията по чл. 27 ЗДДФЛ представлява разпореждане с фингираната 1/2 идеална част от съпружеската имуществена общност - соб¬ственост на съпруга - нетърговец, по силата на което правата върху недвижимите имоти преминават от патримониума на съпрузите в този на търговското предприятие на съпруга търговец, поради което макар и не изчерпателно посочен в Правилника за вписванията, представеният пред съдията по вписванията акт следва да бъде вписан в Службата по вписванията, тъй като по същността си представлява разпо¬реждане с вещно право, свързано с промяна на собствеността на имота - предмет на декларацията.
Но дори и да е постановен отказ от съответния съдия по вписванията, невписването на декларацията по чл. 27 ЗДДФЛ на съпруга - нетърговец, няма да промени вещноправният й ефект и последици и да се отрази на валидността й. За съжаление обаче невписването на декларацията се отразява на противопоставимостта й на кредиторите на съпруга - тър¬говец, и съответно на кредиторите на съпруга - нетърговец, като ще направи за първите трудно удовлетворяването от цялата вещ, а за вторите - ще направи оспоримо разпорежда¬нето от страна на съпруга - нетърговец, с неговата идеална част от вещта - съпружеска имуществена общност.
Като се има предвид, че актовете на окръжните съ¬дилища, постановявани по жалби срещу отказите за вписване на декларациите по чл. 27 ЗДДФЛ, не под¬лежат на обжалване пред ВКС, може би било уместно да се инициира изготвяне на съвместна позиция от страна на Нотариалната камара и Министерството на правосъдието и евроинтеграцията по този въпрос, с цел изясняване и уеднаквяване на позицията на от¬делните служби по вписванията и то най-вече с оглед охраната на интересите на кредиторите на съпрузите и на едноличния търговец.

Мариела ПАВЛОВА, нотариус