КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 20:23

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Възлагане на недвижим имот при публична продан общо на някол
Ново мнениеПубликувано на: 17 Фев 2011, 22:34 
Възлагане на недвижим имот при публична продан общо на няколко купувачи

ВЪПРОС: Проведена е публична продан на недвижим имот. Като купувачи на публичната продан са се явили няколко от взискателите по изпълнителното дело. Те са подали съвместно наддавателно предложение, с което са заявили, че желаят да закупят имота при условията на съсобственост в квоти съобразно със съотношението на дължимите им от длъжника суми. На публичната продан имотът им е възложен с постановление на съдебния изпълнител съгласно заявените от тях квоти. Впоследствие е направено разпределение от съдебния изпълнител на сумата от получената за имота цена. При него е установено, че с оглед изискванията на чл. 264 ДОПК, за да могат да придобият имота, спечелилите публичната продан взискатели следва да заплатят дълга на длъжника към Националната агенция за приходите (НАП), който по стойност надвишава покупната стойност на имота, върху който е насочено принудителното изпълнение. С оглед на изложеното, имам следните въпроси:
1. Може ли при публична продан недвижим имот да бъде възложен при условията на съсобственост общо на ня-колко лица, които са и взискатели в изпълнителния процес?
2. Следва ли НАП в качеството си на взискател по делото да получи суми при разпределението на получената за имота цена, ако въпросната цена не надвишава размера на дълга на длъжника към взискателите-купувачи по публичната продан?
3. След влизане в сила на постановлението за възлагане, въводът във владение на имота и регистрирането му в съответната община, какви данъчни задължения следва да бъдат погасени от новите собственици?
4. Има ли право съдията по вписванията при Агенцията по вписванията да откаже вписването на постановлението за възлагане на имота, ако не са заплатени всички данъчни задължения на длъжника ?
Ст. Петрова, Пловдив

1. Изпълнението върху недвижим имот е един от основните способи за провеждане на принудително изпълнение, уредени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Той замества доброволното изпълнение на длъжника и предвижда извършване от съдебния изпълнител на поредица установени от закона действия, насочени към осребряване стойността на недвижим имот - собственост на длъжника с цел разпределение на получената сума за удовлетворяване на вземанията на кредиторите. Тъй като изпълнението върху недвижим имот е съпроводено с упражняване на мерки на принуда спрямо длъжника и отнемане от патримониума му на значително по стойност имущество, законът създава гаранции, че правата на длъжника няма да бъдат ограничени повече от необходимото за събиране на дължимите вземания. Тези мерки са различни в различните стадии на изпълнителното производство, като видът им варира според характера на предприетите спрямо длъжника и неговото имущество действия. Общото между всички тях е, че основна гаранция за защита на правата на длъжника се явява спазването от страна на кредиторите и от органа, който осъществява мерките на държавна принуда, на установения от закона ред, по който да се извърши осребряването на имуществото и удовлетворяването на вземанията на кредиторите.
1.1. Конкретно при принудителното изпълнение, реализирано чрез изпълнение по реда на чл. 483-501 ГПК върху недвижим имот на длъжника, осребряването на имуществото се извършва чрез процедура по публична продан на имота. Публичната продан представлява открита процедура, проведена от съдебен изпълнител, в която може да участват неограничен брой наддавачи. В нея обаче не могат да вземат участие длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Законът допуска взискател в изпълнителното производство да участва като наддавач при проданта с едно или повече предложения. Тази възможност е изрично предвидена в текстовете на нормите на чл. 489 и 495 ГПК. Не съществува забрана и група от взискатели също да вземат участие в проданта чрез съвместно предложение.
В този случай взискателите участват с общо ценово предложение, съвместно се явяват като един наддавач и предлагат заедно да закупят недвижимия имот при условията на съсобственост. Нормативната уредба на ГПК относно съдържанието на наддавателното предложение е доста оскъдна. Член 489, ал. 2 ГПК единствено посочва, че всеки наддавач записва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. С оглед на липсата на законов текст е дискусионен въпросът, дали при оформянето или регистрацията на общо предложение наддавачите са длъжни да посочат кой от тях каква част от предложената цена за имота ще заплати и какви ще са квотите на отделните лица в бъдещата съсобственост. Макар хипотезата на участие на няколко лица с общо наддавателно предложение да е свързана с някои неизяснени моменти относно реда за провеждане на проданта, тя категорично следва да се разграничи от случаите когато съдържанието на предложението не съответства на изискванията на закона. За да бъде валидно съгласно изискванията на чл. 489, ал. 2 ГПК, подаденото наддавателно предложение следва да съдържа цена на имота. Не се допуска участие в проданта на наддавач с предложение, което не предлага заплащане на цена за изложения на публична продан имот, а извършване на прихващане със съществуващи ликвидни и изискуеми задължения на длъжника към наддавача, замяна с други имоти, движими вещи и др.
Липсата на цена в предложението представлява съществено отклонение от изискванията на закона и влиза в противоречие с установената функция на публичната продан като производство по осребряване на имуществото на длъжника. В подобни случаи се проявява превантивната функция на спазването на уредената в ГПК процедура по извършване на публична продан. Изброените нарушения се явяват основание за отмяна на постановлението за възлагане на имота и връщане на делото на съдебния изпълнител за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата, на която е констатирано нарушението. В съдебната практика се наблюдават тенденции да се стимулира разширителното тълкуване на нормата на чл. 489 ГПК, като се създаде възможност за известна свобода при изготвяне на наддавателното предложение. В Решение от 17.07.2008 г. по изп. д. № 362/2008 г. на ОС - Кюстендил е посочено, че изискванията на нормата са спазени, независимо дали направеното предложение е наименувано „оферта" или „наддавателно предложение", щом то съдържа основните необходими реквизити - цифрово и с думи изписване на предлаганата цена на имота - предмет на публичната продан. Съдът е счел, че върху законността на извършената публична продан не се отразява и обстоятелството, че спечелилият наддавач - едноличен търговец, е подал предложение в качеството си на търговец, а е внесъл задатъка и остатъка от продажната цена като физическо лице. Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) с регистрирането си като едноличен търговец физическо лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице, поради което сумите се явяват редовно внесени.
Видно от изложеното, практиката се е опитала да компенсира несъвършенствата на нормативната уредба на ГПК с един по-широк поглед върху материята, базиран върху тълкуване на други сходни нормативни текстове. Този подход би могъл да бъде използван и в случая, когато от съдържанието на наддавателното предложение не може да се извлече информация за условията, при които е подадено общото предложение от името на няколко лица. За него би могло да намери приложение правилото на чл. 121 ЗЗД, като се приеме, че при подаване на общо предложение всеки от наддавачите се е задължил солидарно за пълния размер на предложената цена. При липса на посочени квоти в бъдещата обща собственост върху имота отношенията следва да се уредят съгласно общия принцип на чл. 30, ал. 2 ЗС, според който частите на всички съсобственици в общата вещ се считат за равни до доказване на противното.
Въпреки действието на горните нормативни постановки, ГПК не поставя задължение пред съдебния изпълнител да изследва подаденото общо предложение и да установи съществуващите отношения между подалите го наддавачи с цел да се посочат квотите, в които ще възникне съсобствеността между щях при спечелване на проданта. Негово задължение е да провери съответствието на предложението с изискванията на чл, 489, ал. 2 ГПК и чл. 489, ал. 6 ГПК и при обявяването му по реда на чл. 492 ГПК да съпостави размера на посочената там сума с останалите получени наддавателни предложения, за да се установи коя е най-високата предложена цена и да се определи купувач на имота.
1.2. В текста на чл. 496 ГПК, който предвижда изисквания към съдържанието на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот, също не се съдържат правила във връзка с реквизитите на този акт, в случаите когато имотът се възлага на повече от едно лице при условията на съсобственост. Член 496, ал. 1 ГПК изисква единствено имотът да бъде възложен на лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492-494 ГПК. По отношение на лицето, в полза на което да се извърши възлагането, законът препраща към процедурата по отваряне на наддавателните предложения и обявяване на купувач. Поради това, информацията в постановлението за възлагане относно личността на купувачите и квотите в съсобствеността следва да възпроизвежда съдържанието на обявеното за печелившо наддавателно предложение. Въпреки че подлежи на вписване, постановлението за възлагане на имота се различава по своята правна същност и основни реквизити от сделките с прехвърлително действие на частното право. За да бъде вписано в имотния регистър, то също следва да отговаря на задължителните изисквания за съдържание, посочени в чл. 6 от Правилника за вписванията (ПВ), а именно да съдържа личните данни и адреса на длъжника и купувача, датата и мястото на издаването на акта, описание на имота, до който се отнася актът, и цената му. По своето правно естество обаче публичната продан не е договор с wещнопрехвърлителен ефект, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител, издаван при наличност на наддавателно предложение /1/. Съдебният изпълнител действа като орган на държавна власт, който независимо от волята на длъжника прехвърля имота му на трето лице. Посочените характеристики на постановлението за възлагане до голяма степен определят и отговора на поставения въпрос.
Съдържанието на постановлението следва да почива на посоченото в наддавателното предложение, а не на извършени допълнителни действия от съдебния изпълнител по уточняване на отношенията между съсобствениците с цел изчисляване размера на дела на всяко от лицата във възникналата съсобственост. Съдебният изпълнител възлага имота в дяловете, посочени от лицата при подаване на съвместното предложение за учас¬тие в публичната продан. В случай че такива не са били определени, той възлага имота на лицата, подали общото наддавателно предложение, без да посочва дяловете им в съсобствеността.
2. В хипотезата на наличие на задължения на длъжника към повече от един кредитор разпоредбата на чл. 136 ЗЗД установява критерии за определяне на привилегии и ред за предпочтително удовлетворение на някои видове вземания. Нейните правила намират приложение и при извършване на разпределение между кредиторите на получената цена за недвижимия имот след проведена публична продан. Съгласно чл. 136, ал. 2 ЗЗД вземания на държавата, освен тези за глоби, се удовлетворяват предпочтително преди вземанията на други кредитори. На НАП по силата на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 3 и 9 от Закона за Националната агенция за приходите са възложени правомощия да установява, обезпечава и принудително да събира публичните държавни вземания, както и да установява и събира определени със закон частни държавни вземания. С оглед на това, посочените в казуса вземания на НАП най-вероятно представляват публични държавни вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение и се удовлетворяват преди вземанията на всички останали кредитори.
В изложения случай вземанията на НАП се удовлетворяват преди вземанията на останалите кредитори. Привилегия пред тях имат единствено вземанията на работниците и служителите на длъжника за дължимо трудово възнаграждение.
3. По-интересен е въпросът за това кои данъчни задължения следва да погасят новите собственици след влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот и въвода на купувачите в имота по реда на чл. 498 ГПК. Съгласно установения в чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД ред за предпочтително удовлетворение вземанията на държавата за данъци върху определен имот се събират от стойността на този имот след удовлетворяване на вземанията към длъжника на работници и служители, вземанията за издръжка, вземанията на държaвата, вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и разноски за исковете по чл. 134 и 135 ЗЗД.
Съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване па разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По силата на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета и за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Публичните вземания се събират по реда на ДОПК.
3.1. С оглед на изложеното, събирането на дължимите за недвижимия имот местни данъци и такси по ЗМДТ следва да бъде извършено в рамките на образуваното изпълнително производство, в което изпълнението е насочено срещу съответния недвижим имот. В случай, че това не бъда сторено, въпросните публични задължения не преминават върху новите собственици след вписване на постановлението за възлагане и въвеждането им във владение на имота, ГПК в текста на чл, 498, ал. 1 посочва като предпоставка за извършване от съдебния изпълнител на въвод в имота заплащането от страна на купувача на дължимите такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане, което се удостоверява чрез представяне на удостоверения.
Член 15, ал. 2 ЗМДТ пък гласи, че при прехвърляне на имота приобретателят дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. В разглеждания казус чрез едностранен властнически акт на съдебния изпълнител - постановление за възлагане, собствеността върху имота преминава от длъжника върху купувача по публичната продан. В този смисъл придобиването на недвижим имот въз основа на публична продан следва да се причисли в числото на юридическите факти, които чл. 15, ал. 2 ЗМДТ разглежда под общото понятие „прехвърляне на имота", и да попадне в приложното поле на нормата. Когато правото на собственост върху облагаем недвижим имот принадлежи на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си в съсобствеността. Подадената декларация за имота от един съсобственик ползва и останалите, както и всеки съсобственик може да заплати данъка за целия имот за сметка на останалите съсобственици.
3,2. Във връзка с пълномощията по чл. 4, ал. 6 ЗМДТ на изпълнителния директор на НАП да дават методически указания по прилагане на закона. Създадена е трайна административна практика по въпроса относно дължимите данъци от купувача на недвижим имот, придобит по публична продан. Тя е отразена в няколко писма на НАП във връзка с отправени към агенцията запитвания по разглежданата проблематика. В писмо-отговор на НАП от 20.03.2008 г.2, по зададения под № 8 въпрос от кои момент следва да се облага с данък върху недвижимите имоти един имот, в случай че е придобит с постановление за публична продан, агенцията е изразила виждане, че от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Ако длъжникът е бил собственик на отдадения на публична продан имот, собствеността на имота се прехвърля върху купувача от деня на постановлението за възлагане. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. По силата на чл. 13 ЗМДТ данък се заплаща независимо дали недвижимият имот се използва, или не.
По силата на чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Според друг отговор на НАП, даден с писмо от 15.07.2008 г., публичната продан на недвижим имот е способ за принудително изпълнение, който се осъществява чрез съвкупност от актове. Фактическият състав на публичната продан завършва с окончателното възлагане на имота, с което се прехвърля собствеността върху купувача. До този момент проданта не може да се счете за приключена, защото собствеността върху имота не е преминала у другиго. С оглед на това трябва да се приеме, че публич¬ната продан приключва с извършването на последния акт по нея, а именно възлагането на имота. Разпоредбите на чл. 246, ал. 8 ДОПК и чл. 496, ал. 2 ГПК указват, че собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението за възлагане. От този момент занапред, за купувача възниква задължение да заплаща данъци за имота. Видно от съдържанието на двете писма, в практиката си НАП споделя виждането относно действието на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота като акт, по действието на който купувачът придобива недвижимия имот и започва да заплаща данъци за него. НАП приема, че купувачът по публична продан не е длъжен да заплаща натрупаните данъчни задължения на длъжника за имота. Критика търпи обаче становището на агенцията, че за дата на прехвърляне на собствеността се приема не датата на влизане в сила на постановлението за възлагане, а датата на изготвянето му.
3.3. Това становище на НАП е обосновано с формално езиково тълкуване на текстовете на ГПК и ДОПК, но не е съобразено с цялостния смисъл на уредените в двата закона процедури, както и с общите принципи на правото. То пренебрегва идеята на разпоредбите на чл. 435 и сл. ГПК и предвидената в тях възможност за обжалване на отделни действия на съдебния изпълнител, включително и на постановлението за възлагане.
Макар текстът на чл. 438ГПК да посочва, че подаването на жалба не спира действията по изпълнение, съществува и изрично предвидена процесуална възможност съдът да постанови с определение спиране на изпълнението на обжалвания акт. Тази възможност е напълно обоснована с оглед на вредите, които могат да настъпят за жалбоподателя или трети лица при изпълнение, извършено въз основа на незаконосъобразен акт. Поради това, нормативно установените срокове за обжалване и възможността за спиране на изпълнението на актове на съдебния изпълнител са обстоятелства, които следва да бъдат взети под внимание при тълкуването и прилагането на текста на чл. 496, ал. 2 ГПК. Дори и за целите на данъчното облагане по ЗМДТ не може да се приеме, че купувачите придобиват права върху недвижимия имот от датата на издаване на постановлението за възлагане, което е атакувано по съдебен ред и съдът е постановил спиране на изпълнението му по реда на чл. 438 ГПК. Поради това, предписанието на нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК за придобиване от купувача от деня на постановлението за възлагане на всички права, които длъжникът е имал върху имота, следва да се тълкува разширително, като под ден на постановлението за възлагане да се разбира денят на влизане на постановлението в сила.
Интересни практически аспекти поставя и последният въпрос от казуса във връзка с това има ли право съдията по вписванията да откаже вписване на постановлението за възлагане на имота в имотния регистър, ако не са заплатени всички данъчни задължения на длъжника. Водещи в тази материя са разпоредбите на чл. 264 и 265 ДОПК.
Според чл. 264 ДОПК, прехвърлянето на недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, съответно длъжника, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат публични държавни и общински задължения, прехвърлянето може да се извърши след тяхното заплащане, или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Член 265 ДОПК от своя страна установява солидарна отговорност за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя за нотариуса или съдията по вписванията, който състави, съответно разпореди, да се впише акт без представена писмена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК или при неспазване разпоредбата на чл. 264, ал. 4 ДОПК.
4.1. Видно от езиковия анализ на текстовете на двете норми, актът по прехвърляне на собствеността върху недвижим имот не следва да бъде вписан при наличие на непогасени и подлежащи на изпълнение задължения на праводателя-собственик за заплащане на публични вземания - данъци, мита, задължителни осигурителни вноски и др.
Законът не свързва изпълнението на това изискване само с някои определени видове публични вземания. То обхваща както публични вземания, свързани със съответния прехвърляем имот, така и други задължения на собственика за заплащане на данъци, мита и др.Този извод е споделен и от писмо-отговор на НАП от 03.08.2006 г. Писмото гласи, че съгласно ДОПК, в издаваните данъчни оценки за недвижими имоти следва да се вписва не само наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота, но и наличието или липсата на други непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за публични вземания на прехвърлителите на имота. Подлежащи на принудително изпълнение са задълженията, които са изискуеми, и които не са погасени чрез способите, регламентирани в чл. 168 ДОПК. Отписаните поради изтекла погасителна давност задължения не се отразяват в удостоверенията по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Противното становище е застъпено от ВАС с Определение № 3665 от 19.03.2010 г. по адм. д. № 2563/2010 г. Съдът е счел, че удостоверението за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК е акт, свързан с изповядване на сделка пред нотариуса, и отразява вече определената данъчна оценка на деклариран недвижим имот и задължението за данък върху недвижимия имот, доколкото същият не е платен към датата на издаване на удостоверението. Това е удостоверителен акт, а не е актът, установяващ размера на данъчната оценка и данъчното задължение - данък недвижими имоти за съответната година по реда на ЗМДТ. Според друг отговор на НАП, даден в писмо от 31.03.2007 г., в ДОПК не е предвидено правомощие на органите по приходите да приемат, обработват и съхраняват декларациите, подадени по реда на чл, 264ДОПК. Тези декларации се подават пред нотариус или съдия по вписванията и представляват условие да допустимост на прехвърлителните сделки, в случаите когато прехвърлителят или учредителят има непогасени данъчни задължения. За неверните данни, посочени в декларацията, отговаря нейния подател по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс. В разпоредбата на чл. 265 ДОПК е предвидена отговорност за нотариуса или съдията по вписванията, които съставят или разпоредят да се впише акт без представени декларации за липса на данъчни задължения. В правомощията на органите по приходите при НАП не попада осъществяването на контрол за установяване на истинността на данните, подадени в декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, пред нотариус или съдия по вписванията. С оглед на изложеното, тежестта за извършване на проверка за спазване на изискванията на чл. 264 ДОПК е възложена на нотариуса, когато имотът се прехвърля чрез нотариална сделка и съответно на съдията по вписванията, пред които е представен подлежащият на вписване документ за прехвърляне на собствеността.
4.2. Тъй като поставеният в казуса въпрос касае по-конкретно правомощията на съдията по вписванията, те ще бъдат разгледани по-обстойно за целите на настоящото изложение. Текстът на чл. 32а, ал. 1ПВ гласи, че ако записаният във входящия регистър акт нс отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. В редица разрешения на съдебната практика се съдържат тълкувания относно обема на извършваната от съдията по вписванията проверка за законност на внесения за вписване акт и условията, при които съдията е възможно да постанови отказ за вписване. Определение № 190/10.04.2009 г. по гражд. д. № 1984/2008 г. на Пг.о. на ВКС разглежда случай на отказ на съдия по вписванията да впише договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по реда на § 29, ал. 1 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), тъй като към молбата за вписване няма приложени декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, изходящи от правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и данъчни оценки на името на тези лица, от които да се установява, че прехвърлителите нямат непогасени данъчни задължения към държавата. Съдът е счел, че продажбата на недвижимото имущество на прекратените организации по реда на § 29. ал. 1, изр. 3 и 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ има редица особености, които я отличават от обикновените сделки по прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти, за които законът изисква нотариална форма. Изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК важи само за обикновените продажби, извършвани с нотариален акт, но не и за тези, които представляват акт на разпределение на имуществото на прекратените ор-ганизации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и се извършват чрез пълномощник на правоимащите лица в облекчена писмена форма. Спрямо тези продажби чл. 264, ал. 1 ДОПК не може да се прилага по аналогия, тъй като по аргумент от чл. 265ДОПК той е предвиден само за сделките, които се осъществяват по нотариален ред. Поради изложеното, съдът е счел за незаконосъобразен и е отменил отменил отказа на съдията по вписванията да извърши вписване на договора за извършената продажба по реда на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В аналогичен смисъл е и Определение № 222/08.05.2009 г. по гражд. д. № 1879/2008 г. на ГК, III г.о. на ВКС, което също поддържа тезата, че изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК се прилага единствено за правни сделки, които се извършват в нотариална форма.
Водейки се от тълкувателната логика, изложена в двете цитирани опредаения на ВКС, правилото на чл, 264, ал, 1 ДОПК не следва да се прилага и при вписването на постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижимия имот. Постановлението не представлява нито правна сделка, нито нотариален акт, поради което проверката на съдията по вписванията относно спазване на изискванията на закона не следва да обхваща и обстоятелствата по чл. 264. ал. 1 ДОПК.
4.3. Видно от анализа на приведените по-горе примери, поставеният в казуса въпрос не е разрешен еднозначно поради съществуващите различия във вижданията на административната и съдебната практика. Вследствие от риска за търсене на отговорност по реда на чл. 265 ДОПК, по-чести са случаите на откази на съдии по вписванията да впишат постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот при непредставяне на изискуемите по чл. 264, ал. 1 ДОПК документи или наличие в тях на данни за съществуващи публични вземания на държавата или общините към длъжника. От друга страна, съдебната практика посочва път, по който може да се реализира защитата срещу посочените действия. Цитираните две определения на ВКС са достатъчно ясни в становището си, че изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК е приложимо само за сделките, които се осъществяват по нотариален ред. Съществуват обаче известни колебания в правоприлагането относно кръга на лицата, на които се признава правен интерес да оспорват пред съда постановения отказ на съдията по вписванията и да се възползват от предоставяната по този ред защита. Окончателното разрешение на поставения проблем следва да се базира на законодателна редакция или на ново тълкуване на нормативната уредба, което да държи сметка за опазване на държавния и обществен интерес, но и да избягва възникването на подобни хипотези, в които насочването на принудително изпълнение върху принадлежащи на длъжника недвижими имоти да се обезсмисля поради невъзможността купувачите по публичната продан да придобият собствеността върху имота преди пълното изплащане на останалите непогасени публични задължения на длъжника.

сп. "Собственост и право", бр. 9, 2010г.
http://www.trudipravo.bg/index.php?opti ... &Itemid=20

/1/ Вж. Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. С, 1994, с. 678 и сл.
/2/ Съдържанието на писмото, както и на останалите посочени в публикацията писма на НАП, е цитирано съгласно правноинформационна система „Лакорда". В ин¬формационния продукт като източник на информацията е посочена НАП.


Докладвай
Върнете се в началото
  
Отговори с цитат  
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие можете да пускате нови теми
Вие можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов