КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 197 ОТ 10.05.2010 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 144/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д. № 144 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадена е от П. К. и В. Х. К. частна жалба срещу определение на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав от 09.02.2010 г. по гр. д. № 3310/2010 г., с което са осъдени етажните собственици, посочени в молба от 04.02.2010 г., да заплатят на жалбоподателите сумата 100 лв. разноски, направени пред въззивната инстанция. Поддържа се в частната жалба, че определението е непълно, тъй като не обхваща разноските за двете инстанции, които освен присъдените 100 лв. включват още 45 лв. държавни такси /30 лв. пред първата и 15 лв. пред въззивната инстанция/, както и още 100 лв. адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Иска се присъждане и на тези суми.
Ответниците по частната жалба не са представили писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани с правен интерес лица и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Частните жалбоподатели са ищци по иск правно основание чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС (отм.) за отмяна на решение на О. събрание на Е. собственост на ул. "Д" № 34 предявен по гр. д. № 4296/2008 г. на Софийски районен съд, 32 състав. В това производство те са били представлявани от адвокат С, на когото са заплатили възнаграждение в размер на 100 лв. видно от договора за правна помощ на л. 24 от първоинстанционното дело; заплатили са и държавна такса за завеждане на делото в размер на 30 лв. С решението на първата инстанция искът е отхвърлен, като в тежест на ищците са поставени направените от ответната страна разноски 250 лв. С решението на Софийски градски съд от 30.07.2009 г. по гр. д. № 3310/2008 г. е отменено решението на Софийски районен съд и вместо него е постановена отмяна на решението от 06.02.2008 г. на О. събрание на собствениците на обекти в сградата в гр. С., на ул. "Д" № 34, посочено в т. 7 от протокола. От страна на жалбоподателите П. К. и В. К. е поискано присъждане на разноски с въззивната жалба, но съдът в решението си не е обсъдил този въпрос. С молба от 16.09.2009 г., в срока по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), жалбоподателите са поискали да им бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции. С молба от 04.02.2010 г. в изпълнение на дадените от съда указания са уточнили имената и адресите на етажните собственици.
С обжалваното определение от 09.02.2010 г. Софийски градски съд е присъдил разноски 100 лв. за адвокатско възнаграждение. В диспозитива не са посочени задължените лица, а е направено препращане към молбата от 04.02.2010 г., в която ищците са посочили имената на етажните собственици. Съдът не е постановил нарочен отхвърлителен диспозитив по молбата, но е очевидно, че е приел, че по-голяма сума от присъдената не е дължима. Именно тази част от определението е обект на обжалване.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в полза на частните жалбоподатели - ищци в процеса са дължими всички направени от тях разноски в производството пред двете инстанции, тъй като искът им е уважен изцяло. С оглед на това освен присъдените 100 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да се присъдят още 100 лв. заплатено възнаграждение на адвокат в първата инстанция и 45 лв. държавни такси или общо 145 лв. Съдът счита, че осъдителният диспозитив следва да се постанови не спрямо отделните етажни собственици, както е сторил Софийски градски съд, а спрямо Е. собственост, представлявана от управителя. Именно по този начин ответникът е участвал в производството пред двете инстанции. Отделните етажни собственици не са били посочени, не са призовавани и не са участвали в делото. Налице е специално уредено в закона - чл. 14 ПУРНЕС (отм.) представителство на етажните собственици в производство по молба за отмяна на решение на общото събрание, която предвижда, че управителят или председателят на управителния съвет представляват другите собственици по делото, като всички книжа се връчват нему и той е длъжен да съобщи на другите съсобственици за получаването им. Предвидено е в същата разпоредба право на всеки собственик да вземе участие в делото, което в случая не е било упражнено. По същия начин е уредено представителството и в сега действащия Закон за управлението на етажната собственост - чл. 41.
В обобщение, обжалваното определение следва да се отмени и в полза на частните жалбоподатели да се присъдят още 145 лв. разноски за водене на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд, ІІ-д въззивен състав от 09.02.2010 г. по гр. д. № 3310/2010 г. в частта му, с която не е уважено искането на П. Т. К. и В. Х. К. за присъждане на разноски в пълен размер и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на жилищен блок на ул. "Д" № 34 в гр. С., представлявана от управителя В. Р. Ш. с адрес: гр. С., ул. "Д" № 34, ап. 14 на основание чл. 64 ГПК (отм.) да заплати на П. Т. К. и В. Х. К., двамата от гр. С., ул. "Д" № 34 сумата 145 /сто четиридесет и пет/ лв. разноски по делото.

Определение № 461 от 23.06.2010 г. на ОС - Враца по ч. гр. д. № 382/2010 г., ГО, докладчик съдията Борислав Самоковски
чл. 174, ал. 1, т. 1 ГПК
чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС
чл. 41 ЗУЕС
Производството е по реда на чл. 174, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано по жалба на И. Ц. Б. *** чрез пълномощника й адв. Г. П., *** против определение от закрито съдебно заседание от 05.05.2010 г. РС - Враца, VIII-ми гр. състав, постановено по документ - искова молба вх. № 3959/2010 г., с което определение Районен съд оставя без разглеждане исковата молба.

Жалбоподателя излага в жалбата до съда, че не е доволен от определението, което атакува. Твърди, че то е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Счита, че разпореждането е незаконосъобразно по съображения, подробно описани в жалбата. Моли съдът да отменени определение от закрито съдебно заседание от 05.05.2010 г. Районен съд - Враца, VIII-ми гр. състав, с което се оставя без разглеждане искова молба вх. № 3959/2010 г., и на РС да бъдат дадени задължителни указания да образува гр. дело, в което да се произнесе по повдигнатия материалноправен спор.

Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право на това и като такава се явява допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената искова молба като е приел, че искове против такъв ответник са недопустими, поради липса на процесуална легитимация на ответника. Мотивира това с чл. 25 ЗУЕС, който посочва, че сдружението е юридическо лице, създадено по реда на самия ЗУЕС, което има за предмет управлението на общите части на етажната собственост. Според ВрРС, процесният случай не касае управлението на общите части и затова е неприложима особената правосубектност придадена на сдружението на собствениците. Посочва се и че не е доказано учредяването на такова сдружение на собствениците.

Правният извод и мотивите на първоинстанционния съд са неправилни. Сдружението на собствениците е една от възможните форми на управление на общите части на сгради в режим на етажна собственост и самото то е ЮЛ, с особен предмет на дейност. От исковата молба и молбата с уточнения е видно, че искът не е насочен против такова юридическо лице. Ответник е етажна собственост на жилищен блок № 5 на ул. "*" № *, в смисъла на общността от собственици в режим на етажна собственост на посочения адрес. Различни текстове в ЗУЕС придават на етажната собственост особена правосубектност. Чл. 23, ал. 1, т. 5 посочва, че управителният съвет или управителят представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти, а чл. 41 - че собствениците или сдружението се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице. Макар да е налице разминаване в термините смисълът не тези разпоредби е именно, че етажната собственост (собствениците на имоти в режим на етажна собственост) има самостоятелна правосубектност и се представлява, включително и пред съд, от управителя.

За да възникне тази правосубектност, не е необходимо вписване - тя възниква по силата на закона. С оглед на това, не може да се приеме направеният извод за липса на правна легитимация на ответника. Ако в производството по делото се установи, че то се води срещу ненадлежен ответник това ще се отрази в решението по делото. Следва да се отбележи и фактът, че направените от ищеца доказателствени искания биха дали възможност да се установи статута на ответника и кой е неговия представител.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от закрито съдебно заседание от 05.05.2010 г. РС - Враца, VIII-ми гр. състав, постановено по документ - искова молба вх. № 3959/2010 г., с което определение Районен съд оставя без разглеждане исковата молба.
ВРЪЩА искова молба вх. № 3959/2010 г. на РС - Враца за образуване на гражданско дело и продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.