КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

- Чели ли сте Конституцията? В член 28. пише: "Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление."

- Ами ако някой посегне върху своя собствен човешки живот?

- Тежко му ако не успее да свърши работата до край - ще трябва да бъде съден за опит за предумишлено убийство!

- Глупости! Най-много да го пратят в лудницата, за да му дойде акъла в главата.

- В лудницата човек има време да размисли на спокойствие за живота си, за смисъла му - между електрошоковете и надрусването с успокоителни. Там няма кой и какво да го тревожи; като изключим агресивните здравеняци в бели престилки, докато го вързват за масата, преди да го освежат с електрошок; или същите, когато се гаврят с него, ако има късмета да е жена.

- Прав си -- какво му е лошото на лудницата?! Тъпчат те с наркотици, пускат ти ток, бият те, гаврят се с теб... Това може и да ти харесва - нали си луд!? И освен това повече никога няма да си помислиш да извършиш "посегателство върху човешкия живот", дори върху този, който уж притежаваш; макар че според 17-тия член "частната собственост е неприкосновена"!

- Все пак, мисля че не е честно....

- Кое!? Че държавата се грижи за теб и иска да спаси душата ти! Знаеш ли, че ако се самоубиеш, ще гориш в... забравих в кой кръг на ада!? Държавата иска да ги спаси, тия клетници, а те се дърпат! Неблагодарници с неблагодарници!

- Ти казваше, че според онзи член "всеки има право на живот". Чувал съм, че едно време е имало член, според който "всеки има право на смърт"; но този член бил паднал, защото някакви фалшиви защитници на човешките права се изправили пред заседателите и му се възпротивили...

- Като се замисля, и според мен би било хубаво да има член за право на смърт. То и без това си е неписан закон... Колко приятели имам, ако знаете, които... Впрочем не "имам", а "имах"...

- И аз имах...

- Един приятел имаше една приятелка...
.............................................

- Ей, хора, знаете ли, изведнъж ми светна за онзи ми ти член, дето бил паднал!

- Членът за правото на смърт?

- Членът вероятно е бил изкаран от твърдото книжно тяло, и заврян в безплътния дух на Закона. Вижте какво пише в 59-тия член: "Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки гражданин."

- Дух? Какви духове?! С тая акселерация на умственото развитие на подрастващите, в днешно време и в първа група на детската градина не вярват в съществуването на духове!

- В духа на 59-тия член се има предвид: "всеки гражданин има право на смърт, но само докато изпълнява своя дълг и чест да защитава Отечеството"...

- Ами гражданите от женски пол?!

- Те, както се вижда от Закона, и от държавната практика - те нямат право. Техният дълг е да създават живот. Какви права за смърт те гонят?!

- Защо да нямам право?!

- Защото си от женски пол! Така го пише в Закона... Да не мислиш, че аз съм измислил Члена?

- Ами еманципацията?! Жените имат равни права с мъжете!

- Да бе! За да имаш равни права, трябва да имаш и равни задължения.

- Не е задължително! Аз не съм длъжна да служа в армията, но въпреки това имам право на смърт!

- Ние не сме длъжни да раждаме деца; но и да имаме право, пак не можем...

- И не искаме!

- Не знам за раждането, но мисля че тя е права за правото на смърт. Трябва да й се признае...

- Права съм ами! - заяви тържествено тя - Забравихте ли, че ние всички сме се възползвали от него! - и гордо посегна да отметне буйните си коси, защото бе забравила, че изстрелът, чрез който се пресели тук, бе отнесъл главата й...