и още една гледна точка за общуването в нета
Свалката на баба АннаКаза наш'та баба Анна,
че е време за промяна.
Хвърли свойте фусти тежки
и си купи модни дрешки,
после тя от магазина
взе си прашки десетина.
Боядиса си косата,
епилира си краката,
ноктите си тя лакира,
начерви и парфюмира.
Стария комп взе на внука -
нова мода идва тука!
И от фирма до пазара
интернет си тя прокара.
И със баби десетина,
още дядовци дузина,
непознати и познати,
баба Ана взе да чати.
Тича бабата по срещи -
хвърчат страстите горещи,
кат в латино сериали,
с разни старци пощуряли.
Нейният мъж промърмори,
в друга стая се затвори,
нищо повече не каза...
Бабата не забеляза.
Заговори се веднъж
тя на скайпа с чуден мъж.
Доста Анна бе живяла -
такъв тя не бе видяла!
Толкова я забавлява,
Боже, ах какво й става -
без да го е тя видяла,
Анна влюбена е цяла.
Но и той е цял загубен -
в баба Анна лудо влюбен.
Тупка лудо й сърцето,
нагласи се днес бабето
и от щастие прелива
че на среща тя отива.
Любопитно се оглежда,
господина тя съглежда.
Туй е нейният Стоян,
издокаран и засмян.
Проумява изведнъж,
че това е онзи мъж!
Някога преди години,
около петдесетина,
срещна Анна в един дъжд
чуден и забавен мъж.
Втори нямаше такъв -
влюби се от поглед пръв!
После ходиха на кино,
в малка кръчма пиха вино...
Но с годините забрави,
чудеса Стоян, че прави.
И сега той там стоеше,
днес е слънце - не валеше.
Почна да се смее Анна,
а след нея и Стояна,
че дори през нет-ефира
пак съдбата ги събира.
После ходиха на кино,
в малка сръчма пиха вино....
Кой ти гледа възрастта,
щом при тях е любовта.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
