КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 09 Юли 2020, 14:06

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: АВСТРИЯ
Ново мнениеПубликувано на: 26 Авг 2009, 10:18 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Правна уредба
Закон за измерванията от 3 юли 1968 г., последно изменение от 22 октомври 1980 г.
Vermessungsgesetz
Закон за разделянето на недвижимите имоти от 1929 г., последно изменение от 2001 г.
Liegenschaftsteilungsgesetz
Закон за поземления регистър от 2.февруари 1955 г., последно изменение от 1989 г.
Allgemeines Grundbuchgesetz

Източници:
Материалите са предоставени от Австрийската Държавна служба по мерките и измерванията
KPNQwest Austria – речник за основните понятия в областта на поземления кадастър и имотния регистър
https://public.austria.eu.net/lexikon.shtml
http://www.normative_zusammenhaenge

КАДАСТЪР

Измервания
Законът за измерванията от 1968 г. нормира следните измервания на земята:

• измервания на земната повърхност

• цялостни изменения на поземления кадастър

• частични изменения на поземления кадастър

• осигуряване на приемственост в резултатите от дейността на аграрните служби по поземлената реформа в поземления кадастър.
• водене на поземления кадастър
• служебни дейности във връзка с поземления кадастър и др.
• други измервания

Органи по измерванията
Дейността по измерванията се осъществява от Държавната служба по мерки и измервания и на службите по измервания, подчинени на Министерството на строителството и техниката.
• Държавната служба по мерките и измерванията, чиито териториални компетенции се разпростират върху цялата страна, отговаря за изпълнението на задачите по измерванията на земната повърхност, за цялостните изменения в поземления кадастър и др.
• Подчинените й служби по измерванията отговарят за изпълнението на задачите, които не са изрично посочени в компетенциите на Държавната служба по мерките и измерванията.
Уредбата и функциите на службите по измерванията се определят с наредба от министъра на строителството и техниката, съобразно спецификите на дейността по измерване на земната повърхност.
Министърът на строителството и техниката, съобразно спецификите на дейността по измерване на земната повърхност, може да възложи измервателните работи на сътрудници-инженери.
Органите и служителите на измервателните служби, извън предвиденото в други закони, във връзка с технико-измервателните работи имат право:
• да влизат във всеки недвижим имот с изключение на издигнатите върху него постройки;
• да отстраняват пречещите на измервателната дейност отделни дървета, храсти и други растения в необходимия обхват;
да внасят и поставят в имотите необходимите измервателни и гранични знаци

Обекти на измерване и помощни дейности във връзка с измерванията
В изпълнение на посочените задачи службите по измерванията :
• изследват и описват всеки недвижим имот, с изключение на издигнатите на него постройки
• отстраняват пречещите на измервателните работи дървета, храсти и други растения, в обхвата в който това се налага
• поставят всички необходими измервателни и гранични знаци
При изпълнение на тези дейности не трябва да се създават затруднения за упражняването на вещните права, съществуващи върху недвижимите имоти. Собственикът на недвижимия имот трябва да бъде уведомен незабавно за поставянето на трайни измервателни знаци в имота и за тяхното местонахождение.
При поставянето на траен измервателен знак в имота или при отстраняването на дървета, храсти и други растения, собственикът може да иска остойностяване и изплащане на обезщетение за претърпените вреди.

Промени и отстраняване на измервателни знаци
Поставените на основание Закона за измерванията измервателни знаци могат законосъобразно да бъдат променяни или отстранявани само от Държавната служба по мерките и измервания и от службите по измерванията, доколкото не се касае за следния случай: По договореност със собственика или носителя на вещното право на строеж Държавната служба по мерките и измерванията може незабавно да постанови или разреши преместването или отстраняването на временни или постоянни измервателни знаци, когато това е необходимо за извършване на строеж или за друго съществено изменение в недвижимия имот.

Поземлен имот
Според закона за измерванията поземлен имот е част от кадастралната общност, изрично определена за такава в поземления кадастър или в кадастъра, воден за целите на данъчното облагане на недвижимостите, и като такава е обозначена със собствен номер./& 7 а/

Съгласно & 31 от заключителните разпоредби на закона за разделяне на недвижимите имоти, поземлен имот е всяка част от кадастралната общност, която е обозначена със собствен номер в поземления кадастър или в кадастъра воден за целите на данъчното облагане на недвижимите имоти.

Законът за измерванията дава легални определения за обособяването на недвижимите имоти на основата на начина си на използване:
• строителни петна;
• земеделски земи, вкл. ниви, ливади и пасбища;
• градини – недвижими имоти, предназначени за отглеждане на плодове/зеленчуци и поддържани на любителска, а не професионална основа;
• лозя;
• високопланински имоти;
• гори;
• естествени водоеми, вкл. реки, езера, блата и др, както и растителността около тях;

Минимално изискуеми от закона размери на недвижимите имоти:
• за строителни петна – 30 кв.м
• градини, лозя и водни площи – 500 кв.м
• земеделски земи и останалите видове целево предназначени терени – 1000 кв.м
• високопланински имоти и гори – 2000 кв.м

Кадастрални общности
Кадастралните общности са тези части от земната повърхност, които изрично са отбелязани в поземления кадастър и в кадастъра, воден за целите на данъчното облагане на недвижимостите. Всяка политически обособена община /общност/ се състои от множество кадастрални общности. Всяка кадастрална общност има определено име и номер.
Създаването на нови, промяната и закриването на съществуващи кадастрални общности се разрешава от Държавната служба по мерките и измерванията, след съгласуване с публичната власт в провинцията /лендера/. Издаденият от Службата акт се публикува в периодичния “Служебен бюлетин за измервателните дейности” и влиза в сила в деня на обнародването, ако не е предвидено друго. След влизането му в сила нужните промени следва служебно да се внесат в поземления регистър и поземления кадастър.

Поземлен кадастър. Значение
Воденият съгласно кадастралните общности поземлен кадастър е предназначен:
• да бъде свидетелство за границите на недвижимите имоти, снабдено с доказателствена сила;
• да служи за даване на гласност /т.е. с чисто оповестително действие/ относно начините на използване на имотите, размерите на повърхността им и др.

Съдържание на поземления кадастър
Поземленият кадастър се състои от техническа част-описание и индекс/списък на недвижимите имоти.

Техническо-описателната част включва:
• необходимите технически условия за създаването на системата от опорни точки върху земната повърхност и определянето на границите на недвижимите имоти /обозначения по координата/;
• техническите условия, необходими, за да им се даде гласност /планове, снимки от височина/;
• кадастрална карта, изготвяна при измерванията,в която се обозначават опорните точки /репери/ на границите на недвижимите имоти, отграниченията между парцелите с еднакво предназначение /т.е. терени, използвани по един и същи начин и надвишаващи минимално необходимия по закон размер/ и други данни, служещи за улесняване на индивидуализацията на имотите.




Списъкът на имотите включва следните данни за всеки недвижим имот:
• номер на недвижимия имот;
• начин на използване на отделните терени в него, обособени на основата на еднаквото си предназначение /строителни петна, земеделски земи, лозя, гори и др./;
• повърхността на всеки от тези терени и общата им повърхност;
• други данни, служещи за улесняване на индивидуализацията на имотите /напр. име на собственика, броя на партидите в имотния регистър, в които е вписван имотът и др./;
• вписвания относно измененията в кадастралните данни, най-вече вписвания за промени на границите на недвижимите имоти, предприети във връзка с имотния регистър.

Поземленият кадастър се води с помощта на автоматизирана система за обработка на данни /база данни за недвижимите имоти/. Подробното регламентиране на техническите въпроси относно поддържането на тази система и обхвата на данните в нея се възлага на министъра на строителството и архитектурата, който издава наредба, съвместно с министъра на правосъдието.
При създаването на поземления кадастър вписванията в имотния регистър относно правото на собственост се внасят отново.

Предназначение и начин на използване на недвижимия имот
Начините на използване на недвижимите имоти и техният минимален размер се уреждат в приложение към Закона за измерванията. Ако един недвижим имот се използва по няколко различни начина, в поземления кадастър подлежат на вписване тези от тях, осъществени на отделните терени в имота, т.е. на части от него, надвишаващи минимално изискуемата от закона площ. Начинът на използване на останалите части /терени/ следва да се отчете към този на самостоятелните. Ако и сумарно всички части от имота, обособени според предназначението и начина на използването си не достигат до изискуемата от закона минимална площ, вписването в кадастъра трябва да се направи въпреки това.
Промяна във вписания начин на използване следва да се внесе, когато:
• недвижимият имот позволява само един начин на използване;
• промяната има за последица и изменение във вписването на имота в поземления кадастър;
• разликата между предишната и новата площ на имота надхвърля минимално изискуемите от закона размери.

Вписвания в поземления кадастър. Видове
Вписванията в поземления кадастър са:
• за промени в границите на недвижимите имоти, съобразно внесените изменения в имотния регистър /§ 11 /1/, 1./;
• за определени категории служебни действия, извършвани от службите по измерванията и др.;
• за действия, предприети за обозначаване на площта на имотите на основата на данните от планове и др.
Вписване в индекса/списъка на недвижимите имоти се прави винаги, освен когато в кадастралната карта за улеснение са обозначени и допълнителни данни за имота. В този случай вписването в индекса може да отпадне.

Обединяване на недвижими имоти
Два или повече недвижими имота могат да се обединят, когато:
• са разположени в рамките на една и съща кадастрална общност и са свързани помежду си;
• правото на собственост и вещните тежести върху тях са идентични;
• обединяването на имотите се прави в интерес за опростяване на административните процедури и от него не произтичат трудности в измервателно-техническо отношение.
Когато горните предпоставки са налице, службата по измерванията следва да разпореди обединяването на имотите по искане на собственика или служебно, с негово съгласие.
Обединяване на имотите може да разпореди и съдът по вписванията на основата на представените пред него документи, ако са налице същите предпоставки.

Когато се установи, че внесените в поземления кадастър изменения не отговарят на действителното състояние на нещата, служебно или по искане на собственика следва да се внесе поправка.
Докато поправката бъде внесена, в поземления кадастър се вписва забележка в този смисъл. Нейното действие се изразява в това, че данните в кадастъра за този имот нямат доказателствената стойност, предвидена в §8 /1/. След влизането в сила на решението за внасяне на поправката, забележката се заличава.

Публичност на поземления кадастър
Съгласно Закона за защита на данните /1978 г./ поземленият кадастър е публичен. Всеки има достъп до информацията в него в присъствието на служител от службата по измерванията.
Справките в базата данни за недвижимите имоти се осъществяват чрез изготвяне на извлечения от нея. Те се разпростират и върху информацията във връзка с поземления кадастър, воден от други служби по измерванията.
При поискване на кратки справки за съдържанието на поземления кадастър могат да се дават и устно.
Министърът на строителството и техниката възлага на служители от поземлените служби да упражняват непосредствен контрол върху отразяването на технико-измервателните дейности в автоматизираната база данни и нейното водене. Той може да възложи това и на други лица и служби, доколкото то не влиза поначало в служебните им задължения.
Извършването на справки в техническите книжа във връзка с измерванията може да бъде ограничено, когато военните интереси налагат това.

Създаване на поземления кадастър
Въвеждането на поземлен кадастър за една кадастрална общност е следствие от:
• преобразуване на кадастъра, воден за нуждите на данъчното облагане на недвижимите имоти в поземлен кадастър / хипотезите на § 16 - § 20/
• образуване на изцяло нов поземлен кадастър/хипотезите на § 21 - § 32/.
Поземлен кадастър може да се създаде само в кадастралните общности, където предварително е изградена система от гъсто разположени изходни точки /репери/.

Образуване на нов поземлен кадастър на основата на съществуващ кадастър за целите на данъчното облагане

Законът за измерванията и допълненията към него целят да се промени ситемата на вписванията в поземления кадастър, като от кадастър, воден за целите на данъчното облагане на недвижимостите се премине към поземлен кадастър. Реформата се извършва при спазване на принципа на приемственост между данните, вписвани в стария и в новия кадастър.
Такова преобразуване може да разпореди Държавната служба за мерките и измерванията с оглед нуждите на измервателната дейност. Актът на Службата се публикува в периодичния “Служебен бюлетин за измервателните дейности” и – доколкото в него не е предвидено друго – влиза в сила в деня на обнародването.

Преобразуването на кадастъра, воден за целите на данъчното облагане на недвижимостите в поземлен кадастър може да се извършва по:
• по молба на собствениците съгласно § 18 /особен вид план, уреждан по силата на препращаща норма в Закона за измерванията от Закона за разделяне на недвижимите имоти/;
• предприети с тази цел измервателни дейности на границите на недвижимите имоти;
• решение на съда по вписванията след предприети измервателни дейности на границите на недвижимите имоти и когато са налице изчерпателно посочените в закона предпоставки.
• служебно, в изчерпателно изброени хипотези.

Молба на заинтересованите лица

Отделянето на част от поземлен имот, придаването му към друг или обособяването му в самостоятелен имот става чрез молба на заинтересованите лица.
Ако имотът е вписан в района на две съдилища по вписванията, молбата се подава в съда, в чийто район се намира имота, от който ще се отдели придаваемата към съседния имот част.
Ако съдът няма възражения, той отписва и частта от имота и изпраща на другия съд молбата на заинтересованото лице и съгласието си за вписване на придаваемия или самостоятелно обособен имот в имотния регистъра на втория съд.

Отбелязването на отписването има действие, което се изразява в това, че при последващи вписвания за отделената част от имота, то ще породи действие, и няма да е необходимо ново съгласие на съда за последващо обособяване на имот, в който влиза първоначалната придаваема част.


Ако вторият съд няма възражения за вписване на придаваемата част към определен поземлен имот, той отбелязва новонастъпилото обстоятелство като открива партида за новообразувания поземлен имот и съобщава за това на заинтересованите страни и на първия съд.

Ако вторият съд не е съгласен да направи вписването на новообразувания поземлен имот, той съобщава мотивите си за отказа на съда, който е отписал придаваемата част от имота. Отписването на придаваемата частта от поземления имот се заличава от първия съд след влизане в сила на отказа за вписване.

Когато няма противоречия между двете съдилища,
новонастъпилите обстоятелства за вписване и отписване на част от придаваем поземлен имот или самостоятелното му обособяване в такъв, молбата с приложенията се съхранява в съда, който е вписал и е открил партида за новия имот.
Разделянето на имоти за целите на поземления имотен регистър може да стане само въз основа на план, изработен от
• помощник-инженер по измервателно дело
• орган по измерванията
• оторизирана за определен регион федерална или провинциална служба, в която работи служител, завършил измервателно дело във висше учебно заведение и има стаж по специалността най-малко две години в областта на определяне на граници на поземлени имоти
• от аграрен орган,оторизиран да работи в определен регион

В случаите, когато съдът по вписванията издава решение, то се вписва в кадастъра, воден за нуждите на данъчното облагане на недвижимостите.

Службата по вписванията служебно преобразува кадастъра, воден за целите на данъчното облагане на един недвижим имот в поземлен, когато всички съседни имоти са описани в поземлен кадастър

Образуване на изцяло нов поземлен кадастър

Образуването на нов поземлен кадастър се предприема съгласно изискванията на дейността по измерванията и при спазване за принципите за икономичност и оперативност в следните хипотези:
• за допълване на поземления кадастър в кадастралните общности, в които е протекла процедура по частично обновяване на кадастъра или
• за възстановяване на унищожен или станал неизползваем поземлен кадастър.;

Държавната служба по мерките и измерванията започва процедурата по образуване на изцяло нов поземлен кадастър се назначава от Актът, издаден от Службата се публикува в периодичния "Служебен бюлетин за измервателните дейности" и влиза в сила в деня на обнародването.
Общините са длъжни да предоставят необходимите служебни помещения за нуждите на извършваната дейност, да ги поддържат в състояние, което осигурява спокойното протичане на работата, да поемат разходите за помощни материали и за обезщетения за вреди, причинени във връзка със служебните действия.
Във връзка с обозначаването на границите на недвижимите имоти се провеждат съвещания на място, на които следва да бъдат поканени и заинтересованите собственици на имотите.
Подробно е уредено участието на собствениците в тази процедура, включително възможностите им да оспорват точността на обозначените граници на имотите. Необходимо е да бъдат изслушани всички и окончателното решение се взема съгласно най-достоверните от представени обяснения.
Ако жалбата на един собственик бъде отхвърлена, проведената процедура се счита за действителна и по отношение на него, както и за останалите собственици.
Подробно са уредени сроковете, в които собствениците могат да предприемат действия по оспорване на обозначените граници.

Протоколите за процедурата по земеразделянето трябва да съдържат точно описание на трайно обозначените граници. Ако не бъде постигнато окончателно решение за границите, включват се посочените от отделните заинтересовани /собствениците/ данни.


Окончателно определените в решението граници подлежат на измерване.
Ако поради липса на съгласие между заинтересованите собственици не бъде определено точно откъде минава граничната линия между имотите, на измерване подлежат естествените граници или - при липса на такива - условно приетите гранични линии.


Правното основание за създаването на поземлен кадастър може да бъде:
• протоколът от проведената процедура по земеразделяне в случаите, когато точно е определена граничната линия между имотите или за нея собствениците са дали достоверни обяснения;
• влезли в сила съдебни решения по спорни или –в определени хипотези - и по безспорни производства.
• съдебни спогодби.


На основата на протокола от проведената процедура по земеразделяне и на извършените измервания, както и на внесените междувременно от Държавната служба по мерките и измерванията вписвания в кадастъра, воден за целите на данъчното облагане на недвижимостите се изготвя проект за поземлен кадастър.
Такъв проект се изготвя и когато още липсва правното основание по отношение на отделни недвижими имоти. Този факт изрично се посочва в проекта.

Актът, закрепващ изготвения план за определяне на границите на имотите, трябва да съдържа:
• обозначението на кадастралната общност, за която се създава нов поземлен кадастър;
• обозначение за мястото, където може да бъде разгледан планът;
• началния момент и продължителността на срока за внасяне на корекции, който е минимум шест седмици.

Актът се публикува в периодичния "Служебен бюлетин за измервателните дейности" и влиза в сила в деня на обнародването.
От момента, в който започва да тече срокът за внасяне на корекции, вписвания се правят само в плана за поземлен кадастър.
В посочения срок заинтересованите собственици могат да повдигнат възражения срещу така изготвения план.
Възможните възражения са:
• че определените граници не съответстват на установеното в правното основание и на настъпилите в последствие изменения;
• че не са били спазени изискванията на закона за провеждане на процедурата.

След изтичането на срока за внасяне на корекции в плана, производството по създаване на нов поземлен кадастър приключва, като Държавната служба по мерките и измерванията постановява влизането в сила на новия поземлен кадастър. Актът на Службата се публикува в периодичния "Служебен бюлетин за измервателните дейности" и влиза в сила в деня на обнародването.
Поземленият кадастър може да влезе в сила и когато още не са налице или, поради обжалване, още не са влезли в законна сила правните основания по отношение на някои от недвижимите имоти. Тези имоти трябва изрично да се отбележат в акта. В индекса/списъка на недвижимите имоти се вписва забележка.
След като правните основания възникнат или процедурата по обжалването приключи, в поземления кадастър се внася поправка. Своевременно се заличава и забележката.

Ако процедурата по създаване на нов кадастър в дадена кадастрална общност е приключила и в последствие, чрез промени в нея, бъдат включени и имоти, които по-рано не са били обект на кадастрално вписване, това следва да се определи като процедура по частично създаване на нов кадастър.

Служебни действия във връзка с поземления кадастър

Служебни действия във връзка с поземления кадастър са:
• измерванията на границите на недвижимите имоти;
• определяне на терени, обособени според предназначението си в имотите;
• издаване на удостоверения;
• повторно определяне на границите;
• установяване на границите.

Измервания на границите на недвижимите имоти
Измерванията на границите на недвижимите имоти за целите на преобразуването на вида кадастър /от такъв, воден за целите на данъчното облагане на недвижимите имоти в поземлен/ обхващат обсъжданията и описанията на границите, провеждани на място /§§24-26/; измерванията на трайно обозначените граници на недвижимите имоти /§ 36/ и изготвянето на план. Извън посочените хипотези измервания се предприемат още и в няколко изчерпателно посочени в закона случаи.

Измерванията в кадастралните общности, в които е започната или вече е приключила процедура по създаване на нов поземлен кадастър, трябва да се осъществяват по такъв начин върху изградената мрежа от опорни точки /репери/, че положението на граничните пунктове и линията на границата да са закрепени в кадастралната карта.
Това се отнася и за измерванията в другите кадастрални общности с уточнението, че тогава се включват, вместо посочените елементи от изградената мрежа репери, пунктовете, останали непроменени от последното извършено измерване.

Плановете, посочени по-горе като част от дейността по измерванията, трябва да съдържат:
• датата на измерването и изготвянето на плана;
• ако измерването е било направено преди повече от две години, бележка, че отразената линия на границата още отговаря на истината;
• данни относно вида обозначителни знаци по границите на имота и др.

Определяне на терени с целево предназначение в имотите

Определянето на терени от имота за различен вид използване се извършва:
• за отделни недвижими имоти по повод всяко измерване на границите им или по молба на собственика в рамките на една година от подаването на молбата;
• служебно - за блатисти местности и за цели кадастрални общности

В случаите, когато собственикът е подал молба, той трябва да бъде поканен при извършването на съответните действия.
Границите между отделните терени с целево предназначение в рамките на един имот трябва да се определят така, че да могат да бъдат отразени в кадастралната карта.

Издаване на удостоверения

Законът подробно урежда въпроса какви документи могат да бъдат издавани от службите по измерванията, какво е необходимо да се представи пред съда по вписванията в връзка с различни претенции, какви задължения имат заинтересованите лица, срокове и др.

Повторно определяне на граници

По искане на собствениците може да се предприеме възстановяване /повторно определяне/ на спорни граници по данните от поземления кадастър. Срокът е две години от подаването на молбата.
При извършването на съответните служебни действия следва да се поканят заинтересованите собственици.

Установяване на граници

По молба на заинтересованите собственици може да бъдат предприети измервателни действия в недвижими имоти, които не са включени в поземления кадастър и за чиито гранични линии не се води спор.
• в рамките на кадастрални общности, в които е започнала процедура по преобразуване на кадастъра, т.е. частично образуване на нов кадастър
• в други кадастрални общности, доколкото те се намират в рамките на териториалната компетентност на дадена служба по измерванията и в които няма назначен сътрудник-инженер.

При измервания в първата хипотеза, за имотите, чиито граници напълно са били обхванати от измерването,се прави служебно преобразуване на кадастъра от такъв, воден за целите на данъчното облагане, в поземлен кадастър.

Претенция, базирана на естествените /природните/ граници на имотите не може да бъде противопоставена на този, който е придобил право в съответствие с отразените в поземления кадастър граници.
Придобиването по давност на части от недвижими имоти, отразени в поземления кадастър, е изключено.

Уведомяване

Собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите са задължени да уведомяват в срок от четири седмици от узнаването службата по измерванията за следните промени в техните имоти:
• промени в границите /във връзка с §411, §412 и §418 от Гражданския кодекс/;
• повреждане или унищожаване на измервателни обозначения

Съдилищата, другите служби, учрежденията, служителите и пр. са длъжни да уведомяват службите по измервания за всички сведения, които са получили или установили във връзка с горепосочените промени в имотите, както и за настъпили изменения в начина на използване и границите между целево предназначените терени в тях.

Отношения със съдилищата по вписванията и финансовите органи
Поземленият кадастър и поземленият /имотният/ регистър трябва да се водят съгласувано. След прехвърлянето на поземления регистър на автоматизирана система за обработка на данните, индексът/списъкът на имотите към поземления кадастър трябва да се свърже с главната книга на поземления регистър.
Резултатите от проведени измервателни дейности, които налагат необходимост от вписвания в регистъра, трябва да бъдат съобщавани на съда по вписванията.
На съда по вписванията в разумни срокове трябва да бъде изпратено за използване копие от кадастралната карта.
На финансовите служби се предоставят извлечения от индекса/списъка на недвижимите имоти посредством автоматизираната система за обработка на данните.

Съгласуване на данните от поземления имотен регистър и поземлените карти с поземления кадастър
Доколкото вписването в поземления имотен регистър се отнася до точното отразяване на фактическото правно положение след отделянето на придаваем поземлен имот и то е видно от поземления кадастър, съдът по вписванията прави промяната въз основа на заявлението, без да разпитва служебно страните. /чл.26/


Ако съдът по вписванията реши, че няма необходимите професионални знания и не са на лице по неоспорим начин, визираните в предходния член факти, може да поиска мнение на орган по измерванията, и да определи срок за разпит, в който заинтересованата страна следва да се яви пред съда и да отстрани недостатъците на заявлението за вписване.

Когато определените от съда срокове бъдат пропуснати, се отправя предупреждение за глоба.При повторно неизпълнение на задълженията се предвижда глоба до 500 евро.

Производството е охранително.Не се разглеждат спорове за материално право.


Когато промяната засяга поземлен имот, който е вписан в имотния регистър на няколко съдилища по вписванията, съдилищата провеждат съвместно процедурата по уеднаквяване на данните в поземления регистър и поземлените карти с кадастралната карта с взаимно съгласие. Съдът, в който е постъпило заявлението за промяна на вписването на отделения, придаваемия или самостоятелно обособения поземлен имот, събира данни или извършва разпити на заинтересованите от вписване в поземления имотен регистър лица.
Ако и двете съдилища са на едно и също становище, те издават съответно решение за вписване на новите обстоятелства.
Ако според двете съдилища е необходимо да се възложи поръчка за обособяване на имотите по процедурата на правилника за вписванията, то производството продължава в съда, в чийто район се намира намаления придаваем поземлен имот.

Когато двете съдилища са на различни становища, се взима предвид становището на съда, който предвижда други изменения с оглед възлагане на поръчка по Правилника за вписванията. Ако решението породи сила на присъдено нещо, двете съдилища са обвързани от него./& 28 a/

Вписванията в поземления имотен регистър, на основание заявление за придобиване на право по наследство, направено в съответната за анексите форма, пораждат недостатък на заявлението, когато то е направено от страната пред съда по наследствените права след влязла в сила резолюция на службата по вписвания. Ако са налице съответни документи за вписване, и доколкото не е изготвено решение на наследствения съд за придобиването на наследствените права и дялове на поземлените имоти, съдът има възможност да постанови и впише тези нови обстоятелства в регистъра. Имотът се вписва, ако в службата по вписвания няма постъпила декларация, с която сънаследник се противопоставя на вписването и то е постъпило в срок от шест месеца след пораждане на отговорността за вписване на новонастъпилата промяна в имуществото на наследниците.

Заявлението за вписване трябва своевременно да се подаде от страните в наследствения съд. Ако това не стане, двете страните се глобяват за непредоставяне на данни.

Ако публичният регистър не се води от наследствения съд, то той отправя молбата за изпълнение до компетентния съд по вписванията.

Когато един наследник има задължения като залози или изплащане на наследствени налози, такси върху недвижими имоти и други данъци, вписването може да стане само със съгласието на финансовите органи. То може да се направи до една година след деня на решението за вписване.
Ако все пак поправянето на вредите или предоставянето на залозите е достатъчно за покриване на таксите и налозите, съдът съобщава за тези обстоятелства на данъчните органи в предвидения едногодишен срок и прави вписване на новите данни в имотния регистър. Вписването не произвежда действие преди изтичане на шестседмичен срок от влизането в сила на решението за вписване.

Административни такси и разноски
Министърът на строителството и техниката определя с наредба размера на административните такси, събиране за изготвянето на извлечения, справки и други служебни дейности, извършвани от службите по измерванията.
Докато поземления регистър бъде прехвърлен на електронен носител, от него също могат да се искат извлечения, за което също се заплаща такса.
На преписите и извлеченията при поискване се поставя служебна заверка.
Службите по измерванията изготвят срещу заплащане, наред с извлеченията, преписите и копията, също и копия от измервателно-техническата документация, от въздушни снимки, от картите на земната повърхност и др., доколкото военните интереси не забраняват това.

Административно-наказателни разпоредби
Който противоправно измени, премести,
повреди, унищожи, или засегне по друг начин функцията и предназначението на измервателен знак, се наказва, доколкото не се касае за друго престъпление или нарушение, преследвано по съдебен ред, с административно наказание глоба до 5000 шилинга или със задържане до две седмици.
Който не изпълни задължението си по § 44 /своевременно уведомяване на измервателните служби за настъпили промени в имотите/ се наказва с административно наказание глоба до 500 шилинга или със задържане до 3 дни.
В първия случай на дееца се възлагат и разноските, направени от държавата за възстановяването на измервателния знак.
Давността за наказване с посочените административни наказания е 3 години.


ИМОТЕН РЕГИСТЪР

Имотният /поземлен/ регистър се състои от главна книга и архив от документи.
Главната книга се образува чрез вписвания.
На вписване подлежат:
• недвижимите имоти и промените в тях;
• отнасящите се до тези имоти вещни права и техните изменения.

Общи положения
• Всеки недвижим имот се третира като неделимо цяло.Обемът му може да бъде променян единствено чрез вписване или заличаване на отделни недвижими имоти или части от тях в регистъра.Когато всички имоти, обект на едно вписване, са заличени, заличава се и вписването.
• Придобиването, прехвърлянето, ограничаването или прекратяването на граждански права (§4 във връзка с §9) има действие само след вписване в поземления регистър
• От всеки документ, на чиято основа се прави вписване, в поземления регистър се съхранява нотариално заверен препис. Тези преписи съставляват архива от документи.
• Поземленият регистър е публичен. До него има достъп всеки, в присъствието на служител от поземления регистър. Могат да се правят преписи и извлечения.

Вписвания. Видове, ред
Вписванията са:

• Вписвания, от които възникват граждански права, без да е необходимо да се осъществяват допълнителни юридически факти (§ 8, 1)
• Вписвания, които пораждат действие само при последващо придобиване, прехвърляне, ограничаване или прекратяване на права. (§8, 2)
• Забележки.

В поземления регистър подлежат на вписване вещните права и тежести, както и правото на обратно изкупуване, правото на предпочтително изкупуване и арендата.

Има особени правила във връзка с вписването при:

• Правото на собственост
Съсобствеността върху недвижими имоти, подлежащи на вписване, се вписва само по дялове.
Вписванията относно придобиване на право на собственост върху част от недвижим имот, които подлежат на вписване, се извършва при спазване разпоредбите на Закона за разделяне на недвижимите имоти.
Отделянето на част от недвижим имот и придаването й към съседен парцел или обособяването на нов имот от отделената част е допустимо само тогава, когато тази част е точно определена, ако е необходимо – и чрез план (копие от който се прилага към архива от документи). Задължително е също документите, на основата на които се прави искането, да съдържат предписаните от закона реквизити, необходими, за да се направи вписване на правото на собственост по §8, 1. Самото извършване на отделянето се регламентира от Закона за разделяне на недвижими имоти.

• Вещни права върху чужда вещ
Съдържанието и обхватът на учреденото право трябва да са определени възможно най-ясно. Точна парична оценка не е необходима

• Ипотеки
Ипотека може да се учредява или върху целия недвижим имот, обект на вписване, или при съсобственост – върху дела на всеки от съсобствениците. Не може обаче да се вписва ипотека върху част от имота или при съсобственост, върху част от дела на съсобственика.
Ипотека може да се учреди само за определена парична сума.
Може да се впише и обща(симултанна, едновременна) ипотека за два или повече недвижими имота. Кредиторът в този случай може да иска погасяване на цялото задължение от всеки отделен обект на ипотеката /§ 15/.

Вписванията са противопоставими на този, който в момента на подаването на молбата за вписване е посочен като собственик на недвижимия имот в поземления регистър или като носител на съответното право.Ако един недвижим имот/ право са били прехвърляни последователно на няколко лица, без това да е било отразено в регистъра, последният приобретател – след доказване на предходните – може да иска прехвърлянето да бъде направено директно на негово име.

Документи, на основата на които се извършват вписвания
Вписвания могат да се извършват само на основата на документи, издадени при спазване на предписаната форма за действителност. Когато се отнасят до придобиване или промяна на вещни права, те трябва да съдържат и валидно правно основание. Сред реквизитите следва да се посочат данните за лицата, участвали в сделката, вкл. датата на раждане за физическите лица, данни за мястото и датата на създаването на документа и др.

Ред на вписването

Редът на вписването се определя към момента, в който съдът по вписванията се произнесе по молбата. Вписванията, извършени в следствие на едновременното им разглеждане от съда, получават еднакъв ред.

Преимущество на по-предния ред

Редът на вписванията във връзка с правата върху недвижими имоти може да бъде променян чрез вписване по §8, 1 и 2. Необходимо е съгласието на носителя на правото, което получава по-преден, респ. по-заден ред. Когато на по-заден ред се изтегля ипотека, изисква се и съгласието на собственика на имота. Когато се засягат права на трето лица, нужно е и неговото съгласие.Обхватът и редът на останалите права, вписани в регистъра, не се засягат от това. Последващи изменения в обхвата или реда на изтегленото назад право не въздействат на реда на правото, минало напред, ако в закона не е предвидено друго.

Вписвания по §8,1
Вписванията по §8, 1 /от които възникват права/ се извършват само на основата на официален документ или на частен документ, в който подписите на страните са заверени от съд или нотариално.В определени хипотези такава заверка не се изисква.

Частните документи трябва да съдържат:
• точно описание на недвижимия имот / на правото
• изричното съгласие на този, чието право е ограничено, обременено, отчуждено или прехвърлено другиму. Такова съгласие може да бъде изразено или в специален документ, или в самата молба за вписване.

Официалните документи, въз основа на които се извършват вписванията, са:
• документи, издавани във връзка с правни сделки, съгласно изискванията на §32 от държавен орган или от нотариус
• платежни нареждания за законно дължими такси или налози, както и извлечения за неплатени данъци и публични вземания и др.
Министерство на правосъдието е компетентно да определя дали и при какви условия могат да се правят вписвания на основата на чуждестранни документи, които по мястото на тяхното издаване важат като официални документи.
При по-маловажни действия във връзка с поземления регистър, предписаната форма на съдебна или нотариална заверка на подписите на частния документ се замества с подписите на двама свидетели.

Вписвания по §8,2
Допустимост:
В случай, че един документ не отговаря на всички специални изисквания по предходните разпоредби и въз основа на него не може да се извърши вписване по §8, 1, но е в съответствие с общите изисквания за вписване в поземления регистър (§§ 26, 27), вписването се извършва въз основа на §8, 2.
Такова вписване за възникване на ипотечно право може да се извърши само в случай, че както вземането, така и основанието на ипотечното право, са достатъчно ясно определени.
Вписванията по §8, 2 се извършват на основата на съдебни актове, издадени от първоинстанционен съд или от по-висока инстанция, чрез които се признава или отхвърля наличието на вещно право, но които още не са влезли в законна сила и др.

Вписването по § 8, 2 има конститутивен ефект за придобиването, прехвърлянето, ограничаването и прекратяването само на вещни права, които имат валидно правно основание и в обхвата, определен от това основание.
Отпадне ли правното основание, този, срещу когото е искано вписването, може да иска заличаването му. Служебно се заличават и всички останали вписвания, свързани с него. Докато обаче вписването още не е заличено, във връзка с него могат да се правят допълнителни вписвания(напр. за цесия), чието правно действие е висящо – зависи от това, дали искането за заличаване на първоначалното вписване е основателно или не.

Цел на вписването на забележки в поземления регистър
• Да внесе яснота в гражданския оборот, особено във връзка с ограничаването на вещни права върху имотите
• Да породи определени правни действия, съгласно разпоредбите на този или друг закон, напр. забележка за определяне реда на вписването, заличаване на вписването за част от имота и др.

Забележки в поземления регистър -§8, 3
Уредени са различни видове забележки:

• Забележки по §20 във връзка с внасянето на яснота в гражданския оборот, както и заличаването на тези забележки, се вписват по молба на заинтересованите, техните законни представители и от компетентните съдилища на основата на документи с доказателствена сила.

• Забележки относно реда на вписването

Собственикът има право да иска вписване на забележка в поземления регистър, когато планира отчуждаване или учредяване на залог, за да се уреди въпросът с реда на вписванията на произтичащите от това права към момента на подаване на молбата за вписването.
Същото се отнася и за забележка, поискана от ипотекарен кредитор, когато планира прехвърляне или погасяване на вземането си.
Забележката относно реда на вписването губи валидността си с изтичането на една година от удовлетворяването на молбата за вписването й.

• Запазване на реда:

В случай на заличаване на ипотечно право, може веднага да се иска вписване на забележка в поземления регистър, че в рамките на три години вписването наново ще
получи реда и ще е ограничено до размера на заличеното.

• Забележки за съдебни спорове:

Всеки, чиито права са накърнени от дадено вписване в поземления регистър, който оспорва вписването на основание на неговата невалидност и претендира възстановяването на предишното положение в регистъра, може да иска вписването на забележка за този спор – едновременно с подаването на иска или по-късно.Молбата за вписване на забележката за спора може да се подаде до съда, който разглежда делото или до съда по вписванията. Тя има действие и по отношение на лицата, придобили права след момента на подаването й в съда. Законът предвижда различни правни последици, свързани с правата на трети лица, придобити преди вписването на забележката, в зависимост от тяхната добросъвестност.
Ако ищецът се откаже от иска си, той бъде отхвърлен с влязло в сила съдебно решение или е пропуснат срокът за подаване на исковата молба във връзка с §63, ответникът може да подаде молба за заличаване на вписаната забележка. Законът подробно урежда хипотезите на заличаване на забележката, лицата, които могат да искат заличаване, компетентността на съда, разглеждащ спора и на съда по вписванията, сроковете и др.

• Забележка във връзка с изнасянето на публичен търг:

Съдът, който постанови принудителното изнасяне на недвижим имот на търг, е длъжен служебно да впише такава забележка в поземления регистър. Последващи вписвания срещу дотогавашния собственик могат да породят действие само в случай, че търгът бъде обявен за недействителен.

Доколко съдът по вписванията или друг съд може да разпореди вписването на други забележки извън посочените горе, се урежда от части в Закона за поземления регистър, в Закона за разделянето на недвижими имоти и в други закони.

Процедура по вписването. Молба, разглеждане
Компетентност

Разрешение за вписване, с изключение на изрично предвидените в този и в Закона за съдебното производство случаи, се иска от съда по вписванията, към който се води партидата, където ще се извърши вписването.

Основен принцип на производството

Съдът по вписванията, с изключение на изрично предвидените в този и в други закони случаи, не нарежда вписвания служебно, а само по молба на страните или административен орган.


Легитимация за подаване на молба

При представителство е необходимо представителната власт да включва и извършването на действия във връзка с вписвания в поземления регистър.За подаване на молба от името на този, когото вписването ще ползва, е достатъчно общо пълномощно.Представителите по закон или тези, определени от съда не се нуждаят от някакво особено опълномощаване, за да извършват действия във връзка с вписванията в регистъра.
Уредени са още:
• вписване от приобретател, черпещ правата си от лице, което не е било вписано в регистъра;
• вписване от поръчител;
• вписване на права, упражнявани съвместно.

Срокове

Сроковете, които не са определени посредством точна календарна дата, започват да текат от деня на получаването на молбата по пощата. Празничните и почивните дни не се включват.
С изключение на изрично визираните в закона случаи, тези срокове на подлежат на продължаване.
Не е допустимо възстановяването на изтекъл срок.

Молба за вписване: форма, реквизити

Молбата за вписване може да се подаде писмено или устно.

Молбата трябва да съдържа:
• съда по вписванията, до който се отнася,
• име, презиме, местожителство на лицето, което подава молбата и др.
В петитума следва да се посочи точно какво трябва да бъде включено в регистъра.Ако се иска вписване по §8, 1, това имплицитно съдържа в себе си и основанията за вписване по §8, 2. Подателят на молбата може изрично да изключи тази възможност.Ако той може или иска да придобие само вещно право върху плодовете на недвижимия имот, трябва изрично да посочи това.

Съединяване на молбите

Повече вписвания, които се основават на един документ, вписване на едно право в повече партиди в регистъра или вписване на повече права в една партида могат да се поискат с една молба.

Приложения към молбата


• Оригинални документи:
Документите, на основата на които трябва да се направи вписването, се прилагат в оригинал.
Законът подробно урежда в кои случаи е допустимо оригиналът да бъде заменен с препис. Ако молбата не може да бъде удовлетворена без прилагане на оригиналния документ, а такъв – без значение от причината – не може да се приложи, тя следва да бъде отхвърлена. Ако това обаче е възможно, молбата се вписва, за да запази редът на вписването, със забележката:”До прилагане на оригинала”.
• Преводни документи:
Ако документите не са съставени на езика, на който се води партидата при съда по вписванията, трябва да бъде направен достоверен превод. Ако такъв липсва, молбата се вписва, за да се запази редът на вписването, със забележката:”До прилагане на превод”.
• Преписи:
Доколкото преписи се изискват за архива от документи (§6), те са освободени от всякакви такси. Уредени са няколко хипотези, свързани с непредставянето на преписи или представянето на грешно съставени такива. Водещият регистъра служебно проверява съответствието на преписите с оригинала.
• Екземпляри на молбата и извлечения:
Молбите за вписване – доколкото законът не предвижда изрично изключения – се подават в един екземпляр. Към тях се прилагат толкова извлечения, колкото отношения ще бъдат уредени от решението на съда. В тях са включени основните пунктове от петитума на молбата. Вместо тях може да се приложи и пълен препис от нея.

Проверка и вземане на решение

За преценката на молбата решаващ момент е този, в който тя се разглежда от съда по вписванията. Съдът следва да провери молбата и нейните приложения и да разреши вписване в регистъра само тогава, когато:
• Няма никакви пречки, произтичащи от регистъра във връзка с недвижимия имот или правото
• Не е налице никакво основателно съмнение по отношение легитимацията на подаващия молбата
• Петитумът се явява обоснован с оглед съдържанието на приложените документи
• Документите се представени във формата, изискуема за някое от трите вида вписвания по § 8.
При вписвания в поземления регистър, разпоредени от друг съд, а не от съда по вписванията, последният трябва да се ограничи само до проверка на допустимостта на вписването с оглед състоянието на поземления регистър. За останалите изисквания проверката прави съдът, разрешил вписването.
Освен в няколко изрично посочени хипотези, съдът по вписванията решава въпроса без съгласуване със страните, като удовлетворява или отхвърля молбата. Ако тя не може да бъде удовлетворена напълно, а само частично, съдът разпорежда вписване само на допустимата част в регистъра. Ако с решението молбата се отхвърля изцяло или частично, то задължително съдържа и мотивите за това.

Особени разпоредби при удовлетворяването на молбата

Съдът не може да постанови нещо в повече или различно от поисканото от страните, дори когато представените документи дават основание за това. Ако е поискано вписване по §8, 2, не може да бъде постановено такова по §8, 1, дори да е допустимо.
В съдебните решения, с които се разрешава вписване, се посочват партидите, в които то ще бъде извършено; документите във връзка с лицата и с обектите, на основата на които се разрешава вписването; правата, подлежащи на вписване. При физическите лица се прибавя и рождената дата.

Особени разпоредби при отхвърлянето на молбата

Ако съдът по вписванията отхвърли молба за вписване по §8, 1 или 2, за отделяне на част от имота или за забележка във връзка с реда на вписванията, отхвърлената молба се отбелязва в регистъра. Ако друг съд е отхвърлил такава молба, той вписва служебно забележка в този смисъл.

Обжалване на решението за вписване
Единственият допустим начин да бъде преодоляно решение за вписване е обжалването му.
При обжалването трябва да се посочат нови данни, или да се приложат нови документи.
Обжалването винаги се отнася към първа инстанция. Непосредствено отнесеното към втора или трета инстанция обжалване се връща.
Подробно са уредени сроковете за обжалване.
Ако се обжалва разрешение за вписване по § 8, 1 и 2, това се отбелязва в поземления регистър, а –след като съдът се произнесе – забележката се заличава, освен ако не е допустимо обжалване и пред Върховния съд. Тези забележки и заличаването им се правят служебно.
Към решението по обжалването задължително се включват мотиви, в случай, че обжалваното съдебно решение бъде изменено.
Действие на решението по обжалването:
Удовлетворяването на молби, по § 99, отхвърлени от първоинстанционния съд, от по-висока инстанция, се вписва в поземления регистър. Това вписване има действие от момента, от който би действало, ако беше постановено от първоинстанционния съд.
Ако постановено от първоинстанционния съд заличаване бъде отменено от по-висока инстанция, заличеното вписване трябва да бъде възстановено.

Известяване
Във всяко съдебно решение се посочват лицата и службите, до чието знание то трябва да се доведе.
Освен подалият молбата, за решението по нея служебно се уведомяват и:
• Този, върху чиято собственост се придобива право, чиито права се засягат или срещу когото ще действа вписаната забележка в регистъра
• Ако е поискано пълно или частично заличаване на дадено вписване, решението трябва да се доведе до знанието на всички, черпещи права от допълнителни вписвания, свързани с него.
• Решения за вписвания по § 8, 1 и §8 2, с които се засягат вече вписани права на трети лица, трябва да бъдат известени и на тях.
За промени, които засягат данните в кадастъра на границите и данъчния кадастър, трябва да се уведоми службата по измерванията.
Решения за вписване по § 8, 1 и §8, 2 на право на собственост се довеждат до знанието и на ипотекарния кредитор, стоящ на първо място.
Оригиналите на документите се връщат на този, който ги е предоставил, ако в молбата не се предвижда да бъдат използвани и за друго.
Съдилищата по вписванията са задължени да следят за бързото и правилно известяване на решенията във връзка с вписванията.

Вписване в поземления регистър
Вписването в поземления регистър се извършва на основата на писменото решение на съда по вписванията и без да се отклонява по никакъв начин от съдържанието на това решение.
Всяко вписване по § 8, наред с посочване на вида на вписването, трябва да съдържа и точната дата, както и броя на подадените в тази връзка до съда по вписванията молби.
В поземления регистър не се допускат никакви заличавания, задрасквания и др. Ако при вписването е допусната грешка и тя веднага бъде забелязана, поправката се прави без да е необходимо решение на съда по вписванията. Ако грешката бъде забелязана след като вписването вече е извършено, такова решение е необходимо.

Вписване на ипотека по §15

Обща (симултанна, едновременна) ипотека:
При учредяване на ипотека по § 15, която придобива действие при вписването й в различни партиди в поземления регистър, една от партидите трябва да се определи за главна, а останалите – като допълнителни. Когато липсва такова обозначение, за главна партида се приема първата посочена в молбата за вписване.Вписват се забележки – в главната партида – за всички допълнителни, и във всяка допълнителна – за главната.
Ако кредитор подаде молба за разширяване обема на учредената за неговото вземане ипотека, той е задължен да посочи вече учредената такава, за да може да се впише забележка за “симултанната” отговорност. Ако премълчи съществуваща ипотека и от това произтекат вреди, кредиторът носи отговорност.
Вписването на симултанна ипотека при повече от един съд по вписвания става чрез съединяване на оригиналните документи или заверени копия от тях и представянето им пред един съд или с една молба. В първия случай във всички молби се посочват главната и допълнителните партиди.Ако предходни или последващи вписвания имат отношение към една симултанна ипотека и са разрешени от различни съдилища по вписванията, всяко от тези съдилища решава самостоятелно въпросите на вписването на ипотечното право от своята компетентност и известява за това съда, към който се води главната партида.
За реда на симултанната ипотека от решаващо значение е моментът, в който съдът по вписванията (при който е станало вписването) е разгледал молбата за вписване за всеки от обектите на ипотеката.

Вписване на изменения в главната и в допълнителните партиди

Всички молби за вписвания, които се отнасят до ипотечно право, фигуриращо едновременно в няколко партиди се разглеждат от съда , където се води главната партида и се решават с оглед нейното състояние. Когато молбата е подадена в друг съд по вписванията, той я връща на подателя с указание до кой съд да я подаде.
Всички промени във връзка с такова ипотечно право – прехвърляне, ограничаване, обременяване, прекратяване и др. – се вписват в главната партида. Внесените там изменения важат по право и за всички допълнителни партиди. Законът изчерпателно регламентира различни хипотези на внасяне на промени в главната и в допълнителните партиди и свързаните с това последици.

Извлечения от регистъра
Когато се правят извлечения от партиди, които се явяват допълнителни във връзка с учредена симултанна ипотека, трябва да се отбележи коя е главната партида и да се включи бележка, че всяка промяна на това ипотечно право следва да бъде вписана в главната партида.

Периодично преглеждане заличавания и поправки в регистъра
Когато в поземления регистър са вписани обстоятелства, които по закон не са предмет на вписване, те се заличават служебно.
Съдът по вписванията служебно заличава и т.нар. “безпредметни” вписвания, т.е. такива, при които визираното в тях право:
• не съществува или по определени причини трайно не може да се упражнява
• е изсрочено и др.
Предпоставка за заличаване е безпредметността на вписването, когато тя е очевидна или обявена в официален, съдебен или нотариално заверен документ.
Когато заличаването не може да се извърши веднага, се прави забележка в поземления регистър. Нейното действие е такова, че последващи вписвания не могат да предотвратят заличаването.
Ако в резултат от предприетото заличаване бъдат накърнени нечии права в регистъра, може да се иска възстановяване на предишното положение по исков път.

Поправки

Ако поземленият регистър не отразява действителното правно положение, следва да се впишат поправки.
Ако тези поправки засягат съществуващи права на трето лице, вписването може да бъде разрешено само при съобразяване на тези права.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов