КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 01 Апр 2020, 05:02

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Апорт
Ново мнениеПубликувано на: 08 Фев 2013, 11:12 
Offline
Съдия по вписванията
Съдия по вписванията

Регистриран на: 19 Ное 2009, 16:19
Мнения: 5
Въпроси, породени от вписването на апортна вноска в службите по вписванията

Нерядко вписването на апортна вноска, касаеща правото на собственост или ограничени вещни права върху недвижим имот в службата по вписванията поставя множество въпроси пред съдиите по вписванията.

Въпрос 1: Длъжен ли е съответният орган на дружество с ограничена отговорност да представи пред съдията по вписванията наред с нотариално извлечение от дружествения договор и отделно съгласие от вносителя на апортна
вноска в търговско дружество, касаеща правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, което следва да бъде с нотариална заверка на подписа:
Съгласно чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето, на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор. При вноската в акционерно дружество към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. От посочената разпоредба може да бъде направено заключение, че единствено при акционерното дружество (респ. КДА - вж. чл. 53, ал. 2 ТЗ) е необходимо наред с устава да се изготви и писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му, а за СД, КД и ООД е достатъчно да се представи само дружествения договор, чието съдържание следва да бъде съобразено с чл. 72, ал. 1 ТЗ.
Дотук нещата биха били ясни, ако в чл. 73, ал. 5 ТЗ не е казано, че когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя на службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо - и отделно съгласието на вносителя. Съответната разпоредба поражда логическия въпрос кога е необходимо отделното съгласие на вносителя, което, съобразно чл. 73, ал. 1 ТЗ, следва да бъде с нотариална заверка на подписа. Ако внимателно се разгледат и се съпоставят чл. 78, чл. 110 и чл. 114 ТЗ, ще се види, че единствено при дружествения договор за учредяване на ООД е достатъчно договорът да бъде сключен в писмена форма и че не е необходимо нотариална заверка на подписите на съдружниците. Ако бъде разгледан внимателно текстът на чл. 73, ал. 5 ТЗ, може да се направи заключението, че само при дружествения договор за учредяване на ООД ще бъде необходимо и писмено съгласие от страна на вносителя с нотариална заверка на подписа, тъй като само при това положение ще бъде спазена разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 18 от ЗЗД. Необходимостта от представяне на писмено съгласие от страна на вносителя ще отпадне, ако дружественият договор за учредяване на ООД бъде сключен с нотариална заверка на подписите на съдружниците1.
Съществува едно друго становище, според което чл. 73, ал. 5 ТЗ изречение 1 има
предвид само КДА, при което се изисква освен договор (чл.253 ал.1 ТЗ), още и устав, за който е достатъчна писмената форма. Според автора на това становище, формата на договора за учредяване на дружество с ограничена отговорност, макар изрично да не е уредена от ТЗ, следва да бъде с нотариална заверка на подписите на съдружниците2. В този смисъл е и становището на друг автор по същия проблем3. Не мога да се съглася с тези твърдения, защото в чл. 114 ТЗ ясно е записано, че дружественият договор за учредяване на ООД се сключва в писмена форма. Lex falsa lex est. Освен това в чл. 253, ал. 2 ТЗ е казано, че за КДА се прилагат съответно разпоредбите за АД, доколкото в тази глава не е предвидено друго, което ще рече, че когато някой от съдружниците прави апортна вноска, касаеща право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот в КДА, апортирането следва да се извърши по правилата на чл. 73 ТЗ относно извършването на такава вноска в АД. Мисля, че разпоредбата на чл. 73, ал. 1, изр. 1 ТЗ касае най-вече и единствено представянето на съгласие с нотариална заверка на подписа от страна на вносителя - съдружник в ООД, когато той извършва апортна вноска, касаеща правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот. Това мое становище не противоречи на идеята този текст да бъде приложен и при КДА. Според мен в чл. 114 от ТЗ законодателят предвидливо е изключил нотариалната заверка на подписите на съдружниците в ООД. Според чл. 97, ал. 1, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариусът е длъжен да събере нотариална такса върху размера на капитала, което само по себе си би довело до ненужно, а бих казал и несправедливо оскъпяване регистрацията на капиталовото търговско дружество.
Например: Ако някой от съдружниците в едно ООД извърши апортна вноска на стойност 1000 лв. при минимален размер на капитала 5000 лв. (чл. 117, ал. 1 от ТЗ) нотариусът ще бъде длъжен да събере нотариална такса върху 5000 лв. (чл. 97, ал. 1, т. 3 от ЗННД), а не само върху 1000 лв. И обратно: ако завери съгласието на съдружника, ще събере такса само върху 1000 лв.

Въпрос 2: Следва ли съдията по вписванията да откаже вписването на апортна вноска, касаеща право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, ако вследствие изпълнение на задълженията си, вменени му от разпоредбата на чл. 73, ал. 5, изр. последно ТЗ, установи, че по отношение недвижимия имот има вписана възбрана.
За да се отговори на този въпрос, би следвало да се даде първо отговор на въпроса кой е моментът, в който правото на собственост респ. ограниченото вещно право върху недвижимия имот, преминава в собственост на дружеството.
В правната доктрина съществуват две мнения по въпроса.
Според първото от тях апортирането в търговското дружество преминава през два етапа.4
Първият етап - извършване на апорта. Този етап е свързан с поемането на неотменимо задължение от страна на апортьора да внесе в патримониума на бъдещото дружество собствеността, респ. ограниченото вещно право върху недвижим имот при спазване изискванията на закона - чл. 72 и чл. 73 ТЗ. Преди обаче търговското дружество да бъде вписано в търговския регистър е невъзможно да се извърши прехвърляне на собствеността, респ. ограниченото вещно право върху вещта, предмет на апорта, тъй като все още липсва субектът (бъдещото дружество), който ще придобие собствеността от апортьора.
Вторият етап - изпълнение на апорта. Този етап е свързан с преминаване на собствеността от апортьора върху новоучреденото търговско дружество.
ние, с. 220 и сл.
Втората теория застъпва обратното становище, според което за действителността на сделката на разпореждане „апорт" е достатъчно сключването на дружествения договор, съответно и даване на писмено съгласие от вносителя, доколкото участниците в учредителния акт съществуват като физически или юридически лица, независимо че търговското дружество не е възникнало като обособен правен субект. Според тази теория по отношение на апорта като разпоредителна сделка меродавен е моментът на волеизявлението. Волеизявлението на апортанта и останалите съдружници е отразено в дружествения договор, с който всички съдружници овластяват един или няколко от тях да направят вноските си не в пари.5 Самото волеизявление ще представлява сложен състав тогава, когато освен отразеното в дружествения договор, е необходимо да се приложи и писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. Волеизявлението, извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа по отношение на съгласието трябва да се счита за неразделна част от общото волеизявление на апортанта, прието от останалите съдружници.6 Мисля, че тази теория би могла да важи със същата сила и по отношение на разделителния протокол при разделяне или отделяне на търговско дружество, където моментът на разпореждане с недвижим имот, респективно ограничено вещно право на собственост върху такъв имот е моментът на неговото подписване.
Давайки предпочитанията си по отношение на втората теория, считам, че съдията по вписванията следва да откаже вписването на апортна вноска, касаещо правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, ако установи, че по отношение на този имот или върху ограниченото вещно право е наложена възбрана преди сключване на дружествения договор и обратно, ако възбраната е наложена преди вписването на търговското дружество в търговския регистър, но след сключването на дружествения договор, респ. подписване на съгласието за осъществяване на апортна вноска, съдията по вписванията няма да има правно основание да откаже исканото вписване. Възбраната като обезпечителна мярка лишава ответника от разпоредителна власт и го задължава да пази възбранената вещ.7

Въпрос 3: В кои случаи е възможно апортирането в търговско дружество на ограничени вещни права, учредени за определен срок.
Съгласно чл.56 ЗС правото на ползване може да бъде учредено за определен срок. Същото се отнася и за правото на надстрояване и пристрояване. Считам, че апортирането в търговското дружество на ограничени вещни права върху недвижим имот е възможно само при условие, че търговското дружество е учредено за същия или по-къс срок - арг. чл.154, ал1 т.1 ТЗ.8 Тук смятам, че е редно да направя едно уточнение. Съгласно чл. 56. ал. 2 ЗС ползвателят не може да отчуждава своето право, т.е. когато се казва: „апортьорът в търговско дружество прехвърля правото на ползване", следва да се има предвид, че вносителят учредява ново право на основание правото си на собственост. Титуляр на новоучреденото право става дружеството, а съдружникът запазва за себе си т. нар. „гола собственост".9
Въпрос 4: Следва ли съдията по вписванията да откаже вписването на непарична вноска, ако дружественият договор, респ. уставът не съдържа основанието на правата на вносителя.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ТЗ, „ако някой съдружник, съответно акционер прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на праватаму , Имайки предвид императивния характер на цитираната правна норма, считам, че съдията по вписванията би следвало да откаже вписването на непаричната вноска, тъй като отсъствието в договора, респ. устава, на основанието на правата на вносителя означава недействителност на учредителния договор в тази му част поради невъзможен предмет - арг. от чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и реш.№166/92 год. ВС, Vг. о.
На второ място непосочване основанието на правата на вносителя ще изправи съдията по вписванията пред невъзможността да изпълни задълженията си, вменени му от чл. 73, ал. 5 от ТЗ, а именно да провери правата на вносителя.
Въпрос 5: Кои са необходимите документи, които следва да бъдат представени пред съдията по вписванията, за да се извърши вписването на апортна вноска, касаеща правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот.
1. Писмена молба от органа, който представлява търговското дружество;
2. Нотариално извлечение от дружествения договор, съответно от устава, а за ООД, КДА и АД и съгласие от страна на апортьора с нотариална заверка на подписа му. Съдържанието на дружествения договор, респ. устава, следва да бъде съобразено с чл. 72, ал. 1 ТЗ, както и с чл. 6, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от ПВ. В този смисъл често в практиката се поражда въпросът, върху кой от двата документа (съгласието или учредителният акт) съдията по вписванията следва да положи подписа си и печата на службата по вписванията. Считам, че в съответствие с чл. 3, ал. 1 от ПВ съдията по вписванията следва да положи подписа с, както и печата на службата по вписванията върху дружествения договор, когато е с нотариална заверка на подписите на съдружниците, а в случаите, когато такава заверка на подписите отсъства (ООД, КДА), подпис и печат следва да бъдат положени върху даденото от апортьора съгласие с нотаална заверка на подписа му. Така подписаното и подпечатано от съдията по вписванията нотариално заверено съгласие от страна на апортьора следва да бъде подредено в съответната книга по чл. 7, б. „б" ПВ заедно с извлечението от учредителния акт като две съставни части на един документ. Когато един ден правоимащият съгласно чл. 117, ал. 3 от Наредба № 28 за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища поиска от службата по вписванията да му бъде издаден нотариално заверен препис от акта, с който е извършено вписването на апортна вноска в търговско дружество, съответният книговодител е длъжен да оформи и издаде нотариално заверен препис, включващ в себе си като едно неразделно цяло нотариално завереното съгласие на апортьора и извлечението от учредителния акт.
3. Решение на съответния окръжен съд, от което следва да бъде видно извършеното вписване в търговския регистър на търговското дружество, в чиито патримониум е прехвърлено чрез апортна вноска правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот с оглед спазване изискването искането за вписване в службата по вписвания да се направи след възникване на търговското дружество като правен субект - чл. 73, ал. 5 ТЗ.
4. Документи, доказващи правото на собственост на вносителя (нотариални актове, договори и други);
5. Документи, установяващи наличието на особените изисквания на законите (скици, строителни разрешения, архитектурни проекти и др.);
6. Писмени доказателства (протоколи, решения, заповед на министър) за взето решение за разпоредителна сделка „апорт", ако вносителят е юридическо лице от органа, компетентен да извърши акта на разпореждане;
7. Декларация и данъчна оценка по чл. 226, ал. 1 ДПК.
Съгласно член 226, ал. 1 ДПК „прехвърляне или учредяване на вещни права с изключение на учредяването на ипотека по реда на чл. 182 върху недвижими имоти и наследствени права, вкючващи недвижими имоти, както и включването им като апортни вноски в капитала на търговски дружества не се допуска, ако прехвърлителят има непогасени публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява от данъчния орган в данъчната оценка, а прехвърлителят или учредителят подписва декларация, че не дължи публични държавни и общински вземания.
8. Удостоверения за актуално състояние от фирменото отделение при съответния окръжен съд, както по отношение на новоучреденото търговско дружество, така и по отношение на юридическото лице апортьор;
9. Съгласие и от страна на съпруга несъдружник с нотариална заверка на подписа му, тогава, когато предмет на апорта е правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот съпружеска имуществена общност, тъй като вносители са и двамата съпрузи, макар че само единият от съпрузите става съдружник в дружеството. Съгласно чл. 22, ал. 2 от СК „разпореждането с движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи". Съгласно TP № 91-74-ОСГК „разпореждането е такъв акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява". Тъй като апортът представлява разпореждане с вещ съпружеска имуществена общност в полза на търговското дружество и двамата съпрузи трябва да участват като страна по прехвърлянето.
Съпругът, който е апортирал като свое правото на собственост или друго ограничено вещно право върху недвижим имот, което е имал в съпружеска имуществена общност със съпругата си, е в положението на лице, което е апортирало една вещ, която не му принадлежи. Разпореждането не може да направи търговското дружество собственик.10 Когато съдията по вписванията, изпълнявайки задълженията си, вменени му от чл. 73, ал. 5 от ТЗ установи, че правото на собственост или ограниченото вещно право върху недвижим имот, предмет на апорта, е съпружеска имуществена общност, е задължен въз основа на чл. 22, ал. 2 от СК да иска да му се представи нотариално заверено съгласие на другия съпруг.11 Непредставянето на такова съгласие би изправило търговското дружество пред опасността съпругът несъдружник да оспори по исков ред в 6-месечен срок от узнаването извършения апорт на основание чл. 22, ал. 3 от СК. Ако оспорването бъде уважено от съда, разпореждането няма да породи действие и за двамата съпрузи (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД).12 Ако сделката бъде унищожена, със съдебно решение, правните последици ще отпаднат с обратна сила.13 Такова съгласие с нотариална заверка на подписа от страна на съпруга несъдружник ще бъде необходимо и когато предмет на апорта е семейно жилище, лична собственост на съдружника апортьор в търговското дружество - чл. 23 СК. Ако липсва такова съгласие, пред съдията по вписванията трябва да се представи разрешение от Районния съд, което замества липсващото съгласие на съпруга несобственик. При липса на такова съгласие или разрешение от Районния съд, съдията по вписванията ще бъде принуден да откаже вписването на апортната вноска, тъй като е налице нищожност по отношение на разпореждането с правото на собственост или друго ограничено вещно право върху недвижимия имот предмет на апорта - чл. 26 от ЗЗД. В този смисъл е и решение №1083 от 24. 10.1991 г. по гражданско дело № 866от 1991 г., I гражданско отделение ВС. Според това решение липсата на съгласие на съпруга несобственик при разпореждане със семейното жилище лична собственост не може да бъде заместена с непредприемане на действия по оспорване на разпореждането.

Накрая искам да споделя някои мисли, свързани с разпоредбата на чл. 73, ал. 5 изр. последно ТЗ, съгласно което, „при вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя". Съгласно чл. 73, ал. 3 правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството, което ще рече, че вписването на търговското дружество в търговския регистър има конститутивно действие и че едно последващо вписване в службата по вписванията има само оповестителен характер. Какъв е тогава смисълът съдията по вписванията да проверява правата на вносителя, който между впрочем може и да не заяви за вписване в службата по вписванията извършената апортна вноска в капитала на търговското дружество. Една такава проверка би имала смисъл само в случай, че правото на собственост, респ. ограниченото вещно право преминава в патримониума на търговското дружество от момента на вписването на апорта в службата по вписванията, т.е. ако вписването има конститутивно действие.
Ако съдията по вписванията установи, че апортьорът не е собственик на апортираното право, следва да откаже вписването на апорта. Какъв ефект обаче ще възпроизведе неговият отказ, след като съответното търговско дружество е възникнало в правния мир и е станало равноправен участник в търговския оборот, независимо от това, че няма необходимия по закон капитал. Няма ли опасност това положение да доведе до възможността до злоупотреби и нанасяне на вреди на добросъвестните контрагенти, които са се доверили на вписването на търговското дружество в търговския регистър. Според мен текстът на чл. 73, ал. 5, изр. последно ТЗ е едно недоразумение, което законодателят би следвало в най-скоро време да изправи.
Възможни корекции на съществуващото положение.
1. Правото върху вноската да се придобива от момента на вписването в службата
по вписванията, т.е. вписването да има конститутивен ефект;
Аргументите в подкрепа на това предложение са:
1.1. Стимулира се търговското дружество да извърши съответното вписване на апортната вноска в службата по вписванията.
1.2. Предотвратява се опасността апортьорът да извърши злоупотреба с недвижим имот или ограничено вещно право върху такъв имот, като го отчужди повторно, след като веднъж го е внесъл като апортна вноска в търговското дружество.
1.3. Внася се сигурност в търговския оборот, като се предпазват бъдещите контрагенти на търговското дружество, доверили се на извършеното вписване в търговския регистър.
2. Да отпадне задължението на съдията по вписванията да проверява правата на вносителя, като тази проверка се вмени в задължение на нотариуса при заверка на подписите на съдружниците при сключване на дружествения договор, респ. при заверка на подписа на вносителя при даване на съгласие за апорт преди още търговското дружество да е възникнало в правния мир.
Аргумент за това предложение е описаното по-горе в статията (вж. Въпрос 2.) и възприето в теорията схващане за момента на отчуждаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, внесен като апортна вноска в търговско дружество. 14

януари 2005 год.
Росен Балтов,
съдия по вписванията
в Районен съд град Варна

1 Герджиков. Ог. Коментар на търговския закон, С. 1991 г., кн.1, с. 219 и сл., кн. 2, 1994 г.,
с. 361.
2 Русчев, Ив. Понятие, форма и същност на апорта в търговските дружества, сп. Търговско
право, 1993 г. № 4, с. 25.
3 Гигова, В. Актуални проблеми на нотариалната практика. С, Сиби, 1997 г., с. 81.
4 Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С, 1990 г. четв. прераб. Изд.
5 Виж. Русчев, Ив. Цит. ст., с. 25 и сл.
6 Стоянов, В. Апортни вноски в търговски дружества, сп. Правна мисъл, 1999 г., № 4, с. 22.
7 Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. С, Сиела, 2000 г., шесто доп. и прераб.
издание, с. 808.
8 Виж. Стоянов, В., цит. ст., с. 26.
9 Виж. Герджиков, Ог. Цит. съч., кн. 1, с. 267.
10Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имуществена общност, Сиби, С, II преработено изд,
1994.
11 Таджер, В. Разпореждане с вещни права - съпружеска имуществена общност, сп. „Правна
мисъл", кн. 3, 1986, с. 8.
12 Вж. Таджер, В. Цит. ст., стр. 10.
13 Ненова, Л. Семейно право на РБ, II осн. преработено изд. С, Софи-Р, 1994.
Стр. 21

14. Виж. Гигова, В. Цит. съч., с. 87


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов