КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 607
София, 04.08.2014 год.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3745 по описа за 2014 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д., чрез процесуален представител адв.А., срещу определение от 12.05.2014г. по ч.гр.д.№970/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 24.04.2014г., с което е постановен отказ №99 по регистъра на СВп [населено място] за заличаване на обща възбрана, вписана върху имуществото на С. И. П., на основание чл.738 ТЗ, вр. чл.31 ПВ.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е постановен отказ №99 по регистъра на СВп [населено място] за заличаване на обща възбрана, вписана върху имуществото на С. И. П., на основание чл.738 ТЗ, вр. чл.31 ПВ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „необходим ли е изричен акт за прекратяване действието на общата възбрана, наложена в производството по несъстоятелност или съгласно чл.738 ТЗ възбраната се заличава служебно и в този смисъл служебното заличаване следва да се разбира, че е относимо до съдията по вписванията за техническото му оформяне като не се налага изричен акт съгласно чл.31, ал.2 от Правилника за вписванията”. Поставеният въпрос е разрешен противоречиво с обжалваното определение и с приложеното от жалбатодателя влязло в сила като необжалваемо определение №386 от 30.05.2013г. по в.ч.гр.д.№374/2013г. на Окръжен съд-Добрич. При тези данни следва да се приеме, че е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване.

Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението на поставения въпрос, дадено с приложеното определение, сочено като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика. Прекратяването на действието на общата възбрана, наложена в производството по несъстоятелност, е последица от прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл.735, ал.1 ТЗ. Съгласно чл.735, ал.2 ТЗ с решението за прекратяване на производството по несъстоятелност по ал.1, съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. Именно по тези въпроси съдът по несъстоятелност е задължен да се произнесе с решението си по чл.735 ТЗ, но не и осносно прекратяване действието на наложената обща възбрана, което прекратяване настъпва по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.738, ал.1 ТЗ. Поради това, че прекратяването на действието на общата възбрана настъпва по силата на закона, дали съдът по несъстоятелност ще го посочи или не в решението си като последица от прекратяването на производството по несъстоятелност, е без правно значение за настъпването на тази последица. Съгласно чл.738, ал.2 ТЗ общата възбрана се заличава служебно от момента на вписване на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност. Служебното заличаване следва да се разбира, че е относимо до съдията по вписванията за техническото му оформяне като не се налага изричен акт съгласно чл.31, ал.2 от Правилника за вписванията.

С оглед на изложеното обжалваното определение и потвърдения с него отказ следва да бъдат отменени и делото – върнато на съдията по вписванията за произнасяне по молбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.05.2014г. по ч.гр.д.№970/2014г. на Варненски окръжен съд и на потвърденото с него определение от 24.04.2014г., с което е постановен отказ №99 по регистъра на СВп [населено място] за заличаване на обща възбрана, вписана върху имуществото на С. И. П., на основание чл.738 ТЗ, вр. чл.31 ПВ.
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – [населено място] за произнасяне по заявление вх.№8202/24.04.2014г. за заличаване на обща възбрана.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: