КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 28 Мар 2024, 13:29

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: какво е действието на вписване на исковата молба....и др
Ново мнениеПубликувано на: 22 Окт 2014, 09:39 
Offline
Site Admin
Site Admin

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:19
Мнения: 463
Р Е Ш Е Н И Е

№ 414

София, 29.10.2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 222 /2012 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 402 от 28.05.2012г по касационна жалба на В. В. Г. е допуснато касационно обжалване на решение № 258 от 17.11.2011г. по гр.д.№ 368/2011г. по описа на Окръжен съд [населено място] с което е потвърдено решение № 656 от 08.06.2011г. по гр.д.№ 787/2010г. на Старозагорски РС. С последното е уважен предявеният от А. Д. А. иск по чл. 108 от ЗС против касаторката за ½ ид.ч. от еднофамилна триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица] идентификатор 68850.525.68.4, представляваща западната част от сграда близнак, състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа, построена в държавно дворно место с идентификатор 68850.525.68 с отстъпено право на строеж. Същият иск е отхвърлен по отношение на Н. В. Г. – частен праводател на касаторката от преди вписване на исковата молба, но след подаването й.
В касационните жалби се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на закона предвид приетото, че на публична продан е продаден имот, който не е бил собственост на длъжника и не е отчетено, че ако решението за разваляне на алеаторен договор не е вписано в шестмесечния срок, се заличава и вписването на исковата молба и това решение става непротивопоставимо на третите лица, придобили права в хода на производството по чл. 87, ал.3 от ЗЗД..
Ответницата по касация А. А. оспорва касационната жалба. Счита, че е собственик на процесния имот предвид успешно преведения иск за разваляне на алеаторния договор и обратното действие на развалянето, че по отношение на нея, публичната продан няма действие, че е без значение дали е вписано решението по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, тъй като възлагането по публичната продан е извършено преди изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението. Поради това счита, че последващата делба е нищожна и няма транслативно действие.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд-Стара Загора, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Предявен е от А. А. иск по чл. 108 от ЗС първоначално против Н. В. Г. и Х. Д. А., а в хода на производството като ответник е привлечена и конституирана и В. В. Г. за ½ ид.ч. от еднофамилна триетажна жилищна сграда в [населено място], на ул. Р. К.” № 46, представляваща западната част от сграда близнак, състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа, построена в държавно дворно место с отстъпено право на строеж Имота е принадлежал на А. и Д. А., които с н.а. № 170,т.ХХІІ/19.11.1993г. го продават срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Х. Д. А. по време на брака му със С. А.. Този брак е прекратен с влязло в сила решение на 17.06.2005г., от който момент съпружеската общност става обикновена съсобственост. С. А. ипотекира своята ½ ид.ч. с н.а. № 33.т.І от 20.01.2006г. в полза на кредитора Е. И.. Поради това, че не плаща заема, е насочено принудително изпълнение върху нейната ипотекирана част от имота и с постановление от 23.07.2007г. ½ ид.ч. от западната къща е възложена на кредитора. Постановлението е влязло в сила на 01.02.2008г., вписано на 06.02.2008г. На 09.02.2007г. е предявен от А. А. след смъртта на съпруга й иск за разваляне на алеаторния договор, исковата молба по който е вписана на 19.02.2007г. /след ипотеката, но преди вписване на постановлението за възлагане./. С влязло в сила решение на 28.07.2009г. алеаторният договор е развален до размер на 4/6 ид.ч. Решението не е вписано. С н.а. 182,т.І /31.03.2008г. Е. Т. И. прехвърля със замяна на Н. В. Г. ¼ ид.ч. от западната част на сградата близнак, предявява иск за делба на тази сграда. Делбата е допусната и извършена между него, Н. Г. и Х. А., като имота е изнесен на публична продан. С постановление от 12.08.2009г., вписано на 15.09.2009г. на Н. Г. са възложени ¾ ид.ч. от имота, като е отчетено, че той притежава ¼ ид.ч. от него. С н.а.№ 23.т.ІІІ/20.04.2010г. той продава на касаторката В. Г. целия имот. Исковата молба по настоящото дело е подадена преди сделката – на 02.02.2010г., но е вписана на 04.05.2010г.
РС е приел, че правата на ипотекарния кредитор по чл. 88, ал.2 от ЗЗД не се запазват, тъй като исковата молба по иска за разваляне на договора / от 02.03.2007г./ е от преди съставяне на постановлението за възлагане на ипотекарния кредитор / на 23.07.2007г./ В резултат на развалянето са отпаднали правата на длъжника върху имота и Е. И. не е придобил право на собственост, поради което не е могъл да го прехвърли на Н. Г., а делбата, извършена с тяхно участие, вместо с участието на ищцата А. А. е нищожна. Затова и постановлението за възлагане имота на Н. Г. не е произвело действие, тъй като публичната продан на недвижим имот съгласно чл. 496,ал.2 от ГПК е уредена като деривативен способ за придоиване право на собственост / за разлика от публичната продан на движими вещи по чл. 482, ал.2 от ГПК/. Без правно значение е оценено обстоятелството, че решението за разваляне на алеаторния договор не е било вписано в шестмесечен срок, а и след това, тъй като публичната продан е проведена преди изтичане на шест месеца от влизане в сила на решението и защото съдът не е дал указания в решението за вписване и последиците от приложението на чл. 115, ал.2 от ЗС и страната не може да търпи неблагоприятни последици от това.
Въззивната инстанция е възприела тези мотиви, като е допълнил, че купувачът по публичната продан на ипотекирания имот не запазва правата си на основание чл. 88, ал.2 от ГПК, тъй като проданта е проведена след вписване на исковата молба за разваляне на договора, а ипотеката, която е вписана преди това има само облигационно, а не вещно действие.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е какво е действието на вписване на исковата молба, ако постановеното по иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД решение, с което иска е уважен не бъде вписано в 6-месечен срок, противопоставимо ли е това решение на купувач по публична продан, който е придобил права докато е траел процеса по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, вписването на ипотеката, или извършената в последствие въз основа на нея публична продан са противопопоставими при преценка дали третите лица запазват правата си по чл. 88, ал.2 от ЗЗД, може ли да се приеме делба за нищожна, ако имота вече е продаден на публична продан и запазват ли се правата на купувач по сделка, сключена с несобственик след предявяване на иска, но преди вписване на исковата молба.
Ипотеката е обезпечение на вземане с недвижим имот, собственост на длъжника, или на трето лице, в полза на кредитора, която му дава право на насочи принудително изпълнение върху него независимо в чие притежание е към момента на извършване на принудителното изпълнение, което му дава право да се удовлетвори предпочитително. При разрешаването на поставените въпроси следва да се изходи от действащата нормативна уредба, а не от терминологичния спор вещно, или облигационно право е ипотеката, възникнал при действието на Закона за привилегиите и ипотеките. Действащата сега нормативна уредба определя ипотеката като облигационно право, което е уредено в ЗЗД, придавайки учредително значение на вписването й, което е характеристика на вещните права. Затова при колизия на права следва да се изхожда от реда на вписване и нормите, уреждащи правата на третите лица.
Когато ипотеката е вписана преди исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, правата на ипотекарния кредитор са противопоставими на ищеца по този иск, ако бъде уважен. Това произтича от реда на впиване и от нормата на чл. 88, ал.2 от ЗЗД, според която правата на третите лица не се засягат от обратното действие на развалянето на договор за прехвърляне на недвижим имот, ако са придобити преди вписване на исковата молба за разваляне. Законът не визира само вещните права, а правата, придобити от договор, подлежащ на вписване. Това е един от случаите в ЗЗД на установена от закон фикция за правоприемство /фингирано правоприемство/.
Вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав, за да породи действие. То пази правото на ипотекарния кредитор от последващи правни и фактически промени с веща. На ипотекарния кредитор са непротивопоставими всички следващи прехвърляния и учредяване на тежести върху имота след вписване на ипотеката- чл. 173, ал.1 ЗЗД.
С Р № 413 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 900/2009г. на І гр.о. е прието в съответствие с нормата на чл. 115, ал.2 от ЗС, че ако решението, по което исковата молба е била задължително вписана не бъде вписано в шестмесечния срок се заличава с обратно действие вписването на исковата молба и решението не е противопоставимо на третите лица. При по-късно вписване, ефекта от него се поражда от момента на вписване на решението. Настоящия състав възприема тази практика изцяло. Без значение е дали съдът ще даде указания за вписване на решението, защото срокът е определен от закона, както и последиците при неспазването му. Те не могат да бъдат дерогирани от факта, че съдът не е дал указания в решението, защото произтичат от закона, а и от липсата на указания не могат да възникнат права за другата страна.
При тези отговори на поставените въпроси, по касационната жалба се налагат следните изводи:
Ипотеката е вписана преди исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД и развалянето на алеаторния договор, с което се е легитимирал ипотекарния длъжник не засяга правата на ипотекарния кредитор на основание чл. 88, ал.2 от ЗЗД. След развалянето на алеаторния договор и поради не вписване на решението отпада действието на вписване на исковата молба, съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС. Извършената публична продан на ипотекирания имот в хода на производството по чл. 87, ал.3 от ЗЗД е действителна и има транслативен ефект. Собствеността се придобива от деня на постановлението за възлагане Правата, които третите лица са имали върху имота са непротивопоставими на купувача, ако са непротивопоставими и на взискателя – чл. 496, ал.2 изр. 2 ГПК. В този случай решението, с което е развален договора не засяга правата на трети лица / ипотекарния кредитор, на който е възложен имота/, придобити в хода на процеса поради това, че ипотеката е вписана първа и защото е отпаднало действието на исковата молба предвид невписване на решението. Неправилен е извода, че последното обстоятелство е без значение, защото възлагането е извършено в хода на процеса. Вярно е обратното, защото не може да се игнорира реда на вписване на ипотеката и предвиденото в закона действие на вписването на исковата молба. Течащата публична продан върху имота не влияе на вписването на исковата молба и не е пречка за вписване на решението
Извършената в последствие делба е между съсобственици. Тя не е нищожна, защото ищцата по иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, чийто иск е бил уважен не може да противопостави правата си по това решение на третите неучаствали лица в този процес. Тези от тях, които са придобили права до вписване на исковата молба ги запазват на основание чл. 88, ал.2 от ЗЗД, а на тези, които са придобили права в хода на процеса, невписаното решение им е непротивопоставимо, съгласно чл. 115, ал.2 ЗС. Затова ищцата не се легитимира като собственик и предявеният от нея иск за собственост е неоснователен.
Решението на възивната инстанция, с което иска е уважен против касаторката е неправилно, защото противоречи на материалния закон – чл. 88/ал.2 и чл. 115, ал.2 ЗЗД, поради което следва да се отмени, а вместо това - предявенят иск да се отхвърли.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 258 от 17.11.2011г. по гр.д.№ 368/2011г. по описа на Окръжен съд [населено място] и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Д. А. иск по чл. 108 от ЗС да се признае за установено по отношение на В. В. Г., че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от еднофамилна триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица] идентификатор 68850.525.68.4, представляваща западната част от сграда близнак, състояща се от приземен етаж с гараж и два жилищни етажа, построена в държавно дворно место с идентификатор 68850.525.68 с отстъпено право на строеж.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: какво е действието на вписване на исковата молба....и др
Ново мнениеПубликувано на: 09 Мар 2015, 16:16 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Р Е Ш Е Н И Е
№ 41

гр.София, 05.03.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5464/2014 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение № 373, постановено на 19.06.2014 год. по в.гр.дело № 386/2014 год. по о писа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 135/21.01.2014 год. по гр.дело № 907/2013 год. на Пловдивския окръжен съд за признаване за установено по отношение на В. Х. Б., ЕГН [ЕГН] и Р. Й. Б., ЕГН [ЕГН], че Е. В. А., ЕГН [ЕГН] е собственик на ¼-една четвърт идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „Централен”, бул.”Ц. Борис ІІІ Обединител” № 157, вх.Б, ет.2, ап.2 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 93.68 кв.м., с прилежаща му изба № 2 с площ от 4.70% ид.части, както и с 4.70% ид.части от общите части на сградата; при съседни му самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – 56784.523.1582.1.3, 56784.523.1582.1.16; под обекта – 56784.523.1582.1.1; над обекта – 56784.523.1582.1.5 и осъжда В. Х. Б., ЕГН [ЕГН] и Р. Й. Б., ЕГН [ЕГН] да предадат на Е. В. А., ЕГН [ЕГН] владението върху ¼-една четвърт идеална част от описания самостоятелен обект, прилежаща изба и съответните идеални части от общите части на сградата, като отхвърля иска за разликата от ¾ ид.части.
Недоволни изцяло от въззивното решение са жалбоподателите В. Х. Б. и Р. Й. Б., представлявани от адвокат М. А. Н., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК, чиято жалба с вх.№ 4345/01.07.2014 год. не е допусната до касационно обжалване съгласно определение № 665/09.12.2014 год.
Постъпила е и втора касационна жалба с вх.№ 5047/30.07.2014 год., подадена от Е. В. А. чрез адвокат И. В. С. в срока по чл.283 ГПК в частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация чл.108 ЗС за ¾ идеални части(ид.ч.) от процесния имот, като счита, че е неправилно в потвърдената част тъй като противоречи на закона – чл.48 ЗН и чл.453, т.2 ГПК. Претендира за направените по делото разноски за трите инстанции.
Ответниците по втората касационна жалба В. Х. Б. и Р. Й. Б. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страната по чл.281, т.3 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата Е. В. А. е придобила по наследство от баща си В. М. Р., починал на 13.08.2002 год., ¼ ид.ч. от процесния имот и не е загубила правото на собственост върху тази идеална част с извършената публична продан на целия имот, защото не е имала качеството на длъжник в изпълнителното производство, а към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане – 11.01.2012 год. длъжниците по изпълнителния лист Й. Й. Л. и Д. Й. Л. не са били собственици на тази ¼ ид.ч., поради което извършената публична продан като деривативно основание за придобиване на собственост не е прехвърлила права за нея за купувачите – за това искът е основателен и доказан до този размер.
Взето е предвид, че с влизане в сила на 16.08.2012 год. на решението (вписано на 13.01.2013 год.) по гр.дело № 3049/2011 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие е призната нищожността на договор за дарение от 17.06.2011 год. в полза на Й. и Д. Л., извършен от майката на ищцата С. Й. Р., починала три дни преди това – на 14.06.2011 год., с обратна сила правото на собственост на дарените ¾ ид.ч. се връща в патримониума на наследодателката към датата на нейната смърт и се наследяват от ищцата Е. В. А.. Направен е извод, че тези й права не могат да се противопоставят на купувачите в изпълнителното производство, ако не могат да се противопоставят на взискателите – чл.496, ал.2 ГПК с оглед чл.453, т.2 ГПК, според който на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по искови молби, които не са били вписани преди възбраната – в случая възбраната по изпълнителното дело в полза на взискателката М. П. Б. е вписана на 02.09.2011 год., а исковата молба за прогласяване нищожността на дарението – на 10.01.2012 год., поради което е прието, че ответниците Б. са собственици на ¾ ид.ч. от имота съобразно постановлението за възлагане от 30.12.2011 год., съгласно което процесният апартамент е възложен на купувача В. Х. Б. (по време на брака му с Р. Й. Б.).
По касационната жалба на Е. В. А. касационно обжалване е допуснато с определение № 665/09.12.2014 год. с оглед изложеното в мотивите на въззивното решение и поставените въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса:
Приложима ли е разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК в хипотеза, при която вписването има оповестително действие?
По отговора на въпроса:
Извършената публична продан на недвижим имот е деривативно придобивно основание по смисъла на глава 45-та ГПК като тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот само ако длъжника е собственик, а нормата на чл.496 ГПК допуска установяването на права върху имота на трети лица в исково производство. Чл.499 ГПК урежда последиците при съдебното отстраняване на купувача, а стабилитет на публичната продан се постига чрез невъзможност да се обжалват предходни действия, който не важи за продажбата на чужд недвижим имот.
Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване има само оповестително действие, а нормата на чл.453, т.2 ГПК, според която на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, не е приложима в хипотеза, при която вписването има оповестително действие, както е в случая.
Касационната жалба на Е. В. А. е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд за потвърждаване първоинстанционото решение в отхвърлената част е неправилно като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.
При вярно приета фактическа обстановка въззивният съд е стигнал до незаконосъобразен извод за неоснователност на исковата претенция за ревандикиране на ¾ ид.ч. от процесния имот.
Вписването на искова молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действия спрямо трети, неучастващи в процеса лица.
С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановеното решение се отбелязва към нея – чл.115, ал.1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановеното решение се вписва – 115, ал.5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл.115, ал.2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си.
От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила – чл.115, ал.5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.
Предвиденото в глава ХІ-та на Закона за собствеността(ЗС) вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Според чл.112, б.”а” ЗС във връзка с чл.4, б.”а” Правилника за вписванията(ПВ) в редакцията им след измененията, извършени с ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (в сила от 01.01.2001 год.) на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл.114, б.”в” ЗС във връзка с чл.11 б.”в” ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права.
Ищцата/касатор/ се легитимира като собственик на ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот по наследяване от майка си С. Й. Р. и след като в случая не е приложима разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК в хипотеза, когато вписването и ма оповестително действие то искът по чл.108 ЗС се явява основателен и доказан, а решението на въззивния съд на основание чл.281, т.3 ГПК – отмени като спорът реши съгласно чл.293, ал.2 ГПК по същество от настоящата инстанция с уважаване на ревандикационния иск.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.81 ГПК на касатора се присъждат разноски в размер на сумата 320 лева държавна такса за настоящото производство и адвокатско възнаграждение – 1 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 373/19.06.2014 год. по гр.дело № 386/2014 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 135/21.01.2014 год. по гр.дело № 907/2013 год. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне иска с правна квалификация чл.108 ЗС, предявен от Е. В. А. срещу Р. Й. Б. и В. Х. Б. за ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „Централен”, бул.”Ц. Борис ІІІ Обединител” № 157, вх.Б, ет.2, ап.2 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 93.68 кв.м., с прилежаща му изба № 2 с площ от 4.70% ид.части, както и с 4.70% ид.части от общите части на сградата; при съседни му самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – 56784.523.1582.1.3, 56784.523.1582.1.16; под обекта – 56784.523.1582.1.1; над обекта – 56784.523.1582.1.5 както и в частта за разноските в полза на Б..
ОСЪЖДА В. Х. Б. ЕГН [ЕГН] и Р. Й. Б. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], ет.4, ап.8 да предадат на основание чл.108 ЗС собствеността и владението на ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „Централен”, бул.”Ц. Борис ІІІ Обединител” № 157, вх.Б, ет.2, ап.2 с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 93.68 кв.м., с прилежаща му изба № 2 с площ от 4.70% ид.части, както и с 4.70% ид.части от общите части на сградата; при съседни му самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж – 56784.523.1582.1.3, 56784.523.1582.1.16; под обекта – 56784.523.1582.1.1; над обекта – 56784.523.1582.1.5 на Е. В. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.6, като й за платят деловодни разноски 320/триста и двадесет/лева за касационното производство, а на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат И. В. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500/хиляда и петстотин/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: какво е действието на вписване на исковата молба....и др
Ново мнениеПубликувано на: 18 Юни 2015, 07:52 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 364

С. 16.06.2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесета година в състав:


П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2690 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно определение № 1165 от 16.03.2015г. по в.ч.гр.д. № 55 по описа за 2015г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 8344 от 4.12.2014г. по гр.д. № 2396/14г. на Районен съд Благоевград за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване в срок на посочени нередовности на исковата молба. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменено, а делото върнато с указания за разглеждане и произнасяне по същество по предявения иск. Представя списък на разноските, които претендира, включващи държавна такса от 15 лв. и 1 477лв. адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане е установено с приложен договор за правна помощ от 27.04.2015г., за който е посочено че служи като разписка.

Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: „Може ли ищеца, когато исковата молба подлежи на вписване при условията на чл.12 ал.1 ПВ, да я впише без съда, пред който делото е висящо, да е приел исковата молба за редовна, съгласно изискванията на чл.127 ГПК?”, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 446 от 16.01.2012г. по гр.д.№ 1080/10г. на І г.о. на ВКС. Поставя и въпроса: „Как следва да се квалифицира разпореждането на съда, с което са дадени две отделни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, като изпълнението на първото от тях се явява предпоставка за изпълнение на второто, а е определен един и същи срок за изпълнението им и ако това разпореждане е неправилно, при неизпълнението му приложима ли е санкцията на чл.129 ал.2 ГПК? По този въпрос освен на горепосоченото решение се позовава и на решение № 280 от 5.07.2012г. по гр.д.№ 298/11г. на І г.о. на ВКС. Последният въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС е „Допустимо ли е да съществува несъответствие между вписания петитум на исковата молба и този, който е приет за разглеждане от първоинстанционния съд?” Позовава се още на решения № 434 от 13.05.2010г. по гр.д.№ 700/09г. на І г.о. на ВКС и № 692 от 30.03.2011г. по гр.д.№ 1934/09г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.

Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :

Настоящият жалбоподател е предявил три обективно съединени иска срещу [фирма] [населено място] с правно основание чл.54 ал.2 от З., чл.108 от ЗС и чл.64 от ЗС, по които е образувано гр.д.2396/14г.на Б..

С разпореждане № 8128 от 26.11.2014г. съдът е оставил исковата молба без движение като е дал две указания: 1. за конкретизиране на петитума на иска и 2. за вписване на исковата молба, за което е предоставил седемдневен срок. За указанията страната е уведомена на 27.11.2014г. и в предоставения срок – на 3.12.2014г. е представила молба за поправка на исковата молба с конкретизация и молба за вписване на исковата молба с приложения данъчна оценка и документ за внесена такса.

С разпореждане № 8344 от 4.12.2014г. по гр.д. № 2396/14г. на Районен съд Благоевград е върнал исковата молба и е прекратил производството с аргумента, че ищецът не е изпълнил второто дадено указания за вписване на исковата молба.

Това разпореждане е потвърдено от въззивният съд с определение № 1165 от 16.03.2015г., в което изложените мотиви относно неизпълнението на указанието за вписване на исковата молба са, че ищецът е следвало да представи вписана молба, а не доказателства за започната процедура, че съгласно т.3 от ТР №3 от 19.07.2010г. по т.д.№ 3/09г. на ОСГК на ВКС неизпълнението на указанието за вписване на исковата молба е основание за връщането й и че всяка неотстранена нередовност в предоставения срок /когато не е поискано неговото удължаване/ има за последица връщане.

Към настоящия момент по делото са налични доказателства, че исковата молба е била вписана на 6.03.2015г.

При тези факти, поставените от жалбоподателя въпроси, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда, съставляват годно общо основание за допустимост. По тях следва да се допусне касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.12 от Правилника за вписване – подлежащата на вписване искова молба / посочена в чл.11/ следва да се представи на съдията по вписванията заедно с препис. Вписването се извършва чрез нанасяне накратко на петитума на исковата молба по персоналната партида. Преписът се прилага към особено канцеларско дело, а оригинала се връща в съда,в който е образувано делото. За да се осъществи оповестителното и защитното действие на вписването, следва да се впише исковата молба, която съдът е преценил като редовна, т.е. тази искова молба, по която ще се развие спорното исково производство. Затова не следва да се вписва подлежаща на вписване искова молба, която съдът, пред който делото е висящо, е оставил без движение. Когато подадената искова молба е преценена като нередовна и е оставена без движение с две указания - за конкретизиране на петитума /т.е. на тази част, която подлежи на вписване/ и за вписване - за ищеца не е възможно в един и същи срок – да отстрани и двете. Това е така, защото изпълнението на първото указание се явява предпоставка за изпълнение на второто. Тъй като вписаният петитум на исковата молба следва да е този, който съдът е приел за разглеждане, съдът не може да иска от ищеца да впише исковата молба, преди да се е произнесъл дали констатираната от него нередовност, касаеща петутима е надлежно отстранена в предоставения срок.

Съобразно изложеното, обжалваният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Проверката на правилността на разпореждането за връщане на исковата молба предполага проверка на правилността на разпорежданията за оставяне на исковата молба без движение и даване на указания за отстраняване на нейните нередовности. Несъвместимостта на двете дадени от съда указания, за които неправилно е определен общ седемдневен срок за изпълнение – не може да обоснове законосъобразност на връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Неизпълнението на неправилно указание не може да влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца. Съдът е следвало след като страната в предоставения й седемдневен срок е изпълнила първото указание, представяйки молба за поправка на исковата молба с конкретизация на петитума, да се произнесе дали счита констатираната нередовност за отстранена и за редовна подадената искова молба и ако това е така да предостави нов срок за нейното вписване.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да отмени постановения акт, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за преценка редовността на подадената молба за поправка на първоначалната искова молба. Съобразно извода си относно редовността, съдът следва да уведоми страната дали се налага ново вписване, за което да предостави нов срок /или ще бъде съобразено вече извършеното на 6.03.2015г. и съдопроизводствените действие ще бъдат продължени/.

С оглед изхода от спора, по направеното искане с правно основание чл.78 ал.1 от ГПК за присъждане на направените разноски, следва да се произнесе първоинстанционния съд.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК] със съдебен адрес: [населено място] [улица] против въззивно определение № 1165 от 16.03.2015г. по в.ч.гр.д. № 55/ 2015г. на Окръжен съд Благоевград.

ОТМЕНЯ въззивно определение № 1165 от 16.03.2015г. по в.ч.гр.д. № 55 по описа за 2015г. на Окръжен съд Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 8344 от 4.12.2014г. по гр.д. № 2396/14г. на Районен съд Благоевград за прекратяване на производството по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд Благоевград за преценка редовността на подадената молба за поправка на искова молба, съдържаща конкретизация на петитума и при необходимост за предоставяне на нов срок за нейното вписване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :

: ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов