КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 941
гр.София, 16.12.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5789 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от В. М., чрез адв.И. А., частна касационна жалба вх.№21065/22.07.2014г. срещу определение №2028/ 09.07.2014г. по възз.ч.гр.д.№1905/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение от 03.06.2014г. на съдията по вписванията при РС-Пловдив, съдържащо отказ да се впише искова молба вх.№19271/23.04.2014г. с правно основание чл.29 ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общото семейно имущество.
В жалбата се сочи, че определението на възззивния съд е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК страната поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение по въпроса дали подлежи на вписване искова молба за определяне на по-голям дял от семейното имущество. Конкретно касационно основание по чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК не се сочи.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивния съд, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да се допусне, поради евентуална недопустимост на обжалваното определение, за която касационната инстанция следи и служебно, съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В. съд е приел, че подадената искова молба с правно основание чл.29 ал.3 СК, с която жалбоподателката е поискала да й бъде определен по-голям дял от общото семейно имущество, не подлежи на вписване, защото такова изискване не е предвидено с разпоредбата на чл.114 ЗС и чл.11 от Правилника за вписванията. С тези мотиви е потвърден отказа на съдията по вписванията при АВ – СВ с район на действие РС -Пловдив.
Постановеното определение е недопустимо, предвид следното:
Молбата за вписване на исковата молба по чл.29 ал.3 СК е подадена в службата по вписванията - [населено място] на 03.06.2014г. С определение от същата дата съдията по вписванията е постановил отказ да извърши вписване на представената искова молба с правно основание чл.29 ал.3 СК. С молба от 05.06.2014г. е поискано връщане на трите екземпляра от исковата молба и приложените скица, схема и удостоверение за данъчна оценка. На същата дата документите от преписката са върнати на пълномощник на жалбоподателката, съгласно извършеното отбелязване от службата по вписванията. С тези си действия страната фактически е десезирала съдията по вписванията с искането си за извършване на нотариалното действие по чл.569 т.5 ГПК. Частната жалба срещу определението на съдията по вписванията е подадена на 10.06.2014г., като изрично върху същата от СВ е отбелязано, че от преписката са върнати исковата молба и другите придружаващи я документи. Въпреки това, въззивният съд се е произнесъл по същество на подадената частна жалба, без да съобрази, че липсва интерес от обжалването, тъй като с действията си страната фактически е десезирала СВ – липсва предмет на молбата за вписване, тъй като липсва документът, чието вписване се иска. В. производство е следвало да бъде прекратено, поради отсъствие на правен интерес от обжалването, след предприетите от страната действия пред АВ-СВ при РС – Пловдив. Съдът се е произнесъл в нарушение на процесуалните правила, без в изпратената му от СВ преписка да се намира документа, чието вписване е поискано. В тази връзка не е съобразено, че в случай на отмяна на отказа на СВ, произнасянето по същество предполага нареждане за вписване на искова молба, която не само че не се намира в преписката на СВ, но и не може да бъде проверена от гледна точка на изискванията за редовност по чл.114 ЗС, чл.11 и чл.32а от ПВ. Ето защо, определението на ОС – Пловдив, като произнесено по искане за вписване, останало без предмет, респ. след десезиране на СВ, е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2028/09.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№1905/2014г. на Окръжен съд- Пловдив.
ОБЕЗСИЛВА определение №2028/09.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№1905/2014г. на Окръжен съд- Пловдив и прекратява производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.