КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100

гр. София, 13.01.2025 г.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, ІI-ро отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: 1. Веселка Марева
2. Диана Коледжикова
като изслуша докладваното от съдията Коледжикова ч. гр. дело № 4352/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 115474 от 24.10.2024 г. на В. Л. Д., подадена чрез адв. Ю. С., срещу определение № 15888 от 11.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9319/2024 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 846 от 23.07.2024 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ по молба № 57208 от 23.07.2024 г. да се разпореди вписване на съдебно решение, постановено в производство по чл.19, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и противоречие със задължителната съдебна практика. Сочи, че в цитираните от него определения на ВКС се приема, че разпоредбата на чл.264 ДОПК се прилага само за сделки, извършвани в нотариална форма, но не и за съдебни решения с вещно-прехвърлително действие. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване да се извърши исканото вписване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Приложима ли е нормата на чл.264, ал.1 ДОПК по отношение на подлежащ на вписване съдебен акт и следва ли към заявлението за вписване на такъв акт да се представи декларация за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски?; 2. В производство по реда на чл. 274 ГПК при подадена частна жалба срещу отказ на съдия по вписванията да впише съдебно решение, постановено по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ограничен ли е обхватът на извършваната от съда проверка до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, или има право да проверява материалноправните предпоставки на акта?; 3. Недопустим ли е отказ от вписване на съдебен акт, постановен по реда на чл.362, ал.1 ГПК, с който е обявен за окончателен предварителен договор по съображения, че със сделката се цели постигане на забранен резултат — заобикаляне на закона?
Твърди се също, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК към хипотеза, за която тя не е приложима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд е разгледал жалба срещу отказа на съдия по вписванията да разпореди вписване на съдебно решение за обявяване за окончателен на сключен между В. Д. като купувач и М. Д. де У. като продавач предварителен договор за продажба на недвижим имот. Отказът е мотивиран с нормите на чл.264 ДОПК, предпоставящи липсата на публични задължения на прехвърлителя на имота като условие за извършване на вписването. При направена проверка в електронната база данни на НАП съдията по вписванията установил, че М. Д. де У. има публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение, в размер на 6598,7 лева.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е приел, че съдебното решение, чието вписване е било поискано, е постановено неприсъствено по иск на В. Д. за обявяване за окончателен на предварителния договор, по който той е купувач, а неговата сестра М. Д. де У. е продавач. Последната имала публични задължения за 6598,70 лева, подлежащи на принудително изпълнение. Съдът приел, че в случая нормата на чл.264, ал.1 ДОПК е приложима, тъй като данните по делото сочели, че то е било заведено единствено с цел заобикаляне на нейното изискване.
По предпоставките за допускане на касационно обжалване. По третия въпрос не е осъществена общата предпоставка за допускане на определението до касационно обжалване. Съдът не е приел, че със сделката (предварителния договор) се цели заобикаляне на закона, което е забранен резултат. Приел е, че страните са избрали да не сключат договора в нотариална форма, в който случай за вписване на договора продавачката трябва да плати публичните си задължения. Вместо това купувачът предявил иск по чл.19, ал.3 ЗЗД с оглед съдебната практика, че за вписване на съдебното решение не се изисква декларация за липса на публични задължения от продавача.
При изложените по-горе решаващи изводи на въззивния съд настоящият състав на ВКС, IІ-ро гражданско отделение, намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по първите два въпроса, обобщени съгласно правомощието на касационната инстанция, относно приложението на чл. 264, ал.1 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и какъв е обхватът на проверката, която извършва съдът, разглеждащ отказ от вписване на такъв акт. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е свързан с решаващ извод на Софийския градски съд. Налице е и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като след изменението на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., в практиката на ВКС няма отговор на въпроса и той ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По така уточнения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение, намира следното: С т.6 на ТР ОСГТК № 7/2012 г. е прието, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права. Вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията, респективно съдът, разглеждащ жалба срещу негов отказ за вписване, не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. При обхвата на тази проверка следва да бъде съобразена цитираната практика, която ограничава съдията по вписвания до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка, само до спазването на предвидените с нормата условия. С оглед тези разрешения, дадени със задължителна тълкувателна практика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК. Тази разпоредба касае вписване както на посочените в нея договори, така и на съдебните решения по чл.363 ГПК, защото те имат същия вещно-прехвърлителен ефект.
Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл.264, ал.4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл.264, ал.4 ДОПК. Нормите на чл.264, ал.1 и ал.4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл.264, ал.1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД
Случаите, за които съдебната практика, цитирана от частния жалбоподател, е приемала, че разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК е неприложима, се отнасят до хипотези, при които е било невъзможно да се изпълни изискването на чл.264, ал.1 ДОПК в редакцията на разпоредбата, при която длъжностните лица не са извършвали служебна проверка по електронен път в Националната агенция за приходите, а за удостоверяване липсата на публични задължения у прехвърлителя се е изисквало представяне от него на декларация. Само когато за молителя в охранителното производство по вписването не е било възможно да изпълни изискването на закона по обективни причини, стоящи извън него, съдебната практика е приемала, че разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК е неприложима. Такива са случаите, при които се е извършвало вписване на съдебни решения с вещно-прехвърлителен ефект; вписване на постановление за възлагане, на акт за разпределение имуществото на организациите по § 12 от ПЗР ЗСПЗЗ и пр.
При настоящата редакция на разпоредбата не се изисква декларация от прехвърлителя, защото длъжностното лице по вписването извършва проверка по електронен път в НАП. След като е отпаднала невъзможността за молителя, тъй като вече не се изисква представяне на декларация от прехвърлителя, не съществува пречката, поради която съдебната практика, приемаше, че за посочените случаи не се прилага разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК.
По частната жалба. С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, същата е неоснователна.
При извършване на проверката, която законът му е възложил, съдията по вписванията е констатирал наличие на публични задълженията на продавача по предварителния договор, поради което правилно е постановил отказ за вписване на съдебното решение, заместващо окончателния договор. Неправилно е становището на частния жалбоподател, че изискването на чл.264, ал.1 ДОПК не се отнася за вписване на съдебни решения – те не са изключени от обхвата на разпоредбата, а само по изключение, при невъзможност да се изпълни изискването й, когато разпоредбата е постановявала невъзможно за молителя условие - представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма публични задължения, вписването се е извършвало без прилагане на чл.264, ал.1 ДОПК. Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., не поставя такова неизпълнимо без съдействието на прехвърлителя условие. Ето защо изключението от прилагането на императивната норма на чл.264, ал.1 ДОПК не е налице. Когато при проверката по чл.264, ал.1 ДОПК се установи, че прехвърлителят или учредителят имат публични държавни или общински задължения, прехвърлянето може да се извърши след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Видно от правилото на чл. 264, ал. 4 ДОПК, вписването се допуска само при реално плащане на публичните задължения на продавача или внасяне на уговорената продажна цена за погасяването им. Нормата предоставя възможност за изпълнение на изискването на закона и без съдействие на продавача, поради което няма основание да се дерогира прилагането й. След като не е изпълнено изискването на чл.264, ал.4 ДОПК, правилно съдията по вписванията е постановил отказ да впише съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот, а съставът на Софийски градски съд, сезиран с частна жалба срещу определението на съдията по вписванията, е потвърдил този отказ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 15888 от 11.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9319/2024 г. на Софийския градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15888 от 11.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 9319/2024 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 343

гр. София, 29.01.2025 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 4850/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Върджин Груп България“ ЕООД, гр. София, срещу определение № 827 от 08.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 520/2024 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1 от 11.10.2024 г. на съдия по вписванията при Новозагорския районен съд за отказ за вписване на влязло в сила решение № 115 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 225/2024 г. на Новозагорския районен съд.
Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния и закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбоподателят е подал молба за вписване на влязло в сила решение № 115 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 225/2024 г. на Новозагорския районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният между него и „ГН АГРО“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.Пет могили, обл. Сливен, представляващ УПИ I, кв. 38, с площ от 10 190 кв.м. Съгласно действащата редакция на ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., съдията по вписванията е длъжен да извърши служебна проверка за задълженията към НАП (подлежащи на принудително изпълнение – чийто падеж е настъпил, а плащане няма), в това число и подлежащи на принудително изпълнение глоби по Закона за движение по пътищата и др. закони, като с тези изменения отпада изискването за представяне на декларация липса на задължения. При изпълнение на задължението за служебна проверка по електронен път в НАП съдията по вписванията е установил, че продавачът по предварителния договор „ГН АГРО“ ЕООД има задължения за плащане към НАП в размер на 55 061,58 лв. към дата 11.10.2024 г. Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията може да откаже вписване на нотариален акт, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. Следователно задължение на съдията по вписванията е преди да разпореди вписване на съответния нотариален акт, да извърши проверка относно това дали прехвърлителят има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има за цел да замести окончателния договор (нотариален акт) между страните и съгласно чл. 298, ал. 3 ГПК (отм.) за издаване на препис от него страната е следвало да докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите задължения на праводателя към държавата и към банките по местожителството на праводателя, поради което при незаплащане на дължимите от праводателя й задължения тя не би го получила. Действащата разпоредба на чл. 364, ал. 2 ГПК предвижда, че не се издава препис от решението докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. От действието тази разпоредба са изключени всички останали публични задължения, извън тези които се отнасят към конкретния имот, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т.е. съдът не може да откаже издаването на препис от съдебното решение, ако са налице други публични задължения на прехвърлителя. Нормата на чл. 364, ал. 2 ГПК не се явява специална по отношение на чл. 264, ал. 1 ДОПК, тъй като въвежда по-ограничени изисквания, касаещи единствено издаването на препис от решението, но не и условията за неговото вписване. След като са били изпълнени изискванията на чл. 364, ал. 2 ГПК съдът е издал препис от решението, но за да го впише, съдията по вписванията е бил длъжен да извърши вмененото му с разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК задължение за проверка и при констатираното наличие на задължение към НАП от страна на продавача по предварителния договор, правилно е постановил отказ за вписване. По тези съображения отказът е потвърден.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при представено за вписване влязло в сила съдебно решение, с което предварителен договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдията по вписванията да извърши проверка за наличие на задължение към НАП за „продавача“; 2. Следва ли, при действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ДОПК (в сила от 03.05.2024 г.), при представено за вписване влязло в сила съдебно решение, с което предварителен договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдията по вписванията да извърши проверка за наличие на задължения към НАП за „продавача“; 3. Към кой момент трябва да е изпълнено изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на задължения.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Поставените от касатора свързани въпроси относно приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и проверката, която следва да извърши съдията по вписванията са решени в съответствие с практиката на ВКС – определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г., ІІ г. о., която се споделя от настоящия състав и според която действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ГПК задължава съдията по вписванията да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска при извършване на проверката по електронен път в НАП. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси съгласно практиката на ВКС изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 827 от 08.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 520/2024 г. на Сливенския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5755

София, 10.12.2025 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19.11.2025 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева


ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова


разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 3915/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Е. Д. и Д. Е. Д., чрез адвокат А. А., срещу определение № 18205 от 29.09.2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 963 от 20.08.2025 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд за отказ да се разпореди вписване на влязло в сила решение № 20101999/02.09.2023 г. по гр. д. № 4168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, постановен по заявление № 71152 от 20.08.2025г.
Касаторите обжалват определението като неправилно, поради което искат неговата отмяна и постановяване да се извърши исканото вписване. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Следва ли да се прилага нормата на чл. 264 от ДОПК при отбелязване в имотен регистър на влезли в сила съдебни решения, постановени по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 362 и сл. от ГПК?
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че В. Е. Д. и Д. Е. Д. са подали заявление № 71152/20.08.2025 г. за вписване на влязло в сила решение № 20101999/02.09.2023 г. по гр. д. № 4168/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният между техния наследодател Е. В. Д. и „Белвю проперти“ ООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място]. При извършване на проверката по чл. 264, ал.1 ДОПК, съдията по вписванията е констатирал наличие на публични задължения на продавача по предварителния договор в размер на 89430,98 лв. и е отказал вписването. За да потвърди постановения отказ от вписване въззивният съд е приел, че според разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., съдията по вписванията е длъжен да извърши служебна проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет – чл. 264, ал. 4 ДОПК. Съдът, като се е позовал на определение № 100/13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о., е приел, че съдебните решения по чл. 19, ал.3 ЗЗД не са изключени от обхвата на чл. 264 ГПК.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от касаторите въпрос относно приложението на чл. 264 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е от обуславящо значение за крайния изход на спора, но не се констатира специалната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по него е налице практика на ВКС – цитираното и от въззивния съд определение № 100/13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о., която напълно се споделя от настоящия състав. Според тази практика нормата на чл. 264, ал.1 ДОПК задължава съдията по вписванията да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска при извършване на проверката по електронен път в НАП. Нормите са императивни и се прилагат независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Неоснователни са доводите на касаторите, че определение № 100/13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о. е неотносимо към настоящата хипотеза, при която ищецът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /наследодателят на касаторите/ е изправна страна по предварителния договор, като е заплатил продажната цена, но не е получил недвижимия имот. Нито разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК въвежда такова конкретно изключение, нито в определение № 100/13.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4352/2024 г. на ВКС, II г.о. е прието, че даденото разрешение не се отнася за случаите, при които купувачът е бил изправна страна по предварителния договор и продажната цена е била платена.
Предвид изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 18205 от 29.09.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 9992/2025 г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3192

Гр. София, 15.06.2026г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание през юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Атанас Кеманов ч.гр.д.№622 по описа на ВКС за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. П., чрез процесуалния си представител адвокат А. П. от АК - Варна, срещу определение №375 от 22.01.2026г. по в.ч.гр.д.№2774/2025г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 286/12.12.2025 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, с което съдия по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр. Варна, с което е поискано отбелязване на влязло в сила решение №1268/28.11.2025г., постановено по гр.д. №1851/2024г. по описа на ВОС.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1.За всички случаи на влязло в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД е приложим чл.264 от ДОПК, както и разясненията дадени с определение №100/13.01.2025г. по ч.гр.д.№4352/2024г. на ВКС, II г.о., или следва да се преценяват особеностите на всеки отделен случай.От значение ли е, че решението, чието отбелязване се иска, е предхождано от производство по чл. 135 от ЗЗД ;

2.Тогава когато, искът по чл.19 от ЗЗД е предявен след влязло в сила съдебно решение по чл. 135 от ЗЗД, вписано в АВ, към кой момент следва да се преценява наличие или липса на задължения на продавача по предварителни договор – към датата на обявената за относително недействителната сделка за купувача, или към датата на вписването на влязлото в сила съдебно решение по чл. 19 от ЗЗД ;

3.Длъжен ли е съдията по вписванията да извърши при всички случаи на сезиране за подлежащ на вписване акт, делегираната му от закона проверка по електронен път в Националната агенция по приходите. При всички случаи на задължения на ответника по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД ли се постановява отказ на отбелязване на решението ;

4.За приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК в хипотеза, при която се иска вписване на влязло в сила решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, постановено след проведено и вписано съдебно решение по чл. 135 от ЗЗД за същия имот и същите страни по предварителния договор.Как се защитават правата на кредитора по чл.135 от ЗЗД и купувач по чл.19, ал.3 ЗЗД в хипотеза на публични задължения на ответника към датата за заявлението на вписване на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД ;

5.За отбелязване на влязло в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД и проверката по чл.264 от ДОПК, от значение е ли, предходното съдебно производство и отбелязано в книгите по вписвания влязлото в сила решение по чл. 135 от ЗЗД, с което е прогласена за относително недействителна сделката със същия предмет и с която продавача по предварителния договор е прехвърлил на трето лице.

6.Кредиторът по чл.135 от ЗЗД и купувач по чл.19, ал.3 от ЗЗД ползва ли се с привилегия на удовлетворяване на вземането си / купуване на процесния имот / пред останалите, с оглед разпоредбата на чл. 135, ал.4 и чл. 136, ал.1 , т.1 от ЗЗД ;

7.Обезсмислят ли се водените дела по чл. 135 от ЗЗД и това по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, ако към датата на вписване на съдебното решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД се установят публични задължения на продавача по предварителния договор ;

8.Когато кредиторът по чл.135 от ЗЗД е получил удовлетворение чрез обявяване на предварителния договор за окончателен, решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД има ли за последица намаляване на имуществото на длъжника – продавач по предварителния договор, което вече е било намалено по-рано, с отменената сделка и при което именно с изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК се цели осигуряване събирането на установените публични задължения.Засяга ли се държавният интерес при установяване на непогасени публични задължения на такъв продавач, с извършването на исканото действие, респективно може ли да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение ;

9.От значение за вписването на влязлото в сила решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и проверката по чл. 264 ДОПК ли е, проведеното съдебно производство по чл. 135 от ЗЗД

10.Следва ли въззивният съд при решаване на спора по същество да се произнесе по всички относими искания, доводи и възражения на страните.

Навеждат се доводи, че по въпроси №1-8 са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а на останалите два по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – въззивното определение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №5/29.12.2014 по т.д.5/13, ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №2 от 09.07.2019г. по т.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, решения по № 22/ 02.07.2019г по т.д № 587/2018г. на ВКС, І т.о., решение №60287 от 16.02.2022г. по гр.д №973/2021г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Със заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр.Варна е поискано отбелязване на влязло в сила решение №1268/28.11.2025г., постановено по гр.д.№1851/2024 г. по описа на ВОС, с което е обявен за окончателен сключения между „ВИДЕРИ“ ЕООД, ЕИК 203091968 и Т. И. П., ЕГН [ЕГН], предварителен договор за продажба на недвижим имот от 07.08.2019г. на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Към него е посочено, че са приложени 3 бр. заверени преписи от влязло в сила съдебно решение, вписана искова молба, уточняваща молба и квитанция за платена държавна такса.

По делото е приложена справка за наличие или липса на задължения за целите на чл.264 от ДОПК от 12.12.2025г., извършена от съдията по вписванията, от която се установява, че „ВИДЕРИ“ ЕООД има неплатени публични задължения.

С определение № 286/12.12.2025 г. съдията по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр.Варна, с което е поискано отбелязване на решение № 1268/28.11.2025 г., постановено по ГД № 1851/2024 г. по описа на ВОС.За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че с горепосоченото решение на съда за обявяване на предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот за окончателен се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, като решението има характер на акт по чл. 4, ал. 1 ПВ и чл. 112, б. „а“ ЗС. Изложил е, че приложение намира разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК.Посочено е още, че към решението следва да бъдат приложени както удостоверение за данъчна оценка на апартамента и паркомястото /което да удостоверява, че не са налице данъчни задължения/, така и скици/схеми на имотите, предмет на решението.Горното е обусловило постановения отказ, предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложени са съображения, че според нормата на чл.569 от ГПК нотариални са производствата, по реда на които се извършват изброените в нея действия, между които в т.5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон.В Правилника за вписвания изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.В т. 6 от ТР на ВКС по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК е разяснено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона вписването.Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ/.Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права.Прието е още, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.Тази разпоредба касае както правните сделки, така и съдебните решения по чл. 362 ГПК, защото те имат същия вещнопрехвърлителен ефект. Разпоредбата задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извърши проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет – чл.264, ал.4 от ДОПК.Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им.Нормите на чл. 264, ал.1 и ал.4 от ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения.Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.Изискването по чл.264 от ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано.Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.Без значение е изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че решението, чието отбелязване се иска, е предхождано от производство по чл. 135 ЗЗД. Именно чрез уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на жалбоподателя в настоящото производство са обявени за относително недействителни увреждащите го действия по разпореждане с недвижими имоти, предмет на предварителния договор.По отношение на него „ВИДЕРИ“ ЕООД е собственик на процесните недвижими имоти.Уважаването на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има за последица прехвърляне правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор, като страни по сделката са „ВИДЕРИ“ ЕООД, в качеството му на продавач и жалбоподателя в настоящото производство, в качеството му на купувач.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените от касатора въпроси, тъй като те са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, че за да бъде отбелязано едно решение, постановено по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, е необходимо прехвърлителят или учредителят на вещни права, да няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.Без никакво значение за настоящия случай е обстоятелството, че продавачът по сключен предварителен договор за недвижим имот се е поставил в невъзможност да изпълни задълженията си по него, тъй като го е прехвърлил на трето лице, което е наложило насрещната страна да предяви иск по чл.135 от ЗЗД, с който да обяви разпоредителното действие за относително недействително спрямо нея.Купувачът е кредитор на непарично вземане и само при евентуално уважаване на отменителния иск би могъл да предяви иск за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен.
Касационната инстанция намира, че обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като е очевидно неправилно.
Разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК предвижда, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
От съдържанието на цитираната разпоредба се установява, че същата е приложима само по отношение на сделки, които имат за предмет право на собственост или ограничено вещно право, и следва да бъдат сключени във формата на нотариален акт, както и относно апортирането на недвижими имоти или вещни права в капитала на търговско дружество, вписване на ипотека или особен залог.Касае се за правомерни юридически действия, които са израз на съзнателно волево поведение на правните субекти – съвпадане на насрещните волеизявления на страните по сделките, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти ; едностранното изявление на участник в търговско дружество, с което внася в капитала на едно търговско дружество недвижим имот или вещно право ; сключването на договор за особен залог ; сключването на договор за ипотека.
В практиката на ВКС се приема, че когато подлежащия на вписване акт не обективира доброволни, съвпадащи насрещни волеизявления на страните, то представянето на декларация по чл. 264 ДОПК за непогасени публични задължения не е предпоставка за вписването.Такива са постановленията за възлагане на недвижими имоти, съдебни решения с вещнопрехвърлително действие и вписването на законна ипотека, доколкото това е в резултат на едностранното изявление на кредитора/ определение №410 от 28.11.2008г. на ВКС по гр.д.№1899/2008г., III г.о., определение № 691 от 15.09.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№4416/2014г., III г.о., определение № 86 от 26.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1108/2020 г., II г.о./.Настоящият състав приема, че изложената по-горе аргументация е приложима и при сегашната редакция на разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, тъй като няма промяна в нейното съществено съдържание, а изменен начинът, по който се установява, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения – декларация или служебна справка от длъжностното лице.
В процесния случай се иска отбелязване на съдебно решение, което е постановено по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, което е конститутивно по своя характер и е източник на продажбено правоотношение.В производство по обявяване на предварителен договор за окончателен и за възможността да се уважи такъв иск при наличие на публични задължения на прехвърлителя, е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика /решение № 12 от 3.07.2012г. на ВКС по гр.д.№439/2011г., III г.о., решение №102 от 21.07.2017г. на ВКС по т.д. №702/2016г., II т. о. и др./, съгласно която незаплатените публични задължения на прехвърлителя не са основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а само основание за отказ да се издаде препис от решението, с което този иск се уважава съгласно чл. 364, ал. 2 ГПК и чл. 115, ал. 3 от ЗС до заплащането им.В процесния случай първоинстанционният съд е издал заверен препис от решение по гр.д.№1851/2024г. на ВОС, което означава, че по делото са били представени доказателства от ищеца Т. П., че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.Съдията по вписванията е следвало да отбележи посоченото решение.
Обжалваното определение на въззивния съд и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени, а делото следва да се върне на съдията по вписванията за отбелязване на съдебното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение №375 от 22.01.2026г. по в.ч.гр.д.№2774/2025г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение №375 от 22.01.2026г. по в.ч.гр.д.№2774 /2025г. на Варненския окръжен съд, както и потвърденото с него определение № 286/12.12.2025 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, с което съдия по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, с което е поискано отбелязване на влязло в сила решение №1268/28.11.2025г., постановено по гр.д. №1851/2024г. по описа на ВОС.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Варненския районен съд за отбелязване на решение №1268/28.11.2025г., постановено по гр.д. №1851/2024г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.