КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 2584

гр. София, 21.05.2025 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 1445/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Д., в качеството й на нотариус, рег. № * на НК, с район на действие – Маданския районен съд, срещу определение № 94 от 28.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 63/2025 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2 от 07.02.2025 г. на съдия по вписванията при Маданския районен съд за отказ за вписване на договор за отстъпване право на строеж върху държавен недвижим имот от 20.06.1991 г., сключен между Общински народен съвет - гр. Рудозем и М. Д. Ш..
Жалбоподателката счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Със заявление вх. № 83/07.02.2025 г. на М. Д. Ш., чрез нотариус Н. Д., съдията по вписванията е сезиран с искане за вписване на договор за отстъпено право на строеж от 20.06.1991 г. върху държавен недвижим имот, по силата на който Общински народен съвет - гр. Рудозем отстъпва на М. Д. Ш. право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел *, кв. 48а по регулационния план на [населено място], с обща площ на парцела 430 кв. м, за сумата 1290 лв., изплатена към 01.03.1993 г. Понастоящем имотът е с идентификатор *** и е собственост на Община Рудозем, а носител на вещо право на строеж е М. Д. Ш.. Съдията по вписванията е отказал вписването на договора, позовавайки се на разпоредбата на чл. 264 ал. 1 ДОПК, тъй като при извършената служебна проверка за наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК е установено, че към 07.02.2025 г. Община Рудозем има задължения в размер на 904,46 лева за данъци /приходи в централен бюджет/.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е изложил съображения, че съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията може да откаже вписване, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. Следователно задължение на съдията по вписванията е преди да разпореди вписване на съответния акт, да извърши проверка относно това дали прехвърлителят има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. След като прехвърлителят на вещно право /право на строеж/ – Община Рудозем към момента на поисканото вписване има непогасени публични задължения, разпоредбата на чл. 264 ал. 1 ДОПК възпрепятства вписването на договора. Изискванията за вписване се преценяват към настоящия момент, поради което ирелевантно е дали Законът за данъчната администрация към 1991 г. е съдържал разпоредба, аналогична на сега действащата норма на чл. 264, ал. 1 ДОПК, съответно дали към момента на сключване на договора прехвърлителят е имал такива задължения към държавата. Изискването на закона за вписване на подлежащ на вписване акт е прехвърлителят да няма публични задължения към момента, в който се иска неговото вписване. По тези съображения отказът е потвърден.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос: „Когато вещнопрехвърлителният ефект на сделката настъпва в момента на подписването й от страните (и нотариуса, в случаите, когато прехвърлител/учредител не е общината/държавата), а вписването й има само оповестително - защитно действие, може ли съдията по вписванията да откаже вписване, ако след извършена проверка по реда на чл. 264, ал. 1 ДОПК се окаже, че към датата, на която е поискано вписването (не датата на сделката), прехвърлителят/учредителят има непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“.
Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.
Поставеният от касаторката въпрос относно приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК при искане за вписване на сделка и проверката, която следва да извърши съдията по вписванията е решен в съответствие с практиката на ВКС – определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г., ІІ г. о. и др., която се споделя от настоящия състав и според която действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ГПК задължава съдията по вписванията да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска при извършване на проверката по електронен път в НАП. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали към момента на сключването на договора, когато същият предхожда вписването, прехвърлителят е имал такива задължения. Сочената от касаторката практика на ВКС /определение № 372 от 20.07.2016 по ч. гр. д. № 1767/2016 г., IV г. о., и определение № 60127 от 20.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2866/2021 г., II г. о./ не се отнася до настоящата хипотеза и противоречие с нея не е налице, а практиката на окръжните съдилища е извън приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Разрешаването на обуславящия изхода на спора правен въпрос съгласно практиката на ВКС, която няма основание да бъде променяна, изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторката се позовава на тях.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 94 от 28.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 63/2025 г. на Смолянския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: