КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1200

София, 12.03.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди деветнадесет и шеста година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 409 /2026 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Е. В. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.***, ап.*** против определение № 26285 от 19.12.2025 г. по ч. гр.д.№ 2519/2025 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба против отказ на съдията по вписванията при Софийски районен съд, обективиран в определение с вх. 158/19.02.2025 г. по заявление вх. № 11716/19.02.2025 г. Съдията по вписванията е отказал заличаване на вписана договорна ипотека, сключена с нот. акт № 132/27.06.2007 г., том втори, рег. № 4680, нот.дело № 279/2007 г. на нотариус Т. с район на действие – районът на СРС, защото не се представя съдебен акт по чл.179, ал.1 ЗЗД, установяващ несъществуване на ипотечното право.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, тъй като въззивният съд не е съобразил, че определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422 ГПК всъщност установява несъществуване на вземането и на обезпечаващото го акцесорно ипотечното право, поради което счита, че е нарушен чл. 179, ал.1 ЗЗД
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Следва ли да бъде воден отделен процес по отрицателен установителен иск за да бъде заличена договорна ипотека в случай на заповедно производство, при което заповедта за изпълнение и изпълнителния лист за вземането, обезпечено с ипотека са обезсилени поради възражение на длъжника за недължимост и кредиторът не е предявил иск за вземането си? По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. и Решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК и е допустима, съгл. чл. 577 ГПК.
Със заявление вх. № 11716/19.02.2025 г. Е. В. П. е поискал заличаване на договорна ипотека, сключена с нот. акт № 132/27.06.2007 г., том втори, рег. № 4680, нот.дело № 279/2007 г. на нотариус Т. с район на действие – районът на СРС. Позовал се е на това, че е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по дело № 24632/2013 г., която му е съобщена едва през м. юни 2020 г. и той е подал възражение. РС е указал на кредитора Банка „ДСК“, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, което тя не е направила и с определение № 193475/08.09.2020 г. по ч.гр.д. 24632/2013 г. е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, а заповедното изпълнително дело е прекратено. Частният жалбоподател П. се позовава на това определение и счита, че то представлява съдебно решение по смисъла на чл. 179, ал.1 ЗЗД, което да послужи като основание за заличаване на ипотеката.
С определение № 158/19.02.2025 г. по заявление вх. № 11716/19.02.2025 г. съдията по вписвания при Служба по вписванията при Районен съд-София е отказал да заличи договорна ипотека с мотив, че липсва нотариално заверена молба – съгласие от кредитора, съгласно изискването на чл.179, ал.1 от ЗЗД и недоказване на обстоятелствата, на които се основава искането за заличаване.
Въззивният съд е оставил в сила отказа на съдията по вписванията, като е приел, че е правилен като краен резултат, въпреки, че не е обсъдена хипотезата, на която се е позовал заявителя, като се е мотивирал с това, че заявителя не представя доказателства да е постановено съдебно решение, с което да е установено несъществуването на ипотечното право, а определение № 193475/08.09.2020 г. по ч. гр. д. № 24632/ 2013г. на СРС, с което е обезсилена частично заповедта по чл.417 от ГПК, издадена срещу Е. В. П. за заплащане солидарно с друг длъжник Р. Д. П. на задължения „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит от 26.06.2007г. Това определение не удовлетворява изискването на чл. 179, ал.1 ЗЗД, тъй като с него не е разрешен правен спор с кредитора за установяване дали ипотеката е погасена. Съдът се е позовал на определение № 76/07.02.2017г. по чт.д. № 1999/2016 г. на ВКС, ТК, първо т.о; решение № 431/08.11.2011 г. по гр.д. № 1759/2010 г. на ВКС, четвърто г.о/.
Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Затова не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.
Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваният въззивен акт е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.
Поставеният въпрос има отношение към мотивите на обжалваният акт, но не е определящ за изхода от спора.
Съдебната практика свързва недопустимостта за предявяване на иск за недължимостта на вземането само когато заповедта за изпълнение е стабилизирана поради непредявяване в срок на възражение или при уважаване на иска за установяване на вземането. Настоящият случай не е такъв, защото заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени частично поради подадено възражение от длъжника и непредявяване в срок на иск за установяване на вземането, т.е. не е налице стабилизирана заповед относно вземането и не е формирана изпълнителна сила. Отделно от това ипотечното право не е предмет на заповедното производство, а поради частичното обезсилване на заповедта, не може да се констатира погасяване на акцесороно обезпечително ипотечно право. Кредиторът запазва вземането си, но то не е съдебно признато и не разполага с изпълнително основание, за което е приложим общия исков ред.
Настоящата инстанция не констатира противоречие с цитираните от частния жалбоподател съдебни актове. С Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. е даден отговор на друг въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - след три или пет години се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение. В това решение и в Решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г., I т. о. е прието, че е приложима общата норма на чл. 117 ЗЗД и срока за погасяване по давност и в двата случая е пет години, тъй като при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК , а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Тези решения обаче са неотносими към настоящия казус, тъй като в случай не предявен иск за установяване на вземането и е обезсилена заповедта за изпълнение, т.е. не е налице стабилизирана заповед за изпълнение, ползваща се със стабилитет и с изпълнителна сила.
Предвид изложеното не се констатира противоречие на обжалвавното определение със съдебната практика, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Въззивното определение не е и очевидно неправилно, защото не е постановено в противоречие с императивна правна норма, спазени са основни принципи на гражданския процес и конкретно на охранителното производство. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 26285 от 19.12.2025 г. по ч. гр.д.№ 2519/2025 г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба, подадена от Е. В. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес].