КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4643
гр. София, 30.09.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в
следния състав:
Председател: Александър Цонев
Членове: Филип Владимиров
Дора Михайлова
като разгледа докладваното от Дора Михайлова Частно касационно
гражданско дело № 20268003103822 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. К. – А., представлявана от адв. Д. И.,
против Определение № 2113/06.08.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1712/2026 г. по
описа Окръжен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу
Определение № 304/30.06.2026 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд -
Пловдив по преписка с вх. № 20927/30.06.2026 г., с което е отказано вписване на
уведомление към договор за стопанисване и управление от 28.06.2026 година.
Излагат се съображения за неправилност на определението по съображения, че окръжният
съд не отчел потребителския характер на договора, чието разваляне следвало да бъде
вписано, както и че неправилно отказал за приложи разясненията, дадени с ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК. Твърди се и допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане от
окръжния съд на всички, събрани по делото, доказателства и на въведените от молителя
доводи за незаконосъобразност на определението. Иска се допускане до касационно
обжалване на определението, отмяната му и връщане на делото на съдията по вписванията с
указания да впише развалянето на договора за управление и поддръжка на жилищен
комплекс от затворен тип.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите
на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното.
За да потвърди определението на съдията по вписванията, съставът на окръжния съд е
приел, че съгласно чл. 2 ПВ вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите,
които са предвидени изрично в законите. Пояснил е, че според чл. 2 ЗУЕС управлението на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от
затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен
между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, който подлежи на вписване
от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е
противопоставим на неговите последващи приобретатели. Позовавайки се на Определение
№ 39 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7347, I ГО, и Определение № 16 от 25.01.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 29/2019 г., I ГО, е посочил, че нормативна уредба, която да предвижда
едностранните писмени волеизявления за разваляне или прекратяване на този вид договори
да подлежат на вписване, липсва. Счел е за недопустимо прилагане по аналогия на
разясненията, дадени с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, относно договорите за аренда на
земеделски земи.
В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са поставени следните въпроси във връзка с
основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. “Може ли отказът за отбелязване на едностранно волеизявление за разваляне на вече
вписан договор да се мотивира с това, че развалянето по чл. 87 ЗЗД предполага проверка на
материалноправни предпоставки, които са извън компетентността на съдията по
вписванията?";
2. “Допустимо ли е въззивният съд да отрече оповестителния и защитен ефект на исканото
отбелязване, само защото едностранното разваляне може да бъде спорно между страните?“;
3. “Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи, наведени
от жалбоподателя и да обсъди всички доказателства в съвкупност? Длъжен ли е въззивният
съд да следи служебно за интереса на заявителя, който има качеството на потребител по
процесния договор?“.
Твърди се, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, а третият – в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 209/20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/2017
г. и Решение № 113/1.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2895/2020 г., IV ГО.
Претендира се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение, че
окръжният съд на въпроса има ли собственикът, който е възложител по договор по чл. 2 от
ЗУЕС, качество на потребител и подлежи ли на специалната защита, осигурявана на
потребителите от националното и европейското законодателство, е дал отговор в
противоречие с Решение на Съда на Европейския съюз (осми състав) от 27.10.2022 година
по дело С-485/2021.
Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че
произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието
на правото по следните въпроси:
1. “Подлежи ли на отбелязване по партидите на самостоятелните обекти едностранно
писмено волеизявление с нотариална заверка на подпис за разваляне/прекратяване на вече
вписан договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс от затворен тип по чл. 2
ЗУЕС, когато самият договор подлежи на вписване и е противопоставим на последващите
приобретатели?“;
2. “Следва ли нормата, която предвижда вписване и противопоставимост на договор по чл. 2
ЗУЕС, да се тълкува системно и функционално така, че да допуска и отбелязване на
последващо прекратяване на същото вписано правоотношение, за да се избегне поддържане
на невярна или неактуална информация в имотния регистър, който е публичен по своя
характер?“.
Отправено е искане за допускане на обжалваното определение и като очевидно неправилно
по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
По първите четири въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване,
тъй като те не отговарят на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК да са с обуславящ изводите
на въззивния съд характер. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.
274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби,
допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по
материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на
делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3
ГПК. Този въпрос следва да е предопределил решаващите изводи на въззивната инстанция, а
преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на
поддържаните от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената процесуална
норма. В случая въззивният съд, който е обсъдил в мотивите към определението всички
релевантни обстоятелства и е разгледал всички доводи на жалбоподателя, нито се е
мотивирал с това, че развалянето по чл. 87 ЗЗД предполага проверка на материалноправни
предпоставки, които са извън компетентността на съдията по вписванията, нито е изследвал
оповестителния и защитен ефект на исканото отбелязване, нито е разглеждал въпроса дали
заявителят има качеството на потребител. При липсата на общо основание за допускане на
касационно обжалване изследването налице ли са допълнителните основания по чл. 280, ал.
1, т. 1 и т. 2 ГПК е безпредметно.
Неоснователно е и искането за селектиране на касационната жалба по последните два
въпроса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, макар те да отговарят на общото условие
по чл. 280, ал. 1 ГПК. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя посочването на
непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е
обусловило решаващите мотивите на въззивния съд. Разпоредбата на чл. 2 2 ЗУЕС не е нито
непълна, нито неясна, нито противоречива по съдържание. По приложението й е налице
трайната съдебна практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК Определение № 432 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 420/2010 г., II ГО, Определение
№ 770 от 4.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 621/2010 г., II ТО, Определение № 39 от 23.01.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 7347/2014 г., I ГО, и Определение № 16 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 29/2019 г., I ГО, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.
Бланкетно поддържаното основание за селекция по чл. 280, ал. 2 ГПК също не се
установява. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на
формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена
норма или на прилагане на правна норма в смисъл, противоположен на действителния.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско
отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2113/06.08.2026 г., постановено по
в. ч. гр. д. № 1712/2026 г. по описа Окръжен съд - Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.