КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 08 Авг 2020, 14:24

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Постановление за възлагане на НИ- чл. 264 ДОПК и чл. 50 ЗМДТ
Ново мнениеПубликувано на: 29 Сеп 2014, 19:14 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 691

Гр.С., 26.09.2014г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през двехиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ........, като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.4416 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.ІV-1198/30.04.2014г. по г.д.№.711/14 на Бургаски окръжен съд, ГК, е потвърдено определение №.18/26.03.14г. на съдия по вписванията при Районен съд [населено място], с което е отказано вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.08г. по и.д.№.2007***0400001 на ЧСИ Р. С., №.*** КЧСИ, с район на действие Окръжен съд, [населено място].
Постъпила е частна касационна жалба от [фирма], в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че разпоредбата на чл.264 ал.1 ДОПК визира прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти със сделки, а не вписване на публичноправни актове - какъвто е постановлението за възлагане – поради което и не би могла да се прилага по аналогия, че дори да се приеме обратното, адресат на задължението по същата е прехвърлителят, а не приобретателят на имота, че купувачът на изнесен на публична продан имот не е длъжен да плаща публичните задължения на собственика му – за удовлетворяване на които държавата разполага с привилегия по чл.136 ЗЗД и се удовлетворява от цената на имота, че не може да се отказва вписване поради наличие на публични задължения на приобретателя на имота – още повече, когато те са възникнали след придобиването му, че неправилно е прието, че съдията по вписванията и съдът нямат право да преценят дали публични задължения са погасени по давност.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалните въпроси „Прилага ли се разпоредбата на чл.264 ал.1 ДОПК при вписване на постановление за възлагане на недвижим имот?” и „Касае ли разпоредбата на чл.264 ал.1 ДОПК приобретателя на вещни права при придобиване на имота чрез публична продан?”, като позоваването е на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и евентуално на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Същевременно е налице позоваване и на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по посочените по-горе два въпроса, както и по въпросите „При процедура по вписване на постановление за възлагане на недвижим имот в имотния регистър и постановен отказ на съдията по вписванията – кой е компетентен да се произнесе при позоваване на изтекла погасителна давност за публичните задължения?”; „Следва ли купувачът на имота, изнесен на публична продан, да заплати публичните задължения на собственика на имота”.

Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт съдът е приел, че доколкото постановлението за възлагане на недвижим имот е сред подлежащите на вписване актове съгласно чл.4„а” от Правилника за вписване, следва да се прецени дали са налице предпоставките за вписването му и особените изисквания на закона, че в тази връзка. вписване може да се откаже, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК, че в конкретния случай не е налице изключението на чл.264 ал.4 ДОПК, а предвид чл.265 ДОПК разпореждане на вписване без да е представена декларация по чл.264 ал.1 ДОПК и без да са налице изискванията на чл.264 ал.4 ДОПК води до ангажиране на солидарната отговорност на нотариуса или съдията по вписванията, че при процедура по публична продан, завършваща с постановление за възлагане, където липсва прехвърлител, респективно учредител, заплащането на публичните задължения следва да се извърши от купувача на публичната продан, че съдията по вписванията и съдът в настоящото производство не могат да извършват преценка дали въпросните публични задължения са погасени по давност - тъй като възражението за изтекла давност е следвало да се отправи до съответния орган по приходите, който, при неговата основателност, има правомощия да отпише съответните публични задължения /чл.173 ДОПК/, че предвид разпоредбата на чл.50 ЗМДТ съдиите, нотариусите, областните управители и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват или прекратяват вещни права единствено след като установят, че е платен съответния местен данък.

Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. В случая частният жалбоподател посочва и трите хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.

По отношение на позоваването на чл.280 ал.1 т.1 ГПК:
В изложението на касационните основания твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постановеното в определения по чл.274 ал.3 ГПК №.190/10.04.09г. по г.д.№.1984/08г на ІІ ГО на ВКС, №.222/8.05.09г. по г.д.№.1879/08г. на ІІІ ГО на ВКС и №.414/24.10.10г. на ВКС относно въпросите „Прилага ли се разпоредбата на чл.264 ал.1 ДОПК при вписване на постановление за възлагане на недвижим имот?” и „Касае ли разпоредбата на чл.264 ал.1 ДОПК приобретателя на вещни права при придобиване на имота чрез публична продан?”.
Първите две определения касаят отказ за вписване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по реда на пар.29 ал.1 ЗСПЗЗ - поради липса на декларации по чл.264 ДОПК от правоимащите и на данъчни оценки на тяхно име и доколкото представеното от пълномощника по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ не може да се приравни на горните документи. В определенията се приема, че спецификата на продажбата на недвижимо имущество на прекратени организации по пар.29 ал.1 ЗСПЗЗ – която съставлява от една страна прехвърляне на право на собственост, а от друга, и това е определящото, осребряване на имуществото на тези организации и разпределянето му между правоимащите лица, прави невъзможно приложението на чл.264 ДОПК – който изисква представяне на писмена декларация от собственика-прехвърлител, че няма непогасени публични вземания, и на данъчна оценка. Сочи се, че това изискване важи за обикновените продажби, извършвани с нотариален акт, но не и при тези, които са акт на разпределяне на имуществото на прекратените организации по пар.12 ЗСПЗЗ, извършват се чрез пълномощник и в облекчена писмена форма; спрямо тези продажби чл.264 ал.1 ДОПК не може да се прилага по аналогия – той е предвиден само за сделките, които се осъществяват по нотариален ред и в нотариална форма /арг. от пар. 265 ДОПК/. Поради това и обжалваните откази за вписване са отменени.
С третото определение са разглежда частна жалба срещу отказ за вписване на договор за продажба на наследство, по който не е установено да включва недвижими имоти. В същото, по повод разпоредбата на чл.264 ал.1 ДОПК е отразено, че изискването е императивно – прехвърлянето на наследствени права, включващи недвижими имоти, се допуска само след писмена декларация на прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски; за представянето на тази декларация съдията по вписванията следи служебно предвид предвидената в чл.265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя.

В разглежданата хипотеза решаващите мотиви на въззивния съд във връзка с поставените въпроси са, че чл.264 ал.1 ДОПК визира вписване не само на гражданскоправни сделки, но и на прехвърляне или учредяване на вещни права, вкл. чрез постановление за възлагане - като вписването може да бъде отказано, ако не са представени доказателства за спазване изискванията на чл.264 ДОПК. Приетото в тази връзка противоречи на задължителна практика на ВКС, обективирана в определения №.190/10.04.09г. по г.д.№.1984/08г на ІІ ГО на ВКС, №.222/8.05.09г. по г.д.№.1879/08г. на ІІІ ГО на ВКС /третото определение е неотносимо/ – доколкото в същите изрично е отразено, че разпоредбата на чл.264 ДОПК е предвидена само за сделки, които се осъществяват по нотариален ред и в нотариална форма. Предвид изложеното е налице соченото основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По отношение на позоваването на чл.280 ал.1 т.2 ГПК:
Т. основание за допускане на касационно обжалване не е налице, доколкото не се сочи и не се представя практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в противоречие с която да е произнасянето на въззивния съд по посочените въпроси.

По отношение на позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК
Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Тези предпоставки не са налице по отношение на първите два въпроса, посочени в изложението по чл.284 ал.3 ГПК – доколкото по същите вече са постановени задължителни актове на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК, цитирани при обсъждането относно чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Те не са налице и по отношение на третия въпрос. Уредбата на същия е ясна и безпротиворечива, като по прилагането на закона е налице и задължителна практика на ВКС, вкл. ТР №.7/25.04.2013г. по т.д.№.7/12г. на ОСГТК на ВКС и определение по реда на чл.274 ал.3 ГПК №.346 от 09.05.2013 по ч.т.д. №.1566/2013, ТК, ІІ ТО на ВКС. В т.6 от ТР №.7 вписването (като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е определено като едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове - касае се за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения, като целта му е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. В цитираното по-горе определение е обсъден конкретния въпрос във връзка с приложението на давността по отношение на публични вземания. Отбелязано е, че действащият ДОПК предвижда два способа за приложение на давността - единият е под формата на възражение от страна на задълженото лице, при инициирано от кредитора производство, а другият - под формата на искане по чл.173 ДОПК; съгласно чл.173 ДОПК публичните вземания, които са погасени по давност, се отписват, като исканията и доводите следва да бъдат направени пред публичния изпълнител и при евентуален отказ за предприемане на действия по отписването им той може да бъде обжалван по реда на чл.266 ДОПК. В случай, че направените искания и доводи по чл.173 ДОПК не бъдат уважени, длъжникът може да защити правата си в производство пред административния съд, образувано по реда на чл.268 ДОПК. Приетото от окръжния съд по отношение на реда за релевиране и обсъждане на възражения за давност е в пълно съответствие с цитираната практика, която е ясна. В случая разпоредбата на чл.173 ДОПК е приложена според точния й смисъл и утвърдената съдебна практика и не се налага осъвременяване на тълкуването й с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.

По отношение на четвъртия въпрос, настоящият състав намира, че основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са налице. Той е съществен, по него няма формирана съдебна практика и разглеждането на конкретния спор от ВКС действително ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По поставения въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът приема следното:
Съгласно чл.458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението; за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите /НАП/ за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Същевременно той е длъжен да не предприема действия по принудителното изпълнение при условията на чл.191 ал.5 ДОПК до получаване на изходящо от агенцията удостоверение, съдържащо информация за размера на публичните задължения на длъжника. С оглед текста на цитираните разпоредби следва да се приеме, че събирането на дължимите за недвижимия имот местни данъци и такси по ЗМДТ трябва да бъде извършено в рамките на образуваното изпълнително производство, в което изпълнението е насочено срещу определен недвижим имот. В случай, че това не бъде направено, съответните публични задължения не преминават върху новите му собственици след вписване на постановлението за възлагане и въвеждането им във владение на имота. Този извод следва и по аргумент от чл.498 ал.1 ГПК, който визира като предпоставка за извършване от съдебния изпълнител на въвод в имота заплащането от страна на купувача на дължимите такси за прехвърлянето му и за вписване на постановлението за възлагане /а не и на публичните задължения на длъжника по изпълнението/, което се удостоверява чрез представяне на удостоверения.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Съдията по вписванията е отказал вписване на постановлението за възлагане на недвижим имот по две причини – наличие на непогасени публични вземания /на длъжника по изпълнението/ по отношение на имот, възложен на жалбоподателя с постановлението за възлагане, и невнасяне на местен данък от купувача.
Дотолкова, доколкото разпоредбата на чл.264 ДОПК е приложима само по отношение на сделки, които се осъществяват по нотариален ред и са в нотариална форма, тя е неприложима по отношение на вписването на постановление за възлагане на имот на публична продан. Въпреки, че подлежи на вписване, то се различава по своята правна същност и основни реквизити от сделките с прехвърлително действие на частното право. Публичната продан не е договор с вещнопрехвърлителено действие, а едностранен властнически акт на съдебния изпълнител, издаван при наличие на предвидени в закона предпоставки. Съдебният изпълнител действа като орган на държавна власт, който, независимо от волята на длъжника, прехвърля имота му на трето лице. Предвид изложеното и доколкото постановлението не представлява правна сделка и нотариален акт, проверката на съдията по вписванията относно спазване на изискванията на закона не следва да обхваща и обстоятелствата по чл.264 ал.1 ДОПК. Като последица от този извод в хипотеза, в която след приключване на производството за публична продан /в рамките на което би следвало да се извърши събирането и на съответните публични вземания – чл.458 ГПК, чл.191 ДОПК/ с постановление за възлагане са останали непогасени публични вземания на длъжника по изпълнението, те не преминават върху новия собственик. Поради това и съдията по вписванията не може да откаже вписване на влязло в сила постановление за възлагане по причина, че са останали непогасени публични вземания. С оглед на това ирелевантно е дали към момента на подаване на заявлението за вписване по отношение на процесния имот са били налице непогасени публични вземания, респективно дали те са били погасени по давност /обстоятелство, чието установяване става по реда на чл.173 ДОПК (т.е. по административен ред – съгласно посоченото по-горе и цитираната практика на ВКС)/. Предвид изложеното първото основание за отказа на съдията по вписванията не е налице, респективно същият е постановен в нарушение на закона.


Не е налице и второто посочено в отказа основание.
Съгласно чл.50 ЗМДТ съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен дължимия местен данък за това. От текста на разпоредбата е видно, че съдиите по вписванията не са адресати на задължението по тази правна норма. На първо място, те не са сред изрично изброените в нея длъжностни лица. Същевременно, предвид характера на извършваната от тях дейност, не попадат и в общото посочване на „други длъжностни лица”, извършващи сделка или действие, с които се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права. Според чл.280 ал.1 т.1 ЗСВ съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения. Следователно съдиите по вписванията не извършват сделки или действия, водещи до придобиване, изменение или прекратяване на вещни права, а осъществяват регламентирана от закона /Правилника за вписванията и Закона за кадастъра и имотния регистър/ дейност по осигуряване на публичност на извършените сделки с вещни права върху недвижими имоти - чл.1 ПВ, чл.3 ал.3 З.. Предвид изложеното следва да се приеме, че съдията по вписванията няма правомощие, произтичащо от посочената разпоредба, да отказва вписване на подлежащ на вписване акт поради невнасяне на местен данък. Предвид изложеното той не би могъл законосъобразно да откаже вписване на постановление за възлагане на недвижим имот /което съставлява и самия акт, прехвърлящ правото на собственост/ поради невнасяне на местен данък /в този смисъл и определение по чл.274 ал.3 ГПК №.449/12.11.2010 по г.д.№.373/2010, ГК, ІІ ГО на ВКС/.
Предвид посоченото по-горе частната касационна жалба е основателна. Обжалваното определение, с което отказът за вписване е потвърден, е незаконосъобразно и следва да се отмени ведно със самия отказ, а делото – да се изпрати на съдията по вписване за вписване на процесното постановление за възлагане.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА по жалба на [фирма] касационно обжалване на определение №.ІV-1198/30.04.2014г. на Бургаски окръжен съд, постановено по г.д.№.711/2014г.

ОТМЕНЯ определение №.ІV-1198/30.04.2014г. на Бургаски окръженсъд, постановено по г.д.№..711/2014г., както и потвърденото с него определение №.18/26.03.14г. на съдия по вписванията при Районен съд [населено място], с което е отказано вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.08г. по и.д.№.2007***0400001 на ЧСИ Р. С., №.*** КЧСИ, с район на действие Окръжен съд [населено място].

ИЗПРАЩА делото на съдията по вписвания при Районен съд [населено място], за вписване на Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.08г. по и.д.№.2007***0400001 на ЧСИ Р. С., №.*** ЧСИ, с район на действие Окръжен съд [населено място].

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов