КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

РЕШЕНИЕ № 141 ОТ 28.02.2003 Г. ПО ГР. Д. № 675/2002 Г., II Г. О. НА ВКС





Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 1 от 2003 г.
ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕТЕНИЯТ, КОГАТО Е ДЕЙСТВАЛ РАЗУМНО, Е ЗАВЕЩАТЕЛНО ДЕЕСПОСОБЕН.


Чл. 13 ЗН
Чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН



докладчик, съдия Веска Райчева


Установено е по делото, че със завещание от 28. 01. 1985 г. В. Д. е завещала на ответницата М. А. и на нейния син Р. Д. при равни части, цялото си движимо и недвижимо имущество. С ново завещание от 22. 10. 1996 г., починалата към настоящия момент завещателка В. Д. е отменила всички досегашни завещания, като е завещала апартамент в гр. С. на Медицинска академия, а цялото си друго движимо и недвижимо имущество и влогове на жалбоподателите Л. и А. С още едно последващо завещание от 1. 11. 1996 г. тя отново е потвърдила волята си, отразена във второто завещание за отмяна на завещанието в полза на М. и Р. и за завещаване на собствения си апартамент на Медицинска академия, а на цялото си друго имущество на жалбоподателките.
За да остави в сила решението на районния съд, въззивният съд е възприел изводите му за това, че към момента на извършване на двете последни завещания, завещателката не е имала способност да завещава, тъй като е страдала от генерализирана склероза с прояви на деменция и паметов упадък.
Този извод на въззивния съд е неправилен и не съответства на събраните по делото доказателства. От съдържанието на чл. 13 ЗН по аргумент за противното, трябва да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание, ненавършилите 18 години, поставените под пълно запрещение е неспособните да действат разумно. Неспособни да действат разумно са и лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзмозжност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е, да е съществувало по времеизвършването на завещанието. Пред въззивният съд не са събрани доказателства за наличие на такова състояние у наследодателката на страните. Заключението на съдебно-психитричната експертиза не сочи на наличие на душевна болест или слабоумие, обуславящо поставяне на лицето под пълно запрещение, още повече че след извършване на двете атакувани завещания, завещателката с влязло в сила решение е поставена само под ограничено запрещение, т. е. прието е, че тя е в състояние да действа разумно в ограничени предели. Затова и крайният извод на съда за неспособност, наследодателят да завещава е незаконосъобразен и необоснован.

РЕШЕНИЕ № 212 ОТ 24.07.2001 Г. ПО ГР. Д. № 585/2000 Г., I Г. О. НА ВКС





НЕ Е НАЛИЦЕ ГРЕШКА В МОТИВА НА ЗАВЕЩАТЕЛНОТО РАЗПОРЕЖДАНЕ, КОГАТО ЗАВЕЩАТЕЛЯТ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СЕ Е ПОЗОВАЛ НА МОРАЛНО-ЕТИЧНИ СЪОБРАЖЕНИЯ. ГРЕШКАТА Е ОСНОВАНИЕ ЗА УНИЩОЖАЕМОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО ПРИ НАЛИЧИЕ НА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ВОЛЯ НА ЗАВЕЩАТЕЛЯ И ТОВА Е ИЗРАЗЕНО В ЗАВЕЩАНИЕТО.
Чл. 43, ал. 1, б. "б" и ал. 2 ЗН
Докладчик съдията Бранислава Павлова
Въззивният съд е приел, че саморъчното завещание е съставено в предписаната в чл. 25 ЗН форма - написано е и е подписано от завещателя, което е установено от изслушаната графологична експертиза; че не противоречи на закона и на добрите нрави, каквито са били твърденията за нищожност на ответника З. И. На второ място съдът е приел, че не са налице и основания за унищожаемост на завещанието, защото е написано от лице, способно да завещава, и не е направено поради грешка и насилие. Изложени са съображения, че грешката в мотива не опорочава волята на завещателя, защото от решаващо значение е субективното отношение на завещателя, че завещава на свой син, а не действително съществуването на биологична връзка със заветника.
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на решението само във връзка с основанията за нищожност по чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН и унищожаемост по чл. 43, ал. 1, б. "б" ЗН. Становището на касатора, че завещанието в полза на лице, което завещателят смята за свой син, без да е доказана биологична връзка, осиновяване или припознаване, с което оставя съпругата си и сина си без жилище, противоречи на обществения ред и на добрите нрави, е незаконосъобразно. Възможността за свободно и неограничено разпореждане на едно лице със своето имущество след смъртта си изрично е предвидена в чл. 14 ЗН, а упражняването на едно изрично признато от закона право не може да противоречи на добрите нрави, ако не се нарушават никакви етични и морални правила на поведение. В чл. 29 ЗН са определени запазените части на наследниците с най-близки родствени връзки и съпруга на наследодателя и с това законът им гарантира такава част от наследството, която е счел за справедливо да получат. Ето защо не може да се приеме за неморално да бъдат направени завещателни разпореждания с цялото имущество, а още по-малко основание има да се приеме, че е неморално да се завещае на лице, което завещателят счита за свои син и съжалява, че не го е припознал, защото в този случаи той би имал право на запазена част от наследството. Ето защо първият довод в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, б. "в" ЗН е неоснователен.
Неоснователен е и доводът за унищожаемост на завещанието поради грешка - чл. 43, б. "б" ЗН. Грешката е основание за унищожаемост тогава, когато е налице несъответствие между действителната воля на завещателя и материализираната в завещанието. Следователно грешката трябва да засяга обективираното волеизявление, т. е. на самото завещателно разпореждане, и тя засяга неговите съществени елементи. Мотивите за съставяне на завещанието са морален, несъществен елемент от завещанието и поради това грешката в мотива е причина за унищожаване само когато той е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането. В разглеждания случай е посочено като мотив, че заветникът е "мой рожден син", когото навремето не съм осиновил, за което съжалявам. Въззивният съд е приел за доказано от фактическа страна, че наследодателят е бил в брак с майката на заветника и че между роднини и съседи е създадено убеждение, че двамата са баща и син, както и че наследодателят винаги го е считал за син.
При тези факти въззивният съд е направил законосъобразен извод, че се касае за морално-етични съображения, формирали убеждение у наследодателя, че заветникът е негов син, затова липсата на юридическите предпоставки за съществуване на кръвна връзка между двамата не може да обоснове извод за грешка в мотива по смисъла на чл. 43, ал. 1, б. "б" ЗН.

РЕШЕНИЕ № 83 ОТ 23.02.2004 Г. ПО ГР. Д. № 288/2003 Г., II Г. О. НА ВКС





Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 3 от 2004 г.
ПО АРГУМЕНТ ОТ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 13 ЗН ТРЯБВА ДА СЕ ЗАКЛЮЧИ, ЧЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗПОРЕЖДАТ СЪС СВОЕТО ИМУЩЕСТВО ЗА СЛЕД СМЪРТТА СИ ЧРЕЗ ЗАВЕЩАНИЕ НЕСПОСОБНИТЕ ДА ДЕЙСТВУВАТ РАЗУМНО. НЕСПОСОБНИ ДА ДЕЙСТВУВАТ РАЗУМНО СА ЛИЦАТА, КОИТО НЕ СА ПОСТАВЕНИ ПОД ЗАПРЕЩЕНИЕ, НО ПОРАДИ ДРУГА ПРИЧИНА СА В СЪСТОЯНИЕ НА НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА РАЗСЪЖДАВАТ НОРМАЛНО, ЛИПСВА ИМ ЗДРАВ РАЗУМ И НЕ МОГАТ ДА РЪКОВОДЯТ И ДА РАЗБИРАТ ПОСТЪПКИТЕ СИ.
Чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН


Докладчик съдия Веска Райчева


С обжалваното решение БОС, е отхвърлил предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл. 42 и чл. 43 ЗЗД и чл. 97 ГПК. Решението е постановено по искане на жалбоподателката за прогласяване нищожност на нотариално завещание, по силата на което баща й П. З. е завещал на ответника по жалба и по иска ­ негов син Г. З. собствените си 2/4 идеални части от жилище, представляващо втори етаж от жилищна сграда, както и принадлежащите му складово и таванско помещения със съответните идеални части от правото на строеж и общите части на сградата, тъй като волята на завещателя не е записана така както е изявена и подписа под него не е положен от завещателя. Поискала е също така завещанието да се унищожи, тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, както и да бъде признато за установено, че тя е собственик на своя наследствен дял от наследството открито със смъртта на завещателя.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд правилно преценявайки доказателствата по делото е приел, че процесното завещание не е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. "б" ЗН, тъй като волята на завещателя е записана от нотариуса така, както е изявена и то е подписано от него. Установено е от доказателствата по делото, че нотариусът не е записал да се завещава нещо в повече от това, за което е изявил воля завещателя, а такова обстоятелство не се твърди и от жалбоподателката. Доколкото жалбоподателката твърди, че завещателят е притежавал и друго имущество, което не е посочено изрично в завещанието, то правилно е прието от съда, че този факт не сочи на нищожност на същото, тъй като завещателят може валидно да се разпорежда чрез завещание с цялото или с част от имуществото си с оглед разпоредбата на чл. 16 ЗН. Правилно е прието от съда, че завещанието е подписано от завещателя, като е съобразил събраните по делото доказателства, от които е установено че доколкото има известно отклонение от типичното му изписване то се дължи на нарушените му писмено-двигателни функции с оглед на силно влошеното му здравословно състояние към онзи момент. Правилно е съобразено и обстоятелството, че подписът е положен пред свидетели и нотариус, които са потвърдили неговата автентичност.
Неправилно обаче въззивният съд в обжалваното решение не е анализирал всички доказателства по делото с оглед заявената от жалбоподателката претенция за унищожаване на завещанието, тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Съдът се е задоволил да изложи съображения само за това, че в този случай завещанието не е нищожно, но не е направил преценка за това този порок дали сочи на друг вид недействителност на завещателното разпореждане, а именно за възможността същото да е унищожаемо с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. "а" ЗН. Установено е от гласни доказателства по делото и от съдебно­медицинската експертиза, че към момента на извършване на завещателното разпореждане завещателят е бил със сериозно увредени възможности да действува разумно с оглед наличието на тумор и негови метастази както в белите дробове, така и във фронталния дял на главния и малкия мозък, поради което е бил почти непрекъснато в състояние на сомнолентност до сопор с оглед силно упойващите обезболяващи вещества, които е било необходимо да взима. От съдържанието на чл. 13 ЗН по аргумент за противното трябва да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание неспособните да действуват разумно. Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради друга причина са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по времеизвършването на завещанието. Въззивният съд не е направил преценка дали е налице такова състояние у наследодателя на страните след като в делото има доказателства за наличие на такова състояние и в исковата молба се съдържат твърдения за факти, обуславящи такова състояние. Заключението на съдебно-психиатричната експертиза е категорично, че състоянието на завещателя е било такова с разстройство на съзнанието, водещо до неразумност и невъзможност да се разбират и ръководят постъпките по времеизвършването на завещанието. Затова и крайният извод на съда за способност наследодателят да завещава е незаконосъобразен и необоснован.

РЕШЕНИЕ № 244 ОТ 17.04.2003 Г. ПО ГР. Д. № 601/2002 Г., I Г. О НА ВКС






Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2003 г.
СЪДЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВЕ НА ПРАВАТА ПО НАПРАВЕНО ЗАВЕЩАНИЕ, ВЪЗ ОСНОВА НА ДРУГИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, АКО САМОТО ТО НЕ СЕ ПРЕДСТАВИ.


Чл. 16 ЗН
Чл. 188, ал. 1 ГПК
Чл. 211 ГПК


Докладчик председател на отделение Ани Аджемова


Касационната жалба е основателна. По делото няма спор, а това е установено и от събраните по делото доказателства, че земеделските земи, предмет на делбеното производство са били възстановени на Н. Я., починал на 28.02.1997 г., т. е. след неговата смърт на 10.09.1997 г., както и че негови наследници са именно съделителите, негови низходящи - син К. Н., син С. Н. и дъщеря М. Н. При оспорване на иска за делба пред първата инстанция, съделителят С. Н. е заявил, че той и З. Г. имат завещателно разпореждане от наследодателя, с което им завещава всички свои имоти, като за целта представя удостоверение № 635 от 08.03.2002 г. от Я. районен съд. Заявява също така, че ще се ползва от това завещание, което да се има предвид при допускане на делбата. Първата инстанция приема представено удостоверение, вместо завещателно разпореждане и обявява решението си, като се произнася, че завещателното разпореждане, непредставено по делото, няма действие за процесиите земеделски земи, тъй като съгласно чл. 90а ЗН завещание, съставено извършено след включване в ТКЗС на земеделските имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти. Въпреки, че в съобразителната част на решението си приема, че възстановяването на земеделската земя е станало след смъртта на наследодателя с влезлите в сила решения от 10.09.1997 г. на Поземлената комисия и допуска делбата с оглед чл. 5 и сл. ЗН.
Решението на първата инстанция се обжалва в законоустановения срок и се въвеждат доводи за неправилно решение, а именно с оглед на изводите, относно определените квоти за съделителите от възстановените земеделски имоти с решения на Поземлената комисия, без да се преценяват правата на жалбоподателя с оглед завещателното разпореждане. Пред въззивната инстанция, също не се представя завещателното разпореждане, а ново удостоверение от районния съд, че има оставено на съхранение завещание от Н. Я. в полза на С. Н. и З. Г. Въззивната инстанция също при наличните доказателства се произнася, че жалбата е неоснователна, но отхвърля иска за делба, тъй като приема, че завещателното разпореждане е произвело правно действие, защото не е било оспорено по реда на чл. 30 ЗН. Съдът е изложил и съображения с оглед обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 90а ЗН, ДВ, бр. 21/1996 г. при отхвърляне на иска за делба.
Касационната жалба е основателна. Налице са допуснати нарушения на процесуалните правила, които дават основание за отмяна, поради допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК.
Първо: налице е противоречие на мотиви и решение, посочени по-горе.
Второ: допуснато е и нарушение по чл. 188 и чл. 189, ал. 2 ГПК.
Анализът на доказателствата по делото е направен при грубо несъблюдаване с нормата на чл. 208, ал. 1 във вр. с чл. 211 и чл. 188 ГПК. Въззивният съд е инстанция по същество на спора и тя не може да не подложи на преценка доказателствата и тяхната доказателствена сила, а още повече да изключи формални доказателства, които са спорни и същевременно да ги обсъжда и да се позовава на тях, за да направи своите прави изводи. Именно интерпретацията на фактите по непосредственото завещателно разпореждане води до изводи, които първо могат да се проверят и второ не могат да се преценят, дали правилно са отнесени към материалната норма с оглед основателността и неоснователността на иска за делба.
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, именно защото съдът се позовава и се произнася по непредставено завещателно разпореждане, т. е. без да е представено завещателното разпореждане по делото, както се посочи по-горе. Щом са предявени права по завещание и съдът се произнася по тях, то съдът е бил длъжен този формален акт да го провери и с оглед чл. 16 ЗН, което налага това доказателство да е приложено по делото. И тъй като завещанието е формален акт, то и съобразно чл. 127 ГПК, никой не може да се позове на него, без да го представи. Ето защо се налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. И тъй като касационната инстанция констатира нарушения на съществени процесуални правила, които касаят истинността на фактическите изводи на решаващия съд, т. е. констатирана е процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, то при новото разглеждане на делото по преценката на съда, завещателното разпореждане, което има самостоятелно значение за процеса на доказване, трябва да бъде проверено заедно с другите доказателства по делото при положение, че съдът с оглед неговата преценка ще прави своите правни изводи.

Р Е Ш Е Н И Е № 398
София, 16.01.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С.
ЧЛЕНОВЕ: С. С.
М.Ф.

при участието на секретаря Ц. Н., изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 992 по описа за 2011г. и приема следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Я. като процесуален представител на Т. С. П. от [населено място] и на Р. М. В. от София срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 06.ІV.2011г. по в.гр.д. № 65/2011г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 550/09.V.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите: 1. нищожно ли е саморъчно завещание, ако завещателят е вписал в него две различни дати; 2. следва ли да се приеме за действително саморъчно завещание, в което завещателят е вписал две различни дати на съставяне, ако в самия текст на завещанието не е посочено, че едната от тях сочи началото, а другата – края на процеса на изготвянето му; 3. допустимо ли е съдът да прави предположения, че едната дата сочи началото на съставяне на саморъчно завещание, а втората – неговия край, без в самия текст на завещанието да се съдържат такива изявления.
Ответникът по касационната жалба Т. С. Т. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата Т. М. В. от София не е релевирала становище пред настоящата инстанция.
За да се произнесе, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С решение № 581/08.ХІІ.2010г. по гр.д. № 411/2010г. Плевенският окръжен съд по исковете на Т. Ст.П. и Р. М.В. е обявил за нищожно саморъчното завещание на Б. П.С., с което последният се е разпоредил в полза на ответника Т. Ст.Т. с право на строеж на магазин, а в полза на ответницата Т. М.В. - с право на строеж на апартамент, съответно индивидуализирани.
С атакуваното пред настоящата инстанция решение, допълнено в частта за разноските с определение от 25.V.2011г., ВТАС по въззивна жалба само на Т. Ст.Т. е отменил решението на Плевенския ОС от 08.ХІІ.2010г. по гр.д. № 411/2010г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Т. Ст.П. и Р. М.В. срещу Т. Ст.Т. и Т. М.В. искове за обявяване нищожността на направеното от Б. П. С., починал на 26.VІІ.2008г., част от законните наследници на когото са ищците, саморъчно завещание, и е присъдил разноски в полза на ответниците.
При тези обстоятелства се налага извод, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по претенциите по отношение на Т. М.В., тъй като въззивна жалба от последната не е била подадена и първоинстанционният съдебен акт в тази му част е влязъл в сила. С оглед на това атакуваното решение в посочената част и в частта за присъдените в полза на В. 1000лв. разноски за първоинстанционното производство следва да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено.
За да постанови решението в допустимата му част въззивният съд е приел, че завещанието не е нищожно на твърдяното от ищците основание – че то съдържа две дати на съставянето му – 04.VІ.2008г. и 05.VІ.2008г. Прието е, че първата дата е посочена в началото на завещанието и текстът изрично сочи, че именно тя е начална на написването му. За втората дата е налице предположение, че е край на този процес – тя следва по време първата. Съдът се е позовал на показанията на св.В. за обстоятелствата при написването на завещанието - че завещателят бил тежко болен, намирал се в болница, поискал да напише завещание, което започнал в 9 часа вечерта на 04.VІ.2008г. и го писал в продължение на часове в седнало положение в леглото до късно през нощта.

В решенията на ВКС № 151/07.05.2009г. по гр.д. № 6379/2007г. ІІ ГО, № 601/08.11.2005г. по гр.д. № 302/2005г. І ГО и на ВС № 1050/21.10.1991г. по гр.д. № 853/1991г. І ГО е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне, както и че такова завещание е действително, само ако в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи началото на процеса по съставянето му, а другата - края на този процес.

По въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира за правилна практиката в посочените решения. Съгласно чл.25 ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от него, за да породи предвиденото в закона правно действие. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че завещанието е строго формален акт. Датата на съставянето на такъв акт е един от съществените му задължителни реквизити, тъй като само въз основа на нея може да се извърши преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, такава преценка е невъзможна, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че едната от тях сочи началото на съставянето му, а другата бележи края на извършването на разпореждането, което не може да се предполага.
Касационната жалба на Т. Ст.П. и Р. М.В. съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 б.в ГПК.
Жалбата е основателна.
С оглед отговора на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съображенията за който не следва да бъдат приповтаряни, незаконосъобразно въззивният съд е приел, че завещанието е валидно. Несъмнено установено е, че в него са посочени две дати на съставянето му – едната /04.06.2008г./ в началото му, а другата /05.06.2008г./ – в края му. В текста на завещанието не се съдържат никакви изявления на завещателя, обуславящи извод, че едната дата бележи началото на процеса по изготвяне на разпореждането, а другата – неговия край. Незаконосъобразно въззивният съд е предположил този си извод с оглед показанията на свидетеля В. за обстановката, при която актът е изготвен - нормата на чл.25 ал.1 ЗН изисква да е несъмнено кога разпореждането е извършено, а, както вече бе посочено, извод за достоверността на двете дати може да се извлече само от текста на завещателния акт.
Неоснователно е поддържаното от ответника по касация възражение, че завещанието не е нищожно на наведеното от ищците основание, тъй като втората дата била изписана след подписа на завещателя, което изключва тази дата от разпореждането. Тъй като датата е задължителна част от разпореждането, тя трябва да е посочена в текста на завещанието преди подписа на завещателя, с който той удостоверява, че завещанието е написано от него и че то съдържа негови волеизявления /чл.25 ал.1 изр.2 ЗН/. С оглед на това ако датата е поставена след подписа, тя не е част от завещателния акт, което е равносилно на липса на дата. В разглеждания случай от завещанието е видно, че втората дата 05.06.2008г. не е след, а преди изписаното цяло име /лично, бащино и фамилно/ на завещателя, като в закона не се съдържа забрана подписът да се изразява в изписване на имената на завещателя. Поради това и тази дата е част от разпорежданията на завещателя, определяща го като нищожно по изложените вече съображения.
Ето защо и на основание чл.293 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част и в частта за разноските по отношение на Т. Ст.Т. и спорът бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с обявяване нищожността на саморъчното завещание, съставено от Б. П.С., по предявените срещу Т. Ст.Т. искове.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на касаторките следва да бъдат присъдени 6043лв. направени от тях разноски в инстанционното производство в тежест на Т. Ст.Т.. На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 89/06.ІV.2011г. по гр.д № 65/2011г., допълнено относно разноските с определение № В 65/25.V.2011г., в отменителната и отхвърлителната му части по предявените от Т. С. П. от [населено място] и от Р. М. В. от София срещу Т. М. В. от София искове за обявяване нищожността на саморъчното завещание, съставено от Б. П. С., б.ж. на [населено място], починал на 26.VІІ.2008г., вписано в Службата по вписванията при РС Плевен с вх. № 1349/08.ІІ.2010г., акт № ***, т.**, д.№ ***/20**г., и в частта за присъдените в полза на Т. М.В. 1000лв. разноски, и ПРЕКРАТЯВА производството в тези му части.
ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 89/06.ІV.2011г. по гр.д № 65/2011г. в останалите му части и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА на основание чл.42 б. „б” ЗН нищожността на саморъчното завещание, съставено от Б. П. С., б.ж. на [населено място], починал на 26.VІІ.2008г., вписано в Службата по вписванията при РС Плевен с вх. № 1349/08.ІІ.2010г., акт № ***, т.**, д.№ ***/20**г., по предявените от Т. С. П. от [населено място] и от Р. М. В. от София срещу Т. С. Т. от [населено място] искове.
ОСЪЖДА Т. С. Т. от [населено място] да заплати на Т. С. П. от [населено място] и на Р. М. В. от София общо 6043лв. разноски.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 204
София, 22.05.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА


при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2654 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба вх.Nо 805/06.03.2014 година на В. М. Х. и Г. М. Г. и двамата от [населено място], заявена чрез адв. С. К. - АК С. срещу Решение Nо 12 от 28.01.2014 година по гр.възз.д. Nо 441/2013 година на ОС- Габрово.
С посоченото въззивно решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 12 от 28.01.2014 год. по гр.д. Nо 441/2013 год. на РС- Севлиево по допускане на делбата на сънаследствени недвижими имоти- земеделска земя и УПИ с площ от 558 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, находящи се в [населено място] и е постановил ново решение, с което е отхвърлил исковете за съдебна делба, заявени от В. М. Х. и Г. М. Г..
За да отхвърли исковете за делбата между страните по делото, наследници на покойния Г. М. К., въззивният съд е приел, че Саморъчното завещание на М. Г. К., син на Г. К., от 6.12.1985 година в полза на „съпругата‘ е валидно, породило е своите правни последици в смисъл, че по силата на същото единствен наследник след смъртта му е преживялата съпругата Д. И., респ. наследници на делбените имоти са само нейните наследници- племенници/ деца на двамата покойни братя- Г. и Д., които не желаят делба. Прието е, че искът на В. и Г. М., деца на завещателя от предходен брак по чл. 30 чл.1 ЗН за намаляване на саморъчното завещание и възстановяване на накърнена запазена част са погасени по давност, чиито срок е започнал да тече от момента на обявяване на саморъчното завещание от съдията по вписванията на 15.06.2006 година и е изтекъл на дата 15.06.2011 година – а искът за делба е заявен през 2013 година.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа с довод, че решението на въззивия съд по следните въпроси : валидно ли е по см. на закона – чл. 25 ЗН саморъчно завещание в което не е посочено името на облагодетелствуваното лице, с довод, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационнно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, позовавайки се на Р 4380/1980 -1 г.о. ВС сб.74, Р 109/1990 год., по въпросът тече ли срокът на погасителната давност на иска по чл. 30 ал.1 ЗН и какво е значението, че за саморъчното завещание наследниците по закон са научили в хода на делбения процес; по въпроса вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент тече ли срока на погасителната давност на иска по чл. 30 ал.1 ЗН и какво е значението, че за саморъчното завещание наследниците по закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73, основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса за приложимостта на чл. 9а ЗН по отношение на втората съпруга на наследник, при възстановени недвижими имоти след смъртта на наследодателя на страните и възможността нейните роднини по съребрена линия да наследят възстановената по ЗСПЗЗ собственост, произнасянето по който въпрос на ВКС би било от значение еднаквото прилагане на закона и развитие на правото, основания по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК .
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по въпроси за правомощията и служебните задължения на въззивния съд в разпоредителното и открито съдебно заседание, поддържано по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация чрез адв.М.Д.- АК Г. с което оспорва наличието на основания за допустимост- чл. 280 ал.2 ГПК и за допускане на касационното обжалване- такива по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и възражението по чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, тъй като се касае до решение по конститутивен иск за съдебна делба, чиято цена на иска се определя при приключване на втората фаза поради което касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на посочените с изложението основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато .
Съгласно разясненията, дадени с ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС на първо място касаторът и защитата му следва да изведат материално-правен или процесуално- правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, който въпрос е имал обуславящо значение за изхода на спора, като с оглед на поддържаното основания по см. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, се обоснове теза за противоречие със задължителна практика на съдилищата по този въпрос, или се разрешава противоречиво като се сочат решения на съдилища, постановили съдебния акт по същия въпрос в смисъл, различен от произнесения с обжалваното решение или се обоснове теза, че липсата на съдебна практика по въпроса налага произнасяне по конкретното дело, което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.
Изведеният въпрос за валидността в контекста на чл. 25 ЗН саморъчно завещание в което не е посочено името на облагодетелствуваното лице, е обуславящ изхода на спора за липсата на съсобственост по силата на наследяването по закон, но исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като посочената съдебна практика - Р 4380/1980 -1 г.о. ВС сб.74, с което се приема, че саморъчното завещание следва да съдържа всички елементи на датата, иначе е нищожно. При липса на един от елементите завещанието може да бъде действително, ако от неговият текст може да се установи положително датата, а не и чрез външни данни.
Въпросът вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент тече ли срока на погасителната давност на иска по чл. 30 ал.1 ЗН и какво е значението, че за саморъчното завещание наследниците по закон са узнали в хода на делбения процес , е произнесен отчасти в нарушение на ПП ВС 7-73,поради което следва , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,
Въпросът за приложимостта на чл. 9а ЗН по отношение на втората съпруга на наследник, при възстановени недвижими имоти след смъртта на наследодателя на страните, и възможността нейните роднини по съребрена линия да наследят възстановената по ЗСПЗЗ собственост, не може да обуслови допускане на касационното обжалване след като въпросът за „последващ съпруг“ по см. на чл. 9а ЗН и възможността за наследяване на реституирано имущество на покойния съпруг, е разрешен с ТР 1/1998 год. на ОСГК на ВКС, имащо задължителен характер и изключващ препроизнасянето като основания по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК .
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по въпроси за правомощията и служебните задължения на въззивния съд в разпоредителното и открито съдебно заседание, на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Това искане не може да бъде ценено като основание по чл. 280 ал.1 ГПК при наличие на приетото ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, касаещо изцяло правомощията на въззивната инстанция при действащия ГПК.
При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална държавна такса, която в случая- делбено производство в първа фаза, е в размер на 50 лв. / петдесет лева/, вносими по сметка на ВКС. При неизпълнение на това задължение в седмичен срок от съобщението до страната, касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване по касационна жалба вх. Nо 805/ 06.03.2014 год. на В. М. Х. и Г. М. Г. от [населено място] срещу въззивно Решение Nо 12 от 28.01.2014 год. по гр.д. Nо 441/2013 год. на ОС-Габрово .
УКАЗВА на касаторите, че следва да внесат сумата от 50 лв. / петдесет лева/, дължима пропорционална такса по сметка на ВКС в седмичен срок по получаване на съобщението. При неизпълнение на задължението за внасяне на ДТ касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ............... 2014 година , 9 часа за която дата страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК. На касаторите да се съобщят дадените указания, като им се изпрати препис от настоящото определение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: