КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 461

София, 14.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 391 / 2011 година и за да се произнесе, взе предвид :.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.

С частна жалба [община], чрез Кмета К. М. приподписана от юрк. Е.С. е поискано да се отмени Определение Nо 1899 от 12.07.2011 година по ч. гр.д. Nо 1283/2011 година на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение частна жалба против Определение Nо 65 от 01.04.2011 година на Съдията по вписванията Ц. К. при Асеновградския районен съд. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановени при допуснати нарушение на процесуалните правила, за отмяната им.
С изложение към частната касационна жалба , допустимостта на обжалването по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод , че по въпросите: как би се постигнал правният ефект на оповестителното действие на вписването в полза на трети лица на нотариалните актове за учредяване право на строеж на всичко онова, което не е сграда? Какъв е реда да се учредява право на строеж на обект, който не е сграда, след като законът казва , че това ограничено вещно право се учредява в нотариална форма и се вписва в службата по вписванията? С какъв документ би могло да се докаже, че е учредено парво на строеж на обект, който не е сграда ? Как би се третирал строеж в чужд поземлен имот, за който не е учредено право на строеж , тъй като не е сграда, как би могъл тоз обект да бъде въведен в експлоатация и не би ли бил същият незаконно строителство, което подлежи на премахване ? ВКС следва да се произнесе , тъй като те са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По делото няма постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, налице е установен материален интерес от 6 223.60 лв.- цена на иска над минимума по чл. 280 ал.2 ГПК , поради което същата се явява процесуално допустима .
Разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото Определение Nо 65/01.04.2011 година Съдията по вписванията към РС-Асеновград е прел, че „нотариалният акт за учредяване право на строеж от 1.04.2011 година , акт Nо * т.2 рег.1730 н.д.Nо */2011 година по описа на Нотариус С. К. , с който учредителят [фирма] е учредил на [община] безвъзмездно за срок от 10 години правото да извърши върху площ от 820 кв.м. строеж, представляващ подмяна на настилка, поставяне на електрически тела, подпорни стени, наклонена рампа, част от съоръжение за фонтан, съгласно одобрен инвестиционен проект, в собствен на учредителя недвижим имот, не представлява акт, който подлежи на вписване , тъй като не е от категорията на посочените в чл. 112 ЗС нотариални актове.
Втората инстанция е потвърдила отказа на съдията по вписванията, приемайки , че разпоредбите на закона – чл. 112 б.“а“ ЗС, чл.2 и чл. 4 от П.., чл. 60 ЗКИР и чл. 27 ал.1 и 2 от Наредба 2/205 година за водене на имотния регистър, са приложени правилно, в пълно съответствие с правната същност на суперфицията, учредена с чл. 63 ЗС като основание за придобиване на вещни права на обекти, отделно от собствеността на терена.
Преценявайки наведените основания за допустимост и данните по делото, настоящият състав намира , че не са налице основания за допустимост на обжалването в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
За да допуснем обжалването в хипотеза на поставен процесуално или материално правен въпрос , чието произнасяне от третата инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС следва този въпрос да касае приложението на нов закон ,празнина в съдебната практика, преодоляване на установена неправилна съдебна практика. Формулираните въпроси на жалбоподателя не са получили отговор с обжалваното определение и в този смисъл тези въпроси нямат качеството на обусловили изхода на правния спор.Само правни проблеми , които са обсъждани с обжалвания съдебен акт и са обосновали правните изводи на съда, могат да имат смисъла на „въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК‘. Формулираните въпроси макар и да са свързани с доводи в касационната жалба , не са получили отговор от долната инстанция.С поставените с изложението въпроси жалбоподателят- [община] обосновава доводите си за неправилност на определението на окръжния съд, но след като тези въпроси не са в рамката на предмета на спора по конкретното дело, те не могат да послужат за съпоставка при доводи за разрешение в противоречие със задължителна съдебна практика/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/, или да се разрешават противоречиво / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / или да изискват произнасяне , различно от това по обжалваното определение чл. 280 ал.1 т.3 ГПК /.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна жалба на [община], чрез Кмета К. М. приподписана от юрк. Е.С. срещу Определение Nо 1899 от 12.07.2011 година по ч. гр.д. Nо 1283/ 2011 година на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение частна жалба против Определение Nо 65 от 01.04.2011 година на Съдията по вписванията Ц. К. при Асеновградския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.