КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София

2004 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди
и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЕЛСА ТАШЕВА
гр.дело N 531/2004 година

Производството е по чл.473 във връзка с чл.217 ГПК, образувано по
частната касационна жалба на **** от гр.*** —
нотариус, в район на действие *** Р С., вписан в регистъра
на Нотариалната камара под № 062 срещу определение от 5.05.2002 г. на
*** ОС по гр.дело № 488/2004 г., с което е оставена без
уважение жалбата му срещу отказа на съдията по вписванията при ***РС да
впише нот.акт за дарение на недвижим имот № 130/2004 г. Поддържат се
оплаквания за неправилност на определението, поради което се настоява за
отмяната му.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото
отговаря на изискванията на чл.218к, във връзка с чл.214 ГПК, но
разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна по
следните съображения: съдията по вписванията е отказал вписване на
нот.акт за дарение № 130/2004 г. на Нотариус *** , с
определение на 30.03.2004 г. Мотивиран е извод за „отсъствие на,
изискванията на закона, относно представителнат власт на дарителите
А и Г. Г . едновременно, като страна по сделката - дарители и_като пълномощници на преобретателите – своите низходящи: пълнолетната Л . Г. и непълнолетния В .Г.Констатирано е нарушение на чл.38 , ЗЗД, защото не е
посочено изрично в пълномощното овластяване на пълномощника с права
да договаря сам със себе си. Другото нарушение при изповядването на
сделката е: отсъствие на изискването на чл.16, ал.6 ГПК, относно
назначаването на особен представител на непълнолетния приобретател -
В . Г .
Сезираната с частна жалба от нотариус Н . З въззивна инстанция е споделила изцяло правните изводи, мотивирали отказа на
съдията по вписванията. Обсъден е като неоснователен довода на
жалбоподателя, че впоследствие надарената Л . Г . е потвърдила
сделката, сключена без представителна власт, видно от приложеното
пълномощно № 622/27.04.2004 г. на завеждащия консулската служба на
Посолството на РБ в Париж. Не е налице потвърждаването по смисъла на
чл.42, ал.2 ЗЗД, тъй като пълномощното представлява второ генерално
пълномощно, с което не се потвърждава сключването на конкретната
сделка за дарение. По отношение на констатираното нарушение на чл.16,
ал.6 ГПК, решаващият съд е приел, че между дарителите и надарения
непълнолетен няма противоречиви интереси между представлявания и
представителя, затова не е необходимо назначаването на особен
представител, което обстоятелство не променя изводите за
законосъобразния отказ на съдията по вписванията, с оглед на другите
допуснати нарушения.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че определението с
което се отказва вписването на нотариалния акт е постановено в
нарушение на процесуалните правила, тъй като волеизявленията на
страните и представителната им власт не подлежали на контрол и преценка
от съдията по вписванията. След въвеждането на частния нотариус и на
съдията по вписванията (с изменението на ЗСВ от 6.12.1996 г.) двете
функции се разделиха. Частният нотариус има функциите само по
нотариалните удостоверявания, така както това е определено в Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, а на съдията по вписванията е
възложено да извършва действия по вписванията, отбелязванията и по
тяхното заличаване, по даването на справки по книгите за вписвания, както
и други действия, предвидени от законите. Съдията по вписванията
разпорежда да се извърши вписване, след като провери дали са спазени
законните изисквания, включително и тези за формата на акта. Неговото
определение за вписване подлежи на незабавно изпълнение. Когато
предвидените в закона условия не са налице, съдията отказва вписване,
така както е направил в конкретния случай.
Неоснователен е довода на жалбоподателя, че представеното
последващо пълномощно от 27.04.2004 г. от Л . Г . представлява
потвърждаване на сделката, съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. На първо място не е
налице отстраняване на недостатъка по чл.38, ал.1 ЗЗД, т.е. и към
настоящия момент представляваната Л . Г. не е дала съгласие,
представляващите я родители да договарят сами със себе си.
Не е налице и потвърждаване на сделката дарение, съгласно чл.42,
ал.2 ЗЗД, защото Л . Г .е следвало да индивидуализира сделката,
т.е. да посочи какъв е нейният предмет, както и да заяви, че желае
настъпването на правните последици за нея. Касае се до едно
волеизявление от страна на Л. Г ., с което тя упълномощм. .
своите родители за извършване на конкретна сделка - дарение на
конкретен имот, като преди това е дала изрично съгласие по смисъла на
чл.38, ал.1 ЗЗД. При отсъствие на тези изисквания на закона, правилно
въззивният съд е потвърдил, като законосъобразен отказа на съдията да
впише нот.акт за дарение № 130/2004 г.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, IV-то Г.О.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 88/5.05.2004 година по гр.дело
№ 488/2004 г. на ****окръжен съд, с което е оставена без уважение
жалбата на ***— нотариус, с район на действие
**** районен съд, срещу определение от 30.03.2004 г. на съдията по
вписванията към РС , с което е отказано вписването на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 130/2004 година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1 .
2.