КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 7 от 15.01.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1870/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиев
чл. 260 ГПК

чл. 11 Правилник за вписванията
чл. 108 Закон за собствеността
чл. 112 Закон за собствеността
-------------------------------------------------------------------------------
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.


Постъпила е частна касационна жалба от А. Б. С. от гр. Я., чрез процесуалния му представител адв. Е, против определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в. ч. гр. д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е потвърдено определение № 635 от 1 април 2008 г., постановено по гр. д. № 885 по описа на районния съд в гр. Р. за 2005 г. за връщане на исковата молба на А. С. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приравнил определението с разпореждане; исковите молби за ревандикация не подлежат на задължително вписване; решението по иск за собственост не замества волеизявление на ответната страна в полза на ищеца; вписването на исковата молба по иск за собственост не е процесуална предпоставка за допустимостта й. В изложение към жалбата се сочи основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК като въпросът относно задължителното вписване на исковите молби по чл. 108 от Закона за собствеността е в противоречие с категорична съдебна практика, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Към жалбата се прилага решение № 116 от 16 януари 2008 г., постановено по гр. д. № 1* по описа на II ГО на ВКС за 2006 г. Освен посочения въпрос, макар и да не е отразен изрично, се поставя и въпрос за вида на акта, с който първостепенният съд следва да се произнесе в хода на процеса при установяване на нередовност на исковата молба.


Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК.


Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.


С атакуваното определение въззивният съд приел, че исковите молби за собственост подлежат на вписване според систематичното тълкуване на чл. 112 от Закона за собствеността във връзка с разпоредбите на П. за вписванията.


Частният жалбоподател е предявил осъдителен иск за собственост против общината с твърдението, че е собственик на процесния имот въз основа съдебна спогодба, покупко-продажба и наследяване, но общината го завзела без правно основание и без проведена отчуждителна процедура. С молба от 29 февруари 2008 г. жалбоподателят представил поправена искова молба, в която имотът бил индивидуализиран по действащия регулационен план на града. С разпореждане от 6 март 2008 г. съдът оставил исковата молба без движение с указание исковата молба да бъде вписана, но жалбоподателят със становище посочил, че исковата му молба не подлежи на задължително вписване.


След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, защото разрешаването на посочения съществен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, но не и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като по посочения въпрос липсва нормативна или трайно установена практика на ВКС. Повдигнатият процесуално-правен въпрос за вписването на исковите молби по искове по реда на чл. 108 от Закона за собствеността е съществен за изхода на делото.


Вторият процесуалноправен въпрос е съществен по принцип, но не за изхода на настоящото производство. Не е налице спор относно вида на съдебния акт, с който съдът следва да се произнесе при констатиране на нередовност на исковата молба в течение на съдопроизводството. Погрешното наименование на съдебния акт не води до порок на съдебното произнасяне, след като актът на съда носи всички характерни белези на определение.


Атакуваното определение на въззивния съд е правилно.


С изменението на Закона за собствеността от 2000 г. се предвижда вписване на всички актове, признаващи вещни права върху недвижими имоти, като изрично в чл. 112, б. "з" от ЗС се сочи, че подлежат на вписване и влезлите в сила съдебни решения, заместващи актовете по б. "а" на посочения текст. Следователно, съдебните решения по искове за собственост подлежат на вписване като заместващи на актовете по б. "а", след като те установяват със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца. Правилникът за вписванията в чл. 11 определя кои искови молби подлежат на вписване, като в б. "в" се определя задължителност за вписване на искови молби за постановяване на решения по смисъла на чл. 4, б. "з" от същия правилник, а именно на влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а". По този начин исковите молби по осъдителните искове за собственост, тъй като с тях се цели признаване право на собственост като елемент от установяването по ревандикационния иск, подлежат на вписване заради задължителността на вписване на решенията по тях. По посочените съображения атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.


Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение


ОПРЕДЕЛИ:


Допуска до касационно обжалване определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в. ч. гр. д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г.


Потвърждава определение № 1* от 15 август 2008 г., постановено по в. ч. гр. д. № 718 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г.


Определението не подлежи на обжалване.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Nо 79
София, 28.02.2012 година

Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година , в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б.
ЧЛЕНОВЕ: С. Н.
В. П.

Разгледа докладваното от съдията Б. ч.гр.д.Nо 26 / 2012 година, и за да се произнесе , взе предвид следното:


Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

П. В. К. от [населено място] чрез адв. Л.- АК П. , обжалва и иска да се отмени Определение Nо 10 783 от 12.07.2011 година , постановено ч.гр.д. Nо 1328/2011 година на СГС, В ЧАСТТА с която е оставена без разглеждане, като недопустима , частна жалба срещу Определение от 05.10.2010 година постановено по гр.д. Nо 35 489/2010 година на СРС-48 с-в, с което районният съд е „отхвърлил искането на П. К. за връчване на писмо за вписване на исковата молба”.

С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като искането касае извършване на допустими процесуални действия от първоинстанционния съд по вписване на исковата молба, заявена по чл. 440 ГПК , съгласно на посочените нормативни изисквания- чл. 11 от П., чл. 114 ал. 2 от ЗС.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от противната страна- физическите лица Е. и Г. А. и Б. Д.-ЦУ.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:

Частната жалба е процесуално допустима, от гл.т. на спазване на срок по чл. 275 ал. 1 ГПК , но разгледана по същество- същата е неоснователна .
Обжалваното определение на Софийския градски съд е правилно и законосъобразно.
На вписване , съгласно действащата нормативна уредба – чл. 114 ал.2 във вр.с ал.1 ЗС във вр. с чл. 112 ал. 1 ЗС и чл. 11 от П. , подлежат определена категория искови молби, най –общо дефинирани като такива за защита на вещни права.
Искът по чл. 440 ГПК , с който се цели да бъда установен факта , че определено имуществено право , без съмнение това може да бъде и конкретно вещно право , върху което е насочено индивидуално принудително изпълнение за парично вземане , не принадлежи на длъжника- ответник по иска. В случая се касае до производство по заявен отрицателен установителен иск от трето лице , чието право е засегнато от изпълнението, с който ще се отрича принадлежността на правото на собственост на ответника- длъжник по принудително изпълнение относно имуществото , по отношение на което е предприето това изпълнение. Целта на производството е със сила на пресъдено нещо да се отрече принадлежността на едно имущество към патримониума на ответника длъжник, но не и със силата на пресъдено нещо да се признае , че ищецът е собственик. След като предмет на иска не е признаването на вещното право , то исковата молба не подлежи на вписване .
С ТР 3/2010 година на ОСГК на ВКС са дадени задължителни разяснения относно задълженията на съда по въпроса какви за правомощията при необходимост една искова молба да бъде вписана.след като исковата молба не подлежи на вписване , то и съда съответно няма посочените процесуални задължение.
За да остави частната жалба срещу определението на първата инстанция в частта , с която е отхвърлено искането на П. К. за връчване на писмо за вписване на исковата молба, СГС е приел, че тези процесуални действия са необжалваеми. Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията , с които се прегражда по-нататъшното развитие на процеса или тези , чието обжалване е изрично предвидено от законодателя. Постановеното определение няма характера на преграждащо, след като по закон и съгласно на задължителната съдебна практика , за съда, пред който е заявена исковата молба , няма задължение да изиска вписване на исковата молба.
С оглед на тези съображения , обжалваното определение на СГС се явява правилно, законът- чл. 274 ал.1 ГПК, е приложен точно, поради което и частната жалба срещу определението, следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 10783 /12.07.2011 година по ч.гр.д. Nо 1328/2011 година на СГС, с която е оставена без разглеждане -като недопустима , частна жалба на П. К. от [населено място] срещу Определение от 05.10.2010 година постановено по гр.д. Nо 35 489/2010 година на СРС-48 с-в, в частта , с което районният съд е „отхвърлил искането на П. К. за връчване на писмо за вписване на исковата молба”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 103
София, 12.03.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.03.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. С.
ЧЛЕНОВЕ: З. Р.
З. П.
при секретар изслуша докладваното от председателя (съдията) З. Р.
дело №88/2012 година

Производството е по член 274, ал.3,т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от С. К. В. от [населено място],чрез пълномощника и адвокат В. И. И., против определение от 21.12.2011г. на СГС,търговско отделение,VІ-18-ти състав,постановено по ч.гр.д.№16752/2011г. по описа на същия съд,с което се оставя без уважение частната жалба на С. К. В. срещу отказ на Съдията по вписванията при Агенцията по вписванията [населено място] от 24.11.2011г. за вписване на исковата молба по заявление с вх.№52448 от 24.11.2011г.

В изложението си,приложено към частната касационна жалба, на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,касаторът заявява/цитирам/:
„Налице са следните основанията на член 281 от ГПК във връзка с ТР 1-2010-ОСГТК на ВКС за допускане на касацията,което моля,защото:
1.Решаващ по делото въпрос е,следва ли да се вписва исковата молба по негаторен иск,както твърдим с доверителката ми,или НЕ-както приема с обжалваното по реда на касацията определение на СГС.
Както ТР З-2010-ОСГК и Р№ 869-1998Г.-V. на ВКС приемат,че исковата молба трябва да се вписва.”,
След което в точка 2 и 3 от изложението се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК за неправилни изводи на въззивния съд във връзка с приетото с обжалваното определение.

С решаващите си мотиви,въззивният съд,посочва, че негаторния иск е средство за защита правото на собственост на ищеца срещу неоснователни действия на ответната страна,въздействащи неблагоприятно върху неговия имот и пречещи му да упражнява правото си на собственост,като с решението по негаторния иск,обаче,не се признава или отрича правото на собственост на ищеца или ответника върху един имот,а се преценява дали действията,респ.бездействията на ответника пречат на ищеца да упражнява своето право в пълен обем.В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че предмета на негаторния иск е различен от иска по член 108 от ЗС и по член 124 ал.1 от ГПК,исковите молби по които безспорно подлежат на вписване,поради което исковата молба по предявен негаторен иск не подлежи на вписване,което следва и с оглед приетото в Тълкувателно решение №3/2009г. на ОСГК на ВКС. Освен това,въззивният съд е посочил,че въпреки дадените указания на жалбоподателката и възможността й в тази връзка да заплати държавна такса по входирането на заявлението й,същата не е заплатена и не е изпълнена процедурата по приложимия Правилник за вписванията.

Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът,в изложението си по член 284 ал.3 ,т.1 от ГПК,следва точно и ясно да формулира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил решаващата воля на съда.Цитираният в т.1 на изложението от касатора като правен въпрос,всъщност е по съществото на спора,прието от съда,а именно,че исковите по молби по предявен негаторен иск не подлежат на вписване.Видно от горепосоченото съдържание на изложението на касатора,такъв въпрос не е формулиран,като ВКС не е задължен да го извежда от същото,защото това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Наред с това,касаторът не е посочил и на кое от основанията,предвидени в член 280 ал.1 от ГПК,за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се позовава.В изложението на касатора се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 21.12.2011г. на СГС,търговско отделение,VІ-18-ти състав,постановено по ч.гр.д.№16752/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: