КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Решение № 115 от 1.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 308/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров
чл. 108 ЗС





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. ООД - София против решение от 21.01.2009 г. по в. гр. д. № 101/2008 г. на ОС - Монтана, с което се оставя в сила решение от 19.11.2007 г. по гр.д. № 455/2007 г. на РС Л., с което предявеният от касатора срещу Л. ООД - Лом иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен за процесните пет броя недвижими имоти.

Ответникът по касационната жалба е изразил становище, че същата е неоснователна и моли да се остави без уважение.

ВКС - I т.о., като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискванията за редовност-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Допустимостта на касационното обжалване по приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обоснована с определение № 346/9.06.2009 г. Материалноправният въпрос за фактическия състав на сделката за прехвърляне на търговско предприятие и в частност за значението на вписването му по съответната партида, е решаван противоречиво от съдилищата.

С обжалваното решение е прието, че вписването е елемент от фактическия състав на сделката за прехвърляне на търговско предприятие. Не е осъществено прехвърляне на предприятие, като сделка по смисъла на чл. 15 и чл. 16 ТЗ, тъй като прехвърлянето на предприятие не е вписано в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника, (съгл. чл. 16, ал. 1 ТЗ в редакцията му към момента на сключване на договора/, и не е обнародвано в ДВ, (съгл. чл. 16, ал. 2 - отм. ТЗ).

ВКС-I т.о., за да се произнесе по уеднаквяване на практиката, съобразно чл. 291, т. 1 ГПК, взе предвид следното:

Прехвърлянето на търговското предприятие се оповестява чрез вписване в търговския регистър, а до влизане в сила на ЗТР - и чрез обнародване в ДВ. Вписването в търговския регистър няма конститутивно действие - арг. от чл. 4а, респ. от чл. 7, ал. 2 ЗТР. Вписването на прехвърляне на предприятие не е елемент от фактическия състав на сделката, поради което неспазването му не води до неосъществяването й.

Съобразно изложеното, ВКС - I т.о. приема за правилна практиката в Р № 111/5.02.2001 г. по гр. д. № 1412/2000 г. на V г. о. и Р № 811/10.01.2007 г. по т. д. № 432/2006 г. на I т.о.

Обжалваното въззивно решение е неправилно.

В противоречие с тази практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл по този въпрос и е направил незаконосъобразен извод, че след като договорът за прехвърляне на предприятие не е бил вписан по надлежния ред, той не е произвел правното си действие, поради което ищецът не се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти. Това нарушение е довело до неизлагане на фактически и правни изводи относно наличието на останалите елементи от фактическия състав на предявения от касатора иск, т.е. липсва произнасяне по съществото на спора, което налага обжалваното решение да се отмени, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По изложените съображения, ВКС-I т.о.

РЕШИ:

Отменя решение от 21.01.2009 г. по в.гр.д. № 101/2008 г. на ОС- Монтана.

РЕШЕНИЕ № 122 ОТ 31.12.2009 Г. ПО Т. Д. № 122/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:


Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева


при участието на секретаря К. Атанасова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 122 по описа за 2009 г., и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от "Ком трейдинг" ООД гр. София срещу въззивното решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 110/2008 г. на Окръжен съд гр. Монтана, с което е отменено първоинстанционното решение от 09.10.2007 г. по гр. д. № 393/2007 г. на Районен съд, гр. Лом и по реда на чл. 208 ГПК (отм.) е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу "Ломстрой" ООД, гр. Лом иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В касационната жалба се въвежда оплакване, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 16, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 4а ТЗ/.
Ответникът по касационната жалба "Ломстрой" ООД в писмен отговор заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощието си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
С постановеното от Окръжен съд гр. Монтана решение въззивният съд е приел, че изложеният решаващ мотив на първоинстанционния съд за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС - за правната природа на прехвърлянето на търговско предприятие и в частност, за вписването като един от елементите на фактическия състав и неговото действие, не е налице. Според въззивната инстанция, претенцията на ищеца, основана на придобиване на права върху множеството движими вещи, настъпило от покупка на търговско предприятие, е неоснователна, тъй като в търговския регистър не е било вписано визираното обстоятелство по съответните партиди, поради което не бил осъществен фактическият състав на прехвърлянето на предприятието по чл. 16 от ТЗ.
Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е обоснована с определение № 349/10.06.2009 г.
Решението на Окръжен съд, гр. Монтана е неправилно.
Погрешно е прието, че вписването на прехвърляне на търговското предприятие има конститутивно действие, и че същото е елемент от фактическия състав на сделката, поради което неспазването му води до неосъществяването й. Вписването в търговския регистър има различни последици. Новият Закон за търговския регистър /ДВ, бр. 34/2006 г./ не променя действието на вписването, уредено в Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс, освен с оглед конкуренция между последиците на вписването и обнародването, предвид отпадането на последното като способ за оповестяване на третите лица. Съгласно чл. 4а ТЗ /ДВ, бр. 80/2000 г., отм. ДВ, бр. 38/2006 г./, относим към конкретния случай, вписването в търговския регистър има поначало оповестително действие. Същият принцип е залегнал и в чл. 7, ал. 2 ЗТР, като следва да се отчита, че нормата е транспонирана в нашето право от чл. 3, ал. 7 от Първа директива на Съвета от 09.03.1968 година.
В съдържанието на чл. 4а ТЗ (отм.), респ. чл. 7, ал. 2 ЗТР са включени две правни норми, първата от които е свързана с обстоятелството, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Това означава, че само в изрично предвидени от закона случаи вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици.
В конкретния случай, при прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл. 15 и сл. ТЗ нито вписването, нито обнародването имат конститутивно действие за прехвърлителната сделка, осъществена посредством договор от 21.03.2002 година. Ноторно известно е, че за конститутивни вписвания се считат тези по чл. 67 ТЗ, чл. 140, ал. 4 ТЗ и чл. 231, ал. 4 ТЗ. За да настъпи конститутивното действие на вписването е необходимо да са налице следните предпоставки: да се касае до такъв подлежащ на вписване факт, чиято правна важимост е обусловена от вписването, т. е. този факт не би могъл да породи правни последици преди и освен чрез вписване. Фактът следва да се е осъществил, т. е. да не сме пред хипотезата на несъществуващо обстоятелство, тъй като публичноправните елементи на смесения фактически състав с конститутивно действие имат значение на conditio iuris /т. е. те обуславят настъпването на правните последици, но не ги определят по съдържание/, и на последно място - да е извършено валидно вписване, тъй като нищожността на вписването е пречка за пораждане на конститутивния ефект.В настоящия случай, съдът е допуснал смесване на оповестителното действие на вписването /то е характерно за всички вписвания/ и на конститутивния ефект от вписването. Оповестителното действие се отнася до третите лица. От деня на вписването, вписаните обстоятелства се считат за известни и на тези трети лица, на които те преди това не са били известни. Или оповестителното действие на вписването може да бъде окачествено като необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства.
В подобен смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение на ВКС, ТК, І отделение № 115/01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г.
След като ищецът е обосновал правото си на собственост върху процесните движими вещи с покупката на търговското предприятие "Ломстрой" АД въз основа на договор от 21.03.2002 г. и на последваща продажба на част от търговско предприятие от 10.10.2003 г. и страните не са спорили, че в търговския регистър не е било вписано прехвърлянето на предприятие, то при неправилен извод за характера на вписването, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че договорът не е произвел правното си действие и от тук, че ищецът не би могъл да се легитимира като собственик. Това нарушение е довело и до отсъствие на фактически и правни изводи относно наличието на останалите елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, предвид отчитане особеностите на продажбата на движими вещи и продажбата на съвкупност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение


РЕШИ:


Отменя въззивно решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 110/2008 г. на Окръжен съд гр. Монтана.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.