РЕШЕНИЕ № 122 ОТ 31.12.2009 Г. ПО Т. Д. № 122/2009 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева
при участието на секретаря К. Атанасова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 122 по описа за 2009 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от "Ком трейдинг" ООД гр. София срещу въззивното решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 110/2008 г. на Окръжен съд гр. Монтана, с което е отменено първоинстанционното решение от 09.10.2007 г. по гр. д. № 393/2007 г. на Районен съд, гр. Лом и по реда на чл. 208 ГПК (отм.) е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу "Ломстрой" ООД, гр. Лом иск с правно основание чл. 108 ЗС. В касационната жалба се въвежда оплакване, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон /чл. 16, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 4а ТЗ/. Ответникът по касационната жалба "Ломстрой" ООД в писмен отговор заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощието си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С постановеното от Окръжен съд гр. Монтана решение въззивният съд е приел, че изложеният решаващ мотив на първоинстанционния съд за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС - за правната природа на прехвърлянето на търговско предприятие и в частност, за вписването като един от елементите на фактическия състав и неговото действие, не е налице. Според въззивната инстанция, претенцията на ищеца, основана на придобиване на права върху множеството движими вещи, настъпило от покупка на търговско предприятие, е неоснователна, тъй като в търговския регистър не е било вписано визираното обстоятелство по съответните партиди, поради което не бил осъществен фактическият състав на прехвърлянето на предприятието по чл. 16 от ТЗ. Допустимостта на касационното обжалване по приложно поле е обоснована с определение № 349/10.06.2009 г. Решението на Окръжен съд, гр. Монтана е неправилно. Погрешно е прието, че вписването на прехвърляне на търговското предприятие има конститутивно действие, и че същото е елемент от фактическия състав на сделката, поради което неспазването му води до неосъществяването й. Вписването в търговския регистър има различни последици. Новият Закон за търговския регистър /ДВ, бр. 34/2006 г./ не променя действието на вписването, уредено в Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс, освен с оглед конкуренция между последиците на вписването и обнародването, предвид отпадането на последното като способ за оповестяване на третите лица. Съгласно чл. 4а ТЗ /ДВ, бр. 80/2000 г., отм. ДВ, бр. 38/2006 г./, относим към конкретния случай, вписването в търговския регистър има поначало оповестително действие. Същият принцип е залегнал и в чл. 7, ал. 2 ЗТР, като следва да се отчита, че нормата е транспонирана в нашето право от чл. 3, ал. 7 от Първа директива на Съвета от 09.03.1968 година. В съдържанието на чл. 4а ТЗ (отм.), респ. чл. 7, ал. 2 ЗТР са включени две правни норми, първата от които е свързана с обстоятелството, че вписването няма конститутивно действие, освен ако закон изрично предвижда това. Това означава, че само в изрично предвидени от закона случаи вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици. В конкретния случай, при прехвърляне на търговското предприятие по реда на чл. 15 и сл. ТЗ нито вписването, нито обнародването имат конститутивно действие за прехвърлителната сделка, осъществена посредством договор от 21.03.2002 година. Ноторно известно е, че за конститутивни вписвания се считат тези по чл. 67 ТЗ, чл. 140, ал. 4 ТЗ и чл. 231, ал. 4 ТЗ. За да настъпи конститутивното действие на вписването е необходимо да са налице следните предпоставки: да се касае до такъв подлежащ на вписване факт, чиято правна важимост е обусловена от вписването, т. е. този факт не би могъл да породи правни последици преди и освен чрез вписване. Фактът следва да се е осъществил, т. е. да не сме пред хипотезата на несъществуващо обстоятелство, тъй като публичноправните елементи на смесения фактически състав с конститутивно действие имат значение на conditio iuris /т. е. те обуславят настъпването на правните последици, но не ги определят по съдържание/, и на последно място - да е извършено валидно вписване, тъй като нищожността на вписването е пречка за пораждане на конститутивния ефект.В настоящия случай, съдът е допуснал смесване на оповестителното действие на вписването /то е характерно за всички вписвания/ и на конститутивния ефект от вписването. Оповестителното действие се отнася до третите лица. От деня на вписването, вписаните обстоятелства се считат за известни и на тези трети лица, на които те преди това не са били известни. Или оповестителното действие на вписването може да бъде окачествено като необорима презумпция за знание на вписани обстоятелства. В подобен смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение на ВКС, ТК, І отделение № 115/01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г. След като ищецът е обосновал правото си на собственост върху процесните движими вещи с покупката на търговското предприятие "Ломстрой" АД въз основа на договор от 21.03.2002 г. и на последваща продажба на част от търговско предприятие от 10.10.2003 г. и страните не са спорили, че в търговския регистър не е било вписано прехвърлянето на предприятие, то при неправилен извод за характера на вписването, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че договорът не е произвел правното си действие и от тук, че ищецът не би могъл да се легитимира като собственик. Това нарушение е довело и до отсъствие на фактически и правни изводи относно наличието на останалите елементи от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, предвид отчитане особеностите на продажбата на движими вещи и продажбата на съвкупност. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
РЕШИ:
Отменя въззивно решение от 21.07.2008 г. по в. гр. д. № 110/2008 г. на Окръжен съд гр. Монтана. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
|