КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 376 от 28.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 332/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски
чл. 577, ал. 1, във вр. с

чл. 570, ал. 1 ГПК
--------------------------------------------------------------------------------

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от страна на пълномощника на "А" ЕООД-гр. Летница срещу определение № 232 от 8.03.2010 г. по ч. гр. д. № 40/2010 г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 709 от 3.11.2009 г. по ч. т. д. № 559/2009 г. на Ловешки окръжен съд/ЛОС/, с което е отменено определението на съдията по вписванията при ЛРС от 23.09.2009 за отказ от вписване прекратяването на договор за аренда и е дадено указание за вписването му .

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съставът на ВКС, ТК, I во отд. е приел, че определението на въззивния съд не е от категорията на подлежащите на касационно обжалване. Излагат се доводи за нищожност на определението на ЛОС, доколкото същото е постановено от троен състав, без да е имало основание за това, с оглед естеството на процеса по обжалване отказа на съдията по вписванията - спорен исков, а не въззивен. Претендира се отмяна на обжалваното определение, допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното определение .

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване с. акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС постановил обжалваното определение приема, че определението на въззивния съд постановено по обжалване на отказа на съдията по вписванията от вписване прекратяването на договор за аренда не подлежи на касационно обжалване. Позовава се и на т. 6 от ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че на касационен контрол подлежи само определение на окръжен съд, с което се потвърждава отказът от вписване, но не и определение, с което се отменя отказът и се дават указания за вписване.

Настоящият с. състав споделя горните изводи по следните съображения:

Процесуалните разпоредби на т. 1 и т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Доколкото разпоредбата на чл. 577, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 570, ал. 1 от ГПК предвижда изрично обжалване само на отказите от вписване, а въззивното определение на ЛОС отменя отказа и дава указания за извършване на вписването, то същото не попада в категорията определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С. същото не се прегражда понататъшен ход на производството пред съдията по вписванията, нито се решава по същество правен спор, доколкото заинтересованата страна разполага с иск за защита на правата си по вписания като прекратен аренден договор.

Така и ВКС в т. 6 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК приема, че на касационно обжалване подлежат само актове, които решават в отрицателен смисъл въпроса за основателността на молбата за вписване.

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи за нищожност на определението на ЛОС, доколкото същото е постановено от троен състав, без да е имало основание за това, тъй като самото производство по обжалване на отказа на съдията по вписванията представлявало спорно исково производство, а не въззивно такова, то същото не намира опора в закона. Вписването има оповестително действие за трети лица, съгласно чл. 1 от Правилника за вписването, а отказът на съдията по вписванията подлежи на обжалване пред окръжен съд - чл. 577, ал. 1 от ГПК. От друга страна с предявяване на иск се цели защита на конкретно материално право/ арг. от чл. 124 ГПК/ в спорно съдебно производство, каквото не се цели и не се инициира с обжалване отказа на съдията по вписванията. Следователно липсват основания да се приеме, че окръжен съд се е произнесъл в разрез със закона в троен състав като въззивен съд вместо в едноличен като първа инстанция в спорно исково производство и следователно обжалваният пред ВКС с. акт на окръжен не е нищожен.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата въззивна жалба определение на ВКС, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК определения подлежащи на касационно обжалване е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 232 от 8.03.2010 г. по ч. гр. д. № 40/2010 г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение № 709 от 3.11.2009 г. по ч. т. д. № 559/2009 г. на Ловешки окръжен съд/ЛОС/

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.