КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Решение № 614 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Цветанка Найденова
чл. 432, ал. 3 ГПК (отм.)

чл. 26, ал. 2 ЗЗД

чл. 6, б. "в" ПВп

Вписването или невписването на акта няма правно действие по отношение прехвърлителния ефект на извършената сделка, респ. не превръща нищожната сделка в действителна или обратно - действителната сделка в нищожна. Отказът на съдията по вписванията е акт, постановен в едностранно охранително производство и според чл. 432, ал. 3 ГПК (отм.) може да се подаде повторна молба за вписване.
--------------------------------------------------------------------------------

Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.).

Образувано е по касационна жалба от Й. В. Д. и К. Д. Д. чрез процесуален представител адвокат М против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VII гр. с-в № 1682/17.10.2007 г. по гр. д. № 2111/2007 г.

С обжалваното решение е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд, IV гр. с-в № 128/9.07.2007 г., постановено по гр. д. № 32/2007 г., с което е допусната да се извърши съдебна делба между З. Д. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., С. Т. Д., К. Д. Д. и Й. В. Д., всички от гр. С. на процесния недвижим имот, а именно: поземлен имот № 2* находящ се извън регулацията на гр. С., с площ от 1635 кв. м., целият незастроен, при граници: улица, ПИ № 2* и ПИ № 2* при квоти: 2/4 ид. ч. общо за К. Д. Д. и Й. В. Д. в режим на СИО; 1/4 ид. ч. общо за З. Д. Д. и М. Д. Д. в режим на СИО; 1/4 ид. ч. общо за г. Д. Д. и С. Т. Д. в режим на СИО. С

Ответниците по касация З. Д. Д., Г. Д. Д., М. Д. Д. и С. Т. Д. са оспорили жалбата по съображения, изложени с писмено възражение от процесуалния им представител адвокат Г.

Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Искът е за съдебна делба на съсобствен имот. Съсобствеността между страните е възникнала по силата на договор за покупко-продажба от 13.12.2005 г., оформен с нот. акт № 48/2005 г. По силата на договора, оформен с нот. акт № 48, т. Х, рег. № 8* д. № 1529/2005 г. на нотариус Д. С., рег. № 1* ответниците-съпрузи К. и Й. Д. са продали на ищците З, по време на браковете им с М. Д. и С. Д. 1/2 идеална част от процесния имот. В производството по иск за съдебна делба, предявен от приобретателите на имота З съпругата му М. Д. и Г. Д. и съпругата му С. Д. против праводателите им съпрузите К. и Й. Д. ответниците са възразили, че договорът за покупко-продажба с нот. акт № 48 не легитимира ищците в съсобствеността на имота, поради невписването на нотариалния акт в Службата по вписванията - с определение от 14.12.2005 г. (няма данни да е обжалвано) по нот. д. № 1529/2005 г. на съдия по вписванията е постановен отказ да впише нотариалния акт при липса на доказателства за наличието или не на данъчни задължения за имота съгласно чл. 226, ал. 1 ДПК и липса на необходимото съдържание по чл. 6, б. "в" ПВ относно индивидуализацията на имота.

Законосъобразно е отхвърлено от въззивния съд възражението на ответниците в производството за съдебна делба на имота.

Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията вписването е юридически акт с гражданскоправно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт, който не може да бъде противопоставен на трети лица, които са вписали или са придобили вещно право след вписването на придобивния акт на първия приобретател.

Вписването или невписването на акта няма правно действие по отношение прехвърлителния ефект на извършената сделка, респ. не превръща нищожната сделка в действителна или обратно - действителната сделка в нищожна.

Законосъобразно е отхвърлено и възражението на касаторите-ответници в процеса за признаване за нищожно нотариалното действие по изповядването на сделката и оформянето й, поради нарушаване на императивното изискване на чл. 475, ал. 1, б. "в" ГПК за пълнота на съдържанието. Разбирането на съда, че имотът, предмет на процесната сделка е индивидуализиран с местоположение, площ, предназначение, актуални кадастрални и регулационни характеристики, а и с три от неговите граници, респ. че сделката не е нищожна поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД се споделя от настоящия състав.

Правилно е отхвърлено и възражението, че отказът на съдията по вписванията да впише нотариалния акт, за който няма данни да е обжалван е задължителен по силата на чл. 220 ГПК. Отказът на съдията по вписванията е акт, постановен в едностранно охранително производство и според чл. 432, ал. 3 ГПК може да се подаде повторна молба за вписване.

Отхвърлен е и доводът на ответниците за нищожност на договора поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, основан на мотивите на съдията по вписванията за липса на посочени в договора граници на имота, като е прието, че имотът е достатъчно индивидуализиран както с договора, така и представената по делото актуална скица.

С касационната жалба са заявени същите доводи, които са предмет и на въззивната жалба, обсъдени са от въззивния съд и изразеното становище се възприема от настоящия състав.

Предвид изложеното въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.

РЕШИ:

Оставя в сила въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, VII граждански състав № 1682/17.10.2007 г., постановено по гр. д. № 2111/2007 г.