О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 133
гр. София 25.03.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:К.В.
ЧЛЕНОВЕ:С. К.
З. А.
като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1163 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба ищците Я. Н. К. и А. Ш., двете чрез адв. Н. Н. срещу решение № 1816/19.11.2012 г. по в.гр.дело № 1459/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6450/01.12.2011 г. по гр.дело № 8849/2010 г. на С. г. съд и вместо него са отхвърлени предявените от жалбоподателките искове с пр.осн.чл.108 ЗС за предаване на всяка от тях по 1/10 ид.част от недвижимия имот – поземлен имот с площ от 22 639 кв.м., пл. № *от кв.11 и 4а по плана на [населено място], м.”М. д.-и.”, като неоснователен.
Жалбоподателките поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон. Искат отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси:
1. може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в Службата по вписванията на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извърена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти/неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие/вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението, 2. следва ли промяната в намерението на един от сънаследниците да свои целия имот само за себе си, като превърне държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение, да бъде обективирана и манифестирана пред останалите сънаследници с конкретни действия, които да бъдат насочени конкретно към тях, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 705/29.10.2010 г. по гр.дело № 1744/2009 г. на ВКС I г.о., решение № 596/30.06.2010 г. по гр.дело № 1534/2009 г. на ВКС I г.о., постановени по чл.290 ГПК. Цитирани са и решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, 3. може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена без участието на част от сънаследниците представлява само по себе си демонстриране на промяна на основанието за упражняване на фактическата власт, може ли само вписването на нищожна делба, извършена без участието на част от сънаследниците, като действие насочено към неограничен кръг от лица, без да има извършване на други конкретни действия, насочени конкретно към неучаствалите сънаследници да обуслови „явност” на намерение да се своят идеални части на неучаствалите в делбата съсобственици, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Ответникът по жалбата Н. Л. П., чрез адв. П. Н. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна въззивният съд е приел възоснова на представено удостоверение за наследници № 9400-27 от 01.10.2009 г на СО район „С.” и останалите приложени писмени доказателства, че жалбоподателките Я. Н. К. и А. Ш. и техния брат В. А., починал на 14.12.1978 г. са наследници – дъщери на Л./Л./ Н. А., родена на 01.06.1895 г. и починала на 02.10.1965 г. Л. А. е дъщеря на Н. Л. П., роден на 15.06.1866 г. и починал на 20.06.1955 г. Прието е, че удостоверението е официален свидетелстващ документ, оспорен от ответника Н. П.. Според съда оспорването не е проведено успешно, поради което удостоверените с документа обстоятелства са верни, а именно, че Я. К. и А. Ш. са наследници – внучки на Н. Л. П..
Прието е, че общия наследодател Н. П. е наследен и от останалите пет деца и техните низходящи – И. Н. П., Л. Н. П., Б. Н. П. и А. Н. П. и П. Н. /А./ Н.. С частите от наследственото имущество на децата на последната, починали без да са сключвали бракове и без деца се уголемяват дяловете на останалите наследници.
Въззивният съд е приел, че с решение № 236/04.12.1992 г. на ПК [населено място], община „В.” е възстановена собствеността върху недвижим имот, представляващ бивша ливада от 132 500 кв.м. по скица 140 459 кв.м., находяща се в землището на [населено място] – С., м.”С.”, съставляваща имоти № * и № *, по кадастрални листове № № 703, 704,721 и 722 по кадастралния план, изработен преди 1950 г. Прието е, че имота е възстановен в реални граници с площ от 133 767 кв.м. на наследниците на Н. П. и Н. П..
С нот.акт № 121/94 г. за признаване право на собственост върху недвижим имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ за собственици на имота, възстановен с решението на ПК [населено място] община „В.” са признати ответникът Н. П., брат му В. Л. П., майка им М. С. П. – всички като наследници на сина на Н. Л. П. – Л. Н. П., род на 02.11.1912 г. и починал на 18.05.1988 г. и А. Б. П. – наследник по закон на сина на Н. П. – Б. Н. П..
Възоснова на постигната спогодба по гр.дело № 852/1993 г., обективирана в протокол от с.з. на 17.06.1994 г. и вписана в книгите за вписвания с вх. № 22195/27.07.1994 г. в дял на Н. П. са поставени дялове втори и пети. Дял пети е неурегулирано дворно място с пл. № *-б с площ от 22639 кв.м., идентично с процесния имот с пл. № * по кадастралния план на [населено място], м.”М. д. – и.”.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че в периода от време от 1992 г., когато е възстановено правото на собственост върху земеделския имот до приключване на устните състезания пред въззивния съд Н. Л. П. е упражнявал фактическата власт върху имота.
Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че след 1992 г. ответникът Н. П. е упражнявал фактическа власт върху имота, като е демонстрирал че го свои, извършвайки действия по поддръжката му и е споделял вижданията си да развива бизнес планове на терена.
От правна страна съдът е приел, че правото на собственост върху процесния имот, като част от бивша ливада с площ от 133 767 кв.м. е възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 1992 г. на наследниците на Н. Л. П. и Н.Н. П., в който кръг са и страните по делото. Прието е, че между всички наследници, включително и ищците е възникнала съсобственост върху имота, произтичаща от наследяване. Прието е, че към 1992 г. ответникът Н. П. е установил фактическа власт върху бившата ливада от 133 767 кв.м. след постановяване решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността основана на наследствено правоприемство и и същата представлява представлява съвладение. До съставянето на констативния нотариален акт за признаване право на собственост върху имота от 133 767 кв.м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 121/09.06.1994 г. съдът е приел, че презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана. От 09.06.1994 г. е прието, че е демонстрирано намерението на Н. П., В. П., М. П. и А. П. да своят целия имот от 133 767 кв.м. за себе си, изключвайки правата на всички останали съсобственици.
Прието е, че вписването в книгите за вписванията на 27.07.1994 г. на постигнатата съдебна спогодба, обективирана в протокол от с.з. на 17.06.1994 г. по гр.дело № 852/93 г. на СРС е действие на Н. П., представляващо демонстриране на промяна на основанието за установяване на фактическа власт върху процесния имот – от съвладение възоснова на съсобственост, основана на наследяване към еднолично владение на придобит в дял и изключителна собственост реално обособен обект на вещни права. Според въззивния съд тази демонстрирана промяна на основанието за упражняване на фактическа власт, представлява и обективирано намерение на ответника да свои имота само за себе си, кореспондиращо с презумпцията по чл69 ЗС, която го ползва.
Въззивният съд е приел, че за периода от време от 27.07.1994 г. до 27.07.2010 г. намерението за своене на процесния имот от Н. П. е било демонстрирано по начин, определящ владението като явно по отношение на жалбоподателите. Прието е, че вписването на констативния нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя № 121/09.06.1994 г. и на съдебно-спогодителния протокол от 17.06.1994 г. обективират субективното отношение на Н. П. първо към целия възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ и впоследствие към обособения от него процесен имот. Прието е с оглед публичността на книгите за вписване обективираното намерение на ответника да свои процесния имот за себе си е манифестирано по отношение на неограничен кръг лица, включително и ищците. Прието е, че последните са разполагали с възможността да се осведомят за статута на имота и извършените по отношение на него вписвания и следва да понесат неблагоприятните последици от бездействието.
Съдът е приел, че в периода от 1999 г. до 2005 г. ответникът Н. П. съзнателно е поддържал заблуждение у ищците, че не е проведена земеделска реституция по отношение на оставеното наследство от Н. Л. П. имущество, че той няма достъп до такова имущество. Прието е, че това поведение е морално укоримо, поради близката родствена връзка между страните, като за извършените вписвания през 1994 г. ищците са могли да се осведомят чрез справка в публичния регистър.
Относно срока на давностното владение, е прието, че същият следва да е 10-годишен, тъй като упражняването от ответника владение не е добросъвестно – не е установено при условията на чл.70,ал.1 ЗС. Съдебната делба, извършена по гр.дело № 852/1993 г. на СРС на осн.чл.75, ал.2 ЗН е нищожна, поради неучастие в същата на всички сънаследници.
Съдът е приел, че на осн. чл. 5,ал.2 ЗВСОНИ упражняваното владение в периода до 21.11.97 г. не следва да се зачете. От 21.11.97 г. до предявяване на иска на 27.07.2010 г. в полза на ищеца е изтекъл 10-годишен давностен срок на упражнена фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои за себе си. Прието е, че владението не е било смущавано, тъй като ищците не са предявили претенции срещу ответника по начин, който да прекъсне изтичане на давностния срок - да отстранят ответника от имота, съответно да предявят правата си по съдебен ред или чрез установяване на фактическа власт върху имота от трето лице. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че ответникът Н. П. е придобил собствеността върху имота на основание десетгодишно давностно владение, с оглед на което предявения ревандикационен иск е неоснователен.
По правните въпроси:
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос.
С решение № 705/29.10.2010 г. по гр.дело № 1744/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл.290 ГПК по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС е прието, че вписването на нотариалния акт за признаване на собственост по давностно владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова действие. Прието е, че според чл.113 ЗС поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, която хипотеза е различна от придобиване по давност на право на собственост от сънаследник върху наследствен имот. Поддържа се, че вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начин, предвиден в Правилника за вписванията – чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги и възможност гражданите да правят справки по тези книги. В Правилника за вписванията не е предвидено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, като в закона не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Поради това е прието, че вписването на нотариалния акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца сънаследник да свои целия имот. В същата насока е разрешението на правния въпрос и с решение № 596/30.06.2010 г. по гр.дело № 1534/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл. 290 ГПК.Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателите. В цитираните по-горе решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК е застъпено становището, че следва промяната на намерението на един от сънаследниците да свои целия имот само за себе си, като превърне държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение да бъде обективирана и манифестирана пред останалите сънаследници с конкретни действия, които да са насочени към тях. Въззивният съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. Последващите изводи на съда, че вписването на постигната съдебна спогодба от 17.06.1994 г. от ответника по иска Н. П. представлява действие, с което последният отрича правата на останалите сънаследници и което действие обективира намерението му да свои целия имот за себе си са в противоречие с разрешението, дадено в същите решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос. Въпросът касае приложението на чл.68, чл. 69, чл.113 ЗС, чл. 75, ал.2 ЗН, чл.7, чл.42 от Правилника за вписванията. Всеки от тези текстове е ясен и пълен и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, за която не са налице данни за осъвременяване, поради промяна в законите или обществените условия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1816/19.11.2012 г. по в.гр.дело № 1459/2012 г. на С. а. с. по касационна жалба вх. № 12735/27.12.2012 г., подадена от ищците Я. Н. К. и А. Ш., двете чрез адв.К. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3,чрез адв. К.Д..
Указва на жалбоподателките Я. Н. К. и А. Ш., двете чрез адв.К. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 715 лв. по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: