КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 127 от 26.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 77/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова
чл. 114 ЗС


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.


Постъпила е частна жалба от Л. Т. Т. против определение № 1* от 8.12.2009 г. по гр. д. № 11412/2009 г. на Софийски градски съд, IV-Д състав, с което отхвърлена жалбата на Л. Т. Т. срещу отказа на съдия по вписванията при А. по в. за вписване на исковата й молба, по която е образувано гр. д. № 12612/2007 г. на СРС, 62 състав.
Съдът е установил, че Л. Т. е депозирала искова молба за делба на недвижими имоти, находящи се в землището на с. М. и представляващи земеделски земи, възстановени на наследници на Т. С. с три последователни решение на ОСЗ - гр. Банкя, като за шест от делбените имоти, описани в пункт III от исковата молба, не е посочен номер на имот и масив, а само площта и съседите им, поради което съдията по вписванията е отказал вписването на исковата молба. Прието е, че исковата молба подлежи на вписване съгласно чл. 114 от ЗС и чл. 4 ПВп, но за да бъде вписана трябва да отговаря на нормативно установените изисквания, за които се следи служебно, като подлежащите на вписване актове трябва да съдържат задължително описание на имота с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и границите - чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп. В случая имотите са индивидуализирани по имена на съседи, а не по номера на граничещи имоти, а за тези то т. III изобщо липсва посочване на номера на имота. Направен е извод, че липсва минимално необходимото описание на имотите според изискванията на чл. 6 ПВп, поради което отказът на съдията по вписванията е законосъобразен.
Жалбоподателят Л. Т. се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Определение № 219 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 166/2009 г., ВКС, II г. о. дава тълкуване на правомощията на съдията по вписванията съгласно чл. 32а ПВп, извън които е проверка дали посоченото в акта като притежател лице действително се явява собственик на удостовереното в акта право, поради което е неотносимо към настоящия случай. Определение № 327 от 3.10.2008 г. по ч. гр. д. № 653/2008 г., ВКС, III г. о. касае тълкуване на изискванията по чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп, но при факти, различни от тези по настоящото дело, поради което не удостоверява наличие на противоречива практика.
Въпросът дали при описанието на имот с площ и съседи, е налице достатъчна идентификация на същия, която дава основание за вписване на исковата молба, е свързан с тълкуване изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп и по него, както и по въпроса следва ли съдията по вписванията или съдът да събере липсващите данни по отношение реквизита на имотите, за които се вписва актът е налице произнасяне на ВКС /например определение № 410 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2008 г., ВКС, III г. о./
Въпросът следва ли да се прилага П. за вписванията в редакцията му след 1.03.2008 г. и за искови молби от 2007 г., каквато е процесната е неотносим, тъй като редакцията на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп, регламентираща изискванията към индивидуализацията на недвижим имот, е от ДВ бр. 67 от 2005 г. Неотносим е и въпросът следва ли и в какъв срок да се върне оригиналът на исковата молба, върху който се отбелязва вписването или отказът да бъде вписана и същият да се намира по делото в съда, тъй като същият е без значение към мотивите на въззивния съд за липса на надлежна индивидуализация съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" ПВп.
Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса възможно ли е постановяване на частичен отказ от вписване на исковата молба само за тези имоти, за които не са посочени номера, т. е. може ли отказът да засегне и достатъчно индивидуализирани имоти, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Съгласно чл. 569 ГПК /чл. 465, б. "в" ГПК - отм./ вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите предвидени от закона, съставляват нотариално производство, осъществяването на което, когато касае недвижими имоти, изрично е предоставено на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът - чл. 570, ал. 1, изр. второ ГПК /чл. 466, ал. 1 изр. второ ГПК - отм./. Самото вписване обхваща комплекс от действия, регламентирани в П. за вписванията, приложим съгласно чл. 74, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър в съдебните райони, в които липсва обнародвана заповед по чл. 73, ал. 1 от ЗКИР на министъра на правосъдието за въвеждане на имотния регистър и в Закона за кадастъра и имотния регистър, приложим за съдебните райони, в които е въведен имотен регистър. В случая са приложими правилата на П. за вписванията, съгласно който вписването се извършва чрез три взаимно съгласувани и обвързани действия - записване във входящия регистър, подреждане на акта в нарочната официална книга и отбелязването в партидата на собственика в партидната книга. Именно сложния фактически състав на вписването, включващ подреждане в нарочна книга на физическия носител на в. акт обосновава извода, че е недопустимо частично вписване.
В процесния случай в представената за вписване искова молба шест от имотите, посочени в т. III от същата, не са били индивидуализирани съобразно изискванията на чл. 6, ал. 1, б "в" ПВп, тъй като не са посочени номерата на имотите, а съгласно чл. 18ж, ал. 7 ППЗСПЗЗ всеки земеделски имот има номер, единствен на територията на страната, поради което в съответствие с правомощията си по чл. 32а ПВп съдията по вписванията законосъобразно е постановил отказ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение


ОПРЕДЕЛИ:


ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 8.12.2009 г. по гр. д. № 11412/2009 г. на Софийски градски съд, IV-Д състав.


Определението е окончателно.

Определение № 270 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 788/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова
чл. 280, ал. 1,

чл. 288 ГПК,

чл. 19, ал. 3 ЗЗД,

чл. 12, ал. 3 ПВ





--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Н. В. Д. и Н. Б. Д., чрез пълномощника им адвокат Е. Д. и от С. Р. Т. чрез пълномощниците му адвокати А. К. и С. П., срещу въззивно решение от 21.09.2009 г. по гр. дело № 756/2009 г. на Софийски апелативен съд.

Н. и Надежда Д. обжалват въззивното решение в частта, с която е отменено решението от 24.06.2005 г. по гр. д. № 1642/1998 г. на Софийски градски съд и постановено друго, с което е уважен предявеният срещу тях от В. Б. Д. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) относно правото на собственост върху недвижим имот - магазин, находящ се в приземието партера на сградата на етажната собственост на бул. "Ц. Й. " № 4 към улица "А. " до ъгловия магазин, с квадратура 37 кв. м., заедно със съответния дял от 7/300 ид. ч. от терена и от общите части на сградата и от урегулирано дворно място от 390,5 кв. м., съставляващо парцел 5, кв. 303, м. "Центъра", [населено място]. Касаторите сочат, че обжалваното решение поставя правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, а именно: какво представлява процедурата по вписване и достатъчен ли е само запис в регистъра по чл. 33, б. "ж" ПВ, приложими ли са по отношение на процедурите по вписвания в книгите по вписванията по чл. 569, т. 5 и 6 ГПК по силата на препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК съответно и правилата за поправка на явна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. Твърдят по първия въпрос, че е неправилно изразеното в обжалваното решение становище, че е достатъчно да е налице само запис във входящия регистър по чл. 33, б. "ж" ПВ, за да се счете, че е налице вписване, а неговата валидност зависи от конкретни фактически обстоятелства, свързани с узнаване от трети лица за извършения във входящия регистър запис.

С. Р. Т. обжалва въззивното решение в частта, с която срещу него е уважен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от В. Б. Д. по отношение правото на собственост върху същия недвижим имот. Излага твърдения за произнасяне в решението по процесуалноправни и материалноправни въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Материалноправните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касаят изискванията в ПВ /ред. Изв., бр. 30/1955 г./ за наличие на валидно и противопоставимо на трети лица вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Налице ли е валидно вписване, ако към датата на постъпването и в нотариалната служба, исковата молба е отбелязана само в двойно-входящия регистър и то с грешни данни. Достатъчно ли е исковата молба да бъде отбелязана в двойно-входящия регистър, без към същата дата да е вписана в партидните книги, чрез откриване на поименни партиди, от които съгласно чл. 39 ПВ третите лица могат да направят справка за евентуални тежести. Ако към датата, на която касаторът закупил имота, исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу продавачите му не е била вписана в партидните книги и не са били открити поименни партиди за продавачите, в които да е отразена исковата молба, то налице ли е годно противопоставимо вписване. В частност дали е могъл касаторът от азбучните указатели да извърши справка. П. въпроси според касатора са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Те касаят приложението на чл. 133, б. "б" и "в" ГПК (отм.) - допустими ли са свидетелски показания за установяване на поправки в нотариалните книги и регистри, както и доказателствената стойност на удостоверенията на С. по вписване като официални свидетелстващи документи.

Ответникът по касация В. Б. Д. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в писмено становище.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С решение № 2/26.03.2009 г. по гр. д. № 197/2008 г. на ВКС, IV г. о., е отменено решение от 23.10.2007 г. по гр. д. № 2340/2005 г. на Софийския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено решение от 24.06.2005 г. по гр. д. № 1642/1998 г. на Софийски градски съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С. Р. Т., Н. В. Д. и Н. Б. Д., че В. Б. Д. е собственик на недвижим имот - магазин /подробно описан/, находящ се в приземието, партера на сградата на етажната собственост на бул. "Ц. Й. " № 4, заедно със съответния дял от 7/300 ид. ч. от терена и от общите части на сградата и от урегулирано дворно място от 390,5 кв. м., съставляващо парцел 5, кв. 303, м. "Ц. ", [населено място]. Отхвърлен е като неоснователен искът за предаване владението на имота.

За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение по гр. д. № 11925/1994 г. по искове на В. Д., са обявени за окончателни два договора, с които В. Д. е закупил от М. М. И., А. В. И., К. Б. И. и И. И. процесния магазин. С договор, обективиран в нот. акт № 19/21.02.1995 г., ответниците С. Т. и Н. Д. /по време на брака[населено място]/ са закупили от М. М. И., А. В. И., К. Б. И. и И. И. същия имот. Отбелязване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е извършено във входящия регистър на 01.11.1994 г. в графа 5 като е отбелязано името В. В. И.. Впоследствие е извършена промяна като по механичен начин, съгласно установеното от графологическата експертиза, са заличени личното и бащино име /В. В./ и е изписано името А. В. пред фамилното И.. Изписването на имената от съответния служител е техническо действие и в хода на техническото изпълнение това е допустима корекция. Налице е било разминаване между личното и бащино име на лицето, с посоченото в исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поради което веднага в хода на самото изписване в регистъра, то е отстранено като са изписани правилно тези имена и е останало фамилното И.. В тази връзка са ценени и показанията на служителката, извършила техническата дейност по записването и поправянето като е прието, че за тези корекции не се изисква писмен акт - забележка. По основния за спора въпрос дали е налице валидно вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД преди извършената продажба на имота на дата 21.02.1995 г., въззивният съд е приел, че такова е налице и то е проявило своите последици. Изводите са изградени след анализ на събраните гласни и писмени доказателства, вкл. удостоверения № 7447/25.10.2000 г. и № 3841/07.10.1999 г. на С. по вписвания. За последните е прието, че не са годни доказателства, тъй като са основани на недопустими свидетелски показания- обяснения на бивша служителка на Нотариата за момента на нанасяне на исковата молба в регистъра - през 1998 г. Съдът е приел, че преди датата на сделката от 1995 г. са били налице достатъчно данни, за да могат ответниците да узнаят за вписаната от ищеца срещу техните праводатели искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Тя е била надлежно отразена във входящия регистър със съответен пореден номер на дата 01.11.1994 г., под № 113, том 3 за 1994 г. Била е подредена в особено канцеларско дело /ОКД/ и са били извършени съответните отбелязвания в азбучния указател. След като името на лицето, за което се иска справката, фигурира в азбучния указател, то по тези данни се издирва и партидата му, а оттам се установява и вида на вписания акт - чл. 39 ПВ. При липса на своевременно отразяване на вписаната искова молба в партидата на лицата, то само от наличната информация в азбучния указател и ОКД ответниците са могли да узнаят наличието на вписана искова молба по отношение на имота.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не е налице соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите, повдигнати от касаторите в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно фактическия състав на вписването по ПВ във връзка с неговото оповестително и защитно действие, не могат да обусловят допускане касационно обжалване. Касаторите и не са изложили релевантни доводи за приложимостта на това основание, а именно че разгледаните от въззивния съд правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането и. Освен това разпоредбите на чл. 7, чл. 9, чл. 12, ал. 3 от ПВ /ред. към 1994 г./ и чл. 33, б "а-д" ПВ са ясни и не се налага тълкуване в посочения от касатора смисъл. Въззивният съд е съобразил дадените му с отменителното решение задължителни указания, в т. ч. и относно допустимостта на гласните доказателства и приложимостта на нормативните правила за поправка и забележка в нотариалните книги, като е проследил извършените записи и отбелязвания в двойно входящия регистър, подреждането на подлежащите на вписване актове в съответните книги и е направил релевантен извод, че исковата молба е вписана в съответствие с ПВ. Редът на записване във входящия регистър определя поредността на вписванията при евентуална конкуренция между различни актове. След като поправката не е в поредността, а при самото техническо изписване на името, то тя не рефлектира върху валидността на самото вписване. В този смисъл са съобразени указанията на ВКС в отменителното решение. С оглед приетото, че ПВ съдържа ясни разпоредби /чл. 7, чл. 9 , чл. 12, ал. 3 от ПВ /ред. към 1994 г./, които не се налага да бъдат тълкувани и които уреждат процедурата по вписване на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, която въззивният съд е приел за изпълнена, то не може да се приеме, че поставените от касатора Т. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси - дали е налице валидно вписване, ако към датата на постъпването и в нотариалната служба, исковата молба е отбелязана само в двойно-входящия регистър и то с грешни данни; достатъчно ли е исковата молба да бъде отбелязана в двойно-входящия регистър, без към същата дата да е вписана в партидните книги, чрез откриване на поименни партиди, от които съгласно чл. 39 ПВ третите лица могат да направят справка за евентуални тежести; ако към датата, на която касаторът закупил имота, исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу продавачите му не е била вписана в партидните книги и не са били открити поименни партиди за продавачите, в които да е отразена исковата молба, то налице ли е годно противопоставимо вписване; дали е могъл касаторът от азбучните указатели да извърши справка за сделката, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. При установеното наличие на вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД във входящия регистър и подреждането и в съответната книга /том/, съгласно чл. 11, б. "б", чл. 12, ал. 3 и чл. 9 ПВ, е налице специалното оповестително-защитно действие на вписването - чл. 114, ал. 1, б "б" ЗС, последица от което е непротивопоставимостта на последващата вписването прехвърлителна сделка спрямо приобретателя по предварителния договор. Субективното знание е ирелевантно с оглед разпоредбите на чл. 42 - чл. 47 ПВ, уреждащи публичността на вписванията и удостоверяването им. Ето защо от него не зависи преодоляването на специалното оповестително действие на вписването като обективен критерий за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота.

Даденото разрешение в обжалваното решение и по повдигнатите от касатора Т. процесуалноправни въпроси също не може да обоснове допускане касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 или т. 3 ГПК. Решение № 247/1995 г. по адм. дело № 1350/1994 г. не влиза в хипотезата на т. 2 с оглед дадените в т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК указания относно решенията на съдилищата, които представляват съдебна практика. Разпоредбите на чл. 133, б. "б" и "в" ГПК (отм.) относно допустимостта на свидетелските показания е ясна и по приложението и има трайно установена съдебна практика. Такава е и разпоредбата на чл. 143 ГПК (отм.) относно доказателствената сила на официалните документи. В разглеждания случай обаче, за да не зачете доказателствената стойност на цитираните удостоверения, въззивният съд е приел, че възпроизвеждат недопустими свидетелски показания. Ето защо така формулират правният въпрос не може самостоятелно да обоснове допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни да са направени такива.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.09.2009 г. по гр. дело № 756/2009 г. на Софийски апелативен съд.

Определение № 803 от 1.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2010, II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова
чл. 108,

чл. 114, ал. 1, б. "б" ЗС,

чл. 19, ал. 3 ЗЗД
--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Злати Г. В. и И. С. В., [населено място], чрез пълномощника им адвокат А. В., срещу въззивно решение от 19.07.2010 г. по гр. дело № 424/2010 г. на Плевенския окръжен съд. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса - предвижда ли Правилникът за вписванията форма за действителност и ред за действителност като изискуема предпоставка за валидност на вписването и нищожно ли е вписването на искова молба, надлежно вписана във входящ регистър на нотариалната служба, когато при последващото нанасяне на данни за извършеното и вписаване в партидната книга е допуснат недостатък. Счита, че въпросът е относим към разпоредбите на чл. 34 и чл. 36 ПВ. От преценката по него зависи решаващият извод на съдилищата по всички спорове, при които е от значение поредността на вписване на конкуриращи се, подлежащи на вписване актове, касаещи вещни права върху недвижими имоти- както спорове за собственост какъвто е процесният, така и спорове за разваляне на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Твърди се, че така поставеният правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата и решението по него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Прилагат се съдебни решения.

Ответникът по касация Р. Д. Т. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в писмено становище.

Ответниците по касация Т. Й. А. и Л. Й. П. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в писмено становище.

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е оставено в сила решение от 08.04.2010 г. по гр. д. № 525/2003 г. на Плевенския районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от Злати Г. В., И. С. В. против Е. Н. П., Л. Й. П., Т. Й. П., Р. Д. Т. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху описания апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, както и иска за отмяна на нотариални актове № 44/1956 г. и № 56/1996 г.

За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че безспорно е бил сключен предварителен договор за продажба на процесния апартамент между Й. Г. П. и Е. Н. П. като продавачи от една страна, а от друга като купувач Злати В.. Проведено е исково производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор, като върху исковата молба е било отбелязано вписване на дата 27.10.1995 г. С влязло в сила решение предварителният договор е обявен за окончателен. В хода на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД обещателите по предварителния договор са продали имота на Р. Т. с нотариални актове № 44/1996 г. и № 56/1996 г. По основния за спора въпрос дали е налице валидно вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД преди извършената продажба на имота, въззивният съд е приел, че такова не е налице, поради което не са проявени и последиците на валидното вписване. Изводите са изградени след анализ на събраните гласни и писмени доказателства, вкл. удостоверения на Службата по вписвания и изисканите от съда преписи от вписването. Прието е, че е налице вписване на исковата молба на дата 27.10.1995 г., но на името и по партидата на купувача, а не на продавача. Съгласно чл. 36, ал. 1 ПВ в партидната книга се нанасят последователно под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания и отбелязвания, които се отнасят до него и се посочват съответната книга, том и страница, където е подреден актът. Възприетата персонална система на вписване в ПВ /ред. 1951 г./ към момента на вписването на исковата молба изисква вписването да се извърши по името на продавача по предварителния договор - собственик на имота, който е ответник по заведения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД - арг. от чл. 38, ал. 1 ПВ. Вписването на исковата молба по партида на купувача по предварителния договор /ищец по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД/, е вписване не по установения законов ред, не е в предвидената от Правилника форма, поради което е нищожно. При това положение приобретателят по последващия исковата молба договор не е знаел за висящия процес. С. не се разпростира спрямо него като приобретател. Съобразно чл. 14, б. "б" ЗС /ред. към 1995 г./ трябва да бъдат вписани исковите молби за постановяване на решения за сключване на окончателен договор /чл. 19, ал. 3 ЗЗД/, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот. Действително придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването на исковата молба не са непротивопоставими на ищеца по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но в случая липсва надлежно вписване.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не са налице сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№ 1/2009 г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченият от касатора правен въпрос - предвижда ли Правилникът за вписванията форма за действителност и ред за действителност като изискуема предпоставка за валидност на вписването и нищожно ли е вписването на искова молба, надлежно вписана във входящ регистър на нотариалната служба, когато при последващото нанасяне на данни за извършеното и вписаване в партидната книга е допуснат недостатък, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото въпросът няма обуславящо значение за изхода на делото. Той не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че не е налице предвиденото в ПВ надлежно вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като тя е отбелязана по партидата на ищеца, а не на ответника, т. е. на собственика на имота, за което третите лица не са могли да направят справка и да установят вписването. При установената от съда липса на вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на собственика /продавач по предварителния договор/, в съответните регистри, книги и партиди, е прието, че не е налице специалното оповестително-защитно действие на вписването - чл. 114, ал. 1, б "б" ЗС, последица от което би била непротивопоставимостта на последващата вписването прехвърлителна сделка спрямо приобретателя по предварителния договор. Не е налице специалното оповестително действие на вписването като обективен критерий за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота при положение, че искат да направят справка за това. Ето защо като неотносим въпросът не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. При това положение приложените съдебни решения на САС и ВКС не могат да се преценят като относими.

С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски, както следва: на Т. Й. А. 490 лева по договор за правна защита от 03.10.2010 г., на Р. Д. Т. - 600 лева по договор от 11.102010 г.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.07.2010 г. по гр. дело № 424/2010 г. на Плевенския окръжен съд.

ОСЪЖДА Злати Г. В. и И. С. В., [населено място], да заплатят разноски за настоящото производство, както следва: на Т. Й. А. 490 лева и на Р. Д. Т. - 600 лева.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 630
гр.София, 27.09.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ц.
ЧЛЕНОВЕ: А. Б.
Б. Ц.
като изслуша докладвано от съдията А. Б. частно гр.дело № 5434/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], София срещу определение № 3802/27.12.2012 г., постановено по частно гражданско дело № 3560/2012 г. от П. окръжен съд, седми граждански състав.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма ограничения във връзка с цена на иска, нито изискване за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по частната жалба, установи следното:
П. окръжен съд е потвърдил отказа на съдията по вписванията при А. районен съд от 15.10.2012 г., с което е отказано вписване на възбрана по изпълнително дело № 483/2012 г. на ЧСИ В. Л. с рег. № ***, район на действие СГС.
За да постанови този резултат, съдът приел, че отказът на съдията по вписванията е законосъбразен, защото един от всичките четири имота по молбата за вписване на възбраната не съдържа индивидуализация съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ.
Това определение е неправилно.
В т.2 от Тълкувателно решение № 7/2012 от 25 април 2013 год. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че за вписване на възбраната не е необходимо в представения за вписване акт недвижимият имот да бъде описан съобразно изискванията на чл.60 т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър и да бъде представена скица - извадка от кадастралната карта, достатъчно е имотът да бъде описан съгласно изискванията на чл.6 ал.1 б.”В” от Правилника за вписванията.
П. окръжен съд, като е приел обратното е приложил неточно закона.
Освен изложеното, следва да се посочи, че дори при наличие на порок за вписване на възбрана, ако той се отнася само до един от няколкото имота, за които е направено искането, може да се постанови отказ само по отношение на този имот, не и за другите имоти.
В заключение, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като съдията по вписванията бъде задължен да извърши вписването по молба, вписана във вх. регистър под № 5080/25.10.2012 г. по описа на Службата по вписванията – А...
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 3802/27.12.2012 г., постановено по частно гражданско дело № 3560/2012 г. от П. окръжен съд, седми граждански състав и вместо това ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ВПИШЕ от съдията по вписванията при А. районен съд възбрана по молба на ЧСИ В. Л. с рег. № ***, район на действие СГС , която молба е с изх. № 7188/23.10.2012 г. по изпълнително дело № 483/2012 г. и е вписана във входящия регистър на Службата по вписванията при РС-А. под № 5080/25.10.2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.