КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Решение № 98 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6354/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)

чл. 472 ГПК (отм.)

чл. 476, б. "в" ГПК (отм.)

Доколкото функцията на нотариуса е да удостовери безсъмнено съдържанието на определени факти, на които той сам е станал свидетел, водещите до нищожност пороци по своето естество са свързани или с най-съществените елементи от процедурата по извършване на удостоверяването или с обстоятелства, касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления нотариусът е удостоверил. Посочването на основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване в чл. 472 ГПК (отм.) е не само изрично, но и изчерпателно, т.е. разпоредбата не може да се тълкува разширително. Нарушението на чл. 476, б. "в" ГПК (отм.) води до нищожност на нотариалния акт само когато от него следва неизвестност относно участвуващите в производството лица. Вписването има оповестително-защитно действие по отношение на третите лица, но не и вещно правен ефект.
--------------------------------------------------------------------------------

Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Генов-пълномощник на Т. Д. Г. и Г. Г. Г. и двамата от гр. П. срещу въззивно решение № 1621/05.10.2007 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 1488/2007 г., потвърждаващо решение № 26/04.04.2007 г.по гр. д. № 3836/2005 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. Д. Г. и Г. Г. Г. срещу К. Н. М., М. Т. М.,"С" Е. и В. Г. С., заместена в процеса от Г. Д. П. обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 472 вр. чл. 476, ал. 1 б. "в" ГПК и чл. 97, ал. 3 във вр. чл. 431, ал. 2 ГПК и инцидентен установителен иск по чл. 472 във вр. чл. 482, ал. 4 ГПК, като неоснователни и недоказани.

В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение. Претендират разноски.

Ответниците по жалбата- К. Н. М. и М. Т. М., чрез пълномощника си адв. А. З. я оспорват, като неоснователна и молят решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Ответниците по жалбата - "С" Е. и Г. Д. П. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела, че с влизане в сила на решението по гр. д. № 8066/93 г. на ПРС за разваляне на алеаторния договор по съдебен ред, прехвърлителката В. Г. С. е станала отново собственик на процесния имот с оглед обратното действие на чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Решението от 26.04.1994 г. по посоченото дело не е било вписано, както към датата на съставяне на нот.акт № 30/10.06.1996 г.за продажба на недвижимия имот, предмет на алеаторния договор, така и към датата на нот.акт № 88/2006 г. за поправка на нот.акт № 30/96 г., но вписването няма вещноправен ефект, а той настъпва с влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор екс леге, поради което извършените нотариални действия и по двата нот.акта - № 30/96 г. и № 88/2006 г. са валидни, тъй като са били налице предпоставките визирани в чл. 482, ал. 1 ГПК. Недоказано е останало и твърдението за "неистинност" на нот.акт № 30/96 г., тъй като ищците не навеждат твърдение, че той не е автентичен, а сочат факти имащи значение относно съдържанието му. От гореизложените съображения е прието, че сделката по нот.акт № 30/96 г.е породила вещно правния си ефект, тъй като праводателката В. С. е била собственик на имота, а приобретателите К. и М. М. в режим на СИО са станали собственици на 10.06.1996 г. на процесния имот, който впоследствие на 24.01.2006 г.са отчуждили на "С" Е. - гр. П. Позовавайки се на Наредбата за гражданското състояние и Закона за гражданската регистрация е приел, че местожителството не е задължително изискване на закона - чл. 476 б. "в" ГПК при изповядване на сделката по нотариален ред с нот.акт № 30/96. Реквизитите на съдържанието на нот.акт касаят постоянните величини за едно лице-неговото гражданско състояние, а местожителството, което вече е динамична величина, няма задължителен характер. Изложил е съображения, че то е задължителен елемент от гражданската регистрация на едно лице след влизане в сила на Конституцията на РБ от 1991 г., поради което пропускът да се отрази местожителството на лицата, участващи в нотариалното производство при изповядване на нот.акт № 30/96 г. не води до нищожност на извършеното нотариално действие.

Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателствата по делото и на логичното им подвеждане под хипотезиса на правната норма.

Нищожността на нотариалното удостоверяване е правна последица от тежък порок на извършеното удостоверяване. Доколкото функцията на нотариуса е да удостовери безсъмнено съдържанието на определени факти, на които той сам е станал свидетел (в процесната хипотеза - волеизявления на страните по правна сделка), водещите до нищожност пороци по своето естество са свързани или с най-съществените елементи от процедурата по извършване удостоверяването или с обстоятелства, касаещи самоличността или дееспособността на лицата, чиито волеизявления нотариусът е удостоверил - арг. от чл. 472 ГПК. Нотариалните удостоверявания са предназначени да укрепят сигурността на гражданския оборот и съдът намира, че посочването на основанията за нищожност нанотариалното удостоверявания в чл. 472 ГПК е не само изрично, но и изчерпателно т. е.разпоредбата не може да се тълкува разширително. Като основание за нищожност на нотариалното действие разпоредбата на чл. 472 от ГПК установява допуснатото нарушение на чл. 476, б. "в" от ГПК. Съгласно тази разпоредба нотариалният акт трябва да съдържа името, бащиното и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и тяхното местожителство. В случая действително в нотариалния акт за продажба на недвижимия имот от 10.06.1996 г. не е посочено местожителството на страните по сделката. Нарушението обаче е формално, несъществено и не може да обоснове извод за нищожност на нотариалното действие. Това е така, тъй като в актовете са посочени много повече от установените от закона белези, чрез които участвуващите в сделката лица могат да бъдат индивидуализирани еднозначно - техните имена, номерата на техните документи за самоличност и органа, който ги е издал, единните граждански номера, които са уникални за всяко физическо лице. Нарушението на чл. 476, б. "в" от ГПК ще доведе до нищожност на нотариалния акт, само когато от него следва неизвестност относно участвуващите в производството лица. Неоснователен е и наведения довод за нищожност на нотариалното удостоверяване, поради невписване на решението за разваляне на алеаторния договор по съдебен ред. Вписването има оповестително-защитно действие по отношение на третите лица, но не и вещно правен ефект. С влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор вещно правния ефект настъпва екс леге, поради което вписването не е част от фактическия състав на правното действие.

Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила.

Разноски на касаторите не се следват с оглед изхода на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

Оставя в сила въззивно решение № 1621/05.10.2007 г. на Пловдивски окръжен съд постановено по гр. д. № 1488/2007 г № 1621/05.10.2007 г.

Решението е окончателно.