КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 131 от 31.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 943/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова
чл. 90 ЗКИР,

чл. 537 ГПК
--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на К. Атанасова Н. от [населено място], [община], срещу определение № 524 от 4.08.2010 г. по ч. гр. д. № 641/2010 г. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 130 от 21.07.2010 г. на съдия по вписванията при Д. районен съд за отказ да се заличи вписване на договор за аренда на земеделска земя, извършено в Служба по вписванията - [населено място] под № 103, т. ХIV, вх. рег. № 4731/16.03.2007 г.

В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че разпоредбите на чл. 90 от ЗКИР и чл. 537 от ГПК, с които са обосновани изводите на съда за законосъобразност на отказа за заличаване на вписването, са неотносими към предпоставките за заличаване на конкретното вписване. Застъпва становище, че заличаването на извършено вписване е обусловено от провеждане на исково производство по чл. 537 от ГПК единствено в хипотезата, когато трето лице защитава правата си срещу вписан акт, не и в случаите, когато искането за заличаване изхожда от страните по акта.

Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна в процеса.

Независимо от спазването на преклузивния срок и наличието на надлежна процесуална легитимация в полза на обжалващата страна, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.

С молба от 21.07.2010 г. частната жалбоподателка К. Н. е поискала от съдия по вписванията при Районен съд - Добрич да заличи вписването на договор за аренда на земеделска земя, сключен между [фирма] като арендатор и К. Атанасова Н. като арендодател, извършено в имотния регистър при Служба по вписванията -[населено място] под № 103, том ХIV, вх. рег. № 4731 от 16.03.2007 г. В молбата не са посочени обстоятелства в подкрепа на заявеното искане, но като приложение към същата е представена нотариална покана до [фирма], съдържаща изявление, че договорът за аренда следва да се счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

С определение № 130 от 21.07.2010 г. съдия по вписванията при Районен съд - [населено място] е отказал да заличи вписването на договора за аренда по съображения, че нищожността на вписания акт е материалноправен въпрос, чието разрешаване следва да стане по исков ред, за да е допустимо заличаване на извършеното вписване. Определението за отказ е обжалван от молителката К. Н. с частна жалба пред Д. окръжен съд и е потвърдено като законосъобразно с обжалваното в настоящото производство определение, постановено по ч. гр. д. № 641/2010 г. Съдът е приел, че по силата на чл. 537, ал. 2 от ГПК и чл. 112 - чл. 116 от ЗС във вр. с чл. 90 от ЗКИР заличаването на вписването е допустимо тогава, когато по исков ред се установи нищожността на договора за арена, т. е. несъществуването на вписания акт.

Предпоставките за заличаване на вписване в имотния регистър са уредени в специалната разпоредба на чл. 90 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, вписване в имотния регистър се заличава по искане на посочените в чл. 90, ал. 2 от ГПК лица, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. В чл. 90, ал. 3 от ЗКИР е предвидено, че определението, с което се заличава или отказва заличаване на вписването, подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване. По този начин, със специалната разпоредба на чл. 90, ал. 3 от ЗКИР, е отречена изрично процесуалната възможност за обжалване и за последващ инстанционен контрол за законосъобразност на акта на окръжния съд, постановен по повод подадена частна жалба срещу определението за заличаване или отказ от заличаване на извършено в имотния регистър вписване.

Изложеното обосновава извод, че определението на Д. окръжен съд, с което е потвърден отказа за заличаване на вписването на договора за аренда, е окончателно и не подлежи на обжалване по силата на чл. 90, ал. 3 от ЗКИР. Подадената срещу определението частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. Атанасова Н. от [населено място], Община Д., срещу определение № 524 от 4.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 641/2010 г. на Д. окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.