КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 69
София, 26.01.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.01. две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. И.
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №818/2011 година

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Б. С. Т. Л.” Л., К., чрез адвокат В. С. С., с вх.№103134 от 15.11.2011 год. на Софийския градски съд, срещу Определение №13537 от 26.09.2011 год. по ч.гр.д.№11963 /2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV състав, с което е потвърдено определение от 14.09.2010 год. на съдията по вписване при Софийския районен съд В. С., с което е отказала да извърши нотариалното действие вписване наново на основание чл.172, ал.2 ЗЗД на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №100 от 05.07.2000 год., том.І, рег.№ 2009 , нот.д.№114/2000 г. и заличена на 12.08.2010 год. Софийският градски съд е споделил изводите на съдията по вписване, че по арг. от чл.179, ал.3, ЗЗД заличаването и в тази хипотеза има конститутивно действие, поради което не може да се впише наново ипотека, която е била заличена на основание чл.22 П.. във вр. с чл.172, ал.1 ЗЗД по искане на длъжника или на друго заинтересовано лице, когато са изтекли 10 години от датата на вписването.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.1 П.., във вр. с чл.166 ал.1 и чл.179, ал.3 ЗЗД, въвеждащи декларативното действие на вписването, а конститутивното, само по изключение, в изрично предвидените от закона и посочени по-горе случаи. Поддържа, че в хипотезата на чл.172, ал.2 ЗЗД, уреждаща вписването наново на неподновена ипотека в 10 годишния срок на действието й, заличаването не е елемент от фактическия състав на погасяването на ипотеката, поради което заличаването не е пречка за вписването наново на ипотеката, която ще има реда на новото вписване. Формулира правния въпрос от значение за изхода на делото, а именно: „Дали заличаването на договорната ипотека на основание чл.22 ППв. погасява учредената договора ипотека”, като подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския градски съд ще следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският градски съд е приел, че заличаването на ипотеката и в хипотезата на чл.172, ал.2 ЗЗД има конститутивно действие. Съгласно чл.1 П.. вписването има декларативно, оповестително действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване актове, визирани с разпоредбата на чл.112 ЗС. Това означава, че само в предвидените от закона случаи, вписването става елемент от правопораждащия фактически състав на ипотеката и има конститутивно действие. Типичен пример на конститутивното действие на вписването са нормите на чл.166, ал.1 и чл.179, ал.3, ЗЗД. Съгласно чл.166, ал.1 ЗЗД вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав на учредяването й. Това конститутивно действие на вписването при учредяването й с обратен знак е приложим и при вписване на заличаването й, защото при извършване на това действие ще настъпи липсата на елемент от фактическия състав на учредената вече ипотеката.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че заличаването на ипотеката на основание чл.22 П.. няма конститутивно действие. Освен по изложените по-горе съображения, конститутивното действие на заличаването на ипотеката, сe извежда и от сравнителното тълкуване на нормата на чл.179, ал.3, ЗЗД и чл.172, ал.2 ЗЗД. Безспорно е, че в чл.179, ал.3, ЗЗД е прокламирано конститутивното действие на заличаването на ипотеката, при заличаване въз основа на съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение. В тази норма са уредени и правата на ипотекарния кредитор, когато основанието, въз основа на което е станало заличаването, се обяви за недействително. В този случай ипотеката не възкръсва- тя може да се впише наново, като ще има реда на новото си вписване. Същата правна възможност да впише ипотеката наново с реда на новото вписване законодателят е предвидил и за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл.172, ал.2 ЗЗД, когато 10 годишният срок на действие на ипотеката е изтекъл, без да се извърши подновяване. След като за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл.172, ал.2 ЗЗД възникват същите права както за ипотекарния кредитор в хипотезата на чл.179, ал.3 ЗЗД, свързани с отпадане на заличаването й, това означава, че в хипотезата на чл.172 правото на ипотекарния кредитор да впише ипотеката наново с реда на новото вписване ще възникне, само ако тя не е била заличена на основание чл.22 П., поради изтекъл срок на действие. Заличаването в този случай не може да бъде резултат от опорочената воля на кредитора, който порок да се релевира по съдебен ред, поради което заличаването на ипотеката и в тази хипотеза ще има конститутивно действие. Или на поставения от жалбоподателя въпрос следва да се отговори, че заличаването на договорната ипотека на основание чл.22 ППв. погасява учредената договорна ипотека”
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №13537 от 26.09.2011 год. по ч.гр.д.№11963 /2010 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 182

София, 07.04.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и петнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 991/ 2015 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], чрез управител Ц. К. Л. и [фирма] - [населено място] срещу Определение № 999 от 19.12.2014 г. по ч.гр.д. № 628/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено Определение №4 от 17.11.2014 г. на съдията по вписванията при РС - Тетевен, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, вписана под №49, том ­І, д. №638 от 25.08.2003 г. на Служба по вписванията - Т., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят обосновава, че е заинтересовано лице по см. на чл. 22 от ПрВп., като в спорове по материални правоотношения, възникнали преди откриване на несъстоятелността, ТД в несъстоятелност се представлява от последния управител. Сочи, че подновяването на ипотеката е извършено по молба на [фирма], която не е вписана като ипотекарен кредитор, затова е нищожен записът на подновяване без молба на ипотекарния кредитор, и въззивните съдии служебно са задължени да следят за противоречие с материалния закон на действията на съдията по вписванията, като не е съобразен със закона доводът на съда, че въпросът за правоприемството и промяна в наименованието на [фирма] - клон България е неотносим към делото и подлежи на разглеждане по исков ред. Възразява, че неправилно съдът е приел, че [фирма], като купувач по предварителен договор, не е заинтересовано лице по см. на чл. 22 ПрВп.
В Изложение по чл. 280 ГПК частният жалбоподател поддържа основание за допускане на касационно обжалване по проблема за представителството на ТД в несъстоятелност пред Служба по вписванията към А. по искане за заличаване на договорна ипотека, който сочи, че е решен в противоречие с практиката на ВКС - Р.№22/14.03.2012 г. по т.д.№ 663/2010 г. на ВКС, І т.о. По въпроса за задължителността на служебната проверка на въззивния съд относно действията на съдията по вписванията поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС: Р.№21/04.07.2014 г. по т.д.№ 1348/2013 г. на ВКС, І т.о. и т.1 от ТР №1/2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По въпроса: възможно ли е неподновена от кредитора в 10-годишния срок ипотека да не бъде заличена по молба на длъжника, защото е подновена по молба на некредитор, допустимо ли е при обжалване на незаличаването, въззивният съд да не извърши проверка на подновяването, причина за незаличаването, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса: купувач по предварителен договор може ли да упражни правата на продавача по заличаване на ипотеката върху имот, предмет на предварителния договор с оглед придобиването му чист от тежести, жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като възразява, че липсва формулиран правен въпрос,че е неотносима посочената от жалбоподателя съдебна практика и че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, оспорва и по същество частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че с въззивното определение е оставена без уважение частна жалба срещу отказ на съдията по вписванията да впише заличаване на договорна ипотека, намира, че частната касационна жалба е редовна, допустима и подадена в срок.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да заличи договорна ипотека, вписана под №49, том І, рег.945 от 25.08.2003 г. на Служба по вписванията - Т., съдът е приел искането за заличаване за неоснователно, тъй като ипотеката е подновена с вписване на 30.07.2013 г. под №68,том І,рег.1672/30.07.2013г. - преди да изтекат 10 години от вписване на ипотеката. Посочил е, че с решение по чл. 710 ТЗ за обявяване на длъжника [фирма] в несъстоятелност, е прекратена дейността на предприятието на длъжника и правомощията на органите му, като е лишен от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, подалият заявлението Ц. К. Л. за вписване на заличаване на ипотеката няма правомощия да прави такива искания; същият не е заинтересована страна по см. на чл.22 ПрВп и като управител на [фирма], тъй като няма качеството купувач - предварителният договор за покупко -продажба на недвижим имот няма прехвърлително действие. За неотносим съдът е приел въпроса за правоприемството и промяна в наименованието [фирма] - клон България, който би имал значение в исково производство относно съществуването или не на вземането, обезпечено с ипотеката или на ипотечното право.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК по въпроса за задължителността на служебната проверка на въззивния съд относно действията на съдията по вписванията. С посочената съдебна практика жалбоподателят не доказва въпросът да е решен в противоречие със съдебната практика: Р.№21/04.07.2014 г. по т.д.№ 1348/2013 г. на ВКС, І т.о. е по въпроса за действителност на запис на заповед когато в противоречие с изискването на чл. 535 т. 2 ТЗ за „безусловно обещание за плащане” - задължителен реквизит, в записа на заповед е упоменато и правно основание за дължимост на сумата; т.1 от ТР №1/2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК е за проверката от въззивния съд на правилността на първоинстанционното решение и възможността да приложи императивна правна норма и когато нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. По въпроса за предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал.1 ПрВп относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, в т.6 на ТР №1/ 2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че тази проверка се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПрВп съдържание, и не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпроса кой представлява пред Службата по вписванията по искане за заличаване на договорна ипотека ТД в несъстоятелност,което жалбоподателят основава на Р.№22/14.03.2012 г. по т.д.№663/2010 г. на ВКС, І т.о. В това решение е прието, синдикът не е легитимиран да участва в производство по чл. 694 ТЗ и да обжалва съдебното решение, като е без значение, че като орган на несъстоятелността той е натоварен от закона с определени правомощия по приемането на предявените вземания и оспорването им по реда на чл. 692 ТЗ, като процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 694 ал. 1 ТЗ, е обусловена от материалноправното им качество на страни в спорното правоотношение, от което произтичат твърдените или отричани вземания. Решаването на посочения въпрос не се отразява на изхода на делото - съображението относно представителството не е попречило на съдията по вписванията да разгледа искането на управителя Ц. К. Л. на [фирма] - в несъстоятелност за заличаване на ипотеката, нито на съда, който се е произнесъл по подадената от управителя Ц. К. Л. на [фирма] - в несъстоятелност частна жалба и е разгледал изложените от него съображения - както и да се реши поставеният от жалбоподателя въпрос, това няма да се отрази на крайния изход на делото, който не е обусловен от този въпрос.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по последните два поставени от жалбоподателя въпроси. По това искане той не излага съображения защо счита, че е налице поддържаното основание. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, които условия в случая не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 999 от 19.12.2014 г. по ч.гр.д. № 628/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], чрез управител Ц. К. Л. и [фирма] - [населено място] да платят на [фирма] - [населено място] 200 лв. - разноски за касационното производство - юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: