КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 723
София, 28.12. 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:М. С.
Членове:Г. Г.
Б. Д.

като изслуша докладваното от съдията С. ч. гр. д. № 552/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от С. М. Л. от [населено място] срещу определение № 886 от 04.10.2012 г. по в. ч. гр. д. № 352/2012 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 515 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 834/2012 г. на С. районен съд за връщане на искова молба по иск за поправка на грешка в кадастралната карта на [населено място] и прекратяване на производството. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, като относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд приел, че ищцата не е изпълнила едно от указанията по редовността на исковата молба - не е представила доказателства същата да е вписана. Като обсъдил наличието на прикачени към последната корица от първоинстанционното дело /от вътрешната страна/ на молба, адресирана до съдията по вписванията при С. районен съд, ведно с копия от исковата молба, окръжният съд приел, че с внасянето на тези документи в районния съд не е постигнат дължимият резултат - вписването. Липсват доказателства за такава практика, каквато ищцата твърди, а именно, че служителите от С. районен съд представяли исковата молба за вписване, тъй като на трети лица, включително и на адвокати, не се предоставяло съответното дело за представяне в Службата по вписванията, а това се правело от служебно лице. На следващо място според въззивния съд такава практика би била в разрез със законовите изисквания - Правилника за вписванията /П./ и в частност чл. 12 вр. чл. 8, ал. 1, предл. второ П. и чл. 11, б. „в” П., че вписването става по писмена молба на страните, т. е. очевидно исковите молби следва да се внесат в Службата по вписванията от страните.
В приложението към частната касационна жалба жалбоподателката не е формулирала изрично правния въпрос, по който иска допускане на касационно обжалване. Позовава се на чл. 118, ал. 2 ГПК за задължението на съда да препрати до надлежния съд всяка постъпила молба, ако счита, че образуваното по нея дело не му е подсъдно. Счита, че е налице непълнота и неяснота дали същото задължение е налице и за останалите искания и молби и конкретно за разглеждания случай на отправено до съда искане за вписване на искова молба. Въпросът, по който няма съдебна практика, е от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Повдигнатият от жалбоподателката правен въпрос, който се свежда до приложението на чл. 118, ал. 2 ГПК в производството по вписване на искови молби, е обусловил решаващата преценка на въззивния съд по спорния предмет в обжалваното определение, а при липсата на формирана задължителна съдебна практика обсъждането му се следва с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Затова касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вписването на исковите молби има оповестително действие, тъй като чрез вписването третите лица узнават за наличието на правен спор относно даден недвижим имот. По определени искове то има и защитна функция /оповестително-защитно действие/ за третите лица, които придобиват спорния имот. Затова вписването може да се извърши само при редовна искова молба, по която ще се развие спорно исково производство.
С оглед изискването на чл. 12, ал. 2 П. за незабавно вписване на акта, подлежащ на вписване, съдебната практика приема, че в производството по вписване не намира приложение предвидената в исковото производство проверка по редовността и даване на указания в хипотезата на чл. 129 ГПК /напр. определение № 260 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 221/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./. След като това е така, то ако не са налице предпоставките за вписването на един акт, с който съдията по вписванията е сезиран, той не би могъл да приложи правилата на ГПК за исковото производство относно отстраняване на нередовностите, защото за него важат разпоредбите, предвидени в друг нормативен акт - Правилника за випсванията. Съгласно чл. 32а П. съдията по вписванията извършва проверка дали актът отговаря на установените в него изисквания и ако същите не са спазени, се произнася с определение за отказ.
С оглед изложеното следва да се приеме, че при представяне на един подлежащ на вписване акт пред ненадлежен орган, последният не е задължен служебно да изпрати акта на съдията по вписванията. Дори да му бъде вменено такова задължение, с това не би се постигнал целеният резултат - вписване на съответния акт, ако нормативно установените изисквания за вписване на акта не са изпълнени.
Указанията на съда във връзка с необходимостта от вписване на една искова молба са такива относно нейната редовност. Задължението за отстраняване на допуснати нередовности е на ищеца и именно той следва да извърши дължимите действия за привеждането й в съответствие с изискванията на закона и изричните указания на съда, в това число и да представи подлежащата на вписване искова молба пред компетентния орган - съдията по вписванията. Изводът следва още и от обстоятелството, че редът на вписването запазва права, така че в тежест на ищеца, а не на съда, е да представи исковата молба за вписване. Обратното би означавало съдът да отговаря за евентуално забавено вписване, което е извън неговите задължения.
В обобщение, разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК не намира приложение в производството по вписване на подлежащите на вписване искови молби.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното определение съответства на даденото разрешение. Съдът е процедирал в съответствие с ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС, според което неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС е основание за нейното връщане съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. Като правилен, обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 886 от 04.10.2012 г. по в. ч. гр. д. № 352/2012 г. на С. окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 886 от 04.10.2012 г. по в. ч. гр. д. № 352/2012 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: