КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 230 от 2.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 35/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева
чл. 569 ГПК,

чл. 237, ал. 1 ЗЗД
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Ц. Х. Б. и В. Й. Б. са подали частна касационна жалба срещу определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. К. довод е за неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към жалбата се поддържа предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка. Наличието му е мотивирано с това, че разрешаването на въпроса, подлежи ли на отбелязване прекратяването на вписан договор за наем на недвижим имот, е от значение за точното прилагане на закона.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С обжалваното определение е потвърден отказа на съдията по вписванията да заличи вписването на договор за наем на недвижим имот извършено на 04.08.2004 г. Отказът е мотивиран с това, че заличаване на вписване се допуска само в изрично определените в ЗС и Правилника за вписванията случай. Между тях не е заличаването на вписване на договор за наем. Прието е и това, че срочният договор за наем се прекратява с изтичането на срока. Въззивният съд е споделил тези правни изводи. Намерил е за неоснователен доводът, че правните норми, уреждащи вписванията, съдържат непълнота относно начина на заличаване вписването на договор за наем, което е основание за тяхното разширително тълкуване. Искането за заличаване е намерил и за безпредметно поради това, че към момента, когато е направено, договорът за наем е бил прекратен поради изтичане на уговорения в него срок.

От фактическа страна се установява, че касаторите и останалите съсобственици на недвижим имот са сключили договор за наем на първия етаж от съсобствената им сграда и незастроената част от УПИ, в който е построена, с [фирма] за срок от 7 години, считано от 5.08.2004 г. Договорът е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и е вписан в службата по вписванията на 5.08.2004 г. На 07.11.2011 г. касаторите са направили искане за заличаване на вписването на договора за наем. С определение от 07.11.2011 г. е отказано да се извърши нотариалното удостоверяване - заличаване на вписването.

След проверка на обжалваното определение настоящият състав на ВКС намира, че не налице въведеното основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение.

Съгласно нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. От тази норма и от нормите на Правилника за вписванията (ПВ), издаден за прилагане глава ХI на ЗС "Вписвания", следва че се заличават тези вписвания и отбелязвания, за които това изрично е предвидено (чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеката и вписването на възбраните). В ПВ не е предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот. Това действие би било безпредметно. Вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД договорът е задължителен за приобретателя на недвижимия имот, ако е вписан. Договорът за наем сключен с определен срок, се прекратява с изтичането на срока. С това се прекратява и оповестителното действие на вписването му.

В случай че договорът бъде продължен за срок по-дълъг от една година, той следва отново да бъде вписан за да бъде противопоставим на трети лица и да се охранят интересите на наемателя за срока на действието му.

По разрешеният от въззивния съд въпрос по прилагане нормите, регламентиращи заличаването на вписванията, няма формирана практика, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното определението.

Съобразно изложеното обжалвания съдебен акт е обоснован и при постановяването му правилно е приложен закона, поради което следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационна проверка на определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № .358
София.30.07.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : П. С.
Членове : З. Р.
З. П.

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията З. П.
ч. гр. дело №220/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. Д. и А. Б. Ф., подадена от пълномощника им адвокат П. И., срещу определение №314 от 16.03.2012г. по гр.дело №229/2012г. на Р. окръжен съд, с което е потвърден отказ от 14.02.2012г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – Р., за вписване на прекратяване по право на договор за наем. В обжалваното определение е прието, че не е предвидено изрично вписване на прекратяване на договор за наем, поради което правилно е отказано вписването.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правния въпрос относно това дали подлежат на вписване само договорите за наем или и актовете, свързани с прекратяването на вписан договор за наем. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като в разглеждания случай не е искано вписване на акт за прекратяване на договор за наем, а настъпило по право прекратяване на договор за наем. Освен това няма формулиран конкретен правен въпрос за тълкуване на закона, което да е от значение за точното му прилагане и за развитието на правото. С развитите доводи се иска възприемане на тезата, че не е необходимо да има законово основание за вписване на даден акт.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №314 от 16.03.2012г. по гр.дело №229/2012г. на Р. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 2428
гр.София, 20.05.2024 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1634 от 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Сердика Лоджистикс“ ЕАД срещу определение № 4087 от 21.03.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1954 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-IV-Г състав за потвърждаване на определение с рег.№ 91 от 26.01.2024 г. на съдия по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване на споразумение от 31.03.2022 г. за прекратяване на договор за наем на недвижими имоти от 21.05.2018 г., вписан на 15.06.2018 г. и за отбелязване изтичането на срока на този договор за наем от 21.05.2018 г.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на съдебния акт.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /заявител, чиито права са засегнати от отказа на съдията по вписванията/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, с който по същество е потвърдено определение на съдия по вписванията и който съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на някои от посочените в чл.280, ал.1 и или ал.2 ГПК основания за това.
За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението от 26.01.2024 г. на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че актът, който молителят е поискал да бъде вписан /споразумение за прекратяване на наемен договор за недвижими имоти/, не подлежи на вписване в имотния регистър, тъй като съгласно чл.2 от Правилника за вписванията вписване, отбелязване или заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. Посочено е, че действително в чл.4, б.“е“ от Правилника за вписванията е предвидено вписване на договори за наем на недвижими имоти за срок по-дълъг от една година, но нито в този правилник, нито в друг нормативен акт е предвидено вписване на прекратяването на тези договори. Такова вписване е предвидено само за прекратяването на договорите за аренда в земеделието, съгласно чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, какъвто не е настоящият случай. По същите съображения е прието и че не подлежи на отбелязване изтичането на срока на наемния договор от 21.05.2018 г.,вписан на 15.06.2018 г.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на това определение, поради следното:
1. Не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, произнасянето на ВКС по който би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Дори и да се приеме, че се поставя въпросът дали прекратяването на договор за наем на недвижим имот със срок по-дълъг от една година подлежи на вписване в имотния регистър по аналогия на чл.27, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, то по този въпрос също не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато приложимата към спора правна норма липсва или е непълна или неясна, поради което се налага прилагането на правото или на закона по аналогия или тълкуването на нормата, а когато такова тълкуване вече е дадено от ВКС- когато поради промени в законодателството или обществените условия даденото от ВКС тълкуване се налага да бъде променено. В конкретния случай, посоченият по-горе правен въпрос е свързан с тълкуването и прилагането на нормата на чл.2 от Правилника за вписванията, която е ясна и пълна /в смисъл, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите/ и не се нуждае от допълнително тълкуване от страна на ВКС. По въпроса може ли да се прилагат по аналогия нормите, предвиждащи вписване на актове и обстоятелства в имотния регистър, има и практика на ВКС, според която за да е допустимо вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър, същото съгласно чл.2 от ПВп следва да е предвидено в закона, като правоприлагане по аналогия или разширително тълкуване на нормите, предвиждащи вписване, е недопустимо. В този смисъл са например определение № 230 от 02.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 35 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 7 от 14.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 4099 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 252 от 19.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 4232 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Обжалваното определение не противоречи на тази практика на ВКС, а от постановяването на същата не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
2. Не е налице и посоченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на съдебния акт като основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на чл.112-116 от Закона за собствеността, чл.2, 4, 13, 19, 32 от Правилника за вписванията и на ГПК в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
3. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4087 от 21.03.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1954 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-IV-Г състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.