КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 14 Авг 2020, 01:19

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Гражданите нямат задължение да следят за вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 14 Дек 2011, 14:13 
Offline
Модератор
Модератор
Аватар

Регистриран на: 18 Авг 2009, 09:06
Мнения: 398
Решение № 705 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева
чл. 79, ал. 1,

чл. 108 ЗС
--------------------------------------------------------------------------------

Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. Н., Е. К. П. и С. К. Н. срещу решение № 266 от 14.07.2009 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 677 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 1627 от 3.04.2008 г. по гр. д. № 717 от 2007 г. на Благоевградския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу А. Т. Т. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване собствеността и предаване на владението на Г. Н., Е. П. и С. Н. върху 1/6 ид. ч. от 480/857 ид. ч. от поземлен имот № 04279.615.183 по кадастралната карта на гр. Благоевград, одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на И. директор на АК, с административен адрес: гр. Б., ул. "М. К." № 39.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответницата А. Т. Т. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица (ищци по делото), в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 360 от 28.04.2010 г. по настоящото дело.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване (дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение), настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива, ако недобросъвестният владелец е владял имота в продължение на повече от 10 години. Релевантно за придобиването на право на собственост върху недвижим имот на това основание е не самото държане на имота, а владението върху този имот, тоест осъществяването на фактическа власт върху имота лично или чрез другиго с намерение да се свои. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Съгласно чл. 84 от ЗС във връзка с чл. 116 от ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени от закона действия. Едно от тях е предявяване на иск за спорния имот от собственика (чл. 116, ал. 1, б. "б" от ГПК). За да доведе предявяването на такъв иск до прекъсване на давностния срок и съответно до смущаване (обезпокояване) на владението върху имота, искът следва да е бил предявен за установяване на собствеността или за ревандикиране на същия имот или същата ид. ч. от този имот. Предявяването на иск за собственост върху опред. ид. ч. от имота, не може да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга идеална част от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост. Поради това владението на идеална част от сънаследствен имот при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение, не се прекъсва (остава необезпокоявано) по отношение на идеалната част на сънаследниците, които не са оспорили по съдебен ред правата на владелеца.

С оглед на този отговор на поставения по делото правен въпрос, правилно е приетото в обжалваното решение, че решението по гр. д. № 238 от 1996 г. на Благоевградския районен съд, водено от други сънаследници срещу същата ответница, няма сила на присъдено нещо по настоящия спор и съответно не прекъсва владението на ответницата върху ид. ч. от имота, притежавана от сънаследници, които не са били страна по горепосоченото гражданско дело.

Постановеното от съда решение обаче е неправилно поради следното: Безспорно установено е по делото, че процесният имот е бил собственост на Д. (М.) А. Б., починал през хххх г., а ответницата А. Т. е установила фактическа власт върху този имот след смъртта на собственика. Действително, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗС, когато едно лице упражнява фактическа власт върху имота, счита се, че го владее за себе си. Когато обаче основанието за установяване на владение върху един имот е наследяване от бившия собственик на имота (какъвто е и настоящият случай - А. Т. е внучка на Д. Б.), презумпцията на чл. 69, ал. 1 от ЗС не се прилага и наследникът, който упражнява фактическа власт върху наследствения имот, следва да извърши действия, отричащи правото на останалите наследници (да манифестира пред тях своето намерение да свои имота), които да достигнат до тях.

В конкретния случай не е доказано ответницата А. Т. да е довела до знанието на всички сънаследници на Б. намерението си да свои целия наследствен имот. Снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение през 1990 г. действително обективира такова нейно намерение. Няма доказателства обаче това нейно намерение да е доведено до знанието на останалите сънаследници. Вписването на нотариалния акт за признаване на собственост по давностно владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова действие: Действието на вписванията на нотариалните актове е уредено в ЗС и в Правилника за вписванията. Съгласно чл. 113 от ЗС поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение само при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, какъвто не е случаят на придобиване по давност на право на собственост от сънаследник върху наследствен имот. Действително, съгласно чл. 1 от ПВ, вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в този правилник - чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги (чл. 7 от ПВ) и възможност гражданите да правят справки по тези книги (съгласно чл. 42 от ПВ). За гражданите (в случая останалите наследници на собственика Б.) обаче не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в закона е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Поради това вписването на нотариалния акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца - сънаследник да свои целия имот.

С оглед на това следва да се приеме, че ответницата не е доказала да е отблъснала владението на ищците върху притежаваните от тях по наследство ид. ч. от процесния имот и съответно не е придобила по давност правото на собственост върху тези идеални части от имота.

Поради гореизложеното, ищците като наследници на едно от шестте деца на бившия собственик на имота М. (Д.) Б. - С. Д. Н. са собственици към настоящия момент на 1/6 ид. ч. от този имот, поради което искът им за собственост върху тази ид. ч. от имота е основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора и на основание чл. 81 във връзка с чл. 78 от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 996,25 лв. (214,25 лв. държавна такса за завеждане на делото, 108 лв. държавна такса за въззивна жалба, 134 лв. държавна такса по касационната жалба, 200 лв. адвокатско възнаграждение и 340 лв. възнаграждения за вещи лица).

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия,

РЕШИ:

Отменя решение № 266 от 14.07.2009 г. на Благоевградския окръжен съд по в. гр. д. № 677 от 2008 г. и вместо него постановява:

Признава за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на А. Т. Т. - ЕГН xxxxxxxxxx от гр. Благоевград, бул. "К. и М." № 12, вх. Б, ет. 2, ап. 6, че С. К. Н. - ЕГН xxxxxxxxxx, Е. К. П. - ЕГН xxxxxxxxxx и Г. К. Н. - ЕГН xxxxxxxxxx и тримата с адрес за призоваване: гр. Б., ж. к. "Е.", бл. 201, вх. Г, ет. 1, ап. 1 са собственици общо на 1/6 ид. ч. от 480/857 ид. ч. от ПИ с идентификационен № 04279.615.183 с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване за паркинг по кадастралната карта на гр. Б., одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на И. директор на АК с административен адрес: гр. Б., ул. "М. К." № 39 и,

Осъжда А. Т. Т. с горепосочения адрес да предаде на С. К. Н., Е. К. П. и Г. К. Н. гореописания имот, както и да им заплати на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК разноски по делото в размер на 996,25 лв. (деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Гражданите нямат задължение да следят за вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 30 Ное 2012, 09:00 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 366
София, 22.11.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. М. ЧЛЕНОВЕ: Е. Т.
Д. Д.

при участието на секретаря Р. И., като разгледа докладваното от съдия Д.Д. гр.д.№ 718 по описа за 2012 г. приема следното:

Производството по делото е образувано по молба на Д. И. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 251 от 9 май 2006 г., постановено по гр. д. № 173 по описа за 2005 г. , ІІ Г.О. на ВКС. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК-открито от него ново писмено доказателство: нотариален акт № 3, том V, нотариално дело № 738 от 29.12.2004 г. на нотариус В. М., регистрационен № 0** в регистъра на Нотариалната камара. За съществуването на този нотариален акт молителят твърди, че е узнал след приключване на делото-едва на 30.01.2012 г.
Ответниците по молбата Л. и К. Ж. я считат за недопустима, тъй като е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, по нейната допустимост приема следното:
За да обоснове спазването на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК, молителят твърди, че е узнал за съществуването на нотариален акт № 3 от 29.12.2004 г. едва на 30.01.2012 г. по повод на друго дело. Видно от отбелязването върху нотариалния акт обаче, той е бил вписан още на 29.12.2004 г. Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията/ДВ, бр.101 от 1951 г./ вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, които са публични и всеки може да поиска справки за тях/ чл.42 от Правилника за вписванията/. Следователно, ако молителят беше положил дължимата грижа, би могъл да извърши справка и да се снабди с нотариалния акт веднага след 29.12.2004 г.- по време на висящността на делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска. От този по-ранен момент/29.12.2004 г./, след който молителят е имал възможност да извърши справка в публичния регистър, започва да тече тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена в определение № 12 от 2011 г. по гр. д. № 18 от 2011 г. на ІV ГО, определение № 169 от 2011 г. по ч. т. д. № 63 от 2011 г. на ІІ ТО, определение № 526 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 514 от 2010 г. на ІІ ГО на ВКС и много други. Ето защо към датата на подаване на молбата за отмяна /5.3.2012 г./ срокът отдавна е изтекъл, поради което тази молба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение


О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. И. Г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение № 251 от 9 май 2006 г., постановено по гр. д. № 173 по описа за 2005 г., ІІ Г.О. на ВКС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № гр.д.№ 718 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Гражданите нямат задължение да следят за вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 27 Мар 2013, 09:21 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 133
гр. София 25.03.2013 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:К.В.
ЧЛЕНОВЕ:С. К.
З. А.

като разгледа докладваното от съдия З. А.
гр.д. № 1163 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба ищците Я. Н. К. и А. Ш., двете чрез адв. Н. Н. срещу решение № 1816/19.11.2012 г. по в.гр.дело № 1459/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6450/01.12.2011 г. по гр.дело № 8849/2010 г. на С. г. съд и вместо него са отхвърлени предявените от жалбоподателките искове с пр.осн.чл.108 ЗС за предаване на всяка от тях по 1/10 ид.част от недвижимия имот – поземлен имот с площ от 22 639 кв.м., пл. № *от кв.11 и 4а по плана на [населено място], м.”М. д.-и.”, като неоснователен.
Жалбоподателките поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон. Искат отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в Службата по вписванията на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извърена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти/неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие/вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението, 2. следва ли промяната в намерението на един от сънаследниците да свои целия имот само за себе си, като превърне държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение, да бъде обективирана и манифестирана пред останалите сънаследници с конкретни действия, които да бъдат насочени конкретно към тях, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 705/29.10.2010 г. по гр.дело № 1744/2009 г. на ВКС I г.о., решение № 596/30.06.2010 г. по гр.дело № 1534/2009 г. на ВКС I г.о., постановени по чл.290 ГПК. Цитирани са и решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, 3. може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена без участието на част от сънаследниците представлява само по себе си демонстриране на промяна на основанието за упражняване на фактическата власт, може ли само вписването на нищожна делба, извършена без участието на част от сънаследниците, като действие насочено към неограничен кръг от лица, без да има извършване на други конкретни действия, насочени конкретно към неучаствалите сънаследници да обуслови „явност” на намерение да се своят идеални части на неучаствалите в делбата съсобственици, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Н. Л. П., чрез адв. П. Н. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
От фактическа страна въззивният съд е приел възоснова на представено удостоверение за наследници № 9400-27 от 01.10.2009 г на СО район „С.” и останалите приложени писмени доказателства, че жалбоподателките Я. Н. К. и А. Ш. и техния брат В. А., починал на 14.12.1978 г. са наследници – дъщери на Л./Л./ Н. А., родена на 01.06.1895 г. и починала на 02.10.1965 г. Л. А. е дъщеря на Н. Л. П., роден на 15.06.1866 г. и починал на 20.06.1955 г. Прието е, че удостоверението е официален свидетелстващ документ, оспорен от ответника Н. П.. Според съда оспорването не е проведено успешно, поради което удостоверените с документа обстоятелства са верни, а именно, че Я. К. и А. Ш. са наследници – внучки на Н. Л. П..
Прието е, че общия наследодател Н. П. е наследен и от останалите пет деца и техните низходящи – И. Н. П., Л. Н. П., Б. Н. П. и А. Н. П. и П. Н. /А./ Н.. С частите от наследственото имущество на децата на последната, починали без да са сключвали бракове и без деца се уголемяват дяловете на останалите наследници.
Въззивният съд е приел, че с решение № 236/04.12.1992 г. на ПК [населено място], община „В.” е възстановена собствеността върху недвижим имот, представляващ бивша ливада от 132 500 кв.м. по скица 140 459 кв.м., находяща се в землището на [населено място] – С., м.”С.”, съставляваща имоти № * и № *, по кадастрални листове № № 703, 704,721 и 722 по кадастралния план, изработен преди 1950 г. Прието е, че имота е възстановен в реални граници с площ от 133 767 кв.м. на наследниците на Н. П. и Н. П..
С нот.акт № 121/94 г. за признаване право на собственост върху недвижим имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ за собственици на имота, възстановен с решението на ПК [населено място] община „В.” са признати ответникът Н. П., брат му В. Л. П., майка им М. С. П. – всички като наследници на сина на Н. Л. П. – Л. Н. П., род на 02.11.1912 г. и починал на 18.05.1988 г. и А. Б. П. – наследник по закон на сина на Н. П. – Б. Н. П..
Възоснова на постигната спогодба по гр.дело № 852/1993 г., обективирана в протокол от с.з. на 17.06.1994 г. и вписана в книгите за вписвания с вх. № 22195/27.07.1994 г. в дял на Н. П. са поставени дялове втори и пети. Дял пети е неурегулирано дворно място с пл. № *-б с площ от 22639 кв.м., идентично с процесния имот с пл. № * по кадастралния план на [населено място], м.”М. д. – и.”.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че в периода от време от 1992 г., когато е възстановено правото на собственост върху земеделския имот до приключване на устните състезания пред въззивния съд Н. Л. П. е упражнявал фактическата власт върху имота.
Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че след 1992 г. ответникът Н. П. е упражнявал фактическа власт върху имота, като е демонстрирал че го свои, извършвайки действия по поддръжката му и е споделял вижданията си да развива бизнес планове на терена.
От правна страна съдът е приел, че правото на собственост върху процесния имот, като част от бивша ливада с площ от 133 767 кв.м. е възстановено по реда на ЗСПЗЗ през 1992 г. на наследниците на Н. Л. П. и Н.Н. П., в който кръг са и страните по делото. Прието е, че между всички наследници, включително и ищците е възникнала съсобственост върху имота, произтичаща от наследяване. Прието е, че към 1992 г. ответникът Н. П. е установил фактическа власт върху бившата ливада от 133 767 кв.м. след постановяване решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността основана на наследствено правоприемство и и същата представлява представлява съвладение. До съставянето на констативния нотариален акт за признаване право на собственост върху имота от 133 767 кв.м., възстановен по реда на ЗСПЗЗ № 121/09.06.1994 г. съдът е приел, че презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана. От 09.06.1994 г. е прието, че е демонстрирано намерението на Н. П., В. П., М. П. и А. П. да своят целия имот от 133 767 кв.м. за себе си, изключвайки правата на всички останали съсобственици.
Прието е, че вписването в книгите за вписванията на 27.07.1994 г. на постигнатата съдебна спогодба, обективирана в протокол от с.з. на 17.06.1994 г. по гр.дело № 852/93 г. на СРС е действие на Н. П., представляващо демонстриране на промяна на основанието за установяване на фактическа власт върху процесния имот – от съвладение възоснова на съсобственост, основана на наследяване към еднолично владение на придобит в дял и изключителна собственост реално обособен обект на вещни права. Според въззивния съд тази демонстрирана промяна на основанието за упражняване на фактическа власт, представлява и обективирано намерение на ответника да свои имота само за себе си, кореспондиращо с презумпцията по чл69 ЗС, която го ползва.
Въззивният съд е приел, че за периода от време от 27.07.1994 г. до 27.07.2010 г. намерението за своене на процесния имот от Н. П. е било демонстрирано по начин, определящ владението като явно по отношение на жалбоподателите. Прието е, че вписването на констативния нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя № 121/09.06.1994 г. и на съдебно-спогодителния протокол от 17.06.1994 г. обективират субективното отношение на Н. П. първо към целия възстановен имот по реда на ЗСПЗЗ и впоследствие към обособения от него процесен имот. Прието е с оглед публичността на книгите за вписване обективираното намерение на ответника да свои процесния имот за себе си е манифестирано по отношение на неограничен кръг лица, включително и ищците. Прието е, че последните са разполагали с възможността да се осведомят за статута на имота и извършените по отношение на него вписвания и следва да понесат неблагоприятните последици от бездействието.
Съдът е приел, че в периода от 1999 г. до 2005 г. ответникът Н. П. съзнателно е поддържал заблуждение у ищците, че не е проведена земеделска реституция по отношение на оставеното наследство от Н. Л. П. имущество, че той няма достъп до такова имущество. Прието е, че това поведение е морално укоримо, поради близката родствена връзка между страните, като за извършените вписвания през 1994 г. ищците са могли да се осведомят чрез справка в публичния регистър.
Относно срока на давностното владение, е прието, че същият следва да е 10-годишен, тъй като упражняването от ответника владение не е добросъвестно – не е установено при условията на чл.70,ал.1 ЗС. Съдебната делба, извършена по гр.дело № 852/1993 г. на СРС на осн.чл.75, ал.2 ЗН е нищожна, поради неучастие в същата на всички сънаследници.
Съдът е приел, че на осн. чл. 5,ал.2 ЗВСОНИ упражняваното владение в периода до 21.11.97 г. не следва да се зачете. От 21.11.97 г. до предявяване на иска на 27.07.2010 г. в полза на ищеца е изтекъл 10-годишен давностен срок на упражнена фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои за себе си. Прието е, че владението не е било смущавано, тъй като ищците не са предявили претенции срещу ответника по начин, който да прекъсне изтичане на давностния срок - да отстранят ответника от имота, съответно да предявят правата си по съдебен ред или чрез установяване на фактическа власт върху имота от трето лице. При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че ответникът Н. П. е придобил собствеността върху имота на основание десетгодишно давностно владение, с оглед на което предявения ревандикационен иск е неоснователен.
По правните въпроси:
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос.
С решение № 705/29.10.2010 г. по гр.дело № 1744/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл.290 ГПК по предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС е прието, че вписването на нотариалния акт за признаване на собственост по давностно владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието на останалите сънаследници, тъй като вписването няма такова действие. Прието е, че според чл.113 ЗС поредността на вписването на нотариалните актове за учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти е от значение при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, която хипотеза е различна от придобиване по давност на право на собственост от сънаследник върху наследствен имот. Поддържа се, че вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начин, предвиден в Правилника за вписванията – чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги и възможност гражданите да правят справки по тези книги. В Правилника за вписванията не е предвидено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, като в закона не е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Поради това е прието, че вписването на нотариалния акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца сънаследник да свои целия имот. В същата насока е разрешението на правния въпрос и с решение № 596/30.06.2010 г. по гр.дело № 1534/2009 г. на ВКС I г.о. постановено по чл. 290 ГПК.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран от жалбоподателите. В цитираните по-горе решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК е застъпено становището, че следва промяната на намерението на един от сънаследниците да свои целия имот само за себе си, като превърне държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение да бъде обективирана и манифестирана пред останалите сънаследници с конкретни действия, които да са насочени към тях. Въззивният съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. Последващите изводи на съда, че вписването на постигната съдебна спогодба от 17.06.1994 г. от ответника по иска Н. П. представлява действие, с което последният отрича правата на останалите сънаследници и което действие обективира намерението му да свои целия имот за себе си са в противоречие с разрешението, дадено в същите решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия правен въпрос. Въпросът касае приложението на чл.68, чл. 69, чл.113 ЗС, чл. 75, ал.2 ЗН, чл.7, чл.42 от Правилника за вписванията. Всеки от тези текстове е ясен и пълен и не се нуждае от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, за която не са налице данни за осъвременяване, поради промяна в законите или обществените условия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 1816/19.11.2012 г. по в.гр.дело № 1459/2012 г. на С. а. с. по касационна жалба вх. № 12735/27.12.2012 г., подадена от ищците Я. Н. К. и А. Ш., двете чрез адв.К. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3,чрез адв. К.Д..
Указва на жалбоподателките Я. Н. К. и А. Ш., двете чрез адв.К. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесат сумата 715 лв. по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба. При неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната, което да се впише в съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов