КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Този форум е част от нашия стремеж за професионализъм в работата и максимална прозрачност
Дата и час: 29 Мар 2024, 00:00

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 11 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Основания за отказ на съдиите по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 26 Окт 2009, 16:35 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 19 Авг 2009, 09:18
Мнения: 73
Определение № 410 от 28.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелковчл. 288 ГПК,

чл. 6, ал. 2 ПВ
--------------------------------------------------------------------------------
Производство по чл. 288 ГПК.


Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 17.04.2008 г. по ч.гр.д. № 322/2008, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията да бъде вписана законна ипотека.


Недоволен от решението е касаторът А. за с. к., представлявана от юрк. Я., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществените процесуалноправни въпроси за необходимостта от индивидуализиране на ипотекирания имот с граници, необходимостта съдията по вписванията или съдът да събере липсващи данни и необходимостта обезпеченото вземане да бъде индивидуализирано с падеж, които се разрешават противоречиво от съдилищата.


Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и туря край на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.


Касационното обжалване следва да се допусне, тъй като въпросът за необходимостта от индивидуализиране на недвижимия имот с граници и, необходимостта съдията по вписванията или съдът да събере липсващи данни имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а въпросът за необходимостта обезпеченото вземане да бъде индивидуализирано с падеж се разрешава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).


По същество жалбата е неоснователна предвид следните съображения:


За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че за обезпечение на вземането по договор за продажба на акции е поискано вписването на законна ипотека върху имущество на приватизираното дружество на основание § 8, ал. 1 ЗИД ЗПСК. Вписването е отказано, тъй като в молбата за вписване на законната ипотека имотите не са посочени с граници, а обезпечените вземания не са посочени с падеж.


Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че след изменението на чл. 6, б. "в" ПВ, обн. ДВ бр. 69/2004, когато подлежащият на вписване акт се отнася до конкретен имот, той трябва да съдържа описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Съюзите и/или се отнасят единствено до площта на имота и застроената площ на сградата, тъй като площта на имота и застроената площ на сградата не са техни индивидуализиращи белези. Съгласно чл. 6, ал. 2 ПВ разпоредбата на б. "в" не се прилага спрямо договорите за прехвърляне на наследство и спрямо всички други актове, които нямат за предмет конкретни имоти, а съвкупности, които включват имоти: договорите за прехвърляне на търговско или занаятчийско предприятие и обща възбрана.


Преди цитираното изменение на ПВ общо изискване за посочването на граници не съществуваше, съществуваше специално изискване за посочване на не по-малко от три граници на имота при вписването на възбрана. Поземлените имоти, сградите и частите от сгради се индивидуализират с граници и въвеждането на изискването за посочването им цели избягването на съмнения за действието на извършеното вписване.


Когато подлежащият на вписване акт не съдържа данни за индивидуализацията на имота, липсващите данни не може да бъдат събрани нито от съдията по вписванията, нито от съда по жалбата срещу отказа. Когато е необходимо имотът да бъде индивидуализиран, индивидуализиращите го белези трябва да се съдържат в подлежащия на вписване акт. Този акт не може да бъде допълван от съдията по вписванията или от съда. Това могат да направят само авторитетни акта.


В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че непосочването на падежа на обезпеченото вземане е пречка за вписването на договорна или законна ипотека. Действително в чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 2 ЗЗД е уредено изискването в ипотечния акт да бъде посочено обезпеченото вземане (с неговите индивидуализиращи белези), както и неговия падеж - който не е индивидуализиращ белег на вземането; но нито съдията по вписванията, нито съдът по жалба срещу постановения отказ могат да преценяват действителността на подлежащия на вписване акт съгласно чл. 170 ЗЗД.


Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение).

На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано. Изискванията за вписване в имотния регистър са различни.


Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил по същество законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.


Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


ОПРЕДЕЛИ:


Допуска касационното обжалване на определението на Софийския градски съд от 17.04.2008 г. по ч.гр.д. № 322/2008.


Оставя в сила определението на Софийския градски съд от 17.04.2008 г. по ч.гр.д. № 322/2008.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: основания за отказ на съдиите по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 27 Окт 2009, 08:08 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
Има решения НА ВКС и в друг смисъл . НА МЕН ТОВА мнение на този състав на ВКС ми допада :
За извършване на вписването се осъществява контрол, който сe
ограничава до проверка подлежи ли на вписване актът, чието вписване
се иска, спазени ли са общите или специални условия за неговото
вписване, нищожен ли е актът и съдържа ли акта минимално
необходимите елементи по чл.6 Пр.Вп. Констатацията за нищожността
на акта се извършва само и единствено с оглед документираното в него
съдържание и с оглед неговата форма. Нотариалният акт не подлежи на
вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма,
предвидени в закона и Правилника за вписванията, както и ако актът
няма необходимото съдържание (индивидуализация на страните и на
имота, ако вписваният акт се отнася до конкретен имот).


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: относно правомощията на съдиите по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 20 Ное 2009, 07:52 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№...601...2005 ....
София 2005г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети август , две хиляди и пета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Данова
ЧЛЕНОВЕ :
Мария Логофетова
Костадинка Арсова

изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д.№ 391 /2004 година:

Производството е по чл.218а, б."в" ГПК във връзка с чл.218к ГПК и чл.213 и сл. ГПК.
***** - нотариус, с район на действие ***** районен съд, с per. № *** на Нотариалната камара, е подал частна жалба срещу определение № 53 от 25.03.2004г. по ч.гр.д.№ 288/2004 г. на ***** окръжен съд, с което е оставено в сила определението от 23.02.2004 г. на съдията по вписванията на****районен съд , с което е отказано вписването на н.а. № 119, т.01, per. № 499, д. № 106 от 2004 г. на нотариус *****. В жалбата се посочва , че атакуваното определение е незаконосъобразно , постановено в противоречие с материалния закон и явно необосновано.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Подадена е срещу определение, с което е оставен в сила отказ за издаването на охранителен акт по чл.473,ал.2 ГПК, в срока по чл.214,ал.1 ГПК.
С разпоредбата на чл.218а,б."в"ГПК и по аргумент от т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС , подлежат на касационен контрол определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу актовете по чл.473,ал.2 ГПК, които поставят край на производствата и решават в отрицателен смисъл въпроса за основателността на молбата за издаване на охранителен акт.
****** окръжен съд е оставил в сила определението за отказ от вписване на нотариален акт на н.а. № 119, т.01, per. № 499, д. № 106 от 2004 г. на нотариус ****** за покупко -продажба на поземлен имот с площ от 115 кв.м. , представляващ част от им. пл. № 6395 от кв.18 по плана на гр. ***, м. ****, която част е включена в УПИ XVII- 6393 „в" от кв. 18"а" защото при сделката е липсвал нотариално заверен предварителен договор за прехвърляне на собственост и заявление до общината за изменение на плана съгласно чл.17, ал.З ЗУТ и чл.200, ал.З ЗУТ. Съображенията му са ,че при изтичането на срока по § 6, ал.2 ЗУТ , приложение намира принципа на § 8 от ПР на ЗУТ като е прекратено действието на регулационният план , което обстоятелство налага извод ,че не съществува придаваемо място като кадастрална единица , поради което не е налице и възможност за разпореждане с посочените 115 кв.м. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 200 , ал.1 ЗУТ, тъй като посочената площ не отговаря на минималните размери , определени в чл.19 ЗУТ. Прието е, че действащата правна уредба по ЗУТ не регламентира извършване на правни сделки на разпореждане с недвижим имот от 115 кв.м. като реална част от имот пл. № 6395 без преди това да е издадена заповед за изменение на действащия регулационен план ,за което е регламентирано протичането на административна процедура.
Определението е правилно и частната касационна жалба е неоснователна.
Съгласно чл.465, б."в" ГПК вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени от закона, са нотариални производства, с които се регистрират вече документирани юридически факти. Същите се осъществяват от съдиите по вписванията на основание чл.158, ал.2 ЗСВ. Целта на тези нотариални действия е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове. Посочената цел обуславя вида и обсега на упражнявания контрол от съдиите по вписванията върху актовете, представени за вписване За извършване на вписването се осъществява контрол, който се ограничава до проверка подлежи ли на вписване актът, чието вписване се иска, спазени ли са общите,или специални условия за неговото вписване, нищожен ли е актът и съдържа ли акта минимално необходимите елементи по чл.6 Правилника за вписванията. Констатацията за нищожността на акта се извършва само и единствено с :според документираното в него съдържание и с оглед неговата форма. Нотариалният акт не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията, както и ако актът няма необходимото съдържание (индивидуализация на страните и на имота, ако вписваният акт се отнася до конкретен имот).Въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.158, ал.2 ЗСВ във връзка с чл.6, б."в" Пр.Вп. като е приел, че съдията по вписванията е оправомощен да откаже вписването на акта в имотния регистър.
Правилно е отказано вписването на акта на две основания:
Правилно въззивният съд е посочил, че следва да се съобрази преходната разпоредба на § 6 ЗУТ , с която е постановено ,че действащите общи и подробни териториалноустройствени планове запазват действието си , като е даден срок за уреждане на сметките по регулация. При неуреждане на сметките по регулация и с оглед разпоредбата на § 8 ЗУТ отпада отчуждителното действие на регулацията и тя се счита за неприложена, но дворищно регулационният план продължава да съществува и регулацията може да бъде изменена само по искане на заинтересованите собственици.
В случая се поставя въпроса възможно ли е регулацията да бъде приложена извън шестмесечният срок по § 6 ,ал.2 ЗУТ и настоящият състав намира ,че следва да се спази рбда по чл. 15, ал.З ЗУТ . Когато се касае за поземлен имот, който не отговаря на законово необходимите размери по чл.19 ЗУТ ще е възможна сделка само при условията и между лицата по чл.15, ал.З ЗУТ - за промяна на границите на урегулиран поземлен имот с план за регулация, или чл.17, ал.З ЗУТ-за урегулиране на маломерен поземлен имот чрез упълномеряването му, съответно за създаването на съсобствен урегулиран поземлен имот-по арг. от чл.200, ал.1 ЗУТ. Това е така, за да не се слезе под размерите на най-малката благоустройствена единица, позната от нашето право, под размерите на която застрояването и икономическото използване на терена става практически невъзможно.
На второ място отказа е правилен защото при разглежданата хипотеза актът се отнася до конкретен имот, който не е точно и пълно означен. Същият е описан като поземлен имот с площ от 115 кв.м. ,представляваща част от им. пл. № 6395 в кв.18а, при граници : ул. от о.т. 16в-16г, запад -имот с пл. № 6393в, северозапад УПИ XV-6393B и югоизток - УПИ XVI-6395 .
С нормата на чл.200, ал.1 ЗУТ се допуска реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образования да бъдат придобивани чрез правни сделки или по давност, но само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ. Изискванията да се спазват минималните размери за лице и повърхнина, които предвижда чл.19 ЗУТ не намират приложение единствено при хипотезите на чл.17 ЗУТ. Последните имат предвид регулиране с подробния устройствен план на поземлените имоти, при които упълномеряването до размерите на чл.19 ЗУТ става с части от съседни имоти или при които съседни неурегулирани имоти се обединяват. Чл. 200, ал.2 ЗУТ обаче изрично посочва, че оставащата част от имота, от който са отделени части за упълномеряване на съседни имоти или за образуване на съсобствени, или трябва да се присъедини към съседен имот, или трябва и след отделянето на посочените части да отговаря на условията за повърхност и лице за съществуването като самостоятелен урегулиран поземлен имот по чл.19 ЗУТ , което в случая не се установява.
В случая от приложената скица по нотариалното дело не се установява по несъмнен начин изпълнението на предвидените условия за извършване на нотариалния акт по чл.200, ал.1 ЗУТ. Нарушена е и разпоредбата на чл. 6.,б."в" Пр.Вп., (в редакцията обн. ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.), която предвижда подлежащите на вписване актове да съдържат: означението на имота, до който се отнася актът с посочване на естеството (вида), трайното предназначение, местността, общината и границите. В нотариаленият акт, обекта на транслативната сделка е непълно и неточно означен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г.о.
О П РЕ Д E Л И:
Оставя в сила определение № 53 от 25.03.2004г. по ч.гр.д.№
288/2004 г. на *****окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Съдията по вписванията трябва да провери валидносттта на НА
Ново мнениеПубликувано на: 26 Май 2010, 15:11 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 16 Юли 2012, 09:16
Мнения: 154
София, 2004 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
|при секретар и в присъствието
|на прокурора изслуша докладваното
|от председателя (съдията) Ж. Силдарева дело N 771/2003 година.

Производството е по чл, 218а, б. "в" ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Т.Д.Т. от гр. Видин срещу определение № 370 от 1.08.2003 г. по ч. гр. д. № 415/2003 г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 16.05.2003 г. на съдията по вписванията при Видински районен съд, с което е отказано вписването на нот. акт № 55, т. II, рег. № 2202, по нот. д. № 249/2003 г. на нотариус Лорета Цветкова с рег. № 029.
Касационният е довод за незаконосъобразност на извода, че сключеният договор за продажба на недвижим имот не представлява договор в полза трето лице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Нотариален акт № 55 т. II, рег. № 2202, по нот. д. № 249/2003 г. , изготвен от нотариус Лорета Цветкова № 029 е съставен за да удостовери сключения пред него договор за продажба на недвижим имот в полза на трето лице. В договора е записано, че продавачите ПМ и ПМ, действащи чрез пълномощника си ВПМ, прехвърлят чрез ТДТ, уговаряща, правото на собственост на недвижим имот апартамент № 15, намиращ се в гр. Видин, ж.к. "***", бл. **, вх. "*", ет. *, със застроена площ от 56 кв. | м. заедно с мазе № 16 и 4.02% от общите части на сградата и правото на строеж в полза на трето лице ЛПМ, прехвърлят чрез ТДТ, уговаряща, правото на собственост на недвижим имот апартамент № 15, намиращ се в гр. Видин, ж.к. "***", бл. **, вх. "*", ет. *, със застроена площ от 56 кв. | м. заедно с мазе № 16 и 4.02% от общите части на сградата и правото на строеж в полза на трето лице ЛПП.
С определение от 16.05.2003 г. съдията по вписванията при Видински районен съд е отказал да впише нотариалният акт, тъй като договорът, за който той е съставен е сключен в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД. Приел е, че договорът за покупко-продажба не може да бъде сключен в полза на трето лице, сключеният противоречи на закона и на това основание е отказал вписването, му.
С определение № 370 от 1.08.2003 г. постановено по ч.гр.д. № 415/2003 г. Видински окръжен съд е потвърдил отказа да бъде вписан съставеният нотариален акт. Приел е за законосъобразен извода на съдията по вписванията, че противоречащи на закона нотариални актове не могат да бъдат вписвани в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 470 ГПК.
Касационните доводи са за неправилно прилагане на процесуалния закон. Твърди се, че извън правомощията на съдията по вписванията е да проверява действителността на договора, за сключването на който е съставен нотариален акт. Извън предмета на неговата дейност е да извършва преценка дали договорът в полза на трето лице може да има за предмет вещно право на собственост върху недвижим имот. На последно място се твърди, че изводът на съдията по вписванията, че е недопустимо едно лице да придобие вещно право на собственост върху недвижим имот без да е страна по договора, чрез който това право се прехвърля и да е изразил воля за придобиването му, е немотивиран.
Касационната жалба е неоснователна.
Незаконосъобразен е доводът, че в правомощията на съдията по вписванията не влиза задължението да провери валидността на нотариалния акт и на удостоверения в него договор представен му за вписване. Вписването на нотариалните актове съставени за извършване на правни сделки е част от нотариалното производство - чл. 465, б. "в" ГПК. Тази дейност е възложена на съдията по вписванията в чийто район се намира имота - чл. 466, ал. 1 ГПК. След като вписването е част от нотариалното производство, при извършването му следва да се спазват изискванията установени в закона включително и тези визирани в нормата на чл, 470 ГПК. Спазването на нотариалното производство е гаранция за истинността на нотариалното удостоверяване. Законосъобразен е изводът, че с договор сключен в полза на трето лице, не могат да се прехвърлят вещни права върху недвижим имот.
Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален и формален. От него възникват права и задължения полза и в тежест на двете страни. Купувачът на имота е страна по този договор, той формира воля относно предмета и цената на продаваната вещ. Волята на страните трябва да бъде изразена в акт, съставен от нотариуса по местонахождението на имота. Изискването за- форма е условие за действителност на договора. Правото на собственост върху недвижимата вещ преминава в момента на сключване на договора.
Договорът в полза на трето лице се сключва между обещателя и уговарящия. Третото ползващо се лице не е страна по договора. То може да иска от обещателя да изпълни възникналото в негова полза вземане, както и да упражнява другите права, които са свързани с вземането. Бенефициерът не може да упражнява правата, които изискват да има качеството на страна по договора. Съобразно тази особеност на договора в полза на третото лице, този вид договор не е способ да прехвърляне на вещни права върху недвижим имот.
При проверка на обжалваното определение не се установи да е приложен неправилно закона, поради което частната касационна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 370 от 1.0^003 г. по ч. гр. д. № 415/2003 г. на Видински окръжен съд.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: относно правомощията на съдиите по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 30 Юни 2010, 10:34 
Offline
Модератор
Модератор

Регистриран на: 19 Авг 2009, 09:18
Мнения: 73
Определение № 219 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 166/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова
чл. 483, ал. 2 ГПК


--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.


С определение № 29, постановено на 05.02.2009 г. от Смолянския окръжен съд е потвърдено определение № 1/08.01.2009 г. на съдията по вписванията при Златоградския районен съд, с което е отказано вписване на издаден по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) нотариален акт № 39/01.03.2005 г., том I, рег. № 487, дело № 40/2005 г. на нотариус № 184 М. Д., действуващ в района на Златоградския районен съд, с който нотариален акт Р. А. Ч. е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот № 285, кв. 43 по ПУП на гр. Н. с площ от 351.20кв. м., при граници: изток - имот на А. Х. и Н. Х., север - улица, юг, югозапад и запад - река.


Определението е обжалвано от Р. А. Ч. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и съставеният на 01.03.2005 г. нотариален акт бъде вписан. Поддържа, че неправилно е прието, че не са налице предпоставките за вписване на акта, като жалбата следва да бъде допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществени въпроси, касаещи предпоставките за вписване на нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствена проверка, както и правомощията на съдията по вписванията, в противоречие с практиката на ВКС.


Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК, тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални въпроси, касаещи правомощията на съдията по вписванията и по-специално може ли да бъде отказано вписване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, ако същият отговаря на изискванията на закона, подлежи на вписване и не е нищожен по съображения, които не са свързани с формата и съдържанието на акта в противоречие с константната практика на ВКС.


Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:


В обжалваното определение е прието, че след като с влязло в сила решение са отхвърлени предявените от Р. Ч. против А. и Н. Х. искове за признаване право на собственост по давност и наследство на имот с площ от 180кв. м., който е част от имот пл. № 285, кв. 43, то не може да се приеме, че Р. Ч. е собственик на целия имот и съставеният на 01.03.2005 г. нотариален акт не следва да бъде вписван. Този извод противоречи на установените в Правилника за вписванията предели на контрола върху подлежащия на вписване акт, който съдията по вписванията може да упражни по реда на чл. 32а от този нормативен акт.


Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВп съдията по вписванията следва да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 6 от правилника. Проверката дали посоченото в акта като притежател на определено вещно право лице действително се явява собственик на това право не се извършва по реда на чл. 32а ПВп, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Съдията по вписванията не е компетентен да осъществи контрол върху извършените от нотариуса при съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка действия, нито да извършва преценка дали и доколко правата на ползуващото се от представения за вписване акт лице са били оспорени, респ. отречени по исков ред, освен ако по предвидения в закона ред този акт не е отменен. Следва да се отбележи, че съставеният по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) нотариален акт има само оповестително действие по отношение придобиването и принадлежността на правото на собственост и въпросите за наличието, респ. липсата на предпоставките за придобиване на собствеността, както вече беше отбелязано, могат да бъдат поставени само в един исков процес, но не и в производството по вписването на акта.

Обжалваното определение, както и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени като неправилни и вместо това бъде постановено вписване на съставения на 01.03.2005 г. нотариален акт, той като същият отговаря на всички установени в чл. 4 и чл. 6 от Правилника за вписванията изисквания.


Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение


ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ определение № 29, постановено на 05.02.2009 г. от Смолянския окръжен съд по ч. гр. д. № 25/2009 г. и потвърденото с него определение № 1/08.01.2009 г. на съдията по вписванията при Златоградския районен съд, с което е отказано вписване на издаден по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) нотариален акт № 39/01.03.2005 г., том I, рег. № 487, дело № 40/2005 г. на нотариус № 184 М. Д., действуваща в района на Златоградския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:


ДА СЕ ВПИШЕ издаденият по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК (отм.) нотариален акт № 39/01.03.2005 г., том I, рег. № 487, дело № 40/2005 г. на нотариус № 184 - М. Д., действуваща в района на Златоградския районен съд, с който Р. А. Ч. е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот № 285, кв. 43 по ПУП на гр. Н., с площ от 351.20кв. м., при граници на имота: изток - имот на А. Х. и Н. Х., север - улица, юг, югозапад и запад - река.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: относно правомощията на съдиите по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 25 Окт 2010, 12:06 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 218
София, 14.05.2009 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение,в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар…………..като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова ч.гражданско дело № 138 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение № 32, постановено на 26.01.2009г. по ч.гр.д. №62/2009г. ПОС е потвърдил определение от 12.12.2008г. на съдия по вписванията при ПРС, с което е отказано вписване на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том ІV, № 6040, дело № 684/12.12.2008г. на нотариус М. М. с район на действие ПРС, вписан под № 063 в регистъра на нотариалната камара.
Определението е обжалвано от В. Д. Р. и Г. Н. Р. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и бъде постановено вписване на нотариалния акт. Поддържат, че неправилно е прието, че имотът не е индивидуализиран съгласно регулационните граници към момента на прехвърлянето, че законът не установява забрана за сключване на сделки с поземлени имоти, че неправилно е прието, че предмет на прехвърлителната сделка е част от парцел, както и че не са спазени изискванията на §8 ПР на ЗУТ. Сочат, че по така поставените въпроси е налице противоречива практика,с оглед на което поддържат,че са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Налице са и предпоставки за допускането й до разглеждане по същество, тъй като действително поставените на разглеждане в обжалваното определение съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси досежно изискванията, на които следва да отговаря един нотариален акт, за да бъде вписан по реда на Правилника за вписванията, както и досежно правомощията на съдията по вписванията, се решават противоречиво от съдилищата.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Правилен и законосъобразен е изводът на въззивния съд,че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл.32а ПВп съдията по вписванията следи за спазването само на установените в този нормативен акт изисквания. Осъществяването на контрол върху спазване изискването на §8 ПР на ЗУТ обаче не е в рамките на правомощията на съдията по вписванията. Преценката дали дворищнорегулационният план по отношение на имота, предмет на разпореждането, е приложен и със същия може да бъде извършена сделка на разпореждане, се извършва от изповядващия тази сделка нотариус. В представения за вписване акт обаче имотът следва да бъде надлежно индивидуализиран и то с оглед на неговия актуален регулационен статут, в който смисъл са и предвидените в чл.6 от Правилника за вписванията изисквания, на които трябва да отговаря подлежащият на вписване акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, буква ”в” подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите.
Установените в тази разпоредба изисквания са императивни. Ако същите не са спазени, т.е. представеният за вписване акт не им съответствува, то следва да се приеме, че не са налице предпоставките за вписването му. Съгласно чл.32а ПВп съдията по вписванията извършва проверка дали записания във входящия регистър акт отговаря на тези формални изисквания и ако същите не са спазени, се произнася с определение за отказ.
В случая в представения за вписване нотариален акт № 150, том ІV, рег. № 6040, дело № 684/12.12.2008г. местонахождението на имота, предмет на договора за дарение, не е посочено- не е посочено населеното място, в което се намира този имот, нито адресът и местността, поради което правилно е прието, че не са налице предпоставките за вписването му по смисъла на чл. 6 ПВп.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като се има предвид, че липсата на индивидуализация на имота е достатъчно основание да бъде отказано вписването на акта, с който се цели прехвърляне на собствеността.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №32/26.01.2009г., постановено по ч.гр.д. №62/2009г. по описа на ПОС, с което е потвърдено определение от 12.12.2008г. на съдия по вписванията при ПРС, с което е отказано вписването на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том ІV, рег. № 6040, дело № 684/12.12.2008г. на нотариус М. М. с район на действие ПРС, вписан под № 063 в регистъра на Нотариалната камара.
Председател: Членове:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Вписване на Нот. акт за поправка
Ново мнениеПубликувано на: 13 Дек 2010, 12:12 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 461
София, 05.11.2009

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар ……… и в присъствието на прокурора …… изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА ч.гр.д 371/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.
Е. П. Г. и Г. С. Г. , като баща и законен представител на малолетния П. Г. , чрез адв. Ф,обжалват и искат да се отмени Определение от 24. 06.2009 година , постановено по гр.д. N 1228/ 2009 година на ВОС, с което е потвърдено Определение 696/2009 година на съдията по в. на Агенцията по вписвания за отказ да бъде вписан НА N 62/2009 година за поправка на нотариален акт, с който е обективиран договор за дарение.
Поддържа се, че отказът на съдията по в. да впише втория НА за поправка на явна фактическа грешка е неправилен, тъй като не е съобразен с ограничителните условия на закона и правомощията на съдията по вписване.
Допустимостта на касационното обжалване на посоченото определение на окръжния съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК, се обосновава от касаторите с довода, че в рамката на задължението за вписване на нотариален акт за поправка на явна фактическа грешка, съдията по в. е разширил кръга на правомощията си и е направил преценка дали изразената воля на страните съставлява „поправка” на предходния нотариален акт или по естеството си съставлява съглашение, което не може да се приеме за поправка на предходна воля, което процесуално поведение налага произнасяне от касационната инстанция за уеднаквяване практиката по прилагане на закона и развитие на правото, както и е в противоречие с Определение N 146/15.04.2004 година по ч.гр.д. 89/2004 година, II отд.

По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК , съдържа изискващото се по закон изложение за обосноваване на допустимостта на обжалването по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК и е процесуално допустима.
С разпоредбата на чл. 577 ГПК във вр. с чл. 569, ал. 1 т. 5 във вр. с т. 1 ГПК, е визирана възможността за обжалване отказа на съдията по вписвания да извърши вписване на определено нотариално действие. Касае се до акт, постановен от съдията по вписване, който прегражда възможността охранителното производство да завърши по начин, желан и целен от страната, поради което неговата обжалваемост пред касационната инстанция попада в приложеното поле на разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

При преценка на релевираните доводи, настоящият състав на второ отделение на гражданската колегия на ВКС, намира, че касационното обжалване на постановеното от окръжния съд определение по чл. 577 ал.1 ГПК следва да бъде допуснато на основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК- т.е. поради наличие на определение на ВКС по чл.473 ал.1 ГПК /отм./, постановен в противоположен смисъл, на този, застъпен от съда в мотивите на обжалваното определение.
С обжалваното определение, окръжният съд е приел, че обжалвания отказ на съдията по вписване от 11.06.2009 година да се впише НА N 62/2009 година за поправка на явна фактическа грешка по договор за дарение, обективиран в НА N 45/2009 година, е правилен и е потвърдил същия. Съдът е възприел изцяло основния мотив на съдията по вписването, а именно, че исканата „явна фактическа грешка”, изразяваща се в пропуска на страните „. П. Г. да запази за себе си изцяло, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху подарения недвижим имот” съставлява промяна на волята на страните по първоначалния договор.
С цитираното с частната жалба Определение N 146/2004 година на ВКС, е разгледана хипотеза, когато от страна на съдията по вписване е направен отказ от вписване на разпоредителна сделка, с оглед спазване изискванията на чл. 266 ДПК. Прието е, че когато се представи акта за вписване, съдията по вписването може да откаже исканото вписване само ако актът не подлежи на вписване, когато не е съставен съобразно на изискванията за форма, предвидена в закона и Правилника за в. /ПВ/ и когато няма необходимото съдържание индивидуализация на страните, имота и др./. Извън тези основания вписването не може да бъде отказано.
Това определение е израз и на трайно установената практика на ВКС, според която се приема, че преценката и контролът на съдията по вписване по отношение на подлежащия на вписване акт, се осъществява само в рамката, установена от ПВ, като нормативен акт очертаващ пределите на неговите правомощия, базирана на чл. 32а от ПВ, установяващ, че „съдията по в. следи само за спазването на установените с този нормативен акт изисквания”.
С оглед на изложените становища с обжалваното определение и практиката на съдилищата, следва да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Поправката на очевидна фактическа грешка, аналогично на производството уредено в чл. 247 ГПК касаещо отстраними пороци на съдебното решение от съда, който го е постановил, би следвало да съставлява такава корекция на съдържанието на акта, която да не води до подмяна на волята на страните, обективирана в нотариалния акт. Поправката на нотариален акт може да се изрази както в корекция на невярно отразената воля на договарящите, така и на непълнота, като формата на такава поправка е нов нотариален акт.
Въпросът за правното значение и материално-правни последици на обстоятелствата на поправения нотариален акт, не могат да бъда предмет на обсъждане и контрол за законосъобразност от страна на съдията по вписванията.

След като данните по делото сочат, че обжалваният отказ да се впише нотариалния акт N 62/2009 година за поправка на нотариален акт, с който е обективиран договор за дарение, е базиран на изводите на съдията по в., касаещи съдържанието на исканата поправка, а не неспазване на формата или липсата на изискуеми се от закона- ПВ обстоятелства, то действията на съдията по в., както и тези на окръжния съд, потвърдили отказа, са неправилни и като такива следва да бъдат отменени, като делото се върне на съдията по вписване за извършване на необходимите процесуални действия по вписване на НА N 62/2009 година.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. N 23922/17.07.2009 година, като ОТМЕНЯВА Определение от 24. 06.2009 година, постановено по гр.д. N 1228/ 2009 година на ВОС, с което е потвърдено Определение N 696/2009 година на съдията по в. на Агенцията по вписвания за отказ да бъде вписан НА N 62/2009 година за поправка на нотариален акт, с който е обективиран договор за дарение и ВРЪЩА делото на Съдията по вписване за извършване на необходимите процесуални действия по вписване на НА N 62/2009 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: относно правомощията на съдиите по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 07 Окт 2011, 11:11 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Определение № 435 от 30.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 269/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева
чл. 280, ал. 1, т. 3,
чл. 569 ГПК

--------------------------------------------------------------------------------

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частни жалби на адв. И. П. - пълномощник на "С" О. и Б. В. С. срещу определение № 330 от 19.03.2009 г. по ч.гр.д. № 185/2009 г. на Софийски апелативен съд - 5 състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 1* от 18.09.2008 г. по ч.гр.д. № 3332/2008 г. на Софийски градски съд, IV "в" отд - 41 състав, с което е потвърден отказа на съдията по в. от служба по в. - София от 23.04.2008 г.да впише нотариален акт № 126, т.II, рег. № 7*, н.д. № 293/2008 г., с който се поправя нотариален акт № 91, т.V, рег. № 1*, н.д. № 786/2006 г.

В частната жалба на молителите в нотариалното производство са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че въпросът за възможността в охранителното производство и по специално в нотариалното производство, да се извършва поправка на актове и решения е процесуално правен и той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на I г. о., като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото, намира:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос относно възможността в охранителното производство и по специално в нотариалното производство, да се извършва поправка на актове и решения е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

За да потвърди отказа на съдията по в., въззивният съд е приел, че за да се направи преценка дали представения акт подлежи на вписване, е необходимо да се установи валидността на нотариалното удостоверяване, извършено с нот.акт № 126 от 23.04.2008 г., както и дали извършеното нотариално действие попада в кръга на посочените изчерпателно такива в чл. 569 ГПК.

Въззивното определение е незаконосъобразно, тъй като нито съдията по вписването има право да проверява валидността и действието на вписвания акт, нито съдът произнасящ се по частната жалба срещу отказа за вписване има такива права. Дали предлаганият за вписване акт поражда или не поражда права не може да бъде проверявано в охранителното производство и най-малко може да стане служебно по инициатива на съдията по в. или съда. Евентуалния спор за това, би могъл да се разреши в един исков процес с участието на двете спорещи страни.

Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по в. може да откаже исканото вписване: 1. ако актът не подлежи на вписване; 2. ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и П. за вписванията; 3. ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота; 4. ако не е внесена необходимата такса за вписването и 5. ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 226 ДПК. На друго основание вписването не може да бъде отказано.


Следователно без значение е дали са налице пороци в нотариалното удостоверяване и дали те водят до неговата нищожност. Представеният за вписване е акт за поправка на акта за разпореждане с недвижим имот е във формата на нотариален акт, изповядан от нотариус, вписан в Н. камара, а страните и имотът, предмет на разпоредителната сделка са индивидуализирани, поради което подлежи на вписване.

По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на I г.о.,

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на определение № 330 от 19.03.2009 г. постановено по ч.гр.д. № 185/2009 г. на Софийски апелативен съд - 5 състав.
Отменя определение № 330 от 19.03.2009 г. постановено по ч.гр.д. № 185/2009 г. на Софийски апелативен съд - 5 състав.

Да се впише в книгите по в. при службата по в. - С. нотариален акт № 126, т. II, рег. № 7*, н.д. № 293/2008 г. на нотариус В. Г., вписана в регистъра на Н. камара под № ***, с който се поправя нотариален акт № 91, т.V, рег. № 1*, н.д. № 786/2006 г. на същия нотариус.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: относно правомощията на съдиите по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 24 Ное 2011, 10:51 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
Определение № 274 от 9.06.2006 г. на ВКС по ч. гр. д. № 223/2006 г., III г. о., ГК

чл. 4 б. "г" ПВ
чл. 35, ал. 1 ЗС
чл. 473 ГПК (отм.)


Производството е по чл. 217 във вр. с чл. 218к във вр. с чл. 473 от ГПК. Образувано е по жалбата на нотариус № 4*9 Ф. И. с район на действие РС- Б. и Ц. П. Т. от гр. Б. срещу определението на Бургаския окръжен съд, постановено на 13.IV.2006 г. по ч. гр. д. № 204/2006 г.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните:

С атакуваното определение Б. окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на нотариус И. и Ц. Т. срещу определението от 31.III.2006 г. на съдията по вписванията при РС-Б., с което е отказано вписването на договор за доброволна делба, сключен на 31.III.2006г. между Ц. Т. и А. П. Т.

За да постанови определението, съдът е приел, че тъй като по договора за делба единият съделител получава в дял целия имот, а другият не получава нито дял в натура, нито уравнение в пари, договорът не е за делба, а представлява такъв за дарение. То, обаче, не е извършено в предвидената в закона форма - с нотариален акт, поради което правилно съдията по вписванията е отказал вписването на договора за делба.

Определението е неправилно.

В нарушение на закона въззивният съд фактически е приел, че в производството по вписване, което е охранително, може да се проверява валидността на сделката, удостоверена с представения за вписване документ. В нотариалните книги се вписват актове, за които законът изрично го е предвидил. Вписването може да бъде отказано, ако актът не подлежи на такова, ако той не е съставен съобразно предвидените в закона изисквания за форма, ако няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на предмета му, ако не е внесена дължимата се такса. Дали актът поражда или не поражда права, вкл. дали удостоверената с него сделка съдържа пороци, обуславящи дори нейната нищожност, не може да бъде проверявано в охранителното производство. Евентуално възникнал спор за това може да бъде разрешен по общия исков ред с участието на спорещите страни.

Като е приел противното, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, поради което постановеният от него атакуван съдебен акт следва да бъде отменен, като на основание чл. 217, ал. 2 във вр. с чл. 218к от ГПК настоящата инстанция се произнесе по същество.

Представеният за вписване документ е договор за доброволна делба, съставен в предвидената в чл. 35, ал. 1 от Закона за собствеността форма - писмена с нотариално заверени подписи на съдоговорителите, съдържащ необходимите данни за самоличността на последните и индивидуализиране на предмета му - делбеният недвижим имот. С оглед на това и по силата на чл. 4, б. "г" от Правилника за вписванията той подлежи на вписване, извършването на каквото следва да бъде разпоредено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА определението на Б. окръжен съд от 13.IV.2006 г. по ч. гр. д. № 204/2006 г. и постановява:

ДА СЕ ВПИШЕ в книгите за вписванията при Б. районен съд договорът от 31.III.2006 г. за доброволна делба на недвижим имот между Ц. П. Т. от гр. Б. и А. П. Т. от гр. С. със заверени на същата дата подписи от Ф. И., нотариус с район на действие РС Бургас, рег. № **.

Определението е окончателно.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Основания за отказ на съдиите по вписванията
Ново мнениеПубликувано на: 20 Дек 2012, 10:40 
Offline
Site Admin
Site Admin
Аватар

Регистриран на: 14 Дек 2009, 10:59
Мнения: 447
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 839
[населено място] 19.12. 2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.

разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №549 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], общ.П., чрез адв.В.К., срещу определение от 15.08.2012г. по в.гр.д.№716/2012г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено определение №30/28.06.2012 на съдия по вписванията при П. районен съд, отказващо вписване на нотариален акт за покупко-продажба №8, том ІІ рег.№6428 дело №194/2012г. на нотариус Р. М. – нотариус с район на действие ПРС, с рег.№*** в регистъра на Нотариалната камара.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение на съдия по вписванията, отказващо вписване на нотариален акт за покупко-продажба.
Съдът е приел, че доколкото предмет на сделката, оформена с представения за вписване нотариален акт, е фотоволтаична система, която представлява движим вещ, а не представлява недвижим имот /тъй като не е трайно прикрепена към земята и отстраняването й от нея не е свързано с нанасяне на трайни увреждания на двата обекта/, разпореждането с нея не е свързано с изготвянето на нотариален акт, подлежащ на вписване, то правилно съдията по вписванията е отказал да извърши вписването.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса: „разполага ли съдията по вписванията, сезиран с писмена молба от нотариус да вписване на нотариален акт по чл.4, б.”а” от Правилника за вписванията, с правомощието да извършва преценка на обстоятелството дали вещта, предмет на сделката, е движима или недвижима, тогава когато тази преценка следва да се направи съобразно начина на трайно прикрепяне на вещта към земята и на обстоятелството, че същата не може да се отдели без да бъде разрушена или повредена или тази преценка е единствено в правомощията на нотариуса, извършил нотариалния акт по прехвърлянето на вещта”. Като доказателство за противоречива практика е представено влязло в сила определение от 19.12.2011г. по в.ч.гр.д.№857/2011г. на Х. окръжен съд, с което е прието, че преценката на съдията по вписванията се ограничава само до формалното наличие на реквизитите по чл.6 от Правилника за вписванията и че сделката с предмет фотоволтаична система, подлежи на вписване. В този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд, изразена в постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №393 от 12.10.2010г. по ч.гр.д.№349/2010г., ІІг.о., определение №255 от 20.06.2012г. по гр.д.№175/2012г. на ВКС, ІІг.о. и определение №109 от 05.03.2009г. по ч.т.д.№375/2008г. на ВКС, ТК, Іт.о., която не се нуждае от промяна. С посочената задължителна съдебна практика е прието, че съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл.32а П. съдията по вписванията следва да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване акт по смисъла на чл.4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл.6 от правилника /дали е съставен в предвидената от закона и Правилника за вписванията форма и има необходимото съдържание/. Съдията по вписванията може да откаже вписването на акта само ако същият не подлежи на вписване съгласно изискванията на чл.3, чл.4 и чл.5 от правилника или няма предвиденото в чл.6 съдържание. С посочената задължителна практика на Върховния касационен състав, която се споделя и от настоящия съдебен състав, е прието, че не е в обхвата на контрола, който извършва съдията по вписванията, дали обектът, предмет на разпоредителната сделка, инкорпорирана в нотариалния акт, чието вписване се иска, представлява вещ и ако това е така, дали е недвижима вещ. Проверката дали съдържащите се в обективирания с нотариален акт договор волеизявления на сключилите договора лица съответстват на изискванията на закона, не се извършва по реда на чл. 32а П.. В противоречие с посочената съдебна практика е постановено обжалваното определение, с което неправилно е прието, че съдията по вписванията може да проверява дали съвкупността от вещи е трайно прикрепена към земята и оттук - дали представлява недвижима вещ по смисъла на чл.110, ал.1 ЗС, за продажбата на която е необходима нотариална форма.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, ведно с потвърдения с него отказ на съдията по вписванията и вместо това да бъде постановено вписване на съставения на 22.06.2012г. нотариален акт, тъй като същият отговаря на всички установени в чл.4 и чл.6 от Правилника за вписванията изисквания.
Предвид горното, Върховният касационен съд, ГК, състав на IІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 15.08.2012г. по в.гр.д.№716/2012г. на П. окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение от 15.08.2012г. по в.гр.д.№716/2012г. на П. окръжен съд и потвърденото с него определение от №30/28.06.2012 на съдия по вписванията при П. районен съд, отказващо вписване на нотариален акт за покупко-продажба №8, том ІІ рег.№6428 дело №194/2012г. на нотариус Р. М. – нотариус с район на действие ПРС, с рег.№*** в регистъра на Нотариалната камара и вместо него постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №8, том ІІ, рег.№6428, дело №194 от 22.06.2012г. на нотариус Р. М., с който Н. Й. Ч. и В. К. Р. продават на „Е.”ААД, представлявано от В. К. Р., управител, съвкупност от недвижими вещи по смисъла на чл.110 от Закона за собствеността, прикрепена трайно към земята, притежавана от тях в съсобственост, а именно: фотоволтаична система, с обща инсталирана мощност – 118,44kW/р, състояща се от 504 фотоволтаични модула, тип „Sunowe SF 125х125-72М /235W/р/, 12броя инвертори, тип „SMA S. 8 000 TL”, която фотоволтаична система е разположена на площ от 1000км.м. в северозападната част на ПИ №1095, за който имот, съгласно план за регулация, одобрен със заповед №2064 от 19.12.2011г. на кмета на общ.П., заедно с ПИ №1500, е отреден УПИ №VІ – 1095,1500 в кв.№113 по плана на [населено място], общ.П., целия с площ от 10255кв.м., при граници: земеделски земи, ПИ №1501, УПИ №V-1094, улица и УПИ №VІІ – 1096, както и заедно с всички, находящи се в имота обекти и съоръжения за преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия, произведена от фотоволтаичната система, включително, но не само: кабелно отклонение 20kV от съществуващата В.”Д.” и БКТП и прилежащите им сервитутни права, съгласно Закона за енергетиката.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 11 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов