КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

РЕШЕНИЕ № 104 ОТ 25.10.1996 Г. ПО Ф. Д. № 216/1995 Г., V ГР. О. НА ВС

ИСКАНЕТО ЗА ВПИСВАНЕТО НА "ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО НА ЕТ НА НЕГОВОТО ЕООД" Е НЕДОПУСТИМО, ЗАЩОТО Е НАЛИЦЕ ДОГОВАРЯНЕ "САМ СЪС СЕБЕ СИ", КОЕТО ПО ПРИНЦИП Е ЗАБРАНЕНО ОТ ЗАКОНА - СДЕЛКАТА НЕ ПОПАДА В ПОСОЧЕНИТЕ ОТ ЗАКОНА ИЗКЛЮЧЕНИЯ.

Чл. 15, ал. 1 ТЗ
Чл. 38, ал. 1 ЗЗД

Делото е образувано по жалба на В. Н. в качеството му на едноличен търговец с предприятие ЕТ "П. - Н." против решението от 4.IХ.1995 г. по ф. д. № 1819/1992 г. по описа на Д. окръжен съд. С това решение е отказано поискано вписване на обстоятелството "прехвърляне на предприятието" на едноличния търговец на "П." ЕООД, представлявано от жалбоподателя В. Н.

Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност и необоснованост. Върховният съд, след преценка на направените оплаквания, данните по делото, доводите на жалбоподателя, както и изцяло правилността на решението с оглед разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ГПК, приема следното:

От представените по делото доказателства се установява, че заявителят е поискал вписване на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ на извършено от него прехвърляне на неговото собствено предприятие на учредено от него "П." ЕООД.

По делото е представен договор за продажба на предприятието на едноличния търговец В. Н., сключен между него и съпругата му - от една страна, и В. Н. - от друга страна, в качеството му на управител на учреденото ЕООД.

За да откаже заявеното вписване на това прехвърляне, съдът, в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел, че това искане е недопустимо, защото:

- налице с договаряне "сам със себе си", което е забранено от закона освен в изрично предвидените случаи. Процесната сделка не попада в посочените от закона изключения (чл. 38, ал. 1 ЗЗД);

- осъщественото прехвърляне по своята правна последица представлява преобразуване, което е допустимо само при търговските дружества, какъвто не е едноличният търговец.

Върховният съд намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради следното:

1. Според чл. 38, ал. 1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява.

В настоящия случай не е налице договаряне "сам със себе си", защото едноличният търговец не е представител, а собственик на своето предприятие, което продава. Следователно договорът за продажба на предприятието е сключен от една страна от едноличния търговец в качеството му на продавач, а от друга - от ЕООД в качеството му на купувач. Продавачът не е нито представител, нито представляван по смисъла на посочената разпоредба. Обратното - управителят на ЕООД е законен представител на това дружество. Без значение е, че това е едно и също физическо лице. То има различен правен статус - обстоятелство, което изключва законовата забрана, предвидена в чл. 38. ал. 1 ЗЗД.

2. Прехвърлянето на предприятието по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ по своята правна характеристика е комплексен договор, който обхваща редица единични сделки, които нямат самостоятелно значение - продажба на недвижимости, стоково-материални ценности, оборудване, вземания, ценни книжа и пр. Този договор има транслативен ефект, но няма за правна последица преобразуването на дружеството по смисъла на чл. 261 ТЗ.

В конкретния случай едноличният търговец цели продажбата на своето предприятие, но не и своето преобразуване и прекратяването, произтичащо от него. Докато при преобразуването винаги като правна последица за дружеството е неговото прекратяване в първоначалния му вид и образуването на друго, което е правоприемник на първото, то при продажбата на едно предприятие това не е задължително.

Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 16, т. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника и се обнародва в "Държавен вестник". Логическото тълкуване на тази норма налага извода, че законът не свързва прехвърлянето на предприятието задължително с преобразуване на отчуждителя, съответно неговото прекратяване и свързаното с това заличаване на партидата му във фирмения регистър. Точно обратният извод е верен. Макар и без материален субстрат, материализиран в прехвърленото предприятие, отчуждителят запазва своята фирма в партидата на регистъра и в един последващ момент може да придобива права и задължения и да извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, тъй като не е загубил качеството си на търговец. Ето защо в този случай няма преобразуване на едноличен търговец в търговско дружество, както неправилно е приел Д. окръжен съд. Това е така, защото и след продажбата на своето предприятие той е съхранил своята правосубектност, макар и в латентно състояние поради липсата на предприятие като носител на комплекс от права и задължения.

3. Прехвърлянето на предприятието е било осъществено в предписаната от закона форма (чл. 15, ал. 1 ТЗ) - договор с нотариална заверка на подписите, поради което то е правно валидно.

Изложеното позволява да се обобщи, че прехвърляне на предприятие от едноличен търговец на учредено от същия ЕООД е правно допустимо. Като е обосновал противоположен правен извод съдът е постановил незаконосъобразно решение.

Налице е самостоятелно отменително основание по чл. 207, б. "а" ГПК, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и делото решено при условията на чл. 208, ал. 1 ГПК, тъй като не се налага събиране на нови доказателства.

След като прехвърлянето е правно допустимо, то и заявеното вписване на това обстоятелство е допустимо и основателно.