О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 12.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1169/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу
Определение № 520 от 14.02.2014 г. по ч.гр.д. № 84/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено Определение №469/18.12.2013 г. на съдията по вписванията при В., с който е отказано вписване на залог върху търговско предприятие по заявление вх.рег.№29 719/18.12.2013 г. на Служба по вписванията - [населено място] при А., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че не са представени кадастрална карта и данъчна оценка за имота по т. 32 от Приложението. Сочи, че предмет на искането са само посочените в заявлението имоти, за които е представил необходимите документи, а съдът без да обсъди доводите му за уговореното в чл. 11 от Договора за залог на ТП и за приложението на чл. 21 ал. 3 ЗОЗ, и при превратно тълкуване на чл. 20 ЗОЗ, е приел, че не може да се извърши частично вписване на залог върху ТП. Така въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Определение №2104 от 23. 07.2012 г. по ч.гр.д.№ 2069/ 2012 г. на В., съгласно което не може да се откаже вписване на заявеното за вписване имущество по съображения, че не е заявена някаква част от него (активи), с оглед изискването за вписване по чл. 21 ал. 3 ЗОЗ, целта на което е залогът да тежи върху имота и при разпореждане с него като отделна самостоятелна единица от имуществото на длъжника. Жалбоподателят поддържа, че са неправилни съображенията относно държавната такса, тъй като на вписване подлежи удостоверението за вписания залог, издадено от А. - ТР и той е внесъл таксата, изчислена съобразно Тарифата към ЗОЗ.
В Изложение на основанията за допускане на обжалване жалбоподателят сочи, че обжалваното определение противоречи на Определение № 2104 от 23.07.2012г. по ч.гр.д.№ 2069/2012 г. на В. по въпроса: Може ли да се впише по чл. 21 ал. 3 ЗОЗ договор за залог на търговско предприятие, в чиито активи са включени недвижими имоти, по искане за вписване само за част от недвижимите имоти, включени в състава на търговското предприятие, намиращи се в съответния съдебен район, а не по отношение на всички имоти, включени в търговското предприятие и намиращи се в този район. Поддържа, че в цитираното определение е прието, че не може да се откаже вписване относно определено имущество(активи), каквото е поискано, по съображения, че не е заявена друга част от имуществото - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с оглед съществуващата празнота в съдебната практика. По въпроса за начина за определяне на държавната такса и документите, въз основа на които да се определи, жалбоподателят сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК съобразно Определение № 2104 от 23.07.2012г. по ч.гр.д.№ 2069/ 2012 г. на В., в което държавната такса е определена съгласно действащата редакция към момента на постановяване на отказа на чл.4 от Тарифа за държавните такси, събирани от А., която препраща към Тарифа за държавните такси, събирани от ЦР на ОЗ по ЗОЗ, като размерът на таксата е ясно определен - на вписване подлежи удостоверението за вписания в ТР залог.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че се обжалва определение на въззивен съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията, намира, че определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, че частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима.
С Определение № 469 от 18.12.2013 г. съдията по вписванията при В. е отказал да впише Договор за залог на търговско предприятие на [фирма] - [населено място] от 30.07.2013 г., като обезпечение по Договор за банков кредит от 11.07.2013 г. между [фирма] - кредитор и [фирма] - кредитополучател, относно недвижими имоти, включени в ТП - бензиностанции, описани под №33,35,38,39,41,42 и 43 в Договора за учредяване на залог на ТП от 30.07.2013. Изложени са съображения, че липсват кадастрални карти и данъчни оценки за всички имоти, намиращи се в района на подсъдност на В., описани в Договора, че не е обосновано да се иска вписване на част от имотите и че не може да се определи държавната такса.
За да потвърди отказа, въззивният съд е приел, че заявителят е поискал вписване на основание чл. 22а П., вр.чл.21 ал.3 ЗОЗ на залог на търговско предприятие на [фирма], като обезпечение по Договор за банков кредит от 11.07.2013 г., сключен с [фирма]. Аргументирал е, че е представен Договор за залог на търговско предприятие от 30.07.2013 т., с Приложение №1, с нотариална заверка на подписите, заверен от А., в което са индивидуализирани бензиностанции, включени в капитала на дружеството - непарична вноска, представено е Удостоверение изх.№ 20131106135603/06.11.2013 г. на А. за вписване в ТР на залога на ТП с отразяване, че в капитала на дружеството е включена непарична вноска - право на собственост върху описаните бензиностанции, представени са скици, издадени въз основа на КК и данъчни оценки. Съдът е счел, че е налице акт, подлежащ на вписване, съгласно чл. 22а П. и следва да се подредят в книгата по чл. 33 б.”д” П. Удостоверението от А. и копието от електронния образ на договора за особен залог. По съображения, че освен заявените за вписване 7 бензиностанции, на територията на [населено място] е и бензиностанция, описана в т. 32 на Приложението към Договора за особен залог, която също е част от апорта и заявлението не изчерпва всички имоти на територията на [населено място], а се отнася за част от имотите, съдът е счел, че следва да се откаже вписване. Изложил е, че договорът за залог се вписва в цялост по отношение на имотите, намиращи се в района на [населено място], като съвкупност от права и отношения и е неоправдано имот, върху който има учредена тежест - залог, да остане извън обсега на имотите, подлежащи на вписване в регистъра на СлВп-В., като разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 ЗОЗ налагат необходимост от вписване на всички имоти, попадащи в териториалната компетентност на СлВп - залогът на ТП тежи върху цялото ТП.
Изложените от жалбоподателя въпроси с оглед данните по делото следва да се уточнят до релевантните за делото въпроси: При заявен за вписване по чл. 22а П. залог върху търговско предприятие, в чиито активи са включени недвижими имоти, следва ли заявителят да посочи всички имоти, включени в търговското предприятие, намиращи се в съответния съдебен район и може ли съдията по вписванията да постанови отказ, защото заявителят не е посочил един от недвижимите имоти, и как се определя държавната такса за вписване.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е основателно с оглед създадената противоречива съдебна практика. С обжалваното определение е отказано да се впише на основание чл. 22а П.. договор за залог върху ТП поради непосочване на един от имотите, включени в ТП, намиращи се в съответния съдебен район, а с Определение № 2104 от 23.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 2069/ 2012 г. на В. е постановено да се впише в съответния регистър договор за залог върху ТП, съгласно чл. 21 ал. 3 ЗОЗ, чрез подреждане в книгата по чл. 33 б.”д” на удостоверението за вписване на залога в ТР. С това определение е прието, че въз основа на представените договор за учредяване на залог на ТП с нотариална заверка на подписите, заверен от А. и на удостоверението, издадено от А. за вписан залог на ТП за обезпечаване на парично вземане в полза на посочените заложни кредитори, следва да се извърши вписване. Аргументирано е, че заявителят е внесъл държавната такса, като на основание чл.4 от Тарифа за държавните такси, събирани от АВ за вписване на особен залог, се събира съответната такса по Тарифа за държавните такси, събирани от ЦР на ОЗ по ЗОЗ в размера по чл. 1 от тази тарифа.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира за правилно приетото в Определение № 2104 от 23.07.2012г. по ч.гр.д.№ 2069/ 2012 г. на В.. Залогът върху търговско предприятие е залог върху съвкупността от активите на предприятието и съгласно чл. 21 ал. 7 ЗОЗ правилата относно залога на съвкупност се прилагат и за залога на търговско предприятие. Договорът за залог на ТП е противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, когато е вписан и в съответния регистър, съгласно чл. 21 ал.3 пр.1 ЗОЗ и съгласно чл. 21 ал. 3 пр.2 ЗОЗ ако в договора за особен залог са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. Вписването на залог върху ТП се извършва от съдията по вписванията, в чиито район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното ТП, чрез подреждане в книгата по чл.33 б.”д” П. на удостоверението за вписване на залога в ТР. Тъй като се вписва в нотариалните книги по персоналната партида на търговеца договор за залог на ТП - акт, който касае съвкупност, а не отделни имоти, заявителят не следва да изчерпи всички имоти, включени в търговското предприятие, намиращи се в съответния съдебен район и съдията по вписванията не може да откаже вписването по съображения, че не е посочен един от имотите. Договорът за залог може да не съдържа описание на нито един от имотите, само на някои от тях или на всички имоти. И в трите случая той подлежи на вторично вписване в нотариалните книги. В първия случай заложното право ще бъде противопоставимо на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, но няма да е противопоставимо на купувачите на отделни имоти, тъй като с договора за продажба имотът напуска (отделя се от) предприятието (съвкупността). Във втория случай заложното право ще бъде противопоставимо на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, но ще е противопоставимо също и на купувачите на описаните в договора отделни имоти, тъй като в този случай залогът продължава да тежи върху тях и след напускането на (отделянето от) предприятието (съвкупността). В третия случай заложното право ще бъде противопоставимо както на трети лица, които придобиват права (ипотеки) върху отделни имоти, така и на купувачите на отделни имоти, тъй като в този случай залогът продължава да тежи върху всички тях и след напускането на (отделянето от) предприятието (съвкупността). Актът подлежи на вписване и отказът на съдията по вписванията може да се основе на съображения, че удостоверението за вписване на залога в ТР не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ само по отношение на изрично описаните в договора за залог имоти. На вписване подлежи договорът за залог и когато няма описан нито един имот или са описани само някои от имотите в съдебния район, като съдията по вписванията не може да изисква нищо във връзка с такива непосочени в договора имоти. За вписването на удостоверение за вписан в ТР особен залог върху ТП, съгласно чл. 4 от Тарифа за държавните такси, събирани от А., редакция в сила към отказа, се дължи държавна такса по Тарифа за държавните такси, събирани от ЦР на ОЗ по ЗОЗ, която разпоредба е изменена, считано от 14.02.2014 г.
По основателността на частната касационна жалба. Налице акт, подлежащ на вписване, съгласно чл. 22а П., затова в книгата по чл. 33 б.”д” П. по персоналната партида на залогодателя следва да се подредят Удостоверението и копието от електронния образ на договора за особен залог, при внесена държавна такса съобразно чл. 4 от Тарифа за държавните такси, събирани от А..
По тези съображения въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, както и определението за отказ на съдията по вписванията. Делото трябва да се върне на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 520 от 14.02.2014 г. по ч.гр.д. № 84/ 2014 г. на Варненски окръжен съд и Определение за отказ на съдията по вписванията при Службата по вписванията - [населено място] № 469/18.12.2013 г. по заявление вх.рег.№29 719/18.12.2013 г. на [фирма] - [населено място], с което е отказано вписване на залог върху търговското предприятие на [фирма] - [населено място], в което са включени недвижими имоти.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] да извърши вписване по заявление за вписване на [фирма] - [населено място] №29 719/18.12.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: