КЛУБ НА СЪДИИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА

Определение № 230 от 2.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 35/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева
чл. 569 ГПК,

чл. 237, ал. 1 ЗЗД
--------------------------------------------------------------------------------
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Ц. Х. Б. и В. Й. Б. са подали частна касационна жалба срещу определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. К. довод е за неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към жалбата се поддържа предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка. Наличието му е мотивирано с това, че разрешаването на въпроса, подлежи ли на отбелязване прекратяването на вписан договор за наем на недвижим имот, е от значение за точното прилагане на закона.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С обжалваното определение е потвърден отказа на съдията по вписванията да заличи вписването на договор за наем на недвижим имот извършено на 04.08.2004 г. Отказът е мотивиран с това, че заличаване на вписване се допуска само в изрично определените в ЗС и Правилника за вписванията случай. Между тях не е заличаването на вписване на договор за наем. Прието е и това, че срочният договор за наем се прекратява с изтичането на срока. Въззивният съд е споделил тези правни изводи. Намерил е за неоснователен доводът, че правните норми, уреждащи вписванията, съдържат непълнота относно начина на заличаване вписването на договор за наем, което е основание за тяхното разширително тълкуване. Искането за заличаване е намерил и за безпредметно поради това, че към момента, когато е направено, договорът за наем е бил прекратен поради изтичане на уговорения в него срок.

От фактическа страна се установява, че касаторите и останалите съсобственици на недвижим имот са сключили договор за наем на първия етаж от съсобствената им сграда и незастроената част от УПИ, в който е построена, с [фирма] за срок от 7 години, считано от 5.08.2004 г. Договорът е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и е вписан в службата по вписванията на 5.08.2004 г. На 07.11.2011 г. касаторите са направили искане за заличаване на вписването на договора за наем. С определение от 07.11.2011 г. е отказано да се извърши нотариалното удостоверяване - заличаване на вписването.

След проверка на обжалваното определение настоящият състав на ВКС намира, че не налице въведеното основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение.

Съгласно нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. От тази норма и от нормите на Правилника за вписванията (ПВ), издаден за прилагане глава ХI на ЗС "Вписвания", следва че се заличават тези вписвания и отбелязвания, за които това изрично е предвидено (чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеката и вписването на възбраните). В ПВ не е предвидено да се извършва заличаване на вписването на договор за наем на недвижим имот. Това действие би било безпредметно. Вписването на договора за наем има оповестително действие по отношение на трети лица и осигурява защита на наемателя. Съгласно чл. 237, ал. 1 ЗЗД договорът е задължителен за приобретателя на недвижимия имот, ако е вписан. Договорът за наем сключен с определен срок, се прекратява с изтичането на срока. С това се прекратява и оповестителното действие на вписването му.

В случай че договорът бъде продължен за срок по-дълъг от една година, той следва отново да бъде вписан за да бъде противопоставим на трети лица и да се охранят интересите на наемателя за срока на действието му.

По разрешеният от въззивния съд въпрос по прилагане нормите, регламентиращи заличаването на вписванията, няма формирана практика, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка на обжалваното определението.

Съобразно изложеното обжалвания съдебен акт е обоснован и при постановяването му правилно е приложен закона, поради което следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационна проверка на определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3463 от 21.12.2011 г. по ч. гр. д. № 3232/2011 г. на Пловдивски окръжен съд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № .358
София.30.07.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : П. С.
Членове : З. Р.
З. П.

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията З. П.
ч. гр. дело №220/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. Д. и А. Б. Ф., подадена от пълномощника им адвокат П. И., срещу определение №314 от 16.03.2012г. по гр.дело №229/2012г. на Р. окръжен съд, с което е потвърден отказ от 14.02.2012г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – Р., за вписване на прекратяване по право на договор за наем. В обжалваното определение е прието, че не е предвидено изрично вписване на прекратяване на договор за наем, поради което правилно е отказано вписването.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правния въпрос относно това дали подлежат на вписване само договорите за наем или и актовете, свързани с прекратяването на вписан договор за наем. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като в разглеждания случай не е искано вписване на акт за прекратяване на договор за наем, а настъпило по право прекратяване на договор за наем. Освен това няма формулиран конкретен правен въпрос за тълкуване на закона, което да е от значение за точното му прилагане и за развитието на правото. С развитите доводи се иска възприемане на тезата, че не е необходимо да има законово основание за вписване на даден акт.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №314 от 16.03.2012г. по гр.дело №229/2012г. на Р. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: